Стоичков - Блогът на Петко Иванов

2 антилопи и 1 жираф по-малко

Последните дни в обществото отново се разрази поредният яростен дебат за важните неща в живота. Не, не става въпрос за терористичните атаки, кризата с бежанците, образователната система или нещо от този род. Естествено, че говоря за това дали Стоичков има право да убива животни в Африка за собственото си удоволствие или за това да изхранва половината континент.

Този пост няма да е толкова за това трябва ли да се убиват животни за забавление, и има ли право Стоичков да си плати и да подпомогне местната икономика в Африка с подобен вид дейност. Този пост е за това как за пореден път хората се занимават с неща, от които не разбират, но е много важно да се направят на големите природозащитници или на големите защитници на явно единствената ни гордост през последните 25 години.

От едната страна имаме хората, които защитават Стоичков. Истинските БГ ПАТРЕОТИ, които вярват, че няколко застреляни антилопи и един жираф са изхранили половин континент и не само това, ами са открити и хиляди работни места, абе изобщо добре, че е Стоичков. За мен лично няколко застреляни антилопи не предизвикват никакво чувство на тъга, защото тези животни за това са отгледани, нищо по различно от прасетата на село. Именно подобен вид дейност и платежоспособни хора позволяват подобни резервати да съществуват и да подържат дейността си. Без тях реално тези животни нямаше да съществуват, но въпреки това си личи от самолет, че отвореното писмо на Стоичков (което едва ли е писал той) е просто добър кризисен ПР, който няма никаква дълбочина и логика зад него. Проблемът тук не е икономически, защото без съмнение тази дейност развива местната икономика, проблемът е морален. Трябва ли да се убива за удоволствие, било то и животни?

И тук идва и другата страна в спора. Всички природозащитници, ангели на справедливостта, вегани, тревопасни и подобни създания, които изведнъж изпаднаха в шОк и ужасТ от появилите се в мрежата снимки. Коментарите под снимките бяха в целия спектър на човешките емоции – от призиви за мъст и разтрел, през затвор, и до надеждата, че животните не са мъртви, а просто спят. Но защо изведнъж на хората им пука? Защото е Стоичков? Защото не са виждали жираф? Не мога да си обесня как изведнъж всички станаха природозащитници и взе да им пука за животните в Африка. Защо не ми пука за животните в България? В страната има регистрирани почти 150 000 ловци, нека повторя 150 000. Но не съм чул някой да се оплаква и да се жалва, ча са застреляли някое прасе, или елен или крава, или кокошка на село. Отново питам защо? Истината е че не им пука. Просто е модерно. Както е модерно да си ПАТРЕОТ, така е модерно и да си природозащитник.

И за мен изводът от тази ситуация е следният. Дали е правилно да се убиват животни за забавление – не. Дали има някакво значение, че някой е гръмнал 3 говеда – не. Защото подобни случки изобщо не трябва да се появяват по медиите, но се появяват, защото е лесно да вземеш страна, лесно е да се отдадеш на емоциите и да се правиш на голям разбирач за неща, които нямат никакво значение. Щеше ли това да в новините ако не Стоичков, а Иван беше убил някой жираф? – Не. Щеше ли да е в новините, ако Стоичков вместо жираф беше заклал някое прасе на село? – Не. Но е в новините, защото е тема, която е модерна и всеки има мнение без да разбира много много. Лесно е да се влезе в спор, да се иска разтрел или нобелова награда за икономическия принос в Африка. Но е трудно да имаш критично мислене и мнение, което се базира на факти, а не на това какво е модерно. Защото вчера беше модерно да си Чарли, после беше модерно да си Тодор, днес е модерно да си защитник на животните, а утре ще е модерно да си футболист, защото Стоичков има юбилей и стадионът ще е пълен. Но пълен с овце.

Напиши коментар