Кръводаряване в България
Разработки и изследвания

България има нужда от повече кръводарители СЕГА! Но как да си ги набави?

Дарявам кръв редовно. През последните 1-2 години започна да ми прави впечатление, че почти всички хора, които чакат пред кабинета за даряване не го правят доброволно, а защото някой техен роднина има спешна нужда от преливане на кръв. Хората не го правят, защото искат, а защото нямат друг избор. Прави ми впечатление и че всеки път някой ме пита дали “имам нужда от кръв” и да си платя за “услугата”. Сигурен съм, че много хора си плащат. Това ме накара да се разровя в данните и да направя сравнително задълбочено(но все пак аматьорско) проучване какви са проблемите при кръводаряването в България и възможните решения.

Преди да започна по същество искам да отбележа, че не съм медицинско лице, не работя в здравната система или центровете и отделения по трансфузионна хематология. Данните, които ще цитирам долу са взети основно от доклади и презентации на НЦТХ, НСИ и някои международни доклади. Решенията, които предлагам са обмислени, стъпват на реален опит, проучвания, опит в други държави и сфери на работа, но не са преминали през задълбочен анализ, оценка на риска, нормативни ограничения и нужните ресурси за тяхното реализиране. На места стъпвам на предположения, заради липсата на данни и достатъчно добро познаване на здравната система. Целта на предложенията не е да са нещо финално, а по скоро да се заформи дискусия и да мотивира доброволци за да се работи за решаването на проблемите. Също така не целя да критикувам НЦТХ или работещите там екипи, дори напротив. След като се запознах с годишни доклади, проблемите, които аз забелязвам като кръводарител, вече са забелязани много преди мен и хората работят по тяхното решаване. Разбирам, че НЦТХ разполагат с ограничен финансов и човешки ресурс и се надявам, че с малко експертиза(в сферата на технологиите, маркетинга и оптимизацията на процеси), свежи идеи и готовност за доброволстване мога да помогна. 

Каква е ситуацията в България в момента?

Добрата новина е че броят на кръводаряванията в България през последните години е постоянен и се движи около 170хил. на година.

Брой кръводарители в България през годинитеВъпреки стабилния брой кръводарявания има място за подобрение и предвид, че кръвта има сравнително кратък срок на годност, често се случва да има недостиг на кръв в здравната система. Спрямо броя на населението към края на 2019г. и броя кръводарявания за същата година в България се случват 24.3 кръводарявания на 1000 души население. Тук тенденцията е сравнително положителна, не толкова защото броят кръводарявания се увеличава, а защото населението намаляава. Според презентация на НЦТХ от 2017г. се целим в диапазона между 25 и 35 кръводарявания на 1000 души. Ако приемем средната стойност от 30 кръводарявания на 1000, би било достатъчно да увеличим броя кръводарявания до 205-210хил.

Тези числа обаче са подвеждащи. Основният проблем е много по-сериозен и не е толкова в броя кръводарявания, а съотношението между т.нар. доброволни и близко-родствени кръводарявания. Доброволните кръводарявания са когато някой просто отиде и дари кръв, която след това може да бъде използвана при нужда, за каквото и да е. Близко-родствените кръводарявания са, когато имаш нуждаещ се роднина и за да му бъде прелята кръв трябва даден брой хора да дарят кръв(спрямо нужния брой кръвни банки). Най-често това са близки и роднини. Това създава сериозен проблем, защото реално има недостиг на кръв за преливане и не може да бъде извършена съответната медицинска процедура. Роднините изпадат в стресова ситуация и често безизходица, защото те самите трябва да дарят кръв, да молят познати да го направят или дори често се налага да плащат на хора, които се възползват от отчаянието им. За 2019г. едва 22.8% от кръводаряванията са доброволни, а целта е това да са 100%. Т.е. бих казал, че реалния недостиг на кръводарявания не е 40хил., а 170хил., защото през последната година едва 38202 от кръводаряваният са били доброволни. Всички останали кръводарявания са направени, защото някой роднина или познат е имал нужда от процедура или спешна медицинска намеса и не е имало достатъчно кръв.

За да говорим за решения обаче е необходимо да придобием малко по-ясна представа за това, кой точно кръводарява.

Относителен дял на дарилите за пръв пътВиждаме, че по-големия дял на кръводарявания идва от редовни кръводарители. Това е до голяма степен логично, защото жените могат да даряват до 4 пъти на година, а мъжете до 5 пъти на година, което автоматично означава, че ако даряваш редовно ще допринасяш за по-голям дял от броя кръводарявания. Друг фактор за това е че няма как броя на кръводаряващи за пръв път да е неизчерпаем и след като дариш за втори път автоматично ставаш редовен кръводарител. Едно интересно изчисление е че ако само 50хил. души даравят по 4 пъти на година това би било достатъчно да покрие нуждите на здравната система. На пръв поглед това може да изглежда много, но това е само 1 на 140 души. Ще го напиша отново:

“Ако 1 на 140 души дарява кръв редовно и доброволно това ще покрие всички нуждите на здравната система. “

Реално ситуацията е малко по-комплесна, защото не всеки от 7млн. души население на България може да дарява кръв. Трябва да си между 18 и 65г., да си здрав, да не си приемал медикаменти и да не си се излагал на редица други рискови фактори. Също така мъжете имат даряват почти 3 пъти повече от жените основно заради биологични и медицински причини. И въпреки всички тези фактори, броя на кръводарителите от населението е нисък. И отново ще повторя, че най-големият проблем е броя на доброволни кръводарители. Хората, които доброволно отиват да дарят кръв е крайно недостатъчен.

Брой кръводарявания на 1000 души спрямо възрасттаБрой кръводарявания по възрастови групи 2019

От горните 2 графики се вижда, че с увеличаването на възрастта намалява относителния дял на броя кръводарявания на 1000 души. За това може да има различни причини от културни, до чисто медицински, но това ще се отрази негативно на броя кръводарявания в бъдеще, защото населението в България е застаряващо и все по-голям дял от хората ще попадат във възрастови групи, където не желаят или не могат да кръводаряват. Поради тази причина трябва да се мисли и работи върху това да се създадат навици у младите да даряват редовно. По този начин може да се получи описаната горе ситуация, в която малък брой редовни кръводарители покриват нуждите на здравната система.

Мога да цитирам още доста данни(НЦТХ всяка година публикува много подробен доклад за дейността си) и международни изследвания, но бих искал да се фокусирам върху основния проблем и по конкретно възможни решения:

В България не достигат доброволни кръводарители!

Как да увеличим броя на кръводарителите в България?

След като разгледахме малко данни и придобихме представа за проблема с кръводарителите в страната е време да разгледаме по-важната част от статията. Възможни решения на този проблем. Част от решенията, които е възможно да се имплементират се базират на изследвания и статистически значими експерименти(основно в САЩ и други страни), а част от тях взаимствам от други капмании и добри маркетингови практики. Една малка част са лични наблюдения и е възможно да не са приложими, но въпреки това ще ги опиша с бележки, където имам съмнения или неясноти.

При всяко предложение ще се опитвам да посочвам ползите, усилията(разходи), както и до каква степен се базира на нещо изпробвано(стоящо зад научни публикации) или е лично предположение.

Ако опростя проблема: реалното увеличаване на броя доброволни кръводарявания може да стане само по два начина.

Първият е чрез увеличаване на т.нар. повторни кръводарявания, т.е. един и същи човек да дарява по няколко пъти на година(в перфектния случай това биха били 5 за мъжете и 4 за жените, ако разбира се всички останали фактори го позволяват). Това е безспорно и по-добрият вариант. От бизнеса знаем, че е много по-евтино да задържиш вече съществуващ клиент, отколкото да привлечеш нов. Също така бизнесът обича повтарящи се покупки, защото прави приходите предвидими и сигурни. Не случайно и много софтуерни и продуктови компании се стремят да изместят бизнес модела си към абонаментен принцип.

Вторият начин е чрез привличането на нови кръводарители. Макар това да е по-сложно и да има своя лимит(хората, които могат да кръводарят за пръв път са определен брой), фокусирани усилия, могат да привлекат нови кръводарители и да ги направят регулярни такива.

1. Как да увеличим броя на регулярните кръводарители

Чрез напомняния – Това е едно от най-простите за имплементация, но и най-ефективни решения. За жалост в литературата  почти липсват експерименти, които да използват съвременни методи за напомняне, като имейли, SMS или push notifications, но от други маркетингови канали знаем, че това работи. Има и достатъчно голям брой екперименти използващи обаждания по телефона или срещи на живо, които са статистически значими и увеличават броя на кръводаряванията. Макар срещите на живо да са един от най-ефективните методи, последвани от обаждания по телефона е важно да се отбележи, че те изискват много голям времеви и финансов ресурс. Всички изследвения, които открих във връзка с напомняния са проведени преди 2010г., а една голяма част от тях дори преди 2000г., когато телефонните обаждания са били основния канал за напомняне. Взимайки предвид и ограничените финансови ресурси на НЦТХ бих заложил на напомняния по имейл и чрез SMS-и.

Как може да стане това на практика? При всяко кръводаряване се попълва бланка, в която освен здравословното ти състояние и фактори, които те излагат на риск се попълва и кратка демографска информация. Това е и подходящ момент да бъде събран твоят телефонен номер и имейл адрес. След първото си кръводаряване, на всеки му се създава профил в системата на НЦТХ. Не съм сигурен как точно се подържа системата и базата от данни, но към момента в нея не фигурира имейл адрес, а телефонният номер се попълва в бланката и е наличен в системата, но не се използва за напомняния чрез обаждане или SMS-и. В профила на всеки се съдържа информация за всички кръводарявания през последните 5 години, в това число и на коя дата е направено последното кръводаряване.

Технически системата и информацията в нея трябва да се интегрира със софтуер, който позволява изпращането на имейли(тип mailchimp) и/или със система за изпращане на SMS-и. Нямам информация как точно функционира системата за съхранение на профилите на всички кръводарители, но това не би трябвало да е твърде сложно като техническо изпълнение. След подобна интеграция е въпрос на настройки на кампаниите и изпращане на имейли и SMS. Подобна кампания може да изглежда, като примерно след 2 до 3 месеца от последното кръводаряване се получава имейл, че отвоно е позволено да дариш кръв(кръводаряванията трябва да става с диапазон минимум 2 месеца) и имейлът да съдържа работното време и удобни за теб локации(спрямо населеното ти място). След това ако дариш в рамките на 2-4 седмици процесът се рестартира, а ако не дариш можеш да получиш нов напомнящ имейл. Разбира се тук има безброй много възможности за изпращане на интересно съдържание, напомняния, благодарности и друга полезна информация, но основата е НЦТХ да започне да събира имейл адресите и да интегрира своята база данни с подходящия софтуер.

Важно е да отбележа, че макар от техническа гледна точка това да не изглежда толкова сложно не е и напълно тривиална задача. Със сигурност има рискове при прехвърлянето на чувствителна информация, други особености свързани с GDPR и събирането на разрешение от кръводарителите за получаване на подобен тип комуникация. Друго предизвикателство може да бъде и начина, по който е изградена базата данни на кръводарителите. Ако отварянето чрез API на този тип информация не е предвидено, тази идея би изисквала значително по-голям ресурс за имплементация. Възможно е и нужда от законодателни или нормативни промени. Важен фактор е и разходите за изпращането на имейли и SMSи. Софтуери като Mailchimp не са безплатни и с нарастването на базата данни от имейли е възможно да нарастнат и разходите. Изцяло къстъмизирано решение също е възможно, но и то би изисквало подръжка и разходи за разработка. По подобен начин седят нещата и със софтуер за изпращане на SMS-и. Тук бих отбелязал и потенциално партньорство с някой от мобилните оператори в България, които срещу добър CSR биха могли да предоставят тази услуга напълно безплатно.

Чрез игровизация – Игровизацията е метод, който започва да се използва основно във видео игрите, но бързо става популярен и се разпространява навсякъде. Най-просто казано при игровизацията, събираш точки, значки, награди или се състезаваш с други хора, като това те мотивира да продължаваш да играеш. Примери за игровизация са: събирането на точки за лоялност(бензиностанциите имат такива карти), изминати километри, които да замениш за отстъпки(авио компании), получаване на точки и значки чрез учене в Duolingo и KhanAcademy, програми за лоялност в компанията, която работиш.

Как си представям игровизацията при кръводаряването? Най-просто: колкото повече кръводаряваш, толкова по-голяма признателност получаваш. Самата признателност може да става под формата на материални награди, или символични значки, които получаваш(по закон е предвидено до 6лв за символични подаръци при кръводаряване). Например ако дариш 3 пъти, получаваш брандирана тениска или ако дариш 5 пъти получаваш значка, че си дарил 5 пъти, а следващата значка е при 10 кръводарявания, 25, 50, 100 и т.н. Както при напомнящите имейли и тук трябва да се помисли как точно да се структурира по най-готиния и мотивиращ начин, но има доста варианти, които не биха изисквали и огромен ресурс.

Тук най-голямото предизвикателство би било следенето на броя кръводарявания. Както споменах, в момента се пази информация само за 5 години назад, което не е толкова технически проблем, колкото нормативен. Не съм напълно сигурен и дали влизат в системата кръводарявания направени при подвижни екипи. Фактор е и диструбуцията на наградите/значките за различен брой кръводарявания и обучението на екипите(медицински сестри и лекари) да ги раздават при достигането на определен брой.

Личен профил/мобилно приложение – идеята е да можеш да следиш колко пъти и къде си кръводарявал, както и да получаваш информация за изследванията, които се правят при кръводаряване за ХИВ/СПИН, Хепатит, Сифилис, а в момента и PCR тестовете. Допълнително може да има информация за хемоглобин и кръвно, които се замерват при всяко кръводаряване.

Основната цел на приложението би била да можеш да получаваш напомняния, интересни материали за четене, призив при голяма нужда от кръв.

Чрез приложението би могъл да следиш и своите значки/награди/точки(игровизацията) и дори да има социален елемент, където добавяш свои приятели, които също имат профил/приложението и се състезавате кой е дарил повече пъти. Социалният фактор е много силен, защото ако получиш нотификация, че твой приятел е дарил се мотивираш и ти да го направиш. Може да се имплементира и игровизация, при която ако дариш заедно с приятел получаваш специална значка, или дори ако дариш едновременно, с 3, 4 или дори 5ма приятели.

Напълно възможно е да се получават и значки за привличането на нови кръводарители. Ако поканиш приятел да си свали приложението и да си направи регистрация, а след това дари за пръв път, да получаваш значка/точки или награда. Силен социален елемент би бил и ако при всяко кръводаряване получаваш нотификация от приложението, която от една страна е за признателност, но може и да споделиш в социалните мрежи. Така ще мотивираш и хора от своето обкръжение да дарят.

Макар да има стотици примери за подобни приложения(Duolingo, Yelp, FourSquare), които интегрират полезна информация и известия, социален елемент и елемент на игровизация, разработването на добро приложение не е проста задача. От една страна изисква добро техническо задание и изпълнение от добър екип разработчици, а от друга седят редица нормативни въпроси, потенциални рискове за достъп до профила на кръводарител и чувствителна информация. Потенциална бариера е и вече споменатата интеграция с базата данни кръводарители. Добрата новина е че Американският червен кръст вече имат подобно приложение, което дава добри резултати и най-молкото доказва, че концепцията е възможна и напълно постижима.

Благодарственост – Не успях да намеря изследвания за точно този метод за увеличаване на броя кръводарявания, но от други неправителствени организации, събиращи дарения или работещи с доброволци знаем, че благодарствеността има огромен ефект. Едно просто благодаря може да увеличи размера на даренията, да доведе до повторно дарение или да направи даден дарител регулярен такъв.

От моя опит до момента (около 20 кръводарявания), екипът(лекари и медицински сестри) ми благодари около 1 от 3 пъти. Важно е да кажа, че нито един път екипите не са се държали грубо или лошо с мен и винаги са били учтиви и внимателни. Но пътите, в които са ми благодарили изрично, че кръводарявам доброволно(всички пъти съм дарявал доброволно) е по скоро рядкост. В повечето случаи разговорите са изцяло по същество или медицинските сестри си говорят помежду си и/или само ти дават инструкции. Това е нещо, което не струва нищо и единствено би изисквало кратко обучение на екипите: как да обръщат повече внимание на кръводарителите, как да му благодарят и защо това е важно, така че да се върне да дари отново. От изследванията знаем, че контакта лице в лице има най-голям ефект за повторно кръводаряване, а това е единственият случай, в който имаш такъв контакт с кръводарителите, и то безплатно. Мога да потвърдя и от личен опит, че когато са ми благодарили, това определено те кара да се почувстваш по-добре.

Друг вариант за благодарност би бил и чрез имейл, SMS, или мобилното приложение ако се имплементират, както описах по-горе. Малко по-късно в деня на кръводаряване може да получиш съобщение с благодарственост.

Трети вариант, който и Американският червен кръст прилагат с тяхното приложение и дава добри резултати е получаване на известие(имейл или SMS), когато кръвта, която си дарил се използва за даден човек. Цялостно проследяване на “пътя” на кръвта ти би имало много силен ефект, защото знаеш, че наистина си помогнал. Сложността за имплементирането на този тип благодарност е неизвестна за мен, защото не знам как точно се проследява на кой е дарената кръв(самата банка) и дали изобщо има начин да се отбелязва, когато тя бъде използвана.

2. Как да мотивираме повече хора да дарят за пръв път?

Макар да е по-ключово малка част от хората да даряват редовно, отколкото голяма част от хората да дарят един път, не трябва напълно да пренебрегваме и привличането на нови кръводарители. Това обикновено изисква повече ресурс и макар решенията, които предлагам по долу да не са лимитирани само до младите хора, слагам една идея повече фокус върху тях. Простата причина за това е че ако някой дари за пръв път на 20г. и в продължение на 45 години дарява по 3 пъти на година, това са 135 кръводарявания, а ако някой дари за пръв път на 50 и дарява по 3 пъти на година, това са 45 кръдоварявания. Точно поради тази причина искаш да фокусираш усилията си върху младите, защото би имало по-голяма възвръщаемост. Допълнително виждаме, че младите са по склонни да даряват спрямо 1000 души от населението, което косвено ми подсказва, че усилията с тях биха дали по-добър резултат.

А. По-добра маркетингова стратегия и присъствие в социалните мрежи – В момента основното присъствие на НЦТХ е във фейсбук чрез страница на центъра. В нея обаче се публикува доста рядко и инцидентно, което ми говори, че няма отделен бюджет или дори конкретен човек, който да се грижи и мисли за цялостно присъствие в социалните мрежи и дургите канали. Такова присъствие е ключово за привличане на нови кръводарители, защото е добър повод за информирането на много хора, които не са запознати с ползите от кръводаряването и самата процедура. Предложението ми тук е да се създадат профили и в други социални мрежи – Instagram, TikTok, LinkedIn и да се отдели малко повече ресурс за редовно публикуване и разпространение на кампании.

При наличието на повече канали в социалните мрежи, естествено продължение на това предложение би бил мрежовият ефект или по-просто казано да се използват кръводарителите като добър пример и “рекламни” лица. Повечето хора(не всички) обожават да се тагват в социалните мрежи от различни готини места и често да се хвалят когато са направили нещо добро. Всеки е виждал снимка от плажа на дами, които са застанали на фона на цветни криле или много често на големи конференции и събития има предвидено място за такъв тип снимки, а на фона има логата на спонсори и самото събитие. Конкретното ми предложение e във всеки център за кръводаряване да се обособи място, където да се постави стойка/банер с готин дизайн на фона, на която всеки кръводаряващ да може да се снима и тагне. По този начин хората, които даряват ще разпространяват безплатно идеята за кръводаряване и също ще генерират т.нар. peer pressure(социален натиск) и техни приятели е по-вероятно да се осмелят да дарят. Тази идея лесно може да се комбинира и с вече съществуващо мобилно приложение, което да направи по-лесно споделянето в социалните мрежи.

Б. Намаляване на бариерите – Едно от основните принципи на човешката природа е че колкото по-трудно е дадено нещо и колкото повече бариери има толкова по-малко вероятно е хората да го направят. За това е важно, където е възможно кръводаряването да се направи максимално лесно и бързо. Не случайно и ще дам повече фокус на оптимизирането на процесите и намаляването на бариерите. Намаляването на бариерите има ефект и върху редовните кръводарители, но би било особено ефективно върху хората даряващи за пръв път, защото те често имат повече неизвестни и притеснения.

По-удобно приемно време: Разглеждайки сайта на НЦТХ се вижда, че само в 5 от 26 града, центровете приемат кръводарители през един ден от уикенда и само в два от тези 5 можеш да кръводариш и събота и неделя. Почти навсякъде времето за прием на кръводарители съвпада с работния ден, а на доста места е до обяд или ранния следобяд. Това за мен е най-голямата бариера, защото ограничава всички работещи, както и една част от студентите и ученици. Макар самото кръводаряване да се случва в рамките на не повече от 30 минути, понякога може да има струпване на хора и да трябва да изчакаш, т.е. е добре да имаш повече свободно време. Истината е че когато 80% от кръводаряващите нямат избор, защото трябва задължително да дарят за техен близък, те просто отсъстват от работа и чакат колкото е необходимо(случвало се е доста хора да се фрустрират от този факт, а понякога в края на приемното време се връщат кръводарители за друг ден макар вече да са дошли до центъра). За доброволното кръводарители това може да е голяма бариера и да ги демотивира, защото би означавало, че трябва да планираш отсъствие от работа или университет, което създава неудобство. Можем да се направи аргумента, че ако наистина искаш да дариш кръв ще намериш начин, но практиката показва, че колкото по-малко бариери и усилия има пред подпомагането на дадена кауза, толкова повече хора я подкрепят. Много повече хора изпращат дарителски SMSи, отколкото настройват дарение чрез директен дебит през банка. Причината за това е точно в удобството и бързината, с което може да направиш първото и сложността на второто.

Важно е да се отбележи обаче, че по-удобното приемно време би изисквало допълнителни смени и човешки ресурс и трябва да се планира много внимателно. Възможно е разширяване на приемното време, като вместо от понеделник до петък се кръводарява от вторник до събота. Може би е добра идея да се експерементира и с по-продължително приемно време след работа, примерно до 20ч.

Удобно местоположение на центровете за кръводаряване: това е сравнително сложна за изпълнение идея, която може да изисква значителен ресурс или изобщо да не е възможна поради различни причини. Все пак в населените места, където такова нещо може да се случи е добре да се обмисли за да се оптимизира локацията на центъра за кръводаряване и да е на удобна локация за максимален брой хора. Ще дам пример за Пловдив. Според сайта на НЦТХ в града има само едно място за даряване на кръв и то се намира почти в края на града или както обичаме да казваме пловдивчани, на майната си. Стигането от централната част на града е сравнително постижимо, но със сигурност има квартали, които изискват прикачване с градски транспорт и дори придвижването с кола не е оптимално, защото би изисквало повече време, намиране на непозната място, а и не е препоръчително да се шофира веднага след кръводаряването(макар и малък има риск да ти прилошее). Стигането до тази конкретна локация пеш е напълно изключено. Много по-удобно за хората би било ако има център за кръводаряване в Първа поликлиника, която се намира точно на центъра. Ето и карта на Пловдив, където с червени точки съм отбелязал къде се случва в момента кръводаряването в града и къде би могло да се случва. Пловдив КръводаряванеРазглеждайки другите градове, където има центрове за кръводаряване също виждам подобни възможности за оптимизация. Но както споменах за подобно релокиране е много вероятно да се изисква значителен ресурс, както и да има редица други фактори, които аз не разбирам и ограничават оптималната локация за кръводарителите за сметка на оптимална локация от гледна точка на други логистични процеси.

Оптимизиране на процеса по кръводаряване: Част от предложенията в тази точка са моя лична спекулация без да имам информация как точно работи вътрешно системата и какво от предложеното е възможно. Изхождам от гледната точка на кръводарител и какво би могло да се оптимизира именно от тази позиция.

Ако до сега не си кръводарявал или нямаш ясен спомен ще опиша на кратко процеса в следните логични(за мен) стъпки:

1. На рецепцията ти искат лична карта и те проверяват в информационната системата. След това попълваш на хартия декларация с имена, адрес, други лични данни и един въпросник за потенциални рискови поведения. 90% от времето тук отива в попълването на хартиената декларация и въпросника.

2. След това отиваш с декларацията и личната карта при медицинска сестра, която ти проверява декларацията и личната карта повторно, още веднъж те проверявате в системата и ти мери хемоглобина, като ти взима кръв от пръста. Вписва хемоглобина в делкарацията и те изпраща в друга стая(или понякога в същата стая, но при лекаря). Самата проверка на хемоглобина става за секунди.

3. В третата стая те посреща лекар(различен от медицинската сестра), който проверява личната карта, декларацията и системата за трети път и ти мери кръвното, което вписва в декларацията. Меренето на кръвното не отнема повече от 1 минута.

4. Отиваш в четвърта стая, където става същинското кръводаряване, там ти взимат и проверяват декралацията, личната карта(след което ти я връщат) и даряваш кръв.

Според мен основните възможности за оптимизация са в стъпка 1 и комбинирането на стъпка 2 и 3.

При стъпка 1, ако така или иначе ти изискват лична карта и те проверяват в системата за мен е логично директно да се принтира декларацията, която вече съдържа твоите лични данни, а ти само проверяваш тяхната истинност и попълваш анкетата за рисковите поведения. В приложението на Американския червен кръст, дори има функционалност предварително да заявиш, че ще даряваш кръв и да попълниш всичката необходима информация. Ако законодателно този вариант е възможен и в България, може напълно да се избегне хартиената декларация или тя да се разпечатва напълно попълнена и да изисква само твой подпис. Според мен това би спестило 5-7 минути за попълването на декларацията. Не изглежда много, но намалява времето за кръводаряване с 15-20%. Също така намалява и времето за проверка от страна на рецепционистката, която при ръчно попълнена декларация и въпросник трябва да ги прегледа и да поправи или допълни сгрешени/пропуснати полета.

Разбирам, че вероятно има някаква логика за разделението на стъпка 2 и 3, но според мен те лесно може да се извършва само от един човек. Най-голямата загуба на време при тези стъпки не е самата процедура(хемоглобин и мерене на кръвно), а изчакването между тях и повторната проверка на лична карта и декларация(разбирам, че проверката на лична карта и декларацията е важно и защо се прави). И взимането на кръв от пръста, и меренето на кръвното са рутинни процедури и според мен е достатъчно да се извършват само от медицинска сестра или ако поради някаква друга причина е наложително кръводарителя да мине през лекар, то той да прави и двете. По този начин се спестява време на кръводарителя, но също така може да се спести и един щат(който примерно да отиде за увеличено приемно време през уикенда).

В. Фокус на подвижните екипи в училищата и университетите – Подвижните екипи са тези, които идват на място с необходимото оборудване и персонал и дават възможност на кръводарителя да дари на работното си място или в по-удобна за него локация. Макар по този начин да се достига до нови кръводарители и да се премахват 2 от горе изброените бариери, подвижните екипи изискват доста голям ресурс и добро планиране. За да се максимизира този ресурс предложението ми е да се сложи значително повече фокус върху училищата и университетите. Поглеждайки данните за 2019г. само 260(4.2%) от кръводаряванията(при 16 акции, като фокуса е само в София) от акциите на изнесени и стационарни екипи са от ученици и 810(12.3%) от студенти(при 50 акции).

Смятам, че фокуса върху тези възрастови групи е добра идея, защото по този начин максимизираш шанса да достигнаш до хора, които да дарят за пръв път(шанса един ученик/студент да е кръводарявал е минимален, защото трябва да имаш навършени 18г.), а от друга страна създаваш навик на млади хора да кръводаряват. Има множество изследвания, които показват, че ако хората си създадат навик от тинейджърските години има голям шанс да го запазят през целия си живот. Подобни изследвания показват увеличаване на гласуването на избори, спортуване и редовна физическа активност, редовно посещение на зъболекар/лекар за профилактика, и за жалост примери за негативни такива навици, като тютюнопушенето. Но основният аргумент си остава, а именно че навици изградени при тази възраст са устойчиви и дълготрайни.

Важно е да отбележа, че не успях да открия конкретно изследване, което показва подобна значимост за кръводаряването и не бих казал, че е даденост, че изграждането на подобен навик при ученици и студенти би се запазил, но от подобни други навици може да се направи косвено предположение за такъв ефект. Трябва да се има предвид и фактът, че през 2019 акциите с ученици и студенти са резултирали средно в 16 кръводарители, докато при акции в предприятия и търговски дружества средно по 29 кръводарители. Необходим е допълнителен анализ дали може да се увеличи броя кръводарители на акция най-вече при студентите(където имаш големи учебни заведения), както и дали изграждането на навик за кръводаряване при ученици и студенти наистина е устойчив.

3. Други възможности за подобрения при кръводаряването

Намиране на спонсори и партньори – При всяко кръводаряване според законодателството кръводарителя получава торбичка с високоенергийни храни и напитки. Това обикновено са шоколадови изделия, сок, вода, газирано, кафе и др. От моя личен опит(в различните центрове в София и Пловдив съм получавал торбичка с различно съдържание) и според информацията, която успявам да открия в интернет всеки център сам провежда обществена поръчка за подизпълнител, който да осигури храната и напитките. От посечената статия става ясно, че една торбичка е със стойност 8лв. за РЦТХ – Варна. Отбелязвам, че в отчета за разходи на НЦТХ от 2019г. е посочена сумата от 375хил. лв., но не става напълно ясно, дали това е само за торбички с храна за националния център или обхваща и регионалните. Моето предположение е че става въпрос само за националния център, и при 62хил. кръводарявания годишно се получава по приблизително 6лв на торбичка. Понеже обаче в закона е посочено 8лв. ще работя с тази стойност за да изчисля разхода на национално ниво. При приблизително 170хил. кръводарявания на година, това означава, че общият годишен разход е 1 360000лв. за торбички.  Като човек работещ в неправителствения сектор и наблюдавал как се случват подобни партньорства съм сигурен, че ако всички РЦТХ и НЦТХ се обединят и стандартинизар съдържанието на торбичката ще се намерят спонори, които да предоставят продуктите(храната и напитките) безвъзмездно. Кока Кола имат подобни инициативи и със сигурност биха предоставили 170хил. 0,5л разфасофки кока кола, които освен това за тях биха били на много по-ниска себестойност от продажната цена, но биха били перфектна реклама и CSR. Кока Кола могат да предоставят и минерална вода Банкя или натурален сок Капи.  Големи компании като Нестле, също мисля, че биха предоставили безвъзмездно шоколади, разтворимо кафе и други изделия.

Не съм сигурен дали тук има някаква законодателна бариера, но ако няма такава с малко познати и находчивост съм сигурен, че могат да се намерят дарители и да се спестят разходи за тези торбички. Допълнителен плюс би бил и обща кампания от типа на “Кока Кола, подкрепя българските кръводарители”, което е добра реклама за бранда, но и добра реклама за привличане на кръводарители.

Обновяване на уебсайта на НЦТХ – Макар в годишния доклад на НЦТХ да е записано, че се работи активно по “обновяване и поддържане на уеб сайта на НЦТХ и страницата му в социалната мержа”, сайтът е доста остарял технически и ново съдържание се публикува едва няколко пъти в годината. На практика сайтът работи само на настолни компютри, а при отваряне от телефон(вече над 60% от посетителите са от мобилно устройство) дизайна не е респонсив и се чете и навигира трудно. Със сигурност сайтът има нужда от модерен дизайн, мобилна версия и често обновяване на съдържанието, което да го направи достъпен за повече хора. Възможно е с минимални средства да се направи такова освежаване, да се създаде редовен имейл бюлетин и други функционалности, които да привличат повече трафик и да направят кръводаряването по атрактивно. Тук отново съм сигурен, че могат да се намерят уеб дизайнери и разработчици, които биха доброволствали от времето си за да обновят визията и съдържанието на сайта.

Реализиране на допълнителни приходи – Да се даде възможност на кръводарителите да си заплатят за пълни кръвни изследвания. Понеже така или иначе се взима кръв, би било много удобно за кръводарителя да си заплати и срещу това (освен безплатните изследвания за ХИВ/Сифилис/Хепатит) да получи пълни изследвания на кръвта си. Не всеки ще намери добавена стойност в това, но хората, които имат интерес биха си заплатили и НЦТХ би могъл да реализира приходи и печалба, които да реинвестира в оборудване или човешки персонал.

Трябва да си призная, че с тази идея стрелям частично в тъмното, защото нямам пресдтава дали е налично оборудване за подобни изследвания, дали има човешки капацитет, как точно ще става разплащането, има ли нормативни ограничения и т.н. Капацитетът на държавни институции да реализират печеливша услуга също не е за подценяване.

Всеки може да помогне с нещо малко или голямо – На първо място да спомена, че аз самият съм готов да доброволствам от времето си напълно безплатно. Било то за консултация, дискутиране и изчистване на идеи, анализи и всичко друго, с което мога да съм полезен. Ако случайно някой от ръководството на НЦТХ попадне на този пост и иска да се свърже с мен може да го направи на petkoivanov48@gmail.com.

И на последно място, но не и по важност. Ако четеш това и имаш възможност да станеш регулярен дарител може да го направиш в следните лесни стъпки:

  1. Провери къде и кога можеш да дариш на https://ncth.bg/
  2. Отвори телефона си и си сложи регулярно напомняне на всеки 3 месца. Например всеки първи понеделник през 3 месеца. Направи го сега, не отлагай за после!
  3. Веднага щом имаш възможност отиди и дари кръв. Не е страшно, полезно е за твоето здраве и спасява животи.

 

Сподели тази статия за да достигне до повече хора и да ги мотивира да станат редовни кръводарители.