Петко Иванов Студентски съвет УНСС

Как Студентски съвет при УНСС похарчи 150хил. лв.

За щастие (или не), имах възможността да стана член на Студентски съвет при УНСС.

Действието се развива сутринта на 18.02.2015г. – първо общо събрание на съвета за мандат 2015-2017г. Най общо казано дневният ред е следният:

  • Отчет за предишния мандат
  • Избор на нов председател, секретар и сенат
  • Избор на председатели и членове на различните комисии
  • Приемане на бюджета на Студентски съвет за 2015г.

Събранието започна с всичките 40 страници събития и дейности, които е организирал съвета през изминалите 2 години – до тук добре.

Следва интересното – предишният председател заяви, че няма да се кандидатира отново, поел по различен кариерен път и не смята да заема каквито и да е постове в съвета или университета. Това означаваше, че ще имаме нов председател и ръководство. Доволно потрих ръце в очакване на оспорвана битка между кандидатите (както се казва I live for the drama). За мое най-голямо учудване за председател беше номиниран само един кандидат. Познавах го от изборите за членове на съвета

haters gonna hate

понеже учи същата специалност като мен и още тогава неговата т.нар. от мен коалиция ми направи лошо впечатление (но това е друга история). Той каза 2-3 общи приказки и преминахме към гласуване – 47 гласа ЗА и 1 Против (haters gonna hate). Та така се сдобихме с нов председател. Последва избирането на секретар. Отново беше предложен само един кандидат, и ситуацията се повтори. Вече ми беше станало пределно ясно, че събранието е протоколно и всичко е предварително решено.

Следващата точка от дневия ред беше избирането на сенат (сената включва председателя, секретаря и още 5 члена, а работата му е да заседава и да взима важни решения). Тук председателят стана и номинира 5 души, от които единият НЕ беше в залата, т.е. трябваше на първо събрание, където повечето хора не се познават да гласуваме за непознат. Никой друг не беше номиниран и никой дори не направи опит да се номинира. ТУК реших да самономинирам себе си (въпреки че първоначално нямах никакви мераци за каквито и да е постове). Всеки от номинираните каза по 2-3 общи приказки, освен този който го нямаше, поради обясними причини. След което и аз казах 2-3 общи приказки и понечих да си седна на мястото, при което за моя най-голяма изненада някой се поинтересува от това, което бях казал и ми зададе въпрос. Интересно защо никой не прояви интерес към изказванията на другите номинирани. Последва гласуването за всеки от кандидатите по отделно – както се досещате и 5те номинирани кандидата събраха повече гласове от мен (Да, дори и кандидата, който не беше в залата). Гласувахме една 15 минутна почивка, да пием по едно кафе и да има време новоизбраният сенат да посъвещава.

По време на почивката няколко души ме заговориха и казаха, че нещата така ставали дори и да не са много съгласни. След като ги попитах защо гласуват ЗА, след като не са съгласни, ми беше даден отговор, че видиш ли трябвало да се правят КОМПРОМИСИ ако искаш да свършиш нещо. Добър аргумент, защото си личи, че от много компромиси държавата ни върви все нагоре. Но да не се отклонявам.

Последва гласуването на членове на многобройните комисии. Понеже някои комисии имат по няколко члена, новият председател предложи гласуването да не е мажоритарно, а за група от хора. Естествено това напълно логично и разумно предложение беше прието. За първата комисия, сенатът взел решение по време на почивката да предложи групичка от 4ма – естествено други предложения няма, няма как и да има, защото вече не може да се предлагат и мажоритарни кандидати, а единствената опция е да предложиш група (ако изобщо познаваш 4ма души на първо събрание). На този етап, кандидатите дори и не си правиха труда да се представят просто се изброяваха едни имена и се гласуваше за направеното предложение. Гласувахме членовете на 5-6 комисии, без алтернативи, но пък за сметка на това с почти пълно мнозинство. В комисиите беше включен и членът, който не присъстваше, както и няколко други знайни и незнайни воини, които също не присъстваха. След като председателя предложи поредния човек за поредната комисия, реших да си направя експеримента и да попитам в какво точно се изразява дейността на въпросната комисия. Председателя не само НЕ знаеше какво точно прави комисията, той нямаше НИКАКАВА представа. Нито председателя, нито някой от сената отговори на въпроса ми.

Стигнахме до момента, в който за някои от комисиите не беше нужна група, защото имаха само по един член. За една от тези комисии беше предложено име, което ми е познато, защото познавах номинирания. Тази личност НЯМА нищо общо със студентски съвет, НЕ присъстваше на събранието, но въпреки това беше номиниран за председател на комисия без никой да го познава. Реших отново да си направя експеримент и да попитам КОЙ аджеба е тоя номинирания (въпреки че го познавам).

Кой

Естествено сената и председателя едва ли го познават, защото е завършил преди доста години, та се наложи някой друг от вярната групичка да стане и да обясни на аудиторията и да ги увери, че въпросният кандидат, дори и да не присъства и да не е в студентски съвет има тесни връзки с университета и е супер запознат с дейността извършвана от въпросната комисия. Реших да се пробвам и да се самономинирам, защото едва ли щях да имам по-добър шанс. Излишно е да казвам, че загубих.

Та, така беше изчетен и гласуван предварително определеният списък с предложения за членове на различните комисии без каквито и да е възражения и алтернативи.
И най-после (ако все още някой чете) стигнахме до момента Как Студентски съвет изхарчи 150хил. лв за по-малко от минута.

Трябваше да се гласува бюджета за 2015г. – бюджет, който НИКОЙ от членовете НЕ е виждал предварително. Председателя прочете набързо предварително определения бюджет за 2015г. – 22 пера за общо 147хил. лв., ако трябва да сме точни. Тук аз станах, и предложих бюджета да бъде изпратен на всички, за да може всеки да има време да се запознае с него и на последващо събрание да се обсъди и гласува. Едно сравнително разумно решение, според скромното ми мнение. Все пак ако ще харчим парите на студентите поне да се запознаем за какво точно ще ги харчим. Новоизбраният председател се опита да каже някакви работи, но отново се наложи да стане някой от вярната групичка и да убеди всички, колко е важно бюджета да бъде приет незабавно без каквото и да е обсъждане. Гласувахме предложението ми – естествено то беше отхвърлено. От моя страна последва друго предложение – ако няма да имаме време да се запознаем с бюджета, поне да гласуваме по отделните пера, а не цялостен бюджет (излишно е да казвам, че някои разходи бяха безумни). За жалост на никой не му се занимаваше, на някои хора тази идея вероятно им се сторила дори налудничава. Бюджета беше приет с почти пълно мнозинство…
И така уважаеми колеги, Студентски съвет изхарчи 150хил. лв., без никой да е предварително запознат с бюджета, без каквото и да е обсъждане, без каквито и да е алтернативи.

Искам всеки един от вас, който чете тези редове:

  • Да се замисли следващия път, когато го домързи да отиде да гласува за хората които го представляват;
  • Да се замисли следващия път, когато се оплаква как никой не защитава правата му в университета и как образованието в България е скапано;
  • Да се замисли следващия път, когато плюе по политиците и парламента,

Защото, уважаеми колеги, политиците не са нищо друго освен едно отражение на народа, който ги е избрал.

Ако искате да проследите развитието на историята се абонирайте за блога ми в менюто от дясно.

Напиши коментар