Анализ на резултатите от Матурите и какво не е наред в образованието ни

През последните няколко седмици видях и изчетох доста публикации и анализи за резултатите от матурите, но голяма част от тях бяха повърхности и в някои случаи дори грешни и меко казано пълни глупости. Журналистите основно копират гръмки заглавия и статии, без да разгледат и вникнат в същината. За жалост МОН не публикуват свободно суровите данни за да може да се направи пълен анализ на резултатите от матурите, за това и съм се концентрирал основно върху някои тенденции, които могат да се изведат от наличните данни и лично на мен ми направиха впечатление.

На първо място ще коментирам вида на училището.  Държавно, Общинско или Частно.Среден успех според вида на училището - Матура БЕЛ Петко ИвановКакто се вижда от графиката общинскити и частните училища показват много по-високи резултати от държавните. Станах свидетел на няколко изказвания, че частните училища се представяли много по-зле, защото в топ 20 или топ 100 имало много малко частни училища. Но това, което не се взима предвид при подобни изказвания е фактът, че от 1001 училища, които са взели участие на матурата по БЕЛ, едва 54 са частни, и както се вижда се представят доста по-добре. Естествено нещата не са толкова прости, трябва да се имат предвид и други показатели. Важно е да се отбележи, че 44 от частните училища са в големи градове (над 100хил.), но също трябва да се отбележи и че частните училища са сравнително малки по размер и с изключение на едно, всички випуски в частните училища са под 100 души. От тук следва и друг ключов аспект – как се представят училища от големите населени места срещу такива от по-малките.Среден успех според големина на населеното място - Матура БЕЛ Петко ИвановНе особено изненадващо, училищата в големи населени места (над 100хил.) се справят значително по-добре от училища от средно големи населени места (30хил-100хил.) и много по-добре от малките населени места (под 30хил.). Поради естеството на формирането на оценките на матурите, по-правилно би било да се измерват съотношенията между получените точки, а не оценки (още една порочна практика на МОН и журналистите, но за да сравняваме круши с круши и моите изводи са с оценки). Все пак си направих труда да преобразувам средните резултати и данните показват, че учениците в големи градове са изкарали средно 18% повече точки от учениците в малките градове и села. Допълнителен корелационен анализ показва, че има пряка връзка изразяваща се в r=0.278 между размера на населеното място и резултатите на учениците. На прост език това означава, че колкото по-голямо е едно населено място, толкова по-високи резултати изкарват учениците учещи в него. Тези изводи се затвърждават и като погледнем средния резултат по населени места в топ 20 най-добре представили се града, както и последните 15 в класацията.

Топ 20 Матура БЕЛ по Населено място Петко ИвановПоследни 15 Матура Бел по населено място Петко ИвановВ графиките са включени само населени места, които имат поне 100 дванадесетокласника, но въпреки това се вижда, че големите градове преобладават в най-добре представящите се, докато в дъното на класацията имаме предимно малки населени места.

Но на какво се дължи това? Нима в малките населени места се раждат по-малко способни деца? Разбира се, че НЕ. Трудно е да се обособи един точно конкретен фактор, но според мен основна причина е самото естество на големите градове и по-конкретно логистичната и финансова страна. В големите градове има по-големи училища, а по-големите училища означават икономии от мащаба, повече субсидии, а от тези и други неща следват повече пари за образование. Много по-лесно е за голямо столично училище да оборудва, компютърна зала с 30 места и тя да използва капацитета си 100% от времето, отколкото за малко селско училище, което ще използва капацитета и едва 10% от времето (да не говорим за квалифициран персонал и т.н.) Следващите няколко графики демонстрират тази зависимост. Среден успех според големината на училището - Матура БЕЛКакто се вижда разликата е още по-фрапираща. Почти цяла единица. Тук корелационният анализ показва, че r=0.51, колкото по-голяма е тази стойност толкова по-висока е зависимостта. Т.е. колкото по-голям е един випуск или колкото повече ученици има едно училище, толкова по-високи са резултати на неговите ученици. Тази зависимост се наблюдава не само в големите градове, но и в по-малките такива. Среден успех според големина на населеното място ТОП 20 процента големи училища- Матура БЕЛ Петко ИвановВ топ 20% на училищата с най-много дванадесетокласници се наблюдават по-добри резултати не само в големите, но и в малките населени райони. Това, което е още по-смущаващо е фактът, че в тези 20% учат 50% от завършващите ученици. В разглежданата статистика не се взимат предвид начални и основни училища, но предполагам при проверка на данните ще се установи подобно съотношение включващо всички учебни заведения. Или иначе казано – За половината ученици в България се грижат 20% от училищата, а за другата половина се грижат 80% от училищата.

Анализите са хубаво нещо, но въпросът е какво може да се направи за да се подобри ситуацията. Не знам експертите в МОН правят ли подобни анализи (надявам се че да, защото нали уж тове е смисълът от матурите), но за всеки случай в лицето си на любител анализатор ще си позволя да дам няколко съвета, ако случайно някой от МОН попадне на моите писания. (Няма да коментирам делигираните бюджети, но ще спомена, че според мен те са един добър катализатор на разглежданите проблеми)

В много от малките населени места се наблюдава ненужно голям брой училища. Голяма част от тях са там, защото някога е имало нужда от тях, но нещата се променят. Под натиска на учители и директори, които се страхуват да не си изгубят работата си, държавата не предприема сливания и се наблюдават градчета с по 8-10хил. население да имат 2-3-4 училища, накои от тях само с по 1 или 2 паралелки на випуск. Не е трудно да се досети човек, че това училище няма как да е ефективно и да се справя с наличните си средства. Резултатите на учениците му са ниски и се стига до ситуации от типа, нека децата препишат за да ни е добър средният резултат и да не ни закрият. МОН трябва да прояви смелост и да спре да взима популиски решения. Ако трябва да се обединяват училища в различни населени места и да се осигури транспорт на учениците и учители. Стига това да доведе до по-добро образование МОН трябва да направи тази стъпка независимо от лошата публичност, мнението на синдикати, родители, учители, директори.

Но нещата не са само негативни. Хубаво е да се гледа и от положителната страна. Често е трудно да се определи защо на места имаме добри резултати, а на други лоши. Аз нямам въпрос на този отговор, но това, което бих направил е не само да се търсят лошите практики, а да се потърсят и добрите. Бих започнал от тези, които са имали най-лоши предпоставки за успех, но въпреки това са показали добри резултати. Бих обърнал внимание на малки училища, в малки и средни по големина населени места, които въпреки това са постигнали високи резултати. Ето тези, които излизат на челните места. Добре представящи се малки училища в малки и средни по големина населени райони Петко ИвановБих изпратил екипи, които да разберат Защо? Как? Какво? правят тези училища за да се справят не само по-добре от подобни на тях, но в някои случаи и по-добре от големи такива. Но не бих спрял само до тук. Сигурен съм, че в МОН имат данни за представянето на отделни класове и учители. Сигурен съм, че и там има аномалии, както в негативен така и в позитиве аспект. Бих се запитал, защо точно класът Х се е справил толкова добре, въпреки лошите резултати на училището, защо точно от този клас 80% са отишли на матура по математика и са се представили добре. Примерите са безброй и съм сигурен, че чрез подобен анализ могат да се набележат добри практики, които да бъдат имплементирани законодателно в цялата страна.

Трудно е да се правят изводи при толкова комплексни социални явления като образованието, особено когато често наличната информация не е пълна, но все пак мисля, че е важно когато се говори в общественото пространство да се оповаваме на факти и данни, а не на лични наблюдения, популиски и хейтърски изказвания.

Източник на информацията: http://rezultati.zamaturite.bg/uspeh/

Напиши коментар