Лекции УНСС Блогът на Петко Иванов

Лекции по Данъчно облагане и данъчен контрол при проф. Б Славков – УНСС

Университет: УНСС

Предмет: Данъчно облагане и данъчен контрол

Преподавател: проф. Б. Славков

Коментар: Лекциите са доста подробни и са напълно достатъчни за подготовка. Лекциите са комбинация от записки и изпратени материали. 

Подкрепи блогът: Тъй като поддръжката на сайта и оформяннето на подобни материали изискват доста време и ресурси ще съм благодарен ако разгледаш някои проморциолни продукти, със специално намаление за читателите.

Органи на данъчния контрол

 

Основни структурни звена, упражняващи данъчен контрол са: Главна дирекция на НАП, Териториалните дирекции на НАП, данъчни служби, данъчни бюра и Службата за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения.

Органите на данъчния контрол са: Началниците на Глвна дирекция и Териториални дирекции на НАП, ръководители на направления и данъчни инспектори

Правата на данъчните контролни органи са:

  1. Свободен достъп до обектите, които предстои да бъдат проверени.
  2. Да изискват документи, сведения и справки от подконтролните обекти и лица.
  3. Да изискват да се декларират банковите им сметки.
  4. Да проверяват отчетността на подконтролните обекти.
  5. Да проверяват паричните средства, материалните ценности и ценните книжа.
  6. Да запечатват каси, складове, магазини и други.
  7. Да извършват насрещни проверки.
  8. Да вземат писмени обяснения от проверяваните лица.
  9. Да назначават вещи лица.
  10. Да налагат запор и възбрана по законния ред при обезпечаване на държавните вземания.

 

Тези органи са длъжни:

  1. Да се легитимират при изпълнение на служебните си отношения.
  2. Да пазят в тайна всичко онова, което им е станало известно при изпълнението на служебните им отношения.
  3. Да не сключват трудови и граждански договори за допълнителна работа, освен като научни сътрудници и преподаватели.

Контролната дейност се осъществява от всички служители на НАП. Предоставените права им осигуряват възможност да контролират цялостната дейност на физическите и юридическите лица във връзка с формирането, начисляването и внасянето на данъчните задължения. Всичко това те трябва да извършват добросъвестно, при висок професионализъм, принципност и обективност на задълженията си.

 

Подбор на задължени лица за ревизия

Задължени лица са физическите и юридическите лица, които са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски и са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски.

Лица, задължени да удържат и внасят данъци са тези, за които чрез закон е предвидено задължение да удържат и внасят данъци. За тези лица се прилагат правилата, определящи правата и задълженията на субекти в производствата по ДОПК.

Задължените лица имат право:

  1. На уважение към честта и достойнството им при осъществяване на процесуалните действия по този кодекс;
  2. Да им бъдат разяснявани правата в производствата, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им.
  3. На опазване в тайна сведенията, фактите и обстоятелствата, представляващи данъчна информация;
  4. Да изискват от органите по приходите и публичните изпълнители при изпълнение на правомощията им да се легитимират и да показват акта, въз основа на който се предприемат съответните действия;
  5. Да им бъдат осигурени и предоставени безплатно:

а) приемането на всички документи, представени от задължени и трети лица относно публичните им задължения;

б) информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения;

в) данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, които следва да се публикуват и в Интернет страницата на агенцията;

г) възможност за електронен обмен на данни с органите по приходите и публичните изпълнители;

  1. Да бъдат информирани за последиците от принудителното изпълнение на вземания за данъци, други публични вземания
  2. Да искат издаването и да получават в срок актове или други документи, с които се удостоверяват факти с правно значение или се признава или отрича съществуването на права или задължения, когато имат правен интерес от това.
  3. Да обжалват всички актове и действия на органите по приходите и публичните изпълнители, с които се засягат техни законни права и интереси.

Органите по приходите са длъжни да осигуряват на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания. Страните могат да правят писмени искания и възражения.

Когато задължено лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.

Указанията за единното прилагане на законодателството относно данъците, които са задължителни за органите по приходите и публичните изпълнители, се публикуват. Публикуването се прави в Интернет страницата на съответната администрация, като може да бъде направено и публикуване в пресата или по друг общодостъпен за задължените лица начин.

Когато задължено лице заплати целия дължим данък или задължителна осигурителна вноска за съответния период в законоустановения срок за ползване на намаление, при установяване на правилността на извършеното плащане то ползва предвидените в тези случаи намаления на размера на данъка, ако съответната декларация е подадена в законоустановения срок.

Задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им.

Отговорността се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.

Подборът на задължени лица за ревизия се прави по дефинирани основни случаи, при чието наличие нараства риска от извършване на данъчни нарушения, укриване и неплащане на данъци. Те са свързани с определени обстоятелства, които възникват във връзка с:

  1. Данъчни задължения по ДДС.
  2. Искане за прихващане и връщане на недължимо платени данъци и такси.
  3. Прекратяване на задължени лица чрез ралични производства.
  4. Сигнали от външни за данъчната адмионистрация източници.
  5. Постъпила информация от данъчни органи за облагането на задължено лице през последните две години.
  6. Подадено искане за извършване на данъчна ревизия.
  7. Данни от годишната данъчна декларация за облагане на доходите, съответно печалбите на задължените лица.

Основните случаи на задъжения по ДДС, при наличието на които се извършва подбор за ревизия, се отличават с възникване на рискове при възстановяване на данък на общо основание, на износители и в резултата на нарушение при водене на дневниците за покупките и продажбите. Задължените лица износители и декларирали данък за възстановяване на това основание, следва да се разграничават на постоянни и новорегистрирани износители. При постоянните износители преценката за подбор за извършване на проверка по прихващане или връщане на данък за възстановяване се прави съобразно състоянието на риска. При увеличен риск от наличието на данъчни нарушения се предвижда подбор за всеки период на искане за прихващане, съответно възстановяване на данък. Новорегистрираните по ДДС износители се ревизират за първите два данъчни периода, след което се преценява необходимостта от осъчествяване на ревизия, съответно проверка за прихващане или възстановяване. Критерий за оценка на случаите са размерът на искания данък за възстановяване и неговият размер за последния ревизиран период.

Задължените лица, които не са подали справка декларации и магнитен носител за два и повече последователни периода, се подбират също за ревизия. Информацията се получава от звеното, приемащо и обработващо декларациите по ДДС. След приключване на срока за приемане на справките декларации се установява поредността на това нарушение. В подбора за ревизии се включват още задължените лица, допуснали нарушения по воденето на дневниците на продажбите и покупките. От съществено значение се явяват случаите на неотразени данъчни фактури в дневника за продажбите. В дневника за покупките се взема под внимание отразяването на данъчни фактури с право на данъчен кредит, издадени от нерегистрирани по ДДС лица. Информацията се набира от данните за дневниците, представени на магнитни носители, както и от насрещни проверки чрез проверки по делегация и от външни източници като икономическа полиция, национална следствена служба, Националната служба за борба с организираната престъпност и други.

В случаите на подадени искания за прихващане или връщане на недължимо платени данъчни вземания и такси данъчният орган по преценка може да извърши само проверка. За целта задължените лица трябва да отговарят на следните критерии:

– да имат добро и уважавано търгоско име

– към момента на подаване на искането да представлява редовен и лоялен данъкоплатец

– да няма установени до момента данъчни нарушения

– да разполага с необходимия обем ДМА, които могат да обезпечат бъдещи данъчни вземания

При отсъствие на посочените критерии данъчният субект се подбира за извършване на данъчна ревизия за видовете вземания и периоди, отнасящи се до исканото прихващане или връщане. Предметът на данъчната ревизия подлежи на разширяване на основание констатирани в хода на ревизията данъчни нарушения и укрити данъци.

Подборът на ревизия на задължени лица с открито производство за търговска несъстоятелност, за което данъчният орган е уведомен по надлежен ред, се прави при наличието на условие по следните критерии за:

– декларирани, но невнесени данъци

– декларирани значителни доходи и печалби за периода на данъчната регистрация, но задълженото лице не е ревизирано през целия регистрационен период

– декларирани по данъчни периоди значителни обороти и същвременно деклариран дължим данък в малки размери

– задълженото лице извършва дейност, при която рискът от укриване на данъци и извършване на нарушения е голям Типичен пример за подобни рискови дейности в национален мащаб представляват производството и търговията с акцизни стоки и услуги.

Основни случаи за подбор на задължени лица възникват при получени сигнали от външни източници. С Най-голямо значение се отличава получената информация за данъчни нарушения, укриване и неплащане на данъци от националната следствена служба, НСБОП и икономическа полиция към МВР. Получените сигнали се подлагат на предварителна оценка по следните критерии:

– размера на дедларирани, но невнесени даанъци

– извършена търговска дейност с големи обороти без задълженото лице да е ревизирано през целия период на данъчната регистрация

– деклариран голям оборот и същевременно декларирани за внасяне данъци в ниски размери

– извършване на рискова дейност за региона

Друг случай, при наличието на който се извършва подбор за ревизия се явява наличието на несъответсвие в годишната декларация за облагане доходите съответно на печалбата на субекта и приложените отчетни форми. Инициативата за определянето на потребността от ревизия на основание годишни данъчни декларации е на органа по селекция. Той има правомощието по преценка да прегледа определена извадка декларация от общия брой, както и да извърши по избран способ анализ на данните в декларациите и приложените счетоводни отчети. В този случай органът по селекцията следва да открие несъответствия, отклонения и нехарактерни записи в данъчната декларация и отчетите. За целта селектиращият орган се води изключително от своите знания, опит и интуиция. По отношение на данъчните декларации оценката се прави по формални критерии като пълнота на попълването, подаване в срок, очевидни грешки при попълване на данните и други подобни. В отчета за приходи и разходи за критерии на оценка се използват разликите в стойност между текущата и предходната година в обема на разходите по икономически елементи, необичайно високи размер на рзходите по отделни елементи, както и приключваето на загуба при значителен обем приходи. Посочените несъответствия и значителни отклонения по периоди в разходите предполагат неточно отчитане, включително и отчитане на фиктивни разходи.

Информацията по предходните ревизии и проверки насочва контролните органи към оценка на данъчните декларации по отношение на установени преди това нарушения. При наличие на основание за повторение на нарушенията, както и при възникване на възможност за допускане на това, данъчната декларация се класифицира за последващ контрол.

Технологичната процедура на контрола се осъществява текущо през цялата година. Селекцията се прави от специално определени за целата органи по приходите на териториалните дирекции на НАП. Те получават информация за всяко задължено лице, по отношение на което е възникнал някой от основните случаи за извършване на данъчна ревизия. Информацията постъпва от отделните сектори на ТД на НАП: данъчна регистрация; прием и обработка на данъчни декларации; обслужване на данъкоплатците; оперативен контрол; ревизии; общо деловодство, където се получават сигнали; искания от задължени лица за извършване на ревизия и уведомление за откриване на производство по несъстоятелност преди внасянето на иска в съда. В резултат на извършения подбор се взема решение за:

– ревизия на задълженото лице

– проверка за прихващане или връщане на данък

– оставяне без контрол, тъй като не е необходимо извършване на ревизия или проверка.

Възлагането на данъчна ревизия освен чрез подбор по основни случаи се осъществява и по императивни разпоредби, при които задължените лица подлежат на данъчна ревизия. Типични примери в това отношение са материално-данъчните норми, свързани с данъчна ревизия при регистрация по ДДС. Друг пример представлява искане от физическо лице за прихващане или връщане на надвнесени подоходни и местни данъци или местни такси.

 

Други хипотези за задължителното провеждане на данъчна ревизия се проявяват на специално основание. Те могат да засегнат широк кръг задължени лица. Основания от подобен характер възникват при:

– насрещни данъчни проверки, в това число по делегация и по прилагане на способите за избягване на повторното данъчно облагане;

– деклариран акциз за възстановяване от задължено лице;

– искане с писмо или заповед от изпълнителния директор на НАП, с което се разпорежда директорът на ТД на НАП да възложи данъчна ревизия на съответното задължено лице;

Следователно задължените лица за ревизия се определят чрез подбор по основни случаи и на задължително основание. Въз основа на формирания брой се набелязват субекти, които следва да се включат в плана за извършване на ревизии.

 

Същност на данъчната ревизия

По съдържане данъчното производство се свързва с констатиране на факти и обстоятелства за определяне на конкретно данъчно задължение на даден данъчен субект.

Предмет на контрол при тази установителна форма се явява разкриването на фактическия състав на данъчното задължение за определен минал период. С данъчната ревизия се цели осъществяване на правомощия за установяване по вид и размер на неиздължени данъчни задължения.

Формата на данъчната ревизия се отличава с извършване на документален и материален контрол

Чрез способите на документалните проверки се констатират обстоятелства, свързани със случаите на неподадени данъчни декларации, укриване на приходи, наличието на нередовни или унищожени документи.

Материалният контрол, осъществяван по способите на инвентаризацията на материални и парични ценности, фактически оглед, технически експертизи и анализ, намира значително по-ограничено приложение при данъчната ревизия. Независимо от това той се явява важен източник на данни както за набиране на доказателствени средства за неправомерно отчитане на приходи и разходи, така и за констатиране на нарушения с административен или друг вид състав. С набраната информация от документалния контрол се доказва правомерността на извършеното облагане.

Видовете данъчна ревизия могат да се разграничават в зависимост от определени критерии, като такива са критериите за регулярността на извършване на данъчната ревизия. По първия критерий, обхват на задължените лица, данъчните ревизии биват пълни (комплексни) и частични (тематични). Пълните данъчни ревизии обхващат всички обекти на данъчното облагане за един данъчен период при конкретен субект. Показателно за комплексния характер на този вид данъчна ревизия е, че чрез тях се контролира облагането по всички видове данъци, които следва да издължи данъчно задълженото лице. В групата на задълженията се включват също и други държавни неданъчни вземания, за които органа по приходите е оправомощен със специален закон да установява или събира.

 

Частичната данъчна ревизия притежава тематичен характер, тъй като обхваща само отделни видове данъчни задължения. Типичен пример на частична данъчна ревизия е ревизирането на данък върху добавената стойност или данък върху печалбата. Много често предмет на контрол стават и отделни страни (въпроси) на даден вид задължение.

По критерия регулярност на извършване данъчните ревизии биват планови и извънредни

Обикновено пълните данъчни ревизии се явяват и планови, когато са включени в годишния опис на данъкоплатците за ревизиране.

Извънредната (извънпалнова) данъчна ревизия не притежава планово-регулярен характер на извършване. Тя се осъществява по поръчка на органи на държавната власт като прокуратура, следствие, министерски съвет и други. Целевият характер на подобни поръчки за данъчно ревизионна дейност има за основание най-често наличието на предварителнио данни или сигнали за извършени данъчни нарушения от данъкоплатеца. Извънредните данъчни ревизии се извършват по спешност, текущо през данъчната година, без да са били включени в годишния опис на данъкоплатците за ревизиране

Организация и контролни процедури при извършване на данъчна ревизия

Доказателства се събират и проверяват в случаи когато: в процеса на ревизията констатациите на ревизиращия екип следва да бъдат подкрепени с писмени доказателства; в процеса на ревизията възникват факти и обстоятелства, които водят до изменение на данъчните задължения; данъчният субект иска да докаже факти и обстоятелства, различни от констатациите на ревизорите.

Доказателства се установяват чрез данъчни ревизии и проверки, писмени обяснения, справки и декларации на данъчните субекти или техни представители, свидетелски показания, експертизи и други средства. Събират се копия от всички документи, които имат значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице

Когато се изискват доказателства и доказателствени средства от ревизирания данъчен субект, ръководителят на екипа по предложение на ревизорите от екипа изготвя писмено искане “образец” за представяне на документи и писмени обяснения от данъчния субект в три екземпляра – например заверени копия от оригинални документи, справки, договори с контрагенти, извлечения от сметки. Единият екземпляр се връчва на данъчния субект, вторият се прилага към преписката, а третият е за деловодството.

Когато се изискват доказателства от външни източници – като други данъчни субекти, държавни и общински органи, банки, МВР и др., началникът на отдел/сектор “Ревизии” изготвя писмено искане по образец за представяне на документи и писмени обяснения

Лицето може да поиска продължаване на срока за представяне на информация или за възстановяване на пропуснат срок поради особени непредвидени обстоятелства, като подаде молба, в която изтъква уважителни причини. Ръководителят на екипа преценява основателността, както и приложените доказателства и може да удължи срока с още 7 дни или да го възстанови в пълен размер. Ако лицето не е поискало удължаване на срока и не е представило исканата информация, ръководителят на екипа съставя акт за нарушение за неоказано съдействие, който се връчва на нарушителя

При установени несъответствия в хода на ревизията, както и при получени сигнали от трети лица се предприемат мерки за обезпечаване на доказателства.

Мерките по обезпечаване на доказателства представляват съвкупност от действия на ревизорите за запазване на данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане и за които се предполага, че могат да бъдат укрити или унищожени.

Ревизор от екипа описва паричните и материални активи и ценности, изземват се с опис и се съхраняват в съответната ТД документи и други носители на информация. За изземването се съставя протокол “образец”, в който се посочва срока за обжалване и органа, пред който може да се обжалва мярката за обезпечаване на доказателства. Когато няма друга възможност за обезпечаване на доказателства се запечатват каси, складове, офиси, магазини – с лепенки /стикери/ с печат на данъчната дирекция. За запечатването се съставя протокол, в който се отразява времето на запечатване, фактическите и правни основания за приложение на тази мярка, срока, за който се предприема мярката, данни за лицето. Ревизорът предоставя на данъчния субект екземпляр от съответния протокол.

Данъчни проверки

Данъчни проверки са действия на данъчните органи за установяване на факти и обстоятелства, свързани с определяне на данъчни задължения и спазване разпоредбите на данъчното законодателство от данъчните субекти.

Насрещна проверка – Това е проверка в рамките на данъчната ревизия за установяване на факти и обстоятелства от значение за облагането на ревизирания данъчен субект, свързани с дейността на друг данъчен субект. При тези проверки не се определят данъчни задължения за проверявания субект.

Насрещна проверка се извършва от ревизор от екипа, извършващ ревизията или друг ревизор от друго подразделение на същата ТД. Подбират се документи, за които има предварителна информация или е породено съмнение за подправеност, неистинност, неизправност и др. Документите се подбират по някои от следните критерии:

документирана е необичайна до момента доставка;

стойността на доставката е значителна за конкретния ревизиран данъчен субект;

по доставката не е извършени плащане или плащането е извършено по касов път

доставчикът е лице, което едновременно е било и клиент на ревизирания данъчен субект;

стойността на сделката съществено се различава от пазарната стойност на стоките и услугите, предмет на сделката и т.н.

 

Ако се потвърдят данните, отразени в счетоводството на ревизирания субект, ревизорът прилага към РА доказателствените средства, събрани при проверката. Ако се установят несъответствия между данните насрещната проверка се извършва на място при него, като при проверката ревизорът установява фактите и обстоятелствата, предмет на проверката, съставя протокол, в който отразява резултатите, предоставя екземпляр на данъчния субект и прилага оригиналния екземпляр от протокола към РА. Когато при проверка на място проверяваният данъчен субект не е открит на посочения от него данъчен адрес и не е намерено лице за получаване на данъчни съобщения се съставя протокол “образец” в два екземпляра – един за досието на проверявания данъчен субект и един за прилагане към протокола за извършената насрещна проверка.

Срокът за извършване на насрещната проверка не може да бъде по-голям от 7 работни дни.

Проверка по делегация- представлява данъчна проверка, която се извършва от органи на друга териториална дирекция, когато ревизираният субект има дейност, поделения или обекти на нейна територия.

Извършва се от ревизори от териториалната данъчна дирекция, на чиято територия са обектите или поделенията на ревизирания субект.

Срокът за извършване на проверката по делегация не може да бъде по-голям от 7 работни  дни, с изключение на проверка на клон на данъчен субект. Ревизорите извършват проверка на място в обекта или поделението на ревизирания данъчен субект. Установяват фактите и обстоятелствата, посочени в искането за извършване на данъчна проверка по делегация и изготвят протокол, в който отразяват резултатите от извършената проверка. Предоставят екземпляр от протокола на лицето, представляващо субекта и изпращат екземпляр от протокола на данъчния орган, поискал проверката.

 

Проверка по прихващане или връщане – Това са действия на ревизорите, свързани е прихващане /за погасяване на други изискуеми данъчни задължения и санкции, наложени от данъчни органи/ или връщане на недължимо платени данъци от данъчния субект или на суми, подлежащи на възстановяване.

За извършване на проверка по прихващане или връщане, данъчния субект подава писмено искане за прихващане или връщане на недължимо платени данъци или суми, подлежащи на възстановяване. верката. Проверките по прихващане или връщане на суми на физически лица се извършват само от ревизори, без участието на ръководителя на екип. Срокът за извършване на проверката е 7 работни дни.

При възстановяване на ДДС по справка-декларация ревизорът проверява данните от справката-декларация и ги съпоставя с данните от дневниците за покупки и продажби.

Възлагане на експертиза- извършва се ако в хода на данъчната ревизия когато възникне необходимост от специални знания за изясняване на възникнали във хода на данъчната ревизия обстоятелства и въпроси.

Органът, възложил ревизията, по предложение на ръководителя на екипа отправя искане за извършване на експертиза до териториалния данъчен директор, в чиято дирекция е регистриран ревизирания данъчен субект. Искането съдържа описание на обстоятелствата и въпросите, които следва да се изяснят. Може да се посочи и предложение за експерт от списъка, утвърден от главния данъчен директор. Териториалният данъчен директор след преценка възлага извършването на експертиза с договор в срок до два дни от постъпване на предложението. При несъгласие с предложението за експертиза териториалният данъчен директор уведомява органа, възложил ревизията, и дава указания за извършването на ревизията. Заключението се представя от експерта на ръководителя на екипа, извършващ ревизията.

 

ЗАПОВЕД ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА РЕВИЗИЯ

Ревизионното производство се образува с издаване на заповед за възлагане на ревизия. Заповедта за възлагане на ревизия се издава от Директора на компетентната териториална дирекция на НАП или от упълномощен негов заместник. ДОПК допуска заповед за възлагане на данъчна ревизия да издава и Изпълнителният директор на НАП или упълномощен негов заместник. Заповедта за ревизия съдържа следните реквизити:

данни за ревизираното лице, а именно – името, съответно наименованието (фирмата) на регистрираното лице, единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, или единен идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единния граждански номер или личния номер в случаите когато ревизираното лице е чужденец;

ревизиращите органи по приходите;

срокът за извършването на ревизията;

ревизираният период;

видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; други обстоятелства, имащи значение за извършването на ревизията. В тази точка се посочват обстоятелствата, че ревизията се извършва при осъществен ВОД (което влия върху срока на ревизията)

 

Допуска се и изменение на заповедта за възлагане на ревизия. Органът, който е компетентен да изменя заповедта за ревизия е този, който е издал първоначалната заповед за възлагане на ревизията. Изменението се извършва с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице. Изменението се счита за извършено от датата на издаването на новата заповед. Изменението на заповедта може да засяга всеки единот гореописаните реквизити на заповедта за ревизия. Не е допустима обаче промяна на органите, извършващи ревизията, с изключение на отвод, самоотвод или трайна невъзможност за изпълнение на съответните задължения. Заповедта за възлагане на ревизията подлежи на връчване на задълженото лице. Връчването следва да бъде извършено при стриктно спазване на всички изисквания на закона, тъй като от датата на връчване на заповедта започва да тече срока за извършване на ревизията. Изискването на ДОПК е връчването да бъде извършено на aдреса за кореспонденция с данъчно задълженото лице. Връчването е действие, подлежащо на доказване от връчващия, като с оглед на процесуланите срокове винаги се доказва и датата на връчване. Спазването на изискванията на процедурата за връчване на различните актове и документи, представлява гаранция за законосъобразното протичане на данъчно-осигурителния процес. Нередовното връчване на заповедта за възлагане опорочава ревизионното производство и има за последица обявяването на нищожността на издадения ревизионен акт при последващ административен или съдебен контрол. Заповедта за възлагане на ревизия, включително заповедта за изменението й, не подлежи на обжалване отделно от ревизионния акт, тъй като това са актове по движението на производството и не преграждат пътя на защита на ревизираното лице. На обжалване подлежи заповедта за прекратяване на ревизионното производство, като обжалването на тази заповед се извършва по реда на обжалване на ревизионните актове. По този начин се осигурява правния интерес на ревизираното лице да бъдат установени неговите задължения в ревизионното производство винаги, когато това е допустимо.

 

 

Лицата които са компетентни да извършват връчването са:

 

  1. Органите по приходите на НАП;
  2. Служители на приходната агенция, които не са органи по приходите, но следва изрично да са определени за компетентни да връчват заповед за ревизия чрез нарочна заповед на териториалния директро или по силата на служебната си длъжностна характеристика.
  3. Служител на лицензиран пощенски оператор, извършващ универсална пощенска услуга и вписан в регистъра на Комисията за регулиране на съобщенията. Връчване чрез нелицензиран пощенски оператор е грубо процесуално нарушение.
  4. Служители на общинските администрации и кметствата, като връчването се извършва посредством тях;
  5. Длъжностни лица от администацията на затвор или поправителен дом, когато лицето изпълнява наказанието си в такива инститиции.

 

Лицата на които може да се връчи заповедта са:

  1. Задълженото лице – лицето, спрямо което се осъществява производството, когато се късае за физическо лице;
  2. Представител на лицето – лицето което представлява юридическите лица – управител, изпълнителен директор, управляващ съдружник;
  3. Член на орган на управление;
  4. Пълномощник – в случай, че съобщението се връчва на пълнощници на лицето, те се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител;
  5. Служител, определен да получава книжа и съобщения – в общия случай определянето на служителя да получава книжа и съобщения става чрез упълномощаване и тогава се прилага предходната точка;
  6. Пълнолетен член на домакинството на лицето, както и на пълнолетно лице, което

има същия постоянен адрес;

  1. Лице, определено да приема съобщенията на работодателя, когато се извършва

връчване по месторабота;

 

Ревизионен акт и ревизионен доклад

Ревизионният доклад и ревизионният акт са основните документи, в които намират израз и резултатите от извършената ревизия. Същността, предназначението и разликата между ревизионния доклад и ревизионния акт се изразяват в следното:

Ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията.

Ревизионният доклад трябва да съдържа:

а) имената и длъжността на органите, които го съставят;

б) номера и датата на доклада;

в) данни за ревизираното лице;

г) обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й;

д) извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях;

е) направените фактически и правни изводи и основанията за тях;

ж) предприетите действия за обезпечаване на публичните вземания;

з) предложение за установяване на задълженията;

и) опис на приложените доказателства;

к) подписи на органите по приходите, съставили доклада.

Приложените към ревизионния доклад доказателства са неразделна част от него.

Ревизионният доклад заедно с приложенията се връчва на ревизираното лице в тридневен срок от съставянето му.

Ревизираното лице може да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. Когато срокът е недостатъчен, той се удължава по искане на лицето, но с не повече от един месец.

В тридневен срок от изготвянето на ревизионния доклад органите, извършили ревизията, са длъжни да уведомят писмено органа, който я е възложил. След получаването на уведомлението органът, възложил ревизията, следва да определи със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите.

Нов момент е това, че един орган по приходите извършва ревизия, а друг орган издава ревизионния акт или със заповед прекратява производството поради неспособност на претенциите, заложени в ревизионния доклад. Това означава, че ревизионният доклад и ревизионният акт се съставят от различни органи. Те могат да се различават съществено.

Ревизионният акт е официален документ, с който се определят, изменят и/или прихващат данъчни задължения, както и се възстановяват суми, данъци и резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон.

Важно изискване е ревизионният акт да се издава в писмена форма и да съдържа съответните данни и реквизити:

а) името и длъжността на органа, който го издава;

б) номера и датата на акта;

в) данни за ревизираното лице;

г) обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й;

д) мотиви за издаване на акта;

е) разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът за изпълнението им;

ж) пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът;

з) подпис на органа по приходите, издал ревизионния акт.

Ревизорите изготвят ревизионния акт в два екземпляра, Неразделна част от акта са всички събрани в хода на ревизията доказателства. Оригиналите на събраните писмени доказателства се прилагат към екземпляра по акта, предназначен за органа по приходите, а копията от тях – към екземпляра, предназначен за ревизирания субект.

Ревизионния акт се връчва на задълженото лице от ръководителя на екипа, извършващ ревизията. Също така той може да бъде връчен и от ревизор от екипа, при невъзможност на извършването на това от ръководителя на екипа. Акта се връчва в седем дневен срок от датата на издаването му.

 

Процесът по връчването на акта минава през няколко етапа:

  1. Ръководителят на екипа предварително уточнява датата и часа на връчване на акта, което може да се направи по телефона, на място или със съобщение.
  2. Връчването на акта на физическо лице се удостоверява с негов подпис или с подпис на негов представител. Когато ревизорът не намери лицето той връчва акта на пълнолетен член на семейството, който се подписва в разписката със задължение да предаде акта. Ревизорът удостоверява с подписа си датата и начина на връщането, като отбелязва на кого е връчен.
  3. Връчването на акта на юридическо лице се удостоверява с подписа на длъжностното лице, получило акта. Освен подписа се отбелязват трите имена, ЕГН и длъжността на получателя.
  4. Отказът да се приеме акта се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя и на поне един свидетел като се отбелязват трите имена, ЕГН и адресите им.
  5. Когато лицето не може да бъде открито за връчване на акта на адреса за кореспонденция или когато не е обявено, или не е намерено на адреса за кореспонденция лице, което да получава данъчни съобщения, ревизорът съставя протокол в два екземпляра, в който описва констатираните факти и обстоятелства. Протокола се подписва от един свидетел като се отбелязват трите имена, ЕГН и адреса му. За да се елиминира случайния характер на констатираното обстоятелство е необходимо повторно посещение на адреса за кореспонденция, като отново се съставя протокол в два екземпляра. Повторното посещение не е необходимо когато при предходни такива по безспорен начин е установено, че задълженото лице не е на този адрес. Обстоятелството, че лицето не може да бъде открито на адреса за кореспонденция може да се удостовери и с документ, изходящ от пощата.
  6. Когато лицето не може да бъде открито за връчване на акта на адреса за кореспонденция се поставя съобщение за явяване на задълженото лице за връчване на ревизионния акт на определено за целта място в ТД на НАП. Датата на поставяне на съобщението се удостоверява чрез създаване на протокол, който се прилага към данъчната преписка. Ако лицето не се яви в 14-дневен срок от неговото поставяне актът, заедно със съобщението се прилага към данъчното досие и се смята за редовно връчен.

Обжалване на ревизионния акт и спиране на изпълнението му във фазата на изпълнение.

Жалбата по административното обжалване, която подават задължените лица трябва да съдържа:

  1. Наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция;
  2. Посочване на акта или действието, против които се подава;
  3. Всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани;
  4. В какво се състои искането;
  5. Подпис на подателя.

Към жалбата се прилагат съответни писмени доказателства.

Просрочената жалба се оставя без разглеждане с решение на компетентния орган, което решение подлежи на обжалване. Решението на административния орган по жалбите се връчва на жалбоподателя в 7-дневен срок от издаването му.

При обжалване на ревизионен акт по административен ред трябва да се има в предвид следното:

– Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му.

– Решаващ орган е съответният директор на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” при централното управление на Националната агенция за приходите.

– Жалбата се подава чрез териториалната дирекция.

– В жалбата може да се посочат изрично доказателствата, за които се предлага постигане на споразумение.

– В срок органът по приходите, издал обжалвания акт, може да посочи писмено пред решаващия орган и жалбоподателя доказателствата, за които предлага постигане на споразумение по реда на тази глава, независимо дали с жалбата е направено предложение за постигане на споразумение.

Особен случай е възможността спиране на изпълнението на ревизионен акт. Обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение. Изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана. Искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. В останалите случаи решаващият орган извършва преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. Спирането на изпълнението има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител. Решаващият орган се произнася по искането за спиране на изпълнението с решение в 7-дневен срок от подаването му. Отказът да се спре изпълнението може да се обжалва пред административния съд, компетентен да разгледа жалбата по същество, в 7-дневен срок от получаването на решението, съответно в 7-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган по искането. Съдът се произнася по жалбата срещу отказа за спиране на изпълнението с определение.

Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от постъпването на жалбата по, съответно от изправянето на нередовностите по или от одобряването на споразумението. Когато жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор, по писмено искане на жалбоподателя се издава удостоверение за датата на постъпването й. Решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част. Решаващият орган може да събира нови доказателства. Ако новите доказателства не са представени от жалбоподателя, копия от тях му се връчват заедно с решението. Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на:

  1. Непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или
  2. Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването. Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия. В случаите по ал. 4 производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта. Когато до изтичането на срока за произнасяне по жалбата пред същия решаващ орган са подадени жалби и срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, решаващият орган може да обедини преписките за общо разглеждане и решаване. С решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя.

Съдът разглежда жалбата с участие на страните. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо, в защита на държавен или обществен интерес. При разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят. Когато в същия съд са образувани дела по жалби срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, съдът може по своя инициатива или по искане на някоя от страните да ги обедини в едно производство за общо разглеждане и решаване.

Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя. Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се поиска по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

организация и контролни процедури при извършване на данъчна ревизия

 

Доказателства се събират и проверяват в случаи когато: в процеса на ревизията констатациите на ревизиращия екип следва да бъдат подкрепени с писмени доказателства; в процеса на ревизията възникват факти и обстоятелства, които водят до изменение на данъчните задължения; данъчният субект иска да докаже факти и обстоятелства, различни от констатациите на ревизорите.

Доказателства се установяват чрез данъчни ревизии и проверки, писмени обяснения, справки и декларации на данъчните субекти или техни представители, свидетелски показания, експертизи и други средства. Събират се копия от всички документи, които имат значение за определяне на данъчните задължения на рев

Когато се изискват доказателства и доказателствени средства от ревизирания данъчен субект, ръководителят на екипа по предложение на ревизорите от екипа изготвя писмено искане “образец” за представяне на документи и писмени обяснения от данъчния субект в три екземпляра – например заверени копия от оригинални документи, справки, договори с контрагенти, извлечения от сметки. Единият екземпляр се връчва на данъчния субект, вторият се прилага към преписката, а третият е за деловодството.

Когато се изискват доказателства от външни източници – като други данъчни субекти, държавни и общински органи, банки, МВР и др., началникът на отдел/сектор “Ревизии” изготвя писмено искане по образец за представяне на документи и писмени обяснения. Един екземпляр се изпраща до съответният външен източник, който може да представи необходимата информация. Когато информацията се отнася до разкриване на банкова тайна, началникът на отдел/сектор “Ревизии” отправя искане до териториалния данъчен директор за изпращане на писмено искане до председателя на съответния районен съд за разкриване на банковата тайна по реда на чл. 52, ал. 5 от Закона за банките. Органът, възложил ревизията, изготвя писмено искане за извършване на действия за установяване на факти и обстоятелства от специализирани органи за контрол.

Лицето може да поиска продължаване на срока за представяне на информация или за възстановяване на пропуснат срок поради особени непредвидени обстоятелства, като подаде молба, в която изтъква уважителни причини. Ръководителят на екипа преценява основателността, както и приложените доказателства и може да удължи срока с още 7 дни или да го възстанови в пълен размер. Ако лицето не е поискало удължаване на срока и не е представило исканата информация, ръководителят на екипа съставя акт за нарушение за неоказано съдействие, който се връчва на нарушителя. Ревизорът изпраща екземпляр от акта за нарушение на наказващия орган за издаване на наказателно постановлениеизирания субект Преценка на доказателства и доказателствени средства е съпоставяне на изисканите допълнително доказателства и представените от данъчния субект доказателства с наличната отчетна информация в ревизирания субект, които имат значение за определяне на данъчното задължение.

Исканите доказателства, които имат отношение към определянето на данъчното задължение, са неразделна част от акта.

При установени несъответствия в хода на ревизията, както и при получени сигнали от трети лица се предприемат мерки за обезпечаване на доказателства.

Мерките по обезпечаване на доказателства представляват съвкупност от действия на ревизорите за запазване на данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане и за които се предполага, че могат да бъдат укрити или унищожени.

Ревизор от екипа описва паричните и материални активи и ценности, изземват се с опис и се съхраняват в съответното ТД документи и други носители на информация. За изземването се съставя протокол “образец”, в който се посочва срока за обжалване и органа, пред който може да се обжалва мярката за обезпечаване на доказателства. Когато няма друга възможност за обезпечаване на доказателства се запечатват каси, складове, офиси, магазини – с лепенки /стикери/ с печат на данъчната дирекция. За запечатването се съставя протокол, в който се отразява времето на запечатване, фактическите и правни основания за приложение на тази мярка, срока, за който се предприема мярката, данни за лицето. Ревизорът предоставя на данъчния субект екземпляр от съответния протокол.

 

Данъчни проверки

Определение:

Данъчни проверки са действия на данъчните органи за установяване на факти и обстоятелства, свързани с определяне на данъчни задължения и спазване разпоредбите на данъчното законодателство от данъчните субекти.

Насрещна проверка Това е проверка в рамките на данъчната ревизия за установяване на факти и обстоятелства от значение за облагането на ревизирания данъчен субект, свързани с дейността на друг данъчен субект. При тези проверки не се определят данъчни задължения за проверявания субект.

Насрещна проверка се извършва от ревизор от екипа, извършващ ревизията или друг ревизор от друго подразделение на същата Т Подбират се документи, за които има предварителна информация или е породено съмнение за подправеност, неистинност, неизправност и др. Документите се подбират по някои от следните критерии:

  • документирана е необичайна до момента доставка със стойност над пет хиляди лева;
  • стойността на доставката е значителна за конкретния ревизиран данъчен субект;
  • по доставката не е извършени плащане или плащането е извършено по касов път – при стойност на доставката над 2,5 хил. лв.;
  • доставчикът е лице, което едновременно е било и клиент на ревизирания данъчен субект;
  • стойността на сделката съществено се различава от пазарната стойност на стоките и услугите, предмет на сделката и т.н.

 

ДД или от друга ТДД Ако се потвърдят данните, отразени в счетоводството на ревизирания субект, ревизорът прилага към РА доказателствените средства, събрани при проверката. Ако се установят несъответствия между данните насрещната проверка се извършва на място при него, като при проверката ревизорът установява фактите и обстоятелствата, предмет на проверката, съставя протокол, в който отразява резултатите, предоставя екземпляр на данъчния субект и прилага оригиналния екземпляр от протокола към РА. Когато при проверка на място проверяваният данъчен субект не е открит на посочения от него данъчен адрес и не е намерено лице за получаване на данъчни съобщения се съставя протокол “образец” в два екземпляра – един за досието на проверявания данъчен субект и един за прилагане към протокола за извършената насрещна проверка.

Срокът за извършване на насрещната проверка не може да бъде по-голям от 7 работни дни.

Проверка по делегация- представлява данъчна проверка, която се извършва от органи на друга териториална дирекция, когато ревизираният субект има дейност, поделения или обекти на нейна територия.

Извършва се от ревизори от териториалната данъчна дирекция, на чиято територия са обектите или поделенията на ревизирания субект.

Срокът за извършване на проверката по делегация не може да бъде по-голям от 7 работни  дни, с изключение на проверка на клон на данъчен субект. Ревизорите извършват проверка на място в обекта или поделението на ревизирания данъчен субект. Установяват фактите и обстоятелствата, посочени в искането за извършване на данъчна проверка по делегация и изготвят протокол, в който отразяват резултатите от извършената проверка. Предоставят екземпляр от протокола на лицето, представляващо субекта и изпращат екземпляр от протокола на данъчния орган, поискал проверката.

Проверка по прихващане или връщане – Това са действия на ревизорите, свързани е прихващане /за погасяване на други изискуеми данъчни задължения и санкции, наложени от данъчни органи/ или връщане на недължимо платени данъци от данъчния субект или на суми, подлежащи на възстановяване.

За извършване на проверка по прихващане или връщане, данъчния субект подава писмено искане за прихващане или връщане на недължимо платени данъци или суми, подлежащи на възстановяване. Проверките по прихващане или връщане на суми на физически лица се извършват само от ревизори, без участието на ръководителя на екип. Срокът за извършване на проверката е 7 работни дни.

При възстановяване на ДДС по справка-декларация ревизорът проверява данните от справката-декларация и ги съпоставя с данните от дневниците за покупки и продажби.

Възлагане на експертиза- извършва се ако във хода на данъчната ревизия когато възникне необходимост от специални знания за изясняване на възникнали във хода на данъчната ревизия обстоятелства и въпроси.

Органът, възложил ревизията, по предложение на ръководителя на екипа отправя искане за извършване на експертиза до териториалния данъчен директор, в чиято дирекция е регистриран ревизирания данъчен субект. Искането съдържа описание на обстоятелствата и въпросите, които следва да се изяснят. Може да се посочи и предложение за експерт от списъка, утвърден от главния данъчен директор. Териториалният данъчен директор след преценка възлага извършването на експертиза с договор в срок до два дни от постъпване на предложението. При несъгласие с предложението за експертиза териториалният данъчен директор уведомява органа, възложил ревизията, и дава указания за извършването на ревизията. Заключението се представя от експерта на ръководителя на екипа, извършващ ревизията.

 

Данъчно обезпечително производство.

Данъчното обезпечително производство е комплекс от процесуални действия, нормативно заложени в ДОПК с цел обезпечаване на данъчното вземане от страна на държавата. Подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания.

  1. Обезпечението се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на установеното публично задължение включително, когато е разсрочено или отсрочено Освен този вид обезпечения е възможно да се наложи и предварително обезпечение на данъчни вземания. Тези обезпечителни мерки могат да бъдат наложени от съответните органи предвидени в ДОПК и в Закона за събиране на държавните вземания /ЗСДВ/ и тяхната дейност е строго регламентирана в законодателството.

 

Във всички случаи, когато се налагат обезпечителни мерки се издава в писмена форма постановление, което има следното съдържание:

  • наименование на органа, който го издава;
  • наименование на акта, номер и дата;
  • наименованието, данъчния номер и данъчния и / или постоянния адрес, БУЛСТАТ на данъчния субект;
  • размера на публичното задължение и лихвите;

вида на обезпечителната мярка и имуществото, върху което се налага;

  • забрана за разпореждане с имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка;
  • срока за доброволно изпълнение, когато това е предвидено в закон;
  • пред кой орган и в какъв срок постановлението може да се обжалва;
  • дата на издаване на постановлението и подпис на органа, издал акта, с означение на длъжността му.

Обезпечителните мерки, които се налагат съгласно нормите на ДПК, могат да бъдат различни видове: запор на движими вещи и вземания, запор на банкови сметки и стоки в оборот, възбрана върху недвижим имот и др.

Предварително обезпечаване.

Същност на процедурата и защо се прилага.

 

Обезпечителните мерки могат да бъдат наложени в различни времеви моменти:

-обезпечителни мерки, налагани в хода на извършваща се ревизия

-обезпечителни мерки, налагани при издаване на ревизионния акт;

Обезпечителни  мерки се прилагат когато ще бъде затруднено или невъзможно събирането на данъчните вземания в следните случаи:

Тази процедура се изпълнява от данъчните органи с цел да бъдат защитени интересите на държавата при трудно събираеми вземания.

Процедурата се прилага, защото органите извършващи ревизията  са  преценили, че ако не бъда  наложени предварителни обезпечителни  мерки, ще бъде затруднено или  невъзможно събирането на данъчните вземания в следните случаи:

а)   данъчни вземания, установени в момента на приключване наревизията при издаването на данъчен ревизионен акт ;

б)   данъчни  вземания, за които при започване или в хода на ревизията, ревизиращия орган е направил извод, че ще надхвърлят стойността на активите ;

в)   когато при започването или в хода на ревизията ревизиращия орган е установил, че са налице някои от следните обстоятелства: до започване на данъчната ревизия не е подадена данъчна декларация, установени   са  факти  и  обстоятелства за укриване на приходи или доходи, когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи, документитите са

укрити, противозаконно отнети или повредени, данъчния субект не е отктрит на декларирания адрес, имуществото и финансовото състояние на данъчния субект не съответства на декларираните или получени приходи, доход.

г) Процедурата се прилага и в случаите, когато от данъчната сметка на данъчния субект, от търговската му и счетоводна документация може да се направи извода,че дължи или до края на текущата данъчна година ще възникнат задължения към държавата или общината.

 

Приложение на процедурата.

Процедурата е приложима само при установяване на данъчно задължение чрез ревизия. Тя не може да се прилага, когато изпълнението е възникнало въз основа на подадени декларации, съобщения и наказателни постановления.

Решението за прилагане на процедурата по предварителното обезпечаване се взима от съответния териториален данъчен директор по предложение на ръководителя на ревизиращия екип с положителна резолюция върху искането

 

Изпълнение на процедурата.

При налагане на предварителни обезпечителни мерки се разграничават няколко хипотези, част от тях представяме в изложението:

  1. В случаите, когато е налице данъчен ревизионен акт, срокът за доброволно изпълнение на който не е изтекъл, т.е. установеното задължение е ликвидно, но не е изискуемо, териториалният данъчен директор налага обезпечителни мерки до размера на задължението, включително върху паричните средства на длъжника в банки и каси. При наложен запор на банкови сметки на длъжника се разяснява възможнастта за издаване на разрешение за неотложни плащания, по реда на чл. 191 от ДПК. В случай, че длъжникът е обжалвал данъчно ревизионния акт пред Регионалния данъчен директор и към жалбата е приложил искане за спиране на изпълнението, следва да му се разяснат възможностите за заменяне на наложените обезпечителни мерки с други, равностойни на тях. / чл.165 от ДПК/
  2. При налагане на запор върху вещи,  при тяхната оценка трябва да се вземат под внимание балансовата стойност на активите, съответната данъчна оценка, застрахователната стойност на вещите, собственост на физическите лица.
  3. Ако постановената предварителна обезпечителна мярка е налагане на запор върху вземания на данъчния субект от трети задължени лица, трябва да се проучи какви са събраните  от ревизиращия  орган доказателства, че вземането е ликвидно и изискуемо
  4. Ако трябва да се налага запор върху стоки в оборот, непременно трябва да се уточни с ревизиращия орган вида на стоките, тяхното приблизително количество, подробно трябва да се опишат всички възможни индивидуализиращи белези за качеството, цена и др. и местонахождение ( магазини, складове и др.) Посочва се кои стоки на кои материално-отговорни лица се оставят за разпореждане. Налага се запор върху сметките на длъжника, в които ще постъпват сумите от оборота, като изрично се посочва, че длъжника, съответно материално­отговорните лица могат да се разпореждат със стоките само с писмено разрешение на органа, наложил обезпечението.
  5. За извършените действия следва да се състави протокол. Нужно е на данъчния субект да бъде разяснено, че описите на вещите и забраната, която му се налага да не се разпорежда с тях не означава, че всички те ще бъдат обект на принудително изпълнение Решението на този въпрос ще зависи от размера на вземането, размера на доброволно платеното от него, възможностите, които му дава законът да поиска разсрочено или отсрочено плащане при определените от самия закон условия. В протокола точно се посочват данните на лицето, което се определя за пазач / л. к., ЕГН, адрес /
  6. Заверен препис от постановлението се изпраща на: МВР – Пътна полиция, направление Регистрация или съобщение в ЦРОЗ (Централен регистър за особени залози съответното местно регистърско бюро), в зависимост от вида на обезпечението.
  7. Следващ етап е връчването на запорното съобщение на банки, в които се намират сметките, известни до момента, както и вещи на длъжника в трезори. Банката е длъжна да извърши запора по всички видове банкови сметки и депозити, както и вещи оставени от длъжника в трезора. Банките са длъжни в 7 дневен срок да уведомят данъчната администрация за наложения запор.
  8. Когато се налага запор върху ликвидно и изискуемо вземане, което длъжника има към трето лице, трябва да се уточнат всички реквизити за него- ЕИК, банките, които го обслужват и др. Постановлението за налагане на запора като предварителна обезпечителна мярка заедно със Запорното съобщение първо се връчв на банките, в които третото задължено лице има сметки, после на длъжника и после на третото задължено лице.
  9. Ако постановената предварителна обезпечителна мярка разпорежда налагане на запор върху притежавани от длъжника дялове, следва запорът да бъде вписан в съда. Затова постановлението се изпраща до съответния окръжен съд и съобщение до ЦРОЗ. При налагане на запор върху акции съобщението се изпраща до Централния депозитар и съобщение до ЦРОЗ. Съобщението за обезпечаване се изпраща съответно до Централния депозитар и до Централниия регистър на особените залози или в съответното местно регистърно бюро в зависимост от това, дали наложения запор е върху:
    • Безналични ценни книжа;
    • Дружествени дялове от събирателни и командитни дружества, командитни дружества с акции или дружества с ограничена отговорност;
    • Съвкупности от безналични ценни книжа
  10. Ако с постановлението е наложена възбрана върху недвижими имоти, екземпляр от постановлението се изпраща на съдията по вписване, в чийто район се намира недвижимият имот и съобщение в ЦРОЗ към Министерството на правосъдието. След вписването един екземпляр се изпраща на длъжника.
  11. Когато се налага запор върху средствата на длъжника в каси се предприемат следните действия, като се изпълняват следните процедури:

Когато в хода на ревизията чрез проверка в касовата книга на длъжника има данни за голям оборот (в брой) на парични средства, може да се наложи запор върху паричните средства на длъжника в касата;

Постановлението за налагане на запор следва да се връчи на длъжника, като часът на връчването се отбелязва и в касовата книга;

Данъчния орган, извършващ ревизията полага подпис в касовата книга и вписва данни на колко възлиза последната наличност така, както е отразена в касовата книга.

При запор на каси, в които отчитането се извършва чрез ЕКАФП, към протокола за действия се прилага и междинния отчет за деня.

 

По- обстойно ще се спрем и на действията, които се предприемат в следните няколко случая: замяна на обезпечителните мерки, разпореждане с възбранени запорирани вещи и вземания и обжалване на обезпечителните мерки.

Замяна на обезпечителна мярка се допуска по искане на длъжника, като органът постановил обезпечение, съответно съдът могат да допуснат замяна на един вид обезпечение с друго равностойно.

За замяна не е необходимо съгласието на данъчния орган, ако длъжника замени наложеното обезпечение с парична или неотменяема и безусловна банкова гаранция или със залог на държавни ценни книжа. Паричната гаранция следва да е направена по сметката, посочена от данъчния орган. Замяната на наложените обезпечителни мерки с особен залог или ипотека е допустима само със съгласието на данъчния орган, наложил обезпечението.

Когато длъжникът е погасил част от предполагаемото задължение и размера на вземането е намалял под размера на наложеното обезпечение, данъчния орган може да се съгласи на замяна на наложената обезпечителна мярка с особен залог или ипотека. Ако длъжникът не предложи сам замяна и задължението е намалено под размера на наложеното обезпечение данъчния орган издава ново постановление, в което отразява актуализирания размер на вземането и отменя част от наложените предварителни обезпечителни мерки върху конкретни имущества на длъжника, наложени в първоначалното издадено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки.

Разрешението с разпореждането с възбранени и запорирани вещи и вземания се дава от данъчния орган, постановил обезпечението. В него се посочват вещи или вземания, по отношение на които действат обезпечителните мерки и какви са правата на данъчния субект за разпореждане с тях и при какви условия се допуска това да стане.

Препис от постановлението за обезпечение подлежи на вписване в съответния регистър, с оглед вида на имуществото, предмет на обезпечителната мярка, както следва:

При замяна на обезпечителните мерки, органа постановил обезпечението трябва да вдигне запора и възбраната, които са наложени, защото те се отменят.

Обжалването на действията на органите за данъчен контрол преминава през две фази – административна и съдебна, като изпълнението на постановлението не се спира поради обжалването му. Административно обжалване се извършва пред директора на териториалната дирекция на НАП по местонахождението на публичния изпълнител.

Срокът за обжалване на постановлението е седемдневен от връчването му, като компетентният да се произнесе по жалбата орган, е длъжен да направи това в 14-дневен, съответно 7-дневен срок (при издаване на постановление, с което се налагат предварителни обезпечителни мерки) от получаване на жалбата.

Решението на посочените органи подлежи на обжалване пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто директор го е издал, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател. Непроизнасянето на решаващия орган в срок се смята за потвърждение на постановлението, което може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне. Производството по съдебно обжалване на решението може да бъде инициирано както от жалбоподателя, така и от съответния публичен изпълнител.

Право да обжалват обезпечителната мярка имат и третите лица, които в деня на запора или възбраната се намират във владение на вещите, върху които са наложени обезпечителните мерки.

Основанията за обжалване могат да бъдат различни, например:

– липса на компетентност на издалия постановлението орган;

– липса на реквизити в съдържанието на постановлението;

– несъобразяване на размера на наложеното обезпечение с размера на публичното вземане;

– налагане на обезпечения върху несеквестируеми имущества;

– несъобразяване с указаните в ДОПК стойности, по които се извършват обезпеченията;

– всички други императивни, регламентирани от ДОПК правила и изисквания, предпоставящи законосъобразността на наложените мерки.

Решението на административния съд, с което той се произнася, не подлежи на обжалване

 

Данъчно изпълнително производство

Данъчните вземания стават обект на събиране в определени срокове, когато са установени със:

  • данъчен акт, независимо дали е обжалван
  • данъчна декларация, подадена от данъчния субект с изчислен него данък;
  • постановление за принудително събиране, издадено от штнически органи, независимо дали е обжалвано;
  • – други публични вземания , устанавени с влязъл в сила или подлежащ  на  предварително  изпълнение  акт  на  компетентен   орган, освен ако със закон е определено друго.

Публичните вземания се погасяват, когато: са платени; чрез прихващане; при опрощаване; по давност, след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на ЮЛ, обявено в несъстоятелност; при смърт на ФЛ, след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците му отговарят за публичното задължение

Изпълнението по събирането на данъчните вземания по своя характер може да бъде доброволно или принудително.

Доброволното изпълнение по констатираните и определени като размер суми по данъчни задължения, се извършва от данъчно задълженото лице в законоустановените срокове, чрез плащане по безкасов път по съответната сметка или в брой.

Във всички случаи, в които данъчно задълженото лице не погаси данъчните си задължения, в срока за доброволно плащане се налага принудително изпълнение.

 

Принудително изпълнение.

Принудителното изпълнение замества липсващото доброволно изпълниение на задължението за заплащане на установено по вид и размер данъчно вземане, възникнало въз основа на закон или въз основа на акт на данъчен орган, както и установени публични държавни вземания, които постъпват в републиканския бюджет и наказателни постановления, санкциите по които постъпват в републиканския бюджет.Ако тези вземания не бъдат платени доброволно, те могат да се събират принудително:

Приложение на принудителното изпълнение.

Принудително изпълнение за данъчни вземания се допуска когато са налице:

  • Ревизионен акт, срокът за доброволно изпълнение на който е изтекъл;
  • Данъчна декларация, за плащането на задължението по която е изтекъл законоустановения срок;
  • Данъчно съобщение за определяне на данък, срокът за плащане на което е изтекъл;
  • Влязло в сила наказателно постановление, събирано или налагано от данъчните органи.

 

Разсрочване и отсрочване на данъчните вземания.

Процедурата урежда правата и задълженията на данъчно задълженото лице и възможността му да поиска разрешение за плащане на дължимите суми по данъчни и други публични задължения до определен краен срок / отсрочване / или да погаси задълженията си чрез плащане на части / разсрочване /.

Разсрочване и отсрочване може да се приложи при следните случаи:

  1. Когато компетентният орган установи, че паричните средства и текущите постъпления на длъжника не са достатъчни за погасяване на данъчното задължение веднага и изцяло. Като на база предоставените доказателства и преценка на дейността му, обосновано предположи, че затрудненията са временни и ако се даде разрешение за разсрочване / отсрочване, длъжника ще може да обслужва текущите данъчни и други публични задължения и тези, чието разсрочване или отсрочване се иска.
  2. При стихийни бедствия или крупни производствени аварии, при които са нанесени значителни материални щети на длъжника.
  3. При някои по-особени случаи като:
  4. Приемане на оздравителен план в производство по несъстоятелност, може да се приложи разсрочване или отсрочване, но с предварителното съгласие на Министъра на финансите;
  5. Обединяване на всички публични задължения на длъжника.
  6. Може да се приложи както за юридически, така и за физически лица.
  7. Разсрочване и отсрочване може да се иска за установени задължения, независимо от основанието, с което са установени (данъчен ревизионен акт, данъчна декларация
  8. За периода на разсрочване /отсрочване длъжникът дължи лихва, в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план.

 

Прекратяване на производстото по събиране на данъчни вземания, поради изтичане на давностен срок.

Когато данъчният орган констатира изтичане на давностния срок, той следва да прекрати принудителното изпълнение с разпореждане, като в самото разпореждане изложи мотивите за неговото издаване. Вдигат се наложените запори и възбраниПогасителна давност по ЗСДВ – здълженията на държавата се погасяват с изтичането на 5 годишен давностен срок, освен ако в законе предвидено друго. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо

 

Давностният срок спира да тече, когато:

  • е започнала да тече данъчна ревизия – до завършването и , но не повече от една година;
  • когато изпълнението на данъчния акт бъде спряно – за срока на спирането;
  • когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането — за срока на разсрочване или отсрочване;
  • когато длъжник — физическо лице , пребивава извън страната повече от три месеца без прекъсване – до датата на завръщането му;
  • Когато актът , с който е определено задължението се обжалва;

 

ЗАПОВЕД ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА РЕВИЗИЯ

 

Ревизионното производство се образува с издаване на заповед за възлагане на ревизия. Заповедта за възлагане на ревизия се издава от Директора на компетентната териториална дирекция на НАП или от упълномощен негов заместник. ДОПК допуска заповед за възлагане на данъчна ревизия да издава и Изпълнителният директор на НАП или упълномощен негов заместник. Заповедта за ревизия съдържа следните реквизити:

  • данни за ревизираното лице, а именно – името, съответно наименованието (фирмата) на регистрираното лице, единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, или единен идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единния граждански номер или личния номер в случаите когато ревизираното лице е чужденец;
  • ревизиращите органи по приходите;
  • срокът за извършването на ревизията;
  • ревизираният период;
  • видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; други обстоятелства, имащи значение за извършването на ревизията. В тази точка се посочват обстоятелствата, че ревизията се извършва при осъществен ВОД (което влия върху срока на ревизията)

 

Допуска се и изменение на заповедта за възлагане на ревизия. Органът, който е компетентен да изменя заповедта за ревизия е този, който е издал първоначалната заповед за възлагане на ревизията. Изменението се извършва с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице. Изменението се счита за извършено от датата на издаването на новата заповед. Изменението на заповедта може да засяга всеки единот гореописаните реквизити на заповедта за ревизия. Не е допустима обаче промяна на органите, извършващи ревизията, с изключение на отвод, самоотвод или трайна невъзможност за изпълнение на съответните задължения. Заповедта за възлагане на ревизията подлежи на връчване на задълженото лице. Връчването следва да бъде извършено при стриктно спазване на всички изисквания на закона, тъй като от датата на връчване на заповедта започва да тече срока за извършване на ревизията. Изискването на ДОПК е връчването да бъде извършено на aдреса за кореспонденция с данъчно задълженото лице. Връчването е действие, подлежащо на доказване от връчващия, като с оглед на процесуланите срокове винаги се доказва и датата на връчване. Спазването на изискванията на процедурата за връчване на различните актове и документи, представлява гаранция за законосъобразното протичане на данъчно-осигурителния процес. Нередовното връчване на заповедта за възлагане опорочава ревизионното производство и има за последица обявяването на нищожността на издадения ревизионен акт при последващ административен или съдебен контрол. Заповедта за възлагане на ревизия, включително заповедта за изменението й, не подлежи на обжалване отделно от ревизионния акт, тъй като това са актове по движението на производството и не преграждат пътя на защита на ревизираното лице. На обжалване подлежи заповедта за прекратяване на ревизионното производство, като обжалването на тази заповед се извършва по реда на обжалване на ревизионните актове. По този начин се осигурява правния интерес на ревизираното лице да бъдат установени неговите задължения в ревизионното производство винаги, когато това е допустимо.

 

 

Лицата които са компетентни да извършват връчването са:

 

  1. Органите по приходите на НАП;
  2. Служители на приходната агенция, които не са органи по приходите, но следва изрично да са определени за компетентни да връчват заповед за ревизия чрез нарочна заповед на териториалния директро или по силата на служебната си длъжностна характеристика.
  3. Служител на лицензиран пощенски оператор, извършващ универсална пощенска услуга и вписан в регистъра на Комисията за регулиране на съобщенията. Връчване чрез нелицензиран пощенски оператор е грубо процесуално нарушение.
  4. Служители на общинските администрации и кметствата, като връчването се извършва посредством тях;
  5. Длъжностни лица от администацията на затвор или поправителен дом, когато лицето изпълнява наказанието си в такива инститиции.

 

Лицата на които може да се връчи заповедта са:

  1. Задълженото лице – лицето, спрямо което се осъществява производството, когато се късае за физическо лице;
  2. Представител на лицето – лицето което представлява юридическите лица – управител, изпълнителен директор, управляващ съдружник;
  3. Член на орган на управление;
  4. Пълномощник – в случай, че съобщението се връчва на пълнощници на лицето, те се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител;
  5. Служител, определен да получава книжа и съобщения – в общия случай определянето на служителя да получава книжа и съобщения става чрез упълномощаване и тогава се прилага предходната точка;
  6. Пълнолетен член на домакинството на лицето, както и на пълнолетно лице, което

има същия постоянен адрес;

  1. Лице, определено да приема съобщенията на работодателя, когато се извършва

връчване по месторабота;

 

 

 

Ревизионен акт и ревизионен доклад

Ревизионният доклад и ревизионният акт са основните документи, в които намират израз и резултатите от извършената ревизия. Същността, предназначението и разликата между ревизионния доклад и ревизионния акт се изразяват в следното:

Ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията.

Ревизионният доклад трябва да съдържа:

а) имената и длъжността на органите, които го съставят;

б) номера и датата на доклада;

в) данни за ревизираното лице;

г) обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за

извършването й;

д) извършените процесуални действия и установените факти и

обстоятелства и доказателствата за тях;

е) направените фактически и правни изводи и основанията за тях;

ж) предприетите действия за обезпечаване на публичните вземания;

з) предложение за установяване на задълженията;

и) опис на приложените доказателства;

к) подписи на органите по приходите, съставили доклада.

Приложените към ревизионния доклад доказателства са неразделна част от него.

Ревизионният доклад заедно с приложенията се връчва на ревизираното лице в тридневен срок от съставянето му.

Ревизираното лице може да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. Когато срокът е недостатъчен, той се удължава по искане на лицето, но с не повече от един месец.

В тридневен срок от изготвянето на ревизионния доклад органите, извършили ревизията, са длъжни да уведомят писмено органа, който я е възложил. След получаването на уведомлението органът, възложил ревизията, следва да определи със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите.

Нов момент е това, че един орган по приходите извършва ревизия, а друг орган издава ревизионния акт или със заповед прекратява производството поради неспособност на претенциите, заложени в ревизионния доклад. Това означава, че ревизионният доклад и ревизионният акт се съставят от различни органи. Те могат да се различават съществено.

Ревизионният акт е официален документ, с който се определят, изменят и/или прихващат данъчни задължения, както и се възстановяват суми, данъци и резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон.

Важно изискване е ревизионният акт да се издава в писмена форма и да съдържа съответните данни и реквизити:

а) името и длъжността на органа, който го издава;

б) номера и датата на акта;

в) данни за ревизираното лице;

г) обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й;

д) мотиви за издаване на акта;

е) разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът за изпълнението им;

ж) пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът;

з) подпис на органа по приходите, издал ревизионния акт.

Ревизорите изготвят ревизионния акт в два екземпляра, Неразделна част от акта са всички събрани в хода на ревизията доказателства. Оригиналите на събраните писмени доказателства се прилагат към екземпляра по акта, предназначен за органа по приходите, а копията от тях – към екземпляра, предназначен за ревизирания субект.

Ревизионния акт се връчва на задълженото лице от ръководителя на екипа, извършващ ревизията. Също така той може да бъде връчен и от ревизор от екипа, при невъзможност на извършването на това от ръководителя на екипа. Акта се връчва в седем дневен срок от датата на издаването му.

 

Процесът по връчването на акта минава през няколко етапа:

  1. Ръководителят на екипа предварително уточнява датата и часа на връчване на акта, което може да се направи по телефона, на място или със съобщение.
  2. Връчването на акта на физическо лице се удостоверява с негов подпис или с подпис на негов представител. Когато ревизорът не намери лицето той връчва акта на пълнолетен член на семейството, който се подписва в разписката със задължение да предаде акта. Ревизорът удостоверява с подписа си датата и начина на връщането, като отбелязва на кого е връчен.
  3. Връчването на акта на юридическо лице се удостоверява с подписа на длъжностното лице, получило акта. Освен подписа се отбелязват трите имена, ЕГН и длъжността на получателя.
  4. Отказът да се приеме акта се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя и на поне един свидетел като се отбелязват трите имена, ЕГН и адресите им.
  5. Когато лицето не може да бъде открито за връчване на акта на адреса за кореспонденция или когато не е обявено, или не е намерено на адреса за кореспонденция лице, което да получава данъчни съобщения, ревизорът съставя протокол в два екземпляра, в който описва констатираните факти и обстоятелства. Протокола се подписва от един свидетел като се отбелязват трите имена, ЕГН и адреса му. За да се елиминира случайния характер на констатираното обстоятелство е необходимо повторно посещение на адреса за кореспонденция, като отново се съставя протокол в два екземпляра. Повторното посещение не е необходимо когато при предходни такива по безспорен начин е установено, че задълженото лице не е на този адрес. Обстоятелството, че лицето не може да бъде открито на адреса за кореспонденция може да се удостовери и с документ, изходящ от пощата.
  6. Когато лицето не може да бъде открито за връчване на акта на адреса за кореспонденция се поставя съобщение за явяване на задълженото лице за връчване на ревизионния акт на определено за целта място в ТД на НАП. Датата на поставяне на съобщението се удостоверява чрез създаване на протокол, който се прилага към данъчната преписка. Ако лицето не се яви в 14-дневен срок от неговото поставяне актът, заедно със съобщението се прилага към данъчното досие и се смята за редовно връчен.

Обжалване на ревизионния акт и спиране на изпълнението му във фазата на изпълнение.

Жалбата по административното обжалване, която подават задължените лица трябва да съдържа:

  1. Наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция;
  2. Посочване на акта или действието, против които се подава;
  3. Всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани;
  4. В какво се състои искането;
  5. Подпис на подателя.

Към жалбата се прилагат съответни писмени доказателства.

Просрочената жалба се оставя без разглеждане с решение на компетентния орган, което решение подлежи на обжалване. Решението на административния орган по жалбите се връчва на жалбоподателя в 7-дневен срок от издаването му.

При обжалване на ревизионен акт по административен ред трябва да се има в предвид следното:

– Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му.

– Решаващ орган е съответният директор на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” при централното управление на Националната агенция за приходите.

– Жалбата се подава чрез териториалната дирекция.

– В жалбата може да се посочат изрично доказателствата, за които се предлага постигане на споразумение.

– В срок органът по приходите, издал обжалвания акт, може да посочи писмено пред решаващия орган и жалбоподателя доказателствата, за които предлага постигане на споразумение по реда на тази глава, независимо дали с жалбата е направено предложение за постигане на споразумение.

Особен случай е възможността спиране на изпълнението на ревизионен акт. Обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение. Изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана. Искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. В останалите случаи решаващият орган извършва преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. Спирането на изпълнението има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител. Решаващият орган се произнася по искането за спиране на изпълнението с решение в 7-дневен срок от подаването му. Отказът да се спре изпълнението може да се обжалва пред административния съд, компетентен да разгледа жалбата по същество, в 7-дневен срок от получаването на решението, съответно в 7-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган по искането. Съдът се произнася по жалбата срещу отказа за спиране на изпълнението с определение.

Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от постъпването на жалбата по, съответно от изправянето на нередовностите по или от одобряването на споразумението. Когато жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор, по писмено искане на жалбоподателя се издава удостоверение за датата на постъпването й. Решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част. Решаващият орган може да събира нови доказателства. Ако новите доказателства не са представени от жалбоподателя, копия от тях му се връчват заедно с решението. Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на:

  1. Непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или
  2. Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването. Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия. В случаите по ал. 4 производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта. Когато до изтичането на срока за произнасяне по жалбата пред същия решаващ орган са подадени жалби и срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, решаващият орган може да обедини преписките за общо разглеждане и решаване. С решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя.

Съдът разглежда жалбата с участие на страните. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо, в защита на държавен или обществен интерес. При разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят. Когато в същия съд са образувани дела по жалби срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, съдът може по своя инициатива или по искане на някоя от страните да ги обедини в едно производство за общо разглеждане и решаване.

Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя. Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се поиска по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

Изменение на данъчни задължения, определени с ревизионен акт.

Изменението на данъчни задължения, определени с влязъл в сила ревизионен акт, се извършва само и единствено с нова данъчна ревизия, която повторно установява определени от предходната ревизия данъчни задължения.

Данъчните задължения се изменят когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от значение за определяне на данъчни задължения, които до влизането в сила на ревизионния акт не са могли да бъдат известни на ревизиращия екип. Ревизионният акт е влязъл в сила, след като са изтекли сроковете за обжалването му. Нови обстоятелства могат да бъдат:

-изменение на закон в сила с обратна дата, водещо до промяна на данъчния режим;

-когато след ревизията се установи, че ревизиращият орган е работил или участвал в ръководството на ревизирания субект;

-когато след ревизията се установи, че органът по приходите е имал интерес, свързан с извършването на ревизията;

– когато след ревизията се установи недеклариран обект, в който задълженото лице е извършвал дейност през ревизирания период;

– когато след ревизията се установи, че ревизираният субект е придобил и/или използвал активи или имоти.

Нови писмени доказателства могат да бъдат документи от счетоводната документация, която не е била представена по време на ревизията.

Данъчни задължения се изменят също и когато с решение на съда се установи, че писмени показания на свидетели, писмени обяснения на трети лица, заключение на вещи лица или писмени декларации, които по време на ревизията са послужили за определяне на данъчните задължения, са неверни.

Други причини за изменението на данъчните задължения са:

– когато със съдебно решение се установи, че по време на данъчната ревизия задълженото лице или органът по приходите е действал престъпно и това действие е свързано с данъчното облагане;

– когато със съдебно решение се установи, че е подправен документ, който по време на ревизията е ползван за определяне на данъчни задължения;

– когато данъчните задължения са били определени или не са били определени въз основа на постановление(тълкуване) на съд или друго държавно учреждение, което след ревизията е било отменено;

– когато данъчни задължения или възстановени суми са определени в нарушение на закона, като например данъчното задължение да е определено от некомпетентен орган по приходите или неправилно да бъдат приложени данъчните закони и указанията по прилагането им

Източниците на информация за настъпили нови обстоятелства и наличието на нови писмени доказателства са външни и вътрешни. Външните произлизат извън системата на НАП като сигнали, публикации и др., а вътрешните са тези източници, които произлизат от самата система на  НАП. Когато информацията е получена от външни източници или когато друг орган по приходите установи основание за изменение на данъчните задължения, информацията се предоставя на директора на съответната ТД на НАП. Той, от своя страна, възлага повторната данъчна ревизия с издаването на акт за възлагане, в който се записва факта, че ревизията е за изменение на данъчни задължения с влязъл в сила ревизионен акт. След приключване на повторната данъчна ревизия, ако се установи, че данъчното задължение е било определено неправилно, се издава нов ревизионен акт за разликата.

 

Извършване на ревизия при особени случаи

Характерното за ревизията при особени случаи е, че се касае до наличие на обстоятелства, водещи до невъзможност или значителна затрудненост при определяне на данъчната основа за определен период от време, поради което законът е предвидил особен ред за нейното формиране. Ревизията при особени случаи се образува по преценка на органа по приходите при наличие на обстоятелства за това,

Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него основа, когато е налице едно от следните обстоятелства:

  1. до започването на ревизията не е подадена декларация, когато

задължението се определя по декларация;

  1. налице са данни за укрити приходи или доходи;
  2. когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно

съдържание документи;

  1. липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред;
  2. документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване;
  3. данните и сведенията, необходими за установяване на основата заоблагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция;
  4. декларираните и/или получените приходи, доходи, източници наформиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

За определянето на основата за облагане с данъци органът по приходите взема предвид всяко от следните относими към съответното лице обстоятелства:

  1. вида и характера на фактически осъществяваната дейност;
  2. платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания;
  3. движението и остатъците по банковите сметки;
  4. официалните документи и документите с достоверни данни;
  5. наемната цена за недвижимите имоти, в които се упражнява цялостно или частично дейността;
  6. търговското значение на мястото, където се извършва дейността;
  7. капитала и пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването;
  8. брутните приходи/доходи (оборота);
  9. броя на заетите за осъществяване на дейността лица;
  10. сключените договори от лицето във връзка с осъществяване на дейността му;
  11. разликата между доставените и вложените в производството суровини и материали;
  12. обобщените данни за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия;
  13. ценовите и другите условия на сделките, сключени с цел отклонение от данъчно облагане, включително данните за такива сделки между свързани с ревизирания лица;
  14. обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина;
  15. получените и извършените доставки и упражненото право на данъчен кредит;
  16. други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата.

 

Най-общо определянето на данъчната основа по особен ред се свежда до подробен анализ на определените обстоятелства. Целта на анализа е да се достигне до максимално точно определена данъчна основа. Не е задължително да бъдат анализирани всички обстоятелства, изводът, който е направен по отношение на основата на базата на анализа., да е максимално обоснован и достоверен. В тази връзка е важно да се отбележи че се считат за верни до доказване на противното, фактическите констатации направени от органа, стига наличието на основанията да се подкрепени със събраните доказателства, т.е. да са доказани. Също така при определяне на основата следва да се има предвид и „пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването”. Особеното в случая е свързано с това, че при преценката на имущественото състояние възникват спорове дали тя следва да бъде по пазарни цени или по це3ни на придобиване на това имущество. Едва при образуване на особеното производство и при извършването на анализа, органът по приходите разполага с правомощието да използва и пазарната цена на придобитото имущество, към момента на придобиването му, като я анализира в съответствие с всички останали обстоятелства по случая, в т.ч. и с цената, посочена в нотариалния акт, който е официален документ и следователно- обстоятелство. По този начин се постига ефективна защита на правата на лицата и се премахва възможността от субективизъм и злоупотреба при преценката на това, по отношение на кои лица следва да бъде реализирана ревизия по особен случай.

Друга хипотеза касае придобиване на имущество от трети лица със средства на ревизираното лице, за което са налице основания за образуване на ревизия по особен ред, което е установено с влязло в сила съдебно решение. В този случай се приема, че това имущество е част от имуществото на ревизираното лице и следователно следва да бъде взето предвид при облагането му. Идеята на въпросната разпоредба е да бъдат ползвани констатациите от други производства, завършили с влязло в сила съдебно решение, с което да се обединят усилията на различните органи в системата на държавната администрация.

 

данък върху добавената стойност

Обща характеристика:

Данъкът върху добавената стойност по своята икономическа същност представлява косвен данък, който се включва в цената на стоките и услугите и се внася в бюджета независимо от финансовото състояние на платеца.

Теоретична постановка на ДДС

Обекти подлежащи на облагане с данък добавена стойност

На облагане с данък добавена стойност подлежат:

  • всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;
  • всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или лице, за което е възникнало задължение за регистрация;
  • всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната. Този абзац е изведен отделно тъй като придобиването може да се извършва от всякакви лица а не само регистрираните по ЗДДС;
  • всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон. Този абзац също е изведен отделно поради поставянето на определени изисквания към статута на получателя;
  • вносът на стоки

Данъчно задължени лица и данъчно незадължено юридическо лице

Според трактовката на ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Данъчно задължено лице е и всяко лице, което инцидентно извършва възмездна вътреобщностна доставка на ново превозно средство.

Независима икономическа дейност е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

Не е независима икономическа дейност:

  • дейността, осъществявана от физическите лица по трудово правоотношение или приравнените към него правоотношения;
  • дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закона, по управление и контрол на юридическите лица.

Стока и доставка на стоки

По смисъла на ЗДДС стока е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлина или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер. Не са стока парите в обращение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

Доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. За доставка на стока се смята и:

  • прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон за обезщетение;
  • фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;
  • фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката.
  • фактическото предоставяне на стока на лице,което действа от свое име и за чужда сметка.

За възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и;

  • отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при условие че при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит
  • безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. Изключение са стоките с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри.

Вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика, регистрирано по ЗДДС лице, или на получателят от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателя е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Възмездна вътреобщностна доставка на стоки е и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по ЗДДС лице в рамките на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.

Услуга и доставка на услуги

Услугите са всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обърщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Доставка на услуга е всяко извършване на услуга. За доставка на услуга се смята и:

  • продажбата или прехвърлянето на права върху собственост върху нематериално имущество;
  • поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняването на права;
  • всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини или материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя;
  • извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

Облагаема доставка

Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга, когато е извършена от данъчно задължено по ЗДДС лице и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които ЗДДС предвижда друго.

 

Вътреобщностно придобиване

Вътреобщностно придобиване е придобиването на право на собственост върху стока, както и физическото получаване на стоката, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. За вътреобщностно придобиване се смята и придобването на ново превозно средство, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в другата държава членка. Вътреобщностно придобиване е и получаването на стоки на територията на страната от регистрирано по ЗДДС лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамикте на неговата икономическа дейност.

Дистанционна продажба на стоки

Дистанционна продажба е доставката на стоки за която са налице едновременно следните условия:

  • стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
  • доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
  • получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката, в държавата членка, където транспортът приключва;
  • стоките не са нови превозни средства, или не се монтират и/или инсталират за сметка на доставчика, или не са втора уптореба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети;

Внос на стоки

Вносът на стоки по смисъла на ЗДДС е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Той е и поставянето на стоки под режим на свободно обращение след режим на пасивно усъвършенстване, а също и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение. Вносът се смята за осъществен когато стоките престанат да бъдат под съответния режим на територията на страната.

Облагане на доставките

Място на изпълнение

Мястото на изпълнение е важно понятие при облагането с ДДС, защото от него зависи режимът на облагане на доставките. Принципът е, че всяка доставка е подчинена на облагателния процес по законодателството на страната, на чиято територия е реализирана.

Място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърлянето на собстевността или при фактическото предоставяне на стоката. Място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или трето лице е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване

Данъчно събитие, данъчна основа и данъчна ставка

Възникване на данъчното събитие и изискуемост на данъка

По смисъла на ЗДДС данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване както и вносът на стоки. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършенаДанъкът по ЗДДС става изискуем на датата на данъчното събитие за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или съответно възниква основание за освобождаване от начисляване на данъка за освободените доставки и за тези с място на изпълнение извън територията на страната. Когато преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането

Данъчна основа при доставка на територията на страната

Данъчната основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена. Oблагаемата основа включва дължимата сума по доставката, увеличена с всички дължими данъци, мита, акцизи и такси, с изключение на самия данък върху добавената стойност. Данъчната основа нараства като сума от субсидии и допълнителни плащания от подобен род, свързани с доставката на стоки или извършването на услуги и от съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опaковане, траснпорт, застраховка и др

 

Данъчната основа не включва:

  • сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие; ако се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им;
  • стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако получателят е данъчно задължено лице и тези материали или контейнери подлежат на връщане; ако те не бъдат върнати в 12-месечен срок от изпращането им, данъчната основа се увеличава със стойността им в края на този срок;
  • разходите на лизингодателя и лизингополучателя, свързани с ползването на стока при условията и в срока на договор за лизинг, като: разходи за имуществени застраховки, застраховки “Гражданска отговорност” и други подобни за целия или за част от срока на договора, разходи за имуществени данъци и такси, екотакси и разходи за регистрация;
  • сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика. Доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите;
  • сумите за плащане на лихви и неустойки, които имат обезщетилен характер по доставката.

Когато стойностите, необходими за изчисляването на данъчната основа са определени в чуждестранна валута, данъчната основа се определя на базата на левовата равностойност на тази валута по курса на БНБ към дата, на която данъкът за доставката е станал изискуем. Когато възнаграждението е определено в стоки или услуги данъчната основа на доставата е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, изчислена на датата, на която данъкът е станал изискуем.

Данъчна ставка

Ставката на данъка върху добавената стойност е 20 на сто за:

  1. облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка;
  2. вноса на стоки на територията на страната;
  3. облагаемите вътреобщностни придобивания.

Данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто.

Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по ставката на данъка. Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. Данъкът се смята включен в обявената цена и когато се предлагат стоки – предмет на доставка на дребно, в търговската мрежа.

 

Освободени доставки и придобивания

Освен посочените по-доло освободени доставки са и вътреобщностните доставки, които биха били освободени, ако са извършени на територията на страната и вътреобщностното придобиване на стоки, чиято доставка на територията на страната е освободена.

Освободени доставки са доставките свързани с:

  • Извършването на здравни услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения. Доставката на стоки и услуги в рамките на хуманитарната дейност, извършвани от Българския червен кръст и други юридически лица с нестопанска цел;
  • Извършването на социални услуги, доставката на социлани помощи, задължителното и доброволното социално, пенсионно и здравно осигуряване;
  • Предучилищната подготовка и възпитание, училищното или университетското и професионално образование и обучение свързано с преквалификация и повишаване на квалификацията, предоставяни от детски градини, училища и висши училища. Освободени са и доставката на учебници и учебни помагала одобрени от министъра на образованието;
  • Услугите пряко свързани със спорта или физическото възпитание, предоставяни от спортни организации по закона за физическото възпитание и спорта;
  • продажба на билети за циркове, музеи, музикално сценични спектакли, за зоологически градини и др. Освободена от облагане и дейността на българското национално радио и телевизия и българската телеграфна агенция, за коятополучават плащане от републиканския бюджет;
  • Доставката на стоки и извършването на услуги от българската православна църква и други регистрирани вероизповедания, когато дейността е свързана с осъществяваната от тях религиозна, социална, образователна и здравна дейност;
  • Доставката на стоки и извършването на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски или граждански характер, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели;
  • Освободена доставка е прехвърлянето на право на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването и под наем или аренда. Освободена доставка е и доставката на сгради или част от тях, които не са нови, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях и отдаването им под наем. Съществуват и някои изключения.;
  • Договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престрация, договарянето на: гаранции, сделки с ценни книжа, с банкови сметки, валута, фючърси и опции, управлението на дейността на колективни инвестиционни схеми;
  • Извършването на услуги при условията и по реда на кодекса за застраховането от застрахователи и презастрахователи и от застрахователни брокери и застрахователни агенти;
  • Организирането на хазартни игри по смисъла на закона за хазарта;
  • Извършването на универсални пощенски услуги и доставката на пощенски марки по номинал;
  • Доставката на стоки и услуги, за които не е било на лице правото за ползване на данъчен кредит при придобиването им.

 

Облагами доставки с нулева ставка на данъка:

  1. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
  2. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди. И др.

 

Регистрация и дерегестрация по ЗДДС

Регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност , като ред и условия е дефинирана в Част шеста , глава девета от ЗДДС. На регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице , което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги, както и такова което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки, по които данъкът не е изискуем от получателя. Задължение за регистрация възниква , когато данъчнозадълженото лице достигне облагаем оборот 50 хил. лв или повече за  период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия, като това не означава , че непременно трябва да е изтекъл период от 12 месеца , за да възникне задължението за регистрация. Важно е обстоятелството , че в облагаемия оборот се включват данъчните основи на извършените облагаеми доставки, а не реалния приход от извършването им. В облагаемия оборот се включват и облагаемите доставки с нулева ставка , както и доставките на финансови и застрахователни услуги, които са освободени доставки. Включват се и авансовите преводи  ( цялостни или частични авансови плащания ) по изброените доставки, с изключение на авансовите плащания , получени преди  възникване на данъчното събитие при вътреобщностните доставки. В размера на достигнатия облагаем оборот не се включват доставките на финансови и застрахователни услуги, когато не са свързани с основната дейност на лицето , както и доставките на дълготрайни материални и нематериални активи , използвани в неговата дейност. Не се включват в облагаемият оборот и доставките, по които не доставчикът, а получателят е платец на данъка. При определяне на облагаемия оборот се взема предвид данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането , преди да е възникнало данъчното събитие по доставката. Съгласно чл.73 ал.1 от ППЗДДС всички данъчно задължени лица след изтичане на календарния месец са длъжни да определят за предходните 12 месеца преди текущия облагаемия си оборот по смисъла на чл.96 ал.2 от закона.

Не може да се регистрира лице , на което НАП е прекратила или отказала регистрация, до отпадане на основанието за отказ за регистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация. Задължителната регистрация по инициатива на данъчнозадълженото лице се извършва чрез подаване на заявление за регистрация (НАП извършва проверка на основанието за регистрация. В срок от 7 дни от приключването на проверката се издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията.Съгласно чл.103 ал.1 от ЗДДС за дата на регистрация по този закон се смята датата на връчването на акта за регистрация. Едновременно с акта за регистрация се връчва и удостоверение за регистрация съгласно чл.104 ал.1 от ЗДДС. Към датата на регистрация лицето изготвя регистрационен опис по образец (приложение №2 от ППЗДДС) за активите по смисъла на Закона за счетоводството и за услугите , за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит по чл.74 и чл.76 от закона , и го подава не по-късно от 7 дни от датата на регистрация. Когато данъчнозадълженото нерегестрирано по закона лице не е изпълнило задължението да се регистрира в законоустановения срок, НАП може да го регистрира по своя инициатива при установяване на възникнало задължение за лицето да се регистрира по ЗДДС. Това действие се извършва със съставяне на акт за регистрация. Датата на регистрация се счита за осъществена от датата на връчване на акта за регистрация. В съответствие с чл. 102 ал.3 от ЗДДС , за определяне данъчните задължения на лицето в случаите , когато е било длъжно , но не е подало заявление за регистрация в срок , се приема , че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътрешнообщностни придобивания:

Тези задължения се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК.

 

Дерегистрация по ДДС

Дерегистрация може да бъде извършена по два начина – по инициатива на данъчнозадълженото лице или по инициатива на НАП. Основанията за прилагане на начина по който тя би трябвало да се извърши са:

  • по инициатива на регистрираното лице когато:
  • е налице основание за задължителна дерегистрация
  • е налице основание за дерегистрация по избор
  • по инициатива на НАП когато:
  • е костатирал наличие на основание за задължителна дерегистрация
  • регистрираното лице не може да бъде открито от органите на НАП на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК; лицето е променило този адрес и не е уведомило за това по предвидения ред; регистрираното лице системно не изпълнява задълженията по ЗДДС или има данъчни задължения , общата сума на които надхвърля стойността на активите му , намалена с неговите задължения

Основанията за задължителна дерегистрация са регламентирани в чл.107 от зкона , като новото в него е че спадането на облагаемия оборот не е основание з задължителна дерегистрация , а за дерегистрация по избор.Те са:

  • смърт на физическото лице
  • смърт на физическото лице – едноличен търговец , със или без заличаването му от търговския регистър
  • заличаване на едноличния търговец от търговския регистър
  • прекратяване на лицето в случаите на:
  • прекратяване на юридическо лице – търговец , с или бе ликвидация
  • прекратяване на кооперация
  • прекратяване на юридическо лице , което не е търговец
  • прекратяване на неперсонифицираното лице или осигурителната каса

Лицето е длъжно да подаде заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на НАП в 14-дневен срок от настъпването на съответното събитие според чл.109 ал.1 от закона за данък добавена стойност.В съответствие с чл.77 ал.3 от правилника за прилагане на ЗДДС към заявлението за прекратяване на регистрацията се прилага и копие от съдебно решение, удостоверяващо възникването на обстоятелствата за прекратяване на регистрацията.

Дерегистрация по избор се извършва на основание на чл.108 ал.1 от закона и възниква:

  • за лице , за което отпада основанието за задължителна регистрация
  • за лице , регистрирано за извършване на дистанционни продажби, когато са изпълнени следните условия:
  • за всяка от двете календарни години преди текущата година сумата на данъчните основи на извършените доставки при условията на дистанционна продажба на територията на страната , без доставките на акцизни стоки не надвишава 70 хил.лв
  • към датата на подаване на зявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация
  • за лице, регистрирано за вътреобщностно придобиване , когато:
  • за предходната календарна година сумата на данъчните основи на облагаемите вътреобщностни придобивания , с изключение на нови превозни средства и акцизни стоки, не надвишава 20 хил. лв
  • към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация

Съгласно чл.108 ал.2 лицата , които са се регистрирали по избор , нямат право да прекратят регистрацията си на основание на ал.1 по-рано от 24 месеца , считано от началото на календарната година , последваща годината на регистрация по този закон. Лицата , които се дерегистрират по избор сами избират кога да подадат заявление за дерегистрация до териториалната агенция на НАП, като заявлението се подава по образец – приложение №8 от правилника за прилагане на ЗДДС и трябва да съдържа основанието за дерегистрация.Към заявлението трябва да се приложат документите определени в чл.77 от ППЗДДС. НАП е длъжен в срок от 7 дни от постъпването на заявлението да извърши проверка на основанието за дерегистрация, ъ също в 7-дневен срок от приключването и да издаде акт , с който извършва или мотивирано отказва да извърши дерегистраацията. Дата на дерегистрацията е датата на връчването на акта за дерегистрация. Регистрацията може да бъде прекратена по иниацитива на НАП с издаване на акт за дерегистрация , когато настъпи смърт на физическото лице или едноличния търговец и когато органът установи , че лицето, което е прекратено или заличено , не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявлението за дерегистрация.В този случай актът за дерегистрация не се връчва на лицето , а датата на дерегистрацията е датата на възникване на съответното обстоятелство. Към датата на дерегистрацията се смята , че лицето извършва доставка на всички налични стоки , за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са активи по смисъла на Закона за счетоводството или са активи  по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане , различни от тези по т.1 (чл.111 ал.1 от ЗДДС). Тази алинея не може да бъде приложена

  • при дерегистрация поради смърт на физическо лице , което не е едноличен търговец
  • при смърт на регистрирано по закона лице – едноличен търговец , ако предприятието на лицето е поето по наследство или по завет от лице , което е регистрирано по ЗДДС или се регистрира в срок от 6 месеца от датата на смъртта – само за наличните стоки към датата на регистрацията
  • при преобразуване на регистрирано юридическо лице , ако новообразуваното или правоприемащото лице е регистрирано или се регистрира по реда и в срока по чл.132 –само за наличните стоки към датата на регистрация
  • за наличните активи – публична държавнан или публична общинска собственост

Данъчен кредит

По силата на закона данъчният кредит представлява начислен данък по действащия у нас ЗДДС в полза на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от лицето внос на стоки в рамките на данъчния период, който данък то има право да приспадне от сумата на начисления от него ДДС за същия период.

Правото на данъчен кредит зависи от следните условия:

—получателят на доставката, съответно вносителят на стоката, да е регистрирано лице към датата на данъчното събитие и датата на издаване на данъчната фактура или митническа декларация;

—данъкът да е начислен от регистрирано лице доставчик към датата на издаване на данъчната фактура, съответно на данъчното дебитно известие;

—доставката да бъде облагаема към датата на възникване на данъчното събитие;

—при внос дължимият данък следва да е начислен и внесен в приход на държавния бюджет;

—получената от внос, съответно по облагаема доставка, стока и услуга да бъдат използвани за извършване на облагаеми сделки;

—получателят на доставката да притежава данъчна фактура, съответно данъчно дебитно известие, оформени по надлежен ред, или митническа декларация при внос;

С изпълнението на тези условия се създава общ режим за ползване на данъчния кредит, отнасящ се до всички данъчни задължени лица. Условията относно получателя на доставката, както и за вносителя, имат базов характер, тъй като засягат документирането на правото на данъчен кредит. За разлика от тях изискването доставчикът не само да бъде регистрирано лице, но и да начисли данъка, с което да го отрази в задължение към бюджета, притежава рестриктивен характер. Според това условие получателят на доставката ползва правото на данъчен кредит само ако изпълнителят (доставчикът) е регистрирано лице по ЗДДС и отрази вписания на отделен ред данък в издадената данъчна фактура в заверение по сметка 4532 Начислен данък по продажби. Правото на признаване се губи, когато доставчикът не осчетоводи задължението по данъка към бюджета, т.е. укрие доставката.

 

ПЪЛЕН И ЧАСТИЧЕН ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

Правото на данъчен кредит се признава в пълен и частичен размер, наричани още пълен и частичен данъчен кредит. Правото на пълен данъчен кредит възниква, когато регистрираното лице използва доставките на стоки и услуги или от внос само за извършване на облагаеми сделки и изпълнява условията за признаване на данъчен кредит от начисления му от доставчиците данък. Частичен данъчен кредит възниква, когато регистрираното лице извършва както облагаеми, така и освободени доставки. При това получените стоки и услуги не могат да се разпределят на части, които са използвани за извършване на облагаеми и освободени доставки, по които лицето е доставчик. Размерът на частичния данъчен кредит се определя като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности.

Данните за начисления ДДС по получени доставки и от внос се извличат от дневника на покупките. В този регистър се записва всеки първичен документ за получени доставки с обща стойност без данъци, размерът на данъка, стойността на вноса с право на пълен и частичен данъчен кредит

ОТКАЗВАНЕ ПРАВОТО НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ОТ ЗДДС

Данъчният орган трябва да откаже правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице някое от следните обстоятелства:

—доставчик е данъчен субект, който не съществува или осъществява търговска дейност без данъчна регистрация; това означава доставчикът да се определя като търговско дружество със съответното наименование и адрес, но на практика да няма вписано такова дружество в съдебните регистри;

—по отношение на данъчната регистрация това може да бъде липса както на регистрация по ДОПК, така и само по ЗДДС;

—доставчикът не е начислил данък в предвидените в ЗДДС срокове, освен в случаите, когато данъкът е начислен в сроковете в закона;

—доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това; такива са случаите на начисляване на ДДС по освободена доставка или пък без да е налице доставка по смисъла на ЗДДС;

—доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато е бил уведомен за това по реда на ДОПК;

—в случай, че основание за отказ на данъчен кредит отпадне в 3-месечен срок от връчването на данъчния ревизионен акт (има се предвид актът, с който се отказва правото на приспадане на данъчен кредит на съответния ревизиран последващ купувач на същите стоки или услуги), правото на данъчен кредит се възстановява.

ПЪРВИЧНИ ДОКУМЕНТИ ПО ЗДДС

Техниката на данъчния кредит се осигурява с подходящи за целите на облагането първични документи за ДДС. Доставките се регистрират със следните документи:

  1. Регистрираното лице е длъжно при извършването на облагаема сделка да издаде фактура най-малко в два екземпляра, по един за страните. Освен задължителни реквизити фактурата съдържа и специфични реквизити за целите на облагането. Такива са например наименование на документа пореден номер на регистрираното лице – изпълнител по сделката; име, номер и адрес на получателя; дата на издаване; дата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката или датата, на която е получено плащане; стойност на сделката, в т.ч. начисления акциз на отделен ред; начисления ДДС; пореден номер на фактурата и т.н.

Данъчната фактура е един от документите, които задължително се изискват при възникване на правото на данъчен кредит.

  1. В определени случаи, когато настъпва промяна в стойността на сделката, се издава кредитно или дебитно известие, в което освен реквизитите, посочени по-горе, се посочват сумите, с които се променя стойността на сделката и на начисления данък, както и причината, поради която се променя стойността на сделката. С дебитното известие се увеличава начисленият данък, а с кредитното известие се намалява.
  2. Издаване на други документи от регистрираните лица като митнически декларации за внос и касови бележки. С митническа декларация за внос се документират вносните операции, подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност. По данните в тях се установяват датата на извършване на вноса, контрагентът – доставчик от чужбина, вносителят и облагаемата стойност на вноса. Този документ регистрира основанието за признаване правото на данъчен кредит срещу платен данък при извършен внос.

Регистрираните лица, които извършват продажби в търговски обекти или услуги, са задължени да използват електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП) и да документират оборотите си с касови бележки. Те издават касови бележки за всяка сделка, независимо от начина на плащане – в брой или безкасово, както и от способа на документиране с първичен отчетен документ (фактура, разписка и т.н.). Оборотите се документират с дата на извършване, търговски обект, данъчна група на стоките и услугите, количество, единична цена, обща стойност.

  1. Всички сделки, документирани по изложената последователност, се регистрират в Книгата на покупките и Книгата на продажбите, чрез които може да се съвместява аналитичното отчитане на разчетите с доставчици и клиенти с данъчните задължения по данък добавена стойност.

ПРИХВАЩАНЕ НА ДАНЪК ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

В даден данъчен период превишаването на сумата на данъчния кредит над начисления данък от регистрираното лице представлява данък за възстановяване. Този данъчен резултат означава, че на лицето е начислено повече данък за получени доставки, отколкото то е начислило по изпълнените от него доставки за данъчния период. Данъкът за възстановяване подлежи на прихващане, приспадане или на ефективно възстановяване от съответния орган по приходите.

Прихващането е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. По същество представлява процесуална процедура, при която размерът на надвнесения данък по подадена справка – декларация се прихваща срещу изискуеми към момента други задължения. Тази процедура се отнася до суми за възстановяване от бюджета срещу вземанията от републиканския бюджет за данъци, такси, глоби и от местните бюджети по отношение на местните данъци и такса смет.

Прихващането се извършва от данъчния орган в срок до края на периода, през който е подадена справката – декларация по ДДС. Потвърждаването на данъка за възстановяване става въз основа на декларирания данъчен резултат от регистрираното лице или чрез данъчна ревизия, с която се установява размерът на сумата за възстановяване. Констатациите на ревизията за липса на надвнесен данък се явяват основание за отказ от възстановяване чрез процедура на прихващане. В обратния случай, при наличие на данък за възстановяване се извършва прихващане. Изискуемите данъчни вземания, които се погасяват в случая, се установяват по влезли в сила данъчни актове и постановления за глоби.

 

ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪК ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

За разлика от прихващането, което е правомощие на органите по приходите, приспадането на данъка за възстановяване се извършва единствено от субекта. Приспадането и прихващането са взаимоизключващи се етапи.

След извършване на прихващането, ако се получи остатък за възстановяване, регистрираното лице може да приспада сумата от дължим данък за внасяне, посочен в справка – декларация по ДДС за следващите поредни месеци съгласно ЗДДС. Първо, приспадането се предоставя по право за извършване от регистрираното лице, докато прихващането – на данъчния орган

 

СРОК ЗА ЕФЕКТИВНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДАНЪКА

Данъкът се възстановява на регистрирани по ЗДДС лица в следните няколко случая:

– ако след извършеното прихващане и приспадане има остатък от данъка за възстановяване, органите по приходите го възстановяват в 30-дневен срок от подаването на последната справка – декларация;

– когато за последните 12 месеца преди текущия месец лицето е извършило облагаеми доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки за същия период;

Срокът за ефективно възстановяване на данъка започва да тече след процедурата по приспадане. Този срок може да бъде спрян в случаите на: липси и непредставяне на документи, поискани от данъчния орган; недопускане на оправомощен данъчен орган до помещения, свързани с дейността на регистрираното лице; когато регистрираното лице (доставчик или получател) не може да бъде открито на посочения адрес; наличие на обстоятелства за извършено престъпление. При възникване на някои от посочените случаи данъчният орган уведомява писмено лицето за спиране на сроковете за възстановяване на данъчния кредит.

 

ТЕМАТИЧНИ ДАНЪЧНИ РЕВИЗИИ И ПРОВЕРКИ ПО ДДС

Тематични данъчни ревизии и проверки по ДДС се извършват на основание искане на данък за възстановяване, при дерегистрация и по регулярен (планов) ред. Подготовката по посочените поводи се провежда в различна степен на детайлност съобразно обхвата на предвидените за изпълнение контролни процедури. Пълна подготовка се провежда при назначаване на регулярна данъчна ревизия, докато в останалите случаи се провеждат част от общите подготвителни процедури. Изборът на подготовката се определя в съответствие с предмета и периода на проверка при искане на данък за възстановяване и заявена дерегистрация от регистрирано лице.

На етапа на подготовка се извършва проучване на данъчния субект с цел набиране на предварителна информация за определяне на задачите на контрола. Източници на проучване се явяват досието на данъчния субект, данъчната му сметка за задълженията и плащанията по вноски, включително размера на други данъчни задължения и наложени глоби, които са станали ликвидни и изискуеми, регистрацията в дневниците за покупките и продажбите на данъчните фактури.

ДАНЪЧНО ДОСИЕ

От данъчното досие на регистрираното лице се извлича информация за първоначална и последващи регистрации, както и за данъчния резултат по данъчни декларации, напомнителни писма за неспазване на сроковете за подаване на декларациите, актове за нарушаване на тези срокове. В досието се съдържа още информацията от упражнен в предходни периоди данъчен контрол. Към нея се включват данъчни ревизионни актове, актове за прихващане и възстановяване на надвнесени суми, документи по обжалване на актовете, констативни протоколи от извършени проверки в търговски обекти и складове за регистриране на продажбите чрез касови апарати, за цените на стоките и др. Проучването на посочената документация разкрива допусканите нарушения и повторяемост на грешките, които представляват индикатор за очаквани подобни нарушения и при предстоящата ревизия или проверка.

ДАНЪЧНИ ПРОВЕРКИ ПО ИСКАНЕ НА ДАНЪК ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

Подготовката за данъчен контрол по място и време на изпълнение протича различно. Организацията на проучването се определя от състоянието на отчетността и данъчната дисциплина на регистрираното лице. Някои от процедурите се изпълняват на място в ТДД като проучване по досието на регистрираното лице. Конкретният избор на въпроси и място на проучване се влияе още от степента на познаване на дейността на регистрираното лице от страна на контролните органи. При необходимост проучването може да продължи на място при данъчния субект след откриване на данъчна ревизия или започване на данъчна проверка.

Цел на тематичните проверки представлява установяването на основанието за възстановяване на искания данък. За целта се извършват контролни процедури по констатиране на съответствието между аналитичната и синтетичната отчетност по данък добавена стойност, насрещни проверки при основните доставчици за получените доставки и документална проверка на банковите и касовите документи.

СЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ СИНТЕТИЧНАТА И АНАЛИТИЧНАТА ОТЧЕТНОСТ

Съответствието между аналитичната и синтетичната отчетност се проверява, на първо място, за равнението на оборотите между Главната книга и Дневника на покупките.

НАСРЕЩНИ ДОКУМЕНТАЛНИ ПРОВЕРКИ

Насрещните документални проверки на данъчни фактури при доставчиците се извършват, за да се установи наличието на всички условия за признаване правото на данъчен кредит. Това са издаването на фактура от регистрирано лице, автентичност на фактурата, начислен и разчетен данък от доставчика. Преди извършването на насрещни проверки се прави оглед на документите с цел оценка на достоверността им по формални признаци. Следи се за регистриране на всички задължително изисквани показатели, например идентификационни данни на доставчик и получател по доставката като име и адрес на фирма, идентификационен номер по ЗДДС, идентификационен номер, място и дата на съставяне на документа, записване на отделен ред на ставката и сумата на ДДС. Допълнителни изисквания съществуват по отношение на документалното оформяне на данъчните известия. Те се отнасят до вписване на номера и датата на данъчната фактура, към която се издава известието. По този признак се проследява връзката между двата документа и се оценява основанието за корекцията на данъка по съответната доставка.

Насрещни документални проверки за издадени данъчни фактури се правят по избор на големите доставчици на проверяваното лице, от които се формира големият размер данъчен кредит. Обичайно за големи доставки се приемат тези със стойност без ДДС над 1000 лв. На насрещни проверки се подлагат и други документи по доставки и внос, въз основа на които е възникнал данъчен кредит, например митнически декларации, касови бележки от ЕКАФП с реквизити, отговарящи за данъчна фактура и т.н., когато отговарят по размер на големи доставки.

С насрещните документални проверки при издателя на документа, явяващ се доставчик на стока или услуга, се цели установяване на обстоятелствата относно вида стока (услуга), количество, продажна цена на единица, обща стойност, начислен данък. Резултатът от оценката на посочените показатели потвърждава автентичността на документа. Сред тях важно условие е начисляването на данъка при доставчика, за да се признае правото на данъчен кредит. С проверката следва да се потвърди вписването на данъчната фактура в дневника за продажби на доставчика и включването на данъка в данъчния резултат за периода. За извършване на насрещна проверка контролиращият орган отправя писмено искане до подразделението, на чиято територия се намира седалището на доставчика, като посочва идентифициращи данни за него и номерата на фактурите. Изисква се потвърждаване на фактите и обстоятелствата за достоверността на документите и на правото на данъчен кредит. Насрещни проверки могат да се осъществят и самостоятелно от контролните органи, провеждащи проверката за възстановяване на данъчен кредит.

Получените писма и протоколи от насрещни проверки се класират в досието на регистрираното лице. Те се комплектоват с писменото искане за насрещна проверка.

В резултат на насрещните проверки се констатира основанието за признаване на правото на данъчен кредит по проверяваната данъчна фактура. При липса на основание то се отказва по констатирани обстоятелства и факти. Отказът се мотивира с доказването на: липса на автентичност на проверявания документ; по издадената данъчна фактура доставчикът не е начислил данък; доставчикът не е подал справка-декларация за данъчния период, през който е осъществена доставката, и т.н.

Насрещни проверки се провеждат още за установяване на съществуващи текущи вноски по данъчни задължения, изискуеми задължения по данъчни актове, декларации за свързани лица и за извършено прихващане и възстановяване на данък.

При констатиране на особени факти и обстоятелства в процеса на данъчното облагане, по преценка на данъчния орган се извършват насрещни проверки не само на първия доставчик, а по веригата на покупко-продажбите. С тези комплексни проверки се установява не само произходът на стоките, автентичността на издадените документи, но и фактът пораждат ли те права и задължения, т.е. доставките ефективно извършени ли са или са симулативни осъществени фиктивно. В тази връзка се разкриват редица случаи на фирми, включени в определена “схема”, които издават и отчитат фиктивни фактури по фиктивни сделки в цялата страна. За тях трудно се установява реалното изпълнение и фактическият предмет на доставките, въпреки перфектно сключени договори и издадени фактури, формално отговарящи на нормативните изисквания.

ПРОВЕРКА НА ПЪРВИЧНИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ИЗВЪРШЕН ИЗНОС

Лицата, извършили износ на стоки и услуги, ползват специален режим за възстановяване на данъка Условията за прилагане на режима са следните:

  1. износът следва да бъде в определен обем и срок на осъществяване;
  2. лицето не трябва да има установени неизплатени данъчни задължения към момента на искането на данък за възстановяване.

Двете условия се декларират писмено в подадената справка-декларация по ДДС, с което се удостоверява наличието на изискуемите се обстоятелства. При наличие на задължения данъчният орган извършва първо прихващане, след което евентуалният остатък се възстановява.

По отношение на цели и в технологичен план данъчната проверка за възстановяване на данък при извършен износ е сходна с тази, проведена по искане на общо основание за данъчен резултат. За целите на проверката се изпълняват същите процедури за равнение на аналитично и синтетично отчитане на данъка, насрещни проверки на доставчиците и документални проверки на касови и банкови документи.

Същевременно по предметно съдържание те се отличават с известни особености, свързани с документирането и отчитането на износа. Проверката на първичните документи за извършен износ има за цел да констатира неговото фактическо изпълнение. Предмет на проверка стават документите, с които се доказва износа като митническа декларация, експортна фактура, спедиторска фактура, транспортни документи за изнесената стока, платежни документи за преводи от чуждестранния клиент. Отликата на износните операции от общия случай на доставки е, че често се налагат документални проверки на по-широк набор от форми, например на: външнотърговски договор за износ; търговската кореспонденция с чуждестранния клиент; начини за транспортиране и приемане на стоката по местоназначение; сертификата за произход и качество на стоките, бордови разписки оригинал и др.

Основните документи, доказващи износа, следва да отговарят на изискванията за съставяне на първични счетоводни документи. Липсата на някои от изискуемите реквизити в документалните форми правят документите без доказателствена сила, поради което не могат да бъдат основание за вземане на счетоводни операции. Подобни констатации създават абсолютни процесуални предпоставки да се откаже признаване на искания данък за възстановяване поради недоказан износ на формално основание. Например при проверка за удостоверяване на плащане по износна сделка се констатира съставена разписка за получена сума в брой по външнотърговски договор. В разписката се посочва получената сума във валута, платецът и получателят, видът на изнесената стока. В случая липсва първичен счетоводен документ, както и за документиране на плащания в брой. Основание за констатацията е липсата на следните реквизити: наименование, адрес и идентификационен номер по ЗДДС на съставителя на документа; наименование, адрес и идентификационен номер по ЗДДС на платеца на сумата; място и дата на съставяне на документа; фискален бон за кешово плащане. Във връзка с направените констатации за документалното оформяне на операцията се констатира, че не е извършено плащане по сделка за износ.

При установяване на нередовни документи, които износителят представя за доказване на износа, се изпълняват процедури на обследване на факти и обстоятелства за констатиране на характера на извършената операция. Целта е да се докаже по безспорен начин наличието на фактическо изпълнение, респективно на фиктивно оформяне на износ. В допълнение се изискват писмени обяснения от съответните длъжностни лица и се предприемат насрещни проверки до митническите учреждения относно достоверността на извършения износ. Възможно е данъчният субект да предостави за проверка изрядни митнически декларации (ЕАД), заверени от отправна и крайна митница, но фактически износ да няма. При направено запитване до крайна митница се установява, че тези митнически декларации не са регистрирани в дневниците на митницата. В подобни случаи е необходимо да се направи насрещна проверка и в отдел “Информационен” на МФ, където ежедневно по електронен път се отразяват митническите декларации за всеки извършен износ от краен митнически пункт. По този начин могат да се разкрият случаите както на фиктивно документиран износ за извършен, така също и особени обстоятелства по изпълнение на износа като: изнасяне на стоката през една и съща отправна митница независимо от местоположението на доставчика; заверка на митническите декларации от един и същ митнически инспектор: регистрирани значително по-високи цени на доставките от пазарните такива и т.н., въз основа на които се прави анализ на реалността на документираната сделка. От изводите за извършените нарушения се установяват случаите, за които се отказва възстановяване на данъчен кредит.

ПРОВЕРКА НА ОТЧЕТНАТА СТОЙНОСТ НА ИЗНОСА

Проверката за отчетената стойност на износа в дневника на продажбите се осъществява по способа на сравняване с данните от митническата декларация (ЕАД) и експортната фактура за осъществена износна операция. На първо място се обследва съответствието на данните в митническата декларация е тези в експортната фактура. Идентичността се проследява по отношение на предмета и направлението на износа, количества, стойност, начислени мита и митни сборове. Специално внимание се отделя за констатиране на равнението между статистическата стойност на стоката, регистрирана в митническата декларация, с нейната фактурна стойност по експортната фактура. При наличие на разлика се изяснява причината за възникване. Това може да бъде допусната грешка при изготвянето на документите или резултат от начислени например транспортни разходи във фактурната стойност на стоката.

На второ място се проследява съответствието на данъчния период, през който се регистрира митническата декларация в дневника за продажбите, с момента на осигуряване на всички необходими документи за признаване на износа за данъчни цели. Данъчният кредит се признава за периода на фактическото документално оформяне на износа независимо от датата на физическия износ на стоките през нашата държавна граница.

Установяването на съответствието между данните в митническата декларация за износ и експортната фактура става основание за потвърждаване на достоверността на записванията в Дневника за продажбите на извършен износ. При констатиране на различия се пристъпва към коригиране на размера на данъчния кредит, който следва да се признае.

В резултат на данъчната проверка се констатира наличието на основание за възстановяване на данък за извършен износ. То се състои в съответствието между първични документи, аналитично и синтетично отчитане на данъка. Изпълнението на условията за прилагане на ускорения режим за възстановяване на данък се явява основание за потвърждаване на сумата на искания данък. При констатирането на неизпълнени условия се отказва данък за възстановяване. В случай на установено данъчно задължение се определя размерът на данъка върху добавената стойност. Проверката приключва с издаване на данъчен акт за прихващане или възстановяване.

ДАНЪЧНИ АКТОВЕ, КОИТО СЕ ИЗГОТВЯТ ПРИ ПРОВЕРКИ ПО ИСКАН ДАНЪК ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

Тези данъчни актове се изготвят в резултат на проверки по искан данък за възстановяване както на общо основание, така и за извършен износ. С тях се установява правото за ефективно възстановяване на данък след изпълнение на процедурите за приспадане. Констатациите за извършено приспадане на данък за възстановяване срещу дължими следващи вноски, включват всички елементи, описващи извършените и получени доставки както следва:

  1. данъчен период;
  2. стойност на извършени освободени доставки;
  3. стойност на извършените облагаеми доставки;
  4. стойност на извършения износ;
  5. стойност на получените доставки и внос с право на пълен данъчен кредит;
  6. стойност на получените доставки и внос с право на частичен данъчен кредит;
  7. основание за приспадане на следващи дължими вноски срещу данък за възстановяване, за което започва да тече четиримесечен период.

Достоверността на всеки деклариран елемент се потвърждава с резултатите от извършените документални проверки на данъчни и опростени фактури, известия към тях, митнически декларации и протоколи, въз основа на които са направени записванията в дневниците за покупките и продажбите.

Констатациите по отделните елементи имат за цел да потвърдят съответствието между декларирана и фактическа стойност на доставките, износ и внос. В случай на установени различия се изчислява коригиращата стойност и се преизчислява данъчният резултат за периода. По този начин се констатира действителният размер на данъка за възстановяване, респективно на установен данък за внасяне. При потвърден данък за възстановяване се определя основанието и първият месец, през който започва да тече четиримесечния срок за приспадане на данъчен кредит.

ДАНЪЧНА РЕВИЗИЯ ЗА ВНОСКИ ПО ДДС

Главните цели на формата на последващия контрол се свеждат до две. На първо място следва да се установи размерът на действително дължимия данъка от лицето платец и своевременно да се осигури внасянето в приход на държавния бюджет на разликата между дължимия и декларирания данък със справката-декларация. И на второ място, да съблюдава и налага на регистрираните лица поведение, което формира у тях законосъобразно отношение към администриране на ДДС.

С тази данъчна ревизия, притежаваща тематичен характер, се обхващат доставките по покупки и продажби, данъчният резултат от тяхното осъществяване и срочното плащане на данъка за внасяне. Данъчната ревизия върху вноските осигурява повишаване на събираемостта на данъка поради нейната ефективност и превантивност, свързана с установяване на фактическия размер дължим данък. Независимо от това подобни ревизии у нас се извършват основно по искане на държавни органи, което им придава случаен характер на изпълнение. Основна причина за наложилата се практика се явява стремежът на данъчната администрация при ограничен кадров ресурс да не допусне изтегляне на парични средства от бюджета без основание чрез искания на данък за възстановяване. Изпълнението на охранителна стратегия на контрол наложи приоритетно изпълнение на проверки върху възстановяването на данъка за сметка на контрола върху вноските от него.

Данъчната ревизия по вноските на ДДС се извършва с помощта на документални проверки на:

–  първичните документи, с които се регистрират покупките и продажбите:

–  дневниците за покупките и продажбите, в които се отразява аналитичното отчитане на данъка;

–  синтетичното отчитане на данъка;

–  срочно издължаване на вноските по данъка.

ДОКУМЕНТАЛНИ ПРОВЕРКИ

При документалните проверки предмет на оценка стават регистрираните данни в съответната документална форма относно получател и изпълнител по доставката; дата на възникване на данъчното събитие: данъчна основа и начислен данък. По датата на възникване на доставката се оценява срочното издаване на данъчния документ и отразяването му в точния данъчен период в съответния дневник. Регистрираното лице следва да издава съответния данъчен документ в срок от 5 дни от датата на възникване на събитието или от датата на изменение на данъчната основа. Както вече се отбеляза, за такава се явява по-ранната от датата на прехвърляне на правото на собственост, респ. на други вещни права или от датата на плащането на доставката. Контролната оценка на датата на издаване на документа придобива значение при наличието на авансови и разсрочени плащания. В тези случаи датите на данъчните документи се сравняват с датите на платежните документи, осчетоводени по сметки от група 50 Парични средства, въз основа на които са издадени данъчните фактури. В резултата на насрещната проверка се констатират случаите на неиздадени или издадени в по-късен данъчен период фактури. По-трудно се установява точността на датата на издаване на данъчния документ, когато за момент на възникване на събитието се приема датата на фактическото предаване на стоката или извършване на услугата. Този момент се подлага на обстоятелствена проверка по всички документи, удостоверяващи изпълнението на доставката.

Проверката за достоверността на размера на данъчната основа и начисления данък обхваща регистрираните в данъчния документ елементи на стойността на сделката. Преди това при регистриране на освободени доставки се анализира основанието за класификацията. За целта се изисква съдържанието на документираните операции, по които се констатира наличието на нужния фактически състав на дадения вид освободена доставка.

ПРОВЕРКА НА АНАЛИТИЧНОТО ОТЧИТАНЕ НА ПРОДАЖБИТЕ

Проверката на аналитичното отчитане на продажбите се насочва към въведената система за издаване на данъчни фактури по реализацията на стоки и услуги и тяхното регистриране в дневника за продажбите. Първоначално се засичат общите суми по показателите в дневниците с осчетоводения размер на данъка по счетоводните сметки за разчетите с ДДС, респективно на записванията по сметките на клиентите, както и на постъпленията от продажбите. Проверява се регистрацията в дневника на общите данни от фактурата или друг заместващ документ, например вид и номер на документа, получател, идентификационен номер на получателя по сделката. По-нататък се проследяват стойностните показатели по колонките за общата стойност на сделката, включително и сумата на ДДС, а също така за облагаемите сделки, данъка върху тях, за износ и за освободени сделки. Стойностните показатели от фактурата следва да бъдат записани в колонките за общата стойност и за една от трите вида сделки (облагаеми, за износ или освободени).

Съществен въпрос на изясняване в хода на посочените контролни процедури се явява установяването чрез документалните проверки на доставки или операции, третирани за такива, които подлежат на регистриране в дневника, но не са вписани. Подобни доставки могат да бъдат:

  • безвъзмездни с материални активи;
  • бракуване на материални активи, както
  • издадени авансови фактури, и
  • всички случаи, които не са доставки, но за тях съществува задължение за начисляване на данък.

ПРОВЕРКА НА АНАЛИТИЧНОТО ОТЧИТАНЕ НА ПОКУПКИТЕ

Проверка на аналитичното отчитане на покупките се заключава в установяване редовността на фактурите и други първични документи и на техните записвания по дневника за покупките. Оценката на редовността на фактурите определя и решението за правото на данъчен кредит поради платения данък едновременно с придобиването на стоката или получаването на услугата.

След проверката на фактурите се преглежда тяхното отразяване в дневника за покупките. Първо се проследява записването на общите данни, вид и номер на документа, изпълнителя по сделката и неговия идентификационен номер. След това се пристъпва към засичане на стойностните показатели, които се разграничават по направленията с право и без право на данъчен кредит. Изключение прави само показателят за общата стойност на сделката, включително и сумата на ДДС. Тази стойност отговаря на общата сума на фактурата за извършена покупка Общият сбор по показателя за дадения период се подлага на проверка за засичане със записването по сметка 401 Доставчици и други счетоводни сметки, свързани с доставките в данъчния субект, по които се отчитат сделките по покупките.

По показателя стойност на доставки с нерегистрирани лица и от групата на освободените се отразяват всички покупки от този тип в страната и от внос, както и вътрешният оборот между поделенията и структурните звена на регистрираното лице. Те се документират с  фактура, в която не се начислява данък и не поражда правото на данъчен кредит. Следващият показател също отразява доставки без право на данъчен кредит, които са изключения от предходния общ случай. Това е групата покупки на стоки за представителни мероприятия, за придобиване, поддръжка и експлоатация на леки и лекотоварни автомобили, както и сделки за износ, които не са освободени сделки, и всички онези, несвързани с търговската дейност на регистрираното лице. Частта без право на данъчен кредит се оформя с трети показател, включващ стойността на вноса на стоки и услуги, които са освободени от облагане. По отношение на трите показателя се провеждат формални проверки за достоверността на записванията по репрезентативния способ.

По-нататък в дневника за покупките се регистрират стойностните показатели за доставки и внос с право на данъчен кредит, които записвания се подлагат на проверка по същество. Те се явяват разлика по отношение на сбора за периода между предходните показатели за общата стойност на покупките и тези с нерегистрирани лица, освободени доставки, както и такива без право на данъчен кредит, включително и за случаите на внос.

Начисленият данък за покупки, в това число и от внос, с право на данъчен кредит се записва по отделни стойностни показатели в дневника. На проверка се подлага основанието за ползването на данъчния кредит и наличието на изискуемите за целта документи. Със сбора за периода по показателя начислен данък за получени стоки и услуги с право на данъчен кредит се дебитира сметка 4531 Начислен данък за покупките срещу кредитиране на съответната счетоводна сметка от група 40 Доставчици или други разчетни сметки, по които се отчита извършената покупка. Сметка 4531 Начислен данък за покупките се дебитира още и със сбора за периода по показателя за платения данък при внос с право на данъчен кредит за извършени доставки на стоки и услуги от вносни операции срещу кредитиране на счетоводни сметки от група 50 Парични средства в зависимост от сметката, от която е извършено плащането на данъка. По посочените счетоводни записвания се правят засечки на сборовете по показателите за периода от дневника за получените стоки със сумите по съответните счетоводни сметки. При констатиране на разлики се установява произходът на грешката и нейният характер по способа на насрещни документални проверки на аритметичните сборове в дневника за покупките и на данните по фактурите, записани в дневника.

ПРОВЕРКА НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ЗА ВНОС

При проверката на данъчния кредит за внос се изпълнява специфична процедура за установяване на достоверността на регистрираната в Дневника за покупките вносна операция. От една страна се проверява съответствието между данните в митническата декларация по вноса и тези в чуждестранната доставна фактура. Следи се съответствие по предмета на вноса, краен потребител, количество и стойност. От друга страна се проверява правомерността на разликата във валутната стойност на вноса по двата документа. Приетата от митническите органи валутна стойност, която се вписва в митническата декларация, служи за определяне на митническата облагаема стойност. На тази база се начисляват мита, митни сборове, акциз и данък върху добавената стойност. В общия случай тя следва да се отличава от фактурираната валутна стойност от чуждестранния доставчик по възникналата курсова разлика от използваният валутен курс за митническа оценка на вноса в левове. Правилното определяне и отчитане на курсовата разлика се оценява по разликата между централния курс на БНБ на датата на фактурирането и валутния курс на датата на преминаване на стоката от внос през митническата граница, на която се прави митническата оценка на валутната стойност.

Данните за вносната операция се отразяват по показателите за вноса в дневника за покупките. Те се подлагат на засечка с първичните документи по вноса, за да се констатира достоверността на регистрираната стойност на доставката и на начисления данък върху добавената стойност. Необходимата информация за попълване в дневника на покупките включва:

  • стойността на доставната чуждестранна фактура се записва по показателите обща стойност на доставките, включително ДДС, и данъчната основа на вноса с право на данъчен кредит;
  • стойността на платените суми за митнически такси, мито и акциз се записват по показателите обща стойност на доставките, включително ДДС, и данъчната основа на вноса с право на данъчен кредит;
  • платеният ДДС на основание митническата декларация се записва по показателя начислен данък при внос с право на данъчен кредит;
  • разликата между стойността на доставната фактура в левове и митническата облагаема стойност се записва по показателите обща стойност на доставки, включително ДДС, и данъчна основа на внос с право на данъчен кредит;
  • и курсовата разлика се записва също по показателите обща стойност на доставките, включително ДДС, и данъчна основа при внос с право на данъчен кредит.

 

 

Напиши коментар