Лекции УНСС Блогът на Петко Иванов

Лекции по Основи на икономическите теории – доц. Мария Марикина – УНСС

Университет: УНСС

Предмет: Основи на икономическите теории

Преподавател: доц. Мария Марикина

Коментар: Лекциите са доста подробни и са напълно достатъчни за подготовка

Подкрепи блогът: Тъй като поддръжката на сайта и оформяннето на подобни материали изискват доста време и ресурси ще съм благодарен ако разгледаш някои проморциолни продукти, със специално намаление за читателите.

Обект и предмет на икономическата теория

I.Обществено стопанство – обект на теоретичния анализ

  • Стопанството като система
  • Ресурсите на стопанството
  • Равнището на стопанството
  • Стопанските субекти
  • Видове стопанство

Стопанството е сложна система динамична система от взаимосвързани, взаимно обосоени, взаимодействащи си стопански субекти, които осъществяват разнооббразни дейности в производството, разпределението, размяната и потребблението на материални и духовни блага в рамките на определено социално пространство.

Икономиката е наука за вземане на решения в условия на огранименост на използваните ресурси. Разглежда 3 основни въпроса – Какво да се произвежда, Как да се произвежда и за Кого да се произвежда.

Стопанството като система:

Вход(ресурси)>>> Процес(Стопански дейност)>>>Изход(продукт)

 

Ресурсите на стопанството – всичко това, което овек използва с цел получаването на определен резултат, а резултатът е най-често под формата на продукт(услуга).

  • Природни ресурси – Не създадени от човека
  • Труд – единство и взаимодействията на интелектуалнитте възможности на индивидите насочени към придобиването на блага
  • Първични ресурси – не са резултат от целенасочената икономическа дейност
  • Капитал – гцелият натрупан запас от средства които се изпозват за производството на продукт
  • Технология – съчетаване на труд и капитал
  • Обект на интелектуална собственост – правото на частна собственост върху идеи

Когато ресурсите носят доход на своите собственици и на предприемачите те са фактор на производството в противен случай те са разход.

Стопанска дейност – дейност при която ресурсите се съединяват и комбинират с цел създаване на продукти. Производството е процес на създаване на стопанските суекти(човек или колектив от хора) върху природните сили с цел получаването на дадено благо.

Благо – средство, с което се задоволяват определени потребност. Благата биват:

  • Материални вещи и духовни цености
  • Ограничени и неограничени в съответствие с потреблението(Неограниченоста характеризира природните блага)
  • Преки и косвени. Преки – директно задоволяват потребности. Косвени машините уреди съоръжения, които създават багата.
  • Частни и публични. При частните потреблението е в зависимост от дохода. Публични(обществени) – потреблението е независимо от дохода.

Продуктът има утилитарен характер и е обект на покупко продажбата

Равнище на стопанството:

  • Продукт>>>Домакинството>>>Предприятие>>>Обединение на предприятия >>> >>Сектор>>>Териториално стопанство>>> (Микроравнище)
  • Национално стопанство(всички стопански субекти) (Макроравнище)
  • Транснационални компании (Мезоравнище)
  • Международни интеграционни икономически групировки(Мегаравнище) – Те са резултат от срастването на стопанствата от съседни страни в едини стопански субекти на основата на устойчиви икономически връзки, между техните компании. Формите на международните интеграционни икономически групировки са следните:
  • Зони за свободна търговия
  • Митнически съюз
  • Общ пазар
  • Икономически и валутен съюз георграфски
  • Континентално стопанство(Мегаравнище) – разграничението е по географски признак
  • Световно стопанство(Мегаравнище) – съвкупноста от всички национални стопанства. Основните проблеми са:
  • световната търговия
  • световната монетарна система (институционален механизъм за управление на межд задлъжнялост както и за усигоряване на заеми с цел увеличаване на ликвидноста на нуждаещите се държави)
  • проблемът със световния дълг

 Класификация на стопанските субекти:

  • От гледна точка на тефните функции в оборота на капитала в националното стопанство, от тази гледна точка различаваме домакинства, предприемачи, посредници и правителство с неговата стопанска роля.
  • Домакинствата са съвкупност от човешки дейности имащи за цел да приспособят и преработят предметите от околният свят, домакинствата са собственици на факторите за производство ръководят се от лични интереси, като се стремят с най-малко разходи да получат най-големи изгоди и ползи. Това поведение на домакинствата се описва като икономизирано поведение.
  • Предприемачи – прадставляват тип управленци – стремящи се да изменят динамиката на развитие на дейноста и активно търсят нови направления, насоки възможности за разширяване на производството. Предприемачите са водени от печалба и цебят нейното максимизиране, като се минимизират разходите.
  • Посредниците
  • Правителството – висш изпълнителен орган на държавата. Стопанската роля на правителството се състои в провеждането на макроикономическата политика. Решенията на правителството носят или политически директиви или се формират в вид на нормативни актове или законопроекти, които след това се внасят в парламента.

  • От гледна точка на тефние функции на пазара- От тази гледна точка различаваме купувачи продавачи и посредници.
    • Продавач – стопански субект който предава собствеността върху някаква стока или услуга срещу пари. Действието се нарича продажба
    • Купувач – стопански субект, който придобива правото на собственост върху стоки услуги или активи срещу заплащането на определене парична сума. Действието се нарима покупка.
    • Посредниците – стопански субекти със специален статук, които може да работят и за своя сметка и за чужда. Тук се включват посредници като:
    • Довереници(мандатори) – в търговията със стоки и услуги това са лица, фирми или организации които стоят между продавача и купувача и съдействат стокооборота. Те могат да бъдат(агенти, дилъри артдилъри, аутплейсмънти т.н.) Операциите които изпълняват могат да бъдат: подбор на партньора, транспортно спедиторски, кредитно-финанстово обслужване, застрахователни услуги, реклама, след продажбено обслужване, изучаване на пазара на дребно

  • От правно-икономическа и организационна гледна точка – търговските дружества, еднолични търговци, държавни предприятие, кооперации, организации с идеална цел и др.
  • Търговските дружества – регистрират се споредд търговският закон, това са дружествени предприятия, които се основават върху колективната форма на организация на собствеността и се появяват в различни модификации:
    • Събирателно дружество – което се образува от две или повече лица, които са солидарно отговорни
    • Командитното дружество – образува се от две или повече лица като поне един или едно лице е солидарно и неограничено отговорно, а останалите лица са ограничено отговорни
    • Дружества с ограничена отговорност(ООД) – образува се от едно или повече лица и ако лицето е едно имаме ЕООД, като отговорноста е с така наречената дялова вноска.
    • Акционелни дружества – при тях капиталът е разделен на акции, отговорноста е ограничена и учредители на акционерното дружество са най-малко 2 лица, а ако учредителят е едно лице тогава ще имаме ЕАД.
    • Едноличните търговци – правноорганизационна и стопанска структура, която е изградена върху индивидуалната форма на организация на собствеността. ЕТ са физически лица, отговорността им е неограничена.
    • Държавни предприятия – собственик е държавата
    • Кооперациите – образуват се и се оправляват според закона за кооперазиите(ЗзК)
    • Организациите с идеална цел – фондации, асоциации, обединения. Въпреки че са с идеална цел извършват стопанска дейност.

Класификация на видовете стопанства:

  • От гледна точка разделението на труда:
  • Затворено(автартично стопанство) – Отсъства внос и износ
  • Разменно стопанство – Съществува внос и износ
  • Смесен вид стопанство – има елементи от горните две
  • От гледна точка средства за размяна на продукти:
  • Натурално стопанство
  • Парично стопанство
  • Смесен вид стопанство
  • От гледна точка равнището и развитието на технологията:
  • Нискотехнологично стопанство
  • Високотехнологично стопанство
  • Смесен вид стопанство
  • От гледна точка на организация:
  • Централно управлявано стопанство(от държавата)
  • Пазарно стопанство
  • Смесен вид стопанство – бива 3 вида:
    • Англо-саксонски тип
    • Немско-западноевропейски тип
    • Японско-източноазиатски

Обект на икономическите теории

Обществено стопанство- сложна динамична система от взаимосвързани, взаимно обусловени и взаимодействащи стопански субекти, които осъществяват разнообразни стопански дейности в производството, разпределението, размяна и потребление на материални и духовни блага в рамките на определено социално пространство.

Предмет на икономическата теория – как хората избират да управляват оскъдните ресурси за да произвеждат разнообрани стоки и да разпределят тези стоки между различните членове на обществото. Какво, как и за кого да се произвежда?

Ксенофонт още 300г. пр.х. казва, че икономиката е наука за домашното стопанство.

Аристотел – формолира същото понятие, но за пръв път конкретизира закони и методи за управлението и.

Французин – има събирателен характер и включва знания и за домашното стопанство и за държавното стопанство, за външната търговия, законодателната и други дейности на държавата. Ражда се една нова наука – политическа икономия.

Меркантилисти – определят политическата икономия като богатство. Източник на богатството е търговията и по-скоро международната търговия. Идеята е да изнася стоки и услуги и да внася злато.

Физиократизъм – привържениците на това учение се наричат физиократи. Те считат е политическата икономия е наука за общественото богатсво създавано от изразходвания труд в селското стопанство и главният източник на богатството е природата.

Класическата школа – неин най-виден представител е Адам Смит.  Според него тази наука трябва да обоснове икономическа политика, която да осигури обилен доход или средства за съществуване, както и да достави на държавата доход достатъчен за обществените служби.

За първи път Лафред Маршал въвежда понятието икономикс и подчертава, че икономикса има по-широко значение. Занимава се или изследва нормалната жизнена дейност на човешкото общество.  Икономикса още изучава и индивидуалните и обществените дейности по създаването и използването на материалните основи на благосъстоянието.

Кейнс смята че икономикса има за своя главна задача разлаботката на стопанската политика, спомагаща за формирането на ефективно търсене, икономически растеж, пълна заетост и благосъстояние на обществото .

Милфрид Фрийдмън смята че най-важният предмет на икономическата теори са парите и провеждането на парична полика.

Икономикса е приложна наука за рационален избор. Наука за ефективното използване на оскъдните природни ресурси с цел производство.

Основни раздели на икономическата тероия:

  • Микроикономика – занимава се с поведиенота на отделните стопански единици, поведението на отделният предприемач, формирането на цената, реализирането на някакви разходи, реализирането на печалба, условията на конкуреция.
  • Макроикономика – анализира състоянието, поведението и динамиката на назионалното стопанство като цяло.
  • Мезоикономиката – занимава се с поведението на транснационалните компании.
  • Световната икономика – анализира взаимодействието между различните назионални стопанства.

Позитивната икономическа наука – изразява обективно и безпристрастно, реалната стопанска действителност, такава каквато е била, каквато е във настоящият етап и такава каквато ще бъде .

Нормативната икономическа теория предлага определени варианти на отговори за това как би трябвало  да е било, да е или да бъде в стопанството в зависимост от морално субективни критерии на оценка.

Основни функции на икономическата теория:

  • Познавателна – обогатява знанията ни за заобикалящият ни свят въз основа на хипотези факти и тяхното тълкуване.
  • Мирогледна – изразява се в съдействието, което ин оказва изучаването на процесите на стопанството за изграждането на цялостно разбиране за света
  • Методологична – проявява се в заимодействието на икономикса с другите икономически науки(финансови, счетоводни, сатистически и др.)
  • Практическата, която се изразява във възможноста да се трансформират знанията за стопанството в рационално икономическо поведение.

Терия и практика – съществуват идеални и реални модели

Икономически модел е логическа абстракция на реални икономически явления и процеси, която достатъчно точно отразява реалността и преви по-лесно  нейното изучаване и управление. 

Методология на икономическата теория

I.Основни методологични принципи и проблеми

  1. Три основни взаимосвързани въпроса:
  • Какво да се произвежда?
  • Как да се произвежда?
  • За Кого да се произвежда?
  1. Основни проблеми на икономическата теория:
  • Производство и потребление
  • Доходи и работна заплата
  • Цени и иинфлация
  • Пари и банки
  • Заетост и безработиа
  • Икономическа политика на правителството
  • Външна търговия
  • Валутен курс
  • Богатство и бедност

II.Принципи на икономическото мислене(аксиоми в икономическата теория)

  • Недостатъчноста пна благата – несъществуващите потребности винаги са по-големи от наличните ресурси.
  • Икономическите дейности – навсякъде около нас се произвежда и се потребява
  • Икономически избор – този принцип се налага от това че благата са ограничени, а потребностите са поголеми
  • Рационален избор
  • Икономизирането на избора – това означава, определена рационална структура на потребностите, които да се задоволят с най-малък разход
  • Алтернативен разход – най-високо оценената жертвана възможност за използване на благата
  • Конкуренция и кооперация

III.Общи и специфични методи на икономическото изследване

  • Научна абстракция – метод чрез който в дадена тероия едни фактори се приемат за значими, а други за незначими и се игнорират при обясняване на даденото явление
  • Логическите и историческите методи – те трябва да се използват и прилагат съвместно
  • Анализ и синтес – двойка методи, които се прилагат при изследване на стопанството и чрез анализа стопанската реалност се разделя на съссавящите я елементи и те се изучават по отделно, след като се изучат по отделно тези отделни процеси се съчетават отново посредством синтеза, в първоначалната стопанска реалност
  • Индукция и дедукция – индуктивният метод означава правенето на съждения от единичното към общото, а дедукцията е в обратният ред. Тези 2 метода също трябва да се прилагат в единство. Ако не се прилагат в единство ще се попадне в заблуда.

Възможни заблуди в икономическото изследване:

  • Заблуда в икономическото изследване
  • Заблуда е заблуда на погрешната причина – тя се получава от това, че ако едно явление е настъпило преди друго или едновременно с него се прави извод че първото е причина за второто.
  • Заблуда за равенството на другите условия- тази заблуда се появява когато другите условия не са равни. Те влияят на изследваният процес значимо.
  1. Икономически категории, закони, модели и теории: Защо непрекъснато спорят икономистите?
  • Икономическите категории – Използването на метода на научната абстракция и отделянето само на най-важните страни и фактори на икономическите явления и процеси дава възможност да бъдат формулирани икономическите категории. Има основни икономически категории и такива които са производни.
  • Икономически закони
  • Икономическият модел – научна абстракция на реални стопански процеси които достатъчно точно отразяват реалността и правят по-лесно нейното изучаване и управление. Всеки икономически модел се изгражда върху основата на определени предположения, а с негова помощ се правят съответните изводи.
  • Реалност и абстракция – това че моделът е ебастракия, която съдържа определен брой предположения и направени от тях определен брой изводи
  • Обективност и субективност
  • Позитивната и нормативната икономическа теория
  • Икономическата наука е изкуство

Основни въпроси, цели и задачи на икономическата теория

  1. Производствени ресурси и блага:
  • Ресурсите са всички дадености, които посредством икономически дейности могат да се преобразуват в блага за задоволяване на човешките потребности.
  • Потребност – състояние на неудовлетвореност, което стопанският субект иска да преодолее, за да може да продължи конкретната си дейност в стопанството.
  • Потребителските блага са предназначени за крайно потребление – стоки и услуги
  1. Ресурси на стопанството:
  • Природни ресурси
  • Труд
  • Капитал
  • Управление
  • Технологии
  • Телекомуникации
  • Обекти на интелектуална собственост
  1. Основен принцип в икономическото мислене:
  • Съществуващите потребности винаги са по – големи от наличните блага.
  • Никога няма да има достатъчно блага, за да се задоволят всички съществуващи потребности.
  • Всички блага са оскъдни
  1. Производствени възможности:
  • Произвеждат се само два вида стоки
  • Всичко, което се произвежда, се потребява
  • Производствените фактори са общи
  • Всички други условия са постоянни (равни)
  • Има пълна заетост на трудовите ресурси и пълно натоварване на капиталовото оборудване
  • Има само един производител
  1. Таблица, граница и крива на производствените възможности:

Закон за нарастващите алтернативни разходи – съгласно него, за да се получи някакво допълнително количество от дадена стока, трябва да се жертва нарасващо количество от друга стока. Причините за нарастването на алтернативните разходи са две:

  • Ресурсите не могат в еднаква степен да се използват за пройзводството на два вида стоки. Освен това, макар и с много малко целево предназначение, различните ресурси не са с еднаква ефективност при производството на различни блага.
  • В следствие действието на закона за намаляващата възвръщаемост на ресурсите, всяка следваща единица, водеща до увеличаване на пройзводството, изисква по – големи разходи
  1. Закон за намаляващата възвръщаемост:
  • Унивесален, действа краткосрочно и се свързва с производството на допълнителна продукция в резултат от последователното увеличаване на определен променлив ресурс при нейзменно количество на останалите фактори. Този допълнителен продукт непрекъснато намалява.

Среден продукт= общ продукт

                               брой заети

пределен продукт = ∆ общ продукт

Брой работници Общ продукт Среден продукт Пределен продукт
0 0 0 0
1 600 600 600
2 1400 700 800
3 1800 600 400
4 2000 500 200
5 2100 420 100

                                     ∆ брой заети

  • Този закон не може да обясни целия спад в икономическия растеж на стопанството, защото той се основава на допълнителни вложения само на един фактор, а за това време ние имаме разширение на мащаба на производството т.е. пропорционално нарастване на всички производствени фактори в националното стопанство. Там когато имаме разширяване на пройзводствените възможности, ще говорим за икономически растеж и границата на пройзводствените възможности ще се измести навън, а при свиване ще се измести навътре.
  1. При изменение мащаба на пройзводството са възможни три варианта на възвръщаемост от мащаба:
  • Постоянна възвръщаемост от мащаба на производството или неизменен ефект от мащаба. Измененията на възвръщаемостта е равна на измененията на другите фактори.
  • Намаляваща възвръщаемост (загуба) от мащаба – когато пройзвежданата продукция нараства с по – малък темп от растежа на пройзводствените фактори е налице намаляваща възвръщаемост (загуба).
  • Нарастваща възвръщаемост (икономия от мащаба) – Изменението в обема на продукцията (нейното нарастване) става с по – висок темп от колкото е нарастването на използваните пройзводствени фактори.

В една хипотетична страна се произвеждат две стоки – велосипеди и перални. Всички ресурси се използват пълно. Вариантите на производствените комбинации са изобразени  в следната таблица:

Вариант Велосипеди (бр.) Перални (бр.)
А 100 0
Б 90 10
В 75 20
Г 55 30
Д 0 40

Начертайте кривата на производствените възможности. Начертайте т. М (80в. 30п.) и т. Н (30в. 20п.) За какво свидетелстват тези две точки (алтернативи)? Какви са алтернативните разходи за пройзводството на перални.

Точка М е извън производствените възможности, а точка N е под тях.

Производството на допълнителни единици перални изисква отказ от все по – голямо количество велосипеди.

Ако в един участък земя се привличат последователно 5 работника като обемите на пройзводство са 0т. 2000т. 3000т. 3500т. 3800т. 3900т. При петте равнища на заетост и равни други условия:

А) изобразете таблично и графично зависимостите между броя работници, обемите на пройзводство и допълнителния продукт на 1 зает.

Б) кои фактори биха променили фиксираните съотношения

Работници Продукция (т.) Допълнителен продукт
0 0 0
1 2000 2000
2 3000 1000
3 3500 500
4 3800 300
5 3900 100

Отношения на собственост в пазарното стопанство

  1. Основни въпроси
  • Собствеността като икономическа категория
  • Права на собственост
  • Форми на собственост
  • Структура на поведението
  • Икономическите ценности
  1. Собствеността като икономическа категория
  • Собствеността е отношение между стопанските субекти по повод използването на материални и духовни блага и условията на тяхното възпроизводство.
  1. Права на собственост – те дават възможност да се ограничат типовете собственици и последващото им поведение. Различаваме: Потенциален собственик – наследник; той става действителен собственик при встъпването във владение на собствеността, което се оформя юридически. По закон в България – при наследяване или дарение. Собственик като потребител на продукт – ползвател; той не е пълен собственик, разпорежда се с потребителските качества на благото, но не може да го продава, да го завещава, отдава по залог, подарява; в същото време той е пълновластен собственик в използването на чуждата собственост по пряко предназначение, т.е. осъществява производствено или непроизводствено ползване. Пълен собственик – владелец; той е собственик на ценност на продукта/благото, притежава правото на отчуждаване, може да продава собствеността върху продукта, да го подарява, да се разпорежда към друг стопански субект.
  • Придобиване
  • Отчуждаване
  • Предоставяне
  • Разпореждане
  • Ползване
  • Владеене
  1. Форми на собственост от гледна точка на обекта на собствеността
Предназначение на обекта Мобилност на обекта Вида на обекта
Частна Движима Поземлена
Физически капитал
публична Недвижима Паричен капитал
Произведен продукт
Интелектуална собственост

  1. Форми на собствеността от гледна точка на субекта на собствеността
  • Собственост на граждани
  • Собственост на юридически лица
  • Държавна собственост
  • Общинска собственост
  • Смесена форма
  1. Поведение на стопанските субекти
  • Собственост
  • Ценности на стопанските субекти
  • Поведение
  1. Ценности – ценностите са човешко, социално и културно значение на явления, вещи, процеси в действителността за отделните субекти или групи от тях.
  2. Класификация на ценностите
  • Природа на потребностите – материални или духовни
  • Проява на ценностите – действителни и въображаеми
  • Възникване и йерархия – първични, вторични, третични
  • Създаване и формиране – априорни(предстоящи) и апостеори (случили се след събитието)
  • Време – минали, настоящи, бъдещи
  • Функция – инструментални, финални
  • Аспекти на общественото развитие – религиозни, социални, правни, етически, икономически и други.
  1. Механизми за организация на собствеността
  • Индивидуална – еднолична фирма или търговец. Това е конкретна форма на организация на предприемачеството, основана върху индивидуалната частна собственост, при което едноличният собственик изпълнява основните дейности в предприятието, управлява го и носи неограничена отговорност. Присвоява всички печалби от дейността.

Предимства: неголеми размери на капитала за първоначално осигуряване на дейността, възможности за противодействие на  безработицата, развитие на предприемаческия дух и икономическото начало, бързо техническо и технологично обновяване, гъвкава реакция спрямо променящата се пазарна конюнктура, по – тесни и трайни връзки с потребителите, сравнително ниски разходи по дейността, просто и ефективно управление.

Недостатъците: ограничените капиталови възможности, затруднението в реализацията на продукта, ограничено кредитиране, неограничена отговорност.

  • Групова – Конкретна форма на организация на собствеността, при която две или повече лица създават условия за съвместно функциониране на техните капитали. Дружествената фирма позволява да се проведе вертикална и хоризонтална интеграция. Формите на групова организация са: Събирателно дружество, ООД, Командитно дружество, КД с акции и Квалифицирано дружество с ограничена отговорност

Предимства: обединяват се капитали, създават се възможности за икономии от мащаба, създават се възможности за по – широко технологично обновяване и повишаване качеството на продукта и други.

Недостатъци: дружествените фирми са с неограничена солидарна отговорност (без ООД), затрудненията свързани с излизането или приемането на съдружници, както и с прехвърлянето на капиталовия дял от един съдружник на друг.

  • Акционерна – корпоративна форма.

Търговски дружества

Учредителите на търговските дружества могат да бъдат български и чуждестранни  физически и юредически лица и не се изисква да имат постоянно местожителство встраната. Търговското дружество е обеденение на 2 или повече лица за извършване на търговска сделка с общи средства. Нашето законодателство допуска търговското дружество да бъде с едно лице. Това обаче става само за ООД и АД. Учредяването на дружеството става чрез изготвяне и подписване на дружествен договор. АД има устав. Едноличние дружства нямат дружстван договор, когато дружството възниква всики права премиават по право към търговското дружество. Те се делят на:

  • Персонални – към тях спадат
    • Събирателното
    • Командитното
  • Капиталови
    • ООД
    • АД
    • КДА

Критериите за това деление са следните:

  • Учредяват се с оглед личните качества на съдружниците и най-важното в тях отговорността на съдружниците за задълженията на дружествата е ограничена т.е. тя се разпростира до размера на вноската, която са направили съдружниците.

Събирателно дружество – възникват от необходимостта наследниците да управляват имуществото на наемодателя си. Иначе събирателното дружество е сдружение на 2 или повече лица, които извършват търговска дейност под обща фирма и носят солидарна и неограничена отговорност за задълженията на дружеството . Численият състав е лимитиран само в долната граница. Тази отговорност не е пряка, освен това съдружникът може да се противопостави на дружественият кредитор с възражения на дружеството, които напрактика той не е направил. Може да противопостави и свойте лични възражения към кредитора. Дружественият договор е в писмена форма съдържа гражданските имена, адреса, предмета на дейностите и е натурално заверен с подписи. Фирменето наименование на дружеството се образува от фамилните имена и може да се пише едното име с добавката СЕ. Задълженията на съдружниците са да направят предвидените вноски, да полагат усилия и грижи за дружествените сделки, да се въздържат от конкурентна спрямо дружеството дейност. Събирателното дружество може да бъде и прекратено това става като:

  • По решение на съдружниците, което е взето единодушно.
  • С изтичане на оговореният срок в случаите когато е образувано за определен срок.
  • С обявяване на дружеството в несъстоятелност поради неплатежоспособност.

Командитните дружества – различава се от събирателното дружество по седното:

  • В събирателното дружество всички съдружници са неограничено отговорни, докато в командитното дружество част от сърдужниците са неограничено отговорни и част са ограничено отговорнти. Управляват и представляват дружеството само неограничено отговорните съдружници. А тези които са ограничено отговорни не ги лишава от правото на контрол, но те не могат да управляват.

ООД – отговорността на съдружниците е ограничена, когато е образувано от едно лице се нарича ЕООД. Възможността за  образуване на ЕООД е универсална, всяко физическо и юридическо лице може да образува ЕООД. Има изискване на ООД за минимален капитал 2лв. Съдружниците в ООД участват с дялове, които формират капитала на дружеството. Ако в дружественият договор не е предвидено друго всеки съдружник има толкова гласа, в общото събрание колкото е неговият дял с капитала на дружеството. Задълженията на съдружниците в ООД са следните:

  • Да се правят допълнителни вноски когато затова има решение от общото събрание. Допълнителните вноски се правят за покриване на загуби и не се акумулират в капитала на дружеството.

Законът предвижда 2 задължителни органа за оправление на ООД:

  • Общо събрание
  • Управител или управители(може и да е 3то лице)

ООД има опростена организационна структура, това им позволява бързо да вземат решения:

  • Изменя и допълва дружественият договор
  • Прима и изключва съдружници
  • Взема решение за увеличаване или намаляване на капитала

АД – съдружниците носят ограничена отговорност и срещу вноската, която равят съдружниците получават акции – правата на акционерите са имуществени и неимуществени. Имуществените дават прави на дивидент т.е. печалбата или част от нея се разпределя съобразно номиналната стойност на акциите. Неимуществените права се свеждат до правото на участие в общото събрание, право на глас и право на контрол. Всички права, които акционерите имат се упражняват чрез работата на общото събрание. Акционерите не участват в изпълнителните органи на дружеството. АД може да прави избор между 2 системи на управление:

  • едностепенна система – при която органите са общо събрание и съвет на директорите
  • Двустепенна система при която органите са общо събрание, надзорен съвет(избира управителният съвет, определя възнагражденията на управителният съвет и управителният съвет се отчита пред него), управителен съвет

Оперативните органи на акционерното дружество са колективни органи на управителният съвет и при тях няма принцип на единоначалие. Увеличаването на капитала на акционерното дружество става чрез емисия на нови акции. Капиталът на акционерното дружество се ограничава и при реинвестиране на печалбата. При трансформиране на издадени облигации в акции.

КДА – приликите с командитното дружество са следните: Има ограничено и неограничено отговорни съдружници . Разликите:

  • При КДА вноските на ограничено отговорните съдружници са разделени на акции. КДА се оправлява по едностепенната система на управление валидна за АД. В общото събрание право на глас имат само ограничено отговорните съдружници, а съвета на директорите принадлежи на неограничено отговорните съдружници. За всичко друго се прилат правилата на ХХХХХХХХ.

Има 2 форми на обединение на капитала на търговските дружества:

  • Консорциум – според ТЗ е договорно обединение на търговски дружества(в това число и еднолични търговци) за осъществяване на търговска дейност. Може да приема формата на което и да е търговско дружество.
  • Холдинг – обединение само на търговски дружества

Приватизация – предоставяне на стопански обекти, които са държавна собственост или на стопански функции, осъществявани от правителството на частният бизнес. Осъществява се чрез смяна на собствеността т.е. преобразуването чрез разлини методи на държавната собственост в частна собственост.

Национализация – това е обратният процес. Може да бъде безвъзмездна и възмездна.

Типове икономически системи

Основни въпроси:

  • Как разбираме икономическата система
  • Какви са основните проблеми при организация на икономическата система
  • Каква типология на икономическите системи съществува

Икономическа система – това е съвкупност от институции(държавата) и механизми(пазара) за вземане и прилагане на решения по използване на ограничените ресурси за задоволяване на конкуриращите се потребности. Може да бъде разглеждана като:

  • Единство от елементите на стопанистване – производствените фактори и благата
  • Стопанските субекти, които ги използват
  • Икономическите им отношения
  • Стопанският ред

Основни проблеми при организацияна на икономическата система:

  • Какво да се произвежда
  • Колко да се произвежда
  • Как да се произвежда
  • За кого да се произвежда

За разрешаване на основните проблеми се осъществява:

  • Оптималноразпределение на производствените фактори по цели на използването им
  • Рационален и ефективен избор на производствена функция от множество(Q=f(L) Коб-Дъглас)
  • Екологично съобразно и обществено полезно производство
  • Най-сполучливо съотношение между производството и потреблението, спестяванията и инвестициите
  • Създаване на предпоставки за стесняване на колебанията в стопанстака конюнктура(стопанството да не изпада в много големи спадове или големи бумовве)
  • Създаване на ефективна система за преодоляване на възникналите икономически неблагоприятни ситуации

Централно уравлявано стопанство:

  • Директивни планове и предписания
  • Държавата пренуждава заместване и игнориране механизма на пазара и цените
  • Фигурата на преспиемача изчезва със съответните фенкции, които той изпълнява
  • Административните оценки на ресурсите и благата заместват пазарните цени и иконимическите разчети

Пазарното стопанство:

  • Самостоятелни и независими стопански субекти, които активно взаимодействата помежду си, осъществявайки връзката между пазарите(решенията са свободни между търсенето и предлагането)
  • Принципите на пазарното стопанство са – възмездност на размяната и еквивалентност на размяната
  • Стопанските субекти са ръководени от стремеж за получаване на максимална печалба или изгода
  • Свобоата на решения на търсещите и предлагащите ресурси и блага субекти
  • Свободата на формиране на цените чрез взаимодействието на пазарните сили – търсене, предлагане и конкуренция
  • Съществува конкуренция –
    • Съвършенна конкуренция – много на брой участие на пазара, свободен вход и изход от пазара, цената на продукта се определя във отрасъла и фирмата предприемача я приема за готова зададена и не може да я променя(фирмата е праиз тейкър), конкуренцята се води между еднородни продукти, т.е. отсъства диференциация на продукта
    • Несъвършенна конкуренция – нарушаване на поне едно от условията за съвършенна конкуренция.

Смесен вид стопанство:

  • Пълна самостоятелност, независимост и икономическа отговорност на икономически ообсобени производители
  • Сделките се извършват доброволно между равноправни партняори
  • Активна конкуренция
  • Цените се формират свободно под влиянието на пазарните сили
  • Националното стопанство е открито към световния пазар
  • Ролята на държавната администрация се ограничава до разумни граници

Смесено стопанство – Типове:

  • Англосаксонски тип икономическа система(Великобритания, САЩ, Австралия, Бразилия и др.)
  • Японско-източноазиатнкият тип(Япония)
  • Немско-западноевропейски тип или социалното пазарно стопанство(Германия,Швеция, Франция, Канада, Израел и др.)

Стопански модели:

  • Англосаксонски модел – система на мениджърския капитализъм – Системата е основана на предпоставката, че основната цел на икономическата дейност е ползата на оптребителите, чрез максимални усилия на натрупване на благосъстояние. Предимствата на тази система са:
    • Отдава се първостепенна роля на пазара
    • Силно развита конкуренция
    • Гъвкав пазар на работната сила
    • Сравнително ниски данъчни равнища
    • Положителни ефекти от развитието на акционерния капитал, насочващи мениджърите към максимиризране на печалбите и др.

Недостатъците са:

  • Силно неравенство по отношение на разпределението на доходите
  • Диференциация на населението
  • Невисоко качество на публичните блага
  • Ниско равнище на инвестициите и спестяванията
  • Насочване на капиталите в краткосрочни проекти с цел извмане на максимално брзи резултати и др.
  • Немско-западноевропейски модел – социално пазарно стопанство. Тип на стопанстко устройство и организация, основаващо се на системата на свободното пазарно стопанство. Целта на тази система е обезпечаване на ефективността и социалната справедливост при увеличаваща се индивидуална свобода. Държавното регулиране социална ориентация п-п солидарност, висока степен на откритост на стопанството. Предимства
    • Високо равнище на образованието и медицинската защита
    • Високо качество на публичните блага
    • Силна и широкообхватна социално осигурителна система
    • Липса на социална диференциация
    • Тесни връзки между предприятията и банките, способстващи инвестициите
    • Силна държавна политика за защита на конкуренцията и др.

Недостатъци:

  • Високи данъчни равнища
  • Прекалено високи осигуровки при берработица
  • Натиск оказван от силните профсъюзи
  • Японско-източноазиатски модел – система на еволюционен капитализъм. Стопанството е подчинено на социалните и политиеските цели на обществото. Ангажиментите на държавата са в дългосрочния път на рацвитие на стопанството и покрепа по отношение на прохождашите индустрии. Предимства:
    • Правителствената политика е насочена към дългосрочни инвестиции
    • Източна клановост
    • Експортна ориентация на стопанството
    • Гъвкав пазар на труда
    • Ниски данъни равнища
    • Високо качество на публичните блага

Недостатъци:

  • Японските практики за саморегулиране на частния бизнес
  • Неомеркантилизъм
  • Възможностите за неефективно изоплзаве на капитала
  • Толерантност към същуствуването на якудза
  • Податливост към финансова дестабилизация
  • Корупция в правителсвените среди и др.

Стокова организация на общественото стопанство

Основни въпроси:

  • Основни форми на общественото стопанство
    • Натурално стопанство – има частен характери и изключва външните отношения и връзки, а ако някъде те са допуснати иимат временен или епизодичен характер.
      • Натуралното производство
      • Ниска степен на разделение на труда
      • Затворен характер
      • Пряко разпределение на създаваните продукти
      • Примитивно техническо равние на произвоство
    • Стоково стопанство
      • Изгражда се върху основата на стоковото производство
      • Общесвено разделение на труда – единството на разнородни видове труд или процес на последователно преминаване към еднороден труд и следователно към еднороден продукт
      • Развитие на външи връзки
      • Връзки между производство и потребление чрез пазара икономиечски обособени частни производители
      • Развитие на индустриалното производство
    • Просто и развито стоково стопанство
      • Просто или неразвито стоково стопанство
        • Дребно разпокъсано производство
        • Основава се на личния труд на непосредствения собственик
        • Има ограничен характер
        • Обхваща производството на материални блага
      • Развито стоково стопанство
        • Едро индустриално производство
        • Непосредствените производители са наемни работници
        • Придобива всеобщ характер, обхваща пазарите на стоки и пазарите на ресурси
        • Обхваща производсвото на материални и духовни блага
      • Икономически блага и техните свойства
        • Икономическите блага като резултат от икономическата дейност в сферата на производството, преминават в сферата на потреблението чрез механизмите на разпределението(свързани с образуването на доходите) и механизмите на размяната(свързани с функционирането на пазара)
      • Стойност, полезност и ценност
        • Стоката и нейните свойства
          • Потребителна стойност на стоката
          • Стойност на стоката
            • Трудова теория за стойността – стоката има определени качества:
              • Потребителна стойност на стоката – тя не задоволява личните потребности на своите създатели, а потребностите на други членове на обществото. Потребността според Маркс е уникално свойство на човешката природа, а човекът е система от безкрайно много потребности. За категорията полезност Мракс смята, че това е уникално свойство на стоковот тяло да задоолява определена, конкретна потребност. Потребителната стойност на стоката се свързва с възможността тя да бъде разменяна, като при размяната се съблюдават 2 основни принципа:
                • Принципа на възмездност – всеки участник в размяната държи срещу своя продукт да получи друг продукт
                • Принципа на еквивалентност – при размяната трябва да се съблюдава точно определено количествено съотношение на разменяните стоки.
              • Стойност на стоката – класиците разгеждат категориите:
                • Разменна стойност – количествена пропарция, в която една потребителна стойност се разменя срещу друга потребителна стойност се разменя срещу друга стойност, качествено различна от нея.
                • Стойност – увеществения в стоките труд на производителите. На тази основа е възможно количественото съизмерване на потребителните стойности и формирането на точна количествена пропорция
                • Величина на стойността – тя се образува от обществено необходимото работно време или обществено необходимите разходи на труд за производството на дадена стока, трудовата теория на стойноста се основава на т.нар. Закон за стойността – според който за производството на стоката трябва да се изразходва само обществено необходимо работно време. В това време труда е конкретен и формира отделната потребителна стойност на стоката.
              • Формите според трудовата теория за стойноста на стоката са следните:
                • Проста или случайна
                • Пълна или разгърната
                • Всеобща форма на стойността
                • Парична форма на стойността

  • Теорията за пределната полезност(маржинална теория)

Неокласиеска теория – тя се свързва с                       и по специално отдаване значение на отделните величини и  в частност теорията за пределената полезност. Способността на едно благо да задоволява определена потребност определя неговата полезност. Колкото по ограничено(оскъдно) е благото толкова по-висока ще е неговата полезност, а полезността на последната единица от потребеното благо определя пределната полезност. Тази концепция за полезността на стоката се обвързва и с теорията на търсенето и предлагането. Когато едно благо е по-ограничено това се отразява върху неговото предлагане, респективно и върху неговата ценност и цена. Ако количеството на благото се повишава, полезвостта и ценността намаляват, респективно цената също намалява.

Пари. Природа и функция на парите

Възникването на парите – Еволюция на парите. Основни форми на парите

  • Бартерни сделки основавали са се на пряката размяна на една стока срещу друга. Условието за това е било, взаимно съвпадение на желаниеята. С увеличения стокообмен и развитието на пазарите тази, роля се поемо от златото и среброто.
  • Стокови пари – физически съществуващи стоки със своя собствена стойност. Най-широко използвани соткови пари в дребността са били монетите изрработвани от злато, сребро и мед, като основното им качество е било това че те са притежавали собствена полезност, която е гарантирала тяхната стойност. Монетите освен това като предимство са делими и преносими. И сравнително лесно се определя, тяхната реална стойност. Те могат лесно да се фалшифицират. Могат да се използват и като обикновенна стока т.е. имат алтернативна цена.
  • Осребрими книжни пари – възникват като документ, който гарантира притежаване на определено количество злато, който циркулира като разменно средство. Тази система се развива до неосребримите книжни пари
  • Книжни пари – парични знаци, монети без собствена стойност, които изпълняват по договореност ролята на пари. Гарант за книжните пари се явява националната банка, която е емитира количеството пари. Това се съпоставя с наличното количество стаки и услуги в страната(БВП).
  • Банкови(крадитни) пари – обхващат всички съвременни разменни средства използвани от търговските банки, тук се включват – депозити чекове, ппътническите чекове, спестовните сметки, дебитни, кредитни карти, полици, менителници и т.н.

Същност на парите – парите са специфична стока, която има способността да измерва стойността на всички други стоки, до урежда възниквалите парични задължения в качеството си на всеобщ еквивалент и да съхранява стойност в рамките на определени периоди от време.

Функции на парите

Количествена и съвременни теории за парите 

Същност, форми на функциониране и натрупване на капитал

  1. Капитал
  • Капиталът като производствен фактор.
  • Парите като субстракт на богатството, което дава възможност да се увеличи, когато се вложат и потребят за производителни цели.
  1. Същност на капитала:
  • Развитието на паричната форма и основните функции на парите
  • Капиталът е натрупано, функциониращо о нарастващо материално и нематериално богатство.
  1. Структура и функционални форми на физическия капитал
  • Той е реално съществуващ и е обикновено в някаква форма, която е функционална.
  • Паричен капитал – пари
  • Производителен капитал – машини, съоръжения
  • Стоков капитал – инвестиционни стоки, с производствено предназначение

Капиталовите форми на физическия капитал са в следния вид:

  • Сгради машини, съоръжения
  • Стоки с дълготрайна употреба
  • Жилищни сгради, инфраструктура
  • Запаси, суровини, материали, енергийни източници.

Физическият капитал се разделя на:

  • Основен – елементи, които дълготрайно участват в производствения процес – сгради, машини, съоръжения. Физическо (повреди) и морално (остаряла технология) износване на основния капитал:
  • Амортизационни отчисления – изразяват стойностните характеристики на използването на основния капитал в хода на производствената дейност
  • Амортизационна норма – определят се от държавата

DN = годишна сума на амортизационните отчисления

              Първоначалната стойност на ДМА х 100%

  • Оборотен капитал – използва се еднократно в производствения процес – суровини, материали, енергия.
  1. Финансов капитал – крупни, огромни капиталови потоци с включени институции и пазари, като търговски банки, акционери, дружества, компании, фондови борси и т.н. – всички, които управляват или имат отношение към масовизирането на частните и публичните финанси.

Капиталовите форми са:

  • Авансиран капитал – инвестиране на капитала в проект.
  • Използван капитал – внедряването и използването на активите.
  1. Постоянен и променлив капитал (трудовата теория на стойността)
  • Постоянният капитал в своята същност е натрупан в миналото труд, осъществен в средствата за производство.
  • Променливият капитал олицетворява текущата работна сила, която единствено е източник на добавена стойност.
  • Добавената стойност – работната сила има свойството да създава стойност, превишаваща нейната собствена.
  1. Концентрация и централизация на капитала
  • Концентрацията на капитал е първичен процес за капитализация на прираста (добавената стойност) в отделната единица на бизнеса
  • Централизацията на капитала е обединяване на вече съществуващи капитали в един по – голям. Три вида сливане:
  • Вертикални сливания –
  • Конгломерати – вертикално и хоризонтално сливане
  • хоризонтални сливания –

Пазар

Характеристика на пазара

  • Типология на пазара:

Пазара може да бъде разглеждан като ситуация при която продавача и купувача влизат во пределено отношения и тези отношения се наричат покупко продажби.

Пазара може да бъде разглеждат и като система от връзки и като взаимоотношения

Пазара е съвкупност от институции за координиране на избора посредством ценови сигнали

Конкуренцията е основния движежт механизъм на пазара: Конкуренцията засяга и продавачите и купувачите. Кокнуренцията е едно съперничество за присвояване на икономически блага. Продавачите се опитват да получат колкото се може по-голяма печалба. Колкото повече блага се потребяват толкова по-доволни са потребителите.

Видове конкуренция

Съвършена конкуренция – има голям брой малки производители. Цената се определя от отрасъла и отделната единица не може да я определя. Всеки, който желаее може да влезе в съотвентия отрасъл или да излезе. Продуктът е еднороден. Информаията е пълна ясна и достапнъ за всички участници.

Несъвършена конкуренцяи – всичко е обратоното

Ценова конкуренция – конкурират се чрез цената

Неценова конкуренция – чрез сякакви други методи

Функции на конкуренцията

  • Информационна
  • Стимулираща
  • Контролираща – давъ възможност на участниците на пазара да контролират действията си

Пазарните субекти са участниците в размяната – вземат самостоятелно своите икономически и стопански решения.

Ефективно функциониращият пазар има 3 функции:

Има и 4та функция тя е мотивационна и е следствие от предишните 3.

Видове пазар:

  • Пазар на потребителският продукт – пазара на стоки, пазар на услуги и пазар на продукти под наем. П
  • Пазар на факторите : основни и – пазар на труд, капитал, интелектуална собственост

Видове продукти

  • Продукти за потребляване от домакинствата и фактори на прозводство
  • Взаимоно заменяеми продукти – когато цената на субститута расте тогава търсенето количество на освоната стока също расте
  • Взаимно допълващи се стоки – когато цената на допълващата стока
  • сте тогава търсеното количество на основната стока намалява. Типичен пример за такива стоки ски обувки и ски.
  • Нормалните стоки са тези чието потребление респективно търсене нараства с нарастването на дохода. Примерр за такива стоки е месото
  • Малоценни стоки – потреблението им намалява с нарастването на дохода(ниско качествени стоки)
  • Превъзходни стоки – с нарастването на цената на стока нараства търсенето.

Основи на анализа на търсенето и предлагането

  • Лаганена продукти пазарно равноесиеела

Търсенето – израз на връзката  и взаимоотноста на всичките възможни цени на една стока, които купувачите са готови да закуят от нея. Което означава четърсенето е функцията на цената на стоката.D=f(p).  

Законът за търсенето –  изразяващ обратната зависимост между изменението на цената и търсенето количество при равни други условия.

Графика за търсенето.

Р-цена

Pu-цени на стоките заместители

u-предпочитания на индивида

w- броя на насеенето(потребителите)

За допълване на реалната картина на промените в търсенето съществуно значение има два ефекта:

  • Ефекта на заместването се проявав в това, че при повишаване на цената на една стока, потребителите с фиксиран доход намаляват нейното търсене и се насочват към други стоки заместители от които биха могли да получат приблизително същия ефект при потреблението.
  • Ефекта на дохода се изразява в това, че промените в цените променят покупателната сила на дохода.

Предлагането :

Процес свързан с формиране на поведението на проиводителите в зависимост от равнището на пазарните цени и други детерминанти на предлагането

S=f(p)

Законът за прадлагането е принцип, който изразява правата зависимост между изменението на цената и предлаганото количество от една стока при равни други условия.

Функция и графика на предлагането :

Графика

p- цена

Pu –

I – производствени разходи технологии

U – пазарната организация

T – особени случаи

Пазарно равновесие  – състояние в което се оравновесяват търсенето и предлагането.

Графика

Краткосрочно равновесие –  с недостатъчна продължителност за да могат стопанските субекти да се приспособят към условията.

Еластичност- реакция на пазарните уастници спрямо ценови и неценови детерминанти.

Еластичноста може да бъде:

  • спрямо цената:
    • Директна:
      • Еластичност на търсенето спрямо цената
      • Еластичност на предлагането спрямо цената
    • индиректна :
      • за взаимозависима еластичност
      • за взаимозаменяема еластичност
    • спрямо дохода

Еластичност на търсенето  спрямо цената

Графиката

Различаваме:

  • нулева еластичност
  • безкрайта еластичност
  • еластично предлагане

Еластичноста на предлагането спрямо цената

Еластичност на търсенето спрямо дохода

 

Напиши коментар