Лекции УНСС Блогът на Петко Иванов

Лекции по Световна икономика при доц. Ваня Иванова – УНСС

Университет: УНСС

Предмет: Световна икономика

Преподавател: доц. Ваня Иванова

Коментар: Лекциите са доста подробни и са напълно достатъчни за подготовка

Подкрепи блогът: Тъй като поддръжката на сайта и оформяннето на подобни материали изискват доста време и ресурси ще съм благодарен ако разгледаш някои проморциолни продукти, със специално намаление за читателите.

Какво наричаме световна икономика

Развитие на обмена на стоки и услуги и растяща взаимообръзаност на икономиките. Процес, наричан Глобализация на стопанството.  Процеса на глобализация е двупосочен, от една страна всяка национална икономика оказва влияние върху глобалното стопанство и същевременно глобалното стопанство влияе на националните стопанства.

Международна търговия

Организация на международната размята

След края на Втората световна война се наблюдава невероятен подем в международната размяна на стоки, като ръстът е постоянно по-голям от този на световното производство. Тази еволюция в световната търговия се придружава от дълбоки промени в характера на търгуемите стоки(стоки предназначени за световния пазар), нетъргуеми стоки са такива, които са предназначени само за вътрешния пазар. Можем да разглеждаме международната търговия като фактор, който динамизира търговския процес, т.е. стимулира икономиката.

Международната търговия става все повече и инструмент за завоюване на нови позиции и доказателство за икономическа и политическа сила. Водещо място заемат развитите пазарни икономики – САЩ, Канада, Европейския съюз, Япония – те реализират 70% от световния стокообмен.

Експанзия на световната търговия – За периода 1950-2007 – бурно развитие на международната търговия, като могат да се обособят два съществени етапа:

  • 1950-1973 – златните години на развитие на световното производство и търговия(+10%). През този период световната икономика напредва изключително много с либерализирането на световната търговия.
  • 1973 – първият петролен шок. Страните от ОПЕК се договарят да увеличат цената на суровия петрол с 70%, а след това с 130%. За няколко месеца цената на барел петрол скача от 2$ на 14$ следователно следва световна криза(значителен спад в доходите на индустриалните държави)

Към тези две кризи се прибавят разпадането на световната валутна система, брутното развитие на новоиндустриализиращите се държави износителки. Също така залеза на старите европейски индустрии.

Отпадането на златно-доларовия стандарт и връщането на плаващите валути води до несигурност в икономиката и това води до различни форми на организиране на разменните отношения и различни подходи при извършването на търговски сделки.

  • След 80-ге години на 20 век сме свидетели на възстановяване на международната търговия. Това се дължи основно на 3 фактора:
    • Ускорената интеграция в ЕС(Единният европейски акт от 1986г.)
    • Либерализацията в световната търговия – постепенното отпадане на политиките на протекционизъм
    • Силен растеж в развиващите се страни – Южна Корея, Тайланд, Хонг Конг, а днес и Китай, Индия и Бразилия
  • 1998-2003г. – по слаб ръст на световната търговия поради азиатската криза
  • До 2007 силно нарастване на световния стокообмен. Днес бавно и постепенно възстановяване след дълбоката финансова и икономическа криза.

Инструменти за измерване на стокообмена – съществуват различни индикатори, измерващи степента на отвореност на икономиките на отделните страни.

  • Степен на отвореност на икономика – (Износ + внос)/БВП = степен на отвореност – показва до каква степен една икономика разчита на външната си търговия. Една икономика се смята за отворена ако е над 60%. В България този показател е 78% като за големите страни ЕС, САЩ и Япония е около 10%
  • Степен на отвореност базирана на износа – Износ/БВП – Измерва частта от вътрешното национално производство, която се изнася. Индикатор за степента на специализация на дадена страна. В България около 35% от БВП се изнася
  • Степен на проникване на вътрешния пазар – внос/(БВП + внос – износ) – частта от вътрешното търсене, която е покрита от вносни стоки. Показва слабостите на националното производство или нуждата да се внася за да се удовлетвори вътрешното търсене.

Външните ограничения – взаимозависимостта на икономиките, дължаща се на отвореността и международната търговия, ограничава самостоятелното правене на макрополитика(парична, бюджетна и др.).

Продуктова структура на международната търговия – върху кои типове продукти е базиран над 60% от световния стокообмен. Това са промишлени стоки. Но все повече се разширява делът на търговията с услуги.

Делът на суровините – за разлика от промишлените стоки селскостопанските постоянно намаляват(9%). Частта на изкопаемите суровини варира според динамиката на цените(предимно суровия петрол)

Структура по страни и региони – развитите индустриални страни доминират световната търговия. Водеща все още е триадата – ЕС, САЩ и Япония. Основни търговски сили са индустриалните държави, като това са 70% от световния стокообмен.

Междузонална търговия – търговията между страните от една и съща зона(например страните от европейският съюз търговат помежду си над 80% от търговията е вътрешнообщностна). Образуването на търговските блокове – ЕС, Северноамерикаснска зона на свободна търговия, Асоциация на държавите от Югоизточна Азия, Черноморска търговска зона и други.

Ранни теории за международната търговия

Предпоставки за възникване на търговията:

  • Международно разделение на труда
    • Обективни фактори – отнасяме съществуващите различия във факторната надареност. Различните страни разполагат с различни природни ресурси, различен климат, различни природни особености и в този смисъл отсъствието на определена предпоставка прави неизгодно произвеждането на определени стоки и услуги
    • Субективни фактори – тук става въпрос за различни вкусове и предпочитания, които са свързани с култура, религия и други фактори

Теория за абсолютните предимства – тя се дефинира от Адам Смит. Смит допуска че съществуват само 2 страни и 2 продукта, които са предмет на анализа. Това е така наречения двусекторен модел на размяна. Допуска се още, че страните търгуват в т.нар. режим на свободна търговия. Транспортните разходи са сравнително ниски и това не отежнява размяната, несъществуват мита, квоти и други ограничения, които да правят международните потоци регулируеми от държавата.  В моделът съществува балансирана търговия между страните. Страните са абсолютно идентични по всички показатели с изключение на производителността на фактора труд(той се измерва като се съпостави за колко време се произвежда единица продукция или какво количество продукция се произвежда за единица време).  Страните могат да търгуват свободно помежду си само със стоки, т.е. няма движение на производствени фактори. Закона за абсолютните предимства гласи че една страна има абсолютни предимства, специализира се произвежда и изнася на международния пазар, онези стоки и услуги за които има по-ниски съвкупни разходи отколкото страната търговски партньор.

Теория за сравнителните предимства – Разглежда се от Дейвид Рикардо. Една страна има сравнителни предимства, т.е. специализира се произвижда и изнася на международния пазар, онези стоки и услуги за които има по-ниски алтернативни производствени разходи спрямо страната партьор. Пределни алтернативни разходи(MOC) – какво бихме изгубили от непроизводството на едната стока, за сметка на друга стока.

Граница на производствените възможности – всички възможни комбинации от проидводството на 2 стоки в дадена държава при което напълно и ефективно са изразходени дадените ресурси.

Формиране на граница на потребителските възможности – всички възможни комбинации в потреблението на 2 стоки, за които обществето достига възможно най-висока крива на безразличие. Когато започнат да търгуват помежду си страните произвеждат повече отколкото когато не са специализирани, и това позволява допълнителните количества да бъдат изнесени. В резултат на което се разширява границата на производствените възможности, което означава че след търговията всяка една от страните има възможност да потребява друга различна комбинация, която е на по-висока крива на безразличие.

Изгоди от търговията при постоянни MOC:

  • Зависи от разликата между предтърговските ТОТ в страната и международните ТОТ след започване на търговията
  • Страната с по-малка еластичност на импортното търсене или експортното предлагане присвоява по-голяма част от изгодата
  • Граница на производствените възможности и разширена граница на потребителските възможности
  • Има абсолютна специализация

Изгода от МТ при нарастващи МОС

  • Графичен анализ – растяща пределна норма на субституция – трябва да се отказваме от все по-голямо количество от едната стока за да се произведе една допълнителна единица от друга стока. Това се дължи на закона за намаляваща пределна полезност
  • Избират частична специализация(произвеждат и двете стоки)
  • Прилагане на PPF анализа – пределната норма на заместване(MRT) нараства когато произвеждаме допълнително количество от стоката Х. MRT е алтернативен начин да кажем алтернативна цена. MRT измерва наклона на PPF(граница на производствените възможности)

Обществени крива на безразличие(/C) – Една обществена крива на безразличие показва комбинацията от два продукта, които предлагат на обществото едно и също равнище на удовлетвореност. Характеристики на /C – отрицателен наклон, изпъкнала към началото на координатната система, не се присичат. Пределната норма на субституция(MRS) намалява колкото повече количества от благото Х се потребяват.

Дотърговско равновесие(при автархия)

  • Автархия имаме при отсъствието на МТ
  • Дотърговското равновесие се достига при най-високо стояща обществена крива на безразличие за дадения обем на производство
  • Тове е в допирателната до PPF
  • Съществува само една точка на допиране до границата на производствените възможности
  • Относителна цена – равновесната относителна цена при автархия е тази, постигната в точката на допиране и измерена чрез наклона. Наклонът е Px/Py, т.е. цената на благото Х разделена на цената на стоката Y. Наклонът показва и алтернативната цена за производството на Х за сметка на отказа от Y.

МТ в стандартен модел на търговията

  • Възможна е поради ръзликата в алтернативните цени на производство
  • МОС се измерват от наклона в точките на равновесие при автархия за всяка страна
  • На графиката наклонът на страна 2 е по-малък(като абсолютен размер,) т.е. МОС за производството на Х в страна 2 са по-малко от МОС за страна 2 са по-малки от МОС за производството на Х в страна 1
  • Това значи, че страна 2 има сравнително предимство за производството на Х
  • Сравнителното предимство на страна 2 в Х кара страната да произвежда повече от Х
  • Аналогично за страна 1, при сравнителни предимства Y трябва да произвежда повече от Y
  • Така започва специализация в търговията

Условия на търговия(ТОТ) – влияе се от цените на международните пазари, и от други фактори. В зависимост от промяната на тези фактори е възможно да се наблюдава подобряване или влошаване на ТОТ. Това се измерва като с 1 единица износ може да се внесат повече единици от друго благо, и обратното.

  • ТОТ е съотношението(ценови индекс) на износа спрямо вноса
  • Показва какво количество стоки трябва да се изнесе за да може да се внесе единица внос
  • Разлика между МОС и ТОТ

Два важни извода:

  • В крайната точка на поизводство(В) и тази на потребление(С), пределните норми на трансформация и субституция в двете страни са равни. Това означава, че относителните цени в двете страни след търговията са еднакви и страните са напълно специализирани в производството на продуктите Х и Y.

Механизъм на реципрочно търсене

  • Формиране на международните ТОТ
  • Ефект на благосъстоянието от свободната търговия за страна вносител
  • Промяната, която настъпва за потребителите и производителите при автархия и при състояние на международна търговия. За тези, които изнасят повече те са на печалба, а за тези, които внасят са на загуба, но в крайна сметка благосъстоянието на обществото нараства.

Нетен ефект на свободната търговия за страна износител

Съвременни теории за международната търговия

Подход Основание за размяната Детерминанти на размяната Тип размяна
Рикардо и неорикардианци Сравнителни Предимства техгология Междуотраслова

 

Хекшер-Олин-Самуелсон Сравнителни предимства Факторна надареност Междуотраслова

 

Съвременни теории Икономия от мащаба Разнообразие в търсенето Междуотраслова и вътрешноотраслова

 

Теория на Хекшер-Олин(Н-О) за MT се основава на две базисни теореми:

  • Страната ще произвежда и изнася на международния пазар онези стоки, чието производство изисква интензивното използване на относително изобилия за тази страна(и следователно евтин) производствен фактори и ще внася стоки, производството на които изисква използването на оскъдния(и следователно скъп) фактор. Следователно относително изобилният фактор създава сравнителни предимства и изгода от МТ за тази страна.
  • Теорема за изравняването цените на производствените фактори – МТ довежда до уеднаквяване на цените(в относителне и абсолютен размер) на хомогенните фактори между държавите търговски партньори. Следователно заплатите и другите форми на факторен доход ще са еднакви след осъществяване на специализацията и размяната.

Допускаме две страни с идентични условия на производство и аналогични обществени криви на безразличия. Разликата е в относителната факторна надареност. В едната страна изобилтващия фактор е трудът, а в другата – капиталът. Факторното изобилие е детерминирано от съотношението (K)/(L)или pk/pl. Страната с по-голямото рацио K/L дефинираме като капиталоизобилтваща.

Страните се различават и по това, че стоките се произвеждат с различна факторна интензивност:

  • Факторната интензивност се детерминира от рациото (K)/(L), изискващо се при производството на стоки
  • Стоката, която определяме като капиталоинтензивна изисква по-високо съотношение K/L за единица обем

Пре тези допускания PPF, показана на следващия слайд ще отразява относителния производствен потенциал на търгуващите страни. Обединяваме на една графика двете PPF. При идентични обществени криви на безразличие, това е възможно равновесно състояние. При това положение Страна 1 има по-висока алтернативна цена за производство на стока Х(сравнявайки наклоните в равновесните точки). Според логиката на стандартния модел на МТ Страна 1 ще се специализира в производството на стоката Y и ще я изнася.

В Н-О модел на търговия, изгодата се описва от относителното факторно изобилие. Страната с изобилстващ труд изнася стоки, чието производство е трудоемко. Страната с изобилстващ капитал изнася капиталоемки стоки.

Цената на изнасяните стоки расте, сравнена с цената при автархия. Същевременно настъпва промяна в търсенето на изобилстващия фактор и следователно промяна в цената му. Крайният резултат е изравняване на цените на факторите в двете страни след МТ.

Теоремата на Столпер-Самуелсон доказва, че при нарастване на цената на дадена стока на международния пазар расте и доходността(възвръщаемостта) на интензивно използвания фактор. В същото време доходностността на относително оскъдния фактор пада. Това е ефект на задълбочаване.

Така трудоизобилстващата страна ще расте работната заплата и ще намалява дохода от кипатал, докато в относително по-надарената.

Парадокс на Леонтиев – 1951г. проверка на Н-О теорема на базата на американския износ и внос за 1947г. Показва, че изводите от Н-О модел не се потвърждава. Вносът на САЩ е капиталоинтензивен, когато би следвало да е трудноинтензивен. Съществува ли парадокс реално – допускането е за хомогенна технология, а реално тя е различна в отделните страни. Това изкривява резултатите от теста. Тестът допуска пълна мобилност на факторите на производство. На практика някои фактори са спеифични за дадени отрасли. Това изисква по-различна процедура на тестване.

Алтернативни теории:

  • Доходът като детерминанта на МТ(теория на Линдер) – преди да бъде международна търговия и износ за международните пазари всяко производство е предназначено за вътрешния пазар. Като се развива производството и се увеличава ефективността, се придобиват относителни предимства. Като така се изнася, но предимно за страни със подобна структура на доходи, вкусове и т.н.
  • Жизнен цикъл на продукта(теория на Вернон) – първоначално се произвежда повече отколкото е националното производство, а остатакът се изнася, но постепенно със стандартизиране на продукта, производството намалява и производствените мощности се изнасят в страни, където има изобилие от водещия фактор. Следователно националното потребление привишава производството и се налага да се внася съответната стока. По тази логика има 2 страни. Едните, които първоначално изнасят и другите, които първоначално внасят.
  • Вътрешноотраслева търговия(коефицинт на Грюбел-Лойд) –
  • Тъгровия с междинни продукти(Саниел-Джон)
  • Теория за стратегическа търговия(конкурентни предимства – Джеймс Брандър – Барбара Спенсър)
  • Теория на Портър – ударението се поставя върху мястото и ролята на държавата, която да подпомага определен отрасъл, за който се счита че има потенциал в резултат на което отегляйки своята държавна подкрепа този отрасъл може да бъде конкурентен на международния пазар. Конкурентни предимства на Портър:
    • Национален диамант на конкурентни предимства
      • Фактори на производство
      • Вътрешно търсене
      • Фирмена стратегия, структура и конкуренция
      • Свързани и подкрепящи проиводства

Задача 1. Нека са дадени две страни – Франция и Италия, напълно идентично по отношение на производството на текстил и козметика. Единствената разлика е в производителността на фактора труд. За единица време във всяка от страните се произвежда различно количество от двете стоки. Определете изгодата от МТ и посоката на търогвските потоци при модел на абсолютни и сравнителни предимства.

Обем произведена продукци Франция Италия
Плат 30 90
Парфюм 20 50

 

Задача 2. Дадено е времето за производство на единица продукт

Часове за производство на 1 стока Страна А Страна Б
Плат 3 9
Парфюм 2 5

 

Задача 3. В страна А пазарът на стоката Х е дефиниран от функцията на търсене и предлагане съответно D=400-10p S=50-5p, където р е националната цена. В страна Б пазарът на същата стока има характеристика D*=190-5p* и S=40+10p* Определете равновесната световна цена посоката и обема на международната търговия, ако цените са изразени в еднаква валута.

Търговска политика

Външнотърговска политика е неразделна част от външноикономическата политика и външната политика на една страна. Тя е система от мероприятия, провеждани от държавата за регулиране на външната търговия. Включва мерки в областта на митническата данъчната валутната, кредитната политика на страната. Инструменти на търговската политика

  • Ценови(тарифни) – мита
  • Нетарифни
    • Количествени ограничения – квоти
    • Ограничения чрез стандарт, технически параметри, норми

Инструменти на търговската политика

  • Доброволни ограничения на износа
  • Експортни субсидии
  • Насърчителни мерки за износителите

Мита и митническа политика

Митото е своеобразен косвен данък – надбавка над цената на стоката, с който косвен данък ценим да регулираме обема на вноса. Имат няколко функции

  • Регулаторната функция
  • Насърчителна функция(защитна функция) – свързани са със стимулирането на импорто заместващите отрасли в страната.
  • Фискална – да осигуряват приходи на държавния бюджет

Видове мита:

  • Според начина на формиране
    • Адвалорно мито – определят се като % от стойността на стоката
    • Специфично мито – определя се като константа
    • Комбинирано мито
  • Според предназначението
    • Забранително мито – елиминира външната търговия
    • Оптимално мито 0<=t*=1/Es<t забр – оптималното равнище на митото е реципрочно на еластичността на експортното предлагане. Ако експортното предлагане е съвършено еластично и ако световната цена е фиксирана, оптималното мито е равно на нула. При по-малка еластичност на експортното предлагане се повишава размерът на оптималното мито. То е оптимално само когато чуждестранните правителства не налагат ответни мита за своя внос.

Икономически ефект от митата

  • Статичен ефект за малка страна(разликата между малки и големи страни се определя от това до каква степен променяйки своето търсене влияе на световната равновесна цена) – видове ефекти:
    • Потребителски ефект – измерва се с промяната в потребителски излишък
    • Производствен ефект – отразява промяната в производствения излишък и е резултат от въвеждането на митото върху местните производители
    • Бюджетен ефект – свежда се до приходната функция на митата и е онова, което постъпва или не постъпва в държавния бюджет
    • Ефект върху търговията – промяната, която ще настъпи в обемите на вноса
  • Графичен анализ – има 3 ефекта
  • Ефект върху ТОТ в голяма страна
  • Графичен анализ – всички анализи се правят на базата на свободната търговия, когато пред нея няма бариери.

Ефект на благосъстоянието от митническа политика за малка страна

Загуба на благосъстояние Площ
Намалява потребителския излишък А+Б+С+Д
Изгода за благосъстоянието  
Расте производствения излишък А
Нарастване на митниески приход С
Нетна загуба Б+Д
Производствен ефект Б
Потребителски ефект Д

 

Икономически ефект от митата

  • Ефект върху благосъстоянието – трансфер на благосъстояние от потребителите към производители и правителство. Стимулираме местните производители, но това става за сметка на потребителите, защото е неефективно като цяло за обществото. За малка страна ефекта при въвеждане на митата е отрицателен.
  • Нетна загуба на благосъстояние тъй като загубата на потребителски излишък е по-голяма от нарастването на производствения излишък + приходите от митнически сборове

Митата при голяма страна вносител(за малка страна се счита страна при която въвеждайки митата в съответната страна не се променя цената на световния пазар, а за голяма се смята точно обратното, т.е. такава страна, която може да влияе върху световната цена, обикновено намаляйки я)

  • Ефект върху ТОТ в голяма страна се подобряват
    • Малка страна – 1ex = 1 IM> Pw 3
    • Голяма страна – 1ex > 1 IM > 2,75
  • Графичен анализ

Икономически ефект от митата за голяма страна

  • Ефект върху ТОТ в голяма страна
  • Митнически приход, общо F1+F2
  • Митническо бреме в страната вносител(от повишаване на p) F1

Видове митническа защита

  • Номинална – върху крайния продукт
  • Ефективна – върху добавената стойност
  • te = (tn-a1*t1)/(1-a1)
    • а1 – коефициент показващ отношението на разходите за суровини и цената на крайния продукт
    • t1 – мито върху вносните суровини
  • Eскалираща tn<te – от това е застрахована всяка една страна за да е ефективна митническата политика

Изводи от анализа

  • Митата повишават цените на вътрешния пазар и преразпределят доходите – от потребителите към производителите. Преразпределяната сума е пропорционална на продаваните количества на вътрешния пазар
  • Митата пренасочват покупки от вносни към местно произвеждани стоки, което увеличава разходите на по-съкпи ресурси от местен произход, вместо да бъдат внасяни от други страни, където са по-евтини.
  • Митата заставят потребителите да плащат данък върху дохода директно в бюджета
  • Митата ограничават някои купувачи поради увеличената цена над възможности на дохода им.
  • Ориентацията на част от купувачите към местни стоки и демотивирането на някои групи с ниски доходи да купуват този продукт поради това че митото покачва цената, и това е цената която страната плаща за своята митническа политика
  • Ефектът на митата за производителите се измерва с влиянието на структурата на митата върху добавената стойност на единица продукт
  • Когато страната може да въздейства върху цената, по която другите страни и доставят продукта, тя има възможно оптимизира позитвно митото.

За H1 за 2012 проходите от акцизи растат до 17%, а тези от мита падат до 0,4%

Нетарифни ограничения

Квота

  • Импортната квота едностранно определя количеството на вноса на даден продукт във физически измерения за определен период
  • Импортната квота е резулатат от едностранно действие на правителството на дадена страна с цел да се ограничи количеството на вноса.
  • По честно е да се организира търг, като по този начин се разпределя цялото количество, което е определено за внос. Това също води и до приходи в бюджета заради участия в търга и т.н.

Квотата има няколко функции:

  • Протекционистична функция, като индиректно им гарантира по-висока цена, но това естествено е неефективно както и при митото и при всички случаи обществото губи точно както губи и при митото
  • Ограничителна – въвежда контрол върху количесството внасяни стоки, като този контрол е абсолютен

Формиране на цената при квота – възможността за покачване цените на вътрешния пазар зависи от еласточността на търсенето на стоките, за които се въвеждат ограничения за внос, както и от наличието на стоки-заместители на националния пазар.

Разлика между квота и мито

Квота Мита
Действа индиректно, но не подменя пазарния механизъм Действа директно чрез цената
При нарастване на търсенето местното производство и цена се повишават повече При нарастване на търсеенто местното производство и цена остават непроменени, расте вноса
Приспособяването става чрез цената Приспособяването става чрез вноса
Точно лимитиран внос Обемът на вноса не е точно лимитиран
Може да роди монопол на вносителя Местните производители предпочитат квотата

 

Квота-печалба – Местните вносители, които получават право да внесат количество в рамките на квотата, получават квота-печалба, която е равна на квотата умножена по разликата между цената, по която те продават вносната стока на вътрешния пазар, и световната цена, по която са я купили. На графиката величината на квота-печалбата е предстовена от четириъглника J и е равна на разликата между цената на вътрешния пазар и световната цена, умножена по внесеното количество, регламентирано с импортната квота.

Алтернативни форми на търговски ограничения

  • Доброволни експортни ограничения – предизвиква покачване на световната цена чрез ограничаване на предлагането.
    • Това е политика, която следват и съблюдават страните износители. Т.е. се контролира не търсенето, а предлагането на световния пазар
    • Тази политика е гъвкава и се променя в зависимост от договореностите, които са доброволни
  • Системно пазартно приспособяване

Разлика между квота и доброволни експортни ограничения – различието се свежда до начина на тяхното администриране, от което обаче възниква и разлика при формирането и разпределението на квота-печалбата. Отговорността и контролът по спазването на доброволните експортни ограничения се поемат от страната износител. Чуждестранните фирми износители получават експортни лицензии от своето правителство, които дават право на износ на определена част от квотата. Тъй като те директно контролират потока от стоки към страната вносител, възможно е да продадат стоките по  цена, по-висока, отколкоте  ценета в страната вносител, и по такъв начин да приствояат част от квота-печалбата. Следователно квота-печалбата може да се трансферира от страната вносител към страната изонсител.

Неикономически ограничения:

  • Административни мерки – при използването на такива мерки може да се говори за протекционизъм, ако изпълнението на тези норми води до отклонение на вносната от международната цена на дадена стока. Например Германия(1516г.), Канада
  • Екостандарти и МТ
    • Националните екостандарти определят допустимото ниво на замърсяване, което може да бъде допуснато при дадено производство или за даден продукт
    • Строгите екостандарти водят до увеличаване на производствените разходи
    • За да поддържа добри сравнителни предимства дадена страна може да снижи екологичните си изисквания
  • Експортни субсидии
    • Форми – могат да бъдат няколко различни. Най-често прилагани са преките плащания(директните помощи), някаква сума било за единица продукт или определен обем продукция, с тази сума се цели с това да се подобри тяхната конкурентно способност. Може да има и индиректни помощи, те са свързани с предоставянето на определени облекчения (освобождаване от данъци, подпомагане чрез изграждане на инфраструктура и т.н.)
    • Механизъм на действие(графично)
    • Последици от прилагането им – местното производство расте, а вътрешната цена остава непроменена. Стимулира се неефективното производтво и се намаля границата на производствените възможности. Насърчават се неконкурентно способни производства, така че и експортните субсидии са механизъм при който общите ползи са по-малки.
    • Обща аграрна политика(ОАП) на ЕС – фонд FEOGA – вносът се таксува, а износът се субсидира – Има 3 цени, тази, на която се произвежда в най-лошите условия, тя се нарича индикативна цена, като от нея се извадят застраховки и транспортни разходи получаваме прагова цена. Най-ниската цена обикновено е на световния пазар, като за да може тези производители да внасят те трябва да плащат тези такси за да се достигне праговата цена и да не подбиват цената на вътрешните производители.
    • Икономически ефект на експортните субсидии
      • Субсидията е разход, който поема обществото
      • Цената, по която чуждестранните потребители плащат стоката, е под световната в нашия случай разликата е 0,5 долара. Това загатва, че условията на търговията за субсидиращата страна се влошават, което понижава и нейното икономическо благосъстояние.

Икономически ефект от различните типове търговски ограничения

  Мито Експортна субсидия Квота ДЕО
Производствен излишък
Потребителски излишък
Бюджетни приходи Const(рента на вносителя) Const(рента на чуждите износители)
Национално благосъстояние ↓Неопределен при малка страна ↓Неопределен при малка страна

 

Мита и митническа политика

Задача 4. Да допуснем, че производството на велосипеди в Мароко е описано от функцията S=5p-150, а търсенето D=1500-10p. На световния пазар те се продават по 50 евро за брой. Определете:

  • Възможна ли е международната търговия и как ще е ориентират търговския трафик
  • Правителството налага специфично мито от 10 евро. Какви промени ще настъпят в за потребители, местни производители и бюджета? Изчислете ефектите

Решение

  • При автархия вътрешната равновесна цена е D=S р=110. Тя е по-висока от световната цена и Мароко ще внася при своодна търговия 900бр.(D-S)=Dim
  • Мито от 10 евро ще повиши световната цена до 60. Така пак ще се внася, но вносък пада до 750, местното производство расте с 50, а търсенето намалява от 1000 до 900.
  • Потребителски ефект – 9500
  • Производствен ефект – 1250
  • Бюджетен ефект – 7500
  • Нетен ефект върху благосъстоянието – 750

Протекционизъм

Дефиниция – съзнателно провеждана от правителството на една държава политика на защита на националното производство от конкуренцията на чуждия внос. Състои се в поставяне на бариери пред вноса(мита, квоти, нетарифни ограничения). По този начин се създава изкуствено по-благоприятна среда за импортозаместващи отрасли.

Цената на протекционизма – загуба на благосъстояние – икономическото бреме от митническата политика възниква от заместването на вноса с по-скъпо национално производство(производствена загуба) и от намаляването на потреблението поради повишаването на цените(потребителска загуба). Ако количествените ограничения на вноса са администрирани от страната износител, какъвто е случаят с доброволните експротни ограничения, възниква допълнителна загуба, тъй като част от квота-печалбата вероятно ще бъде присвоена от чуждустранните експортни фирми.

Аргументи За

  • Защита на прохождащата индустрия, докато стане достатъчно силна и конкурентна за да оцелее след отпадането на защитните мерки.
  • Защита на работни метса в импортозаместващите отрасли(за предпочитане са вътрешните субсидии)
  • Защита на доходите и социалното благополучие на местните производители
  • Състоянието на платежния баланс – ограничаването на вноса възпира и отлива на национална валута за внос на чуждестранни стоки. Това е силен аргумент на политиците, че по този начин се създават предпоставки за увеличаване на националното богатство.
  • Защита на националния сувернитет
  • Защита на традиционни за страната или отделни региони отрасли, в които е заета значима част от активното население
  • Геополитически интереси

Аргументи Против

  • Води до преразпределение на доходите и засилва социалната дисперсия
  • Създава монополна рента(или квота-печалба) за защитените отрасли и ражда монопол
  • Слабоефективна политика – защитава неконкурентоспособни отрасли
  • Води до пилеене на ресурси и средства на обществото(загуба на благосъстоянието)

Световна търговия – търговски либерализъм

Световната търговия исторически е изкючение, правилото е протекционизмът  
Цел на световната търговия е максимизиране на глобалното богатство Води до търговски дефицит
Полза за потребителя Води до неравновенство в доходите, поради евтин внос от страни с ниски работни заплати
Ефективно използване на оскъдните ресурси Улеснява дейността на ТНК, а оттам на националните дисбаланси
Засилване на конкуренцията  
Специфични цели – засилва специализацията  
Разрушава антиконкурентни практики  
Улеснява разпространението на нови технологии и ноу-хау  
Расте взаимнообвързаността между страните  
Расте възможността за стабилност и световен мир  

 

GATT – Световна търговска организация(СТО)

  • Създава се през 1947г. по инициатива на ООН
  • От 23 страни нараства на над 150 през 1994г., при създаването на СТО
  • Форум за периодични многостранни търговски преговори за отстраняване на митническите бариери
  • Международни сесии(раунди), най-важните са цикъл Кенеди(митата падат с 36%) и Токийски цикъл(нетарифните бариери), Уругвайски(субсидиите)

Основни принципи на ГАТТ

  • Търговията трябва да се води на недискриминационна основа, което означава, че търговската политика ще се прилага по еднакъв начин спрямо всички партньори. Изисква се страните членки да прилагат принципа на ГАТТ разрешава провеждане на дискриминационна търговска политика под претекс за прилагане за преференции
  • ГАТТ забранява употребата на количествени ограничения.
  • ГАТТ няма власт да налага своите решения, но може да поставя рамки, в които да се водят преговори на двустранна основа.

Новият протекционизъм

  • Сиатълски кръг 1999-2000г.
  • Нов търговски дневен ред
    • Трудови стандарти и човешки права
    • Околна среда
    • Национален суверенитет
  • Създаване на конкуретно предимство – изгражда се с преднамерена корпоративна и национална политика

Възраждане на протекционизма при криза

  • САЩ – купувайте американското
  • Възраждане на държавните субсидии под различни форми

Валутен пазар

Под валутен курс се разбира разменното взаимоотношение между две валути изразяващо цената на едната парична единица изразена чрез другата. Това разменно отношение между двете валути и то може да се променя. А това означава че без каквото и да е друго да се е променило могат да се променят цените на стоките. Благодарение на валутния курс една стока, която до сега не е била търгуема може да се превърне в такава.

Основни функции на валутния курс

  • Измерителна функция – измерва цените на стоките, прави ги съпоставими и по този начин да улесни вземането на решение, дали колко и в каква посока да са ориентирани търговските потоци.
  • Регулаторна функция – променяйки и въздействайки по посока на промяна на валутния курс да влияе върху обемите на стоковия и капиталовия обмен
  • Стабилизираща функция – промяната във валутните курсове и нестабилността във валутните пазари може да предизвика много сериозни сътресения, може да доведе до регионални кризи, които в епохата на глобализация много лесно се превръщат в световни кризи.

Видове валутни курсове:

  • Според начина на тяхното изчисляване
    • Пряк – дефинираме разменното съотношение на единица чужда валута за съответното количество местна валута
    • Косвен – дефинираме единица местна валута с количество чужда валута
    • Кръстосан – използва се тогава когато две валути не се котират пряко или много рядко се котират помежду си в резултат на което няма точно определено съотношение между тях. Тогава се прибягва до посредничеството на трета валута.
  • Видове арбитраж
    • Валутен арбитраж между валути – извличането на безрискова печалба от съществуващи разлики във валутните курсове
    • Валутен арбитраж между финансови центрове – случва се същото, но се купува и продава една и съща валута на различни пазари.
  • Според какво показва съответния валутен курс
    • Номинален – показва разменното съотношение в конкретен момент
    • Реален – получаваме като номиналния претеглим с относителното равнище на цените в двете държави. Показва действителното разменно съотношение, т.е. покупателната способност на една парична единица спрямо друга.
    • Ефективен – разновидност на реалния, при която разменното съотношение се изчислява спрямо така наречената валутна кошница. В микса от валути, които влизат в кошницата участват валутите, които са основни търговски партньори и всяка валута участва със относително тегло съответващо на обема на външна търговия с въпросната цена.
  • Според датата на
    • Спот – разменното съотношение на една валута спрямо друга в текущия момент на пазар, на който плащанията се осъществяват веднага до 3 работни дни. Понеже е трудно да се предвиждат курсовете се появява застраховане или хеджиране.
    • Форуърден – пазар, на който се търгуват валути, но той е пазар с отложено плащане в рамките на 3, 6 месеца до година. Курсът който ще бъде валиден в момента на плащането е този, който е валиден в деня на сключване на сделката. По този начин се минимизира риска, но това ви гарантира повече сигурност струва форуърдна премия и дисконт, което по същество е разликата между спота и форуърда.
  • Валутни курсове определени според възможността да се променят свободно
    • Плаващ – курсовете се променят свободно
    • Фиксиран – наричаме онзи валутен курс, който не може да бъде променян за достатъчно дълъг период от време
    • Управлявано-плаващ валутен курс, който дава възможност за известни колебания приличащи на плаващите, обаче в същото време тези колебания са само в някакви граници, което го прави и близък до фиксирания. Границите на тези колебания наричаме валутни коридори.
  • В зависимост от това къде седят спрямо равновесния
    • Равновесен – онзи валутен курс за който търсенето количество е равно на предлаганото количество чужда валута
    • Надценен
    • Подценен

Модел на валутен пазар:

  • Търсене на валута
  • Предлагане, завъртаща се крива – произтича от еластичността, която при много ниски или високи стойности на еластичността променя наклона на кривата. По този начин има 3 точки, на равновесие, но само една от тях е стабилна.
  • Условия на Маршал-Лернар – ако сумата от еластичността на търсенето на американските стоки от британците и на британските от американците е равна или по-голяма от единица, валутният пазар е в стабилно равновесие. Ако сумата на двете еластичности е по-малка от единица, равновесието е нестабилно.
  • Равновесие
Цена на ЕХ(паунд) Валутен курс Паунд/долар Цена в САЩ(долари) Обем на ЕХ Търсене на паунд
10 1,5 15 1600 16000
10 1,6 16 1550 15500
10 1,8 18 1450 14500
10 2 20 1350 13500

 Обезценката на местната валута ограничава вноса администрация. Зад кривата на търсене стоят местните вносители, а зад кривата на предлагане износителите.

Детерминанти на валутния курс:

  • Краткосрочни
    • Относителните цени
    • Дохода
    • Международните движения на капитали
  • Дългосрочни
    • Платежен баланс
    • PPP
    • Паричното търсене
    • Баланса на инвестиционния портфейл

Механизъм на относителните цени – всяко влияние в инфлацията неминуемо се отразява върху валутния курс.

Доходът като детерминанта на валутния курс – с увеличение на дохода расте и потреблението на потребителски стоки, като част от потребителските стоки са местно, производство и част са стоки от внос. Това означава че с увеличеното потребление ще нарасне и потреблението на вносни стоки, което ще повлияе на валутните курсове.

От гледна точка на страната търговски партньор, увеличението на доходите ще увеличи търсенето и потреблението на вносни стоки, които се явяват износ за другата страна, което ще промени валутните курсове.

Ролята на Централната банка – стабилизационен механизъм на валутни интервенции – операции по стерилизация на централната банка. Състои се в активната намеса на централната банка по посока на отстраняване на възникналото неравновесие, което става с покупка или продажба на чужда валута на съответния валутен пазар, така че да може съответно валутния курс да падне или да се качи до съответното равновесно състояние. Източникът на тези интервенции са валутните резерви. Операции по стерелизация се състоят в адекватни мерки по стабилизиране които компенсират валутните интервенции.

Паритет на покупателната способност(РРР)

  • Съществува системна връзка между сравнителните темпове на инфлацията в двете страни и движението на валутния курс. С течение на времето страната с по-висока инфлация при равни други условия обезценява своята валута
  • Теорията за паритетната покупателна способност свързва валутния курс с относителната покупателна способност на валутите. Приложният и вариант подсказва че съществува еквивалентно изменение на валутния курс и процентните промени в относителните цени, т.е. на разликата в темповете на инфлацията.

Международно движение на капитали – на първо място то се осъществява заради по-високата доходност от лихвените проценти, но съществува риск от промяна на валутните курсове, което може да доведе както до печалби така и до загуби. Затова трябва да се вземе и предвид фиксираните валутни курсове, които са много по сигурни в случая.

Алтернативни валутни режими

  • Плаващи – валутен курс, който свободно се променя и върху който всички фактори оказват влияние. Най-големия плюс на плаващите валутни курсове е тяхната гъвкавост, те са адаптивни, бързопроменящи се и в този смисъл те най-ясно и точно отразяват действителното състояние на пазара и на една национална икономика. Между плаващите курсове не може да има трайно разминаване между номинален и реален валутен курс. Те са мощен инструмент в лицето на всяко едно правителство през централната си банка за решаване на макроикономически проблеми с равновесието и външнотърговсикя баланс. Фактът че те служат като предпазен механизъм за пренос на смущения между валутните партьори. Плаващите валутни курсове не струват нищо, т.е. не се изисква никакъв ресурс за да се управлява. Най-сериозния проблем при тях е тяхната нестабилност. Те са с висока степен на риск и понеже този риск не е желан от никога се налага този риск да бъде застрахован, което означава че така се оскъпяват транзакциите. Друг проблем е че те изкривяват конкурентноспособността на стоките, защото никога не може да знаете дали една стока е по-скъпа заради по-високите разходи или се дължи на валутния курс който е оскъпил стоката допълнително.
  • Фиксирани(Бретан Уудска валутна система) – това са тези валутни курсове, които за дълъг период от време остават непроменени. Основното предимство е да гарантират сигурност, безрискова размяна между отделните валути в смисъл на това че се елиминира валутния риск. Друго предимство е че те дават много висока степен на прозрачност и прогнизируемост на икономиката. Прави стоките и всяка една сделка сравними изчиствайки ги от колебанията във валутните курсове. Много лесно изпъкват конкурентните предимства. Като плюс може да разглеждаме факта че фиксирания валутен курс лишава правителството от различни инструменти. От друга страна това е и минус, защото намаля възможностите за интервенции по отношение на регулирането. Фактът че подържането на фиксиран валутен курс между две валути задължава политиките на двете страни да бъдат координирани и синхронни. Конвергенция – необходимостта по някакъв начин да измерим степента на развитие. Фиксираните валутни курсове поевтиняват транзакциите. Цената на фиксирания валутен курс е валутния ресурс, който страната трябва да подържа. Той седи замразен и не може да бъде ползван в крактосрочен период. Това означава че могат да си позволят подобен валутен курс само силни икономики, които могат да блокират част от средствата си във валутния резерв. Друг минус е обстоятелството че лишават страната от самостоятелна икономическа политика, налагайки необходимостта от координиране и съгласуване. Освен това лишават и правителството от инструмента промяна на валутния курс. Предпоставка за трайно и съществено отклоняване на номиналния от реалния валутен курс – това се отразява неблагоприятно върху конкурентноспособността на стоките. При плаващия валутен курс имаме обезценка и поскъпване на валутата. При фиксирания валутен курс имаме девалвация или реваловизация. Фиксираните валутни курсове са много силен трансмисионен механизъм за пренос на смущения.
  • Управлявано плаващи(валутни коридори, ЕВС, ЕВС-II, Еврозона) – такъв който може да се променя в рамките на определени граници, които граници се наричат валутен коридор. При достигането на горната или долната граница централната банки са длъжни с валутни интервенции да се намесят в пазара и да не позволят на валутния курс да се отклони извън допустимата норма. Плюс е че те са сравнително гъвкави и позволяват повече свобода и допускат известни колебания, но във същото време ограничават тези колебания в рамките на предварително ясна и допустима граница. Имаме сигурност, гарантираност и прозрачност до някаква степен, т.е. от една страна могат да се адаптират и да отразяват състоянието на икономиката, но тези колебания не са толкова драматични за да оскъпяват толкова много транзакцията. Друг плюс е фактът че чрез тях може да бъде пренесено смущение, но то е ограничено в рамките на фиксираното отклонение. Поставят ограничения пред този валутен риск, частично намаляват разходите по транзакциите, защото е ясно доколко и в какви граници може да варира валутната премия. Най-големия проблем е каква да бъде широчината на валутния коридор, т.е. до колко да бъде допустимо това отклонение на валутните курсове.
  • Световна валута – критерии и функции

Валутна политика на ЕС

  • Възникване на идеята и етапи
    • До края на 60-те
    • 1969 – предложение за план Бар да се въведе ограничение в коридора +-1,125%
    • 1971-78 план Вернер – змия в тунел
    • 1979 – ЕВС – силно базирана на германската марка, това означава че всяко едно сътресение се отразява изключително силно върху стабилността на ЕКЮто.
    • 1992-93 – криза, ЕВС2(ERM-II) – за разлика от първоначалното съсздаване е с марж на отклонение +-15%
    • 1999 – Еврозона
  • Елементи на ЕВС
    • ЕВКМ +-2,25 – европейски валутно курсов механизъм. Освен че помежду си валутите са в режим на управлявани валутни курсове, спрямо трети валути сме в режим на плаващ валутен курс. Прага на дивергенция е фиксиран на 0,75 от достигане на горната или долната граница – ако една валута под натиска на различни външни фактори е подложена на сериозни колебания и се отклонява от договорения валутен коридор на повече от 0,75 централната банка е длъжна да се намеси преди да се достигне горната или долната граница от 2,25.
    • Екю – паралелна валута – то е валута кошница, което означава че при определянето на състава на ЕКЮто участват абсолютно всички членки. Всяка една от тези валути участва с различен относителен дял, който се ревизира на определен период и зависи от икономическите темпове на развитие на страната. Валутния курс на ЕКЮто е много по-устойчив отколкото валутния курс на която и да е съставящо го валута. Първоначално като замисъл е създадено само като официално ЕКЮ, т.е. само за нуждите на банките и европейските институции. Постепенно обаче то се трансформира в т.нар. частно или търговско ЕКЮ, т.е. започва да се котира на европейските пазари и да се използва от частни субекти. За разлика от еврото ЕКЮ-то никога не подменя националните валути. Друга разлика е в това че ЕКЮто е като валута кошница, докато еврото си е друга отделна валута и е в плаващ режим за всички останали валути. За целия си 20годишен период ЕКЮто никога не е имало емисия на банкноти и монети, с изключение на една единствена, която има единствено номизматична стойност.
    • FECOM –европейски фонд за монетарно коопериране – може да емитира ЕКЮ. Може да отпуска краткосрочни заеми на страните членки, които изпитват затруднения.

Валутна политика на ЕС

  • Резултати от дейността на ЕВС
    • Външна и вътрешна стабилност –За външната стабилност гарантира много висока степен на стабилност и устойчивост. За вътрешната политика по скоро резултатите са скромни отколкото впечатляващи. Обеснението е в това ме има разлики в икономическото развитие и трудно се намира обща валутна политика, която да дава еднакви резултати за всяка една от тях.
    • Търговско екю
    • Ускорява евроитеграция
  • Недостатъци на ЕВС
  • Решение за МС – Маастрихтски договор(1992г.)

Европейски монетарен съюз

  • Същност и елементи – това е най-високият етап в развитието в ЕС. Представлява съвкупност от 3 емелента:
    • Валутен съюз – група страни, които са се уговорили по между си да подържат фиксирани валутни курсове между тези страни членки или са подменили националните си валути с единна такава.
    • Свободното движение на капитали – всички страни участващи в тази форма са се договорили да премахнат контрола на международното движение на капитали.
    • Европейска централна банка(ЕЦБ) – разписва, контролира и прилага тогава когато е необходимо единната парична политика.
  • Форми
  • Триъгълник на несъвместимостта
  • Оптимална валутна зона – критерии
  • Номинални конвергентни критерии(Маастрихтски критерии са различни от Копенхагенските критерии) –
Номинални конвергентни(Маастрихтски) Реални конвергентни(Копенхагентски)
Състояние на макроиндикатори Политически
Състояние на публични финанси Икономически
Валутен критерий Юридически

Маастрихтски критерии

  • Състояние на макро индикатори
    • Конвергенция на равнището на инфлацията – Постигане на темп на инфлация който да е максимум 1,5 процента по-висок от средния темп на инфлация в трите стратни от ЕС с най-ниска инфлация. Като измерител на инфлацията се използва хармонизираният индекс на цените на потребителите, като периодът в който трябва да бъде изпълнен този критерий е дванадесет месеца преди извършването на оценката
    • Конвергенция на номиналния дългосрочен лихвен процент – постигане на номинален дългосрочен лихвен процент, който да е максимум 2 процента по-висок от този в трите страни в ЕС с най-ниска инфлация. Като референтен лихвен процент се използва доходността по десетгодишните държавни ценни книжа, като периодът, в който трябва да бъде изпълнен този критерий, е дванадесет месеца преди извършването на оценката.
  • Състояние на публичните финанси
    • Бюджетен дефицит – постигане на бюджетен дефицит, който да е по-нисък от 3 процента от БВП. Този критерий трябва да бъде изпълнен в последната календарна година преди извършването на оцнеката. Независимо от това, че оценката се основава на данните само от годината преди извършването на оцнката, постигането на нисък бюджетен дефицит трябва да е устойчива тенденция, тъй като този критерий продължава да е в сила и след присъединяването към паричнния съюз поради това че е вграден в Пакта за стабилност и растеж.
    • Брутен правителствен дълг/БВП – постигане на ниво на отношението на брутния правителствен дълг към БВП, което е под 60 процента. Този критерий трябва да бъде изпълнен в последната календарна година преди извършването на оценката
  • Подържане на фиксиран валутен курс към еврото за период от най-малко две години чрез участие във Валутния механизъм – През този двегодишен период не се допуска девалвация на националната валута. Този критерии трябва да бъде изпълнен най-малко две годони преди извършването на оценаката

Рамка на икономическата политика

  • Преди членство в Еврозоната
    • Националната централна банка е само от ЕСЦБ
    • НЦБ сама определя паричната си политика
    • Съществува национална валута
    • Управителят на НЦБ участва
  • След членство в Еврозоната
  • Националната централна банка е част от ЕСЦБ и Евросистемата
  • Обща парична политика за цялата еврозона
  • Еврото е национална валута
  • Управителят на НЦБ участва в Общия съвет

Прилагане на паричната политика в Еврозоната

  • Паричната политика в Еврозоната се прилага децентрализирано чрез инфраструктурата на националните централни банки
  • Инструменти на паричната политика е краткосрочният номинален лихвен процент
  • Всички търговски банки имат достъп до Евросистемата
  • Операции на открития пазар
    • Основни рефинансиращи операции – седмични/всяка седмица/ РЕПО
    • Дългосрочни рефинансиращи операции – тримесечни/всеки месец/РЕПО
  • Ликвидни улеснения
    • Заемно улеснение
    • Депозитно улеснение
  • Минимални задължителни резерви
    • Изглаждане на лихвените проценти

Необходимост от нов световен валутен ред

  • По идея на Р. Мъндел
    • Валутна стабилност
    • G-7 да определи граници на валутните коридори
    • Образуване на валутни картели
    • Договор за стабилност на валутните пазари между трите световни валути – долар, евро, йена

Задача 1

При данните в таблицата и валутен курс на лева към турската лира 1:3 определете как ще са ориентирани търговските потоци между двете страни

Стока Цена в България(лева) Цена в Турция(лира)
А 4 36
Б 16 28
В 24 24
Г 32 10
Д 48 4

 

Стока Цена в България(лири) Цена в Турция(лири)
А 12 >>>>> 36
Б 48 <<<<< 28
В 72 <<<<< 24
Г 36 <<<<< 10
Д 144 <<<<< 4

Намерете промяната в посоката на търговските потоци, ако българският лев претърпи 100% девалвация спрямо турската валута. Това означава че съотношението става 1:1,5

Стока Цена в България(лири) Цена в Турция(лири)
А 6 >>>>> 36
Б 24 >>>>> 28
В 36 <<<<< 24
Г 18 <<<<< 10
Д 72 <<<<< 4

Отразява се благоприятно на износа и неблагоприятно на вноса.

Задача 2

Фиксираният валутен курс на лева към еврото е 1,9558. Инфацията през 2010 в България измерена чрез ХИПЦ е 12, а в Еврозоната 3,3. Намерете инфлационния диферинциал между България и Еврозоната. Изчислете реалния валутен курс на лева. Цените са съответно 112 и 103,3

Инфлационен дифериенциал е 12-3,3=8,7

Реален в.к. е номиналният, умножен с отношението между местното и чуждото ценово равнище 1,9558*112/103,3=2,120

Следователно поради инфлациията лева се обезценил с 8,42%

Международен капиталов пазар

Дефиниция:

  • Капиталовите потоци включват; дългови инструменти, портфейлни инвестиции, преки и вложения в недвижимости.
  • Тези движения между страните се отразяват в капиталовата сметка и финансовите операции на платежния баланс
  • Изтичащите капитали съответстват на покупката на чужди авоари от резиденти на страната, както и на погасяването на кредити в чужбина от местни резиденти.
  • Входящи потоци са тези на чужденци инвестиращи на местните финансови пазари включително придобиването на недвижима собственост, или предоставянето на кредити на местни резиденти.
  • Дерегламентация на движението на капиталовите потоци – отмяната на всички рестрикции, които ограничават трансакциите, т.е. капиталите влизат и илизат свободно от страната, без контрол и бариери.

Функции на международните капиталови пазари

  • Международните капиталови пазари позволяват на страни, които имат недостиг на спестявания да привлекат финансиране за своите вътрешни инвестиционни проекти
  • Инвеститорите могат да диверсифицират своите портфейли
    • Рисоквете са разпределени в по-голяма степен
    • Улесняват междувремевата размяна – днешни блага да се разменят срещу бъдещи такива в по-голяма степен.

Диверсификацията на портфейла – притежаване на активи на фирми от различни сектори, от различни държави и съдържащи различна степен на риск(съкровищни бонове – слаборискови; иновативни проекти – високорискови)

Темповете на икономически растеж на дадена национална икономика съответстват приблизително на средната доходност на инвестициите в страната

Основни предпоставки за експлозията на международното движение на капитали:

  • Икономическа либерализация
  • Мултилатерализма в търговията: в индустриализираните страни и в развиващите се страни
  • Революцията в технологиите и комуникациите – промяна в сектора на финансовото посредничество в световен мащаб, новите технологии правят все по-трудно за публичните власти да контролират влизането и напускането на капиталовите потоци в отделна страна.

Еволюция криещи рискове

  • Либерализацията на капиталовите пазари води до ръст в обемите, динамиката и подвижността на капиталовите потоци. Този феномен се разраства непрестанно и в определен смисъл е необратим процес
  • Положителни аспекти – ръст на инвестициите и икономическия растеж, подобряване на стандарта на живот в много от страните
  • Отрицателни аспекти – скъпоструващи финансови кризи
  • Валутен риск заради различните валути в различните страни

Функции и особеност на международното движение на капитали

  • Общи функции между МДК и националния пазар на капитали
    • Посредник между спестители и инвеститори
    • По-ефективна алокация на ресурси
    • По-висока доходност на капитала
    • Оптимизиране на инвестициите
  • Разлики между МДК и националния пазар на капитали
    • Допълнителен риск(валутен, политически)
    • Силно мобилен пазар
    • Все още доминиран от домашното предубеждение – много по-лесно е да се анализира и много по-добре се познава националната икономика и затова често се предпочита пред международния пазар
    • Бърза глобализация
    • Силно влияние върху стабилността на световните пазари

Рискови моменти

  • Рисковете от либерализирането на международното движение на капитали са подобни на тези, свързани с дерегламентация на националните финансови институции
  • Въпросът е как да се направи така, че от либерализирането на този сектор да се ограничат рисковете и да се извлече максимална изгода

Видове международно движение на капитали

Краткосрочно движение на капитали Дългосрочно движение на капитали
Потртфейлни инвестиции Преки инвестиции
Търговски(банкови) кредити Дългосрочни портфейлни инвестиции
Трансформиране на действителен капитал(нефтодолари) Придобиване на контрол върху собствеността

 

  Краткосрочни Дъгосрочни  
Тип на финансов актив Интервенция на централната банка, спекулативни капитали, търговски кредити, управление на международни валутни резерви Портфейлни инвестиции, заеми от търговски банки, публична финансова помощ(за страна от третия свят) Преки чужди инвестиции
Мотви Финансиране на международната търговия, финансова рентабилност, краткосрочна подкрепа на дадена валута, спекулации Сигурност за капиталовложението, диверсификация на риска, увеличаване на доходността Придобиване на траен интерес за управление на фирмата локализирана в чужбина

 

Преки инвестиции в България – За първите шест месеца на 2010 у нас са влезли едва 358,5 млн евро преки чуждестранни инвестиции, сочат данните на БНБ

Теория на портфолиотоа

  • Същност
  • Детерминанти на риска
От очакваната възвръщаемост От възприетия риск
Резмера на дивидента Валутен
Равнище на лихвения процент Полтически
Очаквана печалба от пазарната цена на актива Прекратяване на плащанията
Промяна във валутния курс Въвеждане на валутен контрол

Баланс на портфолиото

  • Размяна между риск и възвъщаемост
  • А1=f(r1r2…p1p2…X)W
  • Промяна в богатството и промяна в условията
  • Състояние на равновесие на портфолиото(графика)
  • ММ – парични активи в местна и чужда валута
  • ВВ – активи в местни ценни книжа
  • FF – чуждестранни активи

Регулация на международните финанси

  • Причини за международните финансови кризи – теория на Мински(мания, паника, катастрофа)
  • В период на продължителен просперитет икономиката преминава от финансова структура, доминирана от участници, играещи на сигурно, към такива, залагащи на по-рискови инвестиции

Регулация на международните финанси

  • Европейска валутна система 1992-1993
  • Мексико 1994-1995
  • Източноазиатска и руска криза 1997 – 1998
  • Ипотечна криза – САЩ 2007
  • Възможни алтернативи за контрол(саморегулиране чрез пазара и МВФ)

Хеджиране на валутния риск

  • Равни по обем и противоположни по посока действия с валутни активи, с цел минимизиране на риска от промяна на валутния курс
  • Прилага се и на спот и на форуърдния пазар(опции за покупка и продажба на форуърди активи)

Либерализация на международното движение на капитали и финансовите кризи

  • Рискове, свързани с вътрешната либерализация
  • Засилена конкуренция във финансовия сектор
  • Прави посредниците по-силно зависими от последиците, свързани с неизплащането на лошите кредити и лошите управлески практики
  • Банките могат да разширяват своите рискови практики, далеч над управленския им капацитет
  • Затруднените банки могат да прибягват до рискувам всичко за всичко, ангажирайки се с рискови инвестиционни проекти с помощта на скъпо финансиране
  • Давайки достъп на банките до сложни дериватни продукти се затруднява определянето на баланса на банките, както и надзора, определянето и ограничаването на рисковете. Всички тези функции са от компетенциите на контролните органи(централната банка)
  • Може да е опасна, кагота банковата система е нестабилна и уязвима
  • Ако банките и клиентити им натрупат значими външни дългове, без нужното покритие, монетарна криза или девалвация могат да намалят тяхната платежоспособност
  • Пример 1990 банките в развиващите се страни имат големи кредити в долари при ниски лихвени проценти, които бяха предоставили в местна валута при по-високи лихви. Когато чуждите капитали се отеглига, местната валута девалвира
  • Либерализацията на международното движение на капитали може да принуди властите да повишат рязко лихвените проценти за да защитят фиксирания валутен курс, който е подложен на натиск.
  • Може да задълбочи ефектите от неправилна политика
  • В един идеален(теоретичен) модел инвеститорите отчитат рисковете, свързани с техните инвестиции, банките и другите посредници на финансовите пазари биха правили премерени и предпазливи избори на инвестиции и биха били принудени от акционерите си и от клиентите си да приемат оптимални норми на счетоводство, отид и финансова информираност
  • В един реален модел управленските техники на риска са дефицит, одиторските и счетоводни практики не са оптимални, редица пречки ограничават банките да управляват риска
  • В този смисъл стриктни правила за предпазлиост могат да играят изключително важна роля

Регламентация

  • Визира няколко цели
    • Да подтикне банките и други участници на финансовите пазари по-добре да определят рисковете, които поемат
    • Да позволят на надзорните органи да следят за фактори, можещи да застрашат стабилността на системата и да имат възможност за корекции при нужда
    • Пример – банките насърчават да поддържат запаси, ако изгубят изведнъж възможността за достъп до външно финансиране(при рязка промява в световните лихвени проценти или криза в съседна страна)
    • Изискването на капиталова адекватност на банките по отношение на собствен капитал, прието в регламент Базел 2 през 2004г.
    • Принципът е да се спазва рацио от 8% от отпуснатите кредити претеглени през размера на собствения капитал. За всеки 100 евро раздадени кредити, банката трябва да притежава минимум 8 евро собствен капитал и 92 евро могат да идват от други изтоници на финансиране(депозити, медубанкови кредити, заеми на банката и пр.)
    • Изчисляването на активите се прави като функция на предполагамия риск за всеки кредит
    • Тези нови рестрикции оказват процикличен ефект върху кредитирането и икономическата активност

Новата роля на Европейската централна банка

  • В новите предложени за банков съюз в ЕС Европейската централна банка трябва да може да е кредитор от последна инстанция при нужда и за да предотврати риска от системна криза

Предварителни условия за успех на либерализацията на международното движение на капитали:

  • Макроикономическо равновесие
    • Добра макрополитика
    • Внимателно наблюдение над състоянието на публичните финанси – дефицит, дълг
  • Оздравяване на банковата система
    • Да не се прибягва до либерализация, ако това застрашава стабилността на вътрешната финансова система
    • Закриване на ненадеждни институции, преди да се пристъпи към отваряне на система към международните пазари
  • Стриктен надзор и контрол

Световната финансова и икономическа криза

  • Финансов сектор
  • Реалния сектор
  • Пазар на труда

Транснационални корпорации(Мултинационални)

Всяка фирма, която независимо от своята специфична юридическа форма, осъществява директен или индиректин контрол върху активите, притежавани от една или няколко фирми, разположени в страни различни от тази, в която дадената фирма е локализирала своето седалище. Всяка фирма, с произход от дадена държава, имаща стабилна дейност и притежаваща контрол върху други фирми в поне 3 чужди държави, където реализира минимум 10% от съвкупните си приходи. Това е термин, въведен за пръв път през 1960г. от Лиантал. Подобни фирми са съществували много преди Втората световна война, но едва след нея се превръщат в специален обект на анализ, тъй като започват да играят решаваща роля за развитието на отделни държави, придобиват огромно значение за производствената структура на приемащите страни.

Същност и теории за възникване:

  • Теория за производствения цикъл(Вернон-1970) – средство за предотвратяване на чуждата конкуренция и поддържане на монополна рента
  • Еклектична теория(Дънинг-1988) – ролята на технологиите
  • Стратегическа теория(Портър-1990) – в зависимост от общата конкурентна стратегия на фирмата се решава какъв вид дейност и къде да се осъществи

Опростена организационна структура на транснационалните корпорации

Видове транснационални компании:

  • Фирма – майка
  • Филиал – над 50% контрол
  • Дъщерна фирма – от 10-50% контрол
  • Клон – без юридическа самостоятелност по местното търговско право

Критерии:

  • В началото на века(2001) са регистрирани 60 000 МНК с над 820 000 филиали
  • На базата на 3 критерия:
  • Притежавани активи в чужбина като % от всички активи,
  • Продажби в чужбина,съотнесени към общите продажби,
  • Брой заети в чужбина спрямо общия брой на заетите
  • Средно аритметичната на тези три критерия дава среден индекс на мултинационализация

Мотиви за интернационализация на производството:

Ще разгледаме по подробно теорията за специфичното предимство. Пръв го въвежда Стеф Химер. Най-често то се проявява под 3 форми – технологично предимство, световна репутация и име на марката, финансов капацитет, материална инфраструктура, мащаб на производството

Има различни мотиви, които биха накарали фирмата да изнесе производството зад граница, вместо да изнася готова продукция:

  • По-добри условия, свързани с търсенето
  • По-добри мотиви, свързани с предлагането
  • По-добри конкурентни позиции спрямо останалите в бранша

Цели и мотиви на транснационалните компании:

  • Минимизиране на разходите
  • Максимизиране на продажбите
  • Максимизиране на печалбите

Избор на локация

  • Йерархизиран избор, протичащ на три нива
    • Географска зона
    • Национална държава
    • Регион(терен)

Форми на организация:

  • Преки задгранични инвестиции
    • Построяване на нов завод(инвестиция на зелено)
    • Чрез приватизация –сливания и поглъщания на фирми
    • Чрез разрастване на филиал или местно представителство
    • Чрез създаване на смесено предприятие
  • Портфейлни инвестиции

Трансферно ценообразуване – изкуствено завишаване или занивжаване на цената при вътрешнофирмената търговия с цел преместване на печалбата от страната с по-високо към страната с по-ниско данъчно облагане

Ефекти от дейността на МНК

За приемащата страна За изпращащата страна
Расте производителността на факторите, обема на производство, заетостта и доходите Намалява заетостта, данъчните приходи
Подобрява се бизнес климата и нивото на технологиите Стабилизира се световното равновесие
Репатрираният доход влошава ПБ, променя производствената структура Влошава конкурентоспособността на страната като цяло
Влошават екологичното равновесие Преструктурира характера на икономиката

Трансанционалните компании и международната икономика:

  • Интернационализация на производството
  • Концентрация по региони

Транснационалните компании и международната икономика

  • 4/5 от световното индустриално производство е от ТНК
  • ПЧИ растат средногодишно с 30%(което е 4 пъти по-бързо от световното производство и 3 пъти повече от ръста на МТ)
  • Силна регионална концентрация(85% от ПЧИ са между страните от Триадата)
  • Икономическа конкуренция и финансови пазари са все по-глобални, а производството все по-регионално
  • Засилват се диспропорциите и регионалните неравенства
  • Регионализацията на производството изолира от търговски войни и силни валутни колебания
  • ТНК губят националните идентичност и се интернационализират
  • Все още са национални фирми, вършещи международен бизнес
  • Транснационалните компании (ТНК) са един от факторите за увеличаване на световното неравенство. Поради тяхната икономическа мощ малките местни фирми биват изместени или отпадат от пазара. Засилващата се тенденция към сливания и поглъщания в световен мащаб води до това, че голяма част от тези корпорации финансово стават по-мощни и стабилни от една, а понякога и няколко страни със средни размери
  • Международния стокообмен за периода 1980-1999 нараства 2,5 пъти, докато ПЧИ над 8 пъти
  • Размерът на ПЧИ през 1980 е под 5% от световния БВП, а през 1999 достига 12%

Фолксваген АД – Концернът упражнява производство в 48 места, разположени в 13 европейски държави и 6 страни от Америка, Азия и Африка. Повече от 329 000 заети произвеждат всеки работен ден около 25 400 автомобила или пък са заети с извършването на услуги свързани с автомобилите. Фолксваген АД предлага своите автомобили в над 150 държави по света.

5те най-големи нефинансови транснационални компании в смета по размер на чуждите активи на 2007г.

Място Фирма Страна-домакин Сектор Чужди активи(млн. долари) Общо активи Чужд персонал (брой) Общо(брой)
1 Vodafon Велико-британия Телекому-никации 221238 222326 24000 29465
2 General Electric САЩ Електро-оборудване 159188 437006 145000 313000
3 Exxon Mobil САЩ Петрол 101728 149000 64000 9700
4 Vivendi Universal Франция Диверсифи-циран портфейл 93260 141935 210084 327380
5 General Motrs САЩ Автомо-билен 75150 303100 165300 386000

 

  • Следва да се отбележи, че ТНК са най-активни във високоразвитите страни, следвайки описания за първи път от Робърт Грийн и Джеймс Латц през 1978 г. модел на Триадата.
  • Към 2004 г. седалищата на най-големите 200 ТНК са разпределени географски както следва: 62 в Япония, 53 в САЩ, 23 в Германия, 19 във Франция, 11 във Великобритания, 8 в Швейцария, 6 в Южна Корея, 5 в Италия и 1 в Нидерландия.
  • Общият им оборот е 7,85 трил. долара или 30% от световния БВП. Финансовите ТНК от САЩ, Япония, Германия, Великобритания и Франция притежават общо 74 % от активите на 50-те най-големи финансови ТНК
  • Комбинираните продажби на шестте най-големи търговски компании в Япония са приблизително равни на комбинирания БВП на цяла Южна Америка.
  • Комбинираните продажби на най-големите двеста корпорации надвишават съвкупния БВП на всички страни, без най-големите 9 икономики, което ще рече, че те надминават комбинираните икономики на 182 страни.
  • Печалбите на петстотинте най-големи корпорации в САЩ се равняват на приблизително 60% от БВП на страната. ТНК държат 90% от всички патенти за технологии в целия свят. ТНК заемат около 70% от световната търговия. Повече от 30% от тази търговия е вътрешнофирмена, между различните предприятия в корпорацията

 

Платежен баланс

Същност на платежния баланс – таблична форма на запис на всички транзакции осъществени за определен период от време, по които транзакции едната страна е чужд резидент.

Каква структура има

  • По хоризонтала – сметки и статии
  • По вертикила – дебит(създава задължения за местнити резиденти)
  • Кредит(създава вземания)
  • Операции под черта
  • Статистическа грешка
  • Активно и пасивно салдо на баланса – ако дебитната страна е по-малка от кредитната имаме активен баланс, ако дебитната е по-голяма от кредитната имаме пасивен баланс.

Балансът се следи непрекъснато, но се публикува на всеки 3 месеца, за да може предварително да се вземат мерки и да се уравновеси баланса чрез интервенции от държавата.

Текуща сметка – отразява всички транзакции свързани с вноса, износа и трансфера на доходи. Тази сметка завършва със салдо на текущата сметка, в което се включва търговския баланс(нетния експорт(Х-М))

Едностранни трансфери – имат само една посока на движение – това обикновено е предоставяне на стоки и услуги безвъзмездно(хуманитарна помощ)

Капиталова сметка – отразява движението на капитали от страната към останалия свят и обратно.

Финансова сметка – отразяват се всички парични потоци, които могат да се дефинират като – преки чужди инвестиции, портфейлни инвестиции, търговски заеми(предоставени и получени). Завършва със салдо

Статистическа грешка и пропуски – имат устойчив характер и могат да се проследят назад във времето и в какъв размер възникват.

Операции под черта – нарича се официална сметка – интервенциите и транзакциите в нея са нещата, които правят официалните институции(централната банка). Съществуват 2 статии – промяна на валутните резерви на централната банка и международни финансови институции.

Прогнози за платежния баланс

  • Имахме големи дефицити по текущата сметка, но те се финансираха най-вече с приток на преки инвестиции и платежния баланс беше положителен, което означаваше ръст на валутните резерви
  • Дефицитът по текущата сметка се свива от 8,5 от БВП за 2009г. до 5,5% от БВП за 2010г., а инфлацията се очаква да остана на нивото от около 2,2% предвиждат от МВФ
  • През февруари БНБ 2012г. обяви месечен излишък по текущата сметка, което се случва за първи път от февруари 1998г., когато България се възстановяваше от икономичесакта криза през 1996-1997г.
  • Все още продължаваме да внасяме повече отколкото изнасяме – Търговското салдо за януари – септември 2011г. е отрицателно в размер на 780,2млн евро(2% от БВП) при отрицателно салдо от 1724,2 млн евро.

Механизми за уравновесяване на платежен баланс-йерархичен подход

  • Автоматично
    • Чрез валутния курс – променяйки валутния курс се постига промяна в характеристиките на вноса и износа.
      • Действа най-добре при плаващи валутни курсове
      • Ефективността му зависи от еластичността на търсене и предлагане на външно търгуемите стоки и изпълнението на Маршал-Лернер
    • Чрез дохода – чрез него се постига промяна в потребителските разходи, което увеличава потреблението и в това число и вноса.
      • Принцип – изземвания–добавки(S+T+M=I+G+X)
      • Нетна вътрешни изземвания в затворена икономика
      • Нетни външни добавки в отворена икономика
      • Равновесие
    • Чрез монетарния механизъм
      • Относителни цени
        • При излишък в платежния баланс от 1 млрд. лв. – опасност от поскъпване на лева, поради голямото търсене на левове за покупка на български стоки. БНБ продава на валутния пазар 1млрд. лв., купува чужда валута
        • Механизъм на осъществяване – чрез търговските банки
        • Резултат – нарастване на паричната маса, промяна в относителните цени, намаляване на износа, увеличаване на вноса, уравняване на платежния баланс
        • Извод – излишъкът увеличава, а дефицитът свива паричната маса на вътрешния паричен пазар. Централната банка противодейства с операции по стерилизиране на паричното обръщение на открития паричен пазар
      • Лихвените проценти
        • Всяка промяна в паричната маса променя лихвения процент, а оттам при свободно движение на капитали се променя задграничния трансфер
        • Дефицитът свива паричната маса, расте лихвения проценти, има приток на чужди капитали, илишъкът по капиталовата сметка е частично или изцяло покрит дефицит по платежен баланс
      • Паричната маса
        • Всеки дефицит в платежния баланс свива паричната маса. В хората има по-малко ликвидни средства – Намалява търсенето на стоки(включително стоки от внос)
        • Краен резултат(Х-М) намалява, т.е. дефицитът се ограничава или изчезва напълно
      • Индуцирано
        • Промяна в разходите – променя се някоя от нетните вътрешни изземвания
        • Пренасочване на разходите
          • Девалвация – променя конкурентноспособността, прави износа атрактивен. Прилага се при дефицит по търговския баланс. Дава добри резултати при изпълнение на условие на Маршал-Лернер. Ефект на кривата J(временно влошавана не търговския баланс в SR, но в LR платежния баланс се подобрява )
          • Валутен контрол – ограничаване и въвеждане на определени рестрикции по отношение на движението на капиталите. Слабо приложим
          • Митнически ограничения – слабо приложим

Макрополитика в отворена икономика

ISLM анализ в отворена икономика

Равновесие в затворена икономика

  • Цел на вътрешното равновесие – пълна заетост и стабилно равнище на цените
  • Балансови уравнения I+G=T+S
  • Начини на регулиране – монетарна и фискална политика
  • Графичен модел на равновесие(IS=LM)

Увеличаването на правителствените разходи, намалянето на данъците, увеличаването на разполагаемия доход води до увеличаване на съвкупното търсене, което от своя страна чрез ефекта на мултипликатора увеличаване на БВП, заетостта и цените.

Равновесие в отворена икономика

  • Цел – вътрешно + външно равновесие
  • Диаграма на Суан
  • Балансови уравнения (X-M)=(S-I)+(T-G)
  • Модел на равновесие IS-LM-BP
  • Начини на регулиране – всеки един от подходите за уравняване на ПБ, но едновременно с това адекватни стерилизационни мерки за да не се наруши вътрешното равновесие

Видове регулаторна политика

Вид политика Вид валутен курс Ефект на паричното предлагане Ефективност на макрополитиката
Монетарна Фиксиран Опит за промяна в националната кредитна компонента, неутрализиран от валутната компонента Слаба
Монетарна Плаващ Опит за промяна в националната кредитна компонента, които не се неутрализира от валутната компонента Голяма
Фискална Фиксиран Промяна се валуната компонента на паричната маса Голяма
Фискална Плаващ Няма промени нито в кредитната, ниво във валутната компонента неефективна

 

ISLMBP анализ – фиксирани валутни курсове

BP крива – съвкупност от точки, която съотвества на всички възможни комбинации на доход и лихвен процент, за които комбинации платежния баланс е в равновесие. BP e растяща и може да бъде с различна еластичност в зависимост до колко движението на капитали реагира при промяна в лихвения процент. Всеки доход различен от дохода Y1, който представлява равновесие ще доведе до състояние на излишък от текущата сметка, защото по-малкия доход ще накара потребителите да купуват по-малко включително стоки от внос, което ще доведе до излишък по текущата сметка.

Едновременно равновесие на продуктов, паричен и валутен пазар 

Ефект от провеждането на експанзивна фискална политика при фиксиран валутен курс

Увеличаване на правителствените разходи – увеличаване на съвкупното търсене – увеличаване на производството и заетостта – увеличено търсене на пари – увеличаване на лихвените проценти – приток на капитал – излишък в капиталовата сметка – излишък в платежния баланс и увеличаване на паричното предлагане.

Ефект от експанзивна парична политика при фиксирани валутни курсове

Увеличаване на паричното предлагане – намаляване на лихвения процент – отлив на капитал – дефицит в платежния баланс – валутна интервенция – намаляване на паричното предлагане

Плаващи валутни курсове, крива BP – обезценката на чуждата валута води до дефицит в платежния баланс и поскъпването на чуждата валута води до излишък

Ефект от експанзивна фискална политика при плаващ курс

Увеличаване на правителствени разходи – увеличаване на съвкупното предлагане – увеличаване на производство и заетост – увеличаване на търсенето на пари – увеличаване на лихвения процент – приток на капитал – излишък в капиталовата сметка – поскъпване на националната валута – дефицит в търговската сметка – намаляване на съвкупното търсене

Ефект от експанзивна парична политика при плаващ валутен курс

Увеличаване на паричното предлагане – намаляване на лихвения процент – отлив на капитала – дефицит в капиталовата сметка – обезценяване на националната валута – излишък в търговската сметка

Няма една единствена политика, която да върне в равновесия паричния баланс. Освен това има редица, фактори които намаляват ефективността на инструментите и затова трябва много внимателно да се използват тези инструменти и да се следят вторичните ефекти. Правенето на активна макроикономическа политика е изключително сложна проблематика, която понякога е невъзможно самостоятелно в едно национално стопанство.

Влияние на чуждата макрополитика върху националната икономическа политика при малка страна

Чужда макрополитика Национална валутна политика Ефект върху националната икономическа политика
Експанзивна/рестрективно монетарна Фиксиран Инфлация(безработица), пренос на смущения
Експанзивна/рестриктивна монетарна Плаващ Малка или никаква промяна в дохода и цените. Предпазва от смущения
Експанзивна/рестриктивна фискална Фиксиран Безработица(инфлация). Пренос на смущения
Експанзивна/рестриктивна фискална Плаващ Малка или никаква промяна в доходите и цените. Предпазва от смущения

В режим на фиксиран валутен курс, особено малките отворени икономики не могат да си позволят лукса да имат самостоятелно политикечска макроикономическа политика.  Във всички случаи при режим на фиксиран валутен курс е по-добре да има съгласувана политика между страните и е много добре да има синхронност между бизнес циклите(висока степен на икономическа конвергенция).  Не искайки да се откаже от самостоятелността на правене на макроикономическа политика, страни които са силно зависими икономически имат едно възможно решение и то е плаващ валутен курс.

Регионална икономическа интеграция

Същност на икономическата интеграция – процес на доброволно координиране на икономическите политики на ограничен брой държави, намиращи се на относително еднакво равнище на конвергенция, с цел ускоряване на икономическото развитие и нарастване на благосъстоянието.

Модели на интеграция

  • Негативна и позитивна интеграция
  • Секториална интеграция
  • Поетапна интеграция – нива на икономическа интеграция
    • Преференциални търговски съглашения – 1957
    • Зона на свободна търговия
    • Митнически съюз – 1968
    • Общ пазар – 1972
    • Единен пазар – 1992
    • Икономически и монетарен съюз(1999)
    • Политически съюз
  • Многоскоростна интеграция
  • Модел на концентрични кръгове
  • Модел на храмова структура

 

Устойчиво развитие

Устойчиво развитие – обхващаща такива важни аспекти за гражданите като поддържането и увеличаването на жизненото равнище, изграждане на сигурно здраво и базирано върху социалната интеграция общество, гарантирането и опазването на екологично чиста околна среда. Това означава пестеливо използване на природните ресурси и възстановяване на екологичното равновесие, сериозно обвързване на икономическата с екологичната ефектиност на производството така че динамичното развитие да не е за сметка на бъдещите поколения.

Индикатори за устойчиво развитие – определени са 14 групи основни показатели, с множество подиндикатори, обхващащи всеки един от аспектите.

Аспекти на устойчивото развитие

  • Аспекти на устойчивото развитие
    • Икономически – основния показател е БВП
    • Социален
    • Екологичен
    • Институционален

Нови сериозни заплахи и предизвикателства пред устойчивостта

  • Проени в климата
  • Ограничени възможности за нови енергоизточници и ръст в цените на енергията
  • Развитието на транспорта
  • Досегашните модели на производство и потребление
  • Използването и опазването на ресурсите
  • Засилване на световната конкуренция

Политика на устойчивото развитие

  • Фискална – цели експлицитно да ограничи вредните въздействия върху околната среда.
  • Задачи на екофискалната политика
    • Замърсителят плаща – тези които замърсяват околната среда трябва да плащат по-високи такси
    • Генериране на доходи – въвеждането на зелените данъци е допълнителен приход в бюджета, но тук се получава конфликт между икономика и екология.
    • Инструменти на екофискалната политика
      • Данъци и такси – принуждават производителите и потребителите да променят поведението си
      • Стимулираме метода за преминаване от нормално производство към екологично такова(например, намалени данъци, диференциация на ставки, отстъпки, облекчения, екосубсидии, държавно финансиране на програми за екология и др.)
    • Търговия се емисионни разрешителни – пионер са страните от ЕС. Принципа е следния – на всяка страна се отпускат допустими квоти, които те ако не използват могат да продадат на тези, които имат нужда или ако имат нужда могат да закупят допълнителни.

Съвместимост на Лисабонската стратегия и Стратегията за устойчиво развитие

  • Лисабонска стратегия
    • Създаване на повече и по-добри работни места
    • ЕС – по-привликателно място за труд и иновации
    • Икономика базирана на знанието
  • Стратегия за устойчиво развитие
    • Икономически просперитет, подържане и увеличаване на жизненото равнище
    • Екологично устойчиво общество

Стратегия за устойчиво развитие на България

  • Оперативните цели – поставени в нашата стратегия за устойчиво развитие са свързани с:
    • Повишаване на икономическата активност на населението чрез по-висока степен на заетост и намаляване на безработицата
    • Повишаване на образованието на обществото
    • Повишаване на информираността на обществото

 

Напиши коментар