Лекции УНСС Блогът на Петко Иванов

Лекции по Търговско право при проф. Златка Сукарева – УНСС

Университет: УНСС

Предмет: Търговско право

Преподавател: проф. Златка Сукарева

Коментар: Лекциите са доста подробни и са напълно достатъчни за подготовка

Подкрепи блогът: Тъй като поддръжката на сайта и оформяннето на подобни материали изискват доста време и ресурси ще съм благодарен ако разгледаш някои проморциолни продукти, със специално намаление за читателите.

Търговско право. Предмет, метод, систематично място. Източници. Система. Търговски правоотношения.

1.1. Понятие за търговско право. Понятието търговия в икономиката и в правото

    Търговското право е правен отрасъл, чиито норми уреждат отношенията, които се пораждат в търговията, разбирана в широк смисъл. Терминът търговско право има условно значение, тъй като търговското право не е право на търговията, разгледана в икономически смисъл като дейност във връзка с изкупуването, съхранението и препродаването на стоките с цел получаването на печалба, а е право на цялата стопанска дейност, която обхваща целия възпроизводствен процес ( всички видове стопански дей- ности: индустрия, селско стопанство, търговия, транспорт, съхранение на стоките, банкова дейност, застахователна дейност, сарафска дейност, строи- телна дейност, импресарска дейност, издателска дейност, лицензионна тър- говия и други видове дейности и услуги, извършени от един търговец в полза на неговите клиенти с цел получаване на печалба)

1.2. Същност, предмет и система на търговското право

   Българското обективно търговско право е приведена в система съвкупност от публични и частни правни норми, които уреждат:

– правното положение на търговците и организационните правни форми, в които те могат да извършват стопанска дейност;

– търговския регистър;

– търговските книги;

– сдружаването на търговците;

– търговското представителство;

– търговската несъстоятелност;

– търговските сделки;

– формите на държавно регулиране на стопанската дейност;

   Търговското право се състои от 2 дяла (части) – частно търговско право и публично търговско право:

– частното търговско право е съвкупност от частни првни норми, които уреждат:

* правното положение на търговците (ЕТ, търговци – публични предприя- тия, търговски дружества, кооперации);

* правните форми, в които те могат да извършват стопанска дейност и да се сдружават;

* търговските сделки

* частните правоотношения по хоризонтала между търговците или между тях и техните клиенти, възникващи във връзка с извършването и реализа- цията (отчуждаването)  на продуктите на стопанска дейност и стопански услуги

– публичното търговско право е съвкупност от публични правни норми, които уреждат:

* търговския регистър

* търговските книги

* защитата на конкуренцията

* формите на държавно регулиране (държавна намеса) на стопанската дей- ност на търговците

* публичните правоотношения по вертикала между държавата и търговците, които възникват във връзка с това регулиране

  Законодателната система на търговското право е уредена в ТЗ, където частните и публичните правни норми са групирани в 4 части:

– Обща част, която включва:

* общите положения на търговците

* търговски регистър

* търговска фирма и седалище на търговеца

* прдприятия и сделките с тях

* клонове

* търговско представителство

* търговски книги

– Видове търговци, която включва:

* ЕТ

* публичните предприятия

* търговските дружества

* преобразуване на тъговските дружества

* ликвидация на търговските дружества

* обединенията на търговците

* приложим закон в отношенията с международен елемент

* административнонаказателна отговорност

– Търговски сделки, където са уредени различните видове търговски сделки

– Несъстоятелност, където е уредена процедурата на търговската несъстоя- телност

   Научната система на търговското право – е система, в която търговско правните норми са систематизирани в 2 дяла:

– частно търговско право

– публично търговско право

1.3. Тенденции в развитието на търговското право:

* във връзка с приложението на пазарната икономика – се засилва ролята и значението на частното и публичното търговско право за сметка на гражданското право;

* във връзка с хармонизацията на българското публично търговско право с правото на Европейския съюз – се разраства неговото значение и приложно поле;

 

  1. Основни принципи на търговското право. Правна уредба и правно значение. Принцип на свободата на стопанската и търговска дейност.

2.1. Правна уредба и правно значение

       Основните принципи на търговското право не са посочени изрично в Търговския закон, но имат многостранно значение:

– те са основните идеи (начала, положения), които са залегнали в търговс- кото законодателство или могат да се извлекат по тълкувателен път от неговите правни норми; като такива те са се превърнали в основни правила за поведение на търговскоправните субекти; те са част от обективното тър- говско право;

– те са субсидиарен източник на търговското право, защото служат за запълване на празнотите в търговското законодателство;

– помагат при тълкуване на отделните правни норми в търговското право;

2.2. Видове принципи

    Търговската дейност, разгледана в широк смисъл н думата като стопанска дейност, трябва да се извършва от търговците върху основата на следните принципи:

– Принципът на свободното предприемачество, на свободната стопанска инициатива:

* формулиран е в чл.19, ал.1 от Конституцията – стопанската дейност в РБ се развива върху основата на свободна стопанска инициатива;

* може да се извлече и от чл.17, ал.1 и чл. 56 ТЗ;

– Принципът на свободната лоялна конкуренция:

* формулиран е в чл.19, ал. 2 от Конституцията и в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК);

– Принципът на свободата и неприкосвеността на частната собстве- ност:

* той е продължение на принципа на либерализма;

* общ принцип на цялото частно право;

* формулиран е в чл. 17, ал. 2 и 3 от Конституцията;

– Принципът на стопанската самостоятелност на търговците:

* общ принцип на цялото частно право;

* извлича се по тълкувателен път от принципа, че собственикът понася загубите от своята стопанска дейност, че вещта погива за собтвеника; при пазарна икономика всеки търговец се издържа сам; държавата не носи риска от нерационалното извършване на стопанска дейност от частните търговци;

– Принципът на държавното регулиране на стопанската дейност:

* е коректив на принципа на пълния либерализъм на търговеца;

* общ принцип на цялото частно право;

* е социален принцип или принцип на колективизма;

* извлича се от чл.15, чл.18,ал.4, чл.19, ал.2, чл. 20 и други от Конституция-та;

* е едно изключение от принципа на либерализма в икономиката;

* трябва да се тълкува и прилага ограничено – само в случаите, когато със закон е постновено съответният държавен орган да се намесва в частната дейност на търговеца, да го контролира, да регулира цените и качеството на неговите стоки и други; държавата в лицето на своите държавни органи има право в случаите, определени в Конституцията ( например за защита на интересите на потребителя – чл.19, ал.2) или от закона да се намесва в стопанската дейност на търговеца – да му налага определени ограничения в обществен интерес ( например в защита на интересите на потребителите);

– Принципът на защитата на потребителя (купувач):

* може да се извлече от чл.19, ал. 2 от Конституцията – където се казва, че законът защитава потребителя;

* този принцип е проявление на принципа на държавно регулиране на икономиката; държвата има право със закон да провежда определени изисквания относно качеството, безопасността, цените и други на стоките и услугите в защита на интересите на обществото (потребителите); принци- път за защита на потребитля е намерил изрично прокламиране в Закона за защита н потребителите и правилата за търговия (ЗЗППТ);

– Принципът на равнопоставеността на всички участници в търговския оборот (тъговци, граждани- физически лица, юридически лица с нестопанс- ка цел):

* общ принцип на цялото частно право;

* може да се извлече от чл. 6, ал. 1 от Конституцията;

– Принципът на добросъвесността и честността на търговците:

* може да се извлече от чл. 12 и чл. 29 от ЗЗД;

– Принципът за предимството на клиента (купувача, потребителя) пред продавача:

* може да се извлече от чл.65 и чл 195 от ЗЗД;

– Принципът за връзка между договор и икономически условия:

* може да се извлече от чл. 307 от ТЗ;

– Принципът на справедливостта (еквивалентността) в търговските от- ношения:

* може да се извлече от чл. 307 от ТЗ, чл. 195 от ЗЗД и други правни норми;

* общ принцип на цялото частно право;

– Принципът за завишената имуществена отговорност на търговеца:

* може да се извлече от чл. 309 от ТЗ;

 

2.3. Принципът за свободата на стопанската и търговската дейност

   Според този принцип всичко, което не е забранено със закон или за което не се изисква разрешение (лиценз) от държавен орган, е позволено и може да се извършва от търговците.

   Принципът на либерализма в икономиката ( принципът на свободната сто- панска инициатива) е формулиран върху основата на теорията за либерализ- ма в стопанската дейност.

  Според теорията на либерализма в икономиката трябва:

– да се създадат условия за свободна конкуренция

– търговците да имат пълна свобода при договарянето

– единственият регулатор на тяхната стопанска дейност трябва да бъде лич- ният (частният) интерес на търговеца

   Специфично проявление на принципа на либерализма е принципът на ав- тономията на волята (договорната автономия):

* общ принцип на цялото частно право;

* може да се извлече от чл. 9, ал. 1, чл. 26 и чл. 30 от ЗЗД;

* изразява се в 2 насоки:

** свободно формиране на волеизявлението от частноправните субекти при сключване на сделките;

** право на свободно да определят съдържанието на договора, доколкото това не противоречи на повелителните норми на закона и на правилата на добрите нрави;

 

  1. Търговското право като част от частното право. Характеристика на търговското право. Разграничение от гражданското право и от другите отрасли в системата на българското право.

   Търговското право е самостоятелна част (дял) на частното право. То е възникнало от разделянето на гражданското право през средните векове на 2 части:

– общо гражданско право

– частно търговско право

  Частното търговско право е специална част на гражданското право и  това означава, че за неуредените въпроси от частното търговско право ще се прилагат субсидиарно нормите на гражданското право, съдържащи се в ЗЗД.

   Предмет на уреждане от нормите на частното търговско право са правното положение на търговците и търговските сделки.

   Общи черти между гражданското право и частното търговско право:

– регулират частни обществени имуществени отношения между равнопоста- вени правни субекти с невластнически методи и средства (сделки):

* гражданско право – граждански сделки

* частно търговско право – търговски сделки

– взаимоотношението между гражданското и частното търговско право е взаимоотношение между обща и специална част на частното право:

* гражданското право – обща част на частното право

* частното търговско право – специална част на частното право

– методи на регулиране – частното търговско право регулира отношенията между търговците или между тях и клиентите с гражданскоправни методи:

* методът на договорна автономия

* методът на равнопоставеност

* методът на стопанска самостоятелност ( методът на саморегулирането и ограничената държавна намеса в работата на търговците)

  Особености на частното търговско право – тези особености го отличават от гражданското право:

– по – улеснена, по – опростена и по – бърза процедура за сключване на тър- говските сделки;

– по – високи професионални изисквания спрямо търговците за извършване на търговските сделки (например – грижата на добър търговец по чл. 302 от ТЗ);

– съдържа редица презумпции, установени в полза на търговския оборот;

– не допуска унищожаване на търговските сделки, сключени при крайна нужда (чл.297 от ТЗ);

– уредена е само субективна (умишлена) злоупотреба с право ( чл.289 от ТЗ);

– унифициране

– използването на търговския обичай като субсидиарен източник на частно- то търговско право;

  1. Историческо развитие на търговското право.

   Търговското право възниква през средните векове (9 – 12 век) с развитието на морската и сухопътната търговия върху основата на панаирното (разменното) право и търговките обичаи, които се създали на пазарите и панаирите.

   Панаирното право се състояло от многобройни привилегии за тъговците. С тях е бил утвърден принципът на свободната търговия. Писаните норми на панаирното право се съдържали в статутите (правилниците) на италианс- ките градове ( Генуа, Пиза, Валона, Венеция, Флоренция) и германските градове. Поради това то се наричало статутарно право.

  Първоначално търговското право е било съсловно право на търговците (ins mercatorum), което е уреждало техните привилегии да извършват свободна търговия във феодалните градове. По онова време търговците са обединява- ли в свои организации (колегии), наречени гилдии, за защита на техните съсловни интереси.

   През средните векове гражданите, които са искали да извършват търговс- ка дейност, е трябвало да бъдат приети в търговската гилдия и да се запи- шат в цеховите матрикали (регистри). Упражняването на търговска дейност без принадлежност към търговскат гилдия е било забранено. Неговото нарушаване е било свързано с налагането на определено наказание. Споро- вете между търговците били разглеждани от специални цехови (търговски) съдилища.

   През 16- 17 век с развитието на промишлеността и другите стопански отрасли статутарното търговско право било унифицирано и се превърнало от право на търговците в общозадължително за всички граждани и организации право, наречено право на търговията (ins mercaturae).

   През 1807 г – във Франция се приема първият Търговски кодекс. С това се поставя началото на съвременното частно търговско право.

   През 1861 г – в Германия е изработен Общият германски търговски закон- ник. Германският търговски законник става основа на частното търговско право. В областта на частните отношения действали 2 кодекса (законника) – граждански кодекс и търговси кодекс. С това се поставя началото на дуализ- ма в правното регулиране на частните отношения.

   В Англия няма изработен и приет търговски кодекс., но през 19 и 20 век започват да се приемат отделни търговски закони.

   САЩ следва английска правна система – английското общо право и тър- говските обичаи. През 1962 г е приет Еднообразният търговски кодекс на САЩ.

   В България като първоизточници на търговското право следва да се считат общите източници на гражднското право. През 1897 г в България е приет първият Търговски закон, който е повлиян от Общия германски търговски закон, заимстван чрез Унгарския търговски закон. Заедно с него се приема и българският граждански закон – ЗЗД. По този начин се възприема дуализмът в правното регулиране н частните отношения. Търговският закон от 1897 г действа в България до 1951 г, когато е отменен с Указа за отменяне на Търговския закон и на Закона за дружествата с ограничена отговорност. През 1991 г беше приет новият Търговски закон и с това отново беше въведен дуализмът в правното регулиране на частните имуществени отно- шения. Приемането му се налага от необходимостта да се хармонизира българското търговско право с търговското право на западните еропейски държави и от смяната на икономическата система в България.

  1. Източници на търговското право. Обща характеристика. Видове източници. Вътрешни и външни.

5.1. Обща характеристика – източници на нормите на българското търговско право са:

– нормативните актове

– международните договори

– търговският обичай

– търговският морал

– търговската справедливост

– съдебната практика

   Те се квалифицират като следните видове:

– вътрешни и външни:

* вътрешни:

** българските нормативни актове

** българските търговски обичаи

** българският търговски морал и справедливост

** българската съдебна практика

* външни са международните договори (конвенции):

** Женевските конвенции за менителницата и чека

** Виенската конвенция за международната продажба на стоки

** и други, които имат за цел да унифицират правната уредба на търговски- те сделки с международен елемент

   Съглсно чл.5, ал. 4 от Конституцията, за да станат източници на българското търговско право, те трябва:

– да са ратифицирани по съответния ред от НС или от МС;

– да са обнародвани в ДВ;

– да са влезли в сила

  Едва тогава те имат предимство пред тези норми на българското търговско право, които им противоречат.

! Чуждестранни източници на българското търговско право са търговските закони на другите държави, към които колизионната норма на българския търговски закон препраща. Такива колизионни норми на ТЗ са чл. 281, 282, 757, 758 и други.

– основни (преки) и допълнителни (субсидиарни):

* основни (преки) са:

** българските нормативни актове

** международните договори (пактове, конвенции и други), които отговарят на изискванията на чл.5, ал.4 от Конституцията

* допълнителни (субсидиарни) са:

** търговските обичаи – са субсидиарен източник на търговското право, когато нормите на търговското право или договорите препращат към тях (например чл. 37 от ТЗ); те са на следващо място по значение след нормите на гражданското законодателство ( съгласно чл. 288 от ТЗ те се прилагат само в случаите на непълнот в гражданското законодателство); следовател- но при липса на изрична нормативна уредба в търговското законодателство се прилагат нормите на гржданското законодателство, а при празнота и в него се прилагат търговските обичаи; при различия в търговските обичаи се прилагат обичаите по местоизпълнението на търговската сделка (чл.288 от ТЗ);

** търговският морал включва търговската етика, нравственост, търговс- ките правилата на добрите нрави – е също субсидиарен източник на търговс- кото право в случаите, когато търговските закони препращат изрично към него

** търговската справедливост като част от търговския морал също така е субидиарен източник на търговското право, в случаите когато правната нор- ма препраща към нея. Такъв случай е уреден в чл. 307 от ТЗ.

** съдебната практика – като субсидиарен източник на тъговското право       Съдебната практика е дълготрайното и еднакво тълкуване и прилагане на конкретна норма на търговското право от съдилищата спрямо еднородни случаи. Това са съдебните обичаи. Такива са и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданските колегии на Върховния касационен съд (ВКС).

** нормите на общата част на ЗЗД, които намират субсидиарно приложение по отношение на неуредените въпроси от ТЗ ( аргумент от чл. 288 от ТЗ)

Видове нормативни източници:

–  Конституцията като извор на търговското право:

* пряк източник на търговското право

* съдържа редица правни норми, които уреждат част от принципите на тър- говското право, формите на собственост, правото на свободно сдружаване и други:

** чл. 19, ал. 1 – принципът на свободната стопанска инициатива

** чл. 19, ал. 2 – 4 – принципът на защитата на потребителя, забраната за нелоялна конкуренция и злоупотребата с монополно положение, поощря- ване на чуждестрнните инвестиции, поощряване на сдружването на гражда- ните и търговците

** чл. 12 и чл. 44 – правото на сдружаване на гражданите и търговците

– Законите и подзаконовите актове като източник на търговското пра-

во:

 * законите като източници на частното търговско право са:

**Търговският закон (ТЗ) – обща характеристика:

     ТЗ е общ законов източник на частното търговско право. Има характер на кодификационен законов акт, но не урежда изчерпателно цялата търговско- правна матрия. Поради това за неуредените случаи ще се прилагат субсиди- арно ( допълнително) нормите на ЗЗД, който е общ закон по отношение на ТЗ. При уреждане на търговските правоотношения първо ще се прилага ТЗ.

** Кодексът на търговското мореплаване (КТМ)

** Законът за кооперациите (ЗК)

** Законът за защита на потребителите и правилата за търговия (ЗЗППТ)

** Законът за туризма (ЗТ)

** Законът за банките (ЗБ)

** Законът за бансковата несъстоятелност (ЗБН)

** Законът за застраховането (ЗЗ)

** Законът за гражданското въздухоплаване (ЗГВ)

** Законът за автомобилните превози (ЗАП)

** Законът за железопътния транспорт (ЗЖТ)

** Законът за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК)

** Законът за стоковите борси и тържищата (ЗСБТ)

** Законът за арендата в земеделието (ЗАЗ)

** Законът за особените залози (ЗОЗ)

** Законът за счетоводството (Зсч)

** Законът за хазарта (ЗХ)

** и други

* Подзаконовите актове като източник на търговското право са:

** Наредбата за плащанията (НП)

** Наредбата за оценяване на съответствието на продуктите с изискванията за безопасност

** Наредбата за задължителното застраховане

** и други

 

  1. Търговско – правни норми. Видове норми. Диапозитивни търговско правни норми. Презумпции и фикции в търговското право.

   Търговският закон съдържа 2 вида правни норми:

– частно правни норми – са преобладаваща част. От тях в преобладаващо количество са диспозитивни, а останалите са императивни:

* диспозитивни:

** правоотношенията между съдружниците в събирателното дружество (ар- гумент от чл. 80 от ТЗ)

* императивни:

** разпордбата на чл. 87 от ТЗ

** разпоредбите относно формата на търговското дружество, органите на АД

– публично правни норми на ТЗ са императивни. Публично правни норми са:

* нормите относно задължението за вписване в търговския регистър (чл. 4 от ТЗ)

* нормата относно изписването на фирмата на български език (чл.7, ал. 3 от ТЗ)

* нормите относно задължението за водене на търговски книги (чл.53 от ТЗ)

* нормите, които установяват административнонаказателна отговорност ( чл.284, чл. 285 от ТЗ)

* някои от нормите относно несъстоятелността на търговеца

  Приложно поле на ТЗ:

– прилага се по отношение на всички търговци в РБ;

– прилага се както по отношение на българските, така и по отношение на чуждестрнните търговци, които извършват стопанска дейност в РБ;

– прилага се и по отношение на лицата, които съгласно чл.2 на този закон не са търговци, когато сключват такива сделки ( на основание чл.286, ал.2 ТЗ);

– прилага се относно воденето на счетоводство относно търговските сделки и относно несъстоятелността по отношение на юридически лица с несто- панска цел, които сключват търговски сделки ( на основание чл.286, ал.2 ТЗ);

– прилага се по отношение на търговските сделки, които уреждат реализа- цията на продуктите от цялата стопанска дейност и отношенията, които се пораждат между търговците или между тях и техните клиенти във връзка с тази реализация, с изключение на някои случаи, които се регулират от Зако- на за защита на потребителите и правилата за търговия (ЗЗППТ).

 

Презумпции и фикции в търговското право:

– презумпции:

* чл. 286, ал. 3 от ТЗ – при съмнение относно характера на сделката, счита се, че тя е търговска;

* чл. 292, ал. 1 от ТЗ – мълчанието на другата страна при отпрвено предло- жение от търговец, с когото тя е в трайни търговски отношения, се счита за прриемане на предложението;

* чл. 293, ал.4 от ТЗ – писмената форма на сделката се смята за спазена, ако волеизявлението е записано по технически начин, който дава възможност да бъде възпроизведено;

* чл. 294, ал. 1 от ТЗ – дължимост на лихви при предоставени при на заем;

* чл. 301 от ТЗ – мълчанието на търговеца, от името на когото е сключена сделка от лице без предтвителна власт, се счита за знак на потвърждаване на сделката;

 

 

 

  1. Търговски правоотношения. Същност и съдържание. Възникване, изменение и прекратяване.

14.1. Същност и съдържание

   Търговските правоотношения са:

– уредените от правните норми на търговското право правни връзки между конкретно определени правни субекти, които възникват от търговски юридически факт;

– те са правна връзка между определени правни субекти

– те са правна последица от търговски юридически факт

– те са уредени в нормите на търговското право

– те са един от елементите на системата търговскоправното регулиране на стопанската дейност на търговеца и на обществените отношения, които възникват между търговци или между търговци и техните клиенти във връзка с извършването на стопански услуги и реализацията на продуктите от стопанската дейност

– една от страните е винаги търговскоправен субект (търговец)

 Видове търговскоправни отношения – частни и публични:

– частните търговски правоотношения са правоотношенията по хоризонта- ла между търговскоправните субекти (търговците) или между тях и техните клиенти, които възникват от търговска сделка. Те са правно средтво за само- регулиране на стопанската дейност на търговците и обществените отноше- ния, които възникват между тях във връзка с извършването или реализация- та на продуктите от тяхната дейност. По своята правна същност тези правоотношения са облигационни имуществени отношения ( относителни правоотношения), тъй като възникват между два конкретно определени субекта.

– публични търговски правоотношения – са правоотношенията по вертикала между държавен орган и търговец, които възникват въз основа на нормите на публичното търговско право от отделен юридически факт във връзка с държавното регулиране на стопанската дейност или във връзка със спазва- нето на определени държавни изисквания относно регистрирането на тър- говците, воденето на търговски книги и други.

 

14.2. Възникване, изменение и прекратяване

   За да възникне едно частно търговско облигационно правоотношение е необходимо да са налице 2 предпоставки (основания):

– търговско правна норма

– търговски юридически факт – такъв юридически факт са търговските сделки;

   Елементи на частното търговско правоотношение са:

– страни – има 2 страни:

* само търговски субекти

* тъговскоправен субект и гражданскоправен субект (физичеко лице или юридическо лице с нестопанска цел)

– субективни търговски права и задължения – образуват съдържанието на частното търговско правоотношение; тези субективни права и задължения са имуществени, тъй като имат за предмет една имуществена престация;

– обект (предмет) – пряк обект е поведението на неговите страни; косвен обект (предмет) на тези правоотношения е дължимата престация ( дължи- мият от длъжника резултат). Предмет или такава престация могат да бъдат:

* стоки

* услуги

* предоставянето за ползуване на интелектуални продукти

* ценни книги

* други имуществени или духовни ценности

* съвкупността от имуществени права и задължения

  

Субекти на търговското право. Търговец. Видове търговци. Търговски регистър. Търговски книги.

Пръвна същност на търговеца

  • Търговец е лице, което осъществява търговска и външнотърговска дейност
    • Индустриална дейност
    • Издателска дейност
    • Комисионна
    • Строителна
    • Превозна дейност и други търговски дейности
  • Легалното определение – чл.1, ал1 от ТЗ – всяко ФЛ или ЮЛ, което по занятие извършва търговски сделки
  • ФЛ – търговец: легално изискване за дееспособност
  • ЮЛ – търговци, Не всички ЮЛ са търговци
  • ТД
  • Публични търговски предприяния
  • Кооперации, извършващи стопанска дейност – ЗК

Търговци по силата на закона – чл1 ал.2 от ТЗ – ТД и стопански кооперации – търговци от момента на регистрирането си (независимо от дейността)

Търговци – създали предприятие, чиито предмет и обеч ицисква дейността му да се води по търговски начин

Лица – нетълговци – чл.2 от ТЗ

  • ФЛ – селскостопански работнии
  • Занаятчии, лица упражняващи свободни професии
  • Лица, извършващи хотелиерски услуги в свои жилища
  • ЖСК
  • Юридически лица с нестопанска цел
    • Сдружения
      • Сдружения в обществена полза
      • Сдружения в частна полза
      • Сдружения в обществена полза – вписват се в регистър на Министерството на правосъдието
    • Фондации
  • ЮЛНЦ – може да извършват допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на дейността им

Индивидуализиращи белези

  • Търговска фирма – наименование – чл.7, ал.1
  • Седалище – населено място, където се намира главното управление
  • Адрес – точно място в седалището
  • Предмет на дейност
  • Търговска марка(ТМ) – знак за отличаване на стоките, произвеждани от търговеца

Видове търговци

  • ЕТ – легално определение – чл. 56 от ТЗ – дееспособно ФЛ с местожителство в България и да отговаря на всички изисквания за търговец
    • С местожителство в България(постоянен или настоящ адрес – ЗГР); чужденци – Закон за чужденците
    • Да не е в производство за обявяване в несъстоятелност или да не е поставен по заприщение(ограничено или пълно заприщение).
    • Да не е невъзстановен в правата си несъстоятелен търговец
    • Да не е осъден на банкрут
    • Да не е бил управител, член на УС или конктролен орган на ТД
  • Публични предприятия
    • Създадени с държавно или общинско имущество
    • Специална правна уредба – Закон за държавната собственост(ЗДС), Защот за общинската собственост(ЗОС), Закон з аобразуване на еднолични ТД с държавно имущество(ЗОЕТДДИ) и др.
  • Публични предприятия – ЮЛ
    • Признати от закона за ЮЛ, извършващи стопанска дейност
  • Публични предприятия, които не са ЮЛ
    • Общински предприятия по ЗОС
    • Вид търговски предприятия по смисъла на чл.1 ал 3 от ТЗ
  • Търговски дружества(ТД)
    • Легално определение
    • Обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средсва
    • Еднолични ТД – ЕООД, ЕАД
      • Едноличен собственик на капитала
    • Правна уредба на ТД
      • Обща
      • Специална – други закони – за банки, застрахователни дружества и др.
    • Видове ТД – СД; КД; ООД; АД; КДА
      • Персонални и капиталови
        • Персонални – лични качества на съдружниците – СД, КД
        • Капиталови – законоустановен минимален размер на капитала на учредяването им ООД, АД, КДА
        • ООД – междинно положение – признаци и от двата вида
      • Според учредителния акт – уставни и договорни
        • Уставни – АД и КДА
        • Договорни – СД, КД и ООД
      • Според броя на членовете
        • Еднолични ЕООД и ЕАД
        • Колективни
      • Според отговорността на съдружниците – с неограничена и ограничена отговорност
        • С неограничена отговорност – СД и до известна степен КД и КДА(в състава си имат различни членове)
          • Комплиментатор – неограничено отговорен съдружник
          • Командитист – ограничено отговорен съдружник
        • С ограничена отговорност – ООД и АД
        • До известна степен – КД и КДА(в състава си имат различни членове)

Събирателно дружество

Определение – сдружение на две или повече лица за съвместно извършване на стопанска дейност и за сключване на търговски сделки под обща фирма с общи средства и при неограничена отговоронст

Учредяване – бива две фази

  • Учредителен договор – писмена форма с нотариална заверка на подписите. Съдържание на договора
    • Задължително
    • Факултативно
  • Вписване в търговския регистър

Командитно дружество – КД

Определение чл.91 по тЗ

Дружество с ограничена отговорност – ООД

Определение – съдружение на едно или повече лица за съвместно извършване на стопанска дейност под обща фирма. Капиталът разделен на дялове. Ограничена отговорност до размера на вноските. Междинна форма меджу персонални и капиталови дружества – минимален размер на капитал, лични качества на членовете. Видове ООД – бива корпоративно и еднолично

Акционерно дружество

Определение – сдружение на едно или повече лица, в което капитлът е разделен на равни части – акции и ограничена отговорност на членовете до размера на акциите им. Има и специална правна уредба

Командитно дружество с акции

Кооперация

Определение – доброволно сдружение на ФЛ с промевлив капитали  променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество извършват стопанска и друга дейност за задоволяване

  • Всестранни
  • ТПК – трудово – производителни
  • Земеделски
  • Строителни
  • Кооперации на лица с увреждания и др.

 

Търговеца е такъв ако отговаря на признаците посочени в ТЗ:

  • Той е физическо или юридическо лице(ако е физическо лице трябва да е дееспособен). Някои от юридическите лица не са търговци. Търговци са само търговците дружества и кооперациите(без ЖСК).
  • Сделките, които извършва са с цел неговата дейност
  • Освен това тези сделки са с цел печалба
  • Търговеца винаги е правен субект, независимо дали е юридическо или физическо лице – това означава, че има право да извършва павни дейности, сключва договори, носи отговорност по тези договри, предпоставя и имуществото, с което разполага търговеца.
  • За да придобие качества на такова лице, то трябва да бъде вписано в търговския регистър.

В търговския закон са посочени група лица, които извършват стопанска дейност, но не са търговци

  • Селскостопански производители
  • Лица упражняващи свободна професия
  • Наемодатели, които дават под наем част от обитаваните от тях помещения

Всеки един търговец се характеризира с определени признаци и чрез тях той се отличава от другите търговци. Тези признаци се наричат индивидуализиращи признаци:

  • Търгоската фирма – името под което търговеца извършва своята дейнсост. Правния принцип на търговските фирми:
    • Принцип за изключителност на фирмата – това означав, че една фирма може да се носи само от един търговец(не може да има дублиране). Има възможност за запазване на фирмата, ако е необходимо. Запазването се извършва въз основа на заявление по образец и е предвидено, че запазването на фирмата е за 6 месеца.
    • Приципа за истинност на фирмата – търговското име на фирмата не трябва да води до заблуда на хората(било то за дейността, неговия вид и др.)
    • Търговската фирма да не накърнява обществения ред и морал
    • Фирмата задължително се изписва на български език(възможно е допълнително да се изписва и на латинеца)
    • Името на търговеца е обект на субективното право и като такова ползва правна закрила. Правната защита се изразява в това, че никой не може да ползва чужда търговска фирма без необходимото разрешение. Ако друго лице ползва фирмата без разрешение титуляра на фирмата може да предяви иск в съда и да го осъди, той да престане да ползва чуждата търговска фирма. Може да предяви и друг иск – ако са настъпили вреди от ползването на чуждата фирма може да предяви и иск за обещетения. Третия вид иск, който може да предяви търговеца е установителен иск, в случай, че има спор кой точно е титуляр на фирмата.
    • Търговската фирма не може да бъде идентична с търговската марка, освен ако търговеца има права върху търговската марка.
    • Съдържанието на търговската фирма бива задължително и факултативно. Търговското съдържание на отделните видове търговци има различно съдържание.
    • При наследяване на търговско предприятие, наследниците може да запазят фирмата, но трябва да прибавят и своите две имена. Ако съдружник напусне търговското дружествто и неговото име фигурира в името на дружествотото, то името му може да се запази, но само със съгласието му.
  • Седалището
    • Това е населеното място, където е управлението на дейността на търговеца. Седалището също е елемент, който се вписва в търговския регистър и за това всяка промяна на седалището трябва да бъде отразена и в търговския регистър. Същото се отнася и за адреса, той определя конкретно мястото в съответното населено място, където се намира управлението на търговеца. Ако търговеца не е вписал новото си седалище се счита, че старите вписани данни са актуални и ако се изпращат писма на този адрес, те се считат за реално връчени.
  • Предмета на дейност – търговците могат да извършват всяка една дейност, която не е забранена от закона. Този принцип има значение, предимно за тези дейности, които се лицензиат.

Видове търговци

Според ФЛ или ЮЛ

  • Физически лица – ЕТ
    • С вписването на физическото лице не възниква нов правен субект. Просто физическото лице придобива търговски права
  • Юридически лица – биват търговски дружества и кооперации(без ЖСК – жилищно строителна кооперация). Те са търговци по своята правно организационна форма, независимо от това каква дейност извършват. Тук влизат и субекти, които са разширили дейността си и използват правилата и задълженията на търговците, но все още не са вписани като такива.

Търговския регистър – има специален закон за търговския регистър. Търговския регистър е публично правна структура, към агенция по вписванията и към министерство на правосъдието. Търговския регистър е централизирана база данни за търговците у нас и аз клоновете на чуждестранните търговци регистрирани у нас. Търговския регистър може да се разглежда като едно производство за вписване на търговците и за вписване на най-важните обстоятелсва от правния статут на търговците, и също така като процедура аз обявяване за актове свързани с отделните търговци. В търговския регистър се обявяват всякакви актови и решения свързани с дружеството.

Правно значение на вписването в търговския регистър:

  • Оповестително действие – че съществува, че си е сменил седалището и т.н.
  • Конститутивно действие(правнопораждащо действие) – вписването създава търговеца. Преди вписването нямаме търговец.
  • Вписването има действие и по отношение на трети лица. След вписването различни обстоятелства се считат известни за всички лица.
  • Публичността на търговския регистър – всеки може да направи справка в търговския регистър. Всеки може да поиста да му бъде издадено удостоверение.
  • Вписването в търговския регистър се ползва с формална доказатествена сила. Т.е. се счита, че това доказателство, което е вписано се счита за истинно.

Търговски книги –

  • Всеки търговец е длъжен да води счетоводство, в което да отразява своето имущество и всички операции свързани с търговското предприятие. Освен това изрично е предвидено, че търговците водят счетоводни книги(те са посочени в закона за счетоводството). Ако търговците не изпълняват това задължение, което им е вменено то на тях могат да бъдат налагани санкции въз основа на другите закони, които уреждат тази материя.
    • Първични документи
    • ГФО
    • Балански
    • Инвентаризационни книги

Редовно водените търговски книги имат доказателствен характер. При водене на спорове между търговци за доказване на сделки. В правото обективни са тези доказателства, които не са създадени от някое лице извършило нарушение. В търговските книги имаме изключение, защото те сами създават доказателсва в своя полза.

Търговско предприятие. Прехвърляне на търговското предприятие. Клон на търговското предприятие.

Търговско предприятие

Същност – Чл.1, ал.3, чл.15, чл.61-62 от ТЗ

Три значения

  • Заведение на търговеца (завод, фабрика, търговска къща, хотел и др.) за извършване на стопанска дейност – чл.1, ал.3 от ТЗ
  • Търговско имущество на търговеца – чл.15
  • Държавни и общински предприятия – чл.61-62 от ТЗ

Теории за същността на предпиятето:

  • Обективна – обект, а не субект на правото
  • Субективна – правен субет
  • Персонификационна – самостоятелен правен субект, различен от търговеца
  • Патримониална – автономно имущество, обособено за определена цел

Търговско предприятие – чл.15, ал.1 от ТЗ

  • Съвкупност от права, задължения и фактически отношения ан търговеца
  • Обособено имущество – правен обект (предмет) на сделки – продажби, аренда и др.

Състав на търговското предпиятие

  • Вещни права – право на собственост; ограничени вещни права
  • Облигационни права – право на вземане
  • Облигационни задължения – за изпълнение по договори- плащане или доставка на стоки, обслужване на заеми и др.
  • Права на индустриална собственост – право на изобретение, търговска марка, промишлен дизайн и др.
  • Ценни книги – акции и облигации от други ТД
  • Записи на заповед, менителници, чекове, коносаменти, складове записи
  • Тези суествини права и задължения на търговеца, а не на предприятието
  • Фактически отношения – клиентела на търговеца, разработване на пазари, налагане на търговска марка и др.
  • Сделки с предприятието: чл.15, ал.1 от ТЗ
    • Прехвърлителни сделки – продажба, замяна, дарение, продажба на изплащане със сазапзазване на праввото на собственост д онегово изплащане, лизинг, продажба с уговорка за изкупуване, вноска (апорт) на предприятието в ТД, завещение и др.
    • Други сделки – гаранционни сделки за получаване на паричен заем от банката – договор за залог на движимите вещи на предприятието, договор за ипотека на недвижимите му вещи
  • Непрехвърлителни сделки – договор за наем, договор за аренда
  • Специфични изисквания при сключване на прехвърлителни сделки
    • Писмена форма с нотариална заверка на подписите на продавача и купувача – чл.15, ал.1 от ТЗ
    • Вписване в търговския регистър – по партидата на отчуждителя (продавача) и на правоприемника (купувача) и обнородване в ДВ – чл.16, ал.1 и 3 от ТЗ
    • При прехвърляне на недвижим имот или вещно право върху недвижим имот (право на ползване, право на строеж и др) – вписване и в слубжата по записванията към Районния съд – (чл.16, ал.4 от ТЗ)
    • Задължение на отчуждителя да уведоми кредитори и длъжнците си за прехвърлянето
  • Солидарна отговорност на отчуждителя и правоприемника за задълженията на предприятието – и двамата длъжници носят една обща отговорност и кредитора може да поиска вземането си от всеки един от тях. Изключение е ако няма друго споразумение с кредиторите
    • Иизискване а подробно описване в договора на прехвърлените права и задължения; на налични движими и недвижими вещи
    • Отделно управление
    • В 6 месечен срок от обнародването
    • Кредиторите – предявяване на претенциите в този срок чрез: искане на изпълнение или обезпечение на вземанията с банкова гаранция, залог или ипотека – чл. 16а от ТЗ
  • Структура на търговското предпиятие
    • Като търговска организация – вътрешен строеж: производствени, търговски, управленски, технологични и др.. поделения
    • Търговска фирма и търговска марка
    • Поделенията не са правни субекти – нямат търговска праводпособност и дееспособност
      • Не могат да сключват търговски сделки
    • Правно положение на клона
      • Регистрирано поделение на търговеца извън населеното място, където се намира главното управление – чл. 17, ал. 1 от ТЗ
    • Правно-индивидализиращи белези на клона
      • Структурно поделение на търговеца
      • Част от търговското предприятие (като търговска организация)
      • Регистриран в търговския регистър
      • Седалище извън насаленото място ъкедто е седалището на търговеца
      • Собствена фирма, седалище, адрес, предмет на дейност, организационно устройство, но не е признат от закона за ЮЛ
      • Управител, назначаван от търговеца
      • Задължен да води търговски книги, без да съставя баланс
      • Задължението за водене на търговски книги е поради извърването от него стопанска дейност
      • Клонове на ЮЛНЦ и чуждестранни търговци – задължение за съставяне на баланс
      • Местна подсъдност на клона – различна от подсъдността на търговеца
      • По спорове, произтичащи от преки отношения с клон, исковете срещу търговеца могат да се предявят и пред съда по седалището на клона
      • Имуществена собственост от имуществото на търговеца – отделна банкова сметка, изграден на вътрешна стопанска сметка
      • За неизпълнение на задълженията на клона по тази банкова сметка – отговорност на търговеца
    • Взаимна връзка между търговеца и клона
      • При обявяване в ликвидация – в ликвидация се счита и клонът
      • При откриване на процедура по несъстоятелност и клонът е в такава процедура
      • Отговорност на търговеца за неипълнение на задължения на клона (например по негова банкова сметка)
      • Частична (непълна) търговска дееспособност на клона – може да извършва търговска дейност и да сключва търговски сделки чрез своя управител, но от името и за сметка на търговеца; клонът не е признат от закона за ЮЛ
    • Регитсрация на клон
      • Писмено заявление с посочване на
        • Предмет на дейност на клона
        • Дейнст на лицето, което управлява клона и за обема на представителната му власт
      • Клон на чуждестранно лице – вписва се в търговския регистър (чуждестранно е лицето, регистрирано в чужбина, със седалище в чужбина или извършващо дейност в чужбина)
    • Разграничения от други сходни поделения на търговското предприятие
      • Верига от търговски магазини
      • Търговски представителства
      • Агенции и др.
      • Те не се регистрират като клонове; нямат право на отделна банкова сметка; нямат частично търговска дееспособност

 

Правен режим на едноличния търговец.

Понятие- всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната, което е регистрирано по установения от закона ред

Признаци на ЕТ

  1. ЕТ е търговец, т.е извършва по занятие търговски сделки
  2. ЕТ може да бъде само ФЛ без оглед на неговото гражданство
  3. ЕТ трябва да бъде дееспособен- да е навършил 18 год. Когато търговецът почине, наследниците му могат да продължат дейността му, но и те трябва да са навършили 18 год.
  4. ЕТ трябва да има местожителство в страната- там, където това лице е вписано в регистрите за населението. Трябва да има постоянен адрес в България.ГРАО- Гражданска регистрация административно обслужване, НБДН- Национална база данни население.

ЕТ не е нов правен субект. При него независимо, че има обособяване на определено имущество, той не става нещо различно, а само отговаря с цялото си имущество за задълженията си като ЕТ.

Ограничения

  1. ЕТ не може да е лице, което е в производство по обявяване в несъстоятелност
  2. ЕТ не може да бъде невъзстановен в правата си несъстоятелен- тук производството по несъстоятелност е приключило и трябва да се изчака да бъде реабилитиран
  3. ЕТ не може да бъде лице, осъдено за банкрут
  4. ЕТ не може да е лице, което е лишено от правото да упражнява търговска дейност с влязла в сила присъда или друг акт

 

Регистрация на ЕТ- подава се заявление по образец, към него се прилага образец от подписа на търговеца + декларация, че не е лишен от правото да упражнява търговска дейност

Фирмата на ЕТ трябва да съдържа без съкращения личното бащиното или фамилното име на ЕТ-то.

Заличаване на ЕТ от ТР- в следните случаи:

  1. При прекратяване на търговската дейност или при установяване на местожителство в чужбина- заличаването става по заявление на самия ЕТ.
  2. При смърт на ЕТ по заявление от наследниците му
  3. При поставянето му под запрещение по заявление на настойник или попечител.

 

Търговско представителство. Правен режим на прокуриста, търговския пълномощник и търговския помощник.

Понятие

Лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговските му сделки. Може да бъде овластен да извършва сделки от свое име за сметка на търговеца или на право от името на търговеца и с последици за него.

Признаци

  1. Може да бъде физическо или юридическо лице
  2. Винаги самият търговски представител е търговец с предмет на дейност търговско представителство или посредничество
  3. Независим от търговеца- не му е служител по никакъв договор
  4. Притежава самостоятелност при упражняване на собствената си търговска дейност
  5. Съдейства на търговеца при осъществяване на търговската му дейност. Това сътрудничество може да се изрази в 3 основни форми:
  • Посредничество при сключване на търговски сделки
  • Сключване на търговски сделки от името на търговеца и с последици за него = пряко представителство
  • Сключване на сделки от свое име, но за сметка на търговеца= косвено представителство
  1. Съдействието, което търговският представител указва на търговеца, има траен, постоянен характер

 

Разлика и ограничения на търговския представител от дистрибутора

Дистрибутор- търговец с изключително право на продажба. По отношение на производителя, дистрибуторът встъпва като продавач и препродава тази стока на трети лица от свое име и за своя сметка в предварително определена територия. Самият производител няма правото да продава същата стока в тази територия. С договора за изключителна продажба дистрибуторът поема задължението да пази интересите на производителя и да сключва договори с крайните клиенти за продажбата на тези стоки. Освен това задължение на дистрибутора е да не работи за конкурентни търговци и да пази търговските тайно на търговеца. Дотук всичко с търговският представител е еднакво.

Разлики:

  1. Риск. По правило търговският представител НЕ поема отговорност за изпълнение задълженията на търговеца към трети лица. Дистрибуторът винаги носи риска от това търговецът да изпълни задълженията си към третото лице и поема отговорността за това.
  2. Възнаграждението. При търговският представител по правило е % от стойността на сделката (провизия, комисионна). Дистрибуторът никога не получава % от сделката, а печели от разликата межди покупната и продажната цена.

 

Видове търговски представители

Критерий- според обема на правата и задълженията им

  1. С пълен обем– осъществяват и трите форми на сътрудничество- посредничат, сделки от свое име и от името на търговеца. Обикновено не са ограничени от търговеца нито предметно, нито териториално.
  2. С непълен обем- не разполагат с представителна власт от търговеца и затова могат само да посредничат и да сключват сделки от свое име, но не и от името на търговеца.
  3. Търговски представител делкредере- представители, които поемат към търговеца допълнително задължение,а именно че гарантират, че третото лице ще изпълни задълженията си към търговеца, т.е носят риск и им се полага допълнително възнаграждение, договорено писмено
  4. Изключителен търговски представител- натоварен с посредничество и със сключване на сделки в определен териториален район или по отношение на определена клиентела. Самият търговец няма право да сключва сделки в посочения район или с тази клиентела. Има право на възнаграждение дори и за сделките, които не са сключени с негово съдействие, но са сключени  в същия район или със същата клиентела.

 

Договор за търговско представителство

Предметът му е оказването на съдействие от търговския представител на търговеца при осъществяване на търговската дейност на последния. Договорът трябва да се сключи в писмена форма, той е двустранен, възмезден и консенсуален

 

Права и задължения на търговския представител

  • Задължения- 3 групи:

1 група– основни- да осъществява сътрудничество или да извършва сделки с грижата на добър търговец, като се съобразява с интересите на търговеца. Най- често сътрудничеството се изразява в посредническата дейност, т.е намира клиенти, свързва клиентите с търговеца и подготвя договора за сключването на сделката. Когато осъществява това сътрудничество, търговският представител  е длъжен да се съобразява с интересите на търговеца и да действа в негов интерес.

2 група- производни задължения:

  1. Да не развива конкурентна дейност– търговският представител няма право да произвежда или търгува със стоки или услуги, предлагани от търговеца докато трае договорът за търговско представителство. ТЗ допуска дори възможността търговецът да ограничи извършването на конкурентна дейност от търговският представител до 2 години след прекратяването на договора помежду им. Тази уговорка трябва да е в писмена форма, като за периода на ограничението търговецът дължи съответно обезщетение.
  2. Трябва да изпълнява указанията на търговеца както и да му предоставя цялата информация, с която разполага във връзка с дейността си.
  3. Да уведомява незабавно търговеца за всяко осъществено посредничество или за всяка извършена или неизвършена сделка.
  4. Трябва да пази търговските тайно на търговеца

 

3 група- договорни задължения-  могат да са разнообразни и се уговарят в договора

 

  • Права
  1. Право на възнаграждение– всички сделки, извършени от него или с негово сътрудничество през периода на действие на договора му с търговеца.освен това има право на възнаграждение и когато е събрал вземания на търговеца. Освен това ТЗ дава право на представителя да получава възнаграждение и след прекратяване на договора, ако търговецът продължава да има облаги от клиентелата, когато тя е създадена от търговския представител или той значително е увеличил обема от сделки, сключвани с нея. Размерът на възнаграждението се определя по правило в договора като % от стойността на сделките; изплаща се всеки месец. Ако обаче нищо не  е уговорено в договора се смята, че се дължи обичайния размер за този вид дейност.
  2. Право на обезщетение за обичайните разходи по дейността му- ако не е уговорено друго, търговският представител има правото да получи обезщетение за направените разходи. Има право на обезщетение и по всички разходи, направени по указание на търговеца, т.нар. специални разходи.
  3. Право да изисква и да получи от търговеца всички необходими сведения за извършване на дейността му-
  4. Право да изисква от търговеца да му съобщи незабавно дали приема или не сделка, сключена от него без представителна власт

 

Прекратяване на договора за търговско представителство- основания:

  1. По взаимно съгласие
  2. С изтичане на уговорения срок, ако е предвиден такъв
  3. Със смъртта на търговският представител или с прекратяването на ЮЛ, ако той е такъв
  4. С поставяне под запрещение на търговския представител
  5. С изгубване на търговското качество на която и да е от страние
  6. С обявяването в несъстоятелност на която и да е от страните

 

Търговски представител. Договор за търговско представителство.

Представителство- многозначен термин; означават се следните неща:

  1. Представителство по гражданското право- състои се от възможността да се извършват правни действия от името на представлявания и с последици за него. При извършването на правните действия представителя изявява собствената си воля, но с намерението правните последици да постъпят за представлявания
  2. Представителство по смисъла на други правни отрасли- например по смисъла на Конституционното право народните представители са юридически представители на целия народ.
  3. Представителство в ТП- много по-широко от представителството в ГП. Търговският представител по смисъла на ТЗ може да изпълнява най-различни роли. Така например:
  • В качеството си на самостоятелен търговец може да сключва сделки от чуждо име и с последици за представлявания. В тези случаи се явява като пълномощник
  • Може да сключва сделки от свое име, но за чужда сметка. Тогава той се явява като косвен представител (= скрит пълномощник).
  • Може да съдейства на страните при сключването на сделки, като ги свързва и извършва други подготвителни действия- явява се като посредник

Прокурист (търговски управител)- физическо лице, натоварено и упълномощено от търговеца да управлява предприятието му срещи възнаграждение.

      А) Признаци:

– може да е само дееспособно физическо лице

– черпи представителната си власт от упълномощителна сделка, като упълномощаването се извършва писмено с нотариална заверка на подписа на търговеца.

– упълномощаването на прокуриста се вписва в ТР, където той представя образец от подписа си

–  упълномощаването дава възможно на прокуриста да извършва правни действия от името на търговеца и  с последици за търговеца, но не  е длъжен

– отношенията между прокуриста и търговеца се уреждат с договор, който най-често е трудов, но може и да не е такъв (защото ако е с договор, той вече ще бъде задължен)

       Б) Обем на представителната власт на прокуриста- има правото да извършва всички действия и сделки, свързани  с упражняването на търговското занятие, да представлява търговеца и да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Законът постановява, че търговецът няма право да ограничава прокуриста. Ограниченията на прокуриста са дадени в ТЗ:

  • не може да упълномощава друг с всички свои права по закон
  • не може да отчуждава (да продава, да заменя или да дарява) и да обременява с тежести (да ги залага или да ги ипотекира) недвижими имоти на търговеца освен ако не е специално упълномощен за това.

Принципал = търговец

    В) Прекратяване на прокурата:

  • с оттегляне на упълномощаването от търговеца и вписване на оттеглянето в ТР
  • със смъртта или поставяне под запрещение на прокурист (пълно запрещение- слабоумие, душевна болест и т.н; ограничено запрещение- имат и проблясъци J ).
  • С отказ от прокурата от страна на прокуриста
  • Загубване на търговското качество на търговеца
  • Прекратяване на предприятието на търговеца
  • Обявяване на търговеца в несъстоятелност

 

Търговски пълномощник- лице(може и ФЛ, и ЮЛ), упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение

    А) Признаци:

  • може да е както ФЛ, така и ЮЛ
  • Обемът на представителната власт се определя от упълномнощаването.
  • Общо= генерално упълномощаване– обхваща извършването на всички действия, свързани с обичайната дейност на търговеца, а това е тази дейност, която търговеца извършва обичайно и влиза в обявения или практикувания му предмет на дейност.
  • Специално упълномощаване– предполага изчерпателно посочване на действията, които търговският пълномощник може да извършва. Обикновено се дава за определена категория сделки.
  • Изрично упълномощаване– изисква изчерпателно посочване на действията, за които се дава, но предполага генерално упълномощаване, т.е. не може да върви самостоятелно,а върви с генералното. Обикновено се дава за отчуждаване или обременяване с тежест на недвижими имоти, за поемане на менителнични задължения, за вземане на заеми за водене на съдебни процеси.
  • Конкретно=единично упълномощаване– дава се за извършване само на точно определена, единична сделка и може да съпътства генералното или друг вид упълномощаване.
  • Неговото упълномощаване НЕ се вписва в ТР
  • Упълномощаването трябва да се извърши в писмена форма с нотариална заверка на подписа на търговеца.
  • Отношенията между търговеца и търговския пълномощник се уреждат с договор, който най-често е трудов, но може и да не е.
  • Търговският пълномощник може да бъде назначен от търговеца, от прокурист или от ликвидатор, докато прокуриста може само от търговец

 

Б) Прекратяване:

  • оттегляне на пълномощното от търговеца
  • отказ от пълномощно
  • смърт или поставяне под запрещение на една от страните
  • прекратяване на юридическото лице упълномощител.

Търговски  помощник

Търговски  помощник е лице, което помага във физическото изпълнение на търговската дейност .по правило това лице  е служител в търговското предприятие на търговец. Отношенията между двамата се уреждат с договор, който по правило е трудов.

Основната функция е да подпомага търговеца при извършване на търговската му дейност. Когато помощникът работи в общодостъпно място за търговия, той се смята за овластен да извършва сделките, които обикновено се извършват там. Търговският помощник, както и прокуристът и пълномощникът, не може да извършва търговска дейност самостоятелно или за сметка на други търговци в конкуренция със своя работодател (принципал) освен с неговото изрично съгласие.

 

Търговски посредник. Посреднически договор.

Търговски посредник

Посредник е търговецът, който по занятие посредничи за сключване на търговски сделки. Признаци:

  • може да е физическо или юридическо лице, но винаги е търговец
  • предмет на дейността му е именно търговското посредничество
  • той е от самостоятелните сътрудници на търговеца
  • упражнява дейността си по силата на договор- посреднически договор
  • тази дейност се упражнява срещу възнаграждение

 

Видове търговски посредници

  • Маклер на стоки
  • Борсови агенти= борсови маклери= брокер
  • Застрахователен маклер= застрахователен брокер
  • Корабни маклери= корабни брокери
  • Финансови брокери- брокери на ЦК или инвестиционни посредници

 

Договор за посредничество

По силата на този договор посредникът се задължава срещу определено възнаграждение да извърши необходимото, за да се случи определена търговска сделка. Предмет на посредническият договор е постигането на определен резултат, а именно свързването на страните и подпомагането им да сключат някакъв договор. Посредникът не участва като представител на нито една от страните; не е упълномощен да прави или да приема волеизявления, да извършва или да приема плащания. Макар и да има договор с една от страните, на практика посредникът работи и за двете страни по будещия договор и трябва да запаси неутралитет.

Основни права и задължения на търговския посредник

  1. Първото и основно се състои в събирането на двете страни и в удостоверяване сключването на сделка
  2. Длъжен е да води дневник, в който трябва ежедневно да вписва сключените договори. Вписването им се извършва последователно по реда на сключването им. В края на деня търговският посредник трябва да сложи дата и да подпише направените вписвания.
  3. По искане на страните търговският посредник е длъжен да им дава извлечения от дневника си, които извлечения съдържат всичко вписано относно договора им
  4. За всичко това търговският посредник има право на възнаграждение, което се дължи от едната, най-често тази, с която има договор, или от двете страни съобразно уговорката им. Ако нищо не  е уговорено се дължи обичайното възнаграждение за този вид дейност и от двете страни.

Прокуристът, търговският пълномощник, търговският помощник и търговският посредник са длъжни да пазят търговската тайна на търговеца, както и неговият търговски престиж

 

Търговско дружество. Видове. Учредяване. Вноски на съдружниците. Апорт.

  1. Обща характеристика

   Съгласно чл. 63, ал. 1 ТЗ търговското дружество е сдружение (обедине- ние) на две или повече лица за извършване на търговски сделки под общо име (фирма) и общи средства.

   Търговското дружество се характеризира със следните юридически приз- наци:

– то е вид доброволно сдружение (обединение) на две или повече физически и (или) юридически лица; то е сдружение със стопанска цел, което извърш- ва стопанска дейност и сключва търговски сделки;

– то е вид юридическо лице съгласно чл. 64, ал. 3 ТЗ; то сключва търгоските сделки от свое име и за своя сметка; титуляр е на правото на собственост върху внесеното в него имущество от съдружниците или върху придобитото от него имущество;

– то е вид юридическо лице с копроративно (членствено) устройство;

– то е вид юридическо лице ъс стопанска цел – вид търговец по закон;

– различава се от гражданското дружество

– правната уредба на търговското дружество се съдържа в чл.63 – 280 ТЗ; тя е обща;

  1. Видове търговски дружества – в чл.64, ал. 1 от ТЗ са посочени следните видове търговски дружества:

– събирателно дружество

– командитно дружество

– дружество с ограничена отговорност

– акционерно дружество

– командитно дружество с акции

  Съгласно ал.2 – в България могат да е учредяват само тези видове търговски дружества. Следователно те са изброени изчерпателно в ТЗ.

  Съгласно ал.3 – търговските дружества се квалифицират на следните видове:

– дружества на личността (персонални дружества) – такива са събирателното и командитното дружество;

– капиталови търговски дружества – такива са акционерното дружество, дру- жество с ограничена отговорност и командитно дружество с акции; за тях законът изисква за учредяването им да е записан и внеен определен мини- мален капитал и членствените права зависят от размера на внесения капитал;

   В зависимост от характера на учедителния акт търговските дружества се делят на:

– договорни – са тези дружества, чийто устройствен акт е дружествен договор; такива са събирателното, командитното и дружеството с ограниче- на отговорност;

– уставни – са тези дружества, които се учредяват въз основа на устав; такива са акционерното дружество и командитното дружество  акции;

  В зависимост от броя н своите членове търговските дружества са класифи- цират на:

– еднолични – са тези, които се състоят от един член; такива са едноличното дружество с ограничена отговорност и едноличното акционерно дружество;

– нееднолични (колективни) – са тези, които се състоят от две или повече лица; такива са останалите видове търговски дружества;

  Според характера на отговорността на съдружниците за задълженията на дружеството тъговските дружетва се делят на:

– дружества с неограничена отговорност – са събирателното и до известна степен командитното и командитното дружество с акции, тъй като неогра- ничено отговорните съдружници в тях отговарят и с личното си имущество за задълженията на дружеството;

– дружества с ограничена отговорност – са акционерното дружество и дружеството  ограничена отговорност;

   В зависимост от гражданството на членовете си търговските дружетва се класифицират на:

– смесени – са тези, чиито членове са български и чуждестранни лица; те са форма на за извършване на чуждестранни инвестиции в България;

– несмесени – са тези, чиито членове са само български лица;

 

  1. Ред и условия за образуване

  Учредяването на търговското дружество е правно уредена процедура (съв- купност от правни действия) за създаване на едно търговско дружество като юридическо лице. То е сложен фактически състав, който се състои от различен брой правни действия (юридически факти) при различните видове тъговски дружества. Минималният фактически състав се състои от 2 дейст- вия:

* изготвяне на учредителният акт и вземане на решение за образуване на дружеството;

* вписване (регистриране) на дружетвото в тъговския регистър

   Правната уредба на търговските дружества е 2 вида – обща и специална:

* общата правна уредба се съдържа в чл. 65-73 от ТЗ, в чл.489 – 501 ГПК и в Нредба 14 от 1991г. За водене и съхраняване на регистрите за вписванията. ТЗ се прилага за учредяване на всички видове търговски дружества, доколкото специалната првна уредба не изключва нейното приложение.

* специална правна уредба – се съдържа в главите на ТЗ относно определен вид търговски дружества и в редица специални нормативни актове – Закона за банките, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за стоковите борси и тържища, Закона за застраховането и други.

   Учредители на търговското дружество:

– само дееспособни физически и юридически лица:

* лицата, поели инициативата за образуване на дружеството;

* лицата, които участват в неговото учредяване;

* както български, така и чуждестранни физически и юридически лица;

* юридически лица със стопанска или нестопанска цел;

* еманципираните непълнолетни между 16 и 18 годишна възраст – встъпили в граждански брак;

* държавата и общините;

   Подготовка за учредяването:

– подготвителен договор – с който се уговарят условията на бъдещия учре- дителен акт; той е вид граждански многостранен договор с елементи на договор за поръчка; при неизпълнение на облигационните задължения се носи договорна имуществена отговорност само за паричните вреди от необ- разуването на дружеството;

  Учредителен акт:

– той е актът (волеизвлението) на учредителя или на учредителите, който служи като предпоставка за регистрирането на търговското дружество;

– има различна правна форма:

* при ЕТД – той е едностранна гражданска сделка;

* при събиателно и командитно дружество – е учредителен договор в пис- мена форма с нотариална заверка на подписите;

* при дружество с ограничена отговорност – е дружествен договор;

* при АД и командитното дружество  акции – е във формата на устав; съста- вя се в обикновена писмена форма бе нотариална заверка на подписите;

– след учредяването на дружеството – той изпълнява ролята на вътрешен нормативен акт;

   Вписване на търговското дружество:

– учредителите или съответното задължено лице тябва да подадат заявление до окръжния съд по седалището на дружеството за неговото вписване (регистриране) в търговския регистър пи фирменото отделение; прилагат се необходимите документи; това е втората фаза от учредяването на търговско- то дружество;

– образува се фирмено дело при съответния окръжен съд; съдът прави проверка относно законността на учредяването на дружеството; съдът се произнася с решение; въз основа на това решение за вписване на дружест- вото съдът съдът служебно извъшва вписването му в съответната партида на търговския регистър, а ако дружеството е капиталово се прави искане за обнародване на съобщение за регистрацията му в ДВ;

– съглано чл. 67 от ТЗ дружеството се смята за възникнало от деня на вписването му в тъговския регистър; вписването има учредително (консти- тутивно) действие;

 

  1. Правен режим на непаричните вноски

   Дружеството трябва да има определено имущество. То се формира първоначално от вноските на учредителите, а по – късно от вноските на съдружниците и от печалбата на неговата стопанска дейност.

   Вноските на учредителите или на съдружниците се характеризират със следните признаци:

– те са вид имуществени вноски в дружеството;

– те са вид инвестиция (вложение) на пари и имуществени права в стопанска дейност; те са рискова инвестиция;

– те са вид прехвърлителна сделка;

   Задължение за имуществена вноска:

– е основно членствено задължение на съдружника в учреденото дружество;

– видове имушествени вноски:

* според това кога се правят – учредителни и обикновени

* според вида си – парични и непарични

  Правен режим на непаричните вноски:

– това са вноски или прехвърляне на различни имущестени права на дружеството. Внасянето или прехвърлянето на тези права се нарича апорт

– предмет (обект) на апорта (непаричната вноска) могат да бъдат:

* вещни права

* права на интелектуална или на индустриална собственост

* облигационни права на вземане

* членство в търговски дружества, права върху ценни книги или имуществе- ни права, които произтичат от притежаването на ценни книги (акции, обли- гации, записи на заповед, менителници, складови записи и други)

* търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактичес- ки отношения

* наследство

* и други

– форма за извършване на апорта – в ТЗ се съдържат специфични изисквания относно формата за извършването на непаична вноска или относно поемането на задължението да се направи такава вноска;

– изпълнение на апорта – е изпълнение на поетото задължение да се направи непарична вноска;

 

Защита на членски права. Отмяна на незаконосъобразни и пративоуставни решения на ОС.

Защитата на членствените субективни права на съдружника (акционера) е специфичен вид правна защита на тези права. Тя е способ за осъществяване на првото на обжлване на решенията и действията на органите на търговското дружество.

  1. Съдебна защита – осъществява се по съдебен ред пред окръжен съд по седалището на дружеството; в ТЗ 2 вида съдебна защита – обща защита на членствените права на съдружника по чл.71 ТЗ и специална защита по чл.74 и чл.75 ТЗ; съдебната защита е проверка за законосъобразност и уставност на решенията на органите на дружеството; осъществява се по реда на ГПК; тя е искова гражданскоправна защита;

1.1. Обща защита на членствените права – уредена е в чл.71 от ТЗ; тя е защита на всички видове субективни членствени права на съдружника (акционера) и на правото му на членство в дружеството; общата защита е лична защита на съдружника; икът по чл.71 ТЗ е установителен и не се погасява по давност; няма пречка да се иска и обещетение за парични вреди, като тогава искът ще се третира като осъдителен и деликтен по своя характер;

   В съдебния процес по тази защита ищец е само отделния член на дружест- вото, а ответник – дружеството. Процедурата за разглеждане на делото е по ГПК. Компетентен съд е окръжният съд по седалището на дружеството. Ре- щението на окръжния съд не е окончателно и поради това то може да се обжлва в законния срок (7-дневен по чл.197 ГПК) пред Върховния касацио- нен съд.

1.2. Специална защита по чл.74 от ТЗ – тази защита се осъществява чрез иск за отмяна на решение на общото събрание на дружеството, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството.

   Съгласно чл.74, ал.1 ТЗ всеки съдружник или акционер има право да предяви иск пред окръжен съд по седалището на дружеството за отмяна на посоченото решение, когато то противоречи на закона, учредителния договор или устава на дружеството.

  Специалната защита по чл.74 ТЗ не е лична, защото в делото може да встъпи всеки съдружник.

  Предпоставките за отмяна на решението на общото събрание на дружест- вото са:

– противоречие на повелителните (императивни) норми на закона;

– противоречие на клаузи на устава или на дружествения договор;

   На отмяна подлежат само противозаконните и противодоговорните решения на общото събрание, но не и нецелесъобразните решения на общото събрание.

    Приложното поле на иска за отмяна е само срещу решенията на общото събрание. Искът за отмяна на противозаконното или противоуставното решение на общото събрание е конститутивен иск.

   Активно легитимиран да предяви иска (ищец) е всеки заинтересован съдружник или акционер. Искът не е личен. Той може да се предяви в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ицецът е присъствал или когато е бил педовно поканен, а в останалите случаи – в 14- дневен срок от узнаване- то, но не по -късно от 3 месеца от деня на общото събрание. Срокът е преклузивен.

  Ответник по иска е дружеството. Компетентен да разгледа иска е окръж- ният съд по седалището на дружеството. Процедурата на разглеждане на иска е по ГПК. Решението на съда не е окончателно. То може да се обжалва в 7-дневен срок пред апелативен съд.

1.3. Съдебен контрол за законосъобразност върху решенията на другите органи на дружеството – уредена е в чл. 75 от ТЗ.

   Съгласно чл.75 от ТЗ за нищожни се обявяват само решенията и действия- та на оганите на дружеството, които са в противоречие с влязлото в сила решение на съда (по чл. 74 от ТЗ).

  Влязлото в сила решение на съда по чл.74 от ТЗ е задължително за спазване от всички органи на дружеството.

  Решенията или действията на всички органи на дружеството, които проти- воречат на влязлото в сила решение, са нищожни.

  Решението на съда по чл.74 от ТЗ, с което се отменя като незаконосъобраз- но или противоуставно решението на общото събрние, само констатира отмяната. Необходимо е да се вземе ново решение от страна на общото събрание., което да е действително и да запълни празнината, получила се след отмяната на старото решение. Съгласно чл.75 от ТЗ, ако последвалото решение противоречи на конститутивното съдебно решение по отмяната, то безспорно вече се счита за нищожно.

 

Правен режим на събирателното дружество. Правен режим на командитното дружество.

  1. Обща характеристика на СД. СД е уредено в чл. 76-98 ТЗ. То е типичното персонално дружество. Чл. 76 дава легално определение на СД: Събирателно е дружеството, образувано от две или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма. Съдружниците отговарят солидарно и неограничено. Както всички останали ТД СД е юридическо лице и търговец. На базата на легалното определение могат да се изведат следните особености:

1.1.Учредяването на СД изисква сключване на дружествен договор, като учредителите трябва да бъдат най-малко 2 дееспособни лица–ФЛ или ЮЛ (могат да бъдат и капиталови дружества).

1.2. Търговска фирма – задължителен елемент от нея е фамилното име или фирмата на един от съдружниците и добавката СД, “съдружие” или “С-ие”.

1.3. Отговорност на съдружниците – СД е типично персонално дружество и при него съдружниците отговарят за задълженията на дружеството към кредиторите на дружеството. Отговорността се характеризира със следните особености:

                        1) Отговорността е неограничена – съдружниците отговарят с цялото си имущество.

                        2) Отговорността е солидарна. Съдружниците са солидарно отговорни помежду си, но и за задълженията на дружеството. Ако съдружник плати задължение на дружеството той няма регрес към него, ако плати задължение на друг съдружник – има регрес. В каква част отговарят съдружниците – както е уговорено, ако не е уговорено: или по равно според 127 ЗЗД; или пропорционално на участието; или според вноските.

                        3) Солидарността е особена, защото законът в чл. 88 установява субсидиарност: Принудителното изпълнение се насочва най-напред срещу дружеството, а при невъзможност за удовлетворение – срещу съдружниците. Основание за въвеждане на субсидиарен характер на отговорността е от една страна разбирането, че солидарността има гаранционен характер за кредитора, защото съдружниците не са страна по сделките и на второ място субсидиарността е предпоставена от уреждането на СД като юридическо лице (ако СД не е юридическо лице, както в немското право субсидиарност няма да има, при нас е както във Франция). Правилото на чл. 88: По иск срещу дружеството ищецът може да насочи иска си и срещу един или повече съдружници, е въведено през 1993 г. преди това го е нямало и съдилищата са изисквали да се призовават всички съдружници при дела срещу СД, което е създавало пречки за нормалното протичане на процеса (така че правилото на 88 е в интерес и на кредиторите).

            Израз на особената отговорност на съдружниците е и правилото на чл. 610:  Едновременно с откриването на производството по несъстоятелност за търговското дружество се смята за открито и производството по несъстоятелност за  неограничено отговорния му съдружник.

                                    4) Съдружниците отговарят за задълженията на дружеството не само от момента от който са станали съдружници, но и за старите задължения – отговорността е ex tunc.

            Смята се (в Коментара, а и от Таня Бузева), че нищо не пречи солидарната и/или неограничената отговорност да бъде изключена договорно в споразумение между дружеството и кредитора, което би имало характер на опрощаване.

  1. Учредяване на СД – състои се от 2 елемента:

                        2.1. Сключване на дружествен договор. Елементите на дружествения договор са посочени в чл. 78: 1. името и местожителството, съответно фирмата и седалището, както и адреса на съдружниците;  2. фирмата, седалището, адреса на управление и предмета на дейност на дружеството; 3. вида и размера на вноските на всеки съдружник и оценката им; 4. начина за разпределение на печалбите и загубите между съдружниците; 5. начина на управление и представителство на дружеството. Дружествения договор изисква форма за действителност – писмена с нотариална заверка на подписите (такава форма се изисква и за изменение на дружествения договор). Тук важи общото правило, че при правоотношения между дружеството и негови членове режимът е диспозитивен (с едно изключение), а при правоотношения между дружеството и 3ти лица – императивен.

                        2.2. Вписване на дружеството в търговския регистър. Заявлението за вписване се подава от името на всички съдружници, защото всеки съдружник има право да управлява дружеството, включително и да иска вписване. Към заявлението се прилага и учредителния договор.  В регистъра се вписват данните по точки 1, 2 и 5 на чл. 78. Лицата, който според дружествения договор представляват дружеството представят образци от подписите си.

3.Правоотношения между съдружниците:Те биват 2 вида–външни и вътрешни.Вътрешни отношения са отношения между съдружниците и дружеството.Поначало тези отношения обхващат т.нар. членствени правоотношения.Законодателят обаче не е коректен като нарича гл.11 от раздел ІІ “Правоотношения между съдружниците”–правоотношенията между съдружниците не са отношения, които се уреждат от закона и не са във връзка с дружеството.ТЗ всъщност урежда отношенията между съдружниците и дружеството.Тази грешка е следствие от взаимстването на уредбата на дружествата от немския закон.Членственото правоотношение обхваща 2 групи права–имуществени и неимуществени:

                        3.1. Имуществени права:

1) Право на част от печалбата – това право се определя съразмерно с дела на съдружника, а той се определя на базата на неговата вноска, която се коригира с печалбите и загубите на дружеството. Частта от печалбата може да се определи не само като дял, но и по друг начин, определен от дружеството – по глави, според приноса и т.н. Съдружниците имат свобода,  защото членствените правоотношения  се регламентират от диспозитивни правила. Смята се, че без да е изрично казано и тук важи забраната от гражданското дружество за лъвско дружество.

2) Право на обезщетение – то е в 2 насоки:

а) За необходимите разноски за дружествените работи – разноски, които са необходими и полезни (напр. за регистрация на дружеството и т.н.);

б) За вредите, които е претърпял във връзка с дружествените работи, но трябва да има причинна връзка между вредите и дейността на дружеството.

3) Право на лихва – лихва върху вземането си за разходи и вреди. Тази лихва не е мораторна (защото не става дума за забава), а възнаградителна, тъй като дружеството се е обогатило, а съдружникът се е обеднил – тя изравнява отношенията. Тази лихва се дължи от момента на извършването на разходите или на понасянето на вредите. Ако дружеството е в забава то дължи разбира се и мораторна лихва. Не е определен законово размерът на възнаградителната лихва.

4) Право на ликвидационен дял – ликвидационният дял е парично вземане. Такова право съдружникът има и при прекратяване на дружеството и при прекратяване на членственото му правоотношение със запазване на дружеството (напр. при напускане на дружеството). Ликвидационният дял е вземане за частта от имуществото, която е съответна на дела на съдружника. Може да се уговори доколкото не се увреждат кредиторите и права на вземане за определени вещи.

            3.2. Неимуществени права – те са непрехвърлими, докато имуществените могат да се цедират:

            1) Право на участие в управлението – това право визира отношенията вътре в дружеството (когато се говори за управление се имат предвид вътрешни отношения, а за представителство – външни отношения между дружеството и 3ти лица). Правото на управление произтича от качеството съдружник, а не е последица от друг юридически факт. Правото на управление, понеже дружеството има персонален характер и всички съдружници имат задължение да съдействат за работите на дружеството се разглежда и като задължение за съдружниците.

            Правото на управление на всеки съдружник не е неограничено,има няколко категории действия,които изискват съгласието на всички съдружници–за тях правото на управление не се отнася.Тези действия са уредени в ал.2 на чл.84:За придобиването и разпореждането с вещни права върху недвижими имоти,за назначаването на управител,който не е съдружник,и за сключването на договор за паричен заем в размер,по-голям от определения в учредителния договор,е необходимо съгласието на всички съдружници.Тези 3 вида действия отделният съдружник не може да извършва. Във връзка с тази разпоредба в теорията съществува спор, като проблемът е какви ще са последиците ако съдружник с представителна власт извърши някое от посочените в чл. 84, ал.2 действия без да е взето единодушно решение от всички съдружници. Според едното становище (Ив. Русчев) в този случай ще се стигне до недействителност на сделката сключена между съдружник и 3то лице, тъй като има порок във волеобразуването на дружеството. Според другото становище (Д. Карастоянов), което е и по-широко подкрепено в този случай не би следвало да се стигне до недействителност на сделката, защото:1)за 3тите лица важат ограничения на представителната власт само ако са вписани в търговския регистър и вътрешните отношения между съдружниците са правно ирелевантни за тях и 2)защото представителната власт на съдружника не произтича и не е обвързана с решенията на дружеството.Според това второ становище последиците от нарушаването на правилото на чл.84,ал.2 трябва да се търсят във вътрешните отношения между съдружниците,като евентуално може да се навлезе в хипотезата на чл.95.

            Управлението на дружеството може да бъде предоставяно и на някой от съдружниците и на 3то лице – това трябва да бъде предвидено в дружествения договор. Дори и управлението да е предоставено, правото на глас на съдружника не може да се отнеме, той винаги го запазва. Когато управлението е предоставено на съдружници законът в чл. 85 урежда реда, по който правото на управление може да бъде отнето от тези съдружници, на които е предоставено. Тази разпоредба се прилага, когато съдружниците не желаят да се приеме решение, което да ги лиши от това право – това става с изменение на дружествения договор, което става с единодушие. Чл. 85 се прилага, когато няма единодушие и законът дава исков път. Искът е конститутивен. Компетентен е окръжният съд по седалището на дружеството. Ищец е някой от съдружниците. Законът не казва кой е ответник – приема се, че това е както дружеството, така и съдружниците, на които възложено управлението (за да са обвързани и те със силата на пресъдено нещо). Основанията за отмяна са посочени в закона: 1) когато управителите са нарушили задълженията си (напр. не дават отчет или извършват конкурентна дейност) и 2) на някакво договорно основание (напр. при обективна невъзможност за изпълнение на задълженията). Решението на съда по отмяна на възлагането на управлението се вписва в регистърния съд.

 Ако управлението е възложено на несъдружник  оттеглянето не става по чл. 85, а трябва да е предвидено в договора, като може да се извърши и извънсъдебно (не се изисква съгласието на всички съдружници). Тази хипотеза не е уредена в закона.

            Понеже управлението е и задължение, а съдружникът не го изпълнява, дружеството може да търси вреди, а също така това може да е основание за изключването на съдружника.

2) Част от управлението е правото на глас – съдружникът не може да е лишен от него. Чл. 87, ал. 1: Когато според учредителния договор решенията на дружеството се вземат с мнозинство, всеки съдружник има право на един глас. Това е единствената императивна разпоредба в областта на вътрешните отношения.

3) Право на вето – притежава го всеки съдружник. Особености:

            а) Право на вето има само съдружник, който има право да управлява. Ако съдружниците са решили само един да управлява, то те нямат право на вето. Това становище се основава на разбирането, че правото на вето произтича от правото на управление (то е защитено и от проф. Герджиков). Според Л. Диков обаче правото на вето произтича от правото на глас.

            б) Правото на вето може да се упражни само преди да се извърши дадено действие. Това е право на съдружника да се противопостави на дадено действие.

4) Право на контрол – това е възможност за всеки от съдружниците да се осведомява за работите на дружеството, да преглежда търговските книги и другите книжа и да иска обяснение от управителите.

  1. Задължения на съдружниците (Камелия Касабова):

            4.1. Имуществени задължения:

            1) Задължение за вноска. Това задължение не е посочено изрично в ТЗ, но се извежда от съдържанието на чл. 78 (задължителни реквизити на дружествения договор – т. 4: вида и размера на вноските на всеки съдружник и оценката им). Вноската е неотменимо задължение, защото ако дружеството не разполага с имущество не може да съществува. Чл. 72, ал. 5, предвижда ограничение за непаричните вноски при ТД: Вноската не може да има за предмет бъдещ труд или услуги. Това ограничение е разбираемо за капиталовите дружества, защото при тях имуществото служи за гаранция на кредиторите. Това ограничение обаче не се приема за резонно при персоналните дружества, защото при тях съдружниците трябва да влагат лични усилия – защо да не се уговори вноска бъдещ труд като кредиторите са гарантирани от имуществото на съдружниците. Вноската се определя от дружествения договор и съдружникът не може сам да я увеличи или намали, изменението й става само по единодушно решение.

            2) Чл. 82 предвижда задължение за лихва. Лихва се дължи в 2 хипотези:

            а) Когато съдружникът е забавил внасянето на своята парична вноска. Ако е забавил внасянето на непарична вноска – той не дължи лихва, а обезщетение за забава.

            б) Когато е взел без основание пари от дружеството.

Задължението за лихва възниква ipso iure, независимо дали е включено в дружествения договор. Размерът на лихвата е законен, а титуляр на вземането е СД. Ако вредите на дружеството са по-големи, то може да търси разликата (подобно но чл. 86 ЗЗД).

            4.2. Неимуществени задължения:

1) Задължение за въздържане от конкурентна дейност. Чл. 83 предвижда 2 хипотези: 

а) Забрана съдружникът да не участва в друго дружество–тази хипотеза се нуждае от разширително тълкуване.Логиката на ТЗ е,че съдружникът не може да участва в друго дружество със същия предмет на дейност.

б) Забрана съдружникът да сключва сделки както от свое  име, така за своя или чужда сметка в пределите на предмета на дейност на дружеството. ТЗ визира хипотезите, когато съдружникът е прокурист, търговски пълномощник  или комисионер на друг търговец.

Причината за тези забрани е,че съдружникът е запознат с тайните на дружеството,защото дължи лично участие в него.Забраната не е изключителна и се отменя със съгласието на останалите съдружници.Тази забрана трае докато съдружникът се намира в членствено правоотношение с дружеството.Тук не намира приложение нормата на чл.42 (за продължаване на забраната) относно търговския представител.

            Санкцията при нарушение на забраната за конкурентна дейност има 2 възможни проявления:                        1) дружеството може да иска обезщетение за вреди – правото се погасява в 3 месечен срок от узнаването или 3 години от извършването на действията, с който са причинени вреди; 2) може да заяви, че приема сделките за свои в срок от 1 месец от узнаването, но не повече от 1 година от извършването. Прави впечатление сходството в уредбата на тези отношения с разпоредбата на чл. 29. Каква е идеята за тази хармонизация – правното положение на съдружника в СД е много сходно с това на прокуриста и търговския пълномощник. Искът за обезщетение може да се предяви от всеки съдружник, а не от дружеството като цяло, т.е. всеки съдружник може да бъде процесуален субституент на дружеството като цяло, независимо от това дали има право да управлява и представлява дружеството. Имайки предвид решение на ВКС 1/94 г., което забранява на изричния търговски пълномощник да представлява търговеца пред съда ако не е адвокат, с тази разпоредба ТЗ прави пробив в уредбата, тъй като за съдружника в СД подобно ограничение няма (решението на ВКС е остро критикувано от Ж. Сталев, който изразява мнението, че всеки закон, а не само ГПК, може да определя процесуалното представителство).

    2)Задължение за лични усилия и грижи в дружеството.Това задължение подобно на имущественото задължение за вноска няма изрична регламентация в ТЗ. То следва от самата природа на персоналните дружества, представител на които е СД. Ако не е уговорено друго всеки съдружник дължи на дружеството онази грижа, която полага за собствените си дела. Няма пречка съдружниците да се освободят от това свое задължение по силата на чл. 84, ал. 1 ТЗ, като възложат управлението на друго лице. Може да се води иск за реално изпълнение на това действие, като се използва и принудително изпълнение на лично действие по чл. 421 ГПК или да се търси обезщетение за вреди.

Командитно дружество

  1. КД е уредено в чл. 99-112 ТЗ.  В по-голямата част от разпоредбите има елемент на препращане към СД. Самото КД няма особено практическо приложение – в СГС има само 1 КД “Хърсев и Ко”. КД по принцип се образува, когато един от съдружниците иска да участва в дружеството с лично участие, но няма достатъчно средства, а друг иска да участва и има средства, но не му се занимава с работите на дружеството и не иска да е неограничено отговорен. В развитите страни като основание за участие в командитно дружество се приема и съществуващите данъчни преференции за участниците в персонални дружества.

                        1.1. Определение – легалното определение се съдържа в чл. 99, ал.1: Командитното дружество се образува с договор между две или повече лица за извършване търговска дейност под обща фирма, като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска. Въз основа на това определение се извеждат следните особености на КД:

                                    1) Определението показва, че КД има една differentia specifica спрямо СД – има 2 вида съдружници. General partners (комплементари) – неограничено отговорни съдружници. Те са аналогични на съдружниците в СД – лично, неограничено и солидарно отговорни за задълженията на дружеството. Limited partners (командитисти) – ограничено отговорни съдружници, като отговорността им се простира до размера на направените вноски.

2) КД е модификация на СД и затова ал. 2 използва механизма на препращане: За командитното дружество намират съответно приложение разпоредбите за събирателното дружество, доколкото в тази глава не е предвидено друго. Това обаче не е съвсем така – разпоредбите за СД се отнасят само за комплементарите, а не и за командитисти. Освен това, за да има СД е необходимо да има 2ма съдружника, а за да има КД – 1 ограничено отговорен и 1 неограничено отговорен.

                                    3) Във фирмата на КД трябва да фигурира името на един или повече неограничено отговорни съдружници.

                        1.2. Учредяване на КД.        

                                    1) КД се учредява подобно на СД със сключване на писмен дружествен договор с нотариална заверка на подписите. 

2) В чл.102 е изброено минимално необходимо съдържание на дружествения договор: 1. фирмата на дружеството;  2. седалището и адреса; 3. предмета на дейност; 4. името, съответно фирмата, адреса на съдружниците и размера на тяхната отговорност; 6. вида и размера на вноските на съдружниците; 7. начина за разпределение на печалбите и загубите между съдружниците; 8. начина на управление и представителство на дружеството. С последните изменения на ТЗ е отпаднала точка 5 “капитал” – по този начин се е отстранил един недостатък, изискването за включване на капитала е неоправдано, тъй като КД е персонално, а не капиталово дружество.

3) Командитното дружество възниква като СД от момента на вписването в търговския регистър, което не подлежи на обнародване. Заявлението за вписване си подава от комплементарите.

  1. Вътрешни отношения – уговореното има предимство пред закона. Уредбата е диспозитивна с изключение на чл. 87.

2.1.Права и задължения на комплементарите.Тяхното правно положение е идентично с правното положение на съдружниците в СД.Единствената особеност е,че при разпределение на печалбата между комплементарите и командитистите трябва да се отчете обстоятелството,че:1) комплементарите участват с лични усилия и грижи в дружеството и 2)те са неограничено, солидарно отговорни за задълженията на дружеството–всичко това предполага по-голям дял от печалбата за тях.

                        2.2. Права на командитистите:

                                    1) Право на печалба – печалбата е функция на направените от тях вноски.

2) Право на контрол върху дружествените дела – чл. 108: Ограничено отговорният съдружник може да преглежда търговските книги на дружеството и да иска препис от годишния счетоводен отчет. При отказ по искане на съдружника окръжния съд постановява предоставянето им. Тази разпоредба крие недомислие в себе си. Командитистите от една страна нямат задължение да участват в управлението на дружеството, а от друга страна за тях не важи забраната за конкурентна дейност, въпреки това те могат да използват без ограничение търговските тайни на дружеството.

3) Командитистите нямат право да участват в управлението на КД (то се извършва само от комплементарите). Тази забрана е диспозитивна, тъй като е възможно комплементарите да възложат управлението на дружеството на командитист. Това обаче не променя характера на отговорността.

4)Командитистите нямат право на вето при вземане на решение от неограничено отговорните съдружници.

5) Командитистите нямат право на обезщетение за обичайните разходи, защото те не участват в управлението на дружеството.

                        2.3. Задължения на командитистите: да си направят вноската според дружествения договор. Ако не се направи вноската се дължи лихва, респективно обезщетение за забава.

  1. Разпределение на печалбите и загубите между командитисти и комплементари. Принципът е, че комплементарите участват в дружеството с вноска и лични усилия, а командитистите само с вноска. Това предполага и разлика в отговорността – чл. 109: (1) Ако ограничено отговорният съдружник не е внесъл изцяло предвидената вноска, полагащата му се част от печалбата се прихваща до размера на вноската.(2) Ограничено отговорният съдружник участвува в загубите до размера на предвидената вноска. Той не е задължен да възстанови получените печалби при последвали загуби. Ако дружеството реализира загуба и тя съвпадне с направената от командитиста вноска, това означава, че той няма да има печалба. Ако през следващата година загубата на дружеството превиши неговата вноска тази загуба в повече се поема от неограничено отговорните съдружници. Командитиста не може да бъде задължен да направи нова вноска (подобно е положението ако едната година е реализирана печалба, а другата по-голяма загуба – печалбата не се връща).
  2. Външни отношения – препращане към СД, тъй като се осъществяват само от неограничено отговорните съдружници.
  3. Случаи, в които ограничено отговорния съдружник отговаря неограничено:

5.1. Чл. 101, ал. 1 – когато името на ограничено отговорен съдружник е вписано в името на дружеството, тогава във външните отношения спрямо кредиторите се приема, че той се трансформира в неограничено отговорен. Във вътрешните отношения обаче той отговаря само до размера на вноската си.

            5.2. Чл. 106: Ако ограничено отговорният съдружник извършва сделки от името и за сметка на дружеството, без да е негов управител или пълномощник, той отговаря лично освен ако дружеството потвърди сделката. Тук се имат предвид действия без представителна власт (чл. 42 ЗЗД). Сделката не ангажира дружеството, а лично командитиста, ако дружеството не я ратифицира.

                        5.3. Чл. 112: Ограничено отговорният съдружник отговаря неограничено за сделки,  извършени от него от името на дружеството преди възникването му или след това,  ако кредиторът не е знаел, че договаря с ограничено отговорен съдружник. На практика тази хипотеза пресъздава разпоредбата на чл. 106 – отново става дума за случай, когато командитиста действа от чуждо име без представителна власт.

                        5.4. Когато ограничено отговорен съдружник не е изпълнил задължението си за вноска – това е правило без конкретна уредба, което се извлича от общите правила на търговското и облигационното право. В този случай спрямо кредиторите на КД той отговаря неограничено за ненаправената вноска. Това е типично проявление на косвения иск по чл. 134 ЗЗД.

            Според Таня Бузева е безспорно, че кредиторът в тази хипотеза може да има косвен иск по 134 ЗЗД към командитиста, който не е направил своята вноска. Чл. 111: Спрямо кредиторите на дружеството ограничено отговорният съдружник отговаря до размера на предвидената вноска и когато тя не е била внесена изцяло, обаче дава и пряк иск на кредитора към командитиста до размера на ненаправената вноска.

  1. Прекратяване на КД – препращане към прекратяването на СД. Има особеност, когато става дума за т. 4 на чл. 93 – при КД тя ще е основание за прекратяване на дружеството ако става дума за неограничено отговорен съдружник, защото те се сдружават с оглед личността. Също такава особеност ще има и при хипотезата на чл. 96 когато се иска изпълнение върху ликвидационния дял на комплементар – това не би могло да доведе до прекратяване на КД (нормата е специална и не може да се тълкува разширително).
  2. Прекратяване на членственото правоотношение. Комплементар може да бъде изключен от дружеството като отговорността му е субективна (по аналогия от СД при вина). Това изключване също е само по съдебен ред. Ограничено отговорният съдружник, за да бъде изключен трябва единствено да не е изпълнил задължението си за вноска. Изключването му става след предупреждение и пак по съдебен ред (отговорността е обективна)

 

Правен режим на ООД. Учредяване. Капитал и имущество. Дружествен дял. Промяна на капитала.

Управление на ООД. Органи на управление. Правомощия. ЕООД.

Правен режим на АД. Учредяване. Капитал. Акция – правна същност, ведове, стойност, прехвърляне. Промяна на кипатала. Облигация.

Управление на АД. Системи за управление. Органи за управление и правомощия.

 

Преобразуване, прекратяване и ликвидация на ТД.

Преобразуване на търговските дружества.

  1. Общи бележки.

                        1.1. Преобразуването е уредено в гл. ХVІ на ТЗ. Общият режим е в чл. 261-265. Режимът е лаконичен и недостатъчен и не съответства на режима на Европейското право – 3та и 6та директива. Въз основа на европейския режим е уредено преобразуването по ЗППЦК.

1.2. Терминът “преобразуване” по смисълът на ТЗ има 2 значения, различни от уреденото в ЗППДОП. Преобразуването е прекратяване на ТД без ликвидация с общо правоприемство и едновременно образуване на ново дружество. Разликата с преобразуването по ЗППДОП е това, че се прекратяват ТД, а не държавни предприятия. С термина “преобразуване” ТЗ означава 2 различни явления и съответно има 2 вида преобразуване. В тесен смисъл преобразуването се отнася до прекратяването на едно ТД и създаване на друг вид ТД (напр. 1 СД се прекратява и всичките му активи и пасиви преминават върху ООД, което се учредява – това много наподобява на режима по ЗППДОП. Терминът “преобразуване” по смисъла на ТЗ има и по-широко значение, което се свързва с 4те форми на реорганизация – сливане, вливане, отделяне и разделяне.

1) Сливане – няколко ТД се прекратяват, а тяхното имущество преминава върху 1 ново дружество.

2) Вливане – 1 ТД се прекратява, а имуществото преминава върху друго ТД, което съществува. Общото определение явно не съответства на вливането, тъй като при него не се създава ново ТД.

3) Разделяне– ТД се прекратява и имуществото му преминава върху 2 или повече новосъздадени ТД.

4)Отделяне–има ТД,което не се прекратява,а една част от имуществото му преминава върху нововъзникнало ТД.Отделянето също не влиза в общото определение,защото 1то дружество не се прекратява.

            Общото определение по принцип не обхваща случаите на отделяне и разделяне, тъй като при тях не винаги има общо правоприемство, възможно е активите да преминат в едното дружеството, а пасивите в другото. По този начин може да се увредят кредиторите и малцинството в дружеството. Това обуславя нуждата от защитен режим най-вече за разделянето и отделянето.

Може да има комбинация между двата вида преобразуване – напр. 2 ООД да се слеят в едно АД.

  1. Фактически състав на преобразуването – сложен и смесен:

2.1. Решение за преобразуване от дружеството или дружествата, които ще се преобразуват. Ако дружествата са персонални, при тях няма органи, а решението трябва да се приеме с единодушие от съдружниците. При капиталовите търговски дружества решенията се взимат от ОС с квалифицирано мнозинство – при ООД 3/4 от дяловете, а при АД 2/3 от представеният на събранието капитал. В устава може да се предвиди и по-голямо мнозинство за вземането на това решение. При сливане и вливане законът не изисква да се сключи договор между преобразуващите се дружества, но такъв може да се сключи, като според теорията ще има характер на подготвителен договор, подобно на договора по чл. 66 ТЗ.

2.2. Трябва да изтече 2месечен срок, като срокът не е преклузивен или давностен, а инструктивен. Нарушаването на този срок не опорочава фактическия състав, а в най-лошия случай може да доведе до наказателна отговорност.

2.3. При вливане и сливане трябва да се вземе решение за увеличаване на капитала – дружеството получава ново имущество, на което трябва да съответства нов капитал. Това е много често възможно, защото трябва да се уреди положението на съдружниците или акционерите на вливащото се дружество (т.е. трябва да се предвидят дялове или акции за тях). Ако се отиде към запазване на капитала, то то е свързано или с освобождаване на съдружници/акционери от техни дялове/акции или намаляване на стойността им, т.е. свързано с намаляване на капитала.

2.4. Не е ясно, но може да се счита, че когато се създават нови дружества би трябвало да се проведе УС в зависимост от вида на дружеството. Това обаче не е предвидено в закона, така че може и да може да се мине и без него. Според проф. Таджер такова учредително събрание не е необходимо, защото: 1) то ще повтаря решенията на ОС на преобразуващите се дружества и 2) неговото провеждане би се оказало значително затруднено, защото не е ясно кой трябва да участва в него и колко гласа ще има.

2.5. Трябва да се извърши и вписване в търговския регистър в съда по седалището на преобразуващите се и преобразуваните дружества. Трябва да има вписване както на прекратяването по партидата на дружествата, които се прекратяват (те се заличават като юридически лица), така и вписване по партидата на приемащото или новосъздаденото дружество. За да има разлика между прекратяването с ликвидация  и създаването на ново дружество преобразуването трябва да се отбележи в търговския регистър.

            Обнародването е с чисто информационно значение.

  1. Тъй като преобразуването може да застраши интересите на кредиторите, законът създава някои защитни правила:

3.1. При разделяне или отделяне опасността за кредиторите се крие в несъразмерно разпределение на активите и пасивите или в съразмерно разпределяне на активите и пасивите, когато обаче активите не са еднакво ликвидни. Защитата срещу тези опасности е предвиденото в чл. 261, ал. 2 правило, че 2те дружества по закон отговарят солидарно за задълженията, възникнали до разделянето или отделянето. Новите кредитори в тази хипотеза имат вземане към съответните дружества. За старите кредитори от материалноправна гледна точка преобразуване все едно не се е извършило, от процесуална гледна точка има известно затрудняване на правата им. Защитата на кредиторите при разделяне и отделяне е по-добра от тази при вливане и свиване (тъй като не е ограничена във времето).

                         В случаите на разделяне и отделяне от гледна точка на участниците в разделянето или отделянето се поставя въпроса как следва да се разделят членствените правоотношения – това разбира се може да се уговори от съдружниците, но ако не е уговорено в ТЗ няма правила (правилата има в ЗППЦК). Членствените правоотношения следва да се разпределят в съответствие с разпределянето на капитала в новите дружества.

                        3.2. Решението за сливане или вливане се обнародва (според Кацарски това изискване е само за ООД и АД) – идеята е преобразуването да не зависи от кредиторите, но те все пак да бъдат защитени. При сливане и вливане имуществото на слелите или влелите се дружества се управлява разделно в 6месечен срок от обнародването на вписването. Това значи, че кредиторите на всяко едно дружество имат обща привилегия пред кредиторите на новото дружество. На практика това означава, че все едно вливане или сливане не е имало. Това положение се отнася само до старите кредитори, чиито вземания са възникнали преди преобразуването. Правилото засяга само кредиторите, които в 6месечния срок са поискали изпълнение (когато вземането е изискуемо) или обезпечение (когато вземането не е изискуемо). Обезпеченията са по режима на ЗЗД. Според Кацарски при положение, че дружеството откаже обезпечение трябва да се признае привилегия на тези кредитори, които са го поискали.  При положение, че управителите на новото дружество нарушат тази разпоредба те отговарят солидарно пред кредиторите. Според Кацарски отговорността в този случай се носи при неудовлетвореност на кредиторите поради смесването, ако новото дружество прецени, че всички кредитори могат да бъдат удовлетворени и смеси имуществата и наистина стане така, няма нужда да се носи отговорност.

            При вливане и сливане се поставя въпроса дали то може де се осъществи  

                        3.3. Ако преди преобразуването е имало дружество с неограничено отговорни съдружници тези неограничено отговорни съдружници отговарят пред кредиторите с личното си имущество и след преобразуването (напр. СД се преобразува в ООД). И в този случай има 5 годишна давност за задълженията им. По-интересен е въпросът, който не е уреден от закона – какво става при сливане или вливане на капиталово в персонално дружество с ограничено отговорните съдружници. Според Кацарски тези съдружници ще останат ограничено отговорни за старите си задължения, тъй като важи принципът, че прекратяването на задължения субект не се отразява на отговорността на субсидиарно отговорните. Според Антонова точно обратно в тази хипотеза ограничено отговорните съдружници се превръщат в неограниченоотговорни, тъй като вече няма капитал, който да гарантира кредиторите. Безспорно обаче в хипотезите на вливане ограниченоотговорните съдружници ще отговарят неограничено за задълженията на приемащото дружество по чл. 92 ТЗ.

  1. Освен общите правила по ТЗ има и някои правила в ЗЗК, които целят да ограничат възможността сливането и вливането да увредят конкуренцията. Според чл. 21 ЗЗК при сливане и вливане може да има концентрация на стопанска дейност.  Когато сливането или вливането водят до такава концентрация, КЗК трябва да се уведоми и ако прецени да даде разрешение. Тук обаче не става дума за всяка възможна концентрация, а за хипотеза, при която новото дружество има над 20% от релевантния пазар или ако общият оборот на новото или приемащото дружество за предходната година е над 15 млрд. лв.

            В ТЗ е казано, че когато специален закон предвижда това, преобразуването се извършва с административен акт – разрешение. В ЗППЦК е предвидено за някои видове търговци с предмет търговия с ЦК сливането и вливането да се извършва само с разрешение на КЦК. При банки се иска разрешение от БНБ, при застрахователните компании също.

  1. В ТЗ се съдържат и някои специални правила за преобразуване на акционерното дружество:

                        5.1. Според чл. 264: Решението за преобразуване на АД в друг вид е действително, ако са изминали 2 години от възникването му и са приети счетоводните отчети за тях. То се взема с мнозинство 2/3 от представения капитал. При пресмятане на мнозинството от капитала се приспадат акциите на дружеството, както и тези без право на глас. Уставът може да предвиди по-голямо мнозинство на капитала, както и други изисквания. В литературата се поставя въпроса дали изискването за 2 годишния срок може да се заобиколи, чрез възможността за “други изисквания”, според някои автори може, но според проф. Таджер нормата е императивна и забраната не може да бъде заобиколена. Кацарски също поддържа това разбиране.

                        5.2. Според чл. 265: Когато акционерното дружество се преобразува в дружество с ограничена отговорност, всеки акционер заменя акциите си срещу дял, който им съответствува. Тази норма не казва нищо, което не се подразбира.

Прекратяване и ликвидация на търговски дружества.

  1. Общи бележки. Ликвидацията е уредена в гл. ХVІІ на ТЗ – чл. 266-274. Терминът ликвидация има различни значения. От една страна ликвидацията се разглежда като система от действия (производство), а от друга страна ликвидацията се означава като етап от съществуването на ТД – всъщност това е последния етап от съществуването на ТД, когато то продължава да съществува като юридическо лице, но е престанало да осъществява търговска дейност и да сключва търговски сделки. Смята се, че дружеството в ликвидация не е в правно-техническия смисъл на думата, търговец, но това е спорно (ЕТ престава да е търговец, когато спре да извършва търговска дейност, а ТД от момента на заличаването им от търговския регистър. Ликвидацията като последен етап от съществуването на ТД винаги се предхожда от прекратяване на търговската дейност.

             Ликвидацията прилича на несъстоятелността, защото и при двете се прекратява търговската дейност и търговското качество със запазване на юридическото лице за определено време. И при ликвидацията и при несъстоятелността се извършват сходни действия: събират се вземания, изпълняват се задължения, а наличното имущество се осребрява. Съществуват обаче и съществени разлики между ликвидация и несъстоятелност:

1) Ликвидацията е извънсъдебно производство; съдът не я ръководи, а поначало не се и намесва в нея (освен по изключение), докато несъстоятелността е съдебно производство, в което съдът играе много активна роля.

2) Ликвидацията се различава съществено от несъстоятелността по своето предназначение. Ликвидацията е в интерес на съдружниците или акционерите, тъй като по принцип дружеството има достатъчно имущество да удовлетвори кредиторите. Целта на ликвидацията е имуществото да се разпредели между съдружниците и акционерите. При несъстоятелността е обратно – няма имущество за кредиторите и целта е да се защитят техните интереси, да се разпредели наличното имущество справедливо между тях.

3) Разлика има и от гледна точка характера на производството – при ликвидацията има повече диспозитивни норми, докато при несъстоятелността основно императивни.

        2.По време на ликвидацията дружеството се управлява от т.нар. ликвидатор,който е едноличен орган(ликвидаторите може да са повече от един,но не се формира ликвидационна комисия). Ликвидаторът може да е физическо или юридическо лице.Според А.Антонова ликвидаторите са само физически лица, като аргумент за това е чл. 266, ал. 3: Ликвидаторите се вписват в търговския регистър, където се представят нотариално заверени съгласия с образци на подписите им.  Той има правата и задълженията на управителен орган в зависимост от вида на дружеството.  Законът няма специални изисквания към качествата, които притежава ликвидатора – не е необходимо той да е съдружник/акционер или лице със специални знания. Ликвидаторът не само управлява дружеството, но и го представлява пред 3тите лица. Ако има повече от 1 ликвидатор активното представителство за извършване на правни действия е съвместно, а пасивното – разделно – тази норма е императивна. Ликвидаторите имат право на възнаграждение, което се определя от различни органи или лица, ако дружеството е капиталово (АД и ООД) от ОС и ако има неограничено отговорни съдружници (СД, КД, КДА) от тях и то с единодушие. Ако ликвидаторът е назначен от съда – от съда. Отговорността на ликвидатора е като управителен орган както към дружеството така, и към 3тите лица.

  1. Назначаване на ликвидатор. Ликвидаторът се назначава от ОС или от съдружниците, където няма ОС. Възможно е ликвидаторите да са посочени в дружествения договор/устава. При капиталовите търговски дружества, законът предвижда, че ликвидатор може да се назначи от съда по искане на 1/20 от капитала при уважителни причини – право на малцинството (на практика “важни причини” означава съдружниците да не са доволни от действията на ликвидатора). Това правило на практика се отнася до АД и КДА, защото при ООД има правило, че същото действие може да се извърши от 1/10 от капитала или от да се иска от контрольора. Това са хипотезите, когато мнозинството е злоупотребило с правата си. При ООД има и специално правило, че ако не е предвидено друго в дружествения договор управителят е ликвидатор.

             Вписването на ликвидатора в търговския регистър според Анета Антонова има декларативно действие, тъй като правата му възникват още при назначаването му, тъй като случаите на конститутивно вписване са изрично уредени в закона, а този не е от тях. Според Кацарски мандатното правоотношение между ликвидатора и дружеството се поражда от акта за назначаването му, изхождащ от съответния орган на дружеството или от съда или волеизявлението им да бъдат ликвидатори, а за представителната им власт е необходимо и вписване в търговския регистър. Това означава, че ако ликвидаторът извърши някакви действия от името на дружеството преди вписването си, това ще са действия без представителна власт.

            Органите, които назначават са и органите, които освобождават ликвидатори. Правомощията на ликвидатора се прекратяват при: 1) заличаване на дружеството; 2) продължаване на дружеството; 3) вливане; 4) назначаване на синдици; 5) назначаване на нови ликвидатори; 6) смърт на ликвидаторите; 7) при поставяне на ликвидатора под ограничено запрещение – не е изрично предвидено, но така се прекратява представителната власт; 8) напускане на ликвидатор – отказ от договора за поръчка. 

  1. Етапи на ликвидацията:

                        4.1. За да започне ликвидацията трябва да се прекрати дейността на ТД и да се назначат ликвидатори. По начало това става с решение на ОС или на съдружниците. В това решение се обявява, че се прекратява дейността, назначават се ликвидатори, и се определя срок за ликвидация, който при необходимост може да бъде продължен. Когато има неограничено отговорни съдружници срокът за ликвидацията се определя с тяхно единодушно решение, може би поради неограничения характер на отговорността им. Това решение може да се приеме и от съда в предвидените случаи, например ако дружеството е прекратено от прокурора, защото дейността му противоречи на закона. Това решение и имената на ликвидаторите се вписват в Търговския регистър. В търговския регистър се представя и нотариално заверено съгласие на ликвидаторите с образци от подписите им, защото с назначаването на ликвидатори правата на управителните органи на дружеството се прекратяват и то се представлява от ликвидаторите.

Прекратяването на дейността на дружеството и започването на ликвидацията трябва да се обявят пред публиката  като до кредиторите на дружеството трябва да се отправи писмена покана чрез ДВ. Тази покана се изпраща и до известните кредитори (частни кредитори). За прекратяването на дружеството и започването на ликвидацията трябва да се уведоми и данъчната администрация (публичен кредитор).

                        4.2. Установяване на състава на имуществото на дружеството към момента на прекратяване на дейността. Съставя се начален баланс и доклад и те се представят от ликвидаторите на ръководния орган (съдружниците). След приключването на всяка календарна година се прави годишно приключване – прави се годишен счетоводен отчет и доклад към него, които се представят на ръководните органи.

                        4.3. Сърцевината на ликвидацията включва действия по изпълнение на задълженията, събиране на вземанията и превръщане на имуществото в пари. Законът не ограничава способите за това – всякакви сделки са допустими. Под “събиране на вземанията” се разбира вземания, които произтичат от друг юридически факт, а не от сделки. Нови сделки са допустими само доколкото са свързани с ликвидацията. Законът допуска отделни обекти от имуществото на дружеството да се прехвърлят на кредиторите, съдружниците или  акционерите ако с това не се увреждат правата на останалите. Идеята на закона е, че вместо да се продава имуществото то може да се прехвърли директно на кредиторите или съдружниците/акционерите, които да дадат по-висока цена от пазарната. Ако някои от кредиторите или съдружниците/акционерите обаче възрази, прилагането на този способ ще бъде затруднено. 

            За да приключи ликвидацията трябва да се удовлетворят кредиторите, но за това е необходимо да се знаят техните претенции – всеки кредитор трябва да предяви вземането си пред ликвидаторите. Ако кредитор не предяви вземането си то не се губи, но не се знае какво ще стане с имуществото (в този случай съответната част от имуществото трябва да се внесе по сметка в банка). Ако има спорни вземания имуществото се разпределя само ако се осигури обезпечение за спорните кредитори. Според Антонова ако задължението е условно и няма данни, че е неосъществимо по аналогия трябва да се приложи правилото за обезпечение.

            След като се удовлетворят кредиторите, ръководният орган на дружеството може да отпише несъбираемите вземания на дружеството. Това е счетоводна операция, с която дружеството се отказва от несъбираемите си вземания. Това е необходимо, за де се приключи ликвидацията, но няма характера на опрощаване според Калайджиев.

                        4.4. Накрая след като са изпълнени задълженията или е заделено имущество за обезпечения и след като са събрани вземанията се създава окончателния баланс, въз основа на който се разпределя имуществото между съдружниците/акционерите. Това не може да стане по-скоро от 6 месеца след поканата към кредиторите да предявят вземанията си. Поставя се въпроса какъв е срокът – според Антонова той е инструктивен, защото разпределението може да стане и след него. След това ликвидаторите подават заявление до съда за прекратяване на юридическото лице и заличаването му от търговския регистър. С последните изменения в ТЗ се въвежда правилото, че заличаването се обнародва в ДВ ако учредяването е подлежало на обнародване (отнася се до капиталовите ТД) – това е проявление на принципа за публичност.          

            Според чл. 273, ал. 2: Ако по-късно се установи, че са необходими по-нататъшни действия за ликвидацията, съдът назначава по молба на заинтересувания досегашните или други ликвидатори. Във връзка с тази разпоредба се поставят няколко въпроса:

1) Какво означава “по-нататъшни действия за ликвидация” – не са били установени всички вземания.

2) От чие име ще действат новите ликвидатори – от името на прекратеното дружество или от името на бившите членове/съдружници. Анета Антонова приема първата възможност за по-подходяща, тъй като ако ликвидаторите (които нямат и представителна власт) действат от името на бившите съдружници, последните ще отговарят за техните действия, което е недопустимо. Това тълкуване на чл. 273, ал. 2 изтъква, че тук законодателят е предвидил фикцията, че дружеството продължава да съществува.

                         Според Кацарски обаче ако след ликвидацията на дружеството се открие имущество, което не е използвано при ликвидацията то става съсобственост на бившите съдружници.

5.С измененията от 1996г.се предвиди възможност за вливане на дружество в ликвидация.За целта трябва да се приеме решение на ОС ако дружеството е капиталово със съответното мнозинство за преобразуване,а в  дружества,в които има неограничено отговорни съдружници–с единодушие.Ако дружеството се влее важи правилото за 6 мес. отделно управление – чл. 263. Поставя се въпроса дали разпоредбата може да се приложи и при сливане – според Калайджиев не, според Антонова да.

6.Какво става ако в процеса на ликвидацията се окаже,че дружеството е неплатежоспособно или свръхзадължено,т.е.трябва да се открие производство по несъстоятелност.Принципът е,че интересите на кредиторите трябва да се предпочетат пред интересите на съдружниците/акционерите и да се премине към несъстоятелност.С последните изменение на ТЗ това е легално закрепено-ликвидаторите са задължени да направят искане за образуване на производство по несъстоятелност. Ако съдът установи,че е налице неплатежоспособност или свръхзадълженост и открие производство по несъстоятелност,ликвидационното производство се спира и от деня на вземането на решение за обявяване в несъстоятелност производството по ликвидация се прекратява.Когато ликвидационното производство се спира,съда по несъстоятелността трябва незабавно да уведоми съда по ликвидацията.В случай на ликвидация,ликвидаторите са тези,които представят документите,въз основа на които съдът открива производството по несъстоятелност–началния баланс и техния доклад.

  1. Продължаване на дружеството. Съществува възможност при определени предпоставки да се излезе от производството по ликвидация:

1)Продължаването е възможно ако прекратяването е извършено на 2 основания–изтичане на срок или решение на компетентните органи,но не и на други основания.Според Герджиков продължаването може да се извърши и на други основания–напр. осъществяване на целта,която си е поставило дружеството.

2) Ликвидационното производство не трябва да е в напреднала фаза, т.е. не трябва да е започнало разпределянето на имуществото между съдружниците/акционерите.

3) Продължаването изисква решение на управителния орган на дружеството  с единодушие, само при АД е предвиден мнозинство от 3/4 от представения на събранието капитал. Законодателят счита, че това е много сериозно решение.

4) Решението трябва да се впише в търговския регистър, като заявлението се внася от ликвидаторите. За да продължи дейността си, дружеството трябва да освободи ликвидаторите и да избере управителни органи.                

 

Правен режим на търговците – публични предприятия. Характеристика. Видове. Учредяване. Управление. Ред за упражняване правото на собственост на държавата в предприятията.

 

Съюзяване и обединяване на търговците, консорциум. Холдинг.

Терминът консорциум в България има 2 значения:

– съглашение (договор) за учредяване на търговско обединение

– самото търговско обединение (сдружение)

   Правната уредба се съдържа в чл. 275 и чл.276 от ТЗ – тя е обща и се при- лага за всички видове обединения (сдружения) на търговците, влючително и за кооперациите, но тя е непълна. В нея е дадено само определение за консорциум и се посочва кои норми ще се прилагат при неговото образува- не.

   Съглсно чл 275 от ТЗ – консорциумът е:

– договорно обединение на търговци за осъществяване на определена дейност;

– характеризира се със следните признаци;

* сдружение (обединение) на търговци;

* доброволно сдружение на търговци;

* стопанско (търговско) сдружение;

* договорно сдружение – възниква въз основата на договор (споразумение), което се нарича консорциум;

* сдружение на тъговци, при което те запазват своята иконмическа и юриди- ческа самостоятелност;

  Съгласно чл.276 от ТЗ – консорциумът може да се създава в 2 форми:

– неперсонифицирано гражданско дружество

– персонифицирано търговско дружество

  Консорциум – гражданско дружество – се създава чрез сключване на договор за дужество по ЗЗД. Договорът за дружество по ЗЗД е съглашение между 2 или повече физически или юридически лица, по силата на което те се споразумяват  да обединят своят дейност за постигане на една обща стопанска цел с общи средства и усилия. Консорциумът – гражданско дружество не се регистрира в търговския регистър, няма отделна фирма и седалище. Той може да се оформи по 2 начина:

– като сдружение за съвместна дейност

   Консорциумът като сдружение за съвместна дейност е срочно дружество; е сдружение с оглед на личността на отделните съдружници; управлението се осъществява по взаимно съгласие на съдружниците, освен ако в договора не е предвидено друго;

– като дружество за съучастие, наречено прикрито (тайно) дружество

   Консорциумът като дружество за съучастие (прикрито дружество) се урежда чрез склюването на договор за дружество, с които съдружниците се договоарят, че стопанскта дейност или тъговските сделки ще се сключват от явния съдружник.

  Консорциум – търговско дружество – ТЗ не определя в какъв вид търгов- ско дружество тябва да се организира той; най – често използваната форма е ООД; консорциумът като вид търговско дружество се вписва в търговския регистър с наименованието консорциум плюс добавка, която отрзява съответния вид търговско дружество; при учредяването му се спазват изискванията на ТЗ относно учредяването на съответния вид дружество;

   Този консорциум е персонифицирано сдружение на търговците, което е самостоятелно юридическо лице. Неговите ленове не са гражданскоправни субекти, а търговци.

 

  1. Обединения на търговските дружества. Видове обединения. Ред и условия за тяхното създаване.

   Глава 18 от ТЗ има заглавието “Обединения на търговските дружества” – заглавието е неточно, тъй като в тази глава се уреждат всички видове тър- говци по смисъла на ТЗ, следователно по – точно е да се говори за сдруже- ния на търговците или обединения на търговците.

  Има разлика между сдружаване и съюзяване на търговците:

– сдружаването на търговците – е обединяване на дейността и имуществото или само имуществото на търговците с цел получаването на по – добри ико- номически резултати (печалба):

* правна последица от сдружаването на търговците – е създаването на различни видове сдружения (обединения) – икономически групировки;

* цел на сдружаването – целите са икономически;

* видове икономически групировки – картели, консорциуми, тръстове и холдинги:
** картел – е доброволно договорно сдружение (обединение) на търговци с еднородна стопанска дейност за координиране на тази дейност, при което отделните съдружници запазват юридическата си самостоятелност; картели- рането е планиране и регулиране на посочената дейност по икономически път; предмет на картелирането са регулирането на цените на стоките, пазарните райони, обема на производството; отрицателните страни на картелирането са, че то води до ограничаване на свободната лоялна конку- ренция и до намаляване на цените на стоките;

** концерн – по – висша форма на икономическата групировка, при която участниците често пъти губят своята икономическа и юридическа самостоя- телност; той е АД с много дъщерни дружества в различни градове и държа- ви или едно холдингово дружество с множество клонове; той е европейска практика;

** тръст – е огромно търговско дружество, при което влелите се или слелите се с него търговци губят своята икономическа и юридическа самостоятелност; той възниква в резултат на сливане, вливане (поглъщане) на по – малки търговски дружества  в дружеството – тръст или в резултат на изкупуване на контролния пакет от акции в дъщерните търговски дружества; това води до ограничаване на свободната конкуренция между тях; той е американска практика;

** консорциум – уреден е в ТЗ като обединение на търговски дружества, но е допустимо дотолкова, доколкото не противоречи на императивните норми на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК); доколкото не води до господстващо положение и ограничаване на свободната конкуренция или свободното образуване на цените;

** холдинг – уреден е в ТЗ като обединение на търговски дружества, но е допустимо дотолкова, доколкото не противоречи на императивните норми на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК); доколкото не води до господстващо положение и ограничаване на свободната конкуренция или свободното образуване на цените;

 

– съюзяването на търговците – е обединяването им като правни субекти в сдружения с нестопанска цел, наречени съюзи за защита на техните иконо- мически (стопански) интереси пред държавата и други органи и организа – ции;

* правна последица от съюзяването на търговците – е създаването на съюзи по интереси;

Правно положение на холдинга

    Правната уредба на холдинга се съдържа в чл. 277 – 280 от ТЗ. Холдинго- вите дружества се характеризират със следните признаци:

– обединение на търговски дружества

– образуваното дружество има за цел да участва под каквато и да е форма в други дружества или в тяхното управление;

– най – малко 25 % от капитала на дружеството трябва да бъде внесен в дъщерни дружества пряко;

  Следователно холдингът е обединение на търговски дружества под форма-та на АД, КД с акции, ООД, което има за цел под каквато и да е форма да участва в други дружества или в тяхното управление, със или без да извършва собствена производствена или търговска дейност, като най – малко 25 % от капитала на дружеството трябва да бъде внесен в дъщерни дружества.

  Холдинговото дружество може да:

– придобива, управлява, оценява и продава участие в български и чуждест- ранни дружества;

– придобива, управлява и продава облигации;

– финансира дружества, в които холдинговото дружество участва;

Европейско дружество

Правна уредба – Регламент 2157/2001г. на Съвета на ЕС, който е приет на основание чл. 308 от Договора за Европейската общност и е пряко приложим на територията на всяка държава-членка на ЕС. Регламентът, който урежда правния режим на европейските дружества, не създава пълна уредба, а делегира на страната-членка по седалището на дружеството да уреди статута на европейското дружество. През 2007г. в ТЗ се създаде нова глава ХІХ „Европейско дружество”.

            Създаването на европейското дружество е последица от създаването на общ европейски пазар и премахването на всички правила за свободна търговия в ЕС.

            Регламент 2157/2001г. на Съвета на ЕС урежда статута на европейското дружество. Раздел І „Общи правила” – европейското дружество трябва да има седалище на територията на ЕС и да функционира като АД при условията и реда, предвидени в регламента. Европейското дружество ще се третира като все едно, че е АД, формирано в страната-членка, в която е неговото седалище. Според регламента европейското дружество е юридическо лице. Има капитал, разделен на акции и е изразен в евро, като според регламента минималният му размер е 120 000 евро. Когато седалището е в държава-членка на ЕС, която не е приета в еврозоната, регламентът допуска капиталът да е равностойността на 120000 евро, изразени в национална валута.

            Европейското дружество има наименование, което съдържа и добавката „ЕД”; седалище в страна-членка на територията на ЕС. Регламентът позволява европейското дружество да променя свободно седалището си в ЕС, без преместването му да води до прекратяването на европейското дружество и да се създава нов правен субект. Възможна е промяна и на правния режим, под който европейското дружество да извършва своята дейност.

            Ред за учредяване: Раздел ІІ от регламента;

            Структура и органи: Раздел ІІІ от регламента.

            За неуредените въпроси в регламента се прилагат следните правила:

  • Законите, приети от страните-членки за въвеждането на мерките, свързани с европейското дружество – глава ХІХ от ТЗ;
  • Правилата на законодателството за АД на страните-членки, в което е седалището на европейското дружество – глава ХІV от ТЗ;
  • Правилата на устава на европейското дружество, по начина, по който те се прилагат за АД.

Прилагат се правилата на вътрешното право на страната-членка по седалището на европейското дружество.

Учредяване на европейско дружество:

Европейското дружество може да се учреди по 5 начина в зависимост от участниците в учредяването му, а и във връзка с реда за неговото учредяване:

  • Чрез сливане/вливане на две или повече АД със седалище и място на основната си дейност в ЕС при условие, че поне две от участващите АД се управлява при различни правни режими на страни-членки на ЕС;
  • Европейско дружество може и чрез учредяване на холдингово акционерно дружество, учредителите на които могат да бъдат АД или ООД, които имат седалище или място на основна дейност в рамките на ЕС. Условието е поне две от учредителите на холдинговото дружество да се управляват от законите на различни държави на ЕС или поне 2 години преди учредяването на холдинговото европейско дружество поне две от учредителите да са имали дъщерни компании, управлявани от законите на друга държава-членка или клон в друга държава.
  • Чрез учредяването на дъщерно европейско дружество – учредителите могат да са поне 2 компании, фирми или други субекти, които са създадени по законите на различни държави-членки на ЕС и които имат седалище в рамките на ЕС. Има и допълнителни условия.
  • Чрез преобразуване на АД със седалище в ЕС в европейско дружество. Условието е преобразуващото се АД да е имало в продължение на 2 години дъщерно дружество, което да е управлявало по законите на държава-членка, различна от тази на дъщерното дружество.
  • Европейското дружество учредява дъщерни дружества под формата на европейски дружества.

Регламентът съдържа подробни правила за учредяване на европейско дружество по първите два начина. За неуредените въпроси ще се прилага приложимият закон на държавата-членка, в която е седалището на дружеството.

Европейското дружество възниква като правен субект от вписването му в регистъра на държавата, в която се намира седалището му. За България това е Търговският регистър. След възникването на европейското дружество трябва да се публикува съобщение в официалния вестник на Европейските общности. Във връзка с членството в европейското дружество регламентът не дава правна уредба. Членовете на европейското дружество не могат да отговарят над размера на записаните от тях дялове/акции в капитала на дружеството. Прилагат се правилата на вътрешното законодателство – глава ХІV от ТЗ.

Управлението може да бъде и по две системи на управление: едностепенна и двустепенна. Определя се в устава. Органите съвпадат с тези на АД. За свикването и провеждането на общото събрание за всякакви други въпроси се прилага правото на държавата, в която е седалището – глава ХІV от ТЗ.

Особености:

  • Правила за пресмятане на необходимото мнозинство в органите на АД. По същество съвпадат с ТЗ. Мандатът на тези органи не е 5 години, а 6 години.

Управителният съвет управлява дружеството под надзора на надзорния съвет. Може и от Общото събрание – ако държавата го допуска. Регламентът изисква устава да определи списък на сделките, за които се изисква разрешение от надзорния съвет или единодушно решение на съвета на директорите. Ако не е уредено в устава, се прилагат правилата на ТЗ (за България).

Прекратяване: прилагат се правилата на вътрешното законодателство на страните-членки, където е седалището. Чл. 283 ТЗ предвижда допълнително основание: когато дружеството премести седалището извън държавата, където е неговата основна дейност.

Регламентът предвижда, че европейското дружество се прекратява и в случаите на превръщането му от европейско дружество в АД по закона на държавата, в което е седалището на европейското дружество. Целта на регламента не е постигната поради непълната правна уредба                     

 

Кооперация – вид търговец. Учредяване. Кооперация и ООД. Управление. Контрол на законосъобразност и уставосъобразност на актовете на органите за управление.

Според легалното определение на чл.1, ал.1 от Закона за кооперациите (ЗК) – кооперацията е доброволно сдружение на физически лица с промен- лив капитал и променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътруд- ничество осъществяват търговска дейност.

  Кооперацията се характеризира със следните юридически признаци:

– вид юридическо лице със стопанска цел

– вид юридическо лице с корпоративно (членствено) устройство

– вид доброволно сдружение на физичеки лица

– вид дружество на личността

– вид сдружение с ограничена отговорност

– вид търговец – вид тъговскоправен субект

– тя е правноорганизационна форма за извършване на частна стопанска дейност

– тя е дружество с променлив капитал

– тя е дружество с променлив брой членове; отворено сдружение

– тя е правноорганизационна форма за осигуряване работа на нейните членове при извършване на стопанска дейност

Правната уредба на устройството и дейността на кооперациите се съдържа в ЗК – специален закон по отношение на ТЗ. Специална правна уредба се съ- държа във всеки устав на регистрирана кооперация, който изпълнява ролята на вътрешен нормативен акт.

Принципи, върху които се учредява и функционира кооперацията:

– принципа на свободно сдружаване на физическите лица;

– самоиздръжка на кооперацията

– държавно подпомагани и насърчаване на кооперациите

– юридическо равенство между кооператорите

– взаимопомощ и сътрудничество между кооператорите при извършване на стопанска дейност

– вътрешнокооперативна демокрация

Предмет на дейност:

– основен предмет – стопанска дейност, но също така кооперацията може да извършва и социална дейност

 

Напиши коментар