Лекции УНСС Блогът на Петко Иванов

Лекции по Застраховане при ас. Цветелина Андреева – УНСС

Университет: УНСС

Предмет: Застраховане

Преподавател: ас. Цветелина Андреева

Коментар: Лекциите са доста подробни и са напълно достатъчни за подготовка

Подкрепи блогът: Тъй като поддръжката на сайта и оформяннето на подобни материали изискват доста време и ресурси ще съм благодарен ако разгледаш някои проморциолни продукти, със специално намаление за читателите.

Същност на застраховането

Концепцията на застр не е нова.Има данни че идеята за застр е възникнала в дълбока древност.Форма на застр е съществувала дори вначалото на Рим където римляните де събрали в погребални общества.Всички те допринасят да фонд от който били покривани техните разходи за погребение.
Още преди най-малко 2000 години търговците са започнали да обединяват ресурси за да се предпазят от финансовите загуби от търговия.По-научен подход се появи във Великобритания в началото на 18 век.
Застр бележи своето най-бързо развитие в края на 18 и началото на 19 век.В България то започва да ке развива през последните години на 19 век и след това постига бърз напредък.

Застр заема важно място в икономиката и в нашия живот.Категорията застраховане е най-важният(а може да се каже и най-добрият открит до момента) финансов механизъм за преодоляване на някои случайни събития, за преодоляване на риска. Застр е съвкупност от отношения които имат за цел да се противопоставят и преодолеят негативните последици от настъпването на някои случайни природни явления и човешки събития/обстоятелства.
Застр е защита.То защитава хората срещу финансови загуби при настъпване на риска.Въпреки че има много видове застраховки всички те имат 1 общо нещо.Те осигуряват спокойствие което идва от знанието че ще има на разположение парични средства с които да се отговори на нуждите да се покрият загубите в резултат на риска.

Същността на застр се изразява във възмездяването на последиците (щети и повреди – общо застр) на неговите обекти от случайни събития/рискове със събрани средства между всички участници в застр съвкупност.
Възмездяване означава изплащане от застрахователя на раностойността на причинените загуби на дадения обект от съответно покрития рист ост застр полица.

Под щета в застр се разбира пълна/тотална щета на дадения предмет(общо застр) т.е. той престава повече да служи за своето предназначение.
Под порведа се разбира частична/възстановима повреда на застр предмет (ОЗ)

Основни функции на застр са трансфер и разпръсване
Трансфер – чрез сключване на застр застрахованият прехвърля отговорността за последиците от настъпването на риска/фин.загуби на застрахователя.

Разпределение озн разпр на фин.загуба сред всички застраховани.

Основен принцип ръководещ застр е концепцияна на фонд или пул.
Застр фонд е сума пари създадена от събраните премии от застрахованите  която се използва за плащане на загубите в резултат на риска и разноските и печалбата на застрахователя.С други думи голям брой хора правят вноски в общ фонд за компенсиране на застрахованите претърпели загуби.От тази гледна точка застр се разглежжда като начин за разпръскване/разпределяне на риска.
Процесът на разпръскване се изразява в формиране на застр фонд от всички засраховани и обезщетяване и получаване на суми от този фонд от тези които са претърпели загуби при определени условия.

За да се илюстрира начина по който работи застр нека приемем че има 1000 жилища в дадена общност и че ст-та на всяка къща е 100 000 лева.Всеки собственик е изправен пред риска че неговата къща може да изгори например.Р-ра на загубите може да бъде изчислен нот застрахователя въз основа на опита от миналото и да допуснем че на тази основа застрахователя е в състояние да предстакаже с точност че 2 от 1000 къщи ще изгорят.
Застрахователят може да получи от всеки член на групата по 200 лв премия което прави общо 200 000 лв.Той също може да изиска на всеки член по 300 лв като по този н-н покрие разходите за изплащане на обезщетения, евентуални отклонения от неговите очаквани разноски.По този н-н всеки 1 от 1000-та собственици ще понесе разход от 300 лв , а в замяна при евентуално бедствие ще получи премия от 100 000 лв.

Въз осн.на този пример застр може да се определи от гл точка на индивида както следва – икономически способ/механизъм при който индивидът замества малък опр разход(премия) за голяма несигурна фин загуба която би съществувала ако не беше застр

Някои хора вярват че те по някакъв н-н напразво да похарчили пари от закупуване на застр ако не е настъпила загуба и не са палучили обезщетение.Някои дори смятат че ако те не са претърпяли загуба по време на срока на полицата платената премия трябва да бъде върната.

По отношение на първата гледна точка следва да се отбележи че застрахователния договор предоставя сигурност.Дори и ако няма претърпяна загуба по време на срока на договора застрахования е получил нещо в замяна на прамията – обещанието за обезщетение ако е настъпила загуба.
По отношение на втората гледна точка трябва да оценим факта че принципа на застр се основава на приноса на мнозина които плащат загубите на малцината пострадали.Ако премиите се връщат на тези които не са имали загуби то няма да има на разположение средства за да се изплатят загубите на претърпелите такива.Или застр е метод за разпределение на загубата.Загуба която би била опустошителна за индивида се разпръсква по справедлив начин между членовете на грепата.

Особеност на застр/застр фонд е че за разлика от много други фондове той се разпределя само между участниците в неговото събиране.

Застр индустрия се основава на принципа на реципрочност тъй като средствата необходими за покриване на загубите вследствие на настъпването на риска се събират от всички застраховани.
Еквивалентен принцип – търси баланс между приходите и р-дите.

Обикновено печалбата се изчислява в застр техническия план но е често практика че конкуренцията на пазара принуждава застрахователите да намалят цените и печалбата от инвестиции да се окаже основен източник на ресурси да поддръжка и печалба.Възможно е дори част от приходите от инвестиции да се използват за целите на застраховането което означава за изплащането на обезщетения(ОЗ) и суми(живото з) на заспафованите.

За разлика от други видове дружества – ЗД не произвежда материални продукти от суровини иби продама мат.продукти произведени от друга. Застр продукт се състои от сложно обещание при определение условия обикновено въз основа на следното:
В замяна на прамия от застрахованите – ако в рамките на определен срок , опр събитие(или не изключено от условията на застраховката такова) настъпи и застрахования претърпи загуба или повреда тогава застрахователя ще предприеме опр действия и ще извърши плащане в съответствие с условията и лимитите предвидени во договора.

ЗД продава застр , застрахования е ФЛ или ЮЛ което закупува застр полица.
застрахования получава договор – застр полица която уточнява условията и обстоятелствата при които ЗД ще плати компенсация.
Тарифното число фактор използван за определяне на цената която следва да се плати в замяна на опр застр покритие наречена премия.
Определения на застраховането:

  • Кооперативна форма на разпределение на известен риск сред група от лица които са изложени на него
  • Инструмент за разпределение на загубата на няколко след многото.Появата на загубата трябва да е случайна.
  • Е един бъдеш договор за компенсиране на загубите

    Същността на застр е : трансфер на риск, разпръскване на риск и оценка на риска

Икономически принос на застр

Застр като икономически способ е оправдано защото то създава сигурност за фин тежест на загубите и защото то създава сигурност за фин тежест на загубите и защото то разпръсква загубите които настъпват.При предоставянето на механизъм чрез който загубите могат да бъдат споделени и несигурността намалена, застр предоставя спокойствие на членовете на обществото и прави разходите по-сигурно предвидими.
Застр също допринася за по-оптимално използване на капитала.Без възможността за застраховане ФЛ и ЮЛ ще трябва да поддържат относително големи резервни фондове за посрещане загубите от рискове.Тези средства ще бъдат под формата та пари в брой или да бъдат инвестирани в сигурни, ликвидни и ниско доходни ЦК.Или това би било неефективно използване на капитала.
Когато отговорността за риска се прехвърли на ЗД отклоненията от очакваните резултати са сведени до минимум.Като последица от това ЗД е дръжно да пази по-малки резерви отколкото би се случило ако застр не съществува.Освободените средства съответно са налични за по-продуктивни инвестиции което води до по-голяма проидводителност на капитала.
Стопанския и личния живот са немислими без присъствието на счучайните събития коиго ги възпрепятстват с наблагоприятните си последици.За борба пронив тези последици е призвано застр
Същността на всяка ик категория може да бъде закрита най-добре чрез очертаване и изясняване на нейните функции.

Функции на застраховането

По въпроса за видовете функции за застр има различни виждания и становища.Ако разгледаме застраховането е една макро рамка по отношение на неговите обекти и предназначение може да се обобщят следните функции:

1. Възмездяванe на унищоженото или повредено имущество от случайни събития или явления(стих.бедствия и злополуки) което формира т.нар. Общо застр с обект всички видове имущества и някои злополуки и отговорности

  1. Подпомагане и защита на живота и трудоспособността на хората при настъпването на опр събития или случаи в техния живит което формира т.нар Живото застр

    3. Предотвратяване/намаляване на щетите и повредите/загубите чрез предпадни мероприятия.Това е изключително важна функция тъй като всяка загуба е безвъзвратна за индивида и обществото като цялол

    Предвид изложените функции за застр може да се каже че застр е набиране и разпределение на пар.средства(фонд) между участниците в това набиране за възмездяване/обезщетяване (ОЗ) или изплащане на суми (ЖЗ) при настъпването на щети, повреди, загуби в резуртат на настъпили случайни събития или случеи.Чрез застр се поддържа колкото е възможно по-непрекъснат стоп.процес и подпомага човешкия живот.

  2. Спестяване – в ЖЗ събраните от ЗД премии се изплащат обратно на застрахования когато той надживее падажа или се плащат на бенефициента при настъпването на опр.събития.

    5. Оценка на риска: застр определя вероятния р-р на загубите чрез оценяване на различни фактори които пораждат риска.Рискът е остовата за опр на тарифната ставка.

    6. Инвестиране: ЗД имат на разположение значителни пар. Средства.Това се дължи на факта че има разлика във времето между получаването на премия и изплащането та обезщетение/суми.
    Например премията може да бъде платена пред януари и иск може да има в край на декември или въобще да няма.В действителността ЗД имат премиите от застрахованите в продължение на дълъг период от време.Т.е. ЗД имат възможностите при опр условия да инвестират средства.

    Застр принадлежи към сферата на услугите тъй като не създава материална база но обслужва както производствената така и непр. сфера.

    Застри е специфична дейност и не може да се отъждествява в други дейности вкл. Финасовата.То не може да се отъждествява с финасите т.к. между тях има съществена разлика по цели, функции, н-на на набиране и разпределение на паричните фондове и други.

Застрахователен фонд. Форми на застрахователния фонд

  1. Същност и източник на образуване
    Обяснението на ЗФ е една от важните задачи на застр теория. Това не е случайно поради факта че той подпомага стопанския живот, живота на личността, заема колосални р-ри и не на последно място кумулираните средства чрез вноски на застрахованите в ЗФ не са средства на ЗД а средства на застрахованите.

    За да съществуват хората трябва непрекъснато да произвеждат. В процеса на производство още в първобитното общество се е провеждало повече от необходимото за възпроизвоство т.е.добавъчен продукт.Ето как част от добавъчния продукт се използва за образуване на запаси(резерви).Тези резерви се използват за преодоляване на наблагоприятните в стопанския и личния живот последици на природни стихии, злополуки и др.
    Фондът се образува децентрализирано(чрез индивидуални мноски на ФЛ и ЮЛ) а се използва централизирано (разпределя се между участниците в неговото образуване)

    Освен чрез резерви хората водят борба за предотвратяване и ограничаване на случайните и неблагоприятни последици.Оказва се обаче че тази борба не може да доведе до пълно предотвратяване на последиците от тези събития. Ето защо за поддържането на непрекъснат стопански процес и известна сигурност на човешкия живот като най-голяма възможност останало заделянето на резерв който бива наречен ЗФ.Образуването на ЗФ е безусловна иконамическа необходимост.
    ЗФ се образува и разпределя от специализирана организация – ЗД.

  2. Форми на ЗФ
    Преминаването на част от общия запасен/застр фонд в обособено състояние може да става по следните н-ни и форми:
    Самозастраховане – сам да застр себе си т.е. разпределяне на загубите върху себе си , за разлика от застр при което те се разпределят между индивидите на дадена съвкупност. Самозастр не е застр , не е истинска форма на ЗФ – не е изградено на принципите на застр.То се среща когато БО заделят средства за образуване на резерв за покритие на злополуки.Така се образува децентрализиран ЗФ което в много случеи е нецелесъобразно.Този вид резерв се е използал при много големи компании – концерни, параходни дружества и др. гиганти.

Недостатъци на самозастр:

  • Загубата не се разпределя между множество индивиди и се разчита на нейноте разпр. във времето и за по-дълъг период
  • Самозастр фонд не отговаря на изискването за финансово устойчивост и ликвидност на средствата за компенсиране на обезщетенията/сумите. Пред дадена година фирмата можеда има голяма загуба но през друга година – с малка печалба или загуба няма да има средства за фонда
  • При неблагоприятна финансова година фирмата ще посегне на заделените средства за самозастр
  • Управлението на самозастр фонд е много по-скъпо от това на ЗД

Системи за финансиране на застрахователната дейност

Чрез тези с-ми се изяснява как и кога се набират необходимите средства за да може ЗД да посрещне задълженията си към застрахованите.Те покацват по какъв н-н текущите р-ди на ЗД са разпределени между целия застр състав т.е. кога и как се участва в набирането на ЗФ.

Известни са 3 с-ми за финансиране на застр дейност (С-ми на покритие) Те са се появили последователно в замисимост от появата и развитието та застр техника и математика и са актуални и днес :

1.Разпределителна/разходопокривна с-ма – най-старата и примитивна с-ма. Появила се е когато застр техника, стат и мат не са били развити или може би не са съществували в древността за да може чрез тях да се предвидят необходимите разходи и разностки за застр дейност. Ето защо застр вноски при нея се определят въз основа на разпределението на р-дите. Чрез нея разпр ва всички р-ди на ЗД се извършва в края на търговската година(застр година) след което на всеки застрахован се определя частта която трябва да внесе. При тази с-ма вноската на застрахования се внася в края на застр. год. И за всяка година е различна .Разпределението на р-дите може да стане по равни части биз да се държи сметка за обектите и риска което се нарича с-ма на средните.

Разпределението може да стане още на базата на застр суми, приходи от застр, големина на обектите – тогава се говори за степенувани индивидуални премии.

Разпределителната с-ма има някои недостатъци:

  • прилагане на нееднакви премии през отделните години т.е. премиите не са однакви дори за няколко години
  • изравняването на риска става за по-продължителен период
  • когато обектите са малки застр сума не е голяма и отрицателните отклонения довеждат до големи премии.
  1. С-ма са покритие на възникналите задължения – подобрена разпр с-ма. Тя възниква при развитие на застр статистика и техника.При нея се събират предварителни вноски в началото та застр година за покритие на щетите и повредите и когато те не достигат се събират допълнитални вноски за да се покрият напълно щетите и повредите. Тук изчисленията се правят на базата на стат. наблюдения но те не са точни. Тази с-ма се ползва днес – при покритието на отговорностите на корабособствениците от клубовете за защита и обезщетяване.Тези клубове покриват всички отговорности на корабособствениците и с изключение на оттоворност сблъскване която се поркрива по морската полица.Тя е една значителна стъпка напред да определяне на застр премия.
  2. Премийна с-ма – последната и най-съвършена с-ма за набиране на средства от ЗД за неговата дейност т.е. финансиране на неговата дейност. Естествено е да се твърди че тази с-ма се е появила когато застр стат, мат, техника, теория на риска са осигурили възможност за предварително калкулиране на застр премии.Чрез нея се изчисляват застр вноски така че да са достатъчни да покриване на всички р-ди през застр година. В ОЗ тава става чрез застр-технически план(схема за калкулиране на елементите на застр премия) Тук вноските са еднакви през цялото времетраене на застраховката, плаща се една и съща вноска и тя се нарича средна премия по отношение на времето.

Вноските се събират в началото на годината, ако не са разсрочени но не може да се говори да абсолютно точни премии предвид колебанията н развитието на риска. Но чрез своите фондове и резерви ЗД безусловно гарантира плащанията си.

Днесс тази с-ма се ползва от почти всички ЗД и се развива непрекъснато с цел детайлизиране на премиите по рискове и/или обекти и др.  и отчитане влиянието на повече хактори при застр калкулация. Прилага се многофакторно калкулиране на застр премия като се отчетат обективните и суб.  причина за настъпване на риска.

 

Рискът в застраховането.Видове риск.

Концепция за риск – отправна точка и основна тема в застр.
Чрез риска се обозначава:

  • Рискът като възвожност/опасност от нестъпване на загуби/щети
  • Рискът като причина за даден резултат
  • Рискът като вероятност – вероятност нещо да се случи
  • Рискът като загуба, обект, отговорност, неблагоприятно отклонение от очакван резултат

> Рискът като обект – в този контекст ние имаме предвид обекта изложен

на риск;

  • Рискът като отговорност, която се прехвърля or един субект на друг,
  • Рискът като средство за реализиране на печалба в случаите, когато е предприет риск;
  • Рискът като неблагоприятно отклонение от очакван резултат и ти,

Като икономическа категория понятието ‘риск” се разглежда задълбочено първо в застраховането. Постепенно смисълът на понятието се разширяван днес то се среща във всички сфери на икономиката, което води до “разширяване” на дефиницията на “риск”.

В зависимост от областта, в която се използва, както и целите, които обслужва, дефинициите на термина се различават.

 
Някои определения:

>■ Риск се дефинира като възможност или нещо, което може или не може да се случи: Рискът е възможност за настъпване на неблагоприятно събитие. Рискът е възможност за загуба,

  • Рискът е несигурност,

г Риск също се свързва с целите на определена дейност, с резултатите: Риск е дисперсия на действителния от очаквания резултат;

  • Риск също се свързва с вероятност: Рискът е вероятността от резултат, различен от очаквания;

 Риск се разгледа също като отношението към резултатите през даден период в дадена ситуация. Ако само един резултат е възможно, отклонението и рискът са равни на нула. Ако са възможни много резултати, рискът не е нула. Той е в рамките на нула (невъзможно да се случи) и едно (сигурно да се случи).

 

Рискът в застраховането

В застрахователната теория и практика рискът е една от ключовите концепции Рискът е причината за съществуването и развитието на застраховането Това е и една от концепциите, които разкриват същността на застраховането, вкл. предмета на дейност на застрахователните компании.

  • / В областта на застраховането рискът е случайно събитие или явление (съвкупност от събития или събития) Неговата поява е само възможна. Т.е. Рискът може или не може да настъпи. Казва се за риска, за застрахователния риск съответно, че има случайна природа или самото настъпване (дали ще настъпи), момента на неговото настъпване (кога ще настъпи), както и размерът на загубите/щетите, които той ще причини са неизвестни Съществуват и застрахователни рискове, за настъпването на които няма съмнение (рискът от смърт при хората). В случая не съществува несигурност относно настъпване на събитието и размера на плащането на застрахователя

Човек е сигурно, че умира, а застрахователят знае размера на застрахователната сума, която следва да бъде изплатена в случай на смърт на застрахования, при риск покрит по полицата Има несигурност за момента на настъпване на събитието.

✓ Рискът в застраховането също е определено събитие или съвкупност спг събития. Събитието или съвкупността от събития не могат да се разглеждат сами по себе си, абстрактно. Събитието винаги се разглежда във връзка със застрахования обект, който може да бъде засегната от възникването му, те. рискът винаги се свързва с обект, който може да бъде засегнат или всеки риск има определен обект Поради това обичайно се изследва обекта, за да се избегне риска или да се сведат до минимум последиците от неговото настъпване.

✓ В областта на застраховането последиците от настъпване на риска са отрицателни за застрахования Размерът на материалните/ имуществени и/ или неимуществени вреди зависи не само от стойността на застрахованото имущество, от размера на финансовия интерес, от застрахователната сума, но също така и от продължителността на застрахователното събитие

Поради това продължителността на периода също би могла да бъдат от значение за размера на плащането на застрахователя, в резултат на настъпване на риска.

Термините “щета., “вреда,, и „загуба” са свързани с понятието “риск” Загубата за даден обект се измерва с вредата, която той/ тя претърпява. Вреда е широк, правен термин, който включва както материални загуби – на имущество, финансови загуби, и нематериални загуби – морални загуби, загуба на печалба (loss of profit), загуба на ползи (loss of benefit) и т/н.

Определение на риска в Общозастоаховане

Рискът в Общозастраховане е „възможност за настъпване на определено събитие, което причинява вреда”

В животозастраховането или по общо в личното застраховане терминът “Вреда” е „без значение“. Животът на един човек не може да бъде оценен В Животозастраховане защита/покритие може да се предостави срещу теддевременна смърт на застрахования, но това не винаги е свързано със материална загуби за близките на застрахования.

■- При някои видове застраховки в Животозастраховане определена сума се изплаща след като определен период от време е изтекъл. Такива са случаите, когато застрахования надживее застрахователния период в животозастрахованего, когато се плащат анюитетни вноски от периода на навършване на определена възраст на застрахования, когато притежателят на полицата се омъжи или се запише в учебно заведение, и тн

✓ Ето защо се казва, че в животозастраховане плащане може да се извърши при прекъсването на живота на застрахования, нарушаване на способността му да работи от случайни събития, като например злополуки или при възникване на определени договорни условия.

v Рискът в животозастраховане са ситуациите, събитията, фактите, условията, при настъпването на които се извършва плащане от застрахователя. Те могат да бъдат не само неблагоприятна (смърт, трайна или временна нетрудоспособност), но и щастливи (брак и др.) Това, което е важно, е фактът, че възниква нужда и застрахования се намира в неблагоприятна ситуация.

Следва да се поясни, че рискът от пожар е застрахователен риск или застрахователятпоема отговорност за този риск по някои от застраховките, които той предлага.

Неговото настъпване и причиняването на вреда се нарича застрахователен случай Т.е.. за да има застрахователен случай, трябва покрит от застрахователя риск да настъпи и неговото настъпване да причини вреда.

v Ако няма причинена вреда, няма реализация на риска. Вредата е неизбежната последица от реализацията на риск

/ Рискът може да съществува, може да застраши даден обект или обекти, но ако той не настъпи и не причини вреда, той е само една възможност, която не се реализира.

* Калкулацията на вероятности е математическата основа на застраховането

Калкулацията на вероятности се използва за намиране на мярка за обективната възможност за дадено събитие. Концепцията на вероятностите като такава мярка е от съществено значение за застраховането, чиито цели са в бъдеще и операции, които са насочени към бъдещето

Калкулацията на вероятности изучава тенденциите, които се показват със случайните събития, когато те са масови Тя изучава закономерностите, които се проявяват при случайни, масови събития. Случайните събития с масов характер имат абсолютна честота, т.е. броят на реализираните събития от интерес за нас. Когато тази честота се отнесе към всички събития или цялата съвкупност, се получава относителната честота. При някои събития тя показва стабилност или постоянството, особено с увеличаването на броя на събитията (обемът на съвкупността).

 

f Рискът, застрахователният риск е важен компонент във формиране на застрахователната премия

С цел да предложи застрахователна защита, застрахователят прави оценка на риска и тази оценка е фокусирана върху изчисляване на застрахователната премия и се извършва въз основа на натрупаните статистически данни за съвкупността, която се изучава за изминал период.

3 областта на общозастраховане изчисляването на застрахователната премия следва една и съща застрахователна процедурата за почти всички застраховки: въз основа на последни данни за изплатени обезщетения (за развитие на риска) застрахователят определя нетната премия, към която, най-общо казано, се прибавят разноските на застрахователя, в резултат на което се получава брутната премия.

Видове риск

Рисковете могат да бъдат класифицирани по много начини. Въпреки това, някои разграничения са особено важни.

V Статични и динамични рискове

Динамичните рискове са тези, които произтичат от промени в икономиката. Промените е нивото на цените, потребителските вкусове, доходите и разходите, технологиите могат да причинят финансова загуба на членове на икономиката. Въпреки, че тези динамични рискове могат да засегнат по-голям брой лица, те обикновено се счита за по-малко пред видими, отколкото статичните рискове, тъй като динамични рискове не се характеризирате регулярност и > затова по принцип не могат да бъдат застраховани

v Чисти и спекулативни рискове (pure and speculative risks)

Във връзка със застраховаемостта съществуват основно две категории на риск. чисти рискове и спекулативни рискове.

Чистите рискове (статични и застраховаеми) е ситуация, в която има само възможностите за загуба или да няма загуба, за разлика от възможността за загуба или печалба при спекулативните рискове.

Принципно застраховаемите рискове имат следните характеристики: те са обичайни, определени, случайни, не са катастрофични, не са незначителни, могат да бъдат калкулирани и са икономически поносими.

При мери за чист риск, включват увреждане на имущество от пожар, мълния, буря. градушка или наводнение и други, преждевременна смърт и т.н.

V Чисти и спекулативни рискове (pure and speculative risks)

Спекулативните рискове (динамични и незастраховаеми) са ситуациите, в които е вьзможна или печалба, или загуба.

Примери за спекулативен риск са залаганията, хазарта, ивестициитев недвижими имоти.

> Спекулативните рискове са незастраховаеми.

✓ Обективен и субективен риск

В зависимост от източника на опасността, рискът може да бъде класифициран като обективен или субективен.

Обективен риск – когато застрахования обект може да бъде засегнат от природни бедствия и загубата зависи от качеството на обекта. Например: рискове като земетресение и сгради, градушка и стъкла т.н.

Субективен риск – когато застрахования обект може да пострада от някого. Например причината е лекарска небрежност,

  • / Чисти и спекулативни рискове (pure and speculative risks)

Рискът е субективен, когато неговото настъпване е причинено от качествата на хората. Тези качества се оценяват като негативни, като небрежност, невнимание, липса на опит, темперамент и много други.

Има застраховки, при които субективния риск взема голям дял в сравнение с обективния риск. Например, отговорности, злополука и автомобилното застраховане. Това означава, че застрахователите трябва да събират достапгьчно и актуална статистическа информация за анализ на субективнияриск.

Застрахователен интерес

Застрахователен интерес – застрахователната практика се ръководи от някои основни доктрини или принципи. Един от тях е принципа за застрахователния интерес. Застрахователния интерес е елемент от застрахователното правоотношение, което е законно признато правоотношение. Застрахователният интерес на застрахования е основно изискване за сключването на всеки застрахователен договор. Застрахованият като страна по договора трябва да има пряка връзка с обекта на застраховане, независимо дали е имущество, живот или отговорност. ОТсъствието на застраховатлен интерес е законен интерес, който е основание дадено физическо или юридическо лице да бъде застраховано. Може да се застрахова човек или нещо(имущество, отговорност, човек) само, ако нанесената му веда ще има за последица претърпяването на финансова загуба или друга вреда на застрахования. Наличието на застрахователен интерес е необходимо с цел да се избягва злопотреба чрез застраховането. Без застрахователен интерес, застраховаталят няма гаранция, че застрахованият ще запази застрахованото имущество(или друга потенциална отговорност) от загуба. Необходимо е човека, който иска да се застрахова да има правен интерес от това. Застрахователния интерес може да възникне от общ закон, например собствеността на имуществото, или потенциална отговорност за небрежност. Не може да се сключва застраховка при отсъствие на застрахователен интерес. За сключването на застраховка застрахованият трябва да докаже, а застрахователя да установи наличието на застрахователен интерес. Застрахователният интерес предполага вероятно директна хинансова вреда, напримен по отношение на даден вид имущество, т.е. застрахованият трябва да е собственик или отговорен за това имущество. Всеки човек има застрахователен интерес по отношение на собствения си живо, включително и върху живота на тези, чието съществуване е зависещо от него. В Общо застраховане този интерес главно съществува по отношение на конкретни материални ценности – имущества, както и по отношение на евентуално предявени искове за виновно нанесени вреди на трети лица. Застрахователен интерес има осбственикът на една къща или който има вещно права върху нея. При общо застраховане застраховатеният интерес трябва да съществува както при сключването на застраховката, така и по време на настъпването на застрахователния случай(вредата). При животозастраховането обаче застрахователния интерес е необходимо да съществува само по време на сключването на застраховката, след което не е необходимо доказателство на застрахователен интерес, т.е. интерес от смъртта или загубата на трудоспособност. Това е така, защато всеки човек има законно право на живот и икономически интерес да е жив, телесно съхранен и здрав.  Наличието на застрахователен интерес е изключително важно условие при сключването на застраховането. Именно на който е интересът или на чие има са вещните права на негово име се издава застрахователната полица. Друг е въпросът, че като дейност сключването на застраховката може да се осъществи от всяко трето лице, но отново на името на собственика, т.е. на притежателя на интереса или вещното право. Може да се обобщи, че застрахователен интерес възниква или съществува, предви общото право – например всяко лице има застрахователен интерес по отношение на осбственото имущество, и неограничен интерес по отношение на своя живот, включително семейните – съруг, съпруга, деца, и стопанските взаимоотношения – работник и работодател, съдружники  други(при доброволното застраховане) и по силата на закон или договор(при задължителното застраховане).

Елементи и форми на застраховането – застрахователят и застрахованият са правните субекти и страни на застрахователното правоотношение. Застрахователят е търговец, който осъществява само застрахователна дейност по реда на закони, техните поднормативни уредби и административни документи. Правното положение на застрахователите у нас се урежда от Кодекса на застраховането. Застрахователят осъществява само застрахователна дейност, т.е. той не може да осъществява каквато и да е друга стопанска дейност. Поради това асистанса не е застраховане или застраховка и се осъщетсвява от компания, различна от застрахователя. Застраховател може да бъде „акционерно дружество“, „взаимозастрахотелна кооперация“(в конкретни рамки – животозастраховане и лична злополука) или „чуждестранен застраховател чрез клон“ или „право на установяване и свобода на предоставяне на услуга“ (в рамките на ЕИО). – – —   

  • Акционерното дружество е собственост на акционерите, които осбствениците не е задължително да се застраховат в собствените си дружества, на които са акционери. Обикновено такива са и презастрахователните дружества.
  • Взаимозастрахователни компании, при които соствеността и контрола е на застрахованите, които задължително застраховат в тези компании. Взаимозастрахователни компании нямат акционери и застрахованите са колективен собственик на компанията. При тези компании акционерен капитал не съществува, но реализираната печелба може да се използва за бъдеще застрахователни вноски или да се раздава като дивиденти. Тези компании прилагат кооперативна система на дейност. Те са конкурентни на застрахователния пазар, предвид ниските им разноски на управление.

Застраховател, който осъществява общо застраховане, не може да извършва застраховане живот и лична злополука и обратното. Застрахователят е продавач на застрахователна услуга или застрахователен продукт. Най-общо определени, задълженията на застрахователя по застрахователния договор са следните:

  • Да издава полица съгласно договорените условия при доброволните застраховки и законовите разоредби за задължителните застраховки. При същите условия е длъжен своевременно да изплаща обезщетенията и застрахователните суми, като избягва спороде и съдебни процеси
  • При доказана необходимасто да организира, провежда и финансира предохранителни(предпазни, превантивни) и ограничителни(минимизиращи, намаляващи щеетата)

Предметът на едйност на застрахователя е застраховане, презастраховане или застраховане и презастраховане и свързаните с тях дейности. Чисти застрахователни дружества, т.е. които упражняват само застрахователна дейност се срещат рядко. Застрахователните дружества днес не могат да съществуват, без да упражняват и пасивно презастраховане(да отдават в презастраховане своя отговорност), което обаче не е основанеи да се наричат застрахователни и презастрахователни дружества. Когато застрахователните дружества приемат и презастраховки, тогава те упражняват активно презастраховане и тогава те са наистина застрахователни и презастрахователни дружества. Когато компанията упражнява само активно презастраховане, тогава тя се нарича професионална презастрахователна компания.

Структурата на застрахователния пазар, предвид обектите за застраховането обхваща следните видове компании

  • Общозастрахователни компании – те са онези, които предлагат всички видове застрахователни продукти – застраховане на имущества, отговорности, злополука, финансови загуби, здравни застраховки и други, без продуктите на животозастрахователни компании. Следователно като обект на този вид застраховане не всичко е имущество(вещ).
  • Животозастрахователни компании

 

Условия за застраховаемост на риска

Не всички събития се покриват от застраховането. Съществуват три вида събития – „сигурни”,  „невъзможни по отношение на даден обект” и „случайни” , за първите две не се осигурява застрахователна защита, защото е безсмислена, те не могат да бъдат застрах. случаи; за третия вид събития има смисъл да се осигурява закрила – тя е срещу риска, който по своята същност е случайно събитие, непредвидимо в единичното настъпване, но оценяемо в масов мащаб. Поради факта, че застрахователите не дават з.закрила с/у всички събития се разработват и условията за застр. на риска:

1) настъпването на риска тр. да е възможно;

2)времето на настъпване и степента на увреждане на даден обект тр. да са неизвестни,т.е. да е случайно събитие;

3) рискът трябва да е измерим, оценим;

4)събитието да няма катастрофичен х-р (земетресение, наводнение, тероризъм, атомен или военен риск и т.н.);

5)събитието да не се причинява от З-ния или друго заинтересовано от З-лния случай лице;

6)обектите в съвкупността трябва да бъдат еднородни, хомогенни и достатъчно наброй За обектите най-точния критерии за хомогенност е коефициента на ощетимост на застр. сума;

7)щетите и повредите трябва да са значими и непоносими от З-ния;

8)вероятноста за настъпване на събитието трябва да се намира между 0(невъзможно) и 1(сигурно);

9)събитието да застрашава цялата съвкупност,но и поотделно нейните единици

 

Управление на риска

Управлението на риска (risk management) заема важно място в стратегическото управление на застрахователните компании.

Така се нарича процесът, в който дадена компания методично изучава рисковете, свързани с извършваните от нея дейности с цел постигане на устойчив успех във всяка една дейност, както и за компанията като цяло.

Фокусът е върху рисковете като възможност да бъдат реализирани загуби и тяхното управление посредством методи, насочени към:

  • намаляване, контрол и финансиране на тези рискове.

Управлението на риска е структуриран, непрекъснат и развиващ се процес – в смисъл на наличие на отделни етапи, част от този процес, в някои случаи повторяемост на някои етапи, ясно разпределение на задълженията на хората, работещи по управление на риска в и извън организацията, непрестанно търсене на възможни нови рискове и методи за тяхното управление.

Етапи в процеса на управление на риска

Тези етапи могат да бъдат обособени като:

  • Първи етап – установяване на контекста на управление на риска – има за цел да се очертаят някои основни параметри, отнасящи се до управлението на риска на дружеството. Това са:
  • стратегически цели на компанията,
  • целите, които си поставя компанията да бъдат постигнати посредством управлението на риска,
  • конкретните задачи,
  • важни особености от вътрешната и външна среда на компанията,
  • необходими ресурси,
  • участници и др.

Стратегическите цели на компанията са водещи за определяне на целите на управлението на риска. Последните са ориентирани главно към увеличаване на финансовия резултат, подобряване на платежоспособността и корпоративния имидж и др.

За постигане на тези и други цели ръководството поставя задачи и разпределя отговорности на участниците в управлението на риска:

  • делегиране на управлението на риска на различни специалисти – актюери, експерти по инвестиции, презастраховане и др. /разделно управление на риска/;
  • в организационната структура на компанията може да бъде обособено звено и/или длъжност по управление на риска, които да участват и цялостно наблюдават процеса /интегриран подход/.
  • Вторият етап – идентификация на рисковете – се изразява в разпознаване на присъщите за компанията рискове. Целта е най-ранно и най-пълно откриване на рисковете и причините за тяхното настъпване. От значение е изборът на подходящ метод или комбинация от методи предвид спецификата на компанията: брейнсторминг, интервю, запитване, SWOT анализ, Risk-Identification matrix /Severity – Probability/, метода на сценариите, др.
  • Третият етап – анализ и оценка на рисковете: Анализът на рисковете е база за последващата оценка на рисковете и включва главно определяне на възможните последствия, загуби от настъпването на отделните рискове и вероятността от тяхното настъпване. Той може да включва и други елементи като: разглеждане на взаимовръзките между рисковете, установяване на „остатъчния риск“, идентифициране на липси на информация за дадени рискове и др.

При анализа на рисковете може да се използва „Top-down” или „Bottom-up“ подход.

  • При „Top-down” подхода на преден план стоят загубите, които са известни на компанията във връзка с настъпили рискове. Предимството на този подход е сравнително бързото обособяване на основните рискове и техните последици. Този подход може обаче да доведе до непълно обхващане на рисковете или до некоректна оценка на взаимозависимостите между тях.
  • При „Bottom-up“ подхода се изхожда от причините за настъпването на загуби като се цели да се предвидят загубите от реализирането на рискове. По този начин се създава възможност за пълен анализ на дейността и процесите в компанията.
  • Посочените параметри за всеки риск – загуби от настъпване на риска и вероятност за настъпване на риска – формират „нивото на риска“, което позволява сравнението и приоритизирането на рисковете, както и вземането на решение за подхода с тях /оценка на риска/. Или това означава да се прецени кои рискове ще бъдат „приети“ и срещу кои ще бъдат търсени методи за управление.
  • Известен метод за оценка на рисковете е напр. т.нар. Value at Risk (VaR) или Cashflow at Risk, използван за оценка на пазарния риск във финансовия сектор и известен от 90-те години във връзка с търговията на сложни финансови продукти, чувствителни към различни промени в цените. Value at Risk изразява риска като сума пари и е най-вероятната максимална загуба по отношение на дадено портфолио от финансови инструменти.
  • Известен е и т.нар. Monte-Carlo-Simulation, който се използва за оценка на цялостното въздействие на различни рискове върху дадена компания посредством симулации.

Въз основа на оценката на рисковете в следващия четвърти етап от процеса на управление – разработване и приложение на програма на управление на риска – се осъществява изборът и приложението на методи за управлението на риска. Разглеждат се възможните методи в контекста на потенциалния икономически ефект. Т.е. дава се приоритет на онези методи, които ще бъдат от най-голяма полза. Тя се измерва, като се съпоставят разходите за реализация спрямо загубите, в случай че не се използват предложените мерки.

  • Разработването на програма включва и други елементи като:
  • определяне на конкретни задачи с цел изпълнение на програмата;
  • разпределение на отговорности в рамките на организацията;
  • разработване на бюджет, необходим за изпълнение на планираните мероприятия;
  • обучение на служителите с оглед ефективното участие в програмата;
  • проектиране организацията на контрола на изпълнението на програмата;

Делегирането на ясни отговорности и добрата комуникация между различните звена е изключително важно условие за изпълнение на програмата и процеса на управление на риска.

  • Ефективното управление на риска изисква наблюдение и преглед на програмата за управление на риска – пети етап. Това означава да се следи за евентуални проблеми и слабости на програмата, както и да бъдат извършени своевременни изменения.

Етапът на наблюдение и преглед следва също да определи:

  • дали предприетите методи са дали желания резултат;
  • дали възприетите процедури се разбират и изпълняват;
  • какво трябва да се промени в програмата и в процеса;

Управлението на риска е сложен и широко-обхватен процес, който засяга много и различни направления от дейността на застрахователната компания.

В процеса на управление на риска участват:

  • продавачите на застрахователни продукти и продажбени звена, които на практика извършват подписваческата дейност;
  • продуктовите отдели, които разработват продуктите и подписваческите правила;
  • актюерите, които изготвят тарифите и застрахователно-техническия план по продукти;
  • отделите, отговорни за ликвидацията на щетите;
  • звеното, отговорно за презастрахователната дейност;
  • звеното, занимаващо се с инвестициите на компанията;
  • други структурни звена като отдел „Оценка на риска“, „Управление на риска“ и пр.

Форми на застраховане

Преди да говорим за форми на застраховане трябва да определим категориите застрахователна стойност и застрахователна сума

Застрахователна стойност е стойността на имуществото за целите на застраховане. Има различни видове застраховатеелни стойности:

  • Действиетелна стойност
  • Възстановителна стойност
  • Каталожна стойност/цена
  • Фактурна стойност
  • Пазарна стойност
  • Балансова стойност

Действителна стойност – стойността, срещу която може да се закупи същото имущуство от същото качество. Тя е предназначена за застраховането на имущества, предвид необходимото и справедливото приспадане на изхаяването(отчитане износването или амортизацията на веща) и нейното състояние

Възстановителна стойност – стойността за възстановяване на имуществото в състоянието, преди възникване на застрахователния случай. Разликата между действителната и възстановителната стойност се изразява чрез изхабяването. Възстановителната сотйност е много подходяща за приложение при застраховането на отговорности, при което застрахователят е справедливо да плати толкова, колко напълно да се възстанови претърпяната вреда от трети лица.

Застрахователна сума е сумата, за която се застрахова имуществото. Тя е посочена в застрахователната полица. Застрахователна сума е лимита на отговорността на застрахователа и основа за изчисляване на премията. Тя е основа за изчисляване за обезщетението. Има случаи, когато вместо понятието застрахователна сума се употребява понятието лимит – например при застраховането на множество видове застраховки срещу отговорности и други. Като се съпоставят категориите застрахователна стойност и застрахователна сума, се стига до формулирането на категориите пълно застраховане, подзастраховане и надзастраховане, т.е. на формите на застраховането.

  • Пълно застраховане – когато застрахователната сума е равна на застрахователната стойност, е налице пълно застраховане. То е наречено пълно, тъй като отговаря пълно на застрахователния интерес на застрахования
  • Подзастраховане – когато застрахователната сума е по-малка от застрахователната стойност, т.е. застраховането обхваща част от интереса на застрахования
  • Надзастраховане – когато застрахователната сума е по-голяма от застрахователната стойност, не се практикува, тъй като не отговаря на действителния застрахователен интерес
  • Застраховане срещу първи риск – форма на застраховане, при която се определя застрахователна сума, чийто размер не се съобразява със застрахователна стойност, т.е. тя е по-ниска от застрахователната стойност
  • Абонаментно застраховане – особена форма, дългосрочна полица, използва се в практиката напрамире, при карго застрахована. Застрахователят издава застрахователна полица, в която реклаентира условията на застраховане като застрахован, вид товари, тарифни числа. За всеки превоз се издава сертификат за застраховане Премиите се отчитат и плащат месечно на базата на месечни отчети.

Оценка на застрахователния риск

За да се даде застрахователна защита на даден обект на застраховането, застрахователят трябва да оцени риска, което фокусира в калкулирането на застрахователна вноска. Оценката на риска се прави на базата на натрупани статистически данни за дадената съвкупност. Така на базата на изплатените обезщетения се определя нето премията, към която като се добавят разноските на застрахователя, в резултат на което се получава бруто премията/премийната вноска(ставка). Тя се определя в процент или промил, който като се умножи по застрахователната сума на обекта, формира брутния абсолютен размер на застрахователната премия(вноска) или брутна цена на застраховката. Застраховането си служи с рискови групи и подгрупи. Бруто премиите за всяка рискова група се обединяват ъвв формата на тарифа, поради, което се нарича тарифна ставка.

Рискова премия + Добавка за сигурност = Нето премия

Нето премия + други неща = бруто премия

Методи за оценка на риска – за да се включи един обект в дадена рискова група или подгрупа, трябва да се оцени рискът и да се сравни със средния рисков тип на някоя от рисковите групи или подгрупи. Тази операция може да се осъществи посредством следните методи за оценка на риска:

  • Индивидуалет метод – прилага се за изолирани обекти, които няма с какви други обекти да се сравнят, т.е. извършва се произволна оценка, оценка на емпирична и експертна основа. Този метод често и пак ориентироъчно се основава и на опита на други застрахователи или подобни за сравнение обекти
  • Средищен метод – при него за всяка рискова група се образуват подгрупи по вид или стойност на обекта, или пък по двата фактора заедно и други. Например при карго застраховката се прилагат и факторите местоназначение на товара, вид на транспорта, вид клазу на покритие(А, В и С) и други
  • Процентоален метод – при него за всяко отклонение на оценката на риска от средния рисков тип се прави съответна отстъпка или добавка към базовата премия. Тази отстъпка или добавка рефлектира в съответна отстъпка или добавка по отношение на тарината ставка на средния рисков тип

Видове застраховане

Задължително и доброволно застраховане – предвид начина на осъществяване застраховането се дели на задължително и доброволно застраховане.

  • Обикновено задължителните застраховки се въвеждат със закон или кодекс за застраховането. Например чрез нашия Кодекс за застраховането като задължително са въведени следните застраховки – гражданска отговорност на автомобилистите, злополука на пътниците в средствата за обществен превоз, професионална отговорност на застрахователния брокер. Има немалко случаи, когато задължителни застраховки се въвеждат и с други закони, като например Закон за устройство на територията и Наредба за условията и реда за задължително застраховане на професионлната отговорност в проектирането и строителството. Задължителна застраховка е въведена и чрез Закона на нотариусите, закона за туризма, Закона за адвокатурата и др. Пример за упражняване на застраховането по силата на договор са търговски договори Инкотърмс, като договора СИФ – стойност, застраховка, навло и др.
  • Доброволно застраховане – онова застраховане, което се упражнява по желание на онзи, който има застрахователен интерес, т.е. от застрохавния. Броят на доброволните застраховки в голяма степен превишава броя на задължителните застраховки. Доброволните застраховки са представени от всички браншове общо застраховане. По принцип животозастраховането е доброволно застраховане, но има задължителни застраховки живот, например като на данъчната администрация, митническата администрация, органи на сметната палта, горските стражи и други.

Общо застраховане и животозастраховане – в зависимост от обекта на застрахоане. Тази класификация може да се направи и на осноата на друг критерий – изплащане на обезщетение или сума. Общото астраховане е застраховане за обезщетенеи при щета/загуба на застрахования или иск срещу него от трети лица, докато животозастраховането е застраховане за сума.

 

  • Общозастраховане или неживотозастраховане – общото застраховане се нарича още и застраховане на имущество и отговорности, което не обхваща напълно кръга от обхвата на общото застраховане.
    • Имуществено застраховане/пожарозастраховане
      • Пожар/елементарен пожар – насочен към застраховане на имущество за лично ползване, като апартаменти, домашно имущество, както и някои малки търговски обекти, като офиси, магазини и други подобни. Пожарозастраховането включва застраховки от типа на пожар и други опасности, застраховка на дома. В практика името на продукат може да се радличава в зависимост от компанията
      • Индустриален пожар – насочен към индустриални и търговски обекти с по-висока стойност/застрахователна сума(например на българския пазар е над 1млн) или специфични обекти като бензиностанции и др. Към тази застраховка се предлаа обиайно и покритие прекъсване на дейността
      • Инженерно застраховане
        • Строително-монтажни рискове
        • Електронно оборудване
        • Счупване на машини
      • Автомобилно застраховане – към автомобилните застраховки обиайно се предлагат и застраховки злополука, например към гражданска отговорност може да се предложи сключването на доброволна застраховка зпололука и задължителна застраховка злополука на пътниците в средствата за обществен превоз
        • Автомобилна Каско застраховка
        • Гражданска отговорност на автомобилистите
      • Морско застраховане
      • Карго застраховане
      • Авиационно застраховане
      • Застраховане обща гражданска отговорност
      • Застраховане злополуки
      • Застраховане на земеделски култури-реколта, добив
      • Застраховане на животни-добитък
      • Застраховане финансов риск
      • Застраховане при спортовете
      • Други
    • Животозастраховане – лично застраховане

Франшиза

В Общо застраховане при някои видове застраховки често пъти се среща използването на инструментариум, чрез който се осигурява участие на застрахования в покритието на щетите. Става въпрос за случаи, в които застрахователят не осигурява пълно покритие на щети или искове, предвиждайки в застрахователните условия „лично участие” на застрахования в тяхното покритие.

Франшизата е участие на застрахования с предварително определен размер (сума или процент) в покритието на щетите при настъпването на застрахователен случай по неговата полица. Тя е форма на самоучастие на застрахования в покритието на щетите на застрахования обект, но обикновено в съобразен или незначителен размер и доста ограничен размер в сравнение с отговорността на застрахователната компания.

Франшизата е приложима при много видове застраховки, но само по отношение на материални щети. Нейното приложение е възможно и при застраховането срещу “Гражданска отговорност”, но отново само по отношение на материални щети. Не се прилага при “Животозастраховане”, където застрахователната сума се договаря свободно.

Особено целесъобразно е нейното приложение при застраховките, чийто съвкупности се характеризират със значителен брой щети, възлизащи на малки (дребни) суми. В тези случаи приложението на франшизата играе важна роля за чувствително намаление на застрахователните разноски.

Ролята на франшизата за изплащането на обезщетения в намален размер се изразява в следното:

а) осигуряване на по-голяма превантивност от страна на застрахования по отношение на застрахованото имущество, особено в случаите, когато застрахователната съвкупност се характеризира с голям брой дребни щети, а понякога дори и когато щетите са значителни. Освен превантивност с франшизата се преследва намаляване на моралния риск. Преди всичко въвеждането на франшизата преследва намаление на честотата на щетите.

б) използване на личното участие като инструментариум за намаление на застрахователните тарифи, поради ограничено чрез него изплащане на обезщетения.

в) намаление на разноските на застрахователната компания.

  1. Видове франшиза

 Безусловна и условна франшиза

Основната класификацията на франшизата е разделянето на „безусловна” (ексцедентна) и „условна” (интегрална), която е най-стара и най-популярна класификация.

 Безусловна (Excess, Deductible)

При този вид франшиза щетите до размера на франшизата изцяло се понасят от застрахования, независимо дали щетата е по-малка или по-голяма от размера на франшизата. Например, ако размерът на франшизата е 100 и щетата е 80 – застрахованият понася сам щетата от 80, ако щетата е 150 – застрахованият понася 100 (до размера на франшизата), а застрахователят изплаща 50.

Препоръча се тя да се прилага при големи съвкупности с множество дребни щети, главно с цел елиминиране на дребните щети.

Условна (интегрална) франшиза (Franchise или Franchise deductible)

При нея щетите до размера на франшизата изцяло се понасят от застрахования (както при безусловната франшиза), но когато щетата превиши размера на франшизата, тогава застрахователят изплаща цялото обезщетение, т.е. без приспадане. Например, ако размерът на франшизата е 100 и щетата е 80 – застрахованият понася сам щетата от 80, но ако щетата е 150 – застрахователят изплаща цялата щета в размер на 150.

Препоръча се тя да се прилага с умерен размер при застрахователни съвкупности с по-големи щети, т.е. с цел избягване на по-дребните щети и ликвидационни разноски, но изплащане на цялото обезщетение при по-големите щети, при които застрахованият изпитва по-голяма нужда от средства от застрахователната защита.

В световната застрахователна и презастрахователна практика и литература има и други видове или по-скоро подвидове и модификация на франшизата:

Годишна агрегатна франшиза (Annual aggregate deductible)размерът на франшиза се приспада, докато агрегатният размер на щетите достигне определен размер, след това франшизата не се прилага. Например, ако франшизата е 100, тя изцяло ще се приспада от всяка щета, докато размерът на всички приспаднати щети достигне агрегатен лимит от 3 000, след което франшизата не се прилага. Този вид франшиза е по-ефективна при множество застраховани обекти на един застрахован, т.е. на корпоративен клиент, чиито застраховки се характеризират с голяма честота на застрахователното събитие, поради което се преследва ограничаване обема на изплащаните обезщетени с превантивна цел.

Обща и частична франшиза (Total and partial deductible)Франшизата се прилага съответно по отношение на всички покрити по полицата рискове или за един или няколко риска.

Общата франшиза цели цялостно оздравяване на съвкупността, превантив-ност и/или неотрализиране на дребни щети при дадена застрахователна съвкупност. Частичната франшиза е по-ефективна за застрахователя и същевременно по-предпочитана от застрахования. С нейното приложение се преследва рехабилитация на част от застрахователното покритие, т.е. само на проблемната за застрахователя част от покритието.

Франшиза без намаление и с намаление на премията – съответно когато се прилага “минимална франшиза” (без намаление) и когато се прилага по-голяма франшиза (с намаление).

Франшиза в сума, процент или във време (Deductible in amount, Deductible rate, Deductible at a time) напр. 100 лв., 2% от размера на щетата, 24 часа, 2 дни и пр.

Франшиза в “процент и сума” (Deductible as a percentage and amount)

Първият вариант е размерът на франшизата да е равностоен на определен процент от размера на щетата, но не в по-нисък размер от предварително определената абсолютна сума (напр. 1%, но не по-малко от 500 лв.). Вторият вариант е размерът на франшизата да е равностоен на определен процент от размера на щетата, но не в по-висок размер от предварително определената сума (1%, но не повече от 5 000 лв.).

  • Франшизата Първа щета” (First losdeductible) – прилага се при първата претърпяна щата, но без приложение при втората и следващите щети.
  • Франшизата „Втора и следващи щети” (“Second and next lossesdeductible) – прилага се при втора и следващи щети, но без приложение при първата щета.

Задължителна и доброволна франшиза (Compulsory and Voluntary deductible)

Задължителната франшиза е предварително и принудително включена франшиза в условията на застраховката без договаряне на намаление на застрахователната премия. Доброволната е включва в условията на застраховката при нейното договаряне за сключване, включително съответно намаление на застрахователната премия.

  • Забранителна (ограничителна) франшиза (Restrict deductible) когато се определя необосновано голям размер на франшизата, при който застрахованият обикновено се отказва от сключването на дадена застраховка.
  • Наказателната франшиза (Punitive deductible)  – подходящо е да се прилага при съвкупности с многократен и голям отрицателен годишен финансов резултат.
  • Други.

Същност, видове и калкулиране на разноските в застраховането

Извършването на всеки вид стопанска дейност е свързано с определени разходи или разноски. Известно е, че на разходите или разноските, в която и да е стопанска дейност, трябва да се обръща особено внимание с цел ефективност, както и предвид факта, че цената на всеки продукт и услуга зависи от тях. Застрахователната вноска/премия, която застрахованите плащат, съдържа също така не само стойността на евентуалните щети, но и равностойността на разходите за образуването, управлението и разпределението на застрахователния фонд

В застраховането обаче трябва да се прави разлика между термините “разходи” и “разноски”.

Разходи” в застраховането са плащанията от застрахователя на застрахования, т.е. изплащаните от застрахователя обезщетения или суми на застрахования. Такива са изплащаните щети, повреди, искове от трети лица за виновно причинените им щети от застрахования или суми за смърт или телесни повреди при злополуки и т.н.

Разноски”  в застраховането са всички плащания на застрахователя с изключение на разходите – плащанията към застрахованите. Това са плащанията на застрахователя, които са свързани с цялостното изпълнение на неговата дейност. Такива разноски са: разноски за издръжка на управлението и персонала на дружеството, материали, отопление, осветление, социални и здравни разноски, комисионите на брокерите и агентите – аквизационни разноски и за поддръжка на портфейла, ликвидационни разноски, съдебни разноски, наеми, реклама и много други.

Видове разноски и разпределение 

Управлението и разпределянето на разноските в застраховането изисква да се обърне внимание на разграничаването им на “преки разноски” (разноските, направени непосредствено за даден вид застраховка, рискова група – неразпределяеми разноски, защото е известен техния размер и точно предназначение) и “общи разноски” (общостопански, косвени или разпределяеми разноски). Преките разноски не се нуждаят от разпределение, тъй като са извършени за точно определена застраховка или рискова група. Необходимо е да се отдели по-голямо внимание на общите разноски, които в всички случаи се нуждаят от разпределение по видове застраховки или рискови групи.

Трудно е разпределението на общите разноски, защото те не могат да имат абсолютно точно разпределение. За целите на тяхното разпределение се прилага т.нар. “база” или “ключ” за разпределение на общите разноски.

Като бази за разпределение на общите разноски съществуват различни относително точни възможности, напр. на база „броя на сключените застраховки”, или на „база на премийния обем”, или на базата „на „финансовия резултат”, или на „броя на служителите” в отделните звена, или на „размера на работната заплата”, и други признаци.

Възможно е различните косвени разноски да се разпределят на базата на един признак. Практиката обаче показва, че в повечето случаи те следва да се разпределят на базата на повече от един признак в зависимост преди всичко от характера на разноските, след което да се избира най-подходящата база или комбинация от фактори.

Значимостта и динамиката на разноските на застрахователя изисква да бъдат периодически изследвани и анализирани с цел да се постига по-ефективно управление и по-точно разпределение.

Постоянна задача на застрахователното дружество е да преследва непрекъсната политика за приемливо ограничаване или намаляване на разноските. Подходът в това отношение е класически, т.е. основно чрез увеличаване обема на работа със същия персонал, повишаване квалификацията на работниците, максимално и рационално използване на електронното обслужване, усъвършенствуване на електронните застрахователни технологии (форми на полици, начини на сключване, отчитане и т.н.), рационална ликвидационна дейност, вид и движение на вътрешния документооборот и парични потоци и други.

Застрахователна калкулация

За да възмезди з-те за претърпените от тях щети или повреди, з-лят трябва да калкулира тарифна ставка (вноска). Тарифната ставка се изразява в процент или промил, който, като се умножи по з-ната сума на обекта за з-не, дава з-ната премия – “цената на з-вката”#З-ната калкулация при OЗ се изгражда на принципа “проучване на разв-ето на риска в миналото, за да се предвиди неговото разв-тие в бъдещето”, т.е. чрез конкретна инфо за изминал период се предвижда как да се оперира в бъдещето.#Тарифната ставка при общото застраховане се състои от два елемента – “нето премия”, която служи за изплащане на застрахователните обезщетения, и “разноски и начисления” за провеждане на застрахователната дейност. Сборът от тези два елемента образува т.нар. “бруто-премия” (тарифна вноска).#Нето-премията се състои също от 2 елемента. Първият от тях е “показателят за ощетимост на з-та сума” (Х). Този показател, наречен още рискова премия, се изчислява чрез отношението между сумата на изплатените обезщетения (Q) и сумата от з-лните суми на всички з-вани обекти (Sn), или:Х = Q/Sn #Известно е обаче, че много често има случаи на отклонения от най-вероятното плащане (интересуваме се от неблагоприятните върхови щети), които застрахователят предвижда чрез определянето на т.нар. “добавка за сигурност”, която се изчислява чрез “стандартното отклонение”. Добавката за сигурност е вторият елемент на рисковата премия. #”Бруто-премията” се определя като към “нето-премията” се добавят “административно-стопанските разноски” – АСР (общи и преки), начисления за фонд “Предпазни мероприятия”, з-лни такси, добавка за разсрочени вноски, утежнения за губещи застраховки, добавка за печалба и други в зависимост от конкретните обстоятелства при дадената з-вка. Независимо от степента на обременяване на нето-премията, в презастрахователната практика “брутопремията” е известна под наименованието “платима премия”.#Показатели:1)честота на застрахователното събитие-вероятност при едно събитие колко обекта да бъдат засегнати;2)коефициент на ощетимост-щетите на пострадалите обекти/з-ните суми;3)коефициент на ощетимост на застрахователната сума-показва на един лев колко стотинки трябва да се изплатят;4)квота на щетите-разделяме обезщетенията на премията и X по 100(%)-рискова премия-добавка за сигурност-административно-стопански разноски-фонд „Превантивни мероприятия”-други-могат да са много елементи.

Застраховане на автомобили

Автомобилното застраховане е част от Общото застраховане.То е най-големия бранш във всяко едно застраховане в целия свят и има най-висок относителен дял.Има четири основни вида застрахователни продукта: 1)Автомобилно каско (Автокаско) 2)Застраховка гражданска отговорност на автомобилистите- „Зелена карта” 3)Застраховка „Злополука на лицата в автомобилите” 4)Застраховка „Отговорност на шосейния превозвач”  Автокаско: 1)Обекти-всички видове автомобили и мотоциклети,включително тролейбуси,трамваи и метро;условието е да имат държавни регистрационни номера; 2)Субекти-собственика на автомобила,защото само той има застрахователен интерес; Застрахователното покритие бива два вида пълно автокаско и частично автокаско: 1)пълно автокаско-покритие на всички злополуки (пътно-транспортни произшествия),всички стихийни и природни бедствия,всички злонамерени действия на трети лица,пожар отвън и отвътре,кражба или грабеж на цялото МПС; -кражба-извършва се в отсъствие на хора; -грабеж-извършва се в присъствие на хора като има насилие; -репатриране на автомобила-когато автомобила не е в движение разноските по пътна помощ се поемат; -разноски за предотвратяване и намаляване на щетите; 2)частично автокаско-бива три вида: -когато при пълното автокаско не се покрива кражба;обекти на този вид частично автокаско са такива които почти не се крадат (товарни камиони); -само срещу грабеж или кражба на цялото превозно средство-скъпи и много скъпи автомобили; -пожари отвън и отвътре за коли спрени от движение;

Застрахователят не възмездява в следните случаи: -злонамерени действия на застрахования; -употреба на алкохол (над 0,5 промила); -употреба на всички видове опиати; -извършено умишлено престъпление със самото превозно средство; -технически неизправно превозно средство според Закона за движение по пътищата; -при промяна на предназначението на превозното средство;

-изключен е хидравличен удар ( в двигателя попада вода през въздушния филтър); -атомен (ядрен) риск; -двоен риск; -управление на МПС без свидетелство за самоуправление; -управление на МПС със свидетелство за управление на друг клас МПС;

Гражданска отговорност на автомобилистите-тази застраховка касае онзи който управлява автомобила и покрива виновните вреди при ПТП,срокът и е 1 година;има професионална и обща гражданска отговорност;това е задължителна застраховка с цел гарантиране правата на застрахованите лица за виновно причинени щети на 3-ти лица;предмет на покритието е отговорността;гражданската отговорност е законна отговорност;тя е рисков бизнес,почти винаги застраховките се лимитират,като лимитите се определят всяка година;в РБ лимитите са 200 хил.лв. имуществени вреди и 700 хил.лв. неимуществени вреди за 1 лице и 1 млн. лв. в агрегат;

-териториална валидност-покрива територията на всички страни членки на ЕС;за държавите,които не са членки на ЕС е въведена международна застраховка гражданска отговорност („Зелена карта”);

-рискът по тази застраховка е свързан както с автомобила,така и с водача;тази отговорност покрива вреди на 3-ти лица,но не на съпрузи или роднини;застраховката е задължителна, зстрахователната премия може да се плати на цяло или разсрочено;

 

Застраховане „Злополука“

При застраховките “Злополука” се разбира, че злополуката е риск, чието настъпване уврежда човешкия организъм, т.е. накърнява здравето на човека или застрашава неговия живот.

Предвид конкретното си предназначение застраховането “Злополука” се реализира чрез множество видове застраховки, които в повечето случаи са доброволни.

Застраховка “Злополука на работниците”

Застраховката “Злополука на работниците” е доброволна застраховка. Нейни обекти са работниците. Тя може да се сключи както от работника, така и от работодателя в полза на работника.

/Застраховката може да е задължителна за определели категории дейности./

Покритието на тази застраховка обикновено има следния обхват:

 смърт от злополука (застрахователната сума се изплаща в зависимост от договорения единичен, двоен или троен размер на наследниците или на посоченото за ползващо се лице в застрахователната полица);

 трайна загуба на трудоспособност от злополука (изплаща се % от застрахователната сума равен на % нетрудоспособност);

 временна загуба на трудоспособност (например от 21 до 30 дни, се изплаща сума равностойна на 5 % от застрахователната сума за ден, а след 30 дни 10 % от застрахователната сума за ден до определен период – например 2 месеца).

медицински разноски – например за лекарства, консумативи и други, след злополука (в предварително определен размер – абсолютна сума или процент от застрахователната сума);

 разноски за репатриране след злополука – например в предварително определен или нелимитиран размер;

 разноски за болничен престой след злополука – в предварително определен размер;

 разноски за погребение – в предварително определен размер.

Гореизложеното покритие е класическо покритие и се прилага по отношение на множество видове застраховки “Злополука“, вкл. частично или в комбинация от допълнителни покрития като медицински разноски вследствие на акутно (внезапно) заболяване, разноски за зъболечение (обикновено лимитирани) и други разноски като правни, за придружител.

Други видове застраховки „Злополука“

2.2  Индивидуална или групова застраховка „Злополука”

2.3 Застраховка „Злополука и медицински разноски при пътуване с асистанс в чужбина”

2.4 Застраховка „Злополука на лицата в превозните средства“

2.5. Задължителна застраховка “Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз“ /задължителна з-ка в РБългария/

2.6. Застраховка “Злополука” на кредитополучателя

2.7. Застраховка “Злополука” на учащи и деца

2.2  Индивидуална или групова застраховка „Злополука”

Основни рискове:

 Смърт от злополука;

 Трайна загуба на работоспособност вследствие злополука;

Допълнителни рискове:

 Смърт от професионално заболяване;

 Трайна загуба на работоспособност вследствие професионално заболяване;

 Временна загуба на работоспособност вследствие злополука;

 Временна загуба на раб-ст вследствие общо или професионално заболяване;

 Медицински разходи вследствие злополука;

 Медицински разходи вследствие общо или професионално заболяване;

 Разходи за медицинско транспортиране вследствие злополука;

 Разходи за транспортиране на тленни останки и/или погребение вследствие злополука;

 Разходи за спасяване вследствие злополука.

Застраховки „Пожар“, „Индустриален пожар“ и Строително-монтажни работи

Един от най-старите браншове застраховане е пожарозастраховането. Възникнало е преди повече от триста години във Великобритания. Днес то е известно и като “имуществено застраховане”. От много години този бранш се нарича “пожарозастраховане”, тъй като застрахователната защита на имущества първоначално е обхващала само покритието на риска “пожар”.

Застраховки „Пожар“ (Simple fire) и „Индустриален пожар“ (Industrial and commercial fire), заедно със з-ка Строително-монтажни работи заемат голяма част от обема в Имуществено застраховане. Те са доброволни застраховки.

Застраховки „Пожар“ и „Индустриален пожар“ имат сходни характеристики. Условно разделение се прави по отношение на обектите /вкл. тяхното предназначение/ и субектите, предмет на застраховане, застрахователната сума на застрахованото имуществото, а именно:

  • Застраховка „Пожар“

Обекти: недвижимо и/или движимо имущество:

 Недвижимо имущество, представляващо сграда или част от сграда с масивна или полумасивна конструкция, въведена в редовна експлоатация или с издадено разрешение за ползване – жилища (апартаменти, къщи), офиси, търговски обекти, складове, сгради за нискорискови производства и подобрения по сградите, гаражи;

 Движимо имущество – домашно имущество, офис оборудване, машини и съоръжения, инвентар, стоково-материалн запаси.

Субекти: собствениците на движимото и недвижимото имущество, които са физически или юридически лица, институции или други.

Застрахователна сума: имущество със стойност до 1 000 000 лв. /обичаен лимит за РБългария/

  • Застраховка „Индустриален пожар“

Обекти: недвижимо и/или движимо имущество:

 Недвижимо имущество, представляващо сграда или част от сграда с масивна или полумасивна конструкция, въведена в редовна експлоатация или с издадено разрешение за ползване – сгради, в т.ч. производствени, административни, битови и др.;

 Движимо имущество – машини, съоръжения, оборудване, стопански инвентар, транспортни средства (без рег. №), стоково-материални запаси /материали, продукция/, др.;

Субекти: собствениците на движимото и недвижимото имущество, които са юридически лица, институции и други.

Застрахователна сума: имущества със стойност над 1 000 000 лв.

Покрити рискове – могат да се комбинират или предлагат пакетно:

 Пожар /задължително покритие/; мълния; експлозия; имплозия, падане на пилотирано летателно тяло, негови части или товар (обичайно наричани още основно покритие или FLEXA – Fire, Lightning, Explosion, Aircraft and falling objects therefrom);

 Природни бедствия (буря/ ураган, вихрушка, смерч, паднали върху застрахованото имущество части от сграда, дървета и клони; градушка; проливен дъжд; наводнение; увреждане от естествено натрупване на сняг или лед; измръзване/ замръзване);

 Земетресение;

 Злоумишлени действия на трети лица, вандализъм;

 Изтичане на вода и пара от водопроводни, отоплителни и климатични инсталации;

 Свличане и/или срутване на земни пластове и/или действие на подпочвени води;

 Удар от превозно средство;

Късо съединение и/или токов удар;

 Действия на морски вълни;

 Стачки, граждански вълнения, бунтове и размирици;

 Чупене на стъкла;

 Гражданска отговорност към трети лица /обичайно само за физически лица, за юридически лица покритието е предмет на з-ка „Обща гражданска отговорност“/;

 Загуба на доход от наем /само по з-ка „Пожар“/;

 Временно настаняване /само по з-ка „Пожар“/;

  Вреди при промяна на застраховката (без рисковете по застраховка „Карго”);

 Други разходи, необходими за ограничаване на вредите във връзка с настъпилото застрахователно събитие (вкл. разходи за отстраняване на развалини и останки).

Застрахователна сума: Застрахователната сума се определя в лева или евро в рамките на действителна или възстановителна стойност на имуществата. Застрахователната сума и начинът на нейното определяне може да бъде определено по някои от следните начини:

 по възстановителна стойност – за новопостроени сгради (до три години) и за движими имущества, произведени в годината на сключване на застраховката;

 по действителна стойност – определена напри. чрез актуална експертна оценка на лицензиран оценител или вещо лице, пазарна с-ст, данъчна оценка, др.;

 по счетоводни данни – отчетна, балансова стойност;

В рамките на застрахователната сума за определени имущества и покрития могат да се договорят подлимити на отговорност – за едно събитие и за всички събития за срока на застраховката, самоучастие на застрахования за определен риск.

Застрахователна премия: Застрахователната премия се определя на база тарифни числа в % от застрахователната сума, съгласно рисковите обстоятелства, вида на имуществата, застрахователното покритие и срока на застраховката.

Териториално покритие: Р България

Срок на застраховката: обичайно една година

При застраховка „Пожар“ може да се приложи и пакетен подход, т.е. предлагане на покритие с групирани рискове и фиксирана застрахователна сума и премия.

Застраховка „Прекъсване на дейността“ (Business Interruption – B.I.), или наречена още “Загуба на доход” (Loss of Profit – L of P) е застрахователно финансово покритие. Тя е доброволна застраховка. Нейната същност се изразява в покритие от застрахователя на загубения доход (печалба плюс постоянни текущи разходи и други) от застрахования в резултат на прекъсване на дейност поради претърпяна материална щета от покрит по имуществена полица риск (покрит риск от застраховката, покриваща материални щети). Например, тя е класическа притурка към застраховката “Индустриален пожар”.

Следова­телно при нея необходимо условие е „покрит по имуществената поли­ца риск” да причини на застрахования обект “материална щета”, в резултат на която щета последица е “прекъсване на дейност”, което е довело до “загуба на доход (печалба)”.

Периодът на обезщетение обичайно е лимитиран до определен брой месеци.

 “Строително-монтажна застраховка – всички рискове” (Contractor’s All Risks)

“Техническото застраховане” или “Инженерното застраховане” се отнася към “Имущественото застраховане”.

Строително-монтажната застраховка – всички рискове се характеризира като относително нова застраховка. Истинското развитие на строително-монтажното застраховане започва в началото на ХХ век.

Обективна предпоставка за възникване на застрахователни отношения при това застраховане е договорът за строителство и /или монтаж.

Обекти на тази застраховка могат да бъдат имущества в процес на строителство, реконструкция и модернизация, монтаж, докато рискът, свързан с тези дейности, е в тежест на застрахования съгласно условията на договора за извършването на тези дейности.

При строителството обекти на застраховката могат да бъдат жилищни сгради, болници, административни сгради, заводи, фабрики, училища, пътища, тръбопроводи, мостове, жп линии и гари, летища, др.

По отношение на монтажа обект на застраховката могат да бъдат всички видове машини, съоръжения, апарати, инсталации, електрически двигатели, трансформатори.

Покритие: терминът “всички рискове” в случая трябва да се разбира в смисъл, че всеки риск, който не е специално изключен, е покрит от застраховката. Например покрити рискове са:

Раздел „Материални щети“

 пожар, експлозия, мълния, сблъсък или падане на пилотирано летателно тяло, негови части или товар, както и щетите от действието на вода, пяна или препарати при гасене на пожар;

 буря (ураган), проливен дъжд, наводнение;

увреждане от тежест при естествено натрупване на сняг или лед и/или измръзване, падане на лавини, повишаване на морското ниво (морски вълни);

 земетресение, свличане или срутване на земна и/или скална маса; потъване на земни пластове;

 разходите за ограничаване на щетите и за разчистване на останки след настъпване на застрахователно събитие;

 Допълнителна клауза: покритие за щети, възникнали през гаранционния период – покриват се щети върху строително-монтажния обект, причинени от Застрахования при извършване на работи в изпълнение на задълженията му през гаранционния период.

Раздел II – Гражданска отговорност към трети лица, по отношение на

  • имуществени вреди и
  • неимуществени вреди /със съответни лимити на отговорност/.
  • Териториално покритие: Р България
  • Срок: 1 година
  • Период на покритието включва времето, през което предприемачът и неговите подпредприемачи извършват дадено строителство и/или монтаж. Той започва с доставката на имуществото за застраховане на обекта или със започването на работа на същия. Периодът на застрахователното покритие приключва със завършването на цялата строително-мон­таж­на работа, изпробване и поддържане, ако последните две са предвидени в условията на договора за строителство и монтаж. Възможно е периодът на покритието да се увеличава /като за целта се издава нова полица/ или намалява.

Застраховане „Отговорности“

Застраховането срещу „Отговорност” (Liability Insurance) се появява през втората половина на деветнадесети век, когато законодателствата на отделени държави регламентират носенето на отговорност. Например отговорността на работодателите към работниците (Employer’s Liability), в Германия със закон се регламентира през 1871 г., в Англия през 1880 г., след това в Америка и много други страни.

Застраховането “Гражданска отговорност” гарантира правна защита на застрахованите по граждански искове срещу тях.

Може да се каже, че “застраховането срещу отговорности” условно се разделя на две части:

 застраховане „Гражданска отговорност”, свързана с притежаването и използването на  „моторно превозно средство”, „летателни апарати” и „плавателни съдове”, вкл. отговорностите на превозвачите с тези три вида транспорт.

 застраховане „Обща гражданска отговорност”, която е свързана с:

отговорност за продукти, множеството видове професионални отговорности /някои от тях задължителни/. Например, проф. отговорност на лекаря и болницата; хотелиера и ресторантьора; архитекти, проектанти и инженери; експерт-счетоводители и одитори; застрахователни брокери; лица, упражняващи независим строителен надзор; нотариуси; агенти по продажба на самолетни билети, туроператори, адвокати, застрахователни брокери и др.

Видове застраховки от бранша Отговорности:

  • Застраховка „Отговорност на продукта“
  • Застраховка „Отговорност на работодателя“
  • Професионална отговорност на нотариус
  • Професионална отговорност на адвоката
  • Професионална отговорност на регистрирания одитор и пр.

Застрахователно покритие „Обща гражданска отговорност“

  •  всички суми, които Застрахованият бъде законово задължен да плати за вредите, причинени от него на трети лица, настъпили през времетраене на застраховката, изразяващи се в телесно увреждане (вкл.смърт, заболяване или загуба на работоспособност) и/или в увреждане или загуба на движими и недвижими вещи;
  •  съдебни разноски по дела срещу Застрахования;
  •  целесъобразно направените от Застрахования разходи за ограничаване на вредите;
  •  вредите се обезщетяват на основата на претенции, предявени за първи път писмено в рамките на давностните срокове, установени в гражданското законодателство, при условие, че събитията на чиято основа са предявени претенциите, са настъпили след началната дата на застраховката.
  • Застрахователна сума – лимит на отговорност /за едно събитие, в агрегат/

Финансови застраховки

Застраховането срещу финансов риск (Financial risks insurance) е събирателно понятие. Тази вид застраховане протектира срещу рискове, свързани с финансирането. По принцип тези рискове се изразяват в несигурност за връщане или плащане на дължими финансирани средства, т.е. които водят до потенциални финансови загуби. Финансови рискове са кредитен риск, лизингов риск,  ликвиден риск, пазарен риск, инвестиционен риск, др.

26.1. Застраховка „Лизинг“

Отдаването под наем или наемането за определен период е известно под наименованието “лизинг”. Лизингът е форма на кредитиране или специфична форма на финансиране. На лизинг се вземат сгради, машини, съоръжения, заводи, автомобили, самолети, кораби, стоки за бита (хладилници, телевизори и други), т.е. вещи за стопанско и лично потребление.

Лизингът е възмездно наемане, за което лизинговата цена се плаща обикновено месечно. Той се осъществява посредством договор за лизинг.

Важно е да се отбележи, че по време на лизинговия период собственик на отдаденото имущество под наем е лизингодателя. Това е много важен аспект на лизинга и предвид обслужващите лизинга застраховки.

В зависимост от вида на обекта на лизинга обикновено се правят два вида застраховки, а именно:

  • Конвенционални застраховки

За конвенционални се считат застраховките, които обикновено се отнасят до застраховането на даденото имущество или услуги и свързаните с тях застрахователни интереси, без тук да се отчита лизинговата дейност. Отдаваното на лизинг имущество първо трябва да се свързва с всички присъщи му застраховки, включително издаването на полиците в полза на финансиращи институции като банки, лизингови компании и други. Дори за по-пълна гаранция по лизинга, когато лизингополучателят е физическо лице, може за него да се изисква застраховка “Живот” и застраховка “Злополука” в полза на финансиращата институция.

Така например при автомобилен лизинг освен лизинговата застраховка (финансовия риск) на погасителните вноски на лизингополучателя, в полза на лизингодателя нормално е да се прилагат конвенционалните – присъщите при автомобила застраховки – задължителната застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доброволните застраховки “Автокаско“, “Злополука на лицата в автомобила” и “Отговорност на шосейния превозвач”.

  • Лизингова застраховка

Лизинговата застраховка е финансова застраховка в полза на лизингодателя и покрива неплащанията по погасителния план от лизингополучателя. Тя покрива спирането на плащането на погасителните (наемните месечни, тримесечни и други) вноски от лизингополучателя, които се определят след приспадане на първоначалната (авансовата) вноска, ако има такава, от лизинговата стойност на обекта. 

Застраховка на “Кредит”

По принцип кредитното застраховане (Credit insurance) осигурява пълно или частично плащане на заем, когато заемополучателя почине или е неплатежоспособен поради неработоспособност или е безработен. Следова-телно застраховката на кредит е предназначена да възмездява вземанията на кредитора (финансови институции, обикновено банки) за неплатената му сума или вноски (погасителни плащания) от неговия кредитополучател (физическо или юридическо лице). Застрахователното покритие трябва максимално възможно да следва формирания от кредитния договор финансов риск. Обезщетението обхваща частта на неиздължената сума по кредита в рамките на застрахователната сума, т.е. събрани от кредитора суми се приспадат от обезщетението.

Застраховката на кредит се характеризира като подчертано рискова за застрахователя, поради което при нея често се прилага франшиза, а преддоговорната информация (проучване) се оценява като много съществен момент.

Може да се каже, че тази застраховка е преимущество на по-големите или специализираните в това отношение застрахователни дружества.

Застраховане срещу безработица

Това застраховане не е нещо ново и се оценява като подчертано рисков тип застраховане. Застраховането срещу безработица, която не е по вина на безработния (може да я наричаме и принудителна безработица), е форма на разширяване на приходите на безработните при и/или след обезщетя-ването им по държавните схеми.  Тук застраховането се стреми да елиминира разликата в дохода на работника между неговата заплата и съответната компенсация от социалния фонд.

Застраховката срещу безработица предлага временна финансова помощ – например за 3 месеца, обикновено 6 м., 9 м., до 1 година и в различни парични размери (с приспадане или без приспадане на компенсации или обезщетения по силата на нормативни актове и/или други  застрахователни схеми със същото покритие).

Животозастраховане

Общо определено “животозастраховането” е предназначено да изплати сума на бенефициента (наследника или трето ползващо се лице) при смърт на застрахования.

Под “лично застраховане” се разбира “животозастраховането” плюс “личната злополука”. Животозастраховането е застраховане на лице за живот, злополука или настъпването на определено обстоятелство. Например настъпване на смърт, злополука – загуба на трудоспособност (временна или трайна), преживяване, болест, женитба, изтичане на определено време и много други.

Живото застраховането осигурява застраховане само срещу рискове, свързани с лица, които рискове или обстоятелства могат да се обобщят:

 смърт, поради болест или злополука;

 неработоспособност (временна или трайна) на застрахования, поради болест или злополука;

 временно или доживотно изплащане на рента/пенсия и здравни разноски.

Животозастраховането е застраховане, при което застрахователното събитие въздейства пряко върху застрахованото лице или пък настъпват касаещи го обстоятелства (например женитба, изтичане на време – срок, и други).

Към „животозастраховането” спадат “Доброволното здравно застраховане” и “Доброволното пенсионно застраховане”.

Животозастраховането е изградено на основата на “срочно и доживотно застраховане”, респективно с “подновяване” и “без подновяване” или за “смърт” и/или “преживяване”. Следователно, предвид времетраенето на застраховките животозастраховането може да се класифицира като:

  • а) Срочно животозастраховане (Term life insurance), което най-общо се подразделя на:

– краткосрочно животозастраховане (Short-term life insurance);

– дългосрочно животозастраховане (Long-term life insurance).

  • б ) Доживотно животозастраховане – (Permanent insurance).

Основни видове животозастрахователни продукти

  • Срочна животозастраховка (Term life insurance) е “застраховка в случай на смърт”, т.е. застраховка за случай на смърт на застрахованото лице през срока на застраховката – например 1 година, 5 и пр. Ако  през определения срок застрахованият почине застрахователят изплаща договорената застрахователна сума на законните наследници и/или на предварително определеното “ползващо се лице“. Ако застрахованият преживее договорения срок на тази застраховка той не получава каквато и да е сума по застраховката от животозастрахователната компания.

Тя е рискова застраховка и без спестовен елемент – “чисто животозастрахо-ване” за определен период и посочена застрахователна сума в полза на дадено лице. Може да се подновява при всяко изтичане за нов период и обикновено при по-висока премия, съобразно нарастващата възраст на застрахования. Този вид застраховка е евтина, защото при надживяване (преживяване на срока) на застрахования не се изплаща „застрахователна сума по полицата”.

  • Съществуват и модификации на срочната животозастраховка като например Renewable term или з-ка с клауза, гарантираща правото на застрахования да поднови застраховката за определен брой допълнителни периоди, обичайно равни на първоначалния период. Convertible term или срочна животозастраховка с клауза за право на промяна на договора от срочна живото застраховка на перманентна застраховка.
  • Смесена застраховка живот /Endowment life insurance/ както при срочната животозастраховка полицата се сключва за определен период, например 10, 20 години. Застрахователят извършва плащане при смърт по време на периода на полицата, както и в случай на доживяване.
  • Доживотната животозастраховка (Whоlе life insurance) е форма на дългосрочното застраховане и е стандартния подход при доживотна застраховка. Тя е застраховка за смърт през целия живот на застрахования. При този вид застраховка се плащат постоянно едни и същи вноски през целия живот на застрахования (straight whole life, continuous premium whole life). Възможно е премията да се плаща до определена възраст (limited-pay whole life) или да се плати еднократно. Следователно застрахователната сума също е константна.

Основно предимство на доживотната животозастраховка е, че предоставя постоянна протекция на застрахования. В допълнение освен протекция застраховката се характеризира със спестовен елемент. Спестените средства могат да се използват за плащане на премия по полицата, както и в случай на нужда при застрахования.

  • Универсалната застраховка (Universal life insurance) се изгражда на базата на доживотното застраховане, при което вноските може непрекъснато да се променят и респективно да се променя и застрахователната сума. Застрахованият може да избере застрахователна сума, в зависимост от която ще се определи премията. Разбира се, при всяка промяна в условията на застраховката на застрахования са му известни новите вноски, плащането при застрахователния случай и спестените олихвени резерви. Друга основна характеристика на този вид застраховка е, че лихвата, която се трупа по отношение на застрахователната сума е съобразно текущия лихвен процент и минимален размер като 4% например.

Универсалната и доживотната застраховка са форми на дългосрочното з-не.

  • Променлива животозастраховка (Variable life insurance) е доживотна животозастраховка с променлива застрахователна сума, тъй като нейният размер зависи от резултатите от инвестирането на премийните резерви, които обикновено се инвестират в облигации, акции и други. При нея застрахованият има право да определя как се инвестират средствата, респективно поема последиците от тях по отношение на застрахователната сума по полицата и размера на плащането при смърт.
  • Променлива универсална животозастраховка (Variable Universal Life Insurance) e съчетание между “Променливата животозастраховка” и “Универсалната животозастраховка”. Съчетава възможността за гъвкавост при определяне на премията при универсалната застраховка и  инвестиционния елемент на променливата животозастраховка.

Примерно покритие Рискова застраховка „Живот“

 Основни покрити рискове

  • Смърт от заболяване или злополука;
  • Трайна загуба или намалена работоспособност, или определен види и степен на увреждане от злополука;

Допълнителни покрити рискове срещу заплащане на допълнителна премия

  • Смърт;
  • Трайна загуба или намалена работоспособност, или определен види и степен на увреждане;
  • Временна неработоспособност;
  • Временна неработоспособност за времето на болничен престой;
  • Разходи за погребение;

По отношение на застр. събитие покритието може да е от: злополука, трудова и битова злополука, общо или професионално заболяване, акутно заболяване;

Изключени рискове, например:

  • Самоубийство или опит за самоубийство;
  • Употреба на алкохол, наркотици и др.
  • Бременност, аборт, стерилитет, раждане, както и усложнения;
  • СПИН;
  • Заболяване, лекувано последните два месеца, преди началото на застраховката;
  • Неспазване лекарски предписания;
  • Профилактика, балнеолечения и рехабилитационни услуги;
  • Упражняване на опасни спортни занимания и други.

Примерно покритие застраховка „Живот“

  1. Основни рискове
  • Доживяване на определена възраст (или определен срок);
  • Еднократни или периодични плащания на пенсии или ренти;
  • Смърт;
  1. Други рискове от видовете и подвидовете застраховки

Рентно или пенсионно застраховане (Annuity insurance или Penssion insurance): “Анюитета” е договор между застрахователя и лице (анюитант). Съгласно този договор застрахователят се съгласява да плаща, обикновено месечно, сума (рента) на анюитанта като разбира се за тази цел анюитанта плаща определена сума на застрахователя.

Анюитета е вид спестяване и инвестиране или инвестиране на спестявани средства чрез застраховането, което има за цел осигуряване на приход на анюитанта главно през пенсионната му възраст. Той е ефективен само при дългосрочното инвестиране, т.е. за период от близо 10 и повече години.

Когато рентата се плаща само през определен срок, имаме срочна или временна рента, а когато не се прекратява, имаме вечна рента.

Анюитетното застраховане преследва подпомагане на застрахования главно през неговите пенсионерски години, докато животозастраховането има за главна цел подпомагане след неочаквана смърт или злополука.

Съществуват не малко видове анюитети, ренти или пенсии. Някои от по-често срещаните в световната застрахователна практика:

  • Променлив анюитет (Variable annuity) e рентна животозастраховка, при която рентата е променлива в зависимост от резултатите от инвестирането. Променливия анюитет не е гарантиран, т.е. резултатите от него не са гарантирани.
  • Анюитет с годишно плащане на премията (Annual Payment Annuity), респективно рентна застраховка с годишно плащана премия.
  • Фиксиран анюитет (Fixed annuity) е договор за плащане на фиксирана рента, тъй като се прилага фиксиран лихвен процент за определен период от време.
  • Незабавен анюитет (Immediate annuity) след еднократно плащане на съответна сума от следващия месец следва месечно плащане на рента.

 

 

 

 

Напиши коментар