Приоритетните - Петко Иванов

Приоритетните!? (Анализ)

След като Министерството на образованието взе решение само определени приоритетни специалности от висшето образование да получават стипендии от европейските фондове, настъпиха сериозни вълнения сред различни слоеве на обществото. От една страна имаше подкрепа на решението от друга страна недоволни студенти излязоха да протестират и да говорят за дискриманация. И от двете страни имаше различни състоятелни и не толкова аргументи, но в тази си статия ще се опитам да направя анализ на ситуацията и да изложа своето мнение по въпроса.

В началото искам да изясня какво всъщност представляват европейските стипендии за да може и не запознатите да са наясно. До този момент европейските стипендии се раздаваха на най-добрите студенти от всяка специалност, като класирането ставаше на база на среден успех от предходните 2 семестъра. Европейските стипендии са в размер на 600лв на семестър (5х120лв). Важно е да се направи разграничение, че европейските стипендии нямат нищо общо с държавните стипендии, които се раздават от всеки университет и също да се направи разграничение с европейските награди, които се раздават на база на научна и творческа дейност, както и успех от предходния семестър, като класирането обикновено става на база на факултети (а не на специалности).

Какво се промени?

С новия програмен период и отпуснати средства по европейските фондове МОН взе решение да се дават европейски стипендии само за приоритетни специалности. Това автоматично означава, че според класификатора на областите на висшето образование студентите изучаващи хуманитарни науки, икономически и социални науки (в това число право), както и медицина нямат право да получават европейска стипендия. По груби сметки това означава, че около 50% от студентите няма да получават европейска стипендия.

Защо се прави това?

Според министерството целта е да се стимулират студентите от приоритетните специалности за да може да се отговори на търсенето на пазара на труда. Чрез орязването на стипендиите за не приоритетните специалности остават повече средства за приоритетните такива и според логиката на министерството това ще привлече повече студенти към тези специалности към които няма достатъчно голям интерес, но са важни за икономиката.Безработица студент

Няма да навлизам в детайли как държавата определя кои области са приоритетни за икономиката, защото това е съвсем друга тема, но тук е изключително важно да се отбележи, че министерството иска да стимулира не специалности, които са приоритетни за икономиката, а специалности за които няма търсене от страна на зрелостниците и са приоритетни за икономиката. Това е и причината медицината да не е сред приоритетните специалности. В областта на медицината има огромен глад на кадри, но причините не са в това, че никой не иска да учи медицина. Точно обратното – конкуренцията при кандидат-студентите за медицински специалности е огромна, проблемът идва от там, че завършилите предпочитат да работят в държави където се предлагат в пъти по-добри условия. Не знам какъв е мисловният процес на хората взели решението да има разделение при раздаването на европейски стипендии, но изглежда, че логиката им е да се стимулират кандидат-студентите да запишат специалности, за които иначе няма интерес, но пазара на труда търси (в противен случай медицината би била приоритетна). Но именно тук логиката на министерството издиша. Те разчитат на това, че един дванадесетокласник може да си направи ясната  сметка за 4-5-6 години напред и да избере специалност, която ще му носи икономическа изгода като студент за този период. Да ама НЕ. Не е много трудно дори само от личен опит да се види, че огромна част от зрелостниците са неорентирани и не знаят какво искат да учат и това дали ще имат възможност да взимат европейска стипендия или не е последното нещо, което ще ги накара да вземат решение да запишат приоритетна специалност. Това се потвърждава и от статистиката. Завършилите висше образование в по-голямата си част не работят по специалността си или работят нещо, което изобщо не изисква висше образование. Но дори и логиката на министерството да е правилна и да кажем, че един дванадесетокласник може да бъде привлечен от икономическия стимул, то тогава съм сигурен че той може да види и повече от 4 години напред и да прозре факта, че един начален учител взима 600лв бруто, а в първия срещнат колцентър можеш лесно да правиш два пъти повече. И от там всеки може да си направи сметката, че за половин година работа ще избиеш стипендиите, които иначе е трябвало да получаваш ако решиш да учиш педагогика (например).

Отново, ако логиката на министерството е правилна (а тя не е) може да се очаква, че част от кандидат-студентите биха избрали да учат в чужбина, защото безспорно качеството на образование там е по-добро и единственото, което спира част от зрелостниците са финансовите ограничения. И понеже липсата на стипендии засяга единствено най-добрите студенти е възможно да се очаква част от тях да предпочитат да отидат да учат в чужбина (без наличието на стипендии) и да допринасят за развитието на тамошната наука, икономика и потенциално да останат да живеят и работят там. Естествено едва ли евентуални 120лв. на месец са нещото, което ще наклони везните за подобно решение, но изглежда министерството смята, че е така.

Каква всъщност е целта на стипендиите?

За да се достигне до по-задълбочено разбиране на темата трябва да се разгледа и самата същност на стипендиите. Европейски стипендии получават определен процент от студенти, които имат най-високия успех в съответната специалност. Раздаването на европейски стипендии не става на базата на доходи, знания, умения или дори успех. То става на базата на това дали се справяш по-добре от останалите студенти в твоята специалност. Независимо от качеството на полученото образование ако си в топ 10% (например) на твоята специалност ще получиш стипендия. На теория това означава, че можеш да получиш стипендия със знания за 4.30, а може и да не получиш стипендия със знания за 5.95 . Това само по себе си означава, че европейските стипендии целят да стимулират единствено конкуренцията между студентите в дадена специалност. Или поне това се получава на практика. Защото разписаните цели в сайта на проекта за студентски стипендии са доста вяли и твърдят друго. Ако наистина целта е да се стимулират приоритетните специалности не е ли логично да се стимулират всички студенти от дадените специалности, а не само най-добрите 10% от тях? Една от посочените цели на проекта гласи “Допълване на съществуващата в Република България система за предоставяне на студентски стипендии,…”. Което за мен няма логика, защото съществуващата система на държавните стипендии се различава значително. При държавните стипендии е дадена много по-голяма свобода на университетите как точно да раздават стипендиите и в по-голямата си част раздаването става не на база на специалности, а на целия университет. Така например в УНСС, 30-40 различни специалности се състезават по един и същи критерий – среден успех, независимо от разликите в оценяването. Друго ключова разлика е изискването за отчитане на доходите на семейството. Министерството смята, че е ключово държавните стипендии да се раздават не само на базата на успех, но и на базата на доход на член от семейството, т.е. стипендиите трябва да имат социален елемент (без предоставени документи за доход не можеш да взимаш стипендия колкото и да ти е висок успеха). На практика това изискване се заобикаля почти изцяло от университетите. Например Софийският университет изобщо не спазва това изискване, а в УНСС тежестта на доходите е не повече от 5-6% от цялостния бал. В допълнение към това не изглежда да се предвижда промяна в нормативната уредба за държавните стипендии и разделение по приоритетни и неприоритетни специалности и за мен е повече от странно, че една от целите на проекта е допълване на съществуващата система за стипендии, като е повече от очевидно, че в момента двете стипендии нямат нищо общо. Едната цели да стимулира приоритетни специалности, а другата има по скоро социален елемент (макар да не работи както се очаква).

Друг интересен елемнт, който трябва да се отбележи са европейските награди. За разлика от европейските стипендии те се раздават на базата на извършена научна и творчейска дейност или проекти, които са извън изискваните по съответния предмет. За всеки проект студентите получават по 200лв на семестър, като преди лимита беше до 5 награди, а от новия период е до 3 награди, като при повече налични проекти от отпуснатите отново се минава в режим класиране по успех независимо от качествата на разработките. Това, което е интересно е липсата на разделение по приоритетни специалности, т.е. всеки студент независимо от специалността може да кандидатства за европейските награди.

Какъв е изводът?

Всички тези разминавания и липса на конкретни цели и цялостна политика, говорят за това, че министерството няма представа по какъв начин да стимулира студентите или т нар. приоритетните специалности. Това ясно си личи от предишния програмен период, при който липсваше какъвто и да е контрол за отпускане на европейски награди. В УНСС например, можеш да свалиш нещо от интернет (около 20 страници) да се подпишеш вместо научния си ръководител и просто да го оставиш на комисията за стипендии, която му хвърля едно око и ако очевидно не е някаква простотия го приема и взимаш 200лв. И това можеше да го направиш 5 пъти, по настоящем 3 пъти. Това говори за каквато и да е липса на контрол, цялостна стратегия и измерване на постигнатите резултати от подобни програми. И така стигаме до

За или против разделянето

Въпреки че аргументите на министерството нямат никаква логика и по никакъв начин няма да засилят интереса към т.нар. приоритетни специалности, всъщност смятам, че спирането на европейските стипендии за хуманитарните, икономическите, правните и социалните науки е правилно, но по абсолютно различни причини. Не мога да се съглася със спирането на стипендиите за медицинските специалности, защото това е напълно безумно предвид цената за обучението на един студент и инвестицията, която трябва да направи държавата и самият студент съвместно с потенциалния риск той да отиде да работи в чужбина след това. Но даването на 600лв. на семестър на студент в произволен икономически университет + 600лв награди + държавна стипендия + всички държавни субсидии при такса от 230лв, за да може след 4 години да работиш в колцентър или да си счетоводител е пълно разхищение на парите на данъкоплатеца. И това го казва човек, който за последните 4 години е изкарал около 10хил. от стипендии и е платил само 2хил. за такси и този семестър просто изпуска 600лв, които биха отнели точно 5 минути да изкара. Просто НЯМА ГРАМ ЛОГИКА от икономическа или от каквато и да е друга гледна точка държавата да дава пари на хора, които след това няма да работят по специалността си или ще работят нещо, което има изключително ниска добавена стойност за икономиката, просто защото няма търсене на пазара на труда за тези хора. И мога да разбера бъдещите лекари да са недоволни или философите да разсъждават от морална гледна точка и да изказват аргументи против разделението, но не мога да разбера икономистите или правистите, които не показват елементарно разбиране откъде идват тези пари и какво стимулират всъщност. И аз не искам моите данъци да отивам в джоба на някой, който не знае какво да прави с живота си и е записал произволна икономическа специалност, защото просто самият факт, че е студент му пълни джобовете, а след това няма да използва никъде наученото (ако изобщо научи нещо). За това и смятам, че подобно преразпределение на средства съм инженери, софтуерни разработчици и изобщо природните науки е правилно, защото това са направленията, които допринасят да се подобрява качеството на живот на обществото.

Макар МОН да нямат представа какво правят. Макар избора на приоритетни специалности за целите, които искат да постигнат да е спорен. И макар липсата на какъвто и да е план за изпълнение и цялостна стратегия, смятам че орязването на средства за масовите икономики, прависти и т.н. е правилното решение. И ако това откаже някой да бъде студент още по-добре.

 

Напиши коментар