Карал-ли-си-стаж Петко Иванов

СтудентЪТ и къде се губи връзката между бизнес и образование?

В поредица от няколко статии ще разгледам и анализирам резултатите от най-мащабното проучване за Мотивация на българските студенти за включване в стажантски програми през последните няколко години. В настоящата статаия ще обърна внимание на основните резултати от изследването без да навлизам в подробен анализ на открояващите се тенденции. Ако желаеш да проследиш и последващите анализи можеш да се абонираш за редовния мейл бюлетина на блога. Суровите данни от изследването може да намерите в края на поста.

Открояващите се изводи от изследването на този етап са не само липсата на връзка между образованието и бизнес, състояща се в лоши условия предлагани от работодатели, некачеството обучение и липса на подкрепа от университетите за развитие на кариерния път на всеки студент, но също така и липса на мотивация и заинтересованост за развитие у студентите. Прочети статията за да разбереш защо това е така.

Основната част от данните са събрани в периода 5 до 30 Април 2015г. Броят на анкетираните е 3276, като в анализа на данни се изключват анкетирани, които не са студенти (за студенти се броят бакалаври и магистри) и са на възраст над 29 години. В анализа попадат 2920 студента. Ако приемем, че в България има приблизително 275хил. студента, може да се твърди, че с 99%, че резултатите няма да имат по-голяма извадкова грешка от 2.4. Анкетата е разпространявана основно из социалните мрежи (Фейсбук, LinkedIn и т.н.).

Пол Петко ИвановРазминаване между половете на анкетираните се дължи основно на аудиторията на социалните мрежи, която е основно съставена от жени. Друг фактор е фактът, че по-голяма част от българските студенти са жени (според НСИ). В последващи анализи ще се разгледа има ли тенденции и разлики при мотивацията на двата пола.

Възраст - разпределениеКурс разпределениеРазпределението по възраст и курсове на анкетираните е очакваното, като се има предвид, че голяма част от тях се записват в университет непосредствено след завършване на средното си образование.

Форма на обучениеГоляма част от анкетираните (94%) са в редовна форма на обучение, което е обяснимо с фактът, че в плановете приеми са заложени основно редовни места, но също така трябва да се отбележи, че достигането до студенти в редовна и задочна форма е по-трудно. Последва да се направи анализ дали формата на обучение оказва влияние върху мотивацията и дали има особености при студенти учещи дистанционно и задочно и дали не голямата им представителност в анкетата би изместило резултатите от реалните.

Университет разпределениеНаправление разпределениеВ проучването са взели участие студенти от всички български университети и направления. В горните графики може да се види, кои университети и направления са най-силно представени в резултатите от проучването. Трябва да се отбележи, че има 73 български студенти, които се обучават в чуждестнанни университети. Възможно е да се направи съпоставка между мотивацията и нагласите на студентите в България и чужбина. (УНСС има най-много анкетирани студенти, защото каналите за разпространение са ми по-добре познати като студент на университета. Допълнително може да се отбележи, че УНСС и СУ имат най-много студенти в България).

Моментна заетостЕдва 1 от всеки 3ма студенти работи или е стажант паралелно със следването си в университета. Причините за този нисък дял може да са най-различни от невъзможност за намиране на подходящ стаж/работа до невъзможност за съчетаване на лекции и стаж, поради лоша програма.

Карал ли си стажПовече от половината анкетирани не са карали стаж. Това е една изключително негативна тенденция, защото често образованието не дава нужните знания и умения, които се изискват от бизнеса и той разчита на вече натрупат реален опит, който както се вижда често липсва.

Карал ли си стаж до сега - разбивка по курсовеВажно е и да се разгледа разбивката по курсове. Тук нещата изглеждат малко по-добре, защото се наблюдава намаляване на процента студенти, които не са карали стаж в горните курсове. Но все пак трябва да се отбележи, че 40% от студентите, които са в края на 3ти курс или по-горен не са карали стаж.

В зависимост от това дали анкетираните са карали стаж, анкетата се разделя на 2 вида въпроси, които целят да определят основни фактори и тенденции от една страна за тези, които не са имали възможност да изкарат стаж, а от друга за тези, които са имали тази възможност.

На първо място ще разгледам тези, които вече имат придобит опит и впечатленията, с които те са останали след приключването си на стажа.

Свързан ли беше стажът със специалността тиКато добър показател може да се отбележи, че над 80% от изкараните стажове са били по специалността, в която се обучава съответният студент. Следва да се проследи дали липсата на възможност за изкарването на стаж по специалността е една от основните причини за липса на стаж при повечето студенти. Възможно е този показател да е ключов и фактът, че над 80% от стажовете са били по специалността да е породен от факта, че останалите студенти не са искали да започнат стаж, който не е по специалността.

Платен ли беше стажътТук отново се наблюдават сравнително добри резултати. Само 1/3 от стажовете не са били платени, но тук отново трябва да се проследи дали този фактор не играе ключова роля при липсата на стаж и именно липсата на финансов мотиватор е попречело на 55% от студентите да си намерят стаж.

Възможност за постоянна позицияТук тенденцията е силно негативна. Едва 1 от 4 стажантски позиции дава възможност за продължаване на постоянна позиция. Това е тревожно както от страната на студентите така и за страната на бизнесът. Бизнесът няма изградена култура да инвестира в обучение на служителите си. Фирмите наемат стажанти не да ги обучат и да ги задържат като квалифицирани служители, а по скоро да извлекат полза от ниско платена (или безплатна) работна ръка. Ако бизнесът в действителност гледаше на стажантските позиции като инвестиция в развитието на собствените си кадри щеше да предлага възможност за продължаване на постоянна позиция в компанията след приключване на стажа. От това следва, че в повечето случаи студентите биват демотивирани изобщо да започнат стаж, както и да се представят добре и да научат възможно най-много по време на стажантската програма. Също така демотивиращо е и ако по време на стажа не се научава нищо, а само се върши обща работа за организацията. Това може да доведе не само до момента демотивация, но също така и до впечатлението, че всички стажантски позиции са загуба на време. Този ефект не се вижда само върху въпросния студент, но и в цялостното мнение на обществото, защото със сигурност този студент ще разкаже на своите колеги и приятели за впечатленията си от стажа и това може да демотивира и други студенти да потърсят стажантски позиции.

Удовлетвореност на стажаСамо 25% дават висока оценка на изкарания стаж, малко над 1 на всеки 5 е изключително недоволен от изкарания стаж. Лошото в случая е че човешката мисъл обръща внимание на негативните неща много повече (особено силно изявено в българския манталитет) и е много по-вероятно някой с лошо впечатление да се оплаче публично, отколкото някой с положително впечатление да разкаже колко е бил полезен за него стажът. Това отново би създала много по-негативни впечатления в обществото от колкото е реално положението. Добре е да се отбележи, че все пак голяма част от студентите изкарали стаж са намерили нещо положително и полезно в стажът си.

В следващите графики ще разгледам някои тенденции при студентите, които не са карали стаж до момента.

Анкетираните трябваше да подредят 3те основни причини за липса на стаж според вижданията си. Ще обърна внимание на най-посочваната (основна) причина, както и на сбора от посочените 1, 2 и 3та причина за липса на стаж.

Основна причина за липса на стаж процентиОт графиката се вижда, че студентите са посочили основно 4 причини за липсата на стаж. Като основна такава, посочена от 1/3 от студентите е липсата на информация. Тук от една страна може да се разглежда както липсата на информация за отворени стажантски позиции така и липсата на информация за кандидатстване, поведение по време на интервю, комуникация, преговори за позицията и др.

Оснаталите 3 причини имат сравнително еднаква тежест. Вече засегнах факторите за заплащането и липсата на стажове подходящи за специалността. Данните от графиката потвърждават, че те се нареждат между ключовите такива за липсата на стаж. Последният фактор е липсата на достатъчно време заради обучението в университета. Тук причините може да са както твърде висока заетост и натовареност в университета породена от голям брой лекции и упражнения или от лошо направена програма, която е съчетана повече с нуждите на преподавателите/университета отколкото на студентите, така и лошите условия на стажовете, било то невъзможност за половин рабоден ден и/или гъвкаво работно време предлагано от организациите провеждащи стажантски програми. Трябва да се има предвид, че липсата на умения и знания за ефективност и управление на времето от страна на студентите също може да се посочи като ключова причина.

Най-посочвана причина за липса на стаж общо 300От общото разпределение на причини за липса на стаж се виждат подобни резултати, както при основната причина посочена като първа такава. Трябва да се отбележи, че липсата на заплащане се среща по-често в първите 3 причини, отколкото само в първата. Също така фактът, че в някои специалности и университети не се изисква стаж оказва влияние.

Следва сравнение за моментната мотивация за намирането на стаж между тези, които вече имат изкаран стаж и тези, които не са изкарали стаж.

Търсиш ли си стаж в момента - сравнение между карали и неОт графиката се вижда, че студентите, които вече имат изкаран стаж са по-активни в търсенето на нов такъв, въпреки че вече имат придобит опит. Разликата не е голяма, но все пак се вижда положителна тенденция и отношение към придобиването на опит и знания чрез практика. За да се илюстрира още по-ясно това ще помогне следващите две графики.

Прекарано време в търсене на стаж Прекарано време в търсене на стаж - Без стажСтудентите, които не са карали стаж, но си търсят такъв прекарват средно 20% по-малко време на седмица. Това може да се дължи от една страна на по-ниска мотивация за намирането на стаж, а от друга неопитност и липса на информация как да се подхожда при търсенето на стаж. Студентите, които вече имат придобит опит и веднъж са били назначени на стаж вероятно полагат повече усилия, както в подготовка на документите си (CV, мотивационни писма, препоръки), така и повече време в проучване на позиции, проучване на фирмата, сектора и т.н. Тези допълнителни усилия със сигурност биха довели до по-голяма успеваемост при намирането на стаж и работа.

В графиките до края се разглежда информираността и нагласите на всички анкетирани студенти.

За кои от следните възможности си чувалГоляма част от изброените възможности за намиране на стаж и карирерно развитие са сравнително слабо популярни. Това може да се дължи на различни причини, като не заинтересованост от страна на самите студенти, не достатъчно добри популяризиращи кампании в университетите, липса на кариерни центрове и т.н. Впечатление прави, че платформи като KARIERI.bg и LinkedIn, които са изцяло с професионална насоченост са непопулярни и едва 1 на всеки 4 е чувал за тях.

Кои са най-важните неща, които търсиш в един стаж Като най-важен фактор, най-често е посочвано адекватното обучение и развитие, веднага след него се нарежда възможността за запозване на постоянна позиция и стажът да е по специалността. Именно тези са и факторите, които са посочени като ключови за липсата на стаж при част от студентите. Интересно е да се отбележи и че заплащането е чак на 4то място, което означава, че за студентите е по-важно да се развиват в правилната сфера и да научават нови неща, отколкото моментното възнаграждение. Въпреки това трябва да се отбележи, че при много от студентите заплащането е фактор, който не може да се пренебрегне поради липса на финансови средства за покриването на ежедневни нужди.

Кога предпочиташ да започнеш да си търсиш стажНай-много студенти предпочитата да карат стаж втори и трети курс. Тези данни също потвърждават и разпределението по курсове на тези студенти, които вече са карали стаж Веднага след това като най-предпочитани са първи и четвърти курс от следването. Част от студентите (16,7%) предпочитат да карат стаж след завършване на бакалавърска или магистърска степен. Това може да се отбележи като негативна тенденция, защото тези студенти биха имали много големи трудности при намирането на стаж, защото работодателите вече търсят някой, който е придобил опит по време на следването си. Също така на този етап работодателите вече търсят хора, котио да наемат на постоянна работна позиция, а не стажанти. Ключово е да се отбележи, че много малка част са посочили, че нямат нужда от стаж.

Следващите няколко графики показват до каква степен студентите са съгласни с дадено твърдение:

Ако търся достатъчно упорито и съм достатъчно добре подготвен мога да си намеря подходящ стаж, независимо от обстоятелстватаЕдна трета от студентите смятат, че намирането на подходящ стаж зависи изцяло от тях и независимо от обстоятелствата добрата подготовка и положените усилия ще се отплатят при намирането на стаж. 1/3 са донякъде съгласни с това твърдение. Проблемни в случая са останалите 1/3 от студентите, които смятат, че собствените усилия и добрата подготовка не биха били достатъчни за намирането на стаж.

Мога да си намеря добър стаж, без да имам връзки и познатиВ тази графика негативната тенденция си личи още по-силно. Едва 13% смятат, че могат да си намерят добър стаж без да имат връзки и познати.

Стажът е важна първа стъпка в кариерното ми развитие4 от 5 анкетирани смятат, че стажът е важна първа стъпка в кариерното им развитие. Университетът ми осигурява достатъчни знания, които отговарят на изискванията на работодателитеСамо 9% са студентите са убедени, че университетът им предоставя знания, които да отговарят на търсенето на пазара на труда. От другата страна са 40%, които пък са сигурни, че университетъ изобщо не предлага необходимите знания.

Университет ми осигурява подкрепа за намирането на стажТенденцията при подкрепата за намиране на стаж от страна на университета е още по-отрицателна. Всеки втори студент смята, че университетъ не оказва никаква подкрепа при намирането на стаж, а едва 6% са намерили необходимата подкрепа. Тук още по-ясно си личи липсата на връзка между образование и бизнес. Университетите по никакъв начин не се опитват да свържат своите студенти с бизнес организации.

Работодателите предлагат достатъчно добри условия за стажантските си програмиОт страна на бизнесът и работодателите положението не е по-добро, само малко над 6% смятат, че работодателите предлагат достатъчно добри условия на стажантите. Тук отново си личи неопитността на българския бизнес, който няма изградена култура да инвестира в изграждането и обучението на собствени служители. По-голяма част от добре изградените и платени стажантски програми в действителност идват от международни корпорации, които са пренесли част от дейността си, а заедно с нея и методите на обучение на стажанти в България.

Голяма част от българските студенти ги мързи и не са заинтересовани от стажове37% от студентите оценяват своите, колеги като мързеливи и незаинтересовани от стажаве.

Как оценяваш мотивацията си за включване в стажантски програмиОт друга страна обаче оценяват собствената си мотивация като изключително висока. Но така ли е всъщност? От следващата графика се вижда, че това не е точно така:

Без стаж, не си търсят стаж, мотивацияИнформацията на тази графика е извадка само на студенти, които са посочили, че до сега НЕ са карали стаж и в момента НЕ си търсят стаж. Въпреки това 50% от тези студенти са посочили, че имат висока мотивация да се включат в стажантски програма. Тук очевидно се наблюдава ефект, който е познат от много време. Хората имат тенденцията да надценяват собствените си способности, мотивация и постижения. Това е и силно характерно за българина, който винаги е компетентен по всички теми и все някой друг му е виновен за собственото нещастие.

Темата е невероятно обширна и ще се радвам ако коментираш и оставиш твоето мнение в коментарите по-долу. Проследи и последващите анализи на проучването като се абонираш за редовния мейл бюлетин на блога.

 Източник: Изследване мотивацията на студентите за участие в стажантски програми (Responses) – Original RAW DATA Private

Напиши коментар