Петко Иванов Как да преписваме

Как да преписваме – Пищови (Част Трета)

Прочети Част Втора
Преписване

Преди всичко ако ще преписвате се запознайте в детайли какво ще представлява съответната контролна/изпит. В училище това обикновено е лесно, защото контролни се правят често и лесно може да си изградиш представа за метода на съответния преподавател, но в университета нещата са по-сложни. Обикновено част от информацията може да се намери от самия преподавател. Като каква точно ще е формата(тест, тема, отворени въпроси, колко отговора ще имат въпросите, въпроси за развиване, колко въпроса, откъде ще се паднат и т.н.) колко време ще протече изпитът, как ще се влиза за него, какво ще може да се ползва, трябва ли да се носят листове, могат ли да се ползват различни помощни материали. Това е лесната част въпреки че повечето не се интересуват и съответно пропускат множество възможности. Другата информация е по-трудна за събиране. А именно колко различни варианта ще има теста, темите, колко квестора ще има, дали се сяда през място или през място и през ред, дали сяда по номера, как точно се раздават тестовете(предварително, подред, произволно), дали ще се влиза на групи(как се определят групите четни-нечетни или други вариант). Подобна информация може да се получи предимно от хора, които вече са минали съответната контрола, дали тази година или минала. Така че проучете кои ваши колеги или съученици имат контролни преди вас и се сприателете с тях. След като се сдобиете със съответната информация може да се възползвате от нея. Например ако знаете че ще има само 2 групи и знаете точно как се раздават групите, сядате с някоя ваша дружка през място. По този начин ще сте една група и имате възможност да си подсказвате(това е много ефективно ако и двамата знаете нещо и слабо ефективно ако и двамата не знаете нищо). Също така ако имате подобна информация може да се позиционирате на стратегическо място и някой умник по случайност да се падне същата група, а и по случайност да е на удобно разстояние да хвърлите един поглед да видите как се справя.

Като стана въпрос за сядане и преписване има не малко значение къде точно ще седнете. Повечето веднага се насочват към последните места, което естествено е най-аматьорската грешка, защото 90% от случаите се озовават на първия ред или някой квестор се лепва точно отзад. Освен ако нямате сигурна информация че това сядане назад може да ви се размине не го правете. Тук трябва да се вземе и предвид събраната информация. Обикновено всеки сяда където си иска, но понякога преподавателите нареждат първо първите чинове, така че ако решите да се блъскате и да влезете първи, може да се озовете точно пред преподавателя, така че проучете въпросът. Както вече се сещата най-доброто място за преписване е посредата на стаята. Естествено самото твърдение че това е най-доброто място за преписване вече не го прави най-доброто място, защото първо там сядат всички, които си мислят че ще преписват, което допълнително увеличава риска да се привлича вниманието на преподавателя, а и освен това естественото място за наблюдение е центъра на стаята/залата, защото така с поглед се обхваща максимално много хора. Друг недостатък е че ако тръгнете да се опитвате да седнете там, понеже вече всички се блъскат се заемат бързо местат, при което започвате да се чудите какво става и накрая нямате никакъв избор къде да седнете и сядате просто където са останали свободни места. Затова още от началото се насочвате към периферните места на центъра или въпреки неинтуитивното решение сядате на първия ред. Няма значение колко сте близо или далече от преподавателя или квесторите единственото важно е да не гледат към вас.

Ако сте голяма група от хора, които смятат да обменят информация по време на контролна, заебете повечето и ограничете групата до 3ма. Всякакви схеми с повече хора не работят. Разберете се предварително как ще е най-добре да се разположите. Тук вече нещата са много ситуационни, например ако единия пише с лява ръка, трябва да седне от дясно на някой който пише с дясна, така естествено листовете са по-близо един до друг и поглеждането в листа на другия става по-лесно. Ако разни хора, от които не може да извлечете каквата и да е информация ви занимават се правете че не чувате, ако се опитате да им кажете нещо дори и да се разкарат, само увеличавате шанса да привлечете внимание.
Самото подсказване – може да правите каквото искате стига да не гледат към вас. Така че се уверете че не гледат към вас и няма шанс да погледнат и да ви хванат да правите нещо подозрително. От друга страна винаги има шанс да погледнат към вас така че намалете до минимум подозрителните действия. Например за тестови въпроси, подсказването може да става единствено с пръстите на едната ръка така че да изглежда като напълно нормално движение, единствения проблем е ако ви хванат че гледате към другия. Научете се да използвате правилния момент. Такива моменит са – началото на изпита, когато още се раздават тестове, обесняват се разни неща или има някой глупак, който пак не е разбрал нещо и задава тъпи въпроси. Използвайте тези моменти да сверите, кой коя група е, има ли повтарящи се въпроси, да приготвите правилния пищов, да си смените теста с някой или каквото се сетите. Човек може да се концентрира само върху едно действие, а в началото на изпита се случват много неща, така че квесторите и преподавателите са разсеяни и е трудно да следят за преписване. След това обикновено следва затише, така че тогава е моментът да напишете каквото знаете и да се приготвите да узнаете това, което не знаете. Ако някой зададе въпрос или се случи нещо друго в стаята и вниманието се отклони използвайте този момент. Обикновено най-голяма част от подсказването става накрая на контролната, когато започне да се предава или да се шуми, така че не бързайте да си ходите и изчакайте последните моменти.

ПреписванеДруги моменти в които може да извлечете информация. Седнете диагонално или така че да имате видимост към, този който е пред вас. Възползвайте се от седящите до вас. Дори и да не са същата група и да имате да правите различен вариант на контролната, много често нещата са свързани или въпросите са подобни или обърнати, така че може да извлечете информация, която да ви е полезна. Когато предавате и са ви останали 1-2 въпроса, за които нямате представа какъв е верния отговор, минете покрай хора, които още правят контролна и им надникнете в отоговорете или изчакайте да стигнете до учителя и се направете че му задавате някакъв въпрос, докато проверявате някоя купчина с контролни. Ако преподавателя обикаля, попитайте го за отговора на даден въпрос или дали сте отговорили правилно на въпрос, за който се колебаете между 2 отговора, понякога ще ви каже отговора, а дори и да не го направи понякога реакцията му ще издаде кой е верния отговор, в крайна сметка не губите нищо.
Предварително събиране на информация – в повечето случаи винаги се намира, някой който ще прави въпросната контролна преди вас. Съберете възможно най-много информация от тях. Най-оптималния вариант е ако може да се снима контролното с въпросите, което доста често е възможно. Но не разпространявайте контролното, не трябва да го давате на никой! Има една граница където като научи 1 човек повече отколкото трябва и в следващия момент всички имат контролното и последствията няма да са добри. Ако не могат да снимат теста, накарайте някой в който имате доверие да ви запише отговори или поне да запомни някой от въпросите или задачите. По този начин ако не друго поне ще придобиете представа какво точно ще представлява и ще може да се подготвите по-ефективно. Ако се разпространяват разни произволни отговори на тестове или нещо такова, не им се доверявайте обикновено са грешни.

Разберете откъде се взимат въпросите за контролната или дали има някакъв модел, който може да следвате. Много често преподаватели взимат въпроси от някой учебник или книжка с тестове. Така че само трябва да разберете откъде и съответно да назубрите отговорите на всички въпроси. Тази информация може да разберете чрез косвено задаване на въпроси на преподавателите. В зависимост от ситуацията тук също може да се наложи да сте доста изобретателни.

Понякога въпреки че имате даден вариант на контролната не може да гарантирате какво точно ще ви се падне. Но има един вариант, в който това е възможно. Но изисква подготовка и добра информираност. Особено в университетите и големите аудитории е възможно някой ваш колега, да изнесе предварително някоя контролна, която след това направо да извадите. Естествено това е рисковано и въпреки, че съм виждал да се пробва неуспешно, мисля че е напълно възможно, просто не трябва да се прави от пълни идиоти. Друг вариант обаче, който е напълно възможен е с по-прости форми на изпитване. Много често контролните по-математика са под формата на малко листче на което има написани 3-4 задачи. Ако случайно изтече снимка на някое такова листче, може да научите задачите и да се надявате да ви се падне точно този вариант, но обикновено има много. Така че решението е следното, разбирате с каква програма са съставени задачите(обикновено това е Mathtype) и създавате листчето 1 към 1 след което се принтира и като ви дадат който и да е вариант просто вадите този, за който имате задачите. Точно този метод е изпробван 2 пъти и да кажем че няколко души, които не знаят таблицата за умножение имат 5 и 6. Проблемът в случая е че трябва голяма точност на изпълнение и да се знае какво точно се прави и освен това не винаги е възможен този метод, особено в по-малки аудитории или ако учителя много добре познава листчетата си и какво точно дава. Този метод може да се използва и когато се теглят въпроси за развиване. Ако предварително знаете как изглежда някое от съответните листчета, но изтеглите друго може да го замените, също крие своите рискове и трябва да се внимава.

Съществуват и варианти да се сдобиете с тестовете предварително. Ако разберете къде учителя държи тестовете и има някакъв начин да се доберете до това място. Измисляте някакъв хитър план, с който да отвлечете внимението на преподавателя и бързо да се сдобиете с варианта на теста. Естествено това е много рисковано и при евентуален провал губите много повече от една двойка. Така че сами си преценявате рисковете.

В заключение мога да кажа че ако смятате да преписвате трябва да вземете предвид всички детайли и да направите всичко възможно да минимизирате рисковете и да максимизирате ползите.

Напиши коментар

  • Pingback: Как да преписваме, различни пищови, техники, трикове, устройства()

  • Mitko

    Да добавя един изпробван вариант, който най-често е подходящ за училище. Ако имате възможност и дъската не е чиста, съвсем спокойно могат да се напишат пищови на самата дъска, между писаното от преден час например. Учителите почти никога няма да погледнат какво пише на дъската, още по-малко да се зачетат, а и гледането към дъската не буди почти никакво подозрение, освен естествено ако не си най-големия идиот и си личи от далеч че се опитваш да четеш, но тогава никой не може да ти помогне. Най-хубавото е, че дори учителя по някаква причина да забележи пищова на дъската, няма как да обвини някой, защото на практика всеки може да го е написал. Още повече, повечето от старите учители не разбират много езици, тъй че съвсем спокойно може да се напише и дълъг текст на друг език, който имитира изброяване на изречения или фрази, от предния час по английски например.

  • кончо

    не е ли малко притеснително човек от студентски съвет на унсс, който роптае срещу протоколното гласуване и харченето на бюджет без никой да се е запознал с него, да дава съвети как да се преписва по-лесно и успешно

    • GReeNHuMaN2

      В никакъв случай не е по-лесно. Тук говорим за доста изобретателни методи, които изискват доста висока степен на досетливост и аналитични умения. Освен това статията цели не само да препишат студентите, но и евентуално някой преподавател да му хрумнат някои идеи за ограничаване на преписването.

  • Pingback: Как да преписваме, различни пищови, техники, трикове, устройства()