Учители по време на матури - Петко Иванов

Как се преписва на матурата – разказът на един ученик

През последните няколко дни се изговори много за матурите и преписването на тях. Изказаха се знайни и незнайни “разбирачи” в това число родители, учители, журналисти, специалисти, дори и министърът. За жалост никой не се сети да попита най-важните и всъщност единствените хора, които знаят какво се случва на матурите, а именно учениците. Вярно, и аз вече не съм ученик, но като завършил само преди няколко години все още имам ясни спомени как знаех, че ще имам 100 точки на матурата по математика само 1 час след началото на изпита.

 

Действието се развива през вече далечната 2011г. в една ясна и слънчева майска утрин, в пловдивско училище, чието име не си спомням. Вече съм се настанил в стаята, в която бях разпределен и съм седнал на точно определения за мен чин с прилежно залепено име. До началото на матурата има малко повече от половин час иаз вече съм леко отегчен след като трябваше да чакам за да премина няколко напълно излишни проверки по входовете. За щастие, по една “случайност” се познавах с половината ученици в стаята, защото бяха от моя клас. Моето място беше на 3 тия ред в най-дясната колона чинове. Професорът - Петко ИвановНай-отпред седеше мой съученик, който на времето имаше претенции да се занимава с ИТ и твърдеше, че разбира от математика (за да запазя неговата анонимност ще го наричам Професорът). Точно зад него и непосредствено пред мен седеше главният герой на моята история, друг мой съученик, който ще наричам чисто и просто – Най-големият. Докато чаках да започне матурата имах възможността да си поговоря с Професорът и дори се пробвах да го наговоря и по някое време да излезем до тоалетната и да обменим информация. Неговата честност за жалост не позволяваше такова поведение и той категорично ми отказа, пък и беше сигурен в знанията си.

 

Беше време матурата да започне. Квесторите ни помолиха да оставим всички телефони на бюрото отпред и да останем само с химикалки и чертожни инструменти.  Най-големият грижовно си изключи телефона и го остави на бюрото на учителя, аз и всички останали го последвахме. След кратък инструктаж ни раздадоха матурите. За мен матурата беше изключително лесна и в края на първия час бях решил всички задачи и единствено ми оставаше да  пренеса решенията и отговорите на беловата. По това време започнах да се оглеждам из стаята да видя какво правят и останалите, Професорът не откъсваше нос от карираните листи и решаваше усърдно, това важеше и за останалите в стаята, освен  за Най-големият. Той просто си седеше и си драскаше нещо по черновата. В интерес на истината не беше написал почти нищо и явно не беше решил нито една задача. По някое време една от квесторките които “обикаляха” из стаята го попита дали всичко е наред. Естествено за Най-големият всичко беше наред, той просто чакаше, търпеливо и хладнокръвно чакаше. Тук трябва да спомена, че Най-големият не беше от най-ученолюбивите ученици, често отсъстваше, създаваше проблеми на учителите, честно казано доста голяма част от съучениците му също не го харесваха. Така да се каже не беше от най-добрите ученици или примери за подръжание и всъщност беше доста интересно защо е избрал именно матурата по математика, която се слави като една от най-трудните за средно статистическия ученик.  Докато размишлявах над тези въпроси, забелязах леко раздвижване у Най-големия. Той протегна ръка и извади телефон от джоба си (кой ще се сети, че някой може да влезе с 2 телефона на матурата – гениално). Погледна го под чина и започна да пише по листите. Не му трябваха повече от 30 секунди да препише всички отговори, квесторите дори и не разбраха… За Най-големия това беше просто поредното контролно, за което нямаше нужда да го учат Как да препише и средностатистическият глупав български учител не можеше да се мери с него. Преписване на матура - Петко Иванов

 

Аз естествено, като рационално мислещ човек, реших да си сверя отговорите. Това не беше особено голяма трудност, защото освен, че средностатистическият български учител е глупав, обича и да си заравя главата в земята. За моя радост всички мои отговори съвпадаха с тези на Най-големия. Точно по това време изтичаше първият час от изпита, но аз вече знаех, че ще имам 100 точки, защото шансът аз и някой глупав, но иначе нагъл учител по математика да сме допуснали една и съща грешка е доста малък. Най-големият изчака още 10-15 минути за да не изглежда много подозрително и предаде. Квесторката изглеждаше доста учудена, че някой, който е седял и не е решавал през цялото време предава толкова рано, но Най-големият я увери, че се е справил, пожела успех на всички и си тръгна. Аз се помотах още известно време, отидох и до тоалетната, не че ми се ходеше просто да се поразтъпча. Опитах се да извикам с мен и Професорът, да му кажа как се решава някоя и друга задача, но той беше забил лице в листите и честността му не му позволи и до края на изпитът той не вдигна очи от листите. В крайна сметка честният Професор изкара малко над 4, но пък сега завършва висше и стана добър програмист. Най-големият се задоволи с 5.30, защото го беше домързяло да препише отворените задачи. Той едва ли ще стане добър програмист, но съм сигурен, че и той ще завърше висше, че и там глупавият професор, който само плюе по системата и некадърните студенти, които му пращат  от средното образование ще си зарови главата в земята.

 

Български учител - Петко ИвановЗа квесторите остава скромното възнаграждение срещу, което могат да спят спокойно, че никой не е преписал. За учителите остава да си затварят очите да се оплакват от ниските заплати и да дават частни уроци. За родителите остава спокойствието, че хилядите дадени за уроци и образование са дали резултат и техните чада, честно и със собствени знания са изкарали добри оценки на иначе толкова важнита матури. За журналистите остава да правят псевдо разследвания и репортажи, които стигат до изводи, до които е стигнал всеки ученик. А за г-н министъра остава успокоението, че отговорите не са изтекли от министерството, а са изтекли от 1000 различни учителя и квестора, които в сутришния ден имат достъп до матурата, решават я за половин час и разпращат отговорите на неограничен брой ученици, които са ходили при тях на частни уроци и са си плащали.

 

За мен ли? За мен остава само, че мога да се похваля, че имам 100 точки на матурата по математика.

Напиши коментар