Лекции УНСС Блогът на Петко Иванов

Лекции по Икономическа социология – доц. Андрей Бунджулов – УНСС

Университет: УНСС

Предмет: Икономическа социология

Преподавател: доц. Андрей Бунджулов

Коментар: Като цяло Бунджулов говори едно и също през годините и би трябвало лекциите да са актуални. За мен лично лекциите бяха достатъчно подробни да се подготвя за изпита (не съм пропускал лекции) и би трябвало ако ги научите да изкарате отличен без проблем.

Подкрепи блогът: Тъй като поддръжката на сайта и оформяннето на подобни материали изискват доста време и ресурси ще съм благодарен ако просто разгледаш някои проморциолни продукти, със специално намаление за читателите, а кой знае може и да си харесаш нещо.


Що е социология

Социологията като наука въниква във втората половина на 12 век. За неин основоположник се счита философа Огюст Конт. Социологията е наука за обществото, всички останали науки са нейният обект. Конт не обосновава предметната наука. Той предава на социологията статуса на точна логична наука. Края на 19 век социологията се развива и преминава в самостоятелна наука или съвкупност от науки. Да се каже че социологията е наука за обществото е твърде общо изказване, защото има и други науки, които се занимават с изследването на обществото. За да може да разграничим социологията от тези други науки трябва да разграничим понятията обект и предмет на науката. Най-общо погледнато има 3 обекта – природата, човек и обществото. Каква е разликата между социологията и другите социални науки – всяка разглежда различна част от обществото, но има ли наука, която изследва обществото като една цяла система – това е социологията. Отговорът който социологията търси е: как е възможно обществото като цялост. Социологията търси и отговор на въпроса винаги ли и било такова обществото или с времето то се е трансформирало и се е превърнало в една цялост. Обществото като система от институции в своята цялост е възникнало преди около 2 века(заедно с индустриалната революция). Докато в миналото обществото се е съдържало в градовете държави, в близкото минало обществото е било в границите на държавата, а днес обществото вече е на над национално ниво то е глобално. Разликата между историята и социологията. Историята търси отговор на въпросите как са се развивали обществата, къде и кога, докато социологията не се интересува от тези въпроси, а се интересува от повтарящите закономерности в смисъла на възникване на общите повтарящи се закономерности в цялата история, а не единичното особено. Социологията не се интересува от отделните общества, а от обществото като цялост и кое прави обществото устойчиво цяло и кои са тези връзки които задържат обществото като цяло. Разглежда се как си взаимодействат човешките индивиди и общности от човешките групи. Трудно е да се разграничи природата и обществото, до такава степен че е трудно да се намери кътче от природата, което да не е докоснато от хората. Също така е трудно да се разграничи социалното и материалното. Социалното е и „асемблирано“. Всичките предмети са хибриди, те имат физически качества, но имат и роля в социалното. Другото отношение е индивид общество. Границата между индивид и общество е условна. Тук основният въпрос е как е възможен социалният ред, как се образуват всички институции и как спазват точно определения установен ред. Вторият аспект е как човека играе отделната роля в различните институции и как намира отделното си място и роля в обществото. Кое прави човека индивидуална личност. Социологията търси отговор на този въпрос, както и проблема със съвестта, морала, индентичността. Социологията има 3 основни функции от гледна точка на обществото:

  • Да се изведе теоретична картина на обществото, да обясни обществото, кои са структурите, които го изграждат, кои са закономерностите
  • Но също така има и огромна практическа функция, защото тя помага на управлението изследвайки различни явления, процеси и др.
  • Социологията има критична функция – тя се състои в това че критикува социалната реалност, трябва да се търси усъвършенстване и подобряване на тази реалност.

 

Предшественици на позитивната социология

Огюст Конт – Роден 1789г. в Мон Перие(Франция) в католическо семейство. Периода на великата френска революция. Отбелязва Френската революция и смята че спомога за възникването на социологията. Смята че Френската революция оформя държавите такива, каквито са сега, както и политическият живот и пазарната икономика, както и много други неща. Той има т.нар. курс на позитивна социология. В нея той поставя няколко основни задачи – да се разграничи истина от неистина. Той се опитва да обоснове универсален закон за науката и научното познание. Критерият, който разделя истината от неистината е епмиричният опит. Разграничава 2 равнища на науката –емпирично и теоретично. Разделя субект от обект на научното познание. Конт твърди, че субект на социалните науки не е отделният човек, а цялата научна общност, поколението учени, което живее дадена епоха. В този позитивен курс, Конт за пръв път използва понятието социология. Освен това, той твърди че социологията борави с точни емпирични данни, и смята че социологията е точна наука, дори на някои места я нарича социална физика. Смята че общественото развитие протича по определени закономерности, както природата. Конт разделя социологията на 2 части – Статика – която отговаря за теорията, която поддържа реда. Динамиката е теория, която обеснява как е възможна социалната промяна, която Конт нарича прогрес. Той има 3 стадия. Първият стадии свързва с Религията. Това е една наука за релиягията -теология, то не е точно наука, а е едно учение. От 1300 до 1800 Конт очертава един втори стадии, който нарича Метафизика. Третият стадии е Позитивизъм. Положителното на този стадии е че науката е епмирично потвърдена на базата на опита.

Хърбърт Спенсър – Роден 1820г. в Англия, произхожда от учителско, семейство. Той е инжинер и бил изввестен в своето време с огромната си еродиция. Той смята, че живите организми са едно цяло. Той прави аналогия със социологията и живите организми. По-късно той започва да определя отделните системи от органи в човешкото тяло със социологията. Той прави аналогия между мозъка и правитството, кръвоностната система – транспорта, имунна система – полицията. Къде прави той разликата. Частите на биологичния организъм образуват едно видимо конкретно цяло, докато социалното цяло е разпръснато на различни места. В биологиния организъм основното е обмяната не вещаства .Основата на социалният организъм е езикът. Биологичният организъм е съставен от еднотипни елементи, клетки, които нямат самостоятелна функция, докато социалният организъм е съставен от индивидуални структури, като психика, поведение възпитание и т.н. При организма мозъкът е главното, то задава всички команди, докато при соиалният организъм има отделни звена. Частите са подчинени на цялостното, докато при социалният организъм е обратното, цялото е подчинено на частичното.

  • 1 – интеграцията
  • 2 – дифернциация – разделението на труда
  • 3 – определеност – посоката на еволюцията е от към неопределеност към определеност

Обществото е раздеено на 3 основни ситеми: разпределяща, реголираща и още нещо

Емил Дюркем – Роден на 15 април 1ХХХг. във Франция, в семейството на равин. Като малък бива силно повлиян от това, но след това се отдава на академични занимания. Той е първият, който говори за метода на социологията, в най-основните си познания, той следва Огюст Конт. Образец за социологическата наука са точните науки, биологията, физиката, химията. Пише няколко книги, които остават във главният фонд на социологическата наука – За разделението на общественият труд; Правилата на социологическият метод; Самоубийството; Социология и социални науки; Елементарни форми на религиозният живот. За Дюркем социологията, не е наука, която предписва какво трябва да бъде обществото, а е наука, която описва обществото, такова каквото е. Целта на социолога е да изследва обществата за да ги разбере. Обосновава разликата между социален и природен факт – социалните закономерности зависят от хората, от субективният фактор, но това не ги прави необективни, просто са по-сложни и многозначни. Социалната морфология изучава географската база на народите, изучава населението по обем, места, социално разпределение. Вторият дял са на социологията, той нарича – социална физиология. Това е тази част от социологията, която изследва функционирането на институциите. Разделя социологията според принципа на социалните факти, има социология на религията, социология на морала, социология на правото, социология на икономическите институти. Икономическата социология, за разлика от социологията е индуктивна наука. Той дава пример – от икономическа гледна тока работната заплата е функция на търсенето и предлагането, но от социологическа гледна точка работната заплата, зависи от моралността, етиката, чувството за бедност в обществото. Според него обществото не е изградено от индивиди, а е изградено от различни колективи. Той е първият, който обосновава разлика между социология и исторически метод. Докато историята събитията, на развитие от гледна точка на конкретното място, време, условия, докато социологията търси отговор на въпроса Защо и общите повтарящи се закономерности. Но социологията ползва историческият метод за да направи своите изводи. Дюркем пръв поставя въпроса за изчистване на социологияческият метод, преди да се заеме основно правило социолога, той трябва напълно да отстрани житейските си понятия за тях, трябва да възприема гледната точка на физиците, биологизите и т.н. Той разработва 2 понятия – Солидарност и Аномия. Солидарността за него е степента на сцепление на социалното поведение. Той разглежда солидарността в 2 форми: механична и органична солидарност. Механичната е солидарността в неразвитите общества, тя се основава на еднаквостта на индивидите, липсата на индивидуалността . Колкото повече се развива обществото, толкова повече се диференцира – този тип солидарност Дюркем нарича органична. Аномията е отклонение от нормата, тези състояния в обкеството са състоянията на криза, на отклоняващо се поведение.

Основни икономически парадигми

Думата парадигма за пръв път е използвана от Томас Кун. Пример за парадигмата е откритието, че земята не е център на вселената, както е решил Птоломей, а откритието, че земята се върти около слънцето, направено от Николай Коперник. Кун забелязва, че в даденот време в дадена общност е валидна точно една парадигма, но това не важи за социологията, при която може да важат няколко парадигми.

Марксиска – Карл Маркс – Роден е през 1818г. в Германия и умира в 1883г. Пиши едно моментално съчинение, което променя парадигмата за онова време – Капитал. Според Маркс това, което движи историята напред са производителните сили. Според всяка степен на развитие на производителните сили съответсва различни производствени отношения, те обославят разменията на размяна, потребление и т.н. Централно място заема отношението на собственост, това отношение има политически характер, затова той определя „своята“ наука като политическа икономия. На тази база Маркс определя 4+1 исторически епохи или още ги нарича обществено икономически формации. Те се определят на основата на общественото производство. Производителните сили са предмета на труда, средствата на труда и самата работна сила, те пораждат производствени отношения, това нещо Маркс нарича начин на производство, и той ги разделя на 5:

  • Първобидно общинен строй
  • Робовладелчески строй
  • Феодализъм
  • Капитализъм
  • Комунистическият обществен строй

В своят труд Капиталът Маркс тръгва от понятието стока. Тя съдържа 2 страни – потребително стойност(отразява обстоятелството, че стоката е полезва вещ) и разменна стойност(представлява трудът, който е вложен за производството на тази стока). Материалният израз на разменната стойност са парите като посредник, затова и както знаем първата формула, която въвежда Маркс в своят труд е Стока-Пари-Стока(Парите са посредник в това отношение). Но с развитието на пазара тази формула се преобръща – Пари-Стока-Пари Този печалба идва от експлоатацията на човешкият труд, затова Маркс определя капитала като една безкрайно нарастваща стойност. Трябва да разграничим откритията на Маркс от неговата идеалогия, той прави едни от най-големите открития за времето си – идеята за капиталът като безкрайно нарастващата стойност, откритие за предадената стойност. По късно други икономисти имат различни теории откъде идва тази предадената стойност – Йозеф Шумптер, той критикува законът за предадената стойност – печалбата възниква не само от добавеният човешки труд, но и от иновациите(Съчетаването на менджмънта, на предприемаческата инициатива и банковият кредит) Предприемачът рискува, той тегли банков кредит и влагането на този кредит в някакво предприемаческо начинение, като чрез управлението той оптимизира този кредит – всичко това Йозеф Шумпетер нарича иновации.

Макс Вебер(1864-1920г.) – Роден в Германия в град Ерфурт? – той живее в един по различен период, в който се изострят противоречият, период преди Първата световна война. Вебер се занимава с целият спектър на проблеми на обществото, икономика, право, политика и т.н. С името на Макс Вебер се свързва субективнохуманистичната парадигма. Основната разлика между Маркс и Вебер е че Вебер поставя като най-важни за общественото икономическо развитие не икономически фактори. Вебер да следното определение на социологията като наука – социологията би трябвало да означава наука, която иска да разбира тълкуващо социалното действие, при това под действие трябва да се разбира човешко поведение, когато и доколкото действащият или действащите го свързват с един субективен смисъл, но социално действие трябва да означава такова действие, което влаганият смисъл се отнася към поведението на други лица и ориентирано към тях. Вебер свързва предметът на социологията със смисълът, който отделният индивид влага в своето действие. Социологията е наука, която трябва да тълкува този смисъл, субективният смисъл, смисълът който всеки отделен човешки индивид влага в своето поведение. Разликата между човешко и социално действие – социалното действие е такъв тип човешко едйствие, което е ориентирано и се отнася по смисъла който влагат другите. Вебер разглежда четири типа соицални действия:

  • Целерационални действие – действия, които се ориентират по оста цел-средство-резултата той ги нариа целерационални
  • Действия основани на вярата – вяра в различни естетически, религиозни, политически, култирни и т.н. ценностни. Този тип действия той нарича ценностно рационални
  • Афективни действия– те също могат, но могат и да не бъдат социални
  • Традиционни действия – основани са на навика, на традициите

Той нарича тези типове – идеални типове, защото те не съществуват в чисто състояния в реалността, те са мисловни инструменти чрез които ние може да наблюдаваме реалните човешки действиея. Той също така разграничава и усреднени типове(най-често срещаните в реалността типове, статистическите типове)

Толкът Парсънз(1902-1970г.) – структурно-функционална парадигма. Американски социолог, едно от най-влиятелните имена в социологията през 20век. За разлика от Вебер акцентира върху едно понятие, което взема от биологията, по точно от австрийският биолог Лудвиг фон Берталанф, а именно – система. Той разглежда системата като комплекс от елементи, намиращи се в заимодействие, при което този комплекс притежава свойства, различни от тези на съставящите го части. Едно от тези свойства е структурираност. Системата има хоризонтална и вертикална структура, йерархия. Системата има 2 основни свойства, едното се нарича устойчивост на системата(хемеостазис), а другото разпадане на сисетмата(ентрофия). Паръсънз адаптира това понятие и разглежда обществото, като система. Има 4 категории:

  • Външно консумативна – постигане на цели
  • Външно инструментална – адаптация
  • Вътрешно консумативна – интеграция
  • Вътрешно инструментална – подържане на образец

Осъществява се посредством 2 механизма:

  • Социализация
  • Социален контрол

Това, което интегрира индивидите са ценностните системи. Те от своя страна се градят върху 3 основни фундамента:

  • Собствеността
  • Парите
  • Властта

4 функции, които съхраняват:

  • Адаптивна – чрез икономическите институции
  • Постигане на целите – това, което отличава социалната система от всички останали е че тя е целенасочена
  • Интеграция – юридическите(правни) системи гарантират правилата
  • Подържане на основните ценности като семейството, църквата и т.н.

Особеното на структурно функционалната парадигма е че тя е донякъде абстрактна, има някои аспекти в социалната действителност, които структурно-функционалната парадигма пренебрегва. Освен това Парсънз подценява значението на икономическите фактори на които наблягаше Маркс.

Предметът при икономическата социология и икономикса(сравнение)

Предметът на една наука е признакът през който дадената наука изследва своят обект. За да очертаем тази призма през, която социологията иследва икономиката ние трябва да направим едно много важно разграничение между икономика и не икономика. Реймон Арон(1905-1974г.) – Изнася лекции, които нарича „18 лекции за индустриалното общество“. Той се опитва да очертае самото понятие „икономическо“. Трудно може да се даде точно понятие за икономическо. Има 2 типа дефиниции, едните се свързват с задоволяването нуждите на хората(храна, дом, престиж и т.н.). В този случай е трудно да се постави граница между социалните и икономическите науки, защото те са смесени. При вторият тип дефиниции се отнасят за значението на икономискета дейност. Този тип е свързан с Верберовата парадигма, но ако свържим икономиката с обществената дейност ще установим че има определени исторически периоди в които не може да разграничим икономиката от социологията. Арон казва че в първобитните общества икономиката не е обособена сфера, едва по-късно тя се възприема като такава. Но дори и в първобитните общества икономиката съдържа 3 елемента:

  • Производство
  • Движение на стоки
  • Потребление

Фернан Бродел(1902-1985г.) – Пише доста книги като една от тях е „Материална цивилизаия, икономика и капитализъм 15-18век“ Той пише – Ако може да се изразя по просто настоящият том се издига на партера на настоящият живот. На този партер се издига онова, което той нарича икономика. Между материален живот и икономически живот няма пълно покритие и напрактика връзката се осъществява в хиляди точки, но същевременно между тези точки има много разлики. Икономиката започва напрага на разменната стойност. За него границата е отложенето потребление, като някаква инвестиция в бъдеще. Икономиката изпълнява 4 основни социални функции:

  • Производството на материалнита блага
  • Разпределението на материалните бага
  • Размяна(натурална или чрез пазара)
  • Потребление

За да се осъществяват тези функции човешкият индивид трябва да следва определени модели на поведение. Разликата между социологията и икономиката се съдържа в метода. Те се различават радикално по фундаменталните представи за човешката природа. За икономическият човек основният мотив е печалчбата, но социологията поставя в своят анализ социологическият човек, но той няма строго рациоланлна природа, няма рационална същност. В основата на неговите дейности стоят не само икономически мотиви, а и морални, етични и т.н. мотиви.

Методи Икономика Социология
Допускания 3а човешкия индивид Рационален, егоистичен, печалба, фиксирани нагласи, Ирационални, културни, ценностни, религиозни интереси.
  Индивид Социална група,
  Дедуктивен метод индуктивна
  Количествени методи, математически

–          Малко променливи

Качествени методи

–          Много променливи

Основни идеи в Верберовата икономическа социолотия. Икономически действие и икономическа рационаност

Предмет на икономическата социология се намира и е свързан с неикономичеките фактори(култура, религия и др.), Акцентите са върху тази фактори. Икономическото действие е социално действие и е целерационално. Икономическото действие има индивидуална, културна значимост, отношение на власт. Предметът на икономическата социология включва 3 вида явления:

  • Икономически институции
  • Неикономически явления(религия, морал, култура)
  • Неикономически явления, които от своя страна търпят влияние от икономическите фактори от икономическият живот

Рационалност – централно значение за Вебер в западноевропейска цивилизация(капитализъм). Вебер я разделя на 2:

  • Формирана рационалност
  • Качествена рационалност– това е рационалността на ежедневието, рационалността на бита, религията, всекидневният и т.н.

Това, което отличава капитализма от всички останали форми е това че при него има стремеж за натрупване на пари, докато моделният западен капитализъм(16-17-18век), за Вебер има уникална форма, той калкулира пеалбата т.е. поставя печалбата не на първо място сама по себе си, а калкулираната печалба. При традиционната(аграрна) форма стои патриархалното семейството. Освен това тя е повлияна от природата, сезоните и т.н. Но в 16век център вече не е семейството, а една нова единица – предприятие. Трудът се пръвръща в професия, ефективността на труда се увеличава, заради опита и заради машините и промишленизацията. В основата на тези процеси седи една религиозна трансформация у хората. Това е извество в историята като протестанство. Свързва се с Мартин Лутер 1517г. църквата С.Св във Витенберг, Лутер призовава за реформиранее на католическата църква. Отношението се индивидуализира, всеки има право да говори с Бог. Това протестанство постепенно еволюира и прониква в начина на мислене, на хората. Вебер смята че това води до създаването на една уникална система, като част от това е печалбата, която се калкулира и се влага в производство отново, а не печалбата от лихви и тази с която се забогатява. Затова и печелбата се свързва със скромността за разлика от разточителното поведение в средновековието. Другата част е трудолюбието в смисъл на професия, специализирания труд. Трудът, който изкарва средства с цел тези средства да се вложат отново, а не да се задоволяват потребвостти. Протестанството е основен фактор за създаването на капитализма. До това водят няколко фактора, които трябва да са налице заедно:

  • Наличието на частни собственици(собственици)
  • Развитието на свободният пазар
  • Развитието на рационална наука и техника
  • Юридизма(рационалното право)
  • Наличието на свободни работници(наемен труд)

Историческите корени на капитализма се намират в древна Гърция и древен Рим където се зараждат модерната наука, рационализъм, демокрация и право.

Проблемът за икономическата промяна, еволюцията на икономическите системи и институции

Джаред Даймънд смята че географията и екологията са най-важни в икономическото развитие. За да опише защо на различните места по различно време човечеството се развива по различен начин той описва една случка свързана с откриването на Америка. Случката се развива през 1532г. – на 16 ноември Франсиско Писаро(изследовател) предвожда отряд от 168 испански войници срещу 80 000 армия срещу местния император на инките. За няколко минути тази 80 000 армия бива разбита и императорът бива пленен. Според Даймънд тази победа се дължи на 3 основни приимущества – стоманени мечове и стоманени брони, огнестрелни оръжия, не познавали конете. Това се дължи на това че Америка са живеели в един изолиран свят, а не са се развивали като другите нации. Империята на инките се разпаднала заради епидемия от вариола, и други болести. Така той стига до извода че причините Европейския континент да завземи Америка, а не обратното са развитието, болестите и липсата на грамотност и обща религия. В Авразия имаме много по-голямо биологично разнообразия заради по-голямата площ, което води до по-лесно опитомяване. На няколко места започват да възникват уседнали цивилизации – Китай, Индия, Тигър и Ефрат. Даймънд говори за 2 технологически скока – единият е свързан с възникването на речта. Вторият скок е в следствие от преминаването на уседнал начин на живот, което е довело до увеличаване броя на притежаване на недвижими притежания. Технологичното предимство на Европа над Америка се състои в това че са се използвали метали, военните технологии, енергийните ресурси(животинската тягя и колелото), морският транспорт и т.н. Китай е била водеща технологична сила до началото на 15 век, но се налага политика на изолатицизъм.

Понятието институция – означава организация, метод, наставление. Всяка човешка дейност има тенденцията да ражда институции, за да може тази дейност да се организира. Това което прави впечатление е че институцията включва няколко елемента – наличието на хората, представлява правила(нормативна структура), материална структура, предлага разделение на функциите. Институцията представлява някаква власт(властово измерение). Икономическите институции са като всички други такива, но спецификата идва от самата икономика. Основната икономическа институция е пазарът, той от своя страна е система от институции. Видовете собственост също намират своята институционална форма. Най-важната институция е държават. Тя възниква около реките, заради плодородните почви и системите за напояване(канали и др.), заради което е нужно създаването на държавата за да се подържат и да функционират тези съоражения.

Пазарът като социален феномен.Дарообмен и пазар – модерна и архаична икономика(Марсел Мос)

Проследява пазара преди да възникнат стоково-паричните отношения и как е функционирал преди да бъдат открити модерните системи. Ще се разгледа и морала и етиката, които функционират в тази системат. В модерните икономики симитските, древногръцките, римската култура съдържат тези модерни икономически системи. За да разберем какво се случва в настоящето трябва да изследваме дарообмена. Трябва да тръгнем от понятието размяна, там където има хора и общество има и размяна. Според Мос системата от транзакции(система от престации – дажба, дар, представяне, доставка) в първобитните общества – в икономическите системи предшестващи нашите не може да се наблюдава проста размяна на блага:

  • Не идвидите а колективните взаимо си ослужват и договарят, те са морални личности, кланове, племена, семейства и се сблъскват, лице в лице или чрез посредници(вождове) или и двете.
  • Нещата които обменят не са само блага и богатства(движимо и недвижимо имущество), това са преди всичко знаце на внимание – военна служба, жени, деца, панаири – т.е. това не са икономически категории, а някакви социални знаци
  • Към тези дарове се настъпва по-скоро доброволно, макар и да са задължителни от към гледна точка на избягване на бъдеща война.

Предавайки някому нещо ти му предаваш част от себе си, от тук разбираме по-добре природата на обмена на дарове, ясно осъзнаваме че трябва да върнеш на другия нещо, което представлява частица от неговата природа. Мос смята че този, който дарява има магическа власт над този на който се дарява. Тази практика и днес съществува – практиката да се дарява. Дарообменът в основата си не е рационален, т.е. изключва(дай за да получиш), но в крайна сметка винаги се очаква да получи контра дар, дори и да е по нататък във времето, въпреки че системата на прав поглед е безкористна се очаква дарът да бъде върнат, дори и в друга форма.

Робърт Хайлбронът – три сили движат икономиката:

  • Икономика ръководена от традиция
  • Икономика водена от командването – различава се от традицията по 2 важни наина – изисква механизъм на движение, който е ръководен и изисква принуда, наказания и т.н.
  • Пазарната икономика – силата на пазара

Пазарът е незаменив в решаването на проблеми на обществото, но той ражда и фондаментални противоречия. Пазарът изпълнява 3 основни функции:

  • Разпределя работната сила по местата, които обществото иска да бъдат запълнени – наистина системата не може да съществува ако има бариери пречещи на това само мотивирано насочване на работната сила. Това разпределяне на работната сила е самомотивирана
  • Пазарът разпределя капиталите – капиталът на работодатеите в собственият им интерес – те увеличават производството на стоките за които има най-голямо търсене. Търсенето е като магнит за предлагането.
  • Пазарът подържа средни равнища – преобладаващо ниво в цените на стоките и раотната сила срещу натиска на алчонстта от една страна и социалните неравенства от друга.

Първи постолат – нищо по-добро не е измислено от пазара, той е вечен предвидим и стабилен. Но това е илюзия, защото съществуват кризи т.е. пазара не е нито вечен нито предвидим, нито стабилен.

Втори постолат – пазарът е демократичен, но това също е илюзия. Питър Бъргър казва че пазарът създава икономическата база на демокрацията, но това е една илюзия, защото има много икономически системи. Всички са равни в пазара, но който е добре става по-добре, а който е зле става по-зле, пазара има тенденция да увеличава тази разлика.

Трети постолат – печели най-добрият. Има 2 произвоителя на стомата, много чист и скъп и много ефтин и замърсяващ. За да не се получава това пазарът трябва да бъде регулиран.

Според Робърт има 2 основни проблема – Единият е приближаването на глобалните бариери – глобалното затопляне и унищожаването на озоновият слой, както и нарастващите противоречия между изоставащите и развитите държави. Вторият проблем е интернационализиращата конвенция на капитала, която надскача защитните сили на отделните правителства. Възниква въпроса за съдействие между глобализацията и локалната политика.

Фернан Бронел – пазарът възниква в града, спорадично. Има и така наречените пътуващи пазари. В начаото градските пазари възникват в определени дни от седмицата. Властта веднага се опитва да окопира пазара, но въпреки това пазара процъфтява разраства се и се превръща в сърцевина на общественият живот – там се случва всичко в обществото. Пазара през 13век започва да се проявява като невидима ръка. Исторически погледнато за пазарна икономика може да се говори според мен от момента на появата на ценови колебания и уеднаквяване на пазарите в дадена зона. В този смисъм пазарна икономика съществува доста треди 18-19 век, още през античноста цените се колебаят.

Индустриално общество

Термина се използва за пръв път от Сен Симон – общество в което индустрията е най-разпространената форма на производство и това е най-доминиращият отрасъл. Индустриалното общество има няколко характеристики. Семейсаото губи своята икономическа функция и субект на икономическата дейност става предприятието, възниква пазарът на труда. Наблюдава се мащабно развитие на специализацията на труда, разделението и професиализацията. Разрушават се традиционните общности и се формират модерните национални държави. Развиват се мощни миграционни процеси и започва да преобладава градското население, наблюдават се големи струпвания на наемна работна сила(пролетариат), формално свободна работна сила.

Рос Уолт – известен е със своята теория за 5-те стадия на икономическият растеж

  • Първи стадии – стадии на традиционното общество – агарната икономика със слаба производителност и разделение на труда
  • Втори стадии – преходно общество 17-18век – нараства производителността и ефективността на труда и се създават предпоставки за икономичен скок(период на развитието на науката и техниката)
  • Трети стадии – стадии на радикална икономическа и социална промяна(19век), заражда се съвременната капиталистическка икономика, гредското население нараства, формират се промишлените отрасли, увеличава се делът на професионалният труд.
  • Четвърти стадии – бурно развиващо се индустриално общество
  • Пети стадии – ера на масовото потребление – държавата на общественото благоденствие – потреблението на услогите започват да доминират.

Алвин Тофлър – той разглежда 3 вълни:

  • Първата пълна е започнала някъде 8000 година преди н.е. и господства на земята до 17 век. Това е вълната на аграрната цивилизация.
  • Втората вълна е индустриална вълна – започва от средата на 18 век до средата на 20 век – масово производство, образование, мас медия и т.н. Преминава в знака на масовизацията
  • Започва от средата на 20 век, свързва тази вълна с информационните технологии, разпадането на бюрократичните централизирани органиации и т.н.

Разделя обществото на техносфера и инфосфера:

  • Инфосфера – сферата на комуникации чрез, която хората си подават информация, това което се променя в днешната цивилизация е в това че в техносферата се изчерпват не възстъновимите енергийни източници.
  • Ще започнат да господстват неизчерпаемите енергийни източници в третата вълна.

Теории за развитието на съвременният капитализъм

Ще разгледаме 3 теории за капитализма:

Теория на мениджърският капитализъм – Джон Кенет Гълбрайт (1908-2006г.) – занимава се с политика, бил е съветник на няколко американски президента, по-късно отговаря за контрола върху цените. Неговите възгледи до голяма степен са повлияни от Кейнс. Той смята че капитализмът коренно се променя. Тази промяна той свързва с нарастващата роля на мениджърите. Той тръгва от определението на Вебер за властта, по този начин той разглежда кои са инструментите и източниците на властта. Властта има 3 инструмента от тук има и 3 типа власт:

  • Принуждаваща власт – това е като властта над робите
  • Компенсаторна власт – такава е в пазарната икономика
  • Условна власт – подчиняващият се индивид не осъзнава това свое подчинение

Гълбрайт смята че властта еволюира от принуждаваща към компенсаторна, а в наши дни властта вече е условна.

Според Гълбрайт има 3 източника на власт:

  • Първият източник на власт е индивидуалността и личните качества на инидвида
  • Вторият източник е собствеността и богатството, те осигуряват влиятелно поведение, а това може да предразположи към подчинение
  • Третият източник на власт е организизацията – за него това е най-важният източник на власт

Според него собствеността отпада като източник на социална власт. Ръководството в големите кооперации е преминало в ръцете на различни управленски съвети, които от своя страна прехвърлят властта в ръцете на тези, които са ги избрали и така се получава един кръг. По този начин собствеността се е отделила от функцията на управлението. Има 2 фактора:

  • В течение на времето собственическите авоари се разпръскват поради унаследяването им, което е негативно, защото наследниците не винаги могат да управляват така умело собствеността.
  • Корпоративните размери, сложната технология и необходимостта от специализирано управление взети заедно правят невъзможно управлението от страна на собствениците, защото е необходимо висока квалификация. Но тово само по себе си води до властване на мениджърите.

Теорията на организираният капитализъм – свързва се с теорията на Юрген Хабермас(1929г. – ) Занимава се с голям кръг от проблеми, има голямо творчество. Той разглежда така наречената идея за капитализъм. Пазарната икономика през 20век особено след Втората световна война държавата се е вградила в пазара, пазарът вече сам по себе си не е автономна сфера. Пазарът вече е институционализирана система, той е регулиран. Има нещо като сектор на конкуренцията, който е запазан в пазара. Има и сектор на олигополите. Освен че държавата интервенира пазара(определя правилата на играта, например данъчната система, мита, такси; чрез държавни поръчки; може да се намества и пряко- държавен сектор, държавни предприятия). За да осигури лоялността на масите държавата трябва да изпълнява точно определена политика, заради която при изборите е било избръно определеното правителство, което трябва да спазва тази политика. Може да настъпи криза на легитимността, настъпва криза на рационалността. Може да се появи разлика между икономическата рационалност и социалната рационалност

Теория на корпоративният(японският) капитализъм – японският модел на корпорация е симбиозата на икономическия и политическия елит. Идеята за лоялността (корпорацията като голямо семйство).

 

Социалното неравенство. Стратификационни модели

Социално различие – хората се различават по пол, възраст, образование и т.н., но това не означава че има социално неравенство.

Социално неравенство – при неравенството се предполага някакво отношение на господство, доминация.

Когато говорим за стратификационни модели, всъщност говоим за йерархията в обществото. Този модел представлява съвкупност от обществено произведени неравенства между хората, както и съвкупност от природво обусловени качества, които в дадено време и място имат социално значение. Обществено произведените неравенства се свързват с богатството, с властта и престижа. Природно обусловените неравенства могат да бъдат свързани с пол, възраст, раса и въпреки че някои не са генетични имат социално значение като признак. Има така наречените легитимни и нелигитимни неравенства. Легитимните социални неравенства отразяват личните способности, качества, избори на отделната личност. Нелигитимните неравенства са тези, които се генерират от биологично вродени състояния, полово, религиозни, расови различия и т.н. Ролята на държавата със своята социална политика да ограничават нелегитимните социални неравенства т.е. да дават равни шансове за достъп до образование, здравеопазване и т.н.

Значението на 2 от най-влиятелните парадигми обесняващи социалното неравенство. Едната е Марксиската парадигма, а другата е Веберовата па радигма. Според Маркс основният фактор, който поражда неравенство в обществото е собствеността и още по конкретно частната собственост. Той не е първият, който твърди това , но той развива тази концепция и дели обществото на две полюстни класи, тези които притежеват не просто собственост, но притежават собствееността върху средствата за произвоство. Другата класа е тази, която е подчинена, подложеена на експлоатация(робите, крепосните селяни, пролитарията). Това е един модел на класова борба(експлоататори и експлоатирани). При Вебер картината е много по-сложна и многофакторна, при него освен икономическите фактори(собствеността) поставя и моралните, етичните и други фактори. Социално професианалното неравенство, т.е. статусното неравенство предствавлява цялостна социална структура на обществото като наслагване на социални слоеве(страти). Всеки социален слой не е просто резултат на икономическият фактор, но е пресечен пункт на основни властови и култирни неравенства. Класическите социални конфликти между бедни и богати, работещи и безработни, млади и стари, се превръщат в различия между слоеве е класови групи. Изводът за трансформацията от класово към статустно неравенство се отнася за съвременните общества намиращи се в постиндустриално развитие. Днес доминира една много по умекотена, многофакторна, неконфликтна представа за социалното неравенство. Социалната група в тази представа представлява група хора индивиди сравними, различаващи се по модно състояние(собственост, професия, място в йерархията, масто и стила на живот, култирни ценности, религиозни и прочие). Тези класи са формирани на базата на различни сравними и несравними индикатори. В тази представа обикновено се чертаят различни стратификационни модели, но те се свеждат до 3 основни части на тази т.нар пирамида. В основата са долната класа – бедните, средната класа, а на върха са богатите. Има суб групи(т.нар маргинализирани), например етнически групи. Историята на обществата е като историята на стратификационните модели. За всеки тип общество е имало различен стратификационен модел. Всичките тези модели се разграничават на базата на такива признаци като мобилност(възходяща и низходяща). Може да имаме и замръзнало състояние(кастов метод), това са степени на затвореност и отвореност, капсулираност. Също така може да са според доминацията и отделните социални групи(селски, градски, индустриални и т.н.). Въпроса за кризата на стратификационните модели и как се разпадат тези модеели. Например преминаването от социализъм към сегашния модел. Основния въпрос, който ни интересува е как протича прехода от едни към друг модел, обикновено той може да бъде видян, като се регистрират основните фактори, например собственост. Друг такъв фактор е достъпа до образование, друг фактор, който може да следим е мобилността, може да се наблядава дакласацията на едни групи, и издигането на други групи. Информационният статус(какъв е достъпа до информация, например интернет), културният статус. Сравнително изследване в началото на прехода – налице е разслична степен на разсинхроницзиране на статусите(професионално, квалификационно съответния индивид има висок статус, но като реални доходи и като възможности за потребление той заема ниско доходна група(хирург, който кара такси и др.)) Това разсинхронизиране е много видно в началните години, това, което наблюдаваме в последните години все повече наблюдаваме обратният процес, това се дължи на нарастване на ролята на образованието. Втори преход – формира се една странна бедност, няма достатъчно пари за храна и дрехи, но има апартамент. Трети момент – ако погледнем модела на потребление, парите които се заделят за храна, сметки(ток, вода и др.) обхващат 2/3, почти ¾, докато за останалото остават някакви нищожни средства, хората започват да пестят от здравето си и ремонта на недвижимите им имущества. Четвърти пункт – рязката раздалечаване между дъното и върха.

Икономически култури на съвременния капитализъм

Култура – понятието възниква в древна Гърция. Там то се свързва с начина на поведение. Културата като поведение. В този широк смисъл на думата, културата включва и някакви вещни елементи, оръдия на труда, артефакти(изкуствено произведени предмети, вещи). Културата в този смисъл представлява натрупване на някакви човешки нявици. Тя е някакви ментални нагласи, цености, начини на мислини. Понятието икономическа култура – система от норми ценности и образци на поведение, които се подържат и възпроизвеждат в дадена икономическа система.

Седемте култури на капитализма – ценностни система за забогатяване в САЩ, Япония, Франция, Великобритания, Германия Швеция и Холандия(Чарлз Търтър, Алфонс Тромпенаарс). Тази книга представлява сравнителен анализ на тези 7 култури. На базата на какво се прави този сравнителен анализ. Този анализ се прави на базата на 7 опозиции:

  • Универсализъм(партикуализъм) – къде се поставя акцента в дадена култура, дали в всеобщото, универсалното или върху частното, партикулярното
  • Анализ и синтез- къде се поставя акцента, върху анализа или върху синтеза
  • Дали акцента е върху индивида или общността
  • Къде е ориентирана една култура – навън към другите култури или навътре към себе си
  • Как възприема дадената култура времето – като последователни състояния върху една линия(минало-нястояще-бъдеще) или времето тече успередно и циклично, като мрежа от времена и цикли.
  • Къде поставя акцента културата – върху преписаното положение(пол, възраст, образование, квалификация) или върху придобитото положение, това което индивида е постигнал.
  • Къде поставяме акцента – върху равенството или върху йерархията.

В света има 2 големи ценностни кръга, които движат икономическите култури. Първият ценностен кръг изхожда от това, че концентрирайки се върху своя егоизъм индивида чрез това служи на обществото. Този ценностен кръг е характерен за страните на англосаксонския капитализъм(Великобритания, Холандия, Швеция и САЩ). Другия е че като служиш на обществото и клиентите си, ти постигаш своите цели(Япония, Франция, Германия). Овторите на тази книга смятат че има 2 прототипа – единият е на САЩ, а другият е на Япония.

Сравнението между Японския и Американския капитализъм – това сравнение тече в рамките на тези 7 ценностни опозиции. Американския капиталъзм е универалистична култура(универсални продукти), които може да се разделят на части и безкрайно да се копира. Вторият акцент показва начина по който е образувана американската нация. Всички етнически различия се вкарват в едно „врящо котле“ за да се родят от там една тенденция(за изравняване на стадартите, вкусовете и потребностите). Трети пункт – имаме крайни форми на индивидуализъм(всеки индивид е свръх ценност). Отношението към времето е типичното протестанско виждане – времето е пари, ние непрекъснато сме в надпревара с времето, а бъдещето е в младите. Конкуренцията между отделните индивиди, самонаправилият се човек. Бизнес стратегията доминираща върху американската ценностна култура – тя започва от настоящето, създава се строг план, който минава през определените етапи и продукта се явява на края.

На противоположния полюс е Японската култура. Основния акцент е върху икебаната. Японския модел е като градината всеки елемент има своята роля в общото цяло. Акцентира се върху йерархията. Акцент върху солидарността(японската кооперация е като семейство). Времето е циклично, то не е линейно(в самата японска култура, будизма е вродено прераждането, циклите на живот). Бизнес стратегията е обратната на американската, стратегия на теглене, започвате да правите изчисленията в обратна посока, от една бъдеща среща до момента на връщане назад, те проявяват стратегия на теглене, а не на тласкане. Акцента е върху хибрида – властва хибридната технология. Ако в индустриалното общество доминира американската, протестанската култура на капитала, който е адекватен на масовото индустриално общество, то не е ли това момента на една нова доминация, културна, на източноазиацкият капитализъм. Дали промяната на обществото към информацинната не изместват постепенно акцента върху източноазиатцкият капитализъм.

Напиши коментар