Лекции УНСС Блогът на Петко Иванов

Лекции по История на икономическите теории – проф. Светла Тошкова – УНСС

Университет: УНСС

Предмет: История на икономическите теории

Преподавател: проф. Светла Тошкова

Коментар: Лекциите са доста подробни и са напълно достатъчни за подготовка

Подкрепи блогът: Тъй като поддръжката на сайта и оформяннето на подобни материали изискват доста време и ресурси ще съм благодарен ако разгледаш някои проморциолни продукти, със специално намаление за читателите.

Предмет метод и систематизация на историята на икономическите теории

Това е изучаване, възникването развитието и отмирането на отделни системи на икономическите възгледи появили се в дълговековната история на развитието на човешката цивилизация и създали условията на съвремената икономическа теоретична наука.

Основните задачи, които си поставяме с този анализ са на първо място да се запознаем да усвоим знанията създадени в различните теории на икономическото знание, същевременно да дадем оценка на тези теории да намерим тяхното място и ролята им за прогресивното развитие на икотонимеческото знание и за решаването на съвременни икономически проблеми.

На първо място в изучаването на тези дисциплини стои диалектическият подход.  Нашата задача е да проследим логиката и да изградим хронологичната структура на икономическото знание.  Това става чрез метода на логиката и историческия подход, те образуват един цялостен методологичен подход. В тази наука основно място има сравнителният метод, чрез него се извършва сравнителен анализ(сравнавяме разлини теории, школи и т.н.) Използват се още анализ и синтез подходите на абстрактното мислене, научната индукция и дедукцията.

 Икономическите теории се сравняват на базата на 2 основни критерия:

  • Кога са възникнали като историческо време
  • Какви идеи и възгледи съдържат в себе си(проблеми които се опитват да решат, и т.н.)

Икономическата мисъл в античността

Икономическакта мисъл в древна Гърция, когато спарта побеждава атина и налага своя обществен строй. Но въпреки победата си спарта изостава в икономическо отношение, затова се наблюдава едно връщане назад свързано с натуралното стопанство, което е в основата на икономиката на Спарта. Атина през това време е доста напред в икономическо отношение, имат развита парична система, но заради победата на Спарта те налагат своя строй и така се наблюдава едно връщане към натуралното стопанство. По този начин всики мислители по това време са идеалози на натуралното стопанство.

Основните идеи в този период, които имат основно развитие са свързани с робството и робовладеенето. Разискват се икономическите въпроси за съществуването на робството, необходимостта от робовладеенето. Пробиват си път и въпроси сързани с пазари и парите, независимо от това, че натуралното стопанство е основният разглеждан въпрос. Като методология на икономическата мисъл в древна Гърция, преди всичко трябва да уточним, че древните гърци са метафизици (това е философски подход, който не познава развитието). Затова всички автори разглеждат стопанството в неговият застинал вид. Но независимо от цялостният метафизичен подход, част от мислителите проявяват много силен акар и стихииен усет към диалектиката (Аристотел). Не случайно по-късните изследователи на икон теории са признали древните гърци като гениални мислители, които със своето творчество, са изгредили основните пунктуве на науката икономика. Тази оценка е свързана с факта че мислителите от този доста ранен период разсъждават върху проблемите на сттоковото стопанство. По това време в земите на древна Гърция се заражда стоковото стопанство, пазара. Тези автори дават първите оценки и първите икономически теории на стоковото стопанство. Политическата икономия, която започва истинското си развитие в средата на 17 век започва именно със стоковото стопанство.

Първият изследовател, който е по известен със своите икономически разсъждения е Ксенофон. Той е известен преди всичко със своите идеи за разделението на труда, той наблюдава този процес и забелязва че там където определени хора се занимават с един и същ вид стопанска дейност те я извършват и много по-добре. Ксенофон забелязва влиянието на разделението на труда преди всичко върху качеството.  Освен това разделението на труда оказва и същностно влияние върху количеството, но това не е забелязано от Ксенофон, той насочва вниманието си върху качеството. Ксенофон казва и че в малкият град разделението на труда е в много по-ниска степен. Докато в Големият град човек може да се изхранва и като произвежда точно определен предмет. Ксенофон забелязва че има връзка между разделението на труда и големината на пазара. Той разсъждава върху значението на парите, като средство за натрупване на съкровища. Познавайки значимостта на парите като съкровище, той се докосва до една много по-късна идея, натрупването на парите, които играят ролята на капитал.

Вторият известен мислител е Платон. Той е основоположник във философията, на едно от големите течения обективният идеализъм(те смятат че „Бог е над всичко“) Той се разделя на 2 виждания. Едното е че Бог е създал материалният свят, обективният идеализъм. Другото е субективният идеализъм – смята се че Азът е центъра. Той налага тези свои виждания и върху икономическите си идеи. Платон е идеолог на натуралното стопанство и е против парично – разменното стопанство. Прави програма за стабилизация на икономиката. Основополагащи са идеите му за ролята на държавата. Смята, че държавата може да регламентира всички положения за икономическия живот. Той създава течението за идеалната държава в което въплащава тези свои идеи. Идеалната държава има формата на пирамида, която е разделена по хоризонтала на три нива.

В тази схема липсват робите, но Платон и някои други мислите не ги разглеждат като хора, а като уръдия на труда. Съществуването на робите се  смята за природно явление.

Аристотел(384 пр.н.е.- 322 пр.н.е.) – Ученик е на Платон, но създава собствена школа. Произведения: “Метафизика”; “Риторика”; “Политика”. За разлика от Ксенофонт и Платон, които са идеалисти, Аристотел е по-близо до материализма. Той допуска промяна в икономическия живот. Проявява диалектично разбиране и въпреки че защитава робството като естествено явление, счита че с развитието на оръдията на труда ще настъпи неговия край.
*диалектика- развитие, промяна, противоречие
Аристотел стига до извода, че човек е свободен,ако не се занимава с физически труд. Неравенството между хората намира за естествено. Аристотел смята робите за говорещи оръдия на труда. Интелект според него може да развива само свободния човек. Аристотел идеализира натуралното стопанство и смята, че богатството е съвкупност от полезни вещи, служещи за задоволяване на човешките потребности. Според Аристотел съществуват два типа стопанство:

  • икономия- натурално стопанство, естествено явление, ограничено от потреблението, затова той го оценява положително.
  • хрематистика- стопанство, което представлява изкуството да се натрупва богатство в парична форма. В това изкуство никога няма граници, като целта е безпределно богатство и притежание на пари.

Аристотел има отрицателно отношение към натрупването на богатство в парична форма. Според него лихвения % е най-противоестествената форма на доход. Парите са предназначени да служат за размяната, а не да “раждат” нови пари. Аристотел смята, че с времето икономията ще се превърне в хрематистика. Особено важен принос на Аристотел за икономическата наука е поставянето на въпроса: Какво определя пропорцията, с която стоките участват в размяната? Т.е. какво прави стоките сравними? Той не дава отговор на този въпрос. В неговата теория съществуват наченки както на трудовата теория за стойността, така и на субективната теория за нейната…..
Самият Аристотел не дава отговор на горе поставения  въпрос, а единствено поставя проблема и установява, че стоката има разменна и потребителска стойност. Всяка една стока според Аристотел може да се използва както за потребление(нейното естествено предназначение), така и за размяна(да се получи друга стока или пари). Размяната според Аристотел е особена форма, която изравнява справедливостта, при която се проявява принципът на равенството, което е невъзможно без съизмеримост. Аристотел вижда в размяната изравняване на стоковите стойности и търси основата за това изравняване, като прави извода, че то става чрез нещо чуждо на истинската природа на предмета. Това чуждо нещо са парите според него.

 Икономическата мисъл в средновековието

Характеризира се с плътна връзка с религиозните писания по това време, тя е плътно вплетена в религиозните учения и трудно може да се отдели от тях, поради което в 4-5век тя носи основно теологически характер, не е освободена от догматините вярвания на различните религиозни писания, поради което в ниска степен носи чисто научен характер. След разпада на Римската империя има сериозно връщане назад в икономиката, градовете, общностите, в резултат на което икономическата мисъл няма откъде да черпи идеи и има сериозна стагнация в икономическото мислене. Чак към 4-5 век започва известно стабилизиране на стопанският живот, в резултата на което и икономическата мисъл започва постепенно да се пробужда. Това е времето и на бързо развитие на църквата религиозните общности. В този период на средновековието са Тома Авкински(известен преди всичко с идеята си за справедливата цена. За справедлива се смята тази цена, която дава възможност на производителя да живее на равнището на своето съсловно положение) и Августин Блажении(предшественик на стоическата школа в християнството – занимава се с въпросите на бедноста и богатството, алчноста, но неговите виждания носят по скоро морален естетически характер).  Метода е авторитарно-догматичен т.е. това което църквата постави като изискване това е.  В Библията имам е много образци на икономически размисли идеи, свързани с лихварството и др. Подобни размисли наблюдаваме и в Коранът.

Св. Августин(353г. пр.н.е.-430г. пр.н.е.)Произведения: „Божествен град”, „За работата на монасите”. В книгите си проявява ново отношение към труда. Преодолява нихилистичното отношение към труда. Според него, да за бъде християнството във вековете вярващите трябва да се труда, а не да живеят от подаяние. Посочва равенството между физическия и духовния труд, според него, да се води само духовна дейност. Св. Августин допуска дребната търговия, въпреки това смята, че не е достатйчно занимание, несъвместимо с християнския морал. Той се противипоставя и на натрупването на богатство. Според него любовта към богатството е неестествена страст. Богатството е тиранин, непримирим неприятел. Без богатство носим вреден усет към безкрайно съвършенство.

Тома Аквински Произведения: „Обща теология”  – Икономическите му възгледи са в втора част на книгата е са част от неговата морална философия. Според Св. Тома съществува естествен закон, който е вложен от Бог в сърцата на хората. Следвайки Аристотел, Св. Тома разглежда стопанството като естествен или това са продуктите на натуралнота стопанство.

Придобиването на злато и сребро не прави човек щастлив, поради което това не може да бъде негова цел. Целта на човек трябва да бъде нравственото усъвършенстване. Икономическите интереси трябва да са подчинени на смисъла на човешкия живот, който е спасяването на чов. душа. Признава, че търговията е необходима за държавата, но тя трябва да се извършва при една справедлива размяна, която да отговаря на нормите на християнската етика.  В търговската печалба, според него, няма нещо порочно, тъй като тя може да е заплащане за вложения от търговеца труд, за подобряване качеството на стоката или пък за заплащане на транспортните разходи, но търговията, според Тома, може да е опасно занимание и хората, занимаващи се с подобен вид дейност трябва да са уверени, че го правят заради обществената поука. В ранното християнство е заложена идеята за равенство, която се олицетворява с отнеза от частната собственост. Според Тома обаче съществуването на частна собственост е естесвено право на човека. Тома свързва размера ва частната собственост със съсловно положение на индивида в Провидението. Частната собственост трябва да е в такъв размер, че да осъществява нормалното съществуване на човека в общественото му съсловие. Следвайки Аристотел Св. Тома отхвърля равенството между физическия и духовния труд. Според него Физическия труд е робско занимание, а духовния е от най-висш вид. Разглеждайки обществото на съсловен принцип Тома извежда доктрината за справедливата цена. Според него,  това е цената, при която съществува еквивалентност на размяната и се осигурява приличното съществуване на хората в съответното им съслоовие. Тази цена се определя от производителя, който включва в нея разходите за производството, към които добавя и печалбата, отговаряща на неговото обществено положение. Според Тома, цените на стоките не се определят от търсенето и предлагането. Единствено предлагането определя цената на стоките. Св Тома в стоята теория за справедливата цена различава 2 вида справедливост при размяната:

– от една страна справедливостта се определя съобразно предметите, т.е. разходите за неговото производство

-от друга страна от съсловното поколение на продавача

Според Св. Тома по-голяма полза трябва да получи този, който има по-голямо значение за обществения живот. Справедливата цена е установена от цялото общество, а не от потребностите и предпочитанията на отделния човек. Според Тома, получаването на рентата е справедлива, защото тя е продукт, създаден от природата и затова естествено получаван от собственика на земя. Получаването на този вид доход дава възможност на избрани хора да се занимават с духовен труд в името на спасението ва всички останали. По отношение на лихвения %  св. Тома следва Аристотел, според когото парите не раждат пари, в последствие обаче Св. Тома променя възгледите си и защитава получаването на лихвения процент.

Николай Орезмий – един от първите теоретици за стоково – металическата теория за парите (номиналистична теория за парите).Съгласно нея владетелят се смята за собственик  на всички пари в държавата. Той има право да определя номинала на всяка монета (независимо от чистотата на монетата). Води до фалшифициране на парите, което води до инфлация. Той е автор на „Трактат за произхода, природата, правото и изменението на монетите”. Той е един от първите монетаристи в икономическата история /втората пол. на XIVв.

Теория за произхода на парите – твърди, че парите служат не за забогатяване , а според него парите са изкуствен инструмент  за размяна на естествено богатство. Те са създадени от хората с цел улеснение. Поставя въпроса от какъв метал трябва да се правят парите. Според него металът  трябва да има качества: удобен за размяна, лесно транспортируем, трябва да притежава значителна стойност при малък обем (благородни метали). Той смята, че владетелят трябва да отговаря и да контролира процеса и чистотата при сечене на монети. Доказва, че е неправилно владетелят да бъде собственик на всички пари в държавата. Основната функция на владетеля е да се бори с фалшификацията на парите. Той няма право да изменя паричния материал. Върху всяка монета  трябва да се слага печат. Прави анализ на последствията от фалшифицирането на на парите. Това води до намаляването на запасите на метали, нарушава се външната търговия, не могат да бъдат фиксирани доходите и т.н.

Меркантилизъм  

Представлява историята на истинската наука политическа икономия, то се заражда в края на 15 началото на 16 век, 17 век в някои страни, идеите му се развиват в доста дълъг период и те са свързани преди всичко с процена на първоначално натрупване на капитила. Този процес се разглежда в различно време в различните страни. Меркантилизмът носи названието си от италианската дума меркантилен, която означава търговски. Започва в Италия и постепенно се разпространява из Европа като през 17век досига и до Русия. Основната идея на меркантилистите е че богатството се създава единствено в сферата на търговията. Това схващане е свързано със особените период на натрупване на капитала. Време в което търговският капитал е играл огромна роля. Тогава се развиват огромните международни компании, като чрез тях се развива морският транспорт, а това дава тласък на външната търговия и това е основата на създаването и натрупването на капитала. Все още малко се говори за производство, става въпрос за добив на природни ресурси и тяхното пренасяне от едно място на друго за търговия. Така търговският капитал се явява единственият капитал, който поставя начало на капиталистическото натрупване. Търговията е основна идея на икономическата дейност и място където трябва да се извършва икономическият анализ. Парите с които се извършва търговската дейност са единствено богатство и то истинските пари т.е. златото и среброто. Не всяка търговия обаче води до натрупване на богатство, в страната може да се натрупа богатство само чрез външната търговия основание за това тяхно схващане е разбирането им за печалбата. Търговската печалба е резултата от нееквивалентен търговия – купуваш по евтино продаваш по скъпо. В рамките на една и съща страна, това което един търговец губи в сделката отива в ръзете на друг и в рамките на националното стопанство, богатството остава едно и също. Покупките винаги да са по-малки от продажбите. Това е схващане на ранните меркантилисти. Те схващат това в буквален смисъл, и това се е контролирало доста строго в ранният меркантилизъм. Например в Англия, когато търговец влезе в страната до него се е прикачъл човек, който е следял колко продава и колко купува, подобно нещо се е правило и при напускането на страната на местен търговец. Но това е било възможно само в началото, затова късните меркантилисти казват, че това може да не се спазва във всяка сделка, но е важно крайния годишен баланс на страната да е положителен за да може с по-големият износ да се натрупват повече пари в страната. Късните меркантилисти обръщат и известно внимание на производството, има някакви заченки на производство, но търговията все още остава главна. Късните меркантилисти смятат, че производството е важна предпоставака за търговията, която трябва да се поощрява и развива.

Що се отнася до методологията меркантилизмът прави сериозна крачка напред и най-значимото е тази крака че меркантилистите скъскват с църковно догматичния подход и използват метода на естествените науки, по този начит те търсят реалното проявлление на икономическите процеси. Разглеждат икономическите явления такива каквито са в реалноста и представят такива каквито са. Френсис Бейнър казва трябва да изучаваме науката в голамята книга на природата. Анилиза в рамките на външното описания, систематизация и класификация на икономическите явления, т.е. все още се използва емперичният подход, метода на външното описания на процесите без да се вниква дълбоко във тяхната същност. Меркантилистите използват метафизиката. Интересен в икономическо отношение е подходът на меркантилистите към държавата. Времето на първоначалното натрупване на капиталите е началото на оформянето на националните капиталистически стопанства. Ето защо меркантилистите се застъпват за сериозна намеса на държавата в икономическата дейност. По този начин меркантилизмът е национална доктрина със силно протекционистичен характер. Все още нямаме налице аналитичният анализ, търсенето на връзките. Затова и в оценката на меркантилизмът се твърди че това е предверие на икономическата теория и полит икономията.

Италия

Меркантилизмът в Италия се развива при неблагоприятни условия. Италианците също имат принос. Интересуват се от въпросът за паричното обръщение. Това монетарно направление  е плод на италианския меркантилизъм. През 16в. в Италия се правят изследвания за монетите.

Представители:

Гаспери Скаруфи – банкер. Написва „Разсъждение за монетите”. Финансовите операции в Италия се затрудняват от различните монети в страната. Скаруфи предлага да се свика общоевропейско събрание, на което да се реши въпросът за въвеждането на единна валута.

Бернардо Даванцати  изразява одобрението си. Той предлага връщане на опериране със златни кюлчета. Въвеждането на интернационализацията???

Антониo Сера –отделя внимание на производството, на промишлеността. Автор на „кратък трактат”. Изразява типични виждания, изказва се против забраните за износ на парите.Предлага различни начини за развиването на промишлеността /занаятчийската/.

Франция

Франция се оказва икономически подготвена за меркантилизма. Изпреварва Италия по отношение на манифактурното производство. Предпоставките за развитие на меркантилизма и манифактурата са политически.

Предствавители:

Антоан Монкретиен 1615г. Автор на „Трактат по политическа икономия”. В произведението му има съвкупност от правила по отношение на стопанската политика. Той предлага да се учредяват занаятчийските школи, да се откриват обществени работилници, да се създават нови модерни манифактури, да се подобрява качеството на френската промишленост, да се ограничава вносът на чужди стоки.

Жан Батист Колбер – с издаването на „Едипт” през 1673г. Полага значителни индустриални реформи. Цялата производственост във Франция се поставя под строг държавен контрол. Започва да се насърчава военната промишленост. Забранява се квалифицирани работници да напускат страната, а същевременно се поощрява наемането на чужди специалисти. Ръководи се от меркантилистични постановки.

Англия

В Англия меркантилизмът се проявява в най-зрелия си вид. Там се откриват класическите форми на меркантилизма.

1648г. – английска буржоазна революция.

Ранен период

Представители:

Уилям Стафорд. Автор на съчинението „Критично изложение на някои жалби на нашите съотечественици” Произведението е написано във вид на диалози. В съчинението разделя обществото на няколко съсловия – рицари, търговци, занаятчии, земеделци и благослови. Те полемизират помежду си. Поставен е въпросът за вредата от вноса на стоки и особено на стоки, които могат да се произвеждат в Англия. Отливът на пари от страната води до оскъпяване на стоките и до обедняване на народа. Забранява износ на луксозни стоки. Пледира за много строго регламентиране на търговията.

Томас Мън – стратег на търговията.Той разграничава търговския баланс от паричния. Налага понятието търговски баланс. Според него парите не трябва да се трупат в хазната, а да се употребяват в търговските операции. Томас Мън е против силна намеса на държавата в търговията.

Русия – През 17век Русия навлиза в нов период на икономическо развитие, за разлика от запада(капиталисти) в Русия процъфтява феодалните отгошения придружени с развитието на стоково-паричните отношения и наченки на капитализма във вътрефеодалното стопанство. Появяват се едри манифактури в резултата на търговския капитал, в тях се използва предимно крепостен труд. Въпреки че е повлияна от запада, Русия си остава сравнително самостоятелна в своите възгледи.

Юрии Крижанич – той е привърженик на развитата промишлена система и голямата морска търговия. Застъпва се за модернизацията на земеделието и усилена търговия. Издига идеята за богат цар, притежател на злато, сребро и други ценности.

Иван Посошков – защитник на търговския капитал и неговото проникване в промишления капитал и неговото проникване в промишлеността при феодално-крепостния строй. Застъпва се за съществуването на професионален търговски слой, като посочва редица предимства на търговците. Въпреки че дворяните са по-висше съсловие и имат по висши дела те не могат без търговците. Той пледира за държавна регламентация и покровителство над търговията. По отношение на външната търговия е привърженик на рания меркантилизъм т.е. трябва да е регламентирано Русия винаги повече да продава отколкото да купува. За разлика от западноевропейските представители(количествената теория) той е привърженик на миналистическия възглед за парите. Той смята че царят по своя воля може да определя стойността на парите независимо от металното им съдържание. Това е свързано с управлението на Петър I.

Първи стъпки в развитието на науката

Уилям Пети в Англия и Пиер Боагилбер в Франция

Науката започва да се развива в края на 17век и началото на 18век. Англия в този период е отишла доста напред в сравнение с времето на Меркантилизмът. В този период и в иконономически и политически смисъл Англия претърпява сериозен напредък. Разбира се че печалбата има много по-голямо значение в сферата на производство. Все още е доста популярен ръчният труд под формата на дребни занаятчийници. Но вече е очертано напредването на прозиводството и само там може ефективно и значително по-бързо да се натрупва богатството. В политическо отношение имаме налице резултатите от Английската ревлюция, която открива пътя на развитието на капиталистическото общество в Англия. Постепенно се оформя и новата социална структура на обществото, която носи белезите на капиталистическият начин на прозиводство. Капиталистите собственици в сферата на занаятчийското производство, започват да доминират над земеделската аристокрация, появават се и наченки на наемният труд. Всички тези икономически и социални условия дават тласък на развитието и на началните стъпки на политическата икономия като наука. Обяснението на всички тези реални факти на икономическият живот дава възможност за създаването на първите важни закономерности в политическата икономия. Началото на политическата икономия поставя Адам Смит, но един век по-рано Уилям Пети също прави много съществени изводи. Трактат за таксите и налозите(Пети) – няма такъв широк обхват на изследваният обект,  той не си поставя за задача да изследва цялостно обществото, но той си поставя за цел практически да обясни данъчната система на Англия в този период. Независимо от тази цел, той създава едно произведение макар и малко по обем, в което намира място няколко най-важни обяснение на икономиеската политолоия  стойност, работна заплата, рента, лихвен процент. Пренася изследването от сферата на търговията в сферата на производството и се опитва да обясни основните зависимости в икономиеският живот, които представя като обективни естествени зависимости, с което поставя началота на разбирането на обективният характер на икономическите закони, а също така прави огромна крачка напред в сравнение с меркантилистите, като оставя метода на външното описание емпиричният подход и налага метода на научната дедукция, прави необходимите обобщения и се опитва да вникне дълбоко в същността на икономическите явления.  Учението на Пети насочва държавата към умерен протекционизъм. Но все пак държавата трябва да подпомага икономическото развитие.  В своят труд, той обявява три основни зависимости в икономическият живот и обществото:

  • Зависимостта на стойността от количеството труд, вложен за производството на стока. С тази първа зависимост той поставя началото на трудовата теория на сотйността, стойността на стоката е зависима от количеството труд което се влага в нея.
  • Зависимостта на работната заплата от минимума средства за съществуване на работника
  • Зависимостта между рентата и работната заплата

С тези три зависимости той поставя и началото на три основни категории – стойност, работна заплата и рента. Той обявява тези зависимостти за обективни, естествени зависимостти, такива които съществуват извън волята и разбирането на човека.

Учението на Уилям Пети за стйоността. Различава 2 вида стойност: Естествена цена; Политическа цена. Но той не разграничава стойността от цената. Под естествена цена той разбира стойността на стоката, труда който е вложен в нея. Стойността на стоката зависи от количеството труд вложен в нейното произвоство, а политическата цена това е  пазарната цена. Според Пети не всеки конкретен труд създава стойност(шивашки труд обущарски труд и т.н.) Само този труд, който е вложен в златото и среброто създава стойност. Така той отново при определянето на цената и стойността ги отъждествява, като смята че само парите са израз на стойността. Тук все още личи влиянието на Меркантилизмът.

Учението за работната заплата. Работната заплата е равна на минимума средства необходими за съществуването на работника и неговото сеймейство. Той смята че на работника трябва да се дава минимална работна заплата, защото ако му дадем двойно повече той ще започне да работи двойно по-малко.

Отношението между работната заплата и поземлената рента. Работната заплата и поземлената рента се намират в обратно пропорционална зависимост, колкото е по-голяма заплатата толкова е по-малка поземлената рента. Чрез тази зависимост той навлиза в идеята за поземлената рента като основна категория на стопанството и я разбира като единствена форма на добавеният доход. Промишлената печалба не е допълнителен доход, а се дава като заплата за високо квалифициран труд.  Въреки тази грешка, той предогажда съществуването на нова прослойка, която се появява по-късно(мениджърите)

Той смята че лихвеният процент е част от рентата. В опита си да разграничи рентата, той смята че се появава заради отдалечеността на земята от пазара. Той смята че когато земята е отдалечена е необходимо по-голямо количество труд, заради разходите за транспорт. Поставя начало на категорията за поземлена рента нещо си както и втори вид нещо си.

Пети посвещава отделно произведение на парите наречено „Нещо за парите“ той променя изцяло виждането си за парите като преминава от влиянието си откъм меркантилизмът към класическото разбиране за парите. В това произведение той твърди не само че златото и среброто не са единственото производство, но и че златото и среброто трябва бързо да се трансформират в стоки за употреба. Голямото количество пари са вредни за стопанството.

Пиер Боагилбер поставя началото на класицизма, а с това и началота на науката политическа икономика във Фарнция в началото на 18 век. Франция в този период е значитено по изостанала, производтвото е масово аграрно и то много изостанало и западащо като отрасъл. Франция е много бедна има проблем с изхранването и почти липсват промишлени предприятие. Всичките му произведения засягат земеделието, това е причината да скъса с меркантилистичните възгледи. Той обезценява ролята на парите. Той ги смята само като средство за обръщение, като разменно средство. Парите са мъртва материя на търговията, те имат смисъл само докато са в движение, спрат ли да се движат всичко е загубено. Той не разбира ролята на парите като капитал.

Школа на физиократите във Франция

Разива се през 18 век и представляла своеобразен френски вариант на класическа политическа икономика. Франция се развива като аграрна страна. Франция надвисва над финансов банкрут. Опитват се да намерят решение на проблемите си и се допитват до ралични учени.  Допитват се до Джон Ло, който им дава грешен съвет да се тиражират емисии от пари, но това само задълбочава кризата.  Франсоа Кене отхвърля влиянието на паричната система и извеждат на преден план земеделското производство, като единствено същинско производство, стопанска дейност, която единствено може да изведе Франция от криза. Така физиократите продължават идеите на класиците Пети и Дибоалгер, че производството е същинската сфера на икономическата дейността, но за тях производството е само в земеделието. От там идва названието физиократи, физис – природа и кратис – власт (власт на природата). В областта на методология особена роля играе методологическата френска философия от 18век, която представлява синтез от 2 сродни течения, едното от които идва от Англия, а другото Френско. Това течение получава названието „Философия на светлините“. Представлява предизвестник на Френската буржоазна революция. В основата на тази философия стои максимата че собствеността е условия за тяхната свобода, икономически свободен е само този човек, който притежава лична собственост. Така те извеждат философската идея за свободата от идеята за собствеността и налагат виждането че материалните условия на живот дават възможност за определено духовно развитие. Така в областта на метода на физиократите се установява трайно идеята за икономическата свобода и частната собственост. Тази основна идея е подкрепена от стремежа им да докажат че  просперитета в икономическата област до голяма степен зависи от свободата са собственоста да избира своето поведение в стопанският процес да действа вън и независимо от държавата и дугите институции. За първи път физиократите основават принципа на либерализма, като я изразяват в 1 конкретна фраза “Ле се фер“ – оставете ни да действаме. Физиократите претендират че търсят естественият ред в икономическият живот. Държавните закони трабва да хармонизират с естествените закони и да ги оставят да действат без препятствено.  Физиократите внасят известна доза натурализъм, което ги води в посока на изследване на натуралният характер на категориите, те говорят за продукти, уръдия на труда, без да търсят икономически категории свързани с паричното обръщение. Липсва теория за стойността. Франсоа Кене е лекар по професия, занимава се не професионално с икономическите въпроси, издава два труда „Фермерите“ , и „За зърното“. По-късно издава основният си труд „Основни принципи за управлението на едно земеделско кралство“. В него Кене се опитва да посочи онези възможни мероприятия, които биха извадили френското стопанство от кризата и биха допринесли за установяването на икономически растеж. Той твърди че земеделието и неговият просперитет могат да извадят икономиката от кризата. Разглежда икономиката като жив организъм, който може да боледува и да е здрав. Той създава няколко учения в този свой труд:

  • учението за чистият продукт – Кене твърди че чистият продукт се създава само в областта на земеделието, източник на този продук е земята и представлява разликата между това, което сме посяли и това което ще жънем. Той е резултата от природните сили, наричат го дар от природата и твърдят че едниствено в земеделието се извършва умножаване на материята. Докато в другите отрасли се наблюдава само събиране на материята. Когато обаче се опитат да представят чистият продукт, те го разглеждат като разлика между получената продукция и изразходваните средства за производство, така представен чистият продукт изпъква обективно като добавена стойност(печалба). Чистият продукт се представя под формата на поземлена рента. Няма и следа че е част от труда, за тях той е дар от природата.
  • еквивалентността на размяната – физиократите поставят своето виждане за разумното буржоазно общество, в него се разменят равни стойности. Представят стойността като разходи по производството. Те не могат да обяснят как става еквивалентната размяна между земеделският продукт и занаятчийският продукт.
  • учението на капитала(аванси в производството) – това е най-значимото постижение на школата на физиократите, тази категория те успяват да предскажат съществуването на капитала. Като аванси в производството те разглеждат 2 вида аванси:
    • Първоначални – образуват фонда на земеделското произвоство като такова. Към тях спадат – земята, мелеорациите на земята, работният добитък, сградите и съораженията необходими за работната дейност. Това са онези аванси, които се правят веднъж за повече от една година.
    • Ежегодни – това са тезо вложения, които се правят еднократно рамките на една година. Към тях спадат – семената за посев, храните за изхранване на работниците или селскосторанският добитък, както и някои сечива.

Основата разлика се поражда от това че едните постепенно на части пренасят стойността си върху произвежданият продук, а другите на веднъж в рамките на една година. Това е извеждане на верния научен критерий с пород, който става делението на капитала на основен и оборотен. Те разглеждат като истински аванси само тези, които се влагат в земеделието. Те смятат особено вредни търговските аванси тъй като техен източник е нееквивалентната размяна на търговията

  • учението за класовата структура в обществото – съществуват 3 класи в обществото:
    • производителна – създава чист продукт
    • безплодна – те създават промишлена продукция. Те нямат първоначални аванси. Освен това те не ползват продукцията, която са създали нито за лично нито за производствено потребление.
    • собственици – те притежават земя. Те получават рента от производствената класа, която е под формата на чистата продукция.

Друг, физиократ е Тюрго спорен него:

  • чист продукт – подарък, който природата дава на този, който я обработва. Т.е чистия продукт при него е резултат на труда.
  • Класи при Тюрго – Разделя безплодната и производителната класа на капиталисти и работници(наемници)
  • Печалбата извежда от лихвеният процент, а лихвеният процент от рентата
  • Стойността при Тюрго е субективна категория

Физиократите имат собствена терминология, която е обвързана с външността на явленията, това е породено точно от този натурализъм. Въпреки това физиократите правят голяма крачка напред за изясняване капиталовата структура на икономиката, но все пак не успяват да обосноват тази хипотеза, те наричат капитала по друг начин.

Адам Смит – Методология и Теории

В творческите си усилия Смит успява да изследва само две страни от човешката природа – нравствената и икиномическата. Ключово понятие  при изследване на нравсвнета същност на човека според него е симпатията, която той определя като „съучастие към това, което се случва с другия“. От друга страна изходно начало за изследане на икономическия свят на човекът е чувството за егоизъм. Той се опитва да обясни тези две явления натуралистически т.е. извеждайки ги от естествената природа на човека. Още тук Смит допуска типичния за него дуализъм, защото в анализа си не поставя въпроса за връзката между стопанските и нравствените страни в човешката същност и тяхното единство. Личността от гледна точка на егоистината и природа се разглежка като „икономически човек“. Преследвайки своите егоистични интереси, в същото време човек по най-добър начин спомага за интересите на обществото(растежа на производителните сили и богатството). Според Смит това става  благодарение на една „невидима ръка“ , която посредством сблъсъка на егоистичните интереси направлява сложното взаимодействие между множеството икономически индивиди. Егоистичният личен интерес на икономическия човек и действията, към които го води невидимата ръка, създават „естествения ред“ в развитието и функционирането на икономическата система. Според Смит държавата трябва да изпълнява ролята на „нощна стража“, която ще пази интересите на икономическите индивини, но няма да се намесва в техните действия. Смит издига като съществен метод логическата абстракция, защото тя му дава възмоност да вникне в същността на икономическите явления и да изгради система от категории с помощта на научната дедукция. Смит използва и индукцията, но често тези расъждения изместват дълбочиният анализ и той не успява да съчетае индукцията и дедукцията като две страни на единния научен метод. Това самостоятелно прилагане на аналитичния и описателния подход води до появата на типичните за Смит дуалистични определения на изследваните от него категории. Смит често стига до противоречия в своите теории и не успява да вникне дълбоко в същността или да оптише цялостния външен образ на икономическата система. Въпреки че Смит е привърженик на метафизичния подход, той прави някои интересни исторически анализи при изследването на някои явления.

Теория на Адам Смит за разделението на труда – Той смята че един народ е толкова по-богат колкото повече хора се занимават с производствена стопанска дейност, но веднага прави сравнение между първобитните общества и съвременните такива. В първобитното общество също са участвали много хора, но са били по-бедни, докато сега хората са много по-богати. Така Смит стига до извода че основа на богатството е и производителната сила на труда. За да е производителен, човек трябва да е има опит в това което прави. Колкото по-голямо е разделението на труда, толкова по-голяма ще е и производителността. При анализа на разделението на труда, той допуска съществена грешка. Той обеснява не процеса на разделението на труда, а посвещава своя анализ на манифактурното разделение на труда. Разлеждайки манифактурното разделения на труда, той го поставя като обществено такова. Но манифактурното разделение е техническо разделение на труда вътре в предприятието. При общественото разделение на труда се формират отделните собственици и продуктът който се произвежда принадлежи на собственика. Този продук е предназначен за пазара(представлява стока). Продуктите създадени в капиталистическата манифактура не представляват стока, защото само като цяло продуктът може да излезе на пазара. Когато разглежда процеса за общественото разделение на труда Смит прави една много интересна постановка с Древна Гърция. Смит смята че разделението на труда зависи от географският регион, колкото повече е населението толкова по-високо ниво е разделението на труда. Смит смята че размяната предшества разделението на труда, защото смята размяната за вътрешно присъща на човека.

Теорията за стойността – Смит доразвива трудовия възглед за стойността на Пети и го оформя в самостятелна научна теория. Започва анализа си с разграничение между потребителната и разменната стойност, като казва че употребата на всяко благо е двуяка – да потребим благото или да го разменим. Смит обаче е далече от идеята да търси връзка между тези 2 страни на стойността. Смит още казва, че има стоки, които не са особено нужни на хората, но имат много голяма разменна стойност(злато и сребро). В анализа на сойността Смит си задава 3 въприса:

  • Кое е вярното, истинското мерило на разменната стойност:
    • Това е количеството труд вложен в производството на стоката.
    • Стойността се измерва от труда, който може да се купи срещу дадена стока на пазара(работна заплата).
  • Кои са частите от които е образувана стойността:
    • Частите от които е образувана стойността са 3: работна заплата; печалба и поземлена рента. (Смит изпуска пренесената част на капитала на средствата за производство.)
  • Коя е причината за несъответствие между сойността на стоките и техните цени:
    • Според Смит само временни случайни явления могат да отклонят цената от стойността.

Теория за дохода – Адам Смит включва тритете дохода:

  • Работна заплата – Смит разглежда появата на работната заплата във връзка с появата на частната собсетвоност. Когато производителят и собственикът са били едно и също лице, то целият произведен продукт принадлежи на това лиеце. По-късно обаче производителят и собственика са две отделни лица и продуктът на труда трябва да се дели между тях. Тази част от продукта на труда, която отива в ръцете на производителя предсталява работната заплата. Смит дава и друго определение за работната заплата. Той казва че тя е естественото възнаграждение за труда на работникът, но така определена работната заплата тя вече е различна, защото представя работната заплата като цялостно разделение на труда.
  • Печалба – тя е част от продукта на труда, която отива в ръцете на собственика капиталист. Печелбата е първата одръжка от продукта на труда на работника. По-късно Смит отново стига до друг извод – Печалбата е естествено възнаграждение за капитала и на места то е резултат от функционирането на капитала, а на други като възнаграждение за услугата на предприемача.
  • Поземлена рента – За нея Смит дава 4 определения:
    • Определя я като тази част на продукта на труда, която отива в ръцете на собственика на земята. Рентата е втората одръжка от продукта на труда на работникът.
    • Обявява рентата за естественото възнаграждение за ползването на производителните сили на земята.
    • Рентата е монополна цена. Той забелязва че монополът на собственост върху земята има много по-траен характер от монопола на собственост, отколкото каквито и да е други оръдия на труда. Но тук Смит прави две основни грешки: Нарича монополна цена на рентата, но цена и рента са две различни понятия. Освен това монополна цена в съвременното и разбиране обикновено включва монополната рента.
    • Физиократски вариант за рентата – Смит допуска че земеделският труд е малко по-производителен от другите видове труд(Смит смята че всички видове труд са производителен труд – всеки труд, който оставя след себе си материална вещ. Дава и второ определение за производителния труд – производителен труд е този който създава добавена стойност(печалба). За първи път Смит напуска отрасловия възглед за отрасловия труд и обявява всички видове труд за произодителен). Участието на природата създава една добавка в стойността, която надбавка представлява поземлената рента.
  • Теорията на Смит за капитала – той не прави крачка напред от физиократите. Единственото ценно, за което допринася Смит е че той разглежда всички видове капитал за значими. Той разглежда капитала като вещество(материя), но се опитва да посочи всички веществени елементи на капитала. В опита си да разграничи капитала на основен и оборотен той допуска грешка. Той допуска тези два вида и в пределите на търговския капитал(под формата на стоки и продукти, които седят в склада, но те не водят до печалба). Друго определение, което дава Смит за капитала – това са онези вещи, които допринасят до възможност за създаване на печалба за господаря(собственика).

Дейвид Рикардо – развитие на политическата икономия

В своето произведение, което излиза по времето на развитата индустриализация в Англия. Класовата структура но обществото се е оформила, израстли са големите промишлени центрови в Англия, които вече са създали предприятия от типа на капиталистиеската фабрика, в която работят машини. Това дава възможност на Рикардо да види много по-дълбоко икономическите връзки да проследи закономерностите и да изчисти икономическата теория, от дуализмът на Смит и да постави науката политическа икономия на единни основи, като за център на тази методология се дължи теорията на трудовата стойност, той до толкова вярва на тази теория, че смята че всяко друго трябва да се изхвърли от икономиката за да остане не накарнима трудовата теория за стойността. За Рикардо е типична тази над исторична теория за развитието, той отхвърля развитието в по-голяма степен от Смит. По този начин Рикардо придава и силно количествен характер на метода, той представя икономическите категории преди всичко като величини в тяхното нарастване или намаляване, в техните зависимости една от друга, като прави това за сметка на изпускане на качествените характеристики на тези категории. По този начин рикардо показва икономическите категории в техния чист вид, но ги лишава от тяхното социално съдържание. В този анализ се забелязват и някои социални елементи, свързани преди всичко с расъжденията свързани с противоречията между доходите, неговата теория за разпределение на дохода е наситена с гояма доза социално съдържание. Рикардо за пръв път забелязва връзката между различните доходи, намира че тези 3 дохода се намират в противоречие(поземлената рента, заплатата и печалбата), това противоречие прераства в противоречие между класите, но при рикардо липсва анализа на класовите противоречие. Тази теза е развита в неговите изказвания в парламента, като депутат и точно тогава се раздават големите спорове около житните закони. Рикардо се противопоставя на тези закони. Той защитава промишленото производство като по-необходим за развитието и просперитета на английската икономика. Рикардо остава в историята като теоретик и защитник на индустриалното производство. Рикардо развива почти всички теории на Смит:

Теорията за стойността – развива трудовата теория за стойността на Смит, като прави критичен анализ, започва най-напред с разделението на стойността като потребителна и разменна и критикува Смит че не е видял тази връзка. Потребителната стойност без да определя количествено разменната стойност е особено необходима за съществуването на последната. Т.е. той поставя като необменно условие за съществуване на разменната стойност наличието на полезност на вещите. Рикардо възприема определението на Смит за стойноста че стойността е равна на количеството труд вложен за производството на стоките и остава единствено това определение. Трудът който може да се купи на пазара е равен на работната заплата, а не на цялата стойност и той отхвърля второто определение на Смит. А за третото определение казва че към 3те части, които образуват стойността трябва да се добави и четвъртата част авансираната капиталова стойност вложена в уръдията и предметите на труда. Стойността се разделя на доходи, но тя се образува не само от доходите, но и от авансираната капиталов стойност. Рикардо се опитва и да потърси количественото измерение на стойността, количеството труд може да се измери чрез работното време, но тук обаче той забелязва че индивидуалния разход на работното време не е еднакъв при различните производители. Той стига до извода че понякакъв начин трябва да потърсим обществено признатия разход на труд, а не на индивидуалният производител. Рикардо се докосва до идеята за средното необходимо работно време, което определя стойността, а не индивидуалното работно време. Рикардо не е чужд и на идеята за качеството на труда. Един труд на определения прост работник се равнява на много по-малко от един ден труд на златарският работник например. Рикардо стига до идеята и до различната сложност на труда по-късно развита от Маркс като сложен и прост труд. Субстанцията на стойността не е определена форма, а е труда като разход на енергия, на жизнени сили, като абстрактен труд вън от неговите конкретни порявления.

В теорията за доходите Рикардо изчиства дуализмът от определенията на Смит. За работната заплата Рикардо оставя първото определение на Смит и освен това твърди че работната заплата е единственият трудов доход. Рикардо различава номиналната от реална работна заплата, като показва реалната работна заплата както от номиналната така и от равнището на стоките, които потреблява работникът. Рикардо извежда един не съществуващ закон за равнището на работната заплата(природен закон за равнището на работните заплати.) Ако растежът на населението е много бърз то работните заплати имат тенденцията да намаляват. Рикардо прави съществeна грешка в разглеждането на парите, той е в плен на така наречената количествена теория на парите, грешката в тази теория е отъждествяване на законите на движение на истинските пари и законите за движение на златните пари. Ако в продължителен период от време търговският баланс на страната е пасивен ще излезе голямо количество пари. Това ще доведе до намаляване на стоковите цени, заради по-малкото пари останали в страната. Това не е така защото той пропуска да вземе предвид ограниченото количество металически пари. Неразбирането на тези различия го води до тези грешки и за разбирането на въпросната заплата. Равнището на работната заплата се определя от икономически фактори, а не от демографският фактор.

На второ място при доходите разглежда печалбата – това е първата одръжка от труда на работника. Рикардо смята печалбата на всеобща форма на добавеният доход като част от нея разглежда рентата.  При Смит печалбата и рентата са 2те съществуващи форми на добавеният доход, а при Рикардо общата форма на добавеният доход е печалбата а рентата се разглежда от него като особен вид свръх печалба. Разглежда подробно диференциалната рента, рентатат по плодородие и обосновава това със закона за намаляващото плодородие на почвата, той смята че земята е ограниена по количество и различна по качеството, хората в своето развитие са преминали от по-хубава към по-лоша почва. Според него ценообразуването за рентата става на базата на най-лошата земя, тя определя разхода на труд и всички които обработват по-хубава почва получават разликата в диференциална рента.

Споделя количествената теория за парите – отъджествява законите на обръщението на книжните пари със законите за обръщение на металическите пари. Това е груба грешка тъй като книжните пари са само заменители на истинските(металически) пари. От тук прави сериозни грешки в теориите ми свързани с банките и кредита. Той е един от първите, които анализара банковото дело, но той силно обзценява ролята на банките. Разглежда ги като обикновени институти, които олесняват книжното прачино обръщение, разглежда ги като посредници на размяната. Не вижда огромната роля на банките върху реалният процес на икономиката. Смята че кредита израства от производството и изключително зависим от него. Той познава единствено производителното потребление на кредита.Така той разглежда лихвеният прозент като цена на кредита и счита че тази цена е част от средната норма на печалбата. Когато банката дава кредит на един производителен капиталист, когато той произведе стоката, продаде я и получи печалбата, той трябва да си върне лихвата. Този лихвен процент няма откъде другаде да дойде освен от тази печалба. С тази част той заплаща използването на заемните средства. Представяйки лихвения процент като част от печалбата, той счита че лихвеният процент може да бъде част от печалбата, но никога не може да заема най-ниската или най-високата част на печалбата. В анализа на Рикардо липсва от какво се определя лихвеният процент. Ако в една страна търговският баланс е активен, то в страната се натрупва голямо количество пари, тези пари води до повишаване на стоковите цени. Когато това се случи, то това предизвиква стремеж да се внасят повече стоки, така постепенно от активен баланса започва да става пасивен. Когато се натрупат много стоки в цената това от своя страна води до понижаване на стокивите цени, което затваря кръга.   Тази грешка идва от това че само книжните пари увелиават цените и съответно инфлацията, но златото обикновено се заделя в дъжавният трезор и не повлиява на цените.

Тези на Рикардо за кризите. Той не познава теорията за кризите на свръх производството. Времето, в което той живее е време на бърз икономически растеж. Той смята че кризи на свръхпроизводство може да се появи само по отношение на един или група продукти и това положение е само временно и то може бързо да бъде преодоляно. Рикардо казва че всяка покупка е едновременно и продажба и всяка покупка е едновременно и продажба.  В реалният икономически процес покупката и продажбата са независими една от друга и се разкъсват във времето, в това разкъсване се крие реалната възможност за кризи на свръхпроизодството.

Популярен икономикс

 Всички те се занимава с творчеството на Смит и Рикардо – това ги дели на 2 големи клона. Появяват се през 30-те години на 19 век и основа за техните теории представлява забавянето на икономическият растеж, излизането на икономическата сцена на класовото противоречие. Всичко това води до изводите че развитието на капиталовата икономика не е толкова гладка, колкото при Смит и Рикардо. Това ги кара да изведат свои теории. Към вулгарната школа спадат Жан батист Сей, Фредерик Севи, Томас Маутос, Джейм Мил и Джно Мил. Жан Батист Сей е първият основен критик на Смит.  Той е в разврив с тудовата икономика на Смит.

Жан Батист Сей

  1. Производство, полезност, стойност
    1. Производството при Сей е процес на оказване на услуги от трите фактора на производство, които създават полезност и съобщават за стойността. Факторите при Сей са: капитал, труд, земя. А доходите са както следва: печалба, работна заплата и рента. Факторите оказват услугите. И трите фактора участват в образуването на стойността. Всеки фактор има тяло, докато при Стим и Рикардо е само труда.
  2. Теория за разпределението –
    • Печалбата е възнаграждение за услугата на капитала, дели се на 2 части:
      • Лихвен процент – свързан само с фактора капитал
      • Предприемачески доход – той е възнаграждение за риска и таланта на предприемача.
    • Работната заплата- също е възнаграждение, но за обикновеният работник. Сей за пръв път въвежда фигурата на предприемача.
    • Рента – плод от услугите на фактора земя
  3. Закон на Сей за пазарите(реализацията) – всяка покупка е едновременно и продажба. Криза при Сей няма, допуска само частична криза, при него винаги съвкупното търсенее равно на съвкупното предлагане. Пазарното равновесие се осъществява от цените. Парите при Сей са само един посредник в размяната. Сей е за хармоничното развитие.

Малтус:

Теория за народо-населението. Населението расте в геометрична прогресия, а средствата за съществуване в аритметична.

Икономическите възгледи:

  • Стойност – стойността при Малтус се определя от труда за производството на стоката + печалбата от авансираният капитал. Малтус има предвид двата вида труд – живият труд и овещественият труд
  • Печалба – образува се в обръщението и е част от разходите по производството т.е. тя е част от стойността
  • Теория за реализацията при Малтус – поставя си въпроса, коя класа осъществява реализацията:
    • Не са капиталистите, защото едните продават, а другите купуват т.е. те търгуват помежду си и не осъществяват друга реализация освен тяхната
    • Не са работниците, защото получават ниски работни заплати, дори да се увеличи работната заплата това не е разрешение, защото се увелечиват производствените разходи.

Необходима е една трета класа т.нар. „трети лица“ – не производителната класа. Това са ленд лордовете(земевладелци), духовенството и всички които получават рента. Те не произвеждат, а само потребяват. Докато при Сисмонид са дребните стокопроизводители. Грешката, която прави Малтус, я допуска и Сисмонди. Той разглежда само личното потребление, а пропуска производителното потребление.

Фредерик Бастя – французин и последоваел на Сей

Стойност – определя се в резултат от услугите на факторите

Лихвения процент – резултат от услугите на капиталиста

Капиталът е резултат от хармонията в обществото. Има три корена: предвидливост, разумност и скромност в храненето

Джеймс Мил – роден е през 1773г. В Шотландия в бедно семейство, завършва теология. Бил е философ и икономист.

Произведения:” Елементи на политическата икономия” 1821г. В това произведение Мил систематизира идеите на своя учител Рикардо. Доразвива трудовата теория за стойността  на Рикардо. Мил вижда противоречието в закона за стойността, не съгласува стойността с печалбите. Стойността е резултат не само от живият, но и от увещественият труд. Според него работникът е получил в аванс работната заплата и целият продукт принадлежи на капиталиста. Смята Рикардо за свой учител. Мил използва пример със старо и младо вино. Източник на стойността също така е и овеществения труд освен живия.Стойността се създава и от натрупания, освен от живия труд. Капиталът създава стойност. Прави опит да обясни и процеса на размяната между живия и овеществения труд. При размяна между труда и капитала, по-малкото количество труд се разменя срещу по-голямото количество труд, които производителя е възложил. Мил представя работника и капиталиста като съсобственици на произведения труд – единия с труда си, другия със средствата си. За по-голямо удобство  на работниците предприемача им изплаща тяхната част във вид на работна заплата. Определяне на делът на работника – определя се с конкуренцията между него и предприемача /пазарлък, търговска сделка/. Джеймс Мил е един от създателите на Лондонския университет.

Джон Стюърд Мил

Стойност – свързва тезата за търсенето и предлагането с производствените разходи естествените закони са свързани с производството, а законите за разпределението със социално политическите. Мил разделя законите на производството от тези на разпределението, според него, производството се ръководи от обективни естествени закони, а разпределението зависи от традициите, обичаите и нравите в дадено общество. Според Мил, са възможни реформи на основата на частната капиталистическа собственост. Той предлага прогресивно данъчно облагане върху наследството и върху рентата.

Дребнобуржоазна политическа икономия

Жан Шарл Леонард Симеон ди Сисмонди(швейцарец); Пиер Пордон(французин) и в двете страни има запазено дребно производство, което води до стремежа да се запази този традиционен вид, но това е времето в което много бързо навлиза международният индустриален капитал, това води до фалиране и изтласкване на дребните собственици, това е много силно негативно за мислителите в тези страни и затова те създават тези свои възгледи. Затова и представителите на тази школа се занимават предимно с дребното стопанство и това дребно стопанство е гарант на запазване  на статуквото. Сисмонди смята че едно чисто капиталистическо общество е невзможно безпрепяствената реализация на продукта, защото богатите капиталисти купуват много защото са богати, но са малко на брой, работниците са многобройни, но те са бедни и не са в състояние да реализират продукта. Ето защо трябва да има 3то съсловие от дрени стоко производители. Сисмонди смята че за кратко време може да се ползва външният пазар, като изход от свръхпроизводството, но идва времето когато и външният пазар ще се затвори, т.е. в чуждите нации ще бъдат затворени всичките нисши. Но това е невъзможно защото дребното производство ражда еднрото производство.

Пиер Прудон – Методология – Прудон анализира стопанската история в статично състояние, а в неговото движение и непрекъснато развитие. Методологията си Прудон изгражда върху диалектическата философия на Хегел. Всяка икономическа категория според Прудон представлява антиномия, която съдържа противоположни и борещи се помежу им идеи-това са тези и антитези. Резултатът между борбата на двете противоположности е възникване на нова антиномия, която също съдържа теза и антитеза и т.н.

Историята според Прудон представлява движение на идеи. Той разглежда икономическата еволюция като израз на движението на категория, всяка от които представлява икономическа фраза. Според Прудон съществуват 10 фрази: разделение на труда; на машината; на конкуренцията; монополите; държавата; търговският баланс; кредит; собственост; комунизъм; население;

Това разделение на труда създава възможност за увеличаване на богатството, но от друга страна предполага, че само малка част от хората биха получили част от самото богатство.

Машината според Прудон е символ на свободата и господар на човека над природата, но заедно с това внедряването й в производството остава част от работата без работа.

Конкуренцията според Прудон разгръща индивидуалните възможности на човека, но поражда и монопол. Прудон е привърженик на икономическия либерализъм. Според него разделението на труда и свободната размяна на стоки и услуги са необходима основа на естествените икономичеки взаимоотношиния. Установяването на капиталистическата собственос според Прудон нарушава естествените закони на размяната. Тази собственост води до създаването на нетрудови доходи. Излишъкът, който е създаден чрез труда на работника се получава от собственика на капитала и земята, това според Прудон е несправедливо и затова той прави заключение, че собсвеността е кражба.

Конституирана стойност – според Прудон всяка стока притежава разменна и потребителна стойност, които се намират в постоянно противоречие помежду си. Синтеза е т. нар. конституирана стойност. Според Прудон конституирана стойност се установява по време на разменната. Прудон опреличава общото богатство с химично съединение, както хим. елементи встъпват в съединение само в определена пропорция, така и общото богатство се основава на пропорции на своите елементи. Чрез размяната отделните елементи се съединяват в 1 органично цяло и в конституирана стойност.

Конституирана стойност, която е установена по време на размяната вече не е нито потребителна, нито разменна.

Теория за парите – Парите винаги притежават конституирана стойност. Според Прудон златото и среброто са първите стоки, чиято стойност е конституирана. Според него парите са инструмент на експлоатация, причиняват дисхармония в обществото  и за това трябва да се премахнат. След като определени стоки, като златото и среброто са станали пари, Прудон предлага да се учреди банка, която да издава бонкноти, вместо срещу злато и сребро, срещу стоки. Банките ще приемат стоки и ще определят тяхната стойност, която ще отбелязват върху издаваните квитанции. Собствениците на тези квитанции ще могат чрез тях да купуват необходимите стоки. Така, спореи Прудон всички стоки ще станат пари и ще притежават конституирана стойност.

Социалистически икономически доктрини

Още в ранните периоди на натрупване на капитала възникват възгледите на т.нар. утописти. Тези утописти са започнали да търсят варианти, които да са по справедливи за обществото. Те се наричат утописти, защото тяхните идеи не са толкова добре усновани, самият произход на думата утопия буквално означава „не място“ Тази дума навлиза от заглавието на основното произведение на Томас Мор, което се нарича утопия. Това са представителите на така наречения утопичен комунизъм. Всички работят заедно, живеят в хармония и т.н. Предлага се това общество да се развива на базата на общата собственост т.е. да се елиминира частната собственост. Разпределението се предлага да се извършва според потребностите, а разпределението на труда на базата на собствените си възможности. Томас Мор е изгорен на клада за тези свои идеи, които постепенно отмират. По-късно през 18-19век се появяват идеите на утопичния социализъм, това е време, когато повечето конфликти между наемния труд и собствените капиталисти преминава в един по сериозен стадии. Тези идеи се появяват в Англия(Робърт Оуен) и Франция(Сен Симон, Шарл Фурие) – загърбват частично или цялостно съществуването на частната собственост, в сферата на разпределението на продукта и тримата предлагат социалистическият принцип на разпределението – всеки получава толкова колкото си е изработил. Най-интересен от тези мислители е Робърт Оуен, който освет теоретик е бил и практик. Прави 2 големи опита напрактика да приложи своите виждания. Първо изисква обществена собственост на средствата за произвоство и не допуска частната собственост и допуска че всички хора могат да живеят в една община. Създава община Нюленарк в Шотландия, където почти цяла година просъществува тази организация. По-късно в САЩ създава общината НоваХармония, където започва да се развиват неговите идеи – базплатно образование, здравеопазване и т.н., тази негова идея просъществувала 2 години. Всички тези автори обрисувайки обществото, давайки интересни идеи в организацията на обществото, те не предлагат тази обществена сила, която би могла да реализира тези проекти. По-късно в Марксовата икономическа теория се вижда тази идея, която би могла да реализира подобен строй.

Марксовото икономическо учение

То има 3 идейни източници:

  • Утопичния социализъм
  • Философията на материализма създадена от Фоервах
  • Диалектиката на Хегел

В основата на икономическото учение стои класическата школа на Адам Смит и Рикардо. Маркс всъщност е истинският последовател на класиците, защото той възприема от класиците трудовата теория на стойността. Марксизма възниква в средата на 19 век и се развива във втората половина. Основоположници са Карл Маркс и Фридрих Енгелс, които развиват идеите си чрез коренсподенция помежду си. Първоначално издават ръкописи, които да видят дали ще имат привърженици. По-късно излизат 3те големи тома на „Капитлът“, Енгелс е бил по скоро философ. Първи том – „Процесът на капиталистическото произодство“. Втори том – „Процесът на обръщението на капитала“. Трети том – „Процесът на капиталистическото производство взето в неговата цялост“. Има и четвърти том, но той носи свое название – „Теории за придадената стойност“. Той нарича придадената стойност, това което ние наричме добавена стойност. Разделя е на печалба, лихва, рента, дивиденти и т.н. Дава и различни обозначения на различните величини. Марксизма възниква във време когато противоречията между двете основни класи на капиталистическото общество излизат в явната си форма. В тази доктрина се казва, че масите не искат да живеят постаро му, а собствениците не могат да управляват обществото поново му. Под производителни сили Маркс разбира всички тези възможности на произвоство(оръдия на труда, технологии, материали, суровини – мъртъв труд + живият труд.) Производствените отношения се създават на базата на отношенията на хората по повод на производството(собствеността). Съвкупността от производителни сили и производствени отношения определя начина на производство. Свързва производителните отношения със собствеността. Прилага диалектическия метод на анализ. Той за първи път свързва материалистическото разбиране за обществото и за стопанството със диалектическият подход в анализа. Материалните условия на живот, определят развитието на човека и от там производствените отношения в обществото.  Маркс поставя основна задача в своите произведения е анализа на производствените отношения. Стои теорията за придадената стойност като част от трудовата теория за стойността. Маркс възприема изцяло идеята за Рикардо че трудът е единствен източник на стойността включително и на придадената стойност, като част от стойността. Така той развива идеята за експлоатацията на труда, като смята че наемният работник създава продуктът и придадената стойност в него и съвсем неправомерно придадената стойност се присвоява от собственика на капитала. Идеята на Маркс в тази посока е свълзана с разбирането на работната сила като стока. Работната сила подлежи на покупко-продажба. Еквивалент на работната сила е работната заплата. Когато собственика купува, наема работника, той му обещава определена работна заплата. Когато работникът започне да се труди той има възможност да произвежда продук по-голям от продукта който трябва да произвежда. Разликата между продукта който произвежда работникът и заплащането е придадената стойност, според Маркс той принадлежи изцяло на собственика. Според Маркс съществува абсолютна и придадена стойност. Относителната стойност се създава в първите 4 часа от работния ден, когато работника си изработва заплатата и създава продуктът, а във втората част на работният ден се създава пределната стойност, която Маркс нарича Абсолютна стойност. Маркс различава основен и оборотен капитал. В основния включва оръдията на труда и другите средства за производство, а в оборотния включва суровините и материалите и работната сила. Капитала се дели на основен и оборотен във връзка с това каква функция изпълнява веществената част на капитала в производственият процес. Маркс дели за пръв път капитала на постоянен и променлив. Това деление е свързано с идеята на Маркс че работната сила е стока. Работната сила е променливия капитал, а всички останали елементи на капитала са постоянен капитал. С това деление Маркс иска да покаже че постоянният капитал може само да предава свойта стойност в произведения продукт. Променливият капитал има способността да създава продукт, който надхвърля нейната стойност. Основна клетка на икономическият процес е стоката. Стока е всеки продукт, който изпълнява 2 важни условия. Първо той е продукт на човешкият труд и второ трябва да е предназначен за пазара(продажба, размяна – за да има смисъла на стока). В стоката Маркс разграничава 2 страни потребителна и разменна стойност. Под потребителна стойност разбира всички онези качества на продукта, с които той удовлетворява някаква човешка потребност. А разменната стойност е количеството труд вложен за производството на стоката. Маркс разглежда и качеството на труда – като прост  и сложен труд. И теорията за средното обществено необходимо работно време като основа на средната стойност. Маркс разграничава конкретния от абстрактният труд. Трудът изразходван в неговата целесъобразна форма е труд който създава потребителната стойност. Абстрактният труд е този при който се абстрахираме от негова целесъобразна форма и си го представяме като разход на човешка енергия(умствен или физически) – този труд създава разменната стойност. Абстрактният труд е функция на работната сила.

Напиши коментар