Лекции УНСС Блогът на Петко Иванов

Лекции по Основи на правото – проф. Христина Балабанова – УНСС

Университет: УНСС

Предмет: Основи на правото

Преподавател: проф. Христина Балабанова

Коментар: Лекциите са доста подробни и са напълно достатъчни за подготовка

Подкрепи блогът: Тъй като поддръжката на сайта и оформяннето на подобни материали изискват доста време и ресурси ще съм благодарен ако разгледаш някои проморциолни продукти, със специално намаление за читателите.

 

Произход и същност на държавата и правото. С-ма на правото.

 Държавата и правото като институционни образувания не следват постоянно човешкото развитие. Що се отнася до държавната институция, за нейната поява има 2 пътя – Римски и Пруски (Германски).

            -Римски – х-терно, че от полиса (град-държава), с нарастването на градаи населението се стига и до нарастването на държавата и в крайна сметка се формира Римската империя.

            -Пруски – х-терно за него е: разпокъсаност, енори, отделни градове, след което се обединяват в една държава. Бисмарк – първо обеднение, райх.

Независимо по кой път е възникнала държавата, тя има няколко признака:

            – Империум (imperium) – държава, власт, града, територия, население, апарат за потискане (затвори, армия, полиция и т.н.)

-В днешно време държавата има статут на ЮЛ на публичното право,  в това й качество – фиск (имущество), наименование, държавата се представлява от президента, фиска – от министъра на финансите. Държавата се създава от акт и има териториална власт.

Причини за поява на правото:

            -защита на собствеността, гарантира собствеността на рода племето семейството…;

            -необходимост от запазване на човешкия род – забрана за кръвосмешение, съществува и до ден днешен;

            -увеличаващия се брой на населението – нужда от удовлетворяване на общите потребности нараства (пътища, търговия)

Теории за произхода на правото:

            -теологична теория – обяснява произхода с божествения произход; прераства в теория за 2та меча;

            -патриархална теория – правото в държавата се отъждествява на бащиното право в семейството(както съпругата и децата се подчиняват на бащата, така и подъниците се подчиняват);

            -патримониална теория – патримониум – гарантира се собствеността на владетеля;

            -психологична теория – плод на човешката психика и разум;

            -теория на Жан-Жак Русо – обществения договор, от раждането си сключваме този договор със съответната държава и доброволно се освобождаваме от своите права и свободи в името на общото благо;

            -теория на К. Маркс – промяна в производствените отношения;

Всички теории имат 2 същностни белега:

            -правото регулира отношенията между хората, право извън човешкото общество няма;

            -връзката на правото с държавата, то се гарантира с принудителната и сила;

Различаваме правото от всики останали регулатори.

Правото е система от правни норми, които представляват регулатор на обществените отношения и чието изпълнение е гарантирано с държавна принуда.

В системата на правото различаваме:

  1. Национално право
  2. Международно право
  3. Право на ЕС
  4. Публично право (наблюдава се в империума – конституционно, административно, финансово, данъчно)
  5. Частно право (гражданско, семейно, трудово вещно)
  1. Материално(чисто административно, очертават конкретните права и задължения)
  2. Процесуално(граждански)

 

  1. Правни отрасли – изгражда се въз основа на 2 критерия:
  • Предмет на правно регулиране – обществените отношения, които ще регулираме, повече на брой с обща специфика за да може нормите да формулират отрасъла. В административното право(отношенията на държавата), гражданско право(имуществени отношения)
  • Метод на правно регулиране
  1. Правни институци

Нормите на кодексите посочват какъв ред трябва да следваме, за да реализираме правата си.

Методите в правото биват императивен и диспозитивен:

            -Императивен е метод на „власт и подчинение” и е типичен за публичните права

            -Диспозитивен е метод на субектите – в частните права (гражданско, семейно)

От двете се формират правните отрасли – наказателно право, административно право, финансово право.

Правния институт е по-малък комплекс норми, които уреждат определен вид обществено отношение – вина, несъстоятелност, юридическа отговорност.

 

Правни норми – понятие, видове, структура, действие

Първоначално отношенията между хората са се регулирали с норми на морала, обичая, религиозни норми. Тези норми са се прилагали с остатъчна задължителна строгост, че не е била необходима появата на друг социален регулатор. Едва по-късно с появата на държавата се появяват и първите правни норми. Първообраза им са нормите „табу” (забраните). Те са от вида „не кради”, „не убивай”. Те и до ден днешен съществуват в законодателството. Правната норма е най-малката градивна частица на правото. Тя съдържа в себе си в един статичен вид, модела на правомерно управление, което субектите трябва да имат съобразно правния ред. Тя е общо-абстрактно правило за поведение на субектите. Общо, защото се отнася до всички нас. Тя е формирана по начин, който позволява нейното многократно прилагане. Правната норма е едно логическо предписание до този, който я чете. То е изградено по формулата „ако – то”.

Триелементна структура на правната норма:

            -хипотеза – онази част, в която се съдържат фактите, които като настъпят, трябва да имаме определено поведение;

            -диспозиция е самото правило за поведение;

            -санкция – последицата (положителна или отрицателна), ако нямаме това поведение

Трите никога не са на едно място.

Единствения елемент, който не може да липсва е диспозицията. Който чете нормата е длъжен да събере трите части, за да разбере, какво трябва да е неговото поведение.

Видове правни норми:

            Според отрасъла – конституционални, административни, семейни

            Според диспозицията:

                        -забраняващи (наказателен кодекс)

                        -задължаващи (закон за гражданската регистрация)

                        -опълномощяващи (предоставят блага, права, правни статути – Закон за висше образование)

            Според съдържанието биват материалноправни – какви конкретни права и задължения имат субектите – материален закон – семейния кодекс; процесуални норми – посочват реда, по който може да реализираме правата и задълженията.

            Според диспзицията си – метода (2)

                        -императивен – предоставят само един единствен модел на поведение;

                        -диспозитивен – предлагат различни модели и всички са правомерни;

            Според санкцията

                        -алтернативно изградена – „или – или”

                        -кумулативно – „и”

Действие на правните норми в 2 насоки:

  • Юридическата сила на акта е действието на актовете един спрямо друг, тази сила е различна. Тя се определя от мястото което автора на акта заема в апарата. В този случай говорим за йерархия в нормативните актове.

Разбираме действието на нормативните актове един спрямо друг. Юридическата сила е различна и се определя от мястото, което авторът на акта заема в Апарата. Обвързваща сила е действието на актовете спрямо адресатите (граждани или организации). Обвързващата сила е една – няма значение какъв вид нормативен акт е приет.

  • В 3 направления:
    • Действия по време – начален и краен момент се различават. Началният момент е влизането на сила в акта. Правило на конституцията е че нормите влизав в сила 3 дни след обнародването в Държавният вестник освен ако в тях не пише нещо друго. 3 дневен срок – vocaholegis(образно казано – закона мълчи). Незнанието на закона не извинява незнаещия. Суспендиране (временно отмяна на закона, но не е същото като отмяна.) Изрична отмяна със същия по степен акт(закон се отменя със същият по степен акт.)
    • Действие по територията – правилото е че нормата и нормативния акт действат за територията на цялата страна, но може и за частни територии. Също така на български кораби, самолети, посолства и т.н.
    • Действие по отношение на лица – всички норми и нормативни актове – по отношение на законодателството засягат всички български граждани независимо къде се намират, засягат и чужденците, ако са на наша територия, освен ако нямат имунитет.

 

Източници на правото

Под източници на правото разбираме юридически форми, в които е изразена волята на законодателя. Това са само нормативни актове, които съдържат правни норми. На първо място и основен източик е конституцията. Втория източник – законите. Те се приемат, изменят, променят само от народното събрание – законодателната власт. Съобразно закона за нормативните актове закона е такъв нормативен акт чрез който се регулират 3 белега – регулира основните обществени отношения, пълно и трайно. Различни видове закони:

  • Конституционно значение, ЗСБ, ЗМСМА.
  • Общи закони – ЗЛС, ЗЗД, ЗС
  • Специални закони – ЗОС, ЗДС
  • Устройствени закони – ЗСВ ЗА – те са материално правни.
  • Процесуални са – АПК, ГПК, НПК.
  • Кодекс – голям като обем с много норми – Наказателен кодекс, Кодекс на труда.

Постановления – най-висшят акт на правителството, с него правителството приема правилници и наредби и с постановления решава основните въпроси  сферата на вътрешната и външната политика.

  • Правилници – приложение на закон в неговата тежест(закон за митниците)
  • Наредба – отделен текст(чл 15 от нещо си)
  • Инструкции – дават се указания на подчинени лица

Не са източници заповедите, повечето укази на президента, уставите на партиите, синдикалните организации, на търговските дружества, нормите на морала, обичая, религиозните норми, освен ако не са санкциорани от правото, съдебен прецедент (само в англо-саксонската система)

Същност и характеристика на правните отношения. Същност, съдържание, видове.

Централна категория в правото е категорията правно отношение. Съществуват две основни тези:

            -Професор Виталий – обществено отношение и правно отношение са 2 различни връзки;

            -Социално(общественото) и правно са едно и също нещо само че се регулират с правна норма.

В своето съдържание правното отношение има следните елементи:

            – субекти – Физически лица (ФЛ) и юридически лица (ЮЛ)

            – това, което е правно на тази страна е задължение на друга страна. Правно отношение е правната връзка между субектите чрез взаимните им права и задължения. Субективното право е призната и гарантирана от закона възможност на субекта да има определено поведение; да се въздържа или да търси съдебна защита.

Обект на правното отношение – онова, по което страните влизат в правна връзка – обект на правни отношения:

            -вещи – движими и недвижими;

            -правни действия – договори, поръчка;

            -обекти на интелектуалната собственост – лицензионният договор;

Предпоставки за възникването на правно отношение са наличието на правни норми и юридически факти.

Юридически факти – факти и явления от действителноста които се наричат юридически защото лежат в хипотезиса на правната норма. Основното им деление

  1. Юридически събития и действия (бездействия). Разликата е че при събитията отсъства воля от субекта за настъпване на правните норми. В бездействието има воля у субектите за настъпването на правните събития. Действия се делят на:

            -правомерни (договори, актове);

            -неправомерни (нарушения, правонарушения);

  1. В зависимост от правото:

            -правопораждащи;

            -правопроменящи;

            -правопрекратяващи;

            -правопогасяващи;

  1. Прости и сложни:

            -прости – 1 факт;

            -сложни – 2 или повече – фактически състави – всички трябва да настъпят, за да има правно отношение(избирането на министерски съвет, всички полагат клетва, подписването на клетвен лист);

Призумпция – правно предположение:

Фикции –  нещо измислено и несъществуващо, но се допуска че е така и прилагаме в някои случаи в действащото законодателство.

Видове правни отношения:

  1. Според отрасъла – данъчни и др
  2. Отношения в публичното прави и гражданското право
  3. Отношения на равнопоставеност(облигационни и граждански отношения – не участва държавен орган.)
  4. Материалноправни и процесуалноправни
  5. Хоризонтални и вертикални
  6. Субективните права биват:
    1. Вещно правни
    2. Трудово правни
    3. Потестативни субективни права(дисцииплинарно уволнение)
    4. Субективни задължения – признати от закона да има определено поведение съгласно другата страна

Субетки на правото –  това са лица, които по силата на правната норма са носители на права и задължения и носят самостоятелна юридическа отговорност. Такива са физически лица, юридически лица, държавни органи

Държавен орган наричаме еднолино или колигиално   ХХХХХ което притежава държавно властнически правомощия по разгръщане на държавното управление в страната.

Правосубективноста е основно юридическо свойство на личността, което си изразява в неговата правоспособност дееспособност и деликтоспособност. Съгласно закона за лизата и семейството правоспособноста на физическите лица е раждането и смъртта. Правоспособността не може да се ограничава.

Дееспособноста е способността на лицата сами с лични действия да осъществяват правата и задълженията си. В това отношение физическите лица се делят на 3 групи:

  • Малолетни до 14г.
  • Непълнолетни от 14-18г.
  • Пълнолетни над 18г.

Деликтоспособността е способността на лицето да отговаря за своите постъпки

Признаци:

  • Право на име(собствено, бащино(баща е този който бракът посочва, ако няма баща, а е отгледано от самотна майка се взима името на майката) и фамилно(името на рода или нейното фамилно ако е самотна майка)) И трите имена подлежат на смяна. В случаите когато името е „смешно или нагрубяващо“; когато бащата препознае детето си от самотна майка. Когато имаме случай на пълно осиновяване. Фамилното име може да се смени и при брак, като може да се добави като четвърти елемент, но може фамилното име да се вземе и от двамата.
  • ЕГН –
  • Постоянен адрес на територията на република България(получава се още при раждането и съвпада с адреса на родителите, ако след 14 години адреса се е променил се сменя автоматично, след това детето трябва да е съгласно със сменения адрес)
  • 3те акта за гражданско състояния – акт за раждане, брак и смърт – и трите са административни актове и са официални писмени документи и имат определени писмени реквизити.
    • Акт за раждане – месторождение, лицето което трябва да съобщи за събитието раждане(това е мъжът), ако това става в болница директорът трябва да съобщи(съобщава се в общината).
    • Удостоверение за брак – длъжностно лице, двамата стъпващи в брак като те трябва да отговарят на брачния кодекс(над 18 с изключение на 16, не трябва да са от един и същи пол, не трябва да са роднини по една и съща линия), свидетели, които могат да бъдат и чуждунци, те изграждат пубичния характер на съюза.
    • Смърт – починалия, този който съобщава за събитието(директора на болничното заведение, ако е вкъщи близък роднина, или който намиран трупа), този който регистрира смъртта. Ако трупа е без самоличност не се издава такъв документ

 

Белезите на физическите лица

  • Имущество
  • Национално
  • Семейно
  • Адрес
  • Органи за управление на имуществото
  • Наименования
  • Носене на самостоятелна юридическа отговорност
  • седалище

Три са основните способи по които възниква ЮЛ

  • нормативен – в момента се прилага предимно нормативния
  • разпоредителен – не се прилага
  • разрешителен – кооперации

Видове юридически лица:

  • Юридически лица на публичното право – държава, общини
  • ЮЛ на частното право – ООД
  • Юридически лица с търговска цел – всички търговски дружества ООД, консорциум и т.н.
  • ЮЛ с нестопанска цел – сдружеиня с идеална цел
  • Корпоративно устроени ЮЛ – да имат членска масия
    • Политически партии, синдикални организации
  • Фондации – нямат членска маса
  • ЮЛ с държавни функции – министерства, изпълнителни агенции, областни администрации
  • Такива които нямат никакви държавни фюнкции – БЧК
  • В зависимост от формата на финансирането биват:
    • На бюджетна издръжга – министерства агенции
    • Смесена – общинска администрация
    • На собствена издръжка – ООД
  • Юридическите лица имат правоспособност и дееспособност(но за разлика от физическите лица възникват от деня на учреждяването на самото ЮЛ). Те не са деликтоспособни, а на тях им се налагат само имуществени санкции.

 

Юридическа отговорност

 Това е парвен институт, съвкупност от императивни норми, които нещо си уреждат реда за налагане на санкции спрямо нарушителите.  В правото има 4 вида нарушения, които ангажират 4те вида юридическа отговорност:

  • Административно нарушение, което ангажира административната отговорност по
  • Престъпление – съгласно член 9 от НК престъплението е обществено опасно деяние извършено виновно и наказуемо по углавен ред.
  • Граждански деликт –
  • Дисциплинарна – по кодекса на труда. Реализилат се 3 вида наказания
    • Забележка
    • Предупреждение за увлонение
    • Уволнение

Държавна власт

Постдържавен орган разбираме единично или постколегианло звено от системата на апарата, което притежава държавно властнически правомощия за разгръщане и упражняване на държавна власт.

Тази държавна власт може да се полож и в основите на конституцията във формата на различни институции.

  • Съдебна власт
  • Изпълнителна власт
  • Законодателна власт
  • Президента
  • Конституционият съд

Как възниква органа – и т.н. да се направи на всички

КС – 12, на ротационен принцип се сменят н мандат от 9 години. разглежда дела като – противоконституционалността на закони и нормативни актове, противоконституционалността на избор на народен представител, приема оставката на президента, вице президента, емпийчмънт(трябва да се свали имунитета), обновява се на ротационен принцип с жребии.

Система на държавни органи. Органи на законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Президент и конституицонен съд.

Как се конституира органа? Как се прекратява дейността?

Какво означава – разбираме еднолично или колективно звено в Апарата, което притежава държавни правомощия. Сългасно конституцията от ’91 година с-мата на държавни органи е изградена чрез „принципът за разделение на властите”.

Народно събрание – законодателна власт – парламента

То се конституира по с-ма на пряка изборност, полага клетва и се подписва клетвен лист. По функционала с-ма, но в последствие народно събрание и с мажоритарен елемент – смесена с-ма. Мандат – 4г. – 240 депутата. То се свиква от президента, старото подава оставка и се отправя от най-стария в залата. Функциите на НС се групират:

            -законодателна функция – приема и отнема закони, приема бюджет, министерства, мир и война, приема официалните празници, амнистия;

            -контролна функция – изпълнителна власт – петък (ПК), вот на недоверие – сваля се правителството, министър, дейност на БНБ, юридически актове (обръщения, изявления)

Нормативни актове – закони, решения, комисии. Функциите се прекратяват с изтичане на 4-годишния срок. Предсрочни избори – ако не може да формира правителство.

Изпълнителна власт – министерски съвет, министър-председател, вице-премиери, министри, председатели на държавни агенции, председатели на държавни комисии, директори на изпълнителни агенции, областни управители, кметове.

Министър-председател – няма в президентска република (имат държавен секретар – изпълнява волята на президента), типичен за парламентарни и полупарламентарни републики. Кой може да бъде министър-председател? – неосъждан бълг. гражданин, минимум на 21г. Норми от ‘91г. – да има висше образование. Не е задължително да е народен представител – намира се в тройно правно положение:

            -политическо лице и лидер на партията (коалицията);

            -той е член на колективен орган (Правителство) – министър, пръв между равните, ръководи

            -едноличен орган с обща компетентност; Определения вицепремиер координира министрите, директорите на изпълнтелни агенции. Правилно на конституцията – НС зависи от министър председателя (смърт, невъзможност, вот на недоверие, оставка)

            -министър на държавната администрация;

Функционален имунитет на магистратите – несменяем след 5 години.

Следствие, прокуратура – в съдебната власт.

Дела – граждански, наказателни, административни (ВКС)

Административни – 2 инстанции (ВАС)

Прокуратура – централизирана

ВСС – 25 души – председател – министър на правосъдието

Етична комисия

КС – не е в съдебната система – заедно с президента (от ‘91) – 12 висши магистрати – 1/3 от парламента, 1/3 от президента, 1/3 от двата съда – 9 годишен мандат

Импийчмънт – сваляне на имунитета, дели от конституционосъобразността на законите, приема оставката на президента.

Президент – навършил 40г., неосъждан, в една листа с вицепрезидента – мажоритарна с-ма, подписва клетва. Той е държавен глава, които олицетворява единството на нацията. Правомощия:

            -само той има президентски прав – референдум, вето, указ;

            -чисто административно, указите подлежат на контрасигнатура, представителни правомощия, главнокомандващ, дава убежище, амнистия, 2 мандата максимум, прекратява се при смърт, държавна измяна, оставка.

Административно право. Предмет метод и система.

Идва от латински и означава управлявам, разпореждам, нареждам, той е по стария термин от управление и затова е дал името на отрасъла. Адм право е основополагаш правен отрасъл. А негова родина се счита западна европа. Като основополагащ отрасъл се формират нови отрасли – финансово, данъчно, митническо и т.н. Като самостоятелен отрасъм адмнистративното право се характеризира със свой собствен предмет и метод на правно регулиране. В предмета се включват обществените отношение, които се развиват в процеса на разгръщане на държавното управление в страната. Държавното управление във функционален смисъл е държавна властническа под законова дейност по общо ръководство организация и контрол на всички сфери на обществения живот. Държавното управление се развива от органите на изпълнителната власт в държавата. Те са:

  • Министерски съвет
  • Министър председател, вице премиер и министри
  • Председатели на държавни комисии и директори( областни управители и кметове)

Работят с изградените в тяхна помощ администрация

Администрацията само на изпълнителната власт включва:

  • Собствената администрация на министерски съвет
  • Министерства
  • Държавни агенции
  • Държавни комисии
  • Изпълнителни агенции
  • Областни
  • Общински

Метода на административното право е императивен властнически метод, винаги в господстваща позиция е административния орган(той нарежда). Основните източници на отрасъла.

Системата на административното право се дели на 2, като всяко от двете деления има обща и специална част:

  • Материално административно право
  • Административно процесиално право

 

Административно правни норми и административни отношения

Административно правната норма е общо правило за поведение бощо абстрактно правило за поведение, което регулира отношенията в сферата на държавното управление въз основа на това правило се развиват административните отношения  и изпълнението на тези норми е гарантирано с държавна принуда. Административно правната норма е вид правна норма, което означава, че съдържа всички белези на общото понятие плюс някакви специфични елементи. Тази специфична характеристика се проявявава в няколко посоки:

  • Приложно поле – тези норми се наблюдават в сферата на държавното управление(закон за личните данни и др.)
  • Те винаги имат в поголямата си част императивен характер(задължителен характер) Те дават един модел и отклонение от този модел не може да има.
  • Имат 3 елементната структура, но някои учени считат че тяхне специфика е и четвърти елемент(поощрението).
  • Санкцията обикновено е алтернативно изграден

Видове:

  • Норми отнасящи се до всички общи случаи – закона за гражданската регистрация, закона за българското гражданство,
  • До групи лица – закона за отбраната, за висшето образование
  • Норми до отделни специални случаи – ползвателите на народния театър или народната библиотека

Според диспозицията си :

  • Случаите при които законодателят ни дава няколко варианта
  • Забраняващи норми – забрана за носене на оръжие, забрана за напускане на дадено място
  • Задължаващи норми –
  • Оправомощаващи – създават права и блага за субектите

Въз основа на тези норми се учредяват административното правоотношение:

Административното правоотношение е обществено отношение регулирано с административно правна норма. Основното деление на тези правоотношения е:

  • Вертикални:
    • Принципа на организациянната подчиненост(всички приличат на пирамида и най-отгоре е министъра)
    • Ведомствена власт –
  • Хоризонтални – два държавни органа създават съвместен административен акт
  • Организационни

Биват материално правни

В зависимост от това между кои субекти се развиват биват:

  • Държавен орган физическо лице – издаване на лична карта
  • Държавен орган юридическо лице – разрешение за определана търговска сделка
  • Държавен орган държавен орган – областен управител отменя заповеди на кмета издадени при упражняване на държавни функции
  • Държавен орган – държавен служител

 

Административен акт. Държавна служба. Държавни служители

Административният акт е едностранно властническо волеизявление на държавен орган. Законовото определение на индивидуален административен акт лежи в чл. 21 на АПК(административно процесуалният кодекс) Тази дефениция съдържа и специфините белези на понятието:

  • Автор на административен акт може да бъде само държавен орган
  • Този акт е юридичеки факт от него настъпват правни последици, а именно адвимистративни права, задължения или статути.
  • Тъй като е волеизявление административният акт по общ план е юридически факт и по специално правомерно юридическо действие. По това че е юредически акт и влоеизявление той се различава от договорите. Основната разлика между един договор и един административен акт се състои в това че административният акт винаги има властнически характер. Един договор по дефиниция е едностранен, докато административният акт по дефиниция е едностранно властническо волеизявление. Административния акт се различава освен от договорите и от т.нар. материалнотехнически действие.
  • Основната класификация на тези актове е:
    • Нормативни – наредба – Нормативният акт съдържа правни норми и се отнася до всички(постановления, правилници, инструкции и т.н
    • Индивидуални – заповед – .) Индивидуалният акт съдържа конкретно предписание до конкретно лице.
    • Общи ненормативни – заповед на кмета партиите да почистят предизборните плакати – също имат конкретно предназначиение, но се отнасят до група лица.

Според съдържанието си те биват:

  • Отежняващи – когато ни създават задължения, забрани тежести
  • Облагоприятстващи – когато ни създават права или статути

В зависимост от начина на пораждане на последиците те биват:

  • Конститутивни – с тях тепърва възникват правните последици
  • Декларативни – данъчния ревизионен акт – признава задължението към държавата, но не го поражда.

Според формата си те биват:

  • Писмена форма – правилото в администрацията
  • Устна форма – полицай прави забележка устно
  • Конклудентни действие – това са жестове мимики от които съдиме за наличието на воля.

Отказите на администрацията са актове с отрицателно съдържание и те биват:

  • Изрични
  • Мълчаливи

В зависимост от интензитета на властническото въздейсвие биват:

  • Със силен интензитет – правилник наредба
  • Със най-слаб интензитет – удостоверителни административни актове(диплома, лична карта и т.н.)

В зависимост от това накъде е насочено държавното управление в страната:

  • Външни – наредба, правилник
  • Вътрешно служени – инструкции и вътрешно служебните заповеди

Всички административвни актове подлежат на съдебен контрол. Нормативните-административни актове подлежат или се успорват само по съдебен ред.

 

Държавна служба и държавни служители

Държавната служба по смисъла на конституцията е едно по-широко понатие и съгласно решенията на конституциионният съд вклучва държавна служба в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. По смисъла на административното право, държавната служба е едно по-тясто понятие под което разбираме – упражняване на държавна власт от името на определена държавна институция. Същинската държавна служба е наблюдаваме единствено в изпълнителната власт. Съгласто закона за държавният служител носители на държавна служба са държавниту служители. Държавният служител е лице, което работи в държавна администрация намира се в служебно правоотношение с нея и подпомага дейността на съответния държавен орган. Не са държавни служители:

  • Лицата които имат статута на органи – министри
  • Членовоте на политическите кабинети
  • Не са държавни служители лицата, които извършват материално техническа дейност

Два вида държавни служители:

  • Ръководни
  • Експерти

Още в стъпването си в длъжност държавниея служител:

  • Придобива ранг
  • Длъжен е да изпълнява задълженията си
  • Да пази държавна тайна
  • Не може да изразява мнението си защото се счита за мнение на институцията
  • На облекло има право
  • Има право свободно да се придвижва извън страната
  • Декларира имуществото си при настъпването си и всяка година до 31 март трябва да го декларира отново.
  • Държава им плаща осигуровките
  • Имат право на 6 заплати
  • Имат право на няква стачка

 

Административен контрол, административна принуда и административнаотговорност

Контрола който се упражнява в административната власт от органи наизпълнителната власт спрямо субекти от същата власт се нарича административен контрол. По начало контрола е функция на управлението, той представлява система от мерки за наблюдение, съпоставка, на зададеното с установеното положение, оценка и набелязване мерки на въздействие спрямо актовете и спрямо лицата. Изпълнителната власт е подложена на контрол от всички. Административния контрол бива 2 основни вида:

  • Централистичен контрол – този който се упражнява вътре в едно ведомство, вътре в една администрация. Основанието за упражняване на този контрол лежи в ръководното положение на органа спрямо подчинените лица. Той е най-ефективен защото :
    • Не е обвързан с никакъв закон а лежи в структурата на администрацията
    • Не е свързан със срокове, процедури, сезиране, форми
    • Обхваща цялостната дейност – юридическа и материално-техническа
    • Най-ефективен и по отношение мерките на въздействие
    • По отношение на юридическите актове мерките на въздействие се отнасят за отмяна изцюло или от части на акта
  • Специализиран административен контрол –  контрола който различните инспекции(РИОКОЗ и т.н.) упражняват спрямо подчинените. Този контрол не е така ефективен защото:
    • Винаги почива на специален закон, който предвижда срокове процедури и т.н.
    • Обхваща само част от дейността на подконтролното лице
    • Обикновено е текущ, по-рядко последващ.
    • Мерките на въздействие не са толкова ефективни(глоби)
    • По отношение на юридическите актове като санкция се предвижда само спиране, а самата отмяна на акта се извършва от автора.

Административна принуда – разглеждаме го в тесен и широк смисъл:

  • Тесен – тя е административно наказателната отговорност на лицата
  • Широк – включва освен административно наказателна отговорност + Принудитено административни мерки(ПАМ)

Субекти на тази принуда са физически лица навършили 18 години, по изключение 16, ако са били вменяеми. Субекти са ЕТ и ЮЛ, но на последните се налага само имуществени санкции.  Административно наказателната отговорност се носи за извършено административно нарушение, съгласно чл. 6 от ЗАНН административното нарушение е деяние, действие или бездействие извършено виновно с което се накърнява установеният в страната ред на държавно управление и което се наказва с административна санкция наложена по административен ред. Приготовлението и опита не се наказват освен в  предвидените от закона случаи. Самото административно нарушение се констатира с акт за установяване на административно нарушение, който по същество е удостоверителен административен акт и се издава в момента на извършването или не по-късно от 3 месеца. Самото наказание се налага с наказателно постановление, което е правораздавателен акт и се издава в едномесечен срок, но не по-късно от 6 месеца. Административните наказания предвидени в ЗАНН са:

  • Обществено порицание
  • Глоба(до 10 лв квитанция, 50лв фиш, акт – максимум 3000)
  • Временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок от 3 месеца до 5 години.
  • Всичко останало не е административно наказание.

 

Имуществена отговорност на държавата и общините за вреди – за нарушение се носи административна отговорност най-често глоба. Закон за отговорността надържавата и общините. В закона са предвидени 2 основни хипотези:

  • Ако не се знае кой е действителният причинител на вредата или ако се знае и той се е укрил. В този случай отговорността се поема от държавата. Тя отговаря не на принципа на вината, а въз основа на теория на риска. Тя носи риска от неправилния подбор на кадрите които работят в апарата за нея. Самият иск се преявява срещу съответната администрация.
  • Когато се знае длъжностното лице, което е издала незаконообразният акт и тогава искът се насочва директно срещу него, като закона за държавния служите казва че той заплаща обещетението солидарно с държавата(50-50)

 

Административен процес

 Административния процес – самостоятелен правен отрасъл съвкупност от административно процесуални норми, които с метода на процесуалното неравенство до съдебните производства и метода на процесуалното равенство в съдебните производства посочват реда за разгръщане на държавното управление в страната. Административния процес у нас е разделен на 2

Административния процес представлява съвкупност от множество административни производства. Самото понятие административен процес го разглеждаме също в тесен и широк смисъл на думата:

  • Тесен – това е съдебното разглеждане на административни спорове
  • Широк – включват се освен съдебните производства и всички останали производства

 

Гражданско право

Гражданското право е основополагащ правен отрасъл, то води началото си от Римското право, но римляните са включвали в това число и наказателното право. Гражданското право дава начало на много други правни отрасли. Гражданското право като самостоятелен отрасъл се характеризира със своия предмет и метод на право регулиране. В предмета се включват 2 групи обществени отношения:

  • Имуществените отношения между граждани и организации
  • Свъризаните с тях неимуществени отношения(попечителство, произхода)

Метода е метод на равнопоставеност на субектите или т.нар диспозитивен метод, гражданско правен метод. В гражданското право не участват държавни органи, т.е. няма държавна власт, субектите са само ФЛ и ЮЛ. Това важи и за всички други отрасли, които водят началото си от гражданското право. Въз основа на предмета и метода гражданското право може да се определи като съвкупност от:

  • Гражданско правни норми, които с метода на равнопоставеност урежда имуществените и свързаните с тях лични неимуществени отношения между граждани и организации. Източниците на гражданско право са:
    • Още нещо
    • Ая
    • Закона за собствеността
    • Закона а юридически лица с нестопанска цел
    • Закона за гражданската регистрация доколкото определя статута на физическите лица

Централна категория е гражданското правоотношение – общественото правоотношение оригулирано с гражданско правна норма. То е правната връзка между субектите чрез техните заемни права и задължения. Гражданското правоотношение има своето съдържание 3 елемента:

  • Субектите
  • Субективните права и правните задължения – това което е право на едната страна е задължение на другата и обратното
    • Субективно права – призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да бъде носител на права и задължения и да иска от друго лице спазването на определено поведение с оглед удовлетворяване на негов интерес
    • Правните задължение – обратното на горното

Според подотрасъла биват:

  • Вещно правни, облигационни

Абсолютни:

  • вещни права
  • персонифизицирани

Потестативни – могат да предизвикат правно промяна независимо от волята на другата страна по правното отношение.(дисциплинарно уволнение)

  • Обект на гражданското правоотношение – множествена теория за обект на гражданскотоправоотношение – обекти могат да бъдат вещи, обекти на интелектуалната собственост(търговска марка и т.н.)

Основни субекти са ЮЛ и ФЛ. Едно лице за да е субект трябва да притежава гражданска правоспособност, дееспособност и деликтоспособност. Дееспособността настъпва на 18 години. Но в трудовото право настъпва още на 16 години, а при някои даровити деца(музиканти и т.н.) на 15г. А деликтоспособността настъпва на 18 години, а според ЗЗД по изключение на 16г. Дееспособността може да бъде ограничавана в този случай лицето го поставяме под запрещение(назначаваме му попечител или настойник – назначават се от най-близкия кръг роднини на съответното лице) Лицето се поставя на режим на малолетен или непълнолетен в завизимост от запрещението.

 

Представителство

Това е сложна правна конструкция в която наблюдаваме 3 правни субекта и 2 правни отношение. Субекти:

  • Представляван – може да бъде всеки правен субект.
  • Представител – задължително е дееспособно физическо лице. Правното отношение между представляван и представител е едностранна сделка, която се нарича опълномощаване. Т.нар вътрешно правоотношение. По силата на тази едностранна сделка представителя получава определен обем представителна власт, която се обективира в документ наречен пълномощно.
  • Третото лице

Видове пълномощни:

  • Генерално пълномощно – дава пълни права
  • Специално пълномощно – разрешавате му повече от едно но конкретни(непрехвърлителни)
  • Единично пълномощно – да извърши едно действие
  • Може да бъде срочно и безсрочно според срока в който действа.

Представител и третото лице. Т.нар. външно правоотношение или изпълнителска сделка. По силата на пълномощното което има представителя осъществява съответните действия, но той действа винаги от свое име, но за сметка на другия.

  • Представителството може да бъде договорно или законово(родители, попечители)
  • Може да бъде доброволно или задължително

 

Правни сделки !!!. Погаситена давност.

Не всички държави има правна уредба на сделката. България също няма, ние прелагаме за сделките закона за договорите и доходите. Сделката обаче не винаги е договор. Тя е родовото понятие на всички договори и административни актове. Сделката е юридически факт, който има за съществена своя част волеизявлението на една или повече страни или което е насочено към възникване, прекратяване или изменение на правни последици. Самото волеизявление което е най-важната част в сделката се състои от 2 компонента:

  • Воля – вътрешно формиралата се потребност у лицето
  • Изявление – нейното външно обективиране

Те се намират в единство – щом лицето е казал нещо това е било неговото желание.

Самите те биват:

  • Срочно и безсрочно
  • Адресирано и неадресирано

Видове сделки:!!

  • Според броя на волеизявлениета
    • Едностранни – административен акт,
    • Двустранни – продажба, замяна
    • Многостранни – няколко волеизявления насочени към определена цел – създаване на договор за гражданско дружество по ЗЗД.
  • В зависимост от формата могат да бъдат:
    • Устна
    • Писмена
    • Чрез конклудентни действия
  • В зависимост от това в кой момент се счита сделката за сключена и кое е достатъчно за да се счита тя за сключена
    • Консенсуални
    • Реални
  • Главни и допълнителни(Заем и лихва)
  • В зависимост от това дали имаме еквивалентно заместване на стойности биват:
    • Възмездни
    • Безвъзмездни – единия се облагодетелства за сметка на другия (дарение)
  • Каузални и абстрактни(сделки с ценни книги)
  • Между живи и по повод на смърт(завещание) всички останали са нищожни
  • Има няколко вида недействителност:
    • Нищожни – те не пораждат никакви последици. Когато противоречат на закона или го заобикалят, противоречат на добрите норми и др.
    • Унищожаеми – поражда правни последици и ако увредената страна желае може да успори тези последици. Такив унищожаеми сделки са сделките които се сключват от недееспособно лице, при крайна необходимост.

Нямаш право да сключваш съзнателно нищожни(двустранна конфискация) и унищожами сделки(едностранна конфискация)

 

Погасителна давност

Давността е срок определен от закона, съгласно ЗЗС – 5 години и кратка 3 години(договор за наме) и 1 година пир търговските сделки. С изтичането на този срок носителя на едно субективно право загубва възможността да поиска съдебна защита на своето материално вземане. Ако длъжникът изпълни след давността ние не считаме че той извършва недължимо плащане и няма право да иска обратно това което е дал. Погасителната давност се упражнява чрез възражение, съдя не следи служебно за нея. Погасителната давност може да прекъсва и да спира. Това означава че е започнала да тече давност и настъпва някакъв юридически факт(не тече давност между родители и деца, съпрузи, собственици и управители на дадени имоти) с отпадането на този факт, започва да тече давност, която винаги се събира с предходната и трябва да даде общата давност.

Прекъсване на давност. Започва да тече давност настъпва някакъв юридически факт(признаване вземането на длъжника, придявяване на иск, започване на принудителни действие) с отпадането на който юридически факт започва да тече давност, която никога не се събира с предната и е винаги общата 5 годишна давност.

В гражданското право говорим и за придобивна давност. Пак е срок от време, но се придобиват вещни права. 10 години е срока за придобиване на недвижима вещ. При движимите вещи срока е 3 години.  Преклузивни срокове – те са точно обратното на погасителната давност например сроковете в които имаш право да обжалваш дадено съдебно решение. Преклюзивните срокове се прилагат служебно и не може да се прекъсват.

 

Вещно право. Обща характеристика

Вещно право – разглежда се в 2 смисъла

  • Обективен – самостоятелен правен отрасъл съвкупност от вещно правни норми, които с метода на равнопоставеност уреждат статута на собственика, статута на вещите и сделките които той извършва с тях.

Източници на отрасъла – конституция (биват публична и частна) Закона за собствеността, Закона за държавната и общинската собственост.

  • Субективен – субективно право със следните характерни белези:
  • Малко на брой:
    • Право на собственост, съсобственост, етажнасобственост
    • Ограничени – владение, ползване и различните прехвърляне продаване и т.н.
  • Абсолютен характер – идентифициран собственик Х и всички останали субекти не са известни кои са. Различава се от облигационните права.

Централна категория са вещите – обект от обективната действителност, да не е извадена от гражданския оборот. Имат няколко вида деления:

  • Движими(всичко онова което не може да се мести по земята са недвижима вещ) и недвижими
  • Родови(брашно, пари, жито – рода никога не погива, това важи и за парите) и индивидуално определени(лека кола, маса, блуза)
  • Потребими(олио, захар, газ) и непотребими(чанта)

Право на собственост – призната и гарантирана от закона възможност на собственика да владее, ползва и разпорежда с вещта. Може да се разглежда като икономическа и юридическа:

  • Икономическа – представлява стоково парични отношения за извличане на някаква печалба от собственика
  • Юридическа – разглежда се в 2 аспекта
    • Правен институт – съвкупност от вещно правни норми, които ореждат статута на собственика, вещите и сделките с тях
    • Разглеждането му като субективно право – субективно право на личността което се разглежда на ниво институция. Има абсолютен характер. В своето съдържание правото на собственост съдържа 3 основни правомощия:
      • Правомощието да ползва – възможността за собственика да извлича полезните свойства на вещта
      • Правомощието владение – означава че собственика има фактическото държание на вещта и във всеки един момент може да направи каквото поискам.
      • Да се разпорежда – означава че собственика може да решава съдбата на вещта(да я унищожи и т.н.)

Имаме 2 вида собственост – публична и частна:

  • Публина:
    • публична държавна
    • публична общинска
  • Частна:
    • частна държавна
    • частна общинска
    • частна собственост на организациите
    • частна собственост на физическите лиза:
      • Когато физическото лице е дало пари или недвижим инвентар в търговски дружества
      • Вещи за лично потребление – дрехи, обувки и т.н.
    • Собствеността на кооперациите

Собствеността може да се придобие по 2 основни способа:

  • Първичните способи – присъединяване(2 вещи правят 1), преработване(чужд тред и труд материал – ако стойността на материала е по-голям от стойността на труда той ще стане собственик и обратното), придобивна давност(срок от време с изтичането на който се придобиват вещни права) и др.
  • Производните – различните видове договори – продажба, замяна, дарение

Съсобственост – 1 вещ, но няколко носителя на същата тази вещ(изразява се в обикновени дроби и се появява предимно при брак и наследство. Този с по-големия дял определя как да се полизва собствеността, но дължи обещетение)

Етажна собственост – право на собственост върху апартамента и съсобственост върху общите части на сградата.

 

Вписване на актови в имотния регистър

Извършва се въз основа на правилиника за вписване, както и въз основа на нещо друго. Самото вписване е отразяване на факти и обстоятелства, които са посочени в този правилинк, сделки, като самото вписване се извършва пред съдия по вписванията. Извършва се служебно или по искане на съответната страна. Такива актове са например – актове свързани с прехвърляне на собственост, ипотеки и други. Съдията по вписванията води входящ регистър. Всеки един акт се отразява в този регистър и полуава входящ номер, след което се отразазява в някви книги и се оставя там. Закона вече позволява да се даде една по-пълна характеристика на съответния имот. Катастърът е една съвкупност от данни, за района, парцела, улици и т.н. Въз основа на катастърът всеки може да поиска информация къде се намира парцелът, дали има канализация и т.н. Самото вписване се извършва служебно като в регистъра се отразява по съответния пореден номер, съответният имот. Тези регистри са публични и всеки би могъл се дан молба до съдията по вписванията да получи пълна информация за имота.

Правото за интелектуалната собстевност

Това е подотрасъл на гражданското право – по същество представлява съвпкупност от правни норми, които уреждат, регулират правната закрила и използването на интелектуални резултати и други нематериални блага. Предмет на отрасъла са тези интелектуални отношения, които по своята природа са имуществени и свързаните с тях лични не имуществени отношения. Методът който се използва е метод на равнопоставеност, но в определени случаи се прилага императивният метод(метода на неравенството) използва се примерно във вписванията в патентните ведомства.

Източници са конституцията, закона за защите на конкуреницията, за защита на потребителите, за авторското право и сродните му права, за промишления заем, за патентите и регистрацията на полезни модели и множество международни договори и конвенции.

Принципи:

  • Правната закрила има териториално действие – когато имам една лиценция и е вписана в патентното ведомство, тя важи за нашата страна
  • Принципът на приоритет – кой първи е получил правната закрила
  • Свобода на творчеството
  • Национален режим

Обекти – нематериални блага които имат определена икономическа ценност

  • Индустриална собственост – търговси марки, географски означения
  • Авторски права
  • Всички групи отнасящи се до индустриалната дейност

 

Облигационно право. Облигационни отношения. Общо учение за договора

Облигация – има латински произход и означава обвързан. За да се развърже длъжникът той трябва да изпълни своят дълг спрямо кредитора. Разглежда се в 2:

  • Води началото си от гражданското право и представлява съвкупност от облигационно правни норми, които с метода на равнопоставеност регулират отношения с цел печалба. Тъй като акта с който тези отношения се регулират се нарича договор облигационното право се нарича още и договорно право. Основен източник на това договорно право е и ЗЗД.
  • Субективно право на кредитора в рамките на конкретна облигационна връзка. В този си субект се различава от облигационните права и може да бъде съпоставено с вещните права. Вещните права са малко на брой, докато тези на много на брой. При вещните права трябва да чакам да се наруши вещното право за да предявя претенция за връщане, докато при облигационните няма нужда да се чака. Развива се в рамките на едно правоотношение, което се развива в рамките на едно правоотношение. Обществено правоотношение регулирано с облигаионна правна норма. Страни по това отношение са кредитор и длъжник. Кредитор наричаме лицето, което може да иска определено поведение от длъжника. Длъжник наричаме лицето, което трябва да има определено поведение спрямо кредитора. Ако не се изпълни задължението кредитора има право на взискване(става взискател) т.е. може да се обърне към съда и да застави длъжника да го изпълни. Тази връзка може да се породи от различни юридически факти. Най-честият юридически факт е договорът, но връзката кредитор-длъжник може да се породи и от едностранна сделка, както и други обстоятелсто.

Договора е съглашение между 2 страни наречени съконтрагенти и което съглашение е насочено към възникване, изменение или прекратяване на облигаицинно правни последици. Тъй като е съглашение на воли те са равнопоставени и са с насрещна насоченост и когато съвпаднат договора е склучен. Волеизювлението на едната страна наричаме предложение или оферта. Тя трябва да изхожда от дееспособно лице, трябва да съдържа съществените елементи на бъдещият договор. Волеизювлението на другата страна се нариа приемане или акцепт. То също трябва да изхожда от дееспособно лице, като може да бъде и контра оферта и трябва да дава ясен отговор. Всеки един договор има в своето съдържание 3 групи елементи:

  • Групата на съществените елементи – предмета, цената, срока
  • Група на несъществените елементи(мудалитети) – променят изявлението както желаят страните – условия, срок и тежест, но те се пишат по собствена воля, но ако се напишат те стават закон за тях.
  • Група на случайни елементи – отговоността на продавача при недостатъци на стоката и др.

Видове договори:

  • Виж класификацията на сделки!!! Различията се състоят в това че:
    • В зависимост от това дали пораждат права и задължения за едната, двете или повече страни биват
      • едностранни – опълномощаване,
      • многостранни – продажба
    • Предварителни и окончателни

Изпълнение на задълженията

Третото лице може да изплати дълговете на Длъжника само със съгласието на кредитор.

Предмет на изпълнението е това което Длъжникът трябва да изплати на кредитора.

Определя се от няколко правила

  • Определя се от самия закон ( ако продава недвижима вещ, мястото на прехвърлителната сделка се вписва по местонахождението на имота)
  • Мястото на изпълнението е постоянният адрес на кредитора (Ако дължите пари на кредитора, трябва да му ги занесете, а не да чакате той да си ги поиска от вас)

Формите на изпълнение

  • Принудително изпълнение
  • Доброволна форма

Неизпълнение и договорна отговорност

Неизпълнението противоречи на основния принцип на изпълняване на договорите следователно той е една неблагоприятна форма на развитие на облигационните отношения. От гледна точка правната му същност някои считат че е нов юридически факт, а други не смятат така.

Самото неизпълнение може да бъде:

  • -пълно неизпълнение – когато длъжникът не е изпълнил нищо по договора
    • частично изпълнение
      • Забавено – когато длъжникът е пристирал(изплатил) след срока
      • Лошо – ако пристира различно качество.
      • Неточно – количество
    • Виновно неизпълнение
      • не виновно – освобождаваме длъжника от отговорност
      • гражданска отговорност– търсене на гражданска отговорност от длъжника

 Може да има и други последици

  • Разваляне на договора ( кредитора няма повече интерес и го разваля)
  • Гаранционна отговорност

Гражданската отговорност възниква при:

  • Вина – във всичи отрасли на правото означава психическото отношение на дееца към извършеното от него деяние. Формите на вината са:
    • Добросъвестен длъжник – е налице, ако е положил дължимата грижа , грижата на добър стопанин и въпреки това не я е изпълнил.
    • Недобросъвестен длъжник – не е положил дължимата грижа на добър стопанин и отговаря за преки и косвени вреди.
  • Вреда
    • Имуществени – онова с което се е намалило имуществото на кредитора , в резултат на неизпълнение на договора
    • Морални (неимуществени) – онова с което би се увеличило имуществото на кредитора, ако той бе изпълнил договора.
  • Противоправност – действието на длъжника противоречи на принципа на реалното изпълнение на договорите
  • Причинна връзка – вредата да е настъпила в следствие на действията на длъжника . Ако вредата не е от него го освобождаваме от отговорност.

 

Гражданска отговорност

  • Договорна отговорност
    • Неустойка – парична сума , изразена най-често в процент или точна сума и за нея е характерно , че тя предварително е написана или в закона или в договора. Тя е по-леката форма на договорна отговорност, защото кредитора доказва договора и вината и неизпълнение. Но той не доказва вредата !
    • Обезщетение за вреди – то е парична сума, само че обикновено е точна сума, а не процент. Никога не се написва предварително в закона или договора. Разликата с неустийката е, че тук трябва да се докаже точния размер с вредата. Кредитора претендира неустойката ( тя му е сигурна), но ако е претърпял повече вреди, той тръгва да доказва пропуснатите ползи.

Извъндоговорна (деликтна отговорност, непозволено увреждане)

И двете са уредени в ЗЗД, а извъндоговорната чл. 49

Винаги когато между страните има договор и той не се изпълнява, тръгвам да търся договорна отговорност. Ако обаче между страните няма договор, а има вреда.

 Облигационното право съществуват различни способи за обезпечаване вземането на кредитора. Те се делят на няколко групи:

  • Лични способи – някое лице гарантира за теб.
    • Поръчителство
  • Веществени способи – когато една вещ гарантира вземането , ако е движима имаме залог, ако е недвижима имаме ипотека.
  • Особени способи –спадат привилегии и право на задържане.

 

Поръчителство

То е договор. Страни по договора са Кредитора и поръчителя. Този договор се сключва в писмена форма. Той е консесуален, безвъзмезден договор, двустранен. По силата на договора за поръчителство, поръчителя поема чужд дълг. Този дълг не може да го поеме при по-тежки условия. Той би могъл (тъй като е поръчител ) да поеем към кредитора само част от дълга или при по-благоприятни условия. Ако имаме неизпълнение на основния договор кредитор-длъжник, кредиторът има право по силата на договора , да насочи претенцията към поръчителя. Поръчителя трябва да изпълни целия дълг и т обезвъзмездно. Изпълението на дълга на части не го освобождава от този договор. И след като погаси цялото вземане , чак тогава той се обръща към съда  и иска обратно това , което е дал.

 

ЗАЛОГ – заложното право е вещно право, движимо. Движимите вещи могат да бъдат в съсобственост. Има абсолютен характер. Залога се учредява чрез договор, който е съглашение между две страни наречени

  • Залоподател
  • Залогоприемател

По силата на което , залогодателят дава една своя движима вещ на залогоприемателя от стойността на която другият може предпочтително да се удовлетвори в случай на неизпълнение на договора.

ИПОТЕКА – недвижимо, неделимо. Учредява се с договор който има формата на ноатриален акт. Ипотекират се само недвижими вещи ( земя, къща, етаж от къща, трайни насъждения ) като може да бъде и в съсобственост. Страни са кредитора и длъжника. Длъжника ипотекира своя недвижима вещ в полза на кредитора. За да породи действие, ипотеката се вписва в регистър, като ипотеката получава пореден номер. След това екземпляр от този нотариален акт, този екземпляр се прошнурова в ипотекарна книга.  Самото вписване има срок 10 години. Подновяването на ипотеката се извършва по искане на кредитора ( той си я вписва) и то малко преди да изтече срока. Ако закъснее , имота ще бъде без ипотека.

Служебна ипотека –  в полза на банките и държавата – вписва се и се отписва служебно. Вписването е от кредитора, но отписването е в интерес на длъжника, който трябва да отиде и да си вземе документ, че е вдигната ипотеката (изплатена).

Определение

Страни

Предмет

Обща характеристика

Права и задължения на страните.

Отговорности които са предвидени при ЗЗД , само при продажба

 

Договор за покупко продажба

Той е съглашение между 2 страни наречени продавач и купувач, по силата на който продавача предава една своя вещ, прхвърля нейната собственост на купувача, а последния има право да получи вещта и да плати цена. Страни по договора са дееспособни ФЛ или ЮЛ, а предмет на договора е вещ. В общата си характеристика договора е 2странен, възмезденм консесуален и по дефиниция той е неформален.

Права и задължения на продавача са:

  • да предаде вещта в състояние годно за употреба
  • основно право на продавача е да получи цена
  • да прехвърли собствеността – този момент върху купувача зависи от вида на вещта, ако е индивидуално определена вещ собствеността преминава върху купувача в момента на постигане на съгласие на страните. Ако е родово определена вещ собствеността преминава върху купувача в момента, в който стоката е заделена от общото количество в склада на продавача или е предадена на спедитор или превозвач. В момента в който се прехвърля собствеността в същия този момент се прехвърля и риска от случайното погиване на вещта. Това е така защото старо римско правило гласи – вещта погива за нейният собственик. Това правило има значение при международните продажби. Тогава нашите купувачи имат интерес да им се връчи вещта по близо до българската граница.

Правата и задълженията на купувача са:

  • Да получи вещта да получе нейната собственост и да получи цената
  • Единствено при договора за продажба има 2 вида отговорностти за продавача.
    • Недостътъци – всяко отклонение от естествените свойства на вещта, които пречат на нейното използване. Биват:
      • Явни – продавача трябва да реагира веднага
      • Скрити – това са тези, които се проявяват за преиод от 12 месеца и те обикновено се покриват по правилата на гаранционната отговорност
    • При съдебно отстранение(съдебна евикция)

Договор за наем

Той е съглашение между 2 страни наречени намемодател и наемател. По силата на което наемодателя предава една своя вещ за временно ползване на наемателя, а последния се задължава да върне вещта и да заплаща наемната цена. Страни по договора са дееспособни физически и юридически лица. Предмет на договора е временно ползване на чужда вещ срещу цена. Общата характеристика – двустранен възмезден, концеслуален, не формален. Писмено с нотариална заверка на акта ако е над 1 година.

Права и задължения на наемодателя(недвижим имот):

  • Трябва да предаде вещта в състояние годно да се използва
  • Той поема т.нар. основни ремонти на този недвижим имот, докато текущите разноски са за наемателя или евентуално се делят по равно ако го ползват и двамата
  • Договора не трябва да се склучва за срок от 10 години или повече, защото това е срокът на придобивната давност на недвижимият имот
  • Обикновенно в началото се дава една сума за гаранция в случай че наемателят си отиде и останат някакви разноски
  • В договора изрично трябва да се запише че наемателят няма право да пренаема имота без съгласието на наемодателя
  • Основното му право е да си получи вещта

Права и задължения на наемателя:

  • Нямо право да бута стени без съгласието на наемодателя
  • Текущите разноски той ги покрива
  • Основното му задължение е той да заплаща разноските
  • Накрая да върне вещта

Договор за заем

В българското законодателство няма единен договор за заем и те са 2:

  • Заем за прослужване – взимаш нещо и го връщаш същото – това е съглашение между 2 страни наречени заемодател и заемател по силата на което заемодателят предава една своя индивидуално определена вещ на заемателя, а последния се зъдължава да върне същата вещ. Страни по договора са дееспособни физически и юридически лица. Предмет на договора е индивидуално определена вещ(бормашина). Обща характеристика – едностранен, безвъзмезден, концесуален и неформален. Права и задължения има само една страна(заемателя):
    • Трябва да използва вещта по предназначение
    • Да върне същата вещ
  • Заем за потребление – взимаш нещо и връщаш нещо подобно – предмета са родови вещи(брашно, олио) и се връщат от същия род, качество и количество

Влог

Договора за влог е съглашение между 2 страни – влогодател и влогоприемателя, по силата на което влогодателят предава една своя вещ на отговорно пазене на влогоприемателя, а последния се задължава да върне същата вещ. Правила и задължения на влогодателя

  • Предава вещта
  • Той държи вещта на отговорно пазене и трябва да я върне

 Има 2 вида влог:

  • Правилен влог
  • Неправелин влог – срещу възнаграждение

Договор за гражданско дружество

Това е съглашение на 2 или повече лица за съвместно извършване на дейност, като тази дейност няма търговски характер и обикновенно е нестопанска. В ЗЗД гражданското дружество се очредява с минимум 2 лица целта е нестопанска дружеството, което възниква няма характера на самостоятелен правен субект. В договора за гражданско дружество се описва фирма, седалище, адрес, предметна дейност, фирма седалище адрес на учредителите им, образци от подписите им и начина на получаване на дивиденти, както и срока за прекратяване.

Отговорност за непозволено увреждане

Правната уредба на непозволеното урвреждане се съдържа в чл49 и следващите в ЗЗД. Самата гражданска отговорност бива 2 основни вида

  • Договорна
  • Извъндоговорна – непозволено увреждане – законодателя е уредил няколко – всеки(дееспособни, недееспособни(родители, настойници) юл) който нанесе вреда други му е длъжен да го обещети. Моралните вреди- закона казва че те се обещетяват по справедливодст. Отговорност за вреди причинени от вещи или животни.

Търговско право. Търговци, търговски сделки и търговска несъстоятелност.

За родина на търговското право се считат древните италиански градове където за първи път се появяват сдруженията на търговските превозвачи така наречената коменда, която днес лежи в основата на командитното дружество.

  • Първа теза на професор Христолов .Търговското право е специална част на гражданското право и това е онази част, която се занимава с търговците
  • Професор Ачев – Търговското право е комплексен правен отръсъл – вътре има норми от отделен вид
  • Професор Герджиков – приема че е самостоятелен отрасъл – и орежда отношения в основата на които лежи понятието търговия. Но икономическото понятие търговия е по тясно от юридическото и то се свързва със стоково разменна дейност с цел печалба. Докато юридическото разбиране включва много повече дейнсотти. Метода който използва е метода на равнопоставеност. Има и императивен метод – при регистрацията, т рговската несъстоятелност.

Ние приемаме 3тото становище – основни източници са конституцията, закона за търговията, за вписванията и т.н. Понятия:

  • Търговец – 2 определения
    • Научно – предприемач, той работи на свой риск за своя сметка в своя или чуждо наето помещение, развива и социална дейност, защото разкрива работни места, използва своя труд или чужд
    • Търговеца е дееспособно лице, което извършва една от следните видове дейност – и са изброени много неща
  • Търговците биват:
    • ЕТ
    • ЕАД
    • ЕООД
  • Търговски дружества:
    • КДА
    • ООД
    • АД
    • Търговски обединения
      • Консорциум
      • Холдинг
    • Самото възникване на търговците минава на 2 етапа – търговско събрание и регистрация, а при капиталовите дружества имаме и 3ти етап – обнародване в държавен вестник
    • Търговски сделки – в търговският закон ние нямаме единна дефиниция на търговски сделки. Опрделяме го по 2 елемента:
      • По субекти – ако страните са търговци или поне единият е търговец то сделката е търговска
      • Предметния – ако дори страните да не са търговци, но ако сделката по съдържанието си отговаря на член 2 ние пак ще я приемаме за търговска сделка
    • Търговска несъстоятелност – правен институт, съвкупност от публични търговски норми, които с императивен метод уреждат реда за обявяване на търговеца в несъстоятелност. За да се развие търговска несъстоятелност, трябва да имаме 2 предпоставки:
      • Търговец
      • Той да е спрял плащанията си(неплатежоспособен), или ако той е подал молба за това

 

Семейно право. Обща характеристика.

Семейното право е самостоятелен правен отрасъл. Води началото си от Гражданското право, използва неговия метод, като в предмета му влизат т. нар. семейни правоотношения. Те са 3 групи:

  • между самите съпрузи
  • между родители и деца
  • родственост, произход и осиновяване

Освен конституцията и семейния кодекс, към източниците отнасяме и някой други закони: ЗЛС, ЗГР. В основата на 3те групи семейно брачни отношения лежат общ юридически факт – бракът.

Бракът е доброволен съюз. Валиден е само гражданския – поражда правни последствия. Църковния брак не поражда правни последствия, сключва се само след сключване на граждански брак. За да бъде 1 брак действителен, трябват следните у-вия:

  • валиден е само бракът между мъж и жена
  • брачна дееспособност – на 18г., по изключение на 16, но с разрешения на съдът
  • здравословно състояние; медицинско свидетелство
  • встъпващите в брак не могат да са роднини по права линия и 4ти по сребърна линия
  • да нямат друг брак; двуженствие
  • пред длъжностно лице – по закон кмета, но той оторизира служебни лица
  • тържествена обстановка не е законово изискване
  • за да е валиден бракът трябва да е сключен в присъствието на 2ма свидетели

Ако се наруши 1 от тези изисквания, бракът може да бъде обявен за невалиден.

Отношения между съпрузите:

  • лични – уважение, взаимопомощ, домашното насилие е забранено, не трябва да се изневерява; семейно име – обикновено на съпруга, но може и на съпругата;
  • имуществени – предбрачен договор, семейна обюност, семейна разделителност;

            Семейна общност – всичко, което са придобили преди брака си, си остава лично тяхно; ако е по наследство, но придобито по време на брака, пак си осава тяхно. Влиза само онова, което са придобили заедно. Ако 1 съпруг поиска развод неюата се делят.

            Семейна разделност – всичко преди и по време на брака си остава на когото е.

            Предварителна писмена форма (Предбрачен дог.) – какви ще бъдат имуществените последици преди и след развода. След това ако се стигне до криза, изцяло важи този договор.

Отношения между родители и деца – по решение на конституцията родителите са длъжни да осигуряват децата финансово и да ги възпитават; децата също са длъжни да помагат, ако родителите им са стари и не могат само да се грижат за себе си.

Отношения свързани с произход, родство и осиновяване:

  • произход на детето – определя се от майката с раждането и от бащата – този, който е по брак
  • родството – кръвна връзка между родители, деца и роднини – 2 вида родство:
    • по права линия – пряко произхождат от предходния;
    • по осребрена линия – непряко, имат общ родоначалник; в редица закони родството е пречка за брак, за наказателно дело;

Осиновяванията – то е в отношение като с истинските родители на детето. За да е възможно 1 осиновяване – могат и 2мата нови родители да са съгласни, може и единия, пълно и непълно осиновяване, разлика между тях – поне 15 години

Брака се прекратява поради няколко причини:

  • обявяването му за недействителен
  • при смърт на 1 от съпрузите
  • при развод: 2 вида – по взаимно съгласие и по вина

 

Наследствено право

Съвкупност от правни норми, които с императивен начин уреждат отношенията между наследодател и наследници. Тясно свързано със семейното право – предимно с родствените отношения. Метода е различен от сем. право. Наследодателят е физ. лице, като наследството се отправя в часа на смъртта и по последно местожителство на наследодателя.

Наследствена маса – пасивна и активна – включва всичко онова, което умрелия притежава, като парична валута, скъпоценни вещи, както и задълженията, които има.

Отприщването на наследството е еднострнна сделка – удостоверения за наследтсво и т.н. Ако 1 лице почине и остави наследствена маса, но няма кой да я наследи и ако не се е разпоредил преживе, няма ничие имущество – то става собственост на държавата.

  • След като почине наследството остава за наследниците
  • Наследство по закон – наследниците са подредени в редове – всеки ред изключва следващите
  • Наследство по завещание – нарича се завет, ако е точно определена вещ, писмено и нотариално – равностойно с наследството по закон

Важно е дали лицето е достойно за наследство – може да бъде лишено от наследство.

 

Трудово право. Предмет на трудово право.

Самостоятелен правен отрасъл. Използва метода на ГП и представлява съвкупност от трудово-правни норми, които уреждат отношенията работодател-работник по повод полагане на неговия труд (работна сила) в рамките на определено работно време, при спазване на трудова дисциплина срещу възнаграждение. Кодекса на труда и множество актове като Наредба за извънреден труд, за отпуски, трудова книжка се включват в предмета на трудовото право. Там лежат и трудовите отношения.

Индивидуални и колективни правоотношения

Работодател може да бъде всяко дееспособно ФЛ или ЮЛ, работник или служител е дееспособно ФЛ, като трудоспособността настъпва на 18г., може и на 15 г. Работник наричаме лицето, което прилага в хода на трудовия процес предимно физическа работа, а служител – умствена работна сила.

Колективни отношения – страните са различни – работодатели и синдикални сдружения (КНСБ)

Индивидуални трудови правоотношения – за да се разбият трябват 2 предпоставки:

            -наличието на трудово-правен … ;

            -наличието на юридически факт;

Трудовият договор е съглашение между 2 страни, по силата на което работника се задължава да предостави работен труд срещу възнаграждение. Договора е 2странен, възмезден, формален, в писмена форма, когато се подписва от 2те страни, концесуален, има личен характер, сключва се с оглед личните качества на лицето, продължаващ се характер, синалагматичен (заплата за предходен месец). По силата на това съглашение и 2те страни имат това задължение – осн. задължения на работодателя са:

            -да определя мястото и характера на работата;

            -длъжен е да осихури здравословни и безопасни условия на труд, закон за извънредния труд;

            -длъжен да изплаща възнаграждения;

Работника е длъжен:

            -да изпълнява служебните си задължения, да спазва трудова дисциплина;

            -да пази имуществото;

            -подчинено положение спрямо стопанина, власт на работодателя;

            -основно право – да получава възнаграждение;

 

Видове договори – безсрочни, срочни (макс 3г.)

Срочен може да стане безсрочен – 5 дни ако е работил след изтичането на срочния договор.

 

Дисциплинарна и имуществена отговорност на работник и работодател

Работника носи 2 вида юридическа отговорност:

            -Дисциплинарна отг. – за извършване на нарушение съгласно чл. 187 на КТ, ДО е деяние извършено виновно, с което е нарушил установеният ред за спазване на трудова дисциплина: неявяване на работа, закъснение или преждевременно напускане, явяване на работа в нетрезвено с-ние или под влияние на наркотици; задължен е да не оронва престижа на работодателя, да повишава своята квалификация, да не нарушава правилата на вътрешен трудов ред. Наказания: 1 – забележка, 2 – предупреждение за уволнение, 3 – уволнение. КТ е предвидил 2 години давност, ако не е извършил други нарушения наказанието се заличава.

            -Имуществена отг. – нея я има и работодателя – ИО е вид Гражданска Отг., договорна отг., работника и служителя имат 2 вида ИО: ограничена и пълна

                        -огр. се носи тогава, когато работника е причинил вреда по време на изпълнение на служ. задължения или по непредпазливост, обещетението е чрез удръжка от заплатата, отговорността се носи в размер на вредата. ИО е от страна и на работодателя при настъпване на трудова злопулука – обещетението е в размер на вредата, ако работодателя и служителя имат съвна, тогава обещетението се намалява съразмерно на вината на работника. Трудов спор – разногласие в твърденията на страните относно индовид или колективно отношение

                                    -индивидуална – при дисциплинарно уволнение и в този случай, разрешаването на спора се извършва само по съдебен ред;

                                    -колективна – стачки – закон за разрешаването на трудовите спорове – Стачка – масово, съгласувано, колективно, неходене на работа. Стачката може да има само синдикални, не и политически искания.

 

Гражданско процесуално право

ГП е род норми, които с императивен метод уреждат реда за разрешаване на ГП спорове, източници – ГПК, Конституцията. Самия граждански процес се определя по цената на претенцията. Съдът, където е настоящия адрес на длъжника.

Исковия процес – ищец – ответник – започва с иск пред съда, ищеца е страна, която претендира, че притежава спорното право. …. на съдовия исков процес може да бъде осъдително, постановително. Съдът казва дали има спорно право и на кого принадлежи то.

Изпълнителен процес въз основата на съд. решение – изпълнителен лист и със помощта на съдия изпълнител започва принудително изпълнение.

Обезпечеителен процес – няма самостоятелен характер – успоредно с 2та процеса. ОП – страна може да е всяка една по спорното право – налгане на обезпечителни мерки (запор)

 

Предмет, система и източници на конституционното право

КП е самостоятелен правен отрасъл, който се отнася към публичните права. Абат Сиес – учредителна власт и учредени власти. Учредителна власт – позиционира останалите – конституция.

КП е самостоятелен отрасъл, който се характеризира със собствен предмет и правно отношение. Относно предмета има изградени становища:

  1. КП се занимава с общественото устройство на държавата и установените икономически отношения;
  2. В предмета се включват политическите и икономически отношения;
  3. Професор Баламезов – в предмета на КП влизат ф-ми на държ. у-во, ф-ми на държавно управление, политически режими, конституиране на властите и определяне на тяхната компетентност;

Форми на държавно устройство:

            -тоталитарна;

            -федерация – съставните части иматдържавното образование, но правомощията на органите са по-силни сравнение с тези на отделните държавни образувания;

            -конфедерация – обратното;

Форми на управление:

            -монархия (абсолютна и конституционна) – властта се предава по наследство, по правни норми;

            -република – органите се избират;

            -парламентарна република – повече власт на парламента;

Самото конституиране на властите – единство и разделение. Трябва да има баланс.

Метода на КП – власнически.

Въз основа на предмета и метода КП мое да се определни като самостоятелен правен отрасъл, съвкупност от КП-норми, които с императивен метод регулират формата на държавно устройство, формата на държавно управление, политеския режим, конституиране на властта и определя тяхната компетентност.

Конституция – малка конституция – всички избирателни закони – ЗИП и ЗМИ, ЗР…

 

 

Основни права и задължения на българските граждани

Глава 2ра съдържа пълен каталог на основните права, свободи и задължения на гражданите. Субективни публични права – х-терно за тях е, че правно-задължения субект, който трябва да ги гарантира е държавата. Това тя прави чрез създаването на различни механизми на правна защита на гражданите. Не е изграден цялостен механизъм за гарантиране на тези права, защото макар да имаме конституционен съд, ние нямаме „конституционна жалба”. Това налага да прибягваме към съдилищата в Страсбург. 1во място – осн. задължения – чл.58 – спазване на конституцията у защита на страната, 2ро – данъци, 3 – войнски дълг, 4то – опазването на околната страна и културните паметници.

Права

  1. политически права:

            -избирателно (пасивно и активно);

            -сдружаване (създаване на политически партии);

            -манифестации, митинги и събрания;

  1. лични права:

            -право на живот;

            -право на лична свобода и неприкосновеност;

            -право на личен живот, неприкосновеност на жилището, свободна кореспонденция;

            -свободи – на съвестта, на мисълта, на вероизповедание, на печата, на информация, на стачка, на жалби, на петиции;

  1. социални права – на труд, на здравеопазване, на стачка, на здравословна околна среда, национални и общочовешки културни ценности;

 

Предмет и система на администативната система. Метод

Франция и Германия са основатели. Необходимост от силна централна власт.

Администрация – латински произход, управлявам, нарежда, разпореждам.

В науката се счита че административното, наред с гражданското право са основополагащи. Първоначално всичко е било адмиснитративно. Он него водят начало другите права (финансово, данъчно и тн.). Отнася се към публичните права. В него винаги е имало империум (държавна власт). Като самостоятелен отрасъл то притежава свои собствени предмет и метод на правно регулиране. В предмета са включени обществените отношения при разгръщане на държавното управление. Държавното управление най-общо може да се определи като подзаконова юридико-властническа дейност под общо ръководство, организация и контрол на всички сфери на обществения живот. Дейността се нарича изпълнително-разпоредителна дейност на държавата. Основен предвестник на НС с нормативотворческа дейност, изпълнена е под закона (актове) и съдът ги развива. Различието със съда е, че когато съдията гледа дело трябва да има решение.

Разпоредителен момент.

Местно и държавно самоуправление са свързани, но на основание на чл.17 ЗМСМА местните са с право сами да решават делата. В предмета е включено държавни управление. Метода е императивен (властнически) и господстваща е държавата в лицето на законодателството. Въз основа на предмета административното право може да се определи като съвкупност от административни правни норми, които с императивен метод уреждат за разграничаване на държавното управление на страната. Що се отнася до държавата – 2 основни закона.

 

Административен акт – понятие, видове. Споразумение.

 Терминът у нас за пръв път се появява през 1911г. и днес той е законов термин, който се среща в всички законодателства на Европа. Админ. акт е родово понятие за всички постановления, правилници, наредни, инструкции и заповеди, които издава изпълнителната власт. Представлява юридически акт, който носи последици. С АПК чл.21 първо се възприема традиционното разбиране за админ. акт.

Класическа дефиниция – АА е едностранно класическо волеизявление на държавен орган (чл. 21).

Автор на един административен акт може да бъде само държавен орган. Волеизявление – правомерно юридическо действие (бездействие). АА се характеризира като юридически акт и се различава от материално техничните действия. Редовният АА се различава от т. нар. недействителни актове, при които има някакъв порок. Недовършени акотове – няма порок – има липси.

 

Различни становища – административен договор:

  1. Стойнов отрича различните становища;
  2. Михова, Колева – има админ договори, сложен състав, сбор от 2 елемента – админ. акт и договор – Например обществената поръчка
  3. Публични договори

 

Споразумение (чл.20 АПК)

Чл.21, ал.1 – като на АА, ще гледаме и на изразените действия или бездействия, волеизявления на администрацията – ПР: по закона за достъп до информация всички са длъжни да ги обявяват в интернет.

 

Видове АА:

  1. В зависимост от начина на индивидуализация на адресатите те биват:

                        -нормативни – няма индивидуализация – правилник;

                        -индивидуални – заповеди – конкретно лице;

                        -обши (ненормативни) – до група лица, които имат общ признак – заповед на кмета, забрана за продажба на алкохол преди изорите;

  1. В зависимост от съдържанието:

                        -отежняващи – забрани, задължения;

                        -облагоприятстващи – права, блага, равенства;

  1. В зависимост от начина на пораждане на правни последствия:

                        -консултативни – с тях тепърва се пораждат последици;

                        -декларативни – данъчен ревизионен акт – не пораждат, а само принзават права и задължения, които имаме по закон;

                        -констативни – актове, с които се констатират определени факти и обстоятелства;

  1. Според интензитета на властническо въздействие те биват:

                        -със силен интензитет – правилници, наредби;

                        -със най-слаб интензитет – т. нар. удостоверителни админ. актове – лична карта, акт за раждане;

  1. Отказите на администрацията са актове с отрицателно съдържание, те биват:

                        -изрични;

                        -мълчаливи;

 

  1. В зависимост от това къде е насочено държавното управление;

                        -към гражданите или органите (навън);

                        -към самата администрация (навътре);

                        -външни – правилници, наредби;

                        -вътрешни – инструкции, вътрешни служебни заповеди;

Всички тези актове по чл. 120 подлежат на съдебен контрол.

 

Административно наказателна отговорност. Административни нарушения и наказания.

АНО е реализация санкцията на административно правната норма. В нея лежи държавната репресия. Генерална превенция на правото. Правната уредба лежи в ЗАНН. Тя е изградена по подобие на углавните на Наказателния кодекс. Общи принципи:

  1. Без вина няма отговорност;
  2. Презумция за невинност;
  3. Правилото на non bis idem – 1 нарушение – 1 наказание;
  4. Законово установяване на нарушението и наказанието – само НС го решава;
  5. Принципът retormatio in pejus – забрана за следваща инстанция да завиши наказанието;

 

АНО се носи за извършено админ. нарушение.

Съгласно чл.6 от ЗАНН административното нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно, с което се накърнява установеният в страната ред на държавно управление, и което се наказва с административна санкция наложена по админстративен ред.

Белезите от обективна страна са: деяние, противоправност, насоченост на деянието и наказуемост.

Принципите от субективна страна са вина, мотиви и цели.

Всяко деяние има 3 фази – приготовление (не се наказва), опит (не се наказва, освен в придвидените от закона случай) и довършване.

Противоправност – означава, че деянието е в противоречие с диспозицията на правната норма.

Наказуемост – признак, който принадлежи само на НС.

Насоченост на деянието – в сферата на държавното управление.

Вина – психично отношение на дееца към извършеното от него деяние, 2 форми: умисъл и непредпазливост.

Мотиви – съображение на дееца, да предприеме едно или друго действие.

Цел – увреждане, застрашаване сферата на държавно управление.

Наказания – посочеи в чл. 31 от ЗАНН и биват:

            -обществено порицание;

            -глоба;

            -временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност – срок от 1 месец до 2 години, а при повторно повече;

 

Предмет, метод и система на финансовото право

Води началото си от админ. право. Спада към публичните права и се х-зира със свои собствен предмет и метод на правно регулиране. В предмета лежат обществени отношения. Икономическата теория под финанси разбира парични средства, парични фондове. От нея се игражда правна концепция за финансите. Съгласно тази концепция финансите са общо отношение. В основата лежат парите. При тези отношения зад. страна е държавата. Според правната концепция финансите са установена от държавата система на парични общи отношения. Тези отношения лежат в предмета на финансовото право. Има някои особености – в 3 направления:

  1. Представител на финансовата администрация – актовете, които издават имат декларативен х-тер, не поражда дълга, акта просто го признава
  2. При изпълнението на финансовите задължения – норми с императивен метод регулират финансовите отношения в хода на създаваните парични фондове
  3. В процеса на създаване, сухранение на закона за НАП

 

 

Гражданско право

Води началото си от римско частно право. Англосаксонска с-ма. Като основополагащ отасъл от него водят началото си облигационно, вещно, трудово, кооперативно, търговско и др. права. ГП се х-зира  със собствен предмет и метод на правно регулиране. В предмета лежат – имуществени отношения между субектите:

            -имуществени отношения между субектите;

            -свързаните с тях лични неимуществени отношения между субектите (произход, отсъствие, настойничество).

 

Що се отнася до метода ГП е диспизитивен на субектите, които помежду си са свързани чрез своите права и задължения. Липсва държавен орган и служител. Основни източници на ГП са КОнституцията, ЗЛС, ЗЗД, ЗС,ЗГР,ЗЮл с нестопанскла цел. ГП винаги се е отнасяло към частните права и въз основа на правните групи е самостоятелен правен отрасъл, съвкупност от гражданско-правни норми, които с диспозитивен метод уреждат имуществените и свързаните с тях лични неимуществени отношения между граждани и организации. Централна категория в правото е гражданското правоотношение – гражданско-правна норма – правната връзка между субектите чрез техните взаимни права и задължения. ЮЛ или ФЛ лица в различна комбинация. Субективни права и правни задължения – призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да има определно поведение и да иска от друго лица спазването на определено поведение с оглед удовлетворяване на признат нему от закона интерес. Субективното задължение е обратното.

Юридическо събитие – раждане, смърт.

Юридически сделки.

Юридически …. – вещи, правни действия, обект на интелектуална собственост.

 

Субекти на гражданското право. Физически лица.

ГП не притежава гражданска правносубектност. Тя е проява на многоотраслова правносубектност на личността и е основно юридическо свойство на личността изразяващо се в гражданска правоспособност, дееспособност, делитоспособност. Способност на лицата е възможността те да бъдат носители на граждански права и задължения. Начален момент е раждане, краен – смъртта. На 18г. напълно дееспособни. 14-18 – всякакви правни действия без сделки. Една дееспособност може да се опрличава – лицето е под запрещение. Ограничено запрещение – непълнолетност.

Гражданска делитоспособност – с навършване на 18г. носи гражданска отговорност, по изключение на 16г. ако е разбирало значението на извършеното. Всички ФЛ като правни субекти се различава от останалите по определени белези:

            -Закон за гражданска регистрация;

            -Име – право на име (собствено, бащино, фамилно), дете на самотна майка – взима нейното име; Собствено име – съдебен ред; При пълно осиновяване може да се промени името; При непълно не се променя; Фамилно име – при брак;

            -според ЕГН;

            -гражданство;

            -адрес – 1 постоянен адрес;

            -гражданско състояние – акт за раждане, брак, смърт;

 

Юридически лица

Появява се при повяването на сдружения на търговците в Италия. Савигний – ЮЛ са фикция, но в живота съществуват.

Теория на интереса – ЮЛ съществуват, създават се с оглед удволетворяването на колективен интерес.

Анатомична теория – Президента е главата.

ЮЛ са лица или обюности, които по силата на гражданско-правни норми са носители на гражданско-правни отношения. Белезите на ЮЛ са изградени по подобие на нашите. Националност, адрес, име, имущество, органи за управление на това имущество, носене на самостоятелна юридическа отговорност.

Видове ЮЛ:

  1. ЮЛ на частното право (сдружения, ООД), ЮЛ на публичното право (държава, общини); създават се с държаване акт, териториална власт;
  2. корпоративно устроени – членска маса (партии, синдикати), фондации – имущество;
  3. ЮЛ лица с търговска цел (ООД), ЮЛ с нестопанска цел (сдружения);
  4. ЮЛ с държавни ф-ции (министерства, държавни агенции), ЮЛ без ф-ции (БЧК);
  5. ЮЛ на бюджетна издръжка (общини), ЮЛ на собствена издръжка, ЮЛ със смесена издръжка;
  6. Нормативен способ – възникване; разрешителен – кооперациите; разпоредителен – разпорежда и създава; гражданска правосубективност;

ЮЛ става едновременно право и дееспособни.

 

Гражданско-правни сделки

Правила на договорите в ЗЗД. Сделката юридически факт, които има със съществена своя част волеизявлението на едно или повече лица, което е насочено към възникване, изменение или прекратяване на правните последствия.

Волята е вътрешно формирала се потребност, а изявлението – нейното външно обективиране. За правото те са единство.

Родовото понятие за всички договори и административни актове.

Класификация на сделките:

  1. Според броя на волеизявленията те биват:

                        -едностранни – админ. акт;

                        -двустранни – продажба, замяна;

                        -многостранни – дружество;

  1. От гледна точка на формата:

                        -устна форма;

                        -конклудентни действия;

                        -писмена форма: -обикновена; нотариално заверена;

  1. В зависимост от това, от кой момент се считат за сключени:

                        -консесуални;

                        -реални – договор за влог;

  1. Главни (заем) и допълнителни (лихва към заема)
  2. Между живи по повод смърт – завещание;
  3. В зависимост от това дали имаме еквивалентно разместване на стойност:

                        -безвъзмезни – дарение (ГП), спонсорство (ЮП);

                        -възмезни – продажба, наем;

  1. В зависимост от това дали се иска основание:

                        -каузални;

                        -абстрактни;

Съдържанието на сделката вкл. елементи в 3 групи:

            -съществен елемент – предмет, цена, срок;

            – несъществен елемент – у-вия, срок и тежест;

            -естествен елемент – продажба, отговорност на продавача за недостатъци на стоката;

Недействителност на сделки

Не може да породи правни последици. Те се заличават с обратна сила. Чл. 26 на ЗЗД.

 

Погасителна давност

ПД е институт на цялото право, който действа за срок – обща ПД е 5г., при периодични плащания – 3г, 1г. при търговски сделки. Давност не е само срок, тя е срок на бездействие, носител на материално, с изтичането на който срок, носителя загубва възможност да иска неговата съдебна закрила. С погасяването на титуляра се загубва съдебна защита, но материалното вземане остава, затова ако длъжникът плати след изтеклата давност ние не считаме, че той извършва недължимо плащане и той няма право да иска обратно това, което е дал. Всяка давност има начален момент и може да спира и прекъсва: най-често това е падежа. Спиране на давност означава – започва да тече давност, настъпва щридически факт и давността спира, с отпадането на който факт започва да тече давност, която се събира с изтеклата до този момент и трябва да даде 5,3,1г. Прекъсване на давност означава – започнала е да тече давност, настъпва юридически факт,с отпадането на който факт започва да тече давност, която никога не се събира с предната и винаги е общата 5годишна давност. Придобиването на давност е институт само на вещното право, но за изтичането се придобиват вещи. ПД не се прилага служебно от съда. ПД се различава от припозиве срок.

 

Представителство

Представителство е сложна правна конструкция, при която имаме 3 правни субект и 2 правни отношения:

            -Първи субект – всеки (малолетен, непълнолетен, пълнолетен);

            -Втори субект – задължително трябва да е дееспособно ФЛ или ЮЛ – между представителя и представяние е вътрешно правоотношение – то представлява едностранна сделка наречена упълномощаване. Тази сделка има за цел да се даде определен обем представителна власт на представителя. Тази правна власт се обективизира в едон документ, наречен пълномощно. От гледна точка на срока то може да е срочно и безсрочно. Те могат да бъдат единични, когато му възлагат група правни действия.

Второто правоотношение е между представителя и третото лица (то трябва да е дееспособно). Това е външно правоотношение и се нарича изпълнителна сделка. Цялата конструкция може д бъде по силата на договор(задължително представителство), доброволно и по силата на съдебно решение.

 

Вещно право. Обща характеристика.

То води началото си от ГП, като използва неговия метод, като в неговия предмет лежат т.нар. вещно-правни отношения. Терминът има 2 значения:

            -Правен отрасъл; (1)

            -субективно право в рамките на конкретно вещно-правно отношение; (2)

(1) Съвкупност от вещно-правни норми, които с методът на равнопоставеност уреждат статута на собственика на вещите и сделките, които той може да извършва с тях. Осн. източници са ЗС, ЗДС, ЗОС.

(2) В тази връзка то се съпоставя с облигационните права. Всяко едно вещно право има своя специфика. Вещните права са малко на брой. Облигационните са много.

 

Всяко вещно право има абсолютен характер. Деф. е само собсвеника „Х” на вещта. Всички останали са облигационни. За да може собственика да упражни своята претенция трябва да чака нарупение на вещното право.

Категория „вещ”. Делението на вещите бива няколко вида:

            -движими и недвижими вещи;

            -индивидуално и родово определени;

            -употребяеми и неупотребяеми;

            -делими и неделими;

 

Вещни права.

Право на собственост

Собствеността я разглеждаме като икономическа и като юридическа категория. Собствеността се свързва със стоково-паричната размяна, а като юрид. кат. собствеността има 2 значения. Съвкупоност от правни норми. По-важно значение има 2рото значение – собствеността като субективно право на личността. Има абсолютен характер. В своето съдържание собствеността включва три правомощия (от римскире юристи):

  1. да владее – означава, че собственика има фактическо държание на вещта, тя е при него във всеки един момент;
  2. да я ползва – собственикът може да извлича полезни свойства от вещта (наем, плод на дърво)
  3. да се разпорежда – озн. че собственикът може да решава бъдещата правна съдба на вещта

 

Като субективно право собствеността е призната и гарантирана от закона възможност на собственика да владее, ползва, разпорежда с вещта. Съгласно чл.17 на Конституцията собствеността бива:

            -публична – държавна и общинска;

            -частна – частна държавна и частна общинска, на организации, на граждани, кооперативна;

                        -на граждани:

                                    -частна;

                                    -лична;

2 основни способа за придобиване на собственост:

            -вторичен (различни видове договори);

            -първичен – преработване, присъединяване, празпределение, придобивна давност;

Вписването на определени факти се извършва с определни норми. То има характер на юридически факт (продажба, дарение, ипотека). Извършва се от съдия и се вписва в актовата книга и регистъра, получава номер по регистъра и партида, в коя книга се съдържа. Кадестрална карта – вписва се местонахождение, инфраструктура на имота, също и пълна х-тика.

 

Облигационно право. Облигационни отношения. Общо учение за договора.

Облигация – латински произход – „обвързан”. За да се „развърже” длъжника, трябва да изпълни задълженията към кредитора. Разглеждаме го в 2 аспекта:

            –Първи аспект – самостоятелен правен отрасъл – ОП води началото си от ГП – методът на равнопоставеност на субектите (ФЛ или ЮЛ). В предмета се включват имуществени отношения, но винаги имат паричен характер. Тий като ОП обслужва стоково-паричната размяна и изв. на работа и услуги, то се нарича още договорно право, тъй като тази размяна в живота се извършва чрез договори.

            –Самостоятелен правен отрасъл от правила и норми, което урежда стоково-стопнаската размяна и извършване на работа и услуги. Основни зиточници – Конституцията и ЗЗД, също и ЗЛС.

            –Втори аспект – ОП е субективно право на кредитора в рамките на конкретна облигационна връзка. ОП се х-зира с белези, по които го отличаваме от вещните права:

                        -ОП вината има конкретен х-тер – точно определно лице е задължено;

                        -те са многобройни;

                        -ако в договора не е посочен срок, длъжникът длъжен веднага да изпълни договора;

ОП като правен отрасъл се развива по няколко основни принципа:

            -равнопоставеност на публична и частна собственост;

            -принцип за реално изпълнение на договорите;

            -без вина няма отговорност;

            -голяма погасителна давност (5г.);

            -централна категория – облигационно правоотношение – павната връзка между кредитор и длъжник. Субективно право на кредитора да иска определено поведение се нарича още претенция. Изразява се в 3 правни възможности: dare, facere, non facere;

Длъжник – лицето, което трябва да има определено поведение към кредитора. Субективното задължение на длъжника се нарича престация.

Права на кредитора по съдебен начин да защити своята претенция се нарича право на взискане.

Обект на това отношение може да е вещ, действие и бездействие, интелектуална собственост. Самото ОП-отношение, за да се разбие – 2 предпоставки:

            -юридически факти и предпоставки – най-честия е договора, неосновано обогатяване, чужда работа, непозволено учреждение, едностранна сделка;

Договорът е съглашение между 2 страни наречени съконтрагенти. Насочва към възникване, изменение или прекратяване на облигационно-правни последици. Той е най-честия юридически факт водещ до възникване на тези отношения и е юридически израз на стоково-парични отношения.

Съгласно ЗЗД договора е закон за страните, които са го сключили. Дог. се нарежда на плоскостта на правомерните юридически действия (бездействия), за които е х-терна воля у субектите за настъпването на правни последици.

Волеизявлението на една страна се нарича предложение или оферта. Дееспособен правен субект и трябва да съдържа съществена клауза на бъдещия договор. Волеизявлението на 2рата страна – приемане или акцепт. Също трябва да изхожда от дееспособен субект, не може да бъде контраоферта, трябва да дава ясен отговор на офертата. При съвпадение договора е сключен.

Правила за сключване на договор са посочени в чл. 11 и следващите на ЗЗД. Всеки един договор има идентификационна част. По отношение на времето на сключване ЗЗД предоставя следните правила:

            -ако в договора има посочен срок, той се счита сключен на този срок;

            -ако няма срок – правим разлика дали страните са присъстващи или отсъстващи;

                        -ако са присъстващи – дог. се счита за сключен ако се приеме веднага офертата;

                        -неприсъстващи – дог. се счита за сключен, когато акцептът пристигне у предложителя;

            -мястото на сключване се определя в самия договор или зависи от самото естество на договора;

Всеки договор в своето съдържание има 3 групи елементи:

  1. съществени елементи – предмета, срока, цената; изписват се след „шапката” на договора. Същ. ел. са онези, които х-зират договора като договор от даден вид.
  2. несъществени елементи – условия, срок, тежест – модаритети на волеизявлението. Те не са задължителни да бъдат записвани от закона.
  3. естествени случайни елементи – отговорност на продавача за съдебно отстранение и за недостатъци на стоката. (случайните никога не се записват в договора, но действат по силата на закона)

Видове договори (Виж класификация на сделките)

            -в зависимост от това дали проаждат права и задължения за 1 или повече страни те биват:

                        -едностранни – поръчка, завещание;

                        -двустранни – наем, продажба;

                        -многостранни – гражданско дружество;

            – предварителни (чл. 19 ЗЗД, задължително в писмена ф-ма; обещание, че страните ще сключат окончателен договор) и окончателни;

            -консесуални и реални – само влога е реален;

            -възмезни и безвъзмезни;

            -главни и допълнителни;

            -каузални и абстрактни;

            -между живи по повод на смърт;

 

Изпълнение на задължение

Изпълнение на здължения трябва да се различава от изпълняемостта – момента, в които ОЗ е станало годно за изпълнение. Има 2 тези относно изпълнението:

            -нов юридически факт между същите страни;

            -не става дума за нов ЮФ, а за реално осъществяване на съдържанието на вече сключен договор;

Предмет на изпълнението:

            -това, което се е задължил;

            -ако е друго dahro in solutum – даване вместо изпънение, с предварително съглашение на кредитора;

2 изпълнения на задължения по следните правила:

            -може да е зап. в договора;

            -може да зависи от естеството на договора;

            -ЗЗД – пар. зад. са преносими (последен адрес на кредитора)

 

Неизпълнение и договорна отговорност

Неизпълнението е нежелателно развитие на договорно отношение, което противоречи на основните принципи на ОП, поради което каквато и форма да имаме ще се стигне до негативни последици:

            -когато длъжника не е изпълнил нищо по договора;

            -частично – когато все пак нещо е дал;

                        -забавено;

                        -лошо;

                        -неточно;

            -вина – лицето бива:

                        -виновно;

                        -невиновно – ако няма вина ние го освобождаваме от отговорност, ако има обаче вина – първа правна последица – търси се гражданска отговорност от длъжника, разваляне на договор, гаранционен отговор. Гражданската отговорност е една от видовете отговорности в правото, която настъпва при следния фактически състав – вреда, вина, противоправност, причинна връзка.

Вреда – може да бъде имуществена и неимуществена – чл.63 на ЗЗД, а имуществените вреди биват – претърпени загуби и пропуснати ползи;

Вината е психическото отношение на дееца към извършеното от него деяние.  Ф-ми на вина – добросъвестен (когато е положил дължима грижа на добър стопанин и не е успял) и недобросъвестен (обратното) длъжник.

Противоправност – означава, че неизпълнението на договора противоречи на принципа за реално изпълнение.

Причинна връзка – вредите са от длъжника.

Гражданска отговорност:

            -чл. 88 и следващите на ЗЗД – договорорна;

            -чл. 49 на ЗЗД – извъндоговорна;

Винаги когато между страните има договор и той не е изпълнен търсим договорна отговорност. Ако няма договор, но е настъпила вреда е по пътя на извъндоговорната отговороност.

Вторично облигационно послание между същите страни, което се изразява в претърпяване на негативни последици и от страна на длъжника.

Договорната отговорност бива:

            -неустойка – парична сума – записва се предварително в закона или договора. Обикновено се изразява в % или точна сума. По-леката ф-ма на дог. отговорност. Не доказва вреда.

            -обещетение за вреди – парична сума – никога не се записва в закона и договора предварително, а винаги когато се претендира се доказва размера на вредата.

 

Обезпечаване на изпълнението на договорите

В ОП съществуват способи, които да гарантират вземането на кредитора. 3 основни групи:

            -групата на лични способи – едно лице гарантира вземането на кредитора;

            -една вещ гарантира вземането на кредитора (залог или ипотека);

            -особени способи:

                        -Поръчителство – Страни по този договор са дееспособни физически или юридически лица, наречени кредитор и поръчител. Предмет на този договор е чужд дълг. По силата на този договор длъжникът не може да се обвърже спрямо кредитора, за по-голям дълг или при по-тежки условия – обатното може. В общите си х-тики този договор е 2-странен, формален, задължително в писмена ф-ма, консесуален и безвъзмезден. Права и задължения на страните са: ако основния длъжник не изпълни задължението към кредитоа, кредитора има право да насрочи вземането и се насочва към поръчителя – длъжен да погаси изцяло вземането, ако е на части не го освобождава от договор за поръчителство

                        -Залог – заложения предмет е вещно право, движимо право, абсолютен х-тер и е противопоставимо на всички. Учредяват се чрез договор. Страни по този договор са залогодател и залогоприемател – кредитор или 3то лице, но плана по който дателя предава 1 своя движима вещ на залогоприемателя, от стойността на която той има право да се удовлетвори.

                        -Ипотека – ипотечно право е вещно право, само недвижими вещи (сгради, къщи, земя). Абсолютен х-тер и противопоставимо на всички, законова и договорна ипотека, в нотариална ф-ма, подлежи на вписване

 

Договор

Договор за наем

Той е съглашение между 2 страни наречени наемодател и наемател, по силата на което наемодателят предава една своя вещ за временно ползване, а наемателя е задължен да плаща наемателна цена и да върне вещта. Страните са дееспособни ФЛ и ЮЛ. Предмет: вещ. Временно ползване на чужда вещ. Договотър е 2странен, консесуален, възмезден и по дефиниция е неформален, но ако се пас.: за недвижим имот за срок от 1г., тогава трябва да има повторна заверка на датата. Ако се направи за над 10г. се отива към лизинг.

Права и задължения на немодателя са да предаде вещта в състояние годно за употреба. Има право на наемна цена, да получи обратно вещта. Ако и 2мата го обитават си делят текущите разноски.

Права и задължения на наемателя са да използва вещите по предназначение, задължен е да поддържа вещта. Текущите разходи са за негова сметка, ако е сам. Трябва да върне вещта и да плаща наемна цена.

Договор за заем

Нямаме единен договор. Те са 2: заем за послужване и заем за потребление. Разликата е в предмета.

Характеристика (обща и за 2та): заем за послужване е съглашение между 2 страни, наречени заемодател и заемател, по силата на което заемодателят предоставя за временно ползване, а заемателят е длъжен да върне същата вещ. Страни по договора: дееспособни ФЛ или ЮЛ. Предмет – индивидуална определена вещ. Едностранен, безвъзмеден, консесуален и неформален.

Права и задлъжения на заемателя – да използва вещта по предназначение и да върне същата вещ.

Договор за влог

Съглашение между 2 страни наречени влогодател и влогоприемател, под силата, на което влогодателят предава една своя вещ на отговорно пазене при влогоприемателят, като последния се задължава да пази вещта с грижата на добър стопанин и да върне същата вещ. Дееспособни ФЛ или ЮЛ. Предмет – пазене на чужда вещ. В общата си х-тика – едностраннен, безвъзмезден, реален и неформален. (Дог за прав. влог). При неправ. влог – двустранен, възмезден и формален.

Оснвно право и задължение на влогоприемателя е да се грижи с грижата на добър стопанин. Договор за дружество – по силата на този договор – неперсонифицирани дружества. Страните по договора са дееспособни лица – най-често физически. Съвместно извършване на нестопанска дейност. Многостранна сделка, формална, в писмена ф-ма, с възмезден х-тер.

Отговорност за непозволено увреждане

Ако между страните отсъства договор, но едната е претърпяла вреда, то в този случай обезвредата се търси въз основа на изндоговорна отговорност уредена по чл. 49 и следващите на ЗЗД.

            -всички лица

                        -дееспособни лица (ФЛ или ЮЛ);

                        -ако под всички имаме недееспособни отговорността се поема от родител или настойник;

                        -ако е само ЮЛ – заплаюа се от ръководителя;

            -ако е животно – отговорност се заплаща от собственика на вещта и надзирателят по равно;

Отговорност за морални вреди – ЗЗД казва, че морални вреди са по справедливостта.

 

Търговско право – общи положения

Търговските права се считат за … Сдруженията на търговците превозвачи – коменда. По това време римските юристи не стигат до извода, че в резултат от това сдружаване се формира нов правен субект. По-късно в зората на 19в. – 1806г. Френски търговски кодекс. ТП придобива своята правна уредба. БГ по време на Търновската конституция има свой търговски закон, по-късно с конституцията от 1947г. те изчезват. От 1991г, се приема Търговски закон и се възстановява търговското право в системата на правните отрасли.

Отсъствието от 50г. обяснява защо днес учените имат различни становища:

            Първа теза – Христофоров – ТП не е самостоятелен правен отрасъл, а специална част на ГП и то онази, която се занимава с търговците.

            Втора теза – Филип Рачев – ТП е комплексен правен отрасъл, които наблюдаваме с норми от публичноправен и частноправен характер и се използва с метода на равнопоставеност и империалния метод.

            Трета теза – Огнян Герджиков – ТП е самостоятелен правен отрасъл, съвкупност от ТП норми, които предимн ос методът на равнопоставеност уреждат отношенията на търговците и сделките, които се извършват. С-мата на ТП следва системата на тръговския закон – търговци – т. сделки – т. несъстоятелност.

Източници – Конституцията, търговския закон, търговски регистър, закон за защита на конкуренцията, закон за защита на потребителя. Има тези особеност – право на панаири, пазари, мореплаване. Централна категория е понятието търговци: едно научно и едно законово определение:

            -научно – търговецът е предприемач, лице което развива на свои риск, на своя сметка, в свое или чуждо наето помещение, използвайки личния си труд, труда на членовете на семейството си или наемен труд, развива икономическа дейност с цел печалба;

            -правно – търговецът е дееспсобно лице, собствен … с цел печалба. Не са търговци дребни занаятчии, дребни прозиводители и лица упражняващи свободни професии.

2 вида граждански търгвоци: фактически и юридически

Юридически – 3 групи:

            -еднолични търговци – ЕТ, ЕООД, ЕАД;

            -търговски дружества – СД, КД, КДА, ООД, АД;

            -търговски обединения – корпорации, холдинги;

Учредително събрание – учредителен акт – регистрация по търг. регистър, обнародване в ДВ.

 

Търговски сделки

В ТЗ има единствено определние за ТС, а закона използва един двоен критерий в търговското дефиниране:

            -субектен критерий – ако страни п оедна сделка са търговци или поне един е търговец, сделката е търговска;

            -предметен критерий – ако сделката отговаря на чл. 1 и 2 на ТЗ, дори страните да не са търговски я приемаме за ТС;

 

Търговска несъстоятелност

Правен институт свъкупност от ТП норми, които с императивен метод регулират процедурата, по която се обявява несъстоятелност. Съдебно, принудително изпълнение срещу търговец длъжник, който е станал неплатежоспособен. Основен съд по несъстоятелност е окръжния съд. За разлика от другите може да се заплати от който и да е кредитор. За да се спре производството – той трябва да е търговец и да е станал неплатежоспособен. И 2те трябва да са кумулативно. Неплатежоспособноста се допуска в 2 случая:

            -сам е подал искова молба; -когато е спрял плащанията си

 

 

Напиши коментар