Лекции УНСС Блогът на Петко Иванов

Лекции по Банково дело при проф. Милети Младенов – УНСС

Университет: УНСС

Предмет: Банково дело

Преподавател: проф. Милети Младенов

Коментар: Лекциите са доста подробни и са напълно достатъчни за подготовка

Подкрепи блогът: Тъй като поддръжката на сайта и оформяннето на подобни материали изискват доста време и ресурси ще съм благодарен ако разгледаш някои проморциолни продукти, със специално намаление за читателите.

Финансови отчети на банката. Баланс и отчет за приходи и разходи

Балансът посочва количеството и състава на ресурсите, които банката използва за да отпуска кредити и извършва инвестиции към определен момент от време.

Отчетът за приходите и разходите показва цената на придобиване на тези източници на средства или разходите които извършва банката за тяхното придобиване и приходите, които банката реализира от използването на набраните ресурси.

 A=L+C – парични средства и депозити в други финансови институции                          активи=пасиви + собствен капитал

C+S+L+MA=D+NDB+C              S – ценни книжа L – кредити и лизинги D – депозити NDB – недепозитни източници на средства C – капитал

С паричните средства и дял в други финансови институции. Най-силно ликвидните средства на банката носят най-ниска доходност

Дял в други финасови институции(в активи) – дял който търговската банка държи в други търговски банки или централната банка. Изследват се кореспонденските отношения

Сметки на търговската банка при централната банак(наредба 21)

Всички ценни книжа, които търговската банка държи в своите портфейли. В зависимост от целта с която се държат биват:

  • Търговски портфейли
  • Инвестиционни портфейли
  • Финансови активи на разположение за продажба

Кредити и лизинги – кредитите в банката се отчитат на брутна база(без заделени провизии)

Депозити – най-голяма част от търговската банка – 2/3 или 1/3 от привлечените източници

NDB – федерални фондове; дял на междубанкови депозити

Приходи и разходи

Лихвени приходи и разходи

  • Лихвени приходи – от лихви по кредити от статии в активната страна на баланса, от ценни книжа, сконтови плащания по ценни книжа, депозити в банки, резерви. Лихвените приходи са около 25% от приходите на банката
  • Лихвени разходи – депозитите, всички пасиви на банката с изключение нейния капитал

Нетен лихвен доход – разликата между лихвените приходи и лихвените разходи

Нелихвен доход – такси, комисионни при извършване на разплащания, преводи и наредби. Приходи от извършване на инвестиционни услуги

Нелихвени разходи – заплати, консумативи, софтуер и др. Провизии за преоценка

Нетен нелихвен доход – нелихвени приходи – нелихвени разходи – провизии

Нетен доход = нетен лихвен доход + нетен нелихвен доход = печалба/загуба

 

Определения от наредба осем за следните: Кредитен риск; Ликвиден риск; Операционен риск; Пазарен риск

Кредитния риск се измерва предимно с коефициент на вариация и стандартно отклонение като за тях се гледат изменението на акциите, изменението на нетния доход, измененеито на ROE и ROA и съответно колкото по-големи са стойностите на стандартното отклонение и диспирсията толкова по-голям е рискът. Кредитния риск показва стойността на кредитите и най-вече притежаваните от банката ценни книжа.

  • Първия показател е отношение на сумата на необслужваните кредити към общата стойност на кредитите отпуснати от банката и лизингите.
  • Следващия коефициент е отношението между сумата на преструктурираните кредити и общата стойност на кредитите и лизингите.
  • Третия коефициент е сумата на отписаните кредити към общата стойност на кредитите и лизингите.
  • Обща стойност на заделената от банката провизии по кредитите разделена на сумата от кредитите и лизингите.
  • Отношението между общата стойност на задалените от банката провизии към нейния капитал
  • Сумата на необслужваните активи(влючително ценните книжа) върху капитала.
  • Отношението между общата сума на отпуснатите от банката кредити към общата сума на привлечените от банката депозити

Ликвиден риск – изразява опасността банката да не разполага с достатъчно налични средства и възможност за заемана на ресурси за да посрещне тегления на депозити и удовлетворяване на искания за кредити. При недостатъчна ликвидност кредитните институции могат да бъдат принудени да заемат незабавно на много висока цена.

  • Паричен резерв на банката върху общите активи
  • Парични средства и държавни ценни книжа към сумата на активите
  • Инструменти които се търгуват на паричния пазар(федерални фондове, междубанкови депозити, обратни репа, депозитни сертификати и търговски ценни книжа(менителници и записни заповеди)) към общата сума на активите на банката

Пазарен риск – съдържа в себе си 2 типа риск

  • Ценови риск – свързан с неблагоприятни изменения в цената на активите за банката
  • Лихвен риск – неблагоприятни за банката промени на лихвените проценти по актива и пасива
  • Валутен риск – свързан с промени по валутните курсове
  • Суверенен риск – свързан с държавата
  • Задбалансов риск – свързан е с промени в задбалансовите позиции

Операционен риск – това е рискът от загуба произтичащ от неадекватни или не добре функциониращи вътрешни процеси, хора и системи или от външни събития като включва в себе си и правен риск. Свързан е с неочаквано за банката събитие, като бедствие, кражби, пробив в системата на банката, кражба на кредитни карти, различни схеми за изтегляне на пари.

Управление на депозитната и не депозитната база на банката

Видове депозити

Овърнайт депозити – включват разплащателните сметки и депозити с матуритет до 1 ден. При разплащателните сметки, основната им функция е разплащателна и при тях банките начисляват много ниски или никакви лихвени проценти

Депозити с договорен матуритет(срочни депозити) – банките договарят с клиента определен срок, с който клиентът се задължава да задържи в банката внесения от него депозит. Водещо е инвестиционната функция, т.е. клиентът се интересува от доходността, която ще получи от тях. Заради отказа от ликвидност от страна на клиентите банките договарят с тях по-високи лихвени проценти

Депозити договорени за ползване след предизвестие – вместо матуритет, клиентът договаря с банката период на предизвестие т.е. клиентът се задължава да уведоми банката за намерението си да изтегли депозита предварително, в някакъв срок който той договаря с банката

Спестовни депозити – обикновено са свързани с настъпване на някакво събитие, например жилищно спестовни схеми. За клиента също е водеща инвестиционната им функция

Структурирани депозити – съдържат в себе си инвестиционен и спестовен елемент, т.е. тяхната доходност е обвързана с промени в доходността на някакъв инвестиционен продукт

Депозитни сертификати – разновидност на съкровищните бонове, могат да бъдат търгуеми(негоцируеми) на вторичния пазар преди падежа. Имат срок от 1 годна. В България някои банки ги издават, но не се търгуват. В Европа и останалите по-развити държави се ползват много по-често.

По-дългия срок, означава по-големи лихвени проценти, които са компенсация за загубата на ликвидност. Банките предпочитат голям дял на спестовните и срочните депозити тъй като по тях плащат по-ниски лихви

Core deposits – представляват стабилен обем на депозитите, които не са чувствителни към промени на пазарните лихвени проценти, т.е. те са депозити, които клиентите дават в банките независимо от лихвите.

  • Безсрочни – ниско лихвени, които могат да бъдат изтеглени по всяко време, но въпреки това остават за дълъг период от време в банката и са дългосрочен пасив за нея. Фактори като инфлация, регулирането на финансовата система, засилената конкуренция и увеличаващия се брой на финансовата грамотнсто у потребителите стимулира използването на комбинирана сметки депозити и намалява дела на Core депозитите.

Цена на депозитните ресурси – при равни други условия банката и мениджърите предпочитат да набират ресурс като предлагат такива депозитни продукти, които са най-евтини за банката. Ако банката може да набави евтин депозитен ресурс, който може да използва за отпускане на кредити тогава тя максимизира нетния лихвен доход и нетния лихвен марж.

Безсрочните депозити на фирмите са по-изгодни за банките в сравнение с тези на домакинствата. Една от причините е, че фирмените сделки обикновено се олихвяват с по-нисък лихвен процент, и че средния ресурс на безсрочните депозити при фирмените сделки е по-голям в сравнение с този при домакинствата.

Подходи за определяне цената на депозитния ресурс:

  • Подход на пределните(маргиналните) разходи – под пределен разход се разбира допълнителен разход за привличане на депозитния ресурс. Този подход е удачен за използване, тъй като при него се осигурява ценна информация за банковия мениджмънт за нивото на лихвените проценти и докога банката е изгодно да увеличава лихвените проценти за да привлича нови депозити, когато очакваната печалба започне да спада, това е сигнал за банковия мениждмънт, че трябва да се търсят други източници на финансиране при по-ниски пределни разходи или да се търси използване на привлечения депозитен ресурс, в такива активи, които носят по-висока доходност.

Пример – да предположим, че банка очаква да привлече нов депозитен ресурс в размер на 10млн. лв. При годишна лихва от 7%. Мениждърите на банката преценяват, че ако банката предлага годишна лихва от 7,5%, те ще привлечат 20млн. лв. Под формата на нови депозити. При 8% лихва се преценява, че банката ще привлече 30млн. лв. При 8,5% – 40млн. а при 9% – 50млн. Миниджмънтът на банката преценява, че може да инвестира набрания ресурс като реализира годишна доходност от 10%.

Обем на привлечен ресурс Среден лихвен процент Лихвени разходи за банката Пределен разход за банката по привличане Пределен разходи изразен в % Очаквана пределна доходност Разлика между % Реализирана печалба
10млн 7% 700000 700000 7% 10% 3% 300000
20млн 7,5% 1500000 800000 8% 10% 2% 500000
30млн 8% 2400000 900000 9% 10% 1% 600000
40млн 8,5% 3400000 1000000 10% 10% 0% 600000
50млн 9% 4500000 1100000 11% 10% -1% 500000

 

  • Подход на условното оценяване – развива се през 70те години, когато започва активното използване на спестовните сметки. При условното оценяване България възприема схемите при които клиентът не заплаща такса или заплаща много ниска такса ако салдото по депозитната му сметка е по-високо от изискуемото салдо, но заплащата висока такса ако салдото по сметката спадне под минималното салдо. Следователно клиентът заплаща цена за това по какъв начин използва депозитната си сметка. При условна оценка цената на депозита зависи от 3 фактора: брой транзакции извършени на ден през дадена сметка; средния размер на салдото през определен период от време; срокът на депозита. Предполага се ,че клиентът избира такъв депозит при който заплаща най-ниските такси но същевреенно получава и най-висок доход при определен брой на извършените транзакции с депозитната сметка. Същевременно клиентът отчита и други фактори като сигурност на банката, видове услуги, които предлага и др. При условото оценяване банките се влияят от типа клиенти, които се стремят да обслужват и разходите за обслюжване на различните категории вложители. Банките обикновено определят такава такса и комисионни, които да бъдат достатъчни за покриване на всички или поне на значителна част от предвидените разходи за обслужване на вложителите
  • Цена формирана на база на взаимоотношенията между клиента и банката. Банката определя най-добрите си клиенти на база на броя на използваните от тях продукти и услуги и те подлежат на специални отношения от страна на банката. Идеята на този подход, е че клиента използва множество продукти и услуги на банката и това увеличава зависимостта му от банката и това намалява възможността, той да се прехвърли в друга банка. На практика по този начин се насърчава лоялността на клиентите и те са по-малко чувствителни към цените към предлаганите депозити.

Управление на недепозитната база – всички източници в пасива на банката, които са различни от банките. Дела на тази база зависи от големината на банката. Обикновено при малките банки тази база е между 5-10%, при по-големите банки е повече. Типове недепозитни източници

  • Федерални фондове – имат еквивалент и на българския пазар, много типични за САЩ. У нас това е междубанковия пазар на овърнайт депозити. Федералните фондове се състоят основно от депозитите на американските банки, които държат във федералните резервни банки за изпълнение на изискванията за минималните задължителни резерви и извършване на разплащания. При федералните фондове имаме незабавно прехвърляне на резерви между сметките на търговските банки при централната банка. Най-често федералните фондове и прехвърлянето на средства е с овърнайт характер и то се извършва при договаряне на двете банки по телефона, без дори да се сключва договор или да се изисква обезпечение. Тези овърнайт трансфери най-често се използват за регулиране на изискванията за минимални задължителни резерви. Федералните фондове могат да бъдат и с по-дългосрочен характер, т.нар. срочни – техния матуритет е няколко дни, седмици или месеци, като прехвърлянето на средствата е съпроводено с блокиране на ценните книжа на банката по чиято сметка се прехвърлят средства като за обезпечение се използват най-често три месечни съкровищни бонове. При срочните федерални фондове банките сключват договори, същото става и при федерални фондове, при които има ангажимент за преподновяването им за определен период от време. Лихвения процент по федералните фондове е нисък, поради това че те са с краткосрочен характер и те се обявяват от федералната система. Също така са инструмент за защита на паричната политика.
  • Репо сделки в пасива – начин за придобиване на налични средства придружен с едновременна продажба на финансови активи и постигане на уговорка за обратно изкупуване на тези активи на определена бъдеща дата по фиксирана цена. Репо операциите в по-голямата си част се извършват с държавни ценни книжа или друг вид ценни книжа с ниска степен на риск. Матуритетите на репо операциите варират от овърнайт до няколко месеца. Ролята на ценните книжа е да послужат като обезпечение за кредитора по главницата и дължимите лихви. Най-разпространена практика за извършване на репо операция е двете страни да се договорят да закупят ценните книжа по цена равна на главницата и договорен за периода лихвен процент. Алтернативен подход е да се определи такава цена на обратната покупка, която да носи в себе си договорената норма на доходност. Размерът на сумата, с която обезпечението по репо операцията надвишава главницата се нарича обезпечителен марж, този обезпечителен марж е важен за банката извършваща обратното репо, защото по този начин тя се обезпечава срещу риска от евентуален спад в цената на обезпечението. Лихвения процент по репо операциите се изчислява на сконтова база и обикновено е по-висок от лихвения процент по федералните фондове. Основни участници на пазара на репо операции са банките и дилърите на ДЦК. Репо операция може да се извърши както между две търговски банки така и между търговска банка и небанкова финансова институция. Банките извършват репо операции по три причини – репо операциите са възможност за снабдяване на банката с краткосрочна ликвидност; по репо операциите не се изчисляват минимални задължителни резерви; те служат за намаляване на матуритетния разрив между актива и пасива. Репо операциите в България се развиват с приемането на наредба номер 5 на БНБ и МФ за държавните ценни книжа и ЗППЦК. БНБ е системата, която осигурява сетълмента на държавните ценни книжа в България, тази система се нарича ЕСРОТ, а централен депозитар е системата, която осигурява сетълмента на корпоративните ценни книжа. Какво се случва при самата операция – държавните ценни книжа са безналични и се съхраняват по сметки на първичните дилъри в БНБ, банките договарят по между си цената на продажбата на ценни книжа общия номинал на прехвърлените книжа и датата на обратното изкупуване, след като договорят това банките изпращат необходимата информация в БНБ, която задължава сметката на продавача на ДЦК и заверява разплащателната му сметка. Обратното се случва с купувача на ценните книжа(обратно репо). Ако по разплащателната сметка на купувача няма необходимия ресурс за закупуване на ценните книжа репо сделката не се извършва, същото се отнася и при недостиг на ДЦК на сметката на продавача.
  • Кредитирането от страна на централната банка – извършва се по обявен от нея сконтов процент, като сконтовото кредитиране е и инструмент на паричната политика на централната банка. Централните банки отпускат 3 типа сконтови кредити:
    • Първокласни кредити – те са с матуритет от един ден до 90 дни и се отпускат на банки, които се намират в добро финансово състояние. При този тип кредити не е задължително банката да доказва, че е изчерпала всички други възможности за получаване на финансиране от други финансови институции. Банката не е и възпрепятствана да продължи да заема от централната банка
    • Второкласни кредити – договарят с централната банка при по-висок лихвен процент сравнение с първокласните, те са предмет на мониторинг от страна на централната банка за да е сигурна, че кредитополучателя няма да поема прекалени рискове и те се отпускат на банки изпитващи финансови затруднения за стабилизиране на възможностите им да получат кредит и да превлекат други недепозитни източници на средства. Второкласните кредити не могат да се използват за увеличаване на кредитирането от страна на търговската банка. Техния матуритет може да достигне и по-дълъг период от 6 месеца
    • Сезонни кредити – отпускат се на специализиране банки, при които се наблюдава сезонност по отношение на привличаните от тях ресурси(например земеделски банки). При сезонните кредити няма изискване за доказване на финансовото състояние на банката, те са с краткосрочен матуритет от 3 месеца и лихвения процент по тях се доближава до този по първокласните кредити. Централните банки отпускат и т.нар. ломбардни кредити – това са кредити обезпечени с ценни книжа и се отпускат по обявен от централната банка ломбарден лихвен процент. Ломбардни кредити се отпускат от европейската централна банка и от централните банки.
  • Кредитиране на банки в лева срещу обезпечение – БНБ може да предоставя на банки в левове чрез управление банково при възникване на кредитен риск
  • Депозитни сертификати – срочни депозити в банките, като срока може да бъде различен от месец, 3 месеца, до няколко години. Имате право по всяко време да разтрогнете този договор и банките не могат да ви откажа. Като едниствено което банките може да направят е да не ви олихвят парите или да ви олихвят много малко. Редица банки издават депозитни сертификати – те са прехвърляеми т.е. могат да бъдат предоставяни от едно лице на друго. Това е инструмент за избягване на санкцията при положение, че е нужно да се изтегли предстрочно депозираната сума. След като веднъж сте договорили една лихва банката е длъжна да ви начислява тази лихва, дори и при промяна на лихвените проценти. Договарят се както с фиксиран така и с плаващ лихвен процент. Те обикновено не са обект или са обект на едно много разхлабено третиране на минималните задължителни резерви.
  • Евро-долари – деноминирани в долари депозити в чужди банки или в клонове на американски банки в чужбина. При нужда америсакнските банки могад да се сдобият с него чрез банката си кореспондент, която се договаря с местната банка, която притежава този ресурс. Размера на повечето депозити в евро-долари е голям, като матуритета на тези депозити е около 6 месеца. Разновидност е евродоларовия депозитен сертификат. Фирмите често издават евродоларови облигации – деноминирани в долари облигации. Под евро облигация се разбира във валута различна от националната валута на емитента и първичния пласмент на тези облигации се излъчва на пазари различни на националните пазари на страната емитент.
  • Търговски ценни книжа – ресурс с краткосрочен матуритет вариращ от няколко дни до 9 месеца. По-големите компании емитират собствени не обезпечени дългови книжа. Обикновено са обезпечени с банковокредитна линия, компанията се договаря с дадена банка, която се ползва при необходимост. Те се смятат за сравнително сигурен актив, защото се предполага че състоянеито на една фирма може да бъде проучено и нейното поведение е предвидимо за краткия период за който се закупуват търговските книжа. Те са инструмент чрез който не финансовите предприятия отсрочват задълженията помежду си и се превръщат в инструмент на търговския кредит когато търговската полица се сконтира преди падежа и от съответното не финансово предприятие при търговската банка. Притежавайки търговските ценни книжа банката може да си осигури средства за осигуряване на ресурси като ресконтира притежаваните от нея търговски полици при централната банка.
  • Емитираните от банката ипотечни облигации – емитират се за срок обикновено 5, 7 и 10 години като обезпечения по тях служат учредените в полза на банката ипотеки по ипотечни кредити.

Факторите които банките взимат предвид при формиране на недепозитната база са относителните разходи за набирането им, риска свързан с всеки от източниците, времето, за което се договарят, големината на институцията и съществуващото регулиране. Основно предимство на недепозитната база пред депозитната е че тя не е обект на минималните задължителни резерви, както и обект на вноски към схемите за гарантиране на влоговете, т.е. напрактика това се явява за банката един по-евтин ресурс в сравнение с привлечените от клиентите депозити. Като неин недостатък може да се отчете нейната колебливост.

Управление на капитала – Базилски споразумения за капиталова адекватност

Функции на капитала

  • Ролята му на буфер – срещу финансови и оперативни загуби
  • Осигурява възможност за създаване и администриране на финансовата институция и доверие в публиката
  • Капитала осигурява необходимите средства за развитие на нови услуги и продукти
  • Капитала е база устойчив растеж на финансовата институция

Важността на ролята на капитала при банките произтича от особения характер на дейността, която банките изпълняват, а именно публично привличане на депозити и отпускане на кредити. Тази особеност налага изискването на високи нива на минимален капитал необходим за учредяването на банка (10млн лева). Растежа на институцията трябва да бъде съгласуван с капитала, с който тя притежава.

Базел 1- първото споразумение е създадено през 1988година, като влиза в сила1992. Разделя капитала на две нива. Първото ниво на капитал е основния капитал или капитала от първи ред. Капитал от втори ред, който съдържа в себе си провизии за загуба от обезценка, дългово капиталово хибридни инструменти и други инструменти с дългосрочен матуритет, които комбинират в себе си характеристиките на капиталови и на дългови инструменти. Базел едно налага изискването банките да спазват определени нива на капиталова адекватност и тези нива са съответно, коефициент за адекватност на капитала от първи ред, не по-малък от 4% и коефициент за обща капиталова адекватност не по-малка от 8%. Базел 1 отчита кредитния риск при изчисляването на коефициентите за капиталова адекватност. Принципът на това отчитане на кредитния риск е че активите на банката получават определено рискове тегло, което варира от 0-100%, като най-слабо рисковите активи получават рисково тегло 0, а най-високо рисковите 100. Примери за активи, които получават рисково тегло 0 са паричните средства и държавните съкровищни бонове. Примери за инструменти, които получават 20% рисково тегло са депозитите в местни банки и кредити обезпечени в ценни книжа. 50% рисково тегло получават ипотечните кредити, а 100% рисково тегло получават кредитите на нефинансови предприятия. Тук е и основния показател на Базел 1, а именно че се фиксират точно определени рискови тегла, т.е. приравняват се банките притежаващи съответните инструменти независимо от общия риск, който самата банка носи и нейната големина. Задбалансовите активи трябва първо да се умножат по конверсионен коефициент и тогава се умножава по рисковото тегло за да се включат в рисковите активи. Конверсионния коефициент отразява вероятността да се реализира един условен актив. Задбалансово се записват – деривати и секюритизирани.

Базел 2 се въвежда за да се отчетат по-сложните рискове, които се наблюдават в банковата система. Освен кредитния риск Базел 2 отчита и други съществени рискове, като пазарния риск, кредитния риск, ликвидния риск и операционния риск. Още се въвежда възможността за дискреция от страна на банките, т.е. банките не са застопорени да прилагат точно определени рискови тегла за различните активи, а те варират и банката може сама да прецени какво рисково тегло да даде на определен инструмент. Банките правят тези оценки на вътрешни модели за оценка на риска, като всяка банка трябва да оповести на надзорния орган, освен това банките може да използват и външни оценки, които се базират на оценки, които се дават от агенциите за кредитен рейтинг.  Трите стълба на Базел 2

  • Минимални капиталови изисквания за всяка банка базирани на собствените и оценки за кредитен, пазарен и операционен риск.
  • Надзорен преглед – всяка банка възприема процедури за оценка на риска и адекватност на капитала
  • Надзорно оповестяване, т.е. банките се задължават да предоставят на банков надзор и да оповестяват публично информация отнасяща се до различните видове риск, окйто те носят и нивата на капитала.

Идеята на Базел 2 в България е обхваната от съществуващата конвента наредба №8 за капиталовата адекватност на банките и тази наредба беше приета през 2006г.

Капиталова база – първичен капитал – капитал от първи ред:

  • Внесен и регистриран капитал
  • Резерви с общо предназначение заделени от печалбата след облагането – тук се включва неразпределената печалба от минали години и печалбата от текущата година намалена с дължимите данъци и очакваните плащания по дивиденти.
  • Капитала от първи ред се намалява със загубата от текущата или минали години, балансовата стойност на притежаваните от банката собствени акции и стойността на нематериалните активи

Капитал от втори ред

  • Резерви от преоценка на недвижими имоти, които са собсвеност на банката
  • Сумите привлечени като подчинен срочен дълг
    • Изисква се сумата по дълга да са изцяло платени
    • Има срок но минималния срок е 5 години – може да бъде погасен предстрочно, но само по съгласие на централната банка като тя би дала това разрешение само ако банката си е разрешила проблема по друг начин.
    • Нареждат се след всички останали кредитори при ликвидация
    • Подлежи на амортизиране като се амортизира с минимум 20% на година.
    • Подчинения срочен дълг не може да е по-голям от 50% от капитала от първи ред.
  • Капитала от втори ред не може да бъде по-висок от 50% от общия капитал на банката

Капиталова адекватност – измерва се като едно съотношение между собствения капитал, а в знаменателя това е общия размер на всички рискове компоненти на банката(кредитни рискове, валутни рискове, операционни рискове и т.н.). Изискванията за капиталова адекватност е минимум 12%. В повечето банки в Европа това е 8%. Тя може да се измери чрез съпоставяне само на капитал от първи ред към общия рисков компонент, това е изискване за минимум 6%, но при нас то е над 2,5 пъти по високо. В европа този коефициенти е около(2-3%), но се очаква да бъде променено на минимум 7%.  Общата адекватност и адекватността на капитала от първи ред се изчисляват на консолидирана основа.

Най общо недостатъците на Базел 2 може да се сведат до:

  • Изискуемия от банките капитал не е на адекватното равнище, което причини фалита на много банкови институции
  • Изискванията за капитала според базелското споразумение са проциклични и водят до засилване на колебанията в бизнес цикъла
  • Регулаторната оценка на кредитния риск се базира на системи за оценка изготвени от небанкови институции(агенции за кредитен рейтинг)
  • Несъвършенствата на системите за вътрешна оценка на риска – тези системи се проверяват от банковия надзор, но моделите за оценка на активи са много сложни

 

Наредба 7 – големи екзпозиции на банките и Наредба 8 за капиталовата адекватност ще отпаднат от 01.01.2014г.

Капиталовата уредба касаеща банките и големите екзпозиции се уреждат в регламента за капиталова адекватност на кредитните институции и инвестиционните посредници, който е публикуван на сайта на БНБ. Регламентът е с директно приложение.

Основни елементи на Базел 3

  • По-високи капиталови изисквания за банките, което значи, че общото капиталово изискване за банкиет се увеличава от 8% на 10,5% + антицикличен буфер, който варира от 0 до 2,5%(дава се възможност на дискреция с обосновка).
  • Въвеждане на антицикличен буфер – налага всяка банка на 3 месечна база да изчислява дали отпускането на кредити е прекомерно и какви са макрокиномическите преспективи пред икономиката. Въз основа на тази преценка банакат преценява дали се нуждае от допълнителен капитал. Основната идея е че кредитирането има цикличен характер и подържането на буфери по време на благоприятна икономическа обстановка ще забави ръста на кредитите и ще осигури по-голяма устойчивост на банките по време на криза.
  • Въвеждане на коефициент на ливеридж – идеята на този коефициент е да се компенсират недостатъците на Базел произтичащи от това, че банките могат сами да определят точните си рискови тегла на активите на базата на вътрешни модели за оценка. Изискването за коефициентът на ливеридж не предвижда оценка на рисковите тегла, което прави процедурата по-проста, по-прозрачна и по-трудна за манипулация. Коефициентът за ливеридж се определя като се раздели капитала от първи ред на общата стойност на активите, като се включват и задбалансовите активи. Коефициентът на ливеридж, който една банка може да подържа е 3%.
  • Въвеждане на допълнителни коефициенти за ликвидност
    • Коефициент на покритие на ликвидността – той задължава банките да подържат необходимите ликвидни активи за покриване на очакваните нетни изходящи парични потоци в период от 30 дни.
    • Нетен коефициент за стабилност – той гарантира покритие на изходящите парични потоци с ликвидни активи през следващите 12 месеца.

Основните цели на Базел 3 са следните

  • Да се гарантира, че при изчисляване на изискуемия капитал са обхванати и оценени всички рискове свързани с търговския портфейл на банката, дериватите и секюритизацията
  • Капиталът се дели на
    • Основен капитал от първи ред(2,5%)
    • Допълнителен капитал от първи ред(4%)
    • Допълнителен капитал от втори ред(4%)
  • Осигуряване на равновесие в регулаторната рамка и управлението на риска, това става с коефициентите за ливеридж и за ликвидност, с които се цели да се избегне натрупването на задлъжнялост в банковия сектор
  • Цели се насърчаването на заделяне на провизии и подържане на антицикличен буфер, с който да се повиши способността на банковата система да поема шокове.
  • От началото на 2014 година се предвижда да отпадне наредба 9 на БНБ за рисковите експозиции на банките.

Базел 3 въвежда и нови правила за оценка на отделните видове риск, тези нови правила са за риск за контрагента, риск от преоценки и отежняващ риск. Причините за тези промени се дължат на следното

  • В резултат на кризата се наблюдаваха загуби по пазарни цени от обезценка, като реално загубите на капитал за покриване на риска се дължаха не толкова на обезценки произтичащи от неизпълнение на задълженията на отсрещната страна, а на обезценяване на активите по сделката.
  • Финансовите институции са силно взаимосвързани
  • По-ниските изисквания за обезпечение
  • Регулярно извършване на стрес тестове от органите на месно ниво и на европейско ниво от Европейския Банков Орган(ЕБО)
  • Директивата дава дефиниция за системно важни банки, както на местно ниво така и на глобално ниво(СИФИС)

Управление на кредитите

Видове кредитит

  • Домакински кредити
    • Жилищни кредити – няма точно законодателства, което да го орежда. Повечето от жилищните кредити са обезпечени с ипотека, но не всички. Възможно е да има и ипотека върху потребителските кредити.
    • Потребителските кредити се отпускат и за тях важат всичски изисквания от закона за потребителския кредит
    • Други – всички останали, които са различни от потребителския и жилищния. Тук например са студентските кредити
  • НТООД – Не търговски организации за обслужване на дружествата
  • Не финансови организации:
    • Краткосрочни – например финансиране на оборотен капитал; факторинг; за материални запаси и т.н.
    • Дългосрочни – за придобиване на ДА; инвестиране; строителство и други.
    • Синдикиран кредит – много голям кредит, при който сумата се дели на няколко части и няколко различни банки отпускат този кредит. Като всяка банка си договаря различни условия, които обикновено не се различават фрапантно, но е възможно да има разлика. Идеята на синдикирания кредит е да се подели риска
    • Кредитни линии – договаря се лимит на една сума, която клиентът може да ползва, като не е задължително да се стига до този лимит. Общо взето е като револвиращия кредит с минимални разлики идващи от интерпретацията

Според Наредба №9 банките правят провизии спрямо вида на кредитите и риска, който те носят. Когато един клиент е взел няколко различни кредита те се гледат като общ риск. Например ако не изплаща един от кредитите на време то цялата група кредити си увеличава риска. Според наредбата кредитие се разделят на 4 групи, според това до каква степен се обслужват кредитите

  • Редовни експозиции – обслужват се и няма налични индикатори, че няма да се изплати кредита към банката. Допуска се и кратък срок на забава 30 дни
  • Екзпозиции под наблюдение(просрочване от 30 до 90 дни) – за тях се начисляват минимум 10% провизии върху размера на кредита
  • Необслужвани екзпозиции(между 90 и 180 дни) – минимум 50%
  • Загуба(длъжникът има краен непаричен недостиг или е обявен в процедура на ликвидация и някои други условия) – 100% провизиране

Преструктуриране на рискови експозиции – една рискова експозиция се счита за преструктурирана, когато са настъпили промени по условията дължащи се на това, че не може да се изплати дадено вземане поради влошаване на финасовото състояние на длъжник. При тях се издават изгодни условия, които не биха били договорени при нормални условия. Различно е от предоговарянето на кредита, защото трябва да има влошаване на финаносово състояние на лицето. Преструктурирането може да е в няколко аспекта – удължаване на срока на погасяване, намаляване на лихвата, плащане само на лихвите за част от периода, отписване на част от главницата и др. възможно е и кредита да премине от по-високо рискова в по-ниско рискова. Има различни изисквания при физическите и юридическите лица, например при физическите лица при 3 поредни плащания в срок, но е възможно да има и други изисквания от банката.

Закона за потребителския кредит – закона урежда закона за изискванията за потребителския кредит, преддоговорната информация, правото на потребителите на отказ от сключения договор за потребителски кредит и правото на достъп до извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове по потребителски кредит. Закона не важи за няколко вида кредити – не се прилага за договори за кредит с общ размер от 400лв и по-голям от 147000лв.; не се прилагат за договори за кредит, които са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот. Всеки клиент, който кандидатства за кредит получава единен стандартизиран европейски формуляр. ГПР(годишни разходи по кредита) – годишния процент на разходите е ефективен годишен лихвен процент и съдържа в себе си компонент на лихвения процент и компонент на не лихвените разходи, т.е. такси и комисионни, поради което стойността на ГПР е по-висока от ефективния лихвен процент изчислен за даден кредит и който съдържа в себе си само лихвен компонент. В ГПР не се включва

Право на отказ от договора за потребителски кредит – потребителя има право без да дължи обещетение и без да плаща неустойка да се откаже без да посочва причина в 14 дни считано от датата на сключване на кредита. Когато потребителя се възползва от това право той връща главницата + лихвата която дължи за периода на задържане на кредита, но не по-късно от 30 дни от датата на отказ.

Предсрочно погасяване на потребителския кредит – кредиторът няма право на обезщетение или неустойка, когато при предсрочно погасяване на кредита от потребителя, погасяването се извършва в период в който лихвения процент не е фиксиран. Погасяването е извършено въз основа на плащане по застрахователен договор, чиято цел е изплащане на кредита. И когато кредитът е по овърдрайфт, поради самата форма на овърдрайфта. Банката може да търси обезщетение от страна на клиента – кредитора има право на справедливо и обективно обезщетение, като обезщетението не може да бъде по-голямо от 1% когато срокът е по-голям от 1 година и по-голям от 0.5% когато срокът е по-малък от 1 година.

Наредба 22 – за централния кредитен регистър, подържан от БНБ – съдържа се информация за абсолютно всеки клиенти неговата кредитна история. Какви кредити има, как е протичало плащането, лихвения процент по кредита и всякаква друга информация.  Фирмите могат да използват и агенции за кредитен рейтинг за допълнителна информация. Всички банки участват в кредитния регистър, като заплащат някаква такса и са задължени да предоставят информация всеки месец.

Скоринг модели – използват се за оценка на кредитоспособността на клиенти при отпускане на потребителски кредити или при издаване на кредитни карти на потребители. Прави се една таблица, в която се дават точки на клиента ако той попада в дадена категория и идеята е клиентът да натрупа повече точки. Клиентът се гледа по 8 параметъра.

Банково посредничество по плащанията

Платежните операции са особен вид банкови сделки, които се състоят в поемане на ангажименти или пълномощнически функции от страна на банката в съответствие с получени от клиента инструкции за извършване на определени действия към трети лица. Действията на банката се свеждат до поемане на задължение за извършване на превод на определена сума от името и за сметка на наредителя. Видът на задълженията на банката се определя от избраната форма на превод, формата на превода определя и техническата последователност на протичане на платежните операции. Клиентите на банката сами договарят помежду си формата на превода, която ще използват и тя зависи от конкретните условия по сделката между клиентите. Целта е разплащането да се извърши максимално бързо при минимален риск и при възможно най-малки разходи. Основно правило при платежните операции е автономността на платежното отношение, което означава, че банките не контролират предмета на сделката.

ЗПУПС – платежната сметка е водена на името на един или повече ползватели на платежни услуги. Платежна сметка може да се открие само след подписване на рамков договор между клиента и институцията. Всяка платежна сметка се обозначава с индентификатор и за банковите смети, този идентификатор е IBAN-а. Не банковите платежни институции нямат IBAN, а използват уникален идентификатор,

Платежна система – система за прехвърляне на средства. Обслужва се от оператор на платежната система. Сентълментът е прехвърляне на платежни средства от сметка в сметка. Вальор е денят в който паричните средства постъпват в сметката на клиента, към който е извършен превода.

Платежна система за брутен сетълмент в реално време (RINGS) – преводите се извършват незабавно, при тях вальорът е t+0. В RINGS участват всички банки в страната и други оператори на платежни системи, например Борика банк сървис – то оперира системата BISERA – която е за разплащания до 100000лв и вальорът е t+1. В RINGS се извършват преводи над 100000лв. като е възможно да се извършват и преводи под 100000лв по желание на клиента, но срещу по-голямо заплащане. Борика банк сървис има 3 прозореца, в които извършва преводите. БИСЕРА 6 е за разплащания в лева, но при БИСЕРА 7 е възможно и разплащане в евро. БНБ участва в системата ТАРГЕТ 2, което скъсява времето за извършване на преводите. В тази система участват всички централни банки на еврозоната и по-голяма част от останалите еврочленки. Банките имат възможност да се разплатят или чрез ТАРГЕТ 2 или чрез банка кореспондент, в която имат открита разплащателна сметка в евро. Вече е възможно и да се извършват и преводи чрез БИСЕРА 7 до 50000 евро.

ESROT – използва се за ценни кинжа

Комисия за извънсъдебно решаване на платежни спорове – нейните решения имат препоръчителен характер, но в нея участват представители на банките и представители на комисията за защита на потребителите.

Видове банкови сметки

  • Разплащателни сметки, които служат за съхранение на пари платими на виждане без срок за предизвестие от титуляра до банката
  • Депозитни сметки – служат за съхранение на пари платими на определена дата при предварително договорени условия описани в договора между клинта и банката
  • Спестовни сметки – служат за съхранение на пари на физически лица срещу издаване на лична спестовна книжка
  • Сметки на бюджетни предприятия – служат за съхранение на пари на бюджетни предприятия и пари предоставени на други лица от бюджета, както и извън бюджетните сметки и фондове включени в консорилидираната фискална програма.
  • Набирателни сметки – служат за съхранение на пари, които са предоставени за учредяване на юридическо лице
  • Акредативни сметки – служат за съхранение на пари предоставени за разплащане на титуляра с трето лице, което има право да ги получи при изпълнение на условията поставени при откриването на акредатива
  • Ликвидационните сметки – сметки за съхранение на пари на лица, обявени в ликвидация
  • Особени сметки – сметки за съхранение на пари на лица, които са в процедура по несъстоятелност
  • Други сметки

Платежно нареждане – нареждането което клиентът дава към банаката за изпълнението на платежна операция и то може да бъде дадено писмено или по електронен път. Редът на изпълнение на платежните нареждания се изпълнява хронологично. Платежното нареждане може да се изпълни само до размера на разполагаемата сума по платежната сметка или до размера на договорения лимит по овърдрафт ако има такъв по платежната сметка. Забранява се частично изпълнение на платежни нареждания.

Платежни операции с използване на кредитен превод – платежна операция наредена от платеца, чрез неговия доставчик на платежни услуги с цел средствата да се предоставят на получателя чрез неговия доставчик на платежни услуги, като платецът и получателят могат да бъдат едно и също лице. Кредитния превод е най-простия тип превод, т.е. превод от сметка в сметка. При извършване на кредитен превод наредителят е задължен да предостави IBAN и BIC.

Платежни операции с използване на директен дебит – платецът предварително предоставя своето съгласие за изършване на директен дебит на доставчика на платежни услуги, който води сметката му и се изпраща копие от съгласието за директен дебит на получателя по директен дебит. Преди да се изпълни нареждане за директен дебит, доставчика на платежни услуги на платеца проверява дали е налице предварително съгласие на платеца за директен дебит, дали има достатъчна наличност по сметката на платеца и дали са удовлетворени условията за извършване на директен дебит ако има такива. Ако в срок от 5 работни дни не бъдат изпълнени тези искания за извършване на директен дебит платежната операция не се извършва и банката уведомява за това платеца.

Наличен паричен превод и безналичен паричен превод – когато отидете в банка и внесете пари в банка е наричен паричен превод, а безналичен е когато прехвърляте пари от сметка в сметка.

Изпълнение на платежни операции чрез платежни и предплатени карти – предплатена карта е вид платежен инструмент върху, който се осигуряват електронни пари или се осигурява отдалечен достъп до електронни пари.

СЕПА – идеята е да се уеднаквят местните и трансграничните плащания в евро.

Търсене на ликидност от страна на банката възниква или теглене на парични средства от сфера на дейностите изплащания на задължения от страна на банката към различни институции като например централната банка и изплащания на данъци и дивиденти. Източниците на ликвидност са депозитите, вноските по кредитите, продажбата на активи особено на търгуеми ценни книжа и приходи от такси и комисионни. Нетната ликвидна позиция на банките се формира като от източниците на средства за банката (депозити които се правят, приходи от такси и комисионни, вноски от кредити, продажба на активи и заемане на паричния пазар) се извади търсената от банката ликидност (тегления на депозити, искания за нови кредити, плащания по дължими от банката кредити, други операционни разходи, данъци и дивиденти). Когато нетната ликвидна позиция е по-малка от 0, тогава казваме че банката има ликвиден дефицит, т.е. необходимо е тя да набере допълнителни средства. Когато нетната ликвидна позоция е по-голяма от 0, тогава имаме ликвиден излишък и банката трябва да инвестира тези средства.

Дългосрочна ликвидност – свързана е с недостиг или излишък на ликвидни срества поради сезонни и циклични фактори.

Крактосрочна ликвидност

Управление на активите – при този подход банките подържат активност, като държат ликвидни активи в парични средства и търгуеми ценни книжа, които при необходимост се превръщат в пари, например съкровищни бонове, краткорсочните кредити получени от централната банка, депозитните сертификати, които са в актива на банката и общинските облигации. Подхода на активно управление на ликвидността се използва най-вече от малките банки, за които е по-рисково да разчитат на финансиране при недостиг на ликвидност. Недостатъците на този подход са че той не е евтин, тъй като продажбата на активи означава загуба на бъдещ доход, който банката може да получи по тях, също така наличието на държавни ценни книжа обикновено е показател за стабилността на банката и продажбата им може да доведе до понижаване на доверието в банката. Подържането на ликвидни активи е свързано с много ниска доходност.

Управление на пасивите – изразява се в това, че при необходимост от ликвидност банките заемат средства на паричния пазар. Този подход има повече предимства сравнение с подхода на управлението на активите и тези предимства са свързани с това, че банките заемат на паричния пазар, тогава когато имат нужда, а не подържат ликвидни активи, които им носят ниска доходност и другото предимство е че композицията на активите, от които банките генерират приходи остава непроменена. Основния риск за банките при този подход е свързан с достъпа им до ресурси и възможните промени в лихвените проценти.

Дефиниция на ликвидните активи според наредба №11 чл.8 – паричните средства и паричните салда по БНБ, средствата по разплащателни сметки в други банки и междубанковите депозити до 7 дни, търгуемите дългови ценни книжа(облигации), които са емитирани от централни банки и правителства, които получават 20% рисково тегло, държавни съкровищни бонове и облигации емитирани от българското правителство, златото под формата на кюлчета, които се приемат за търговия на пазарите на злато.

Коефициент на ликвидните активи – отношение между ликвидните активи и депозитите и други задължения на банката. Този коефициент се изчислява общо за банката и се измерва по падежни интервали – тези падежни интерали са дадени в чл.6 ал. 3. Трябва да е равен или по-голям от 1 за да се счита за приемлив. БНБ следи ликвидността на банките и банката създава и подържа такива падежни таблици, за които тя измерва ликвидността като ги дели на 2 случая. В единия случай е на действащо предприятие – банката не възнамерява да намали или увеличи своята дейност и функицонира без затруднения и не са налице условия и не съществува възможност за неплатежосопособност. Вторият случай е сценарият ликвидна криза, т.е. когато банката не може да изплаща своите задължения и са налице индикации за загуба на доверие в нея и има сериозни тегления на депозити.

 

Напиши коментар