Лекции УНСС Блогът на Петко Иванов

Лекции по Финансиране на бизнеса при проф. Йорданка Йовкова – УНСС

Университет: УНСС

Предмет: Финансиране на бизнеса

Преподавател: проф. Йорданка Йовкова

Коментар: Лекциите са доста подробни и са напълно достатъчни за подготовка

Подкрепи блогът: Тъй като поддръжката на сайта и оформяннето на подобни материали изискват доста време и ресурси ще съм благодарен ако разгледаш някои проморциолни продукти, със специално намаление за читателите.

Характеристика на бизнеса и неговото финансиране

Етимология на понятието бизнес – определение – състояние на заетост на един отделен индивид или на група индивиди, които осъществяват жизнеспособна комерсиална(печеливша) дейност.

Има 3 аспекта на понятието:

  • Най-тесен смисъл – обособена организация или организационна структура осъществяваща комерсиална дейност. Такава организация се нарича бизнес организация
  • Съвкупност от дейности, които са насочени към конкретни пазарни сегменти
  • Широк смисъл – всички видове дейности, които са насочени към създаването и довеждането до потребителя на съответните стоки и услуги.

Финансиране – Капитало получател + капитало дател >>> организационно правна форма(бизнес организация)(различно е от предприятието)

Философски и фундаментални принции на бизнеса и бизнес организацията

  • Рационализъм – хората са способни да вземат рационални и обосновани решения
  • Атомизъм – хората имат свободна воля да действат и да се договарят

Теории:

  • С предприемачеството – която е свързана с атомизма. Изразява се в това, че всеки е свободен да поема риск
  • На полезността – изразява се в името на общи ползи
  • На потребителското поведение
  • Поведенческа икономика

Тези теории са в принципа на егоизма

Икономическа характеристика на бизнес организациите като основна структура за осъществяване на бизнес

  • Бизнес организация на хора, които имат обща цел или цели, работят съвместно на база на договор
  • Бизнес организация е съвкупност от множество елементи(различни фактори на производство) които се комбинират с цел осъществяване на различни бизнес процеси

Бизнес процес – серия от действия, от операции и процедури изпълнявана от машини, съоражения и хора с цел постигане на определен резултат. Биват основни и поддържащи. Това зависи от основната цел на бизнес организацията.

  • Бизнес организацията има основна цел създаване на стойност. Тези процеси, които пряко участват в създаването на стойност са основни.
  • Бизнес организацията обикновено се стреми да реализира печалба от осъществяването на бизнес процесите
  • Бизнесът работи на базата на принципа на икономическа ефективност
  • Бизнес организация има жизнен цикъл, който е свързан с големината на структурата
  • Бизнес организацията трябва да е толкова голяма за да е способна да инициира, да учредява и да реализира крупни инвестиционни обекти
  • Други характеристики – бизнес организацията трябва да има един или няколко собственика
    • Да има определен критичен минимум от работници, специалисти и служители
    • Да има съвременна организационна структура
    • Стоките и услугите и трябва да са предназначени за пазара
    • Може да съществува под различни правни форми
    • Да има икономическа, правна и други самостоятелност

Съвременната бизнес организация е високотехнологична, сложна, има дъщерни структури, стреми се към монопол, лидерски позиции и е устойчива структура. Бизнес организациите могат да са частни, публични и смесени.

Финансиране на бизнес организациите – обxваща всички дейности осъществявани на базата на различни подходи, методи и форми на набавяне на финансови ресурси за създаване на бизнес организация, за нейното развитие и растеж и за нейната ликвидация или трансформация в други бизнес организации. Финансирането се дели на:

  • Традиционно(класическо) – матрица на класическото финансиране показва различните източници
    • Вътрешно, собствено – самофинансиране – неразпределена печалба, резерви, амортизация, дезинвестиране
    • Външно, собствено – дялове
    • Външно, чуждо – форми и видове кредити
    • Специални форми – лизинг, факторинг, форфетинг

 

Въведение в структурното финансиране

Структурното финансиране е относително обособен сектор на финансиране, както като наука, така и като практическа дейност. Създава се главно за да подпомага разпределението или прехвърлянето на риска между участниците в едно финансиране.

Причини за възникване на структурното финансирне

  • Инвеститорите не са склонни да поемат риск поради, което те проявяват предпочитания да участват във финансирания, предоставящи възможност за поделяне на риска
  • Възникването и развитието на редица нови бизнеси главно от сферата на ИТ сектора за функционирането, на които не са необходими големи материални активи. Банките трудно отпускат кредити. На тази основа възниква необходимостта от структурно финансиране, при което има много капиталодатели, чиито участия стават обезщетения за получаване на заем
  • Необходимост от избягване на някои затруднения свързани с функционирането и свързани с това финанрисане на сложни правноикономически субекти

Определение – структурното финансиране е съвкупност от финансови транзакции, продукти, услуги, инструменти, предлагани от големи финансови институции.

Цели

  • Намаляване на разходите по финансирането(набавяне на капитал)
  • Редуциране конфликта на интереси между участниците във финансирането
  • Оптимизиране на данъчната тежест за всеки един от участниците
  • Подобряване на ликвидността на инициатора, учредителя на бизнеса

Типични случаи в които се прилага структурно финансиране

  • При придобиване на компании
  • Финансиране на растежа на компанията
  • Финансиране на развитието и внедряването на нова предприемаческа концепция(случаи на обрат в развитието на компанията) – оздравително финансиране
  • Реализация на крупни обекти и проекти – проектно финансиране
  • При финансиране на експорта и международни търговски сделки на бизнес организацията
  • При финансиране на секюритизационни сделки

Признаци на структурното финансиране

  • Финансиране, което се основава на очакваните парични потоци от финансовия проект
  • Дава възможност , набиране на големи по размер финансови ресурси
  • Всеки участник в структурното финансиране има специфични, особени икономически, правни и данъчни характеристики, които налага те да бъдат съгласувани и това съгласуване предполага и участие на специфични субекти, които не се явяват инвеститори

Общата схема включва следните моменти и процеси

  • Секюритизация – финансова практика при която различни финансови активи се събират в т.нар. пулове(групи) и чрез продажбата им на различни инвеститори се набира капитал, който е с ниски
  • Транширане – процес на емитиране на специфични класове облигации, които са с различен риск. Съществуват 3 вида облигации(3 класа). В основата им лежи различната степен на риск и продължителността им
  • Кредитни модификации(усъвършенствания). Това са действия, подходи за подобряване на кредитния портфейл на структурното финансиране или на някои структурни финансови продукти. Осъществява се чрез субординация на кредитите
  • Участие на кредините агенции – кредитни рейтинги

Обща схема на структурното финансиране

В структурното финансиране може да участва и държавата, но независимо от това цялата схема функционира на чисто пазарен принцип

  • Условен участник в структурното финансиране са рейтинговите агенции без наличието на които не може да се организира този процес. Те са в началото на структурното финансиране. Задачите, които изпълняват са:
    • Оценяват кредитния риск на бизнес организациите, която е инициатор на целия процес
    • Оценка на риска на съответния проект, който ще се финансира чрез подходите на структурното финансиране
    • Оценка на структурата на бизнеса, който ще се финансира – структура на дейността, продуктите, активите на финансирането
    • Оценка на рисковите състояния на всички останали участници в структурното финансиране включително и на инвеститорите
  • Основни участници
    • Целева компания – компания, която се създава единствено за да се постигне определена цел т.е. има определен срок на съществуване тъй като след постигането на целта тази копмания се заличава и прекратява съществуването си. Създава се обикновено от съществуваща бизнес организация с цел да се реализира крупен обект. Много рядко целевата компания може да се създаде от инициатори, учредители. Най-често се създава под формата на дъщерна компания, която е самостоятелно юридическо лице. Много често целевата компания е под фомата на ООД, но конкретната и форма зависи от законодателството на съответната страна в което се създава. Като седалище се избират страни с облекчени данъчни режими. В различните страни няма ясна дефиниция за целева компания, което не пречи да се използва за създаване на крупни обекти. Абривиатури за целева компания са SPV, SPE.

Причини за създаване на целева компания:

  • Когато трябва да се постигне ограничение на достъпа на кредиторите до имуществото на инвеститорите
  • Когато самия обект на финансиране(проекта) трябва да бъде защитен от изпадане в несъстоятелност. Този начин на финансиране носи наименованието безвъзмездно или ограничено възмездно финансиране
  • Оригинатор – създател на структурно финансиране, инициатор, изпълнител, собственик, първоначален кредитор. Той създава целевата компания
  • Мениджър на портфейла от активи на целевата компания
  • Аранжор – аранжира структурното финансиране – подбира инвеститори и условията за инвестиране
  • Мениджър на вземанията – да следи реализацията на вземанията в съответните срокове и количества
  • Попечител, доверител – финансова институция, чиято задача е да осъществи мониторинг върху процеса на аранжирането и финансирането на структурното финансиране
  • Инвеститори – широк кръг от частни и публични институции. Възможно е да са индивиди, компании, които имат нагласата да поемат известен риск и да предоставят финансови ресурси чрез целевата компания на бизнес организацията с цел чрез нея да се реализира проекта.

Характерно за структурното финансираче е че при инвиститорите се прилага приоритетния принцип в смисъл, че всяко структурно финансиране предполага участие на 3 групи инвеститори, които са разделени по критерии удовлетворяване на вземанията в случай на неуспех на проекта или в случай на частичен успех. Това са така наречените Senoir инвеститори(първокачествени, първокласни). Те се удовлетворяват на първо място. Втората група инвеститори се нарича mezzanine(междинни) – специфични инвеститори, които инвестиат определени средства делейки ги на 2 групи. Една част от паричните средства които инвестират са под формата на кердит, другата част се инвестира под формата на дялово участие. От една страна те са инвеститор, а от друга кредитори. Трети вид инвеститори са Junior(младши) инвеститори. Те са на последно място при усвояването на средствата

  • Гаранционна институиция – това е финансова институция(банка). Тя поема гаранцията когато организатора не може да плати задълженията си.

Цялостия процес на аранжиране и функциониране на структурното финансиране може да се изрази нагледно:

  • Първи етап – създаване на ЦК-я, първоначално финансиране от оригинатора
  • Втори етап – избор и възлагане на рейтингова агенция да присъди рейтинги на потенциалните партньори, аранжори, портфолио, мениджъри, инвеститори и др. участници в структурното финансиране
  • Трети етап – избор на участници въз основа на рейтингите
  • Четвърти етап – аранжиране на процеса на финансирането
  • Пети етап – превеждане на траншове от инвеститорите в ЦК-я
  • Шести етап – предобиване на допълнителни активи от страна на ЦК-я
  • Седми етап – управление на придобитите активи в съответствие с целите
  • Осми етап – реализиране и отчитане на резултатите от управлението на активите
  • Девети етап – формиране на обратни парични потоци към инвеститорите
  • Десети етап – закриване на ЦК-я след погасяването на всичките и задължения

През всички етапи тече мониторинг на всички процеси от страна на погасителя

Секютиризацията, база на структурното финансиране

Секютиризация понятие – метод използван от участниците в структурното финансиране за създаване на пул от активи, който от своя страна на следващ етап да се използва за създаването на нов краен финансов инструмент. Секютиризацията е финансова практика за обединяване на различни видове кредити(на договорна основа), като например договори за жилищни и ипотечни кредити, договори за бизнес ипотечни кредити, договори за кредити за покупка на автомобили, договори за кредитни задължения по кредитни карти. Обикновено такива различни видове кредити се събират в едно и образуват един консолидиран заем. Интересното е че той се отразява задбалансово(не променя капиталовата структура на компанията). На базата на този консолидиран кредит се емитират нови ценни книжа, които се предлагат на широк кръг от инвеститори, тъй като целта на секюритизацията е да се намерят финасови ресурси. Най-често тези ценни книжа се делят на 2 групи:

  • Ценни книжа, обезпечени с ипотечни жилищни кредити – RMBS
  • Ценни книжа, обезпечени с други видове кредити – ABS

Причини за пораждане на секюритизацията:

  • Осигурява се по-добро използване на наличния основен капитал на компанията
  • Секюритизацията представлява форма за алтернативно инвестиране, а инвеститорите са склонни и търсят нови възможности за да постигнат своите цели
  • Чрез нея се създава възможност за набиране на по-евтин финансов ресурс, това се отнася най-вече за компаниите оригинатори, които са с по-нисък рейтинг.
  • Чрез секюритизацията се получава редуциране на т.нар. кредитна концентрация(концентрирани на големи кредити в големи компании)
  • Чрез секюритизацията се създава възможност да се управлява по-добре риска, лихвените проценти и ликвидността на оригинаторите(инициаторите)
  • Чрез секюритизацията се получава разпределение на риска, между различните участници на секюритизационния процес
  • Постига се диверсификация на инвеститорите

Недостатъци на секюритизацията:

  • Ограничава се възможността на отделните инвеститори да наблюдават и да управляват риска на своята собствена инвестиция от където те не могат да формулират и адекватни изисквания по отношение на очакваната от тях възвръщаемост(доходност)
  • При положение че имаме трансформиране на един вид ценни книжа, или задължения, доходи, активи в друг вид чрез секюритизацията, които се предлагат на многобройни инвеститори се разкъсва връзката между емитент и инвеститор, което често води до нарушаване или подценяване, не спазване на изискванията и стандартите за емисии на ценни книжа в отделните страни.
  • Секюритизираните ценни книжа се записват като задбалансови активи, и следователно те не променят неговата капиталова структура, а тя напрактика се е променила. Така се изкривява представата и оценката за кредитния риск на оригинатора и подвеждат кредитните агенции, когато трябва да дадат оценка за кредитния рейтинг
  • Този пул от кредити се състои от кредити, които са с различни характеристики и характеристиките на всеки един кредит се променят по различен начин във времето. Т.е. целия пул няма стационарен характер и това затруднява управлението на този пул.

Структура на секюритизационната сделка

  • Първи етап – етап на пули трансфер – инициатор на сделката е оригинатора, той трябва да притежава определено количество активи. Оригинаторът има за цел да увеличи капитала си, или тогава когато иска да реструктурира дълга си и когато оригинаторът оценява, че финансите трябва да бъдат правно и икономически по-добре структурирани и регулирани. Има практика активите да се прехвърлят на специално създадена за това фирма с цел, при финансова несъстоятелност активите да са защитени, това става главно чрез три начина:
    • Оригинатора продава активите на специално създадена за целта компания.
    • Оригинатора финансира създадената за целта компания.
    • Чрез частична продажба и чрез частично финансиране
  • Втори етап – емисия на ценни книжа чрез които могат да бъдат предложени на инвеститорите. Като компанията се инвестира от рейтиговите оценки за емитентите. Може да се включва и инвестиционна агенция.
  • Трети етап – етап на трансфер, усъвършенстване и транширане. Ценните книжа, които са емитирани от компанията се наричат кредитни подобрения. Тези ценни книжа са с по-висок рейтинг от тези на оригинатора и обикновено те се разделят на класове или траншове. Траншовете имат различна субподчиненост по между си. Ценните книжа от всеки клас имат различен риск и се различават по кредитните претенции(претенциите на кредиторите). Може да бъдат използвани допълнителни инструменти за да се подобри кредитирането. Може да се създаде резервен фонд, като по този начин да се подобри изплащането и да се подобри класа на определени ценни книжа. Може да се открие т.нар. специална обезпечителна сметка, която да използава като резервен фонд.
  • Четвърти етап – свързан е с осъществяването на процедури във връзка със секюритизационния процес. Процедури и услуги свързани с плащанията, както и услуги свързани с мониторинга на всички видове активи включени в сделката, той също се осъществява от отделна компания, която осъществява наблюдение по отношение на вероятност за неизпълнение на плащанията и задълженията.
  • Пети етап – погасителен, краен етап. При него на практика се изплащат секюритизационните ценни книжа. Има две възможности за това изплащане:
    • Едната възможност е да се изплаща на една усреднена дата(падеж), тази възможност на практика се използва рядко
    • Изплащането става на различни падежи, ежегодно, или на определен период от време, като на всеки падеж се изплаща на определен инвеститор.
  • Шести етап – оценка на вече протеклата секюритизационна сделка. Оценка на структурния риск и на поощренията(стимули)

Транширането – втори стълб на структурното финансиране

 

Транширането е вторият стълб, на който се крепи структурното финансиране. Само за да направим връзка с предходното изложение ще припомним, че SPV емитира ценни книжа и те се категоризират от рейтингови агенции. Така те привличат различни категории инвеститори, които също биват „рейтингувани”.

Това „рейтингуване” на ценните книжа се нарича в процеса на структурно финансиране „транширане” или категоризиране. Нарича се така, защото фактически ценните книжа от една и съща емисия се разпределят в различни групи (категории, траншове) или на различни части от цялата емисия се присвоява различна степен на подчиненост (субординация). Всеки „транш” има различна степен на кредитна протекция, на защита от риск. Трябва да отбележим и това, че наименованието „транш” идва от френски (филия, секция, серия, порция). Във финансов смисъл всяка една ценна книга от емисията представлява или съдържа част от риска по сделката. Определен брой ценни книжа се обединяват (траншират) и съдържат част от риска.

Документацията по сделката обикновено определя транша като „различен” клас, с различна оценка и разграничението е на:

  • Senior или старши. Означават се с букви ААА (три пъти А), АА (два пъти А) и А и са атрактивни за широк кръг инвеститори;
  • Junior или младши. Означават се с букви B, C, и т.н.

 

Клас ААА с най-висок кредитен рейтинг има право и претенции върху първите парични потоци на SPV (компанията емитира ценни книжа, набира капитал от продажбата им, инвестира го в бизнес-начинания и получава доход под формата на входящи парични потоци). Следващите класове (траншове) инвеститори получават плащания от следващите парични потоци. По този начин се отлага във времето тяхната доходност и се налага да чакат. Това се оприличава на каскаден ефект и се нарича „водопад на паричния поток” – cash flow waterfall. От своя страна, ако първоначално се реализират загуби, те се поемат от най-младшите траншове или е налице субординация. Всички траншове заедно формират капиталовата структура на сделката или структура на отговорността и имат различен рейтинг (клас). Тази структура, обаче, може да се променя в хода на финансирането и рейтинговата агенция фактически участва постоянно. Траншовете могат да бъдат такива с право на първо задържане (първи залог върху активите от пула). По правило те са по-ниско рискови инвестиции. Типични Senior инвеститори от най-висша класа, които инвестират в книжа от такъв вид са застрахователните компании, пенсионните фондове и др. Инвестираните от тях средства се използват като пул от краткосрочни търговски книжа, ипотеки и др. На практика изплащането на лихви по тези вложения е свръхгарантирано (както при ипотеките), като в краен случай инвеститорите могат да задържат активи от пула. Освен това се използват и ценни книжа second-lien и junior notes – при тях няма обезпечение от специфични активи, купуват се обикновено от хедж-фондове, търсещи висок профил риск/възвръщаемост.

Емпиричната пазарна информация показва, че в junior ценни книжа инвестират обикновено инвеститори с високи специализирани кредитни познания, а senior ценните книжа са по-привлекателни за широк кръг инвеститори, много от които са с малка специализирана подготовка в тази област.

Например:

1) Една банка има определен портфейл от кредити.

2) Банката решава да прехвърли риска по този портфейл чрез суап за неизпълнение на задължение (спиране на плащанията – default swap) чрез обособяване на SPV.

3) SPV емитира суапа и с получените пари купува държавни облигации на Великобритания.

4) Чрез това сигурно обезпечение, SPV продава 4 транша от свързани с кредитния й портфейл книжа на принципа на водопадната структура:

– транш D – 25% – поема първите загуби и е с най-висок риск, но и най-висока очаквана възвръщаемост;

– транш С – поема следващите 25% от загубите;

– транш В – следващите 25%;

– транш А – 25% – последен при поемане на загуби, най-нисък риск и най-нисък доход.

Първият транш е купен от самата банка, а останалите – от външни инвеститори.

 

Какви са ползите от транширането:

1) Дава възможност за създаване на един или повече класове ценни книжа, чийто рейтинг е по-висок от средния рейтинг на обезпечителния пул от активи или за генериране на ценни книжа на база пул от нерейтинговани активи (активи без рейтинг).

2) Транширането помага при много различни обстоятелства. За инвеститорите, които искат да инвестират в книжа с висок рейтинг, те могат да спечелят чрез това, че транширането позволява да формират експозиция от класове активи подобни на лийвъридж-заеми (заеми, които се отпускат на кредитополучатели с най-висока степен на задлъжнялост (риск), поради което лихвеният процент по тях е по-висок), чийто показатели в течение на бизнес-цикъла може да се различават от тези на другите допустими активи.

Така че по същество транширането позволява инвеститорите да диверсифицират в по-висока степен портфейла си, разширява възможностите за диверсификация на инвестиционния портфейл.

Кредитни подобрения и кредитни рейтинги на структурното финансиране

Кредитните подобрения са механизми чрез, които специално създаданета компания се стреми да гарантира допълнително своята платежоспособност, поради факта че тя има задължения които периодичено трява да изплаща на определени падежи. Принципно погледнатно първото кредитно подобрение като обща постановка представлява създаването на пул от акитви, които оригинаторът е отделил от общите си акитви и е предоставил на целевата компания. Целевата компания няма не обезпечени кредити. На второ място съществуват допълнителни кредитни подобрения, които се разделят на:

  • Вътрешни кредитни подобрения –
    • Разкриването на резервна банкова сметка, на която титуляр е целевата компания. В резервната сметка постъпват лихви, глоби, неустойки, и други подобни плащания, които се дължат по съответните фактури от партньорите на целевата компания на самата нея.
    • Очредяване на гаранция по главницата на дълга на целевата компания(гаранта не поема задължение да изплаща лихвите).
    • Свръх обезпечение(ОС) – спазване на принципа стойността на всички емитирани от целевата компания ценни книжа в никакъв случай да не надхвърля стойността на обезпечителния пул от активи
    • Сметка за допълнителен спред – тази сметка е предназначена да подпомогне плащанията, но плащанията по главницата и практически тази сметка се формира от средства получени като разлика между средния лихвения процент на базистния актив(това е пулът от акитви(кредити)) и средния лихвен процент по емитираните от целевата компания ценни книжа.
  • Външни кредитни подобрения
    • Застрахователни полици – могат да бъдат сключени при различни условия, гаранция за изплащане на главница, гаранция за изплащане на лихви, гаранция за изплащане на главница и лихви, но за определен период от време
    • Емисия на защитени ценни книжа – явява се още едно допълнително обезпечение, което напрактика представлява поемане на гаранции от трето лице.
    • Кредитно писмо – издава се от финансова институция(обикновено банка) срещу заплащането на определена такса и удостоверява това кредитно писмо, че целевата компания има разкрита разплащателна сметка, от която по всяко време притежателите на ценни книжа могат да получат краткосрочните дължими им плащания.
    • Кешево обезпечена сметка – целевата компания получава контокорентен кредит, с който специално създадената за целта компания купува краткосрочни търговски ценни книжа(търговски полици – менителници, записни заповеди) и в случай че се наложи да плаща лихви и дивиденти на крайните инвеститори тя представя тези краткосрочни ценни книжа в банката за сконтиране. Дори когато кредитния рейтинг на банка се понижи това не се отразява в обратното изкупуване на търговски ценни книжа.

Кредитни рейтинги – оценка за способността на кредитополучателя на време да изплаща заетите суми и да минимизира вероятността от прекратяване на плащанията. Обикновено се присъждат два вида рейтинги

  • Рейтинги на ценни книжа(държавни облигации, корпоративни облигации, общински дългове, привилигировани акции и т.н.)
  • Рейтинги на емитенти – тук спадат рейтинги на компании, включително на целеви компании, рейтинги на държави, рейтинги на местни органи за управление, рейтинги на неправителствени организации.

Най-често рейтингуваните ценни книжа са:

  • ABC ценни книжа – това са ценни книжа които са обезпечени с пул от активи или с пул от очаквани парични потоци от специфични активи.
  • Ипотечни ценни книжа – обезпечени с плащания по главницата и лихвите по ипотечни кредити
    • RMBC – ценни книжа които са обезпечени с жилища
    • CMBC – ценни кинжа които са обезпечени с комерсиална собственост(доходоностна собственост)
    • CMO – ценни книжа които са обезпечени с ипотечни кредити на самата банка
  • Обезпечени облигационни заеми – емитират се на базата на консолидиране на група от активи, които са с фиксиран доход, който е разпределен на траншове.
  • Кредитни деривати – това са договори за трансфер на риск. Много разпространени са суап.
  • Обезпечени облигационни фондове и хедж фондове.

Проектното финансиране като разновидност на структурното финансиране

Понятието проектно финансиране означава финансиране на една икономическа и правно обособена само рефинансираща се стопанска единица с ограничен жизнен цикъл. То е противоположност на класическото финансиране и се основава на общите принципи на структурното финансиране. Една от най-важните особености на проектното финансиране е, че финансовите ресурси не се акумулират на основата на класически методи за оценка на платежоспособността на инвеститора, а зависят преди всичко от ефективността на самия проект.

Основни признаци на проектното финансиране:

  • Отпускат се кредити срещу „доказателтсва“ за бъдещи парични потоци от проекта.
  • Разпределя се риска между участниците в проектното финансиране
  • Проектното финансира е извънбалансово финансиране – получените от проектната компания кредити остават извън нейния баланс, като в него се отразяват само собствения капитал на участниците

Какви ползи предлага проектното финансиране:

  • Има възможност за подбор на инвеститорите
  • Подобрява се балансовата структура на инвеститорите
  • Активите на проектната компания и особено паричните потоци по-лесно се анализират, по-прозрачни са и счетоводно са свързани с по-малко бюрократични моменти в сравнение с едно класическо кредитиране.
  • Очакваните парични потоци са по-предвидими, защото има предварително сключени договори с доставчици и клиенти
  • Създават се възможности за релизиране на проекти при специфични условия, например при тежки политически и икономически кризи, при липсващи собствени средства на субекта, който се нуждае от активите, които ще се придобият чрез проектното финансиране и др.

Най-подходящи области за проектно финансиране:

  • Проекти в областта на добивната промишленост
  • Проекти чиито продукти излизат директно на пазара
  • Проекти от областта на частно финансирани инфраструктирни обекти, които не могат да генерират приходи в чуждестранна валута
  • Проекти с активно участие на публичния сектор(публично-частно партньорство)
  • Проекти с доставчици на суровини и потребители на доставките – изграждането на газопроводи, нефтопроводи и т.н.

Възможни общи схеми на проектното финансиране

Не винаги е абсолютно задължително за един проект да се създава проектна компания, това обаче е особено полезно тъй като осигурява правна и икономическа независимост, на реализирането на проекта.

Участници в проектното финансиране:

  • Спонсори(инициатори) на проекта – те поемат планирането и развиването на проекта. Качеството на спонсорите е от решаващо значение за вземането на решение на участие на останалите участници, особено на банките и другите кредитодатели. На различните фази от проекта те имат различни функции, в началото те са предприемачи и главната им функция е участие със собствен капитал, обикновено той се движи в рамките на 20%-50% в зависимост от рисковия профил на проекта. Спонсорите биват частни и институционални инвеститори
  • Банки, финансисти, заемен капитал или капитал от капиталовите пазари – всеки вид капитал има свои отделни характеристики в това число срок, лихва, валута и други. При проектното финансиране е важно разпределението на предоставящите чужд капитал съобразно техните претенции относно получаването на лихви и погасяването на главницата. Това разпределение определено е следното:
    • Подчинени кредити – те са подобие на собствения капитал
    • Мецанин финансиране
    • Синиор кредити
    • Кредити на международни финансови институции
  • Правителствени служби – освен субвенции могат да предоставят и специфични гаранции по обекта като например инвестиционни стимули тип данъчни преференции или концесии
  • Предприятие предприемач – то е отговорно за планирането, конструкцията и оборудването с проектни съоражения, които и се предоставят от проектната компания чрез договор за оборудване.
  • Оператор или изпълнител – той е отговорен за постигане на необходимия паричен подход, това ако не е гарантирано от спонсорите на проекта, става чрез договор за управление на бизнес операциите или мениджърски договор. Операторът отговаря и за подържането и опазването на проектните съоражения, възможно е и да има национални предписания за задачите на операторите.
  • Клиенти и доставчици на суровини – пласментът или реализацията на продукцията на проекта е от решаващо значение за генериране на адекватни парични потоци, които са необходими за погасяване на кредитните задължения на проектната компания. За целта клиентите и доставчиците трябва да са обвързани предварително с договори
  • Застрахователи – това най-често е експортна кредитна агенция, която обхваща чрез застрахователната си дейност следните елементи:
    • Политически рискове за спонсорите и финансиращите субекти
    • Икономически и политически рискове за експортните доставки
    • Застраховат се директно кредитите на проектната компания и др.
  • Консултанти – те осъществяват финансов, юридически, технически и други видове надзор върху дейността на проектната компания и елементите на проектното финансиране
  • Други – транспортни агенции, рейтингови агенции и т.н.

Структурно финансиране на растежа на бизнес организация

Всяка бизнес организация след стартиращата фаза навлиза в следваща фаза от жизнения си цикъл и тази следваща фаза е фаза на растеж, който може да бъде нормален(планиран), но също така тази фаза може да бъде и подсилена от мениджърите и собствениците, като се постави цел за достигане на по-висок от естествения растеж. Този по-висок растеж не е типична ситуация и на тази основа този растеж изисква и нетипично финансиране.

Фазата на растеж настъпва тогава когато бизнес организацията се е утвърдила както на вътрешните така и на външните пазари. Тя генерира големи обороти и продажби. Това е фаза, на която бизнесът вече е оптимизирал разходите и на тази основа бизнесът вече генерира печалба и съответно генерира положителни парични потоци. Това е резултат от факта, че на този етап вече професионално и успешно се управляват краткосрочните вземания и задължения. При такова финансово състояние бизнес организацията разполага със свободни ликвидни средства, което поражда идея за формулиране на цел за по-висок растеж. Обикновено по-високият растеж не може да се реализира само със собствени средства и благоприятната ситуация привлича инвеститори. Това означава че бизнес организацията, която се намира на такъв етап с такива характеристики може да набере значителен финансов ресурс за да реализира един по-висок растеж. Целите на експанзията са:

  • Откриване и навлизане на нови пазарни сегменти, нови пазарни нисши
  • Увеличаване на персонала на бизнес организацията
  • Ако самата бизнес организация е акционерно, но не публично дружество или пък ако не е акционерно дружество цел може да се явява излизането на борсата
  • Цел може да бъде и трансформиране(подмяна) на инвеститорите на бизнес организацията

Потенциалните инвеститори трябва да имат критерии или ориентири по които да могат да вземат решение дали да инвестират в дадена компания, която е във фаза на растеж. В общ вид тези критерии са следните

  • Компанията, която има за цел реализиране на растеж трябва да реализира годишно над определен минимум оборот или продажби(обикновено 5млн евро)
  • Организацията в чиито растеж ще бъде инвестирано трябва да има устойчиви позиции, т.е. в продължение на няколко години(минимум 3) трябва да има константно растящ пазарен дял.
  • Компанията чиито растеж ще бъде финансиран трябва да генерира положителни парични потоци
  • Компанията чиито растеж ще се финансира да има писана стратегия за растежа и тя да бъде достъпна за да може инвеститорите да се запознаят с нея.
  • Компанията чиито растеж ще се финансира да има ясното съзнание, че трябва да увеличи своя собствен капитал за да бъде финансово устойчива, финансово независима и по този начин собсвения и капитал да бъде гаранция за инвеститорите, а това означава и гаранция за самия растеж.
  • Стратегията на компанията, трябва да е стратегия за устойчив растеж, т.е. тази стратегия да съдържа икономиечски аспекти и решения, социални такива и екологични и освен това тези три аспекта да имат положителен ефект както за собствениците така и за мениджърите, също за наемните работници, за доставчиците, за клиентите и т.н.

Тези общи критерии и формулировки се разделят на 2 групи: група на количествени характеристики; група на качествени характеристики, които бизенс организацията трябва да е изпълнила за да си позволи растеж и финансирането на този растеж

  • Количествени характеристики
    • Бизнес организацията да отбелязва стабилен растеж, което означава, че в продължение на минимум 3 години темповете на продукцията и на нетните приходи от продажби трябва да бъдат най-малко постоянна величина
    • Продължение минимум на 3 години бизнес организацията да реализира положителни парични потоци.
    • Минимум за 3 години да се запазва константен или растящ пазарен дял
    • Да имаме обем на нетните приходи от продажби минимум 5 млн евро
  • Качествени характеристики
    • Опитно ръководство(добър мениджмънт) включващ различни специалисти с характеристиката, че добре работят в екип
    • Бизнес организацията да има дългосрочен пазарен потенциал, което се доказва със сключени договори с клиенти за продажба на продукцията
    • Бизнес организацията да прилага устойчив бизнес модел, което означава той да има трите аспекта(икономически, социален, екологичен) и да е подържан поне 3 години
    • Бизнес организацията да има устойчиви конкурентни предимства – инвеститорите проследяват през годините с какво организаицята е била конкурентна
    • Бизнес организацията да има диверсифицирана структура на клиентите – важна от гледна точка гарантиране вземанията на бизнес организацията

Следните случаи:

  • При експанзия, която се изразява в осъществяване или запазване на същата дейност, която е упражнявана от бизнес организацията в момента, но в по-голям обем
  • При експанзия, която се изразява в увеличаване на обема за сметка на произвеждане на нови продукти и излизане на нови пазари.
  • При експанзия, която се изразява в увеличаване на обема за сметка на реализиране на иновативни решения в различни области
  • При придобиване на компания от нейния менидржър
  • Финансиране при растеж се осъществява при придобиване на компания от външни мениджъри
  • Финансиране при растеж е в случай на увеличаване на обема в резултат на реструктуриране на дейността, която в някои случаи може да достигне до пълна смяна на предмета на дейност.

Финансирането на растежа се изразява в набирането на капитал или финансови ресурси от различни източници, който капитал се нарича капитал на расетжа. Имаме напрактика 3 групи субекти, които предосатвят капитал на расетжа:

  • Дялови компании – компании които чрез дялово участие финансират други компании независимо от тяхната правна форма. S – дялови компании. Тези дялови компании се свеждат до това, че те правят инвестиция под формата на дялово участие, т.е. имат финансово участие.
    • Те предоставят на финансираната компания опит в съответната област и съответно опит, ноу-хау, методическа помощ с цел да подпомогнат нейния успех.
    • Те подпомагат финансовия мениджмънт на финансираната компания с ноу-хау с цел постигане на по-висока чиста печалба на един дял или 100 парични единици, т.е. увеличаване на рентабилността.
    • Те излизат от финансиращата компания, продавайки дяловете си минимум след 3 години или максимум след 7 години, в резултат на което финансираната компания остава с конкурентни предимства с по-висока печалба и рентабилност и с допълнителен растеж.

Обикновено биват 3 вида:

  • Според размера на инвестициите, които правят
    • Малки
    • Средни
    • Големи
  • Ориентират инвестициите си по регионален признак
  • Ориентират дейността си по секторен(браншови) признак

Самите S дялове компании използват 3 вида капитал за да финансират

  • Техен собствен капитал – те не договарят твърдо олихвяване(доходност)
  • Чужд капитал – могат да ползват банкови кредити, облигационни кредити и те ползват тях за да ползват растежа на друга компания, тук имаме твърдо олихвяване
  • Мецанин капитал – смесен капитал, който може да има характеристики както са собствен така и на чужд капитал и това зависи от договореността
  • Фондове за финансиране на растежа – обикновено се създават от S компании и публични субекти и са предназначени главно за финансиране на растеж, който да е резултат от иновации
  • Банки – те предлагат различни банкови продукти за финансиране на растежа
    • Кредити с фиксиран лихвен процент – практиката показва, че тези кредити с течение на времето подобряват платежоспособността и ликвидността на бизнес организацията и създават условия на тази база за ползване от страна на бизнес организацията на други специфични банкови продукти
    • Кредити с лихвен процент с горна граница(cap кредити) – обикновено това са дългосрочни споразумения чрез, които банката се задължава да не надхвърля определена горна граница на лихвения процент по кредита на бизнес организацият независимо от това как се движат пазарните лихвени проценти.
    • Инвестиционни кредити с референтен лихвен процент – лихвен процент на който не могат да влияят и двете страни в сделката, като такъв обикновено се използва лихвения процент(доходността), формиран на паричния пазар.
    • Инвестиционен кредит с динамичен фактор на платежоспособност – лихвения процент по кредита се напасва съобразно платежоспособността на бизнес организацията. Дава възможност да се стабилизират плащанията и дава възможност да се стабилизира растежа.
  • Други – частни заеми от физически и юридически лица близки на бизнес организацията, публични програми за подпомагане на растежа на бизнеса, лизингови компании, тихи(скрити) участници, които са физически и/или юридически лица желаещи по една или друга причина да не се обявява публично тяхното дялово участие в организацията, ERP фондове – представляват фондове за насърчаване на растежа на бизнес организациите с различни видове ресурси, т.е. те могат да участват не само с дялово участие, кредити капитал, т.е. не само с финансови и други видове ресурси.

Структурно финансиране при придобивания и сливания

При последните няколко поколения, финансиранията при придобивания и сливания се развиха като самостоятелен бизнес от гледна точка на банките на институционалните инвеститори, на данъчните експерти, на правните консултанти, и така както продуктите навлизат на пазара и формират своя сегмент и своята нисша, така може да се говори и че последните десетиления имаме пазар и международен пазар на компании. Сделките на този пазар се различават от покупко продажбите на продукти и услуги и поради тази причина те изискват специфично финансиране. Предимно развито в англосаксонското пространство.

Сливане и придобиване – обединяване на отделни предприятия или бизнес организации в една стопанска единица, при което придобиващата компания поема контрола върху активите, дейността и паричните потоци на придобиваната компания.

Придобиването може да стане по два начина:

  • Пряко придобиване(имуществено) – то се осъществява чрез покупка на активите на придобиваната компания.
  • Закупуване или придобиване на дялове(акции) на придобиваната компания.

Основния принцип въз основа, на който се гради схемата на придобиване е новосъздадената компания да има по-висока пазарна стойност сравнение със стойността, която би се получила ако се сумират пазарните стойности на двете отделни компании. Придобиването е свързано с крупно финансиране и големи парични ресурси и в този процес участват различни видове инвеститори. Инвеститорите, които участват в това придобиване(сливане) могат да бъдат 2 типа:

  • Стратегически инвеститори – компании, които имат предмет на дейност сходна или същата с предмета на дейност на придобиваната компания. Те преследват следните цели
    • Увеличаване на пазарния дял
    • Установяване на предмет на дейност в друга държава
    • Ликвидиране на конкурент чрез неговото придобиване
    • Извличане на синергия чрез придобиването, която обикновено се получава чрез икономии от мащаба

Инициатор може да бъдат:

  • Инициатор на придобиването на дадена компания може да бъде мениджмънта на придобиващата компания
  • Инициатор може да бъде някоя инвестиционна банка
  • Инициатори могат да се явяват външни консултанти(юридически, данъчни) на придобиващата компания
  • Финансови инвеститори – придобиват една компания с цел да извлекат печалба от последваща продажба, разликата е тази, че обикновено периода на задържане е от 3 до 5 години, тъй като финансовите инвеститори, очакват, целят и подпомагат развитието на придобитата компания през този период от време и нарастване на нейната пазарна стойност въз основа на това развитие, след което търсят друг финансов инвеститор, на който да я продадат или търсят стратегически инвеститор. Финансовите инвеститори за разлика от другите случаи на придобиване в повечето случаи работят изключително със собствен капитал. Те обикновено са независими, самостоятелни дялови компании обозначени като Private Equity. Те са компании, които търгуват извън борсово. Съдружници в тези компании могат да бъдат както индивидуални инвеститори така и институционални инвеститори. Ако те са насочени към придобиване на стартиращи компании тогава те се наричат рискови компании или венчърни компании. Обикновено имат секторна насоченост(индустриален сектор, търговия с хранителни стоки и т.н.). Продажбата на друг финансов инвеститор носи наименованието изход от инвестицията и освен тези две възможности(финансови инвеститори и стратегически инвеститори), изхода може да стане чрез излизане на придобитата компания на борсата – Going Public. Финансовите инвеститори освен с парични средства, активно участват и в мениджмънта на придобитата компания в това отношение участие в мениджмънта те имат две възможности – да приемат съществуващия мениджмънт на придобитата компания като му оказват методична и друга помощ(Management Buy-Out – MBO); втората възможност е да освободят съществуващия мениджмънт и да наемат външен мениджмънт(Management Buy-In – MBI). Възможност за придобиване финансовите инвеститори имат и чрез използването на банка или чужд капитал, но при условие, че лихвения процент по кредита да бъде по-нисък от очакваната рентабилност или възвръщаемост на капитала на новосъздадената компания.

Макар че сделките по придобиването имат изключително финансово-икономически характер, те имат и други два аспекта – правния аспект, тъй като е налице смяна са собствеността при придобиването, това означава, че всяка една сделка по придобиване безусловно трябва да участват юридически(правни) консултанти тъй като договорите за придобиване и договорите за финансиране на придобиването  трябвя да бъдат изрядни и в съответствие със законодателството на съответната страна или страни; значение имат данъчните аспекти, от които може да отбележим 3 важни момента имащи влияние върху финансирането – амортизациите на придобиваната компания могат да бъдат приспадани от покупната цена(поевтинява се сделката). Разходите по финансиране на придобиването могат да се приспадат от данъчната основа за данък върху печалбата на придобиващата компания. Като следствие от това по принцип се оптимизират разходите по сделката по придобиване. Изплащането на главниците и доходността за инвеститорите като цяло и тук се основава и трябва да може да бъде осигурено от очакваните парични потоци на новосъздаданета(придобитата) компания. Придобиващата компания има ограничена отговорност до размера на своето участие в новосъздадената компания, т.е. тя не отговаря с цялото си имущество. Рисковете свързани с придобиването се разпределят между всички участници във финансирането.

Обща схема на придобиването и финансирането:

Имаме компания купувач и тази компания с част от собствения си капитал, създава нова компания. Тази нова компания сключва договор с инвеститори и набира катипала. Имаме още една целева компания, която е свързана с новата компания. Тази нова компания се занимава само с парите и дейностите по финансиране. Самата дейност се извършва от целевата компания.

Анализът Due Dilligence(DDG) основа за решенията за инвестиране в обекти и проекти, финансиране чрез структурни продукти

Понятие – идва от ангийски и означава изисквана добросъвестност, може да се характеризира като процедура по формирането на обективна представа за обекта на инвестирането включваща в себе си анализ на:

  • Инвестиционните рискове
  • Независима оценка на обект на инвестиране
  • Всестранно изследване на дейността на компанията
  • Комплексна проверка на финансовото и състояние
  • Представа за пазарните и позиции и други

Анализ DDG се провежда в случаите на придобиване на компании преди покупка на бизнес, подписване на договори за сътрудничество с дадена компания и други подобни. Терминът DDG има финансово правен характер. В икономическата теория има и други определения за анализа DDG, например той е система от мероприятия насочени към всестранна проврека на инвестиционната и търговска привлекателност на планираната сделка или на инвестиционния проект. Друго определение включва още и това, че DDG е насочен към проверка на законността на планираната сделка.

Същностна характеристика – терминът идва от банковата сфера, и първоначално се е възприемал и осъществявал като комплексна система за събиране и анализ на информация за потенциални и съществуващи клиенти и партньори, която да послужи на банките да защитят собствеността си от загуби. Постепено DDG престава да бъде приоритив на банките и понастоящем се настоява от независими финансови аналитици, одитори, юристи и други като един всеобхватен анализ на дейностите на дадено предприятие. Всяка група от тези специалисти подготвя за поръчителите на анализа подробен отчет за състоянието на предприятието, което се интересува. Всяка група специалисти има свои специфични задачи:

  • Финансови аналитици – оценяват стойностите на бизнеса определят пазарната ликвидационната и други стойности в зависимост от това от какво се интересува поръчителя на анализа. Задължително оценяват финансовото състояние на компанията и правят прогнозни варианти за промяна в стойността на бизнеса в бъдеще в зависимост от вероятностите за състоянието на икономиката за развитието на курса на акциите за препрофилиране на бизнеса и други подобни. Резултатът от тяхната дейност е отчет за оценка на стойността
  • Одитори – правят финансова проверка идентифицират данъчните рискове и изгоди от едно или друго решение и други. Правят анализ на структурите на разходите и продажбите, оценка на системата за вътрешен контрол, дебиторска и кредиторска задлъжнялост на запасите на компанията, на кредитните договори и други подобни. Резултатът от тяхната дейност е отчет за финансовата експертиза, която е проведена.
  • Юристи – те провеждат юридическа експертиза на създаването функционирането и дейността на компанията – оценката се извършва на база на юридически документи, нотариални актове, учредителни договори, протоколи и други. Проверява се законността на корпоративното управление, законността на извършените сделки, на имуществените и на неимуществените права на компанията и други. Резултат е отчет за юридическата експертиза.

Всичко това се осъществява чрез набиране и анализ на различни видове информация, вземане на решения за формата и начина, но най вече за целесъобразността от стъпване в контакт с интересуващия се партьор. При набирането на информация се обръща внимание и се използва всяка информация независимо от източника и. След което отделните специалисти изготвят обобщен анализ. Все пак могат да се посочат следните основни вътрешни източници на изследвания и анализ:

  • Корпоративни документи – протоколи, договори и други
  • Финансови документи – активи, дългове арендни плащания и други
  • Технически отчети – за екологични и други проблеми, които може да са свързани с големи разходи
  • Пазарни изследвания – отчети за продуктите на компанията
  • Основни нематериални активи – патенти, търговски марки, авторски права, лицензии и т.н.
  • Основни материални активи – недвижимо имущество и съответните документи за собственост
  • Договори за покупко-продажби, със служители, с мениджъри, спонсорски съглашения и т.н.
  • Застрахователни полици

Отделно от тях мениджмънтът на компанията може да даде сведения за финансите и собствениците на компанията, за съдебните дела, които тя води и други. Има и външни източници на информация:

  • За пазара и реализацията на продуктите на команията
  • Проверка за тежести
  • Проверка на кредиторите
  • Публикации за дейността на компанията в пресата

Класическия DDG анализ се провежда в следната последователност

  • Одиторски анализ
  • Финансов анализ
  • Юридически анализ

Общата продължителност на тези анализи може да бъде от няколко седмици до една година в зависимост от размера и структурата на бизнеса. Разходите за DDG са значителни, но те се възрвръщат, тъй като той генерира изгоди за инвеститорите. Липсата на такъв анализ и вземането на решение за инвестиране без него, може да доведе до много по-големи от разходите за анализа, загуби. От тази гледна точка може да се каже, че основната цел на DDG е да сведе до минимум предприемаческите рискове. В това число икономически, правни, данъчни, политически, маркетингови и т.н. Някои от конкретните рискове, които могат да се обхванат от анализа са:

  • Риск от снижение на стойността на придобитите акции
  • Риск от загуба на имущество или парични средства
  • Риск от привличане на данъчна отговорност
  • Риск от възникване на корпоративни конфликти
  • Риск от загуба на интелектуална собственост

Анализът DDG се провежда от десетилетия в развитите страни, като у нас все още не е разпространен, за инвеститорите обаче става все по очевидна необходимостта от подобен анализ, като се има предвид интереса на чуждестранните инвеститори на български компании, които са свикнали да работят по този начин и да вземат решение за инвестиране след като са запознати с резултатите от него. Това се случва при покупка на цял или част от бизнес, сключването на договори за партьорство с местни компании и други. Също така се препоръчва на български инвеститори, които излизат на международния пазар да използват възможностите на DDG за придобиване на информация относно обекта на инвестиране. Основния принцип на DDG е опознай своя партньор, това е основополагащо при избора на бизнес и партньорски формати, всички останали субекти, банки, клиенти и прочие също искат да са сигурни в състоянието на избрания партьор за да участват във финасирането.

Една от трудностите, с които се сблъсква анализът DDG е нежеланието на потенциалния партньор да предостави информация, този факт сам по себе си говори за наличието на проблеми в дейността на партьора или статута му. Последните години се обръща внимание и на стреса, който се получава за работещите в анализираните компании. Нарушава се обичайният им ритъм на работа и анализираните компании често се опасяват, че ако не се сключи сделка информацията от анализа ще стане  публично достояние и може да попречи на сделки с други евентуални партньори. Това е причината да се обсъждат основни правила за провеждане на DDG, които да залягат в договор, наричан още писмо или съглашение за намерение. В такъв документ е редно да се описва времето необходимо за анализа, конфиденциалността на отделните документи и прочие.

Структурни финансови продукти

Понятие за структурно финансови продукти (структурни продукти с деривативни финансови компоненти) – с това понятие се обозначават финансови инструменти, които се състоят от един или повече базисни инструмента, стойността им включва една или повече стойности на базовите инструменти при задължителното участие на една деривативна компонента.

Всеки елемент на структурно финансовия инструмент трябва да е подбран така че да съответства на рисковия профил и на съотношението възвръщаемост риск на финансирания проект. В съвременните условия, съществуват достатъно много отделни финансови инструменти, а от там съществуват безброй възможности за комбинирането на тези единични инструменти. В действителност се потвърждава една от основните характеристики на структурното финансиране, т.е. нямаме един или няколко универсални структурни продукти, а за всяко отделно финансиране може да се конструктира уникален, структурен финансов продукт. Това напрактика е същността на финансовия инжинеринг и това е основната компетенция, която трябва да притежава финансовия инжинер.

Конструкцията на един структурен финансов инструмент – формира се чрез комбинирането на няколко единични инструмента, принадлежащи към 2 различни групи. Групата на базисните инструменти към които спадат класическите финансови инструменти: акции, облигации, фючърси. Втората група са деривативните инструменти: опции, форуърди, суапи и т.н. Интересното е че между единичните елементи от двете групи трябва да съществуват връзки под формата на парични потоци, т.е. това означава, че стойността и дохода от деривативния инструмент да се формират от паричните потоци, които се генерират от базисните елементи. Едни от най-разпространените са:

  • Бонус сертификати – финансови инструменти, които се характеризират от 2 параметъра:
    • Бариера(равнище на сигурност) – при движението на базисния инструмент надолу, цената на целия бонусен сертификат пада, но при достигането на бариерата по нататъшното падане на цената на базсния инструмент не намалява и при настъпване на падежа на структурния продукт се изплаща цената, достигната при равнището на бариерата.
    • Когато се движи нагоре, имаме горна граница и когато цената на целия структурен продукт надхвърли тази горна граница се получават бонуси.
  • Удостоверения за участие – инструменти, които не се търгуват на фондовата борса и специфичното за тях е че самият базисен инструмент също не се търгува на фондовата борса. Обикновено се избира индекс, който да играе ролята на стойност на базисния инструмент.
  • Сертификати с отстъпка(дисконт) – представляват финансов инструмент, който е комбинация от два вида договори: покупка на даден актив и продажба на същия актив в същото време. Тук могат да бъдат договорени покупка и продажба на няколко вида договори чрез сключването на няколко договора. Трябва да е конструиран така, че в крайна сметка вложения капитал да бъде по-нисък от номиналната стойност на покупно-продажните цени.
  • Лостови сертификати(турбо сертификат) – задължително в структурния продукт трябва да има участието на кредит.
  • Гаранционни сертификати – тези при които независимо какъв е структурния продукт, неговия емитент трябва да гарантира, че инвеститорът ще получи обратно най-малко целия вложен от него капитал.

Предимства на структурните финансови инструменти:

  • Относително плоски конструкции
  • Облекчават сключването на сделки по финансиране на проект, бизнес и т.н. – облекчават ги, защото се сключва сделка само за един инструменти(един договор)
  • Финансирането на структурните инструменти е свързано с относително по-ниски разходи
  • Тези инструменти, когато не са с голяма номинална или емисионна стойност те са достъпни и за дребни инвеститори
  • Прозрачност на инструментите – възможност на инвеститорите да получат пълната налична информация на емитентите за всеки инструмент, който е включен в структурния продукт

Недостатъци и рискове на структурните финансови инструменти

  • Емисионне риск – изразява се в това, че в значителна част се емитират предимно като сертификати(удостоверения) и за тях няма стандартните защити на ценните книжа, които са емитирани съобразно закона за публично предлагане на ценни книжа.
  • Пазарен риск – състои се в това, че много от деривативните инструменти, залагат на това, че след време икономиката ще е в опрределено състояние и ще може да се извлече печалба. Т.е. има възможност за загуба на инвестирания в тях капитал.

Допълнение към досега изнесените лекции

Turn around финансиране – друга модификация на структурното финансиране създаден за съответен конкретен случай, а именно финансиране на бизнес организация, която трябва да преодолее някакви трудности и да продължи отново да се развива с предишните или даже по-добри темпове. Това е финансиране на реструктурирането на организацията с особено силен аспект върху реструктуриране на модела на финансиране, доколкото се счита, че самият бизнес модел е удачен въпреки трудностите. Повечето европейски страни по-бързо или по-бавно излизат от кризата, стабилизирайки реалния сектор на икономиките си, но редица международни финансисти очакват нова вълна от препятствия и трудности, която ще изисква на първо място да се реструктурира досегашното финансиране на бизнеса като цяло или на конкретни бизнеси. Основните насоки могат да се обобщят така:

  • Нова организация и отлагане на източниците на финансиране. От счетоводна гледна точка, това налага промени в пасива на баланса. Необходимостта от тях е породена от това, че финансовият мениджмънт е насочен и обръща преимуществено внимание на дългосрочните източници на финансиране. Крактосрочната ликвидност и средносрочното финансиране не са добре осигурени, което при кризисна ситуация много бързо влошава рисковия профил на организацията. Традиционните трансформации на активи, управлението на нето-оборотния капитал и използването на възможностите на финансовия ливеридж, като че ли са изчерпани или поне не достатъчно подходящи за съвременните условия. За това на базата на общия принцип на структурното финансиране се търси интеграция на различни финансови инструменти за да се постигне едно индивидуално и подходящо решение удовлетворяващо актуалните капиталодатели. Централната целева величина на финансовото реструктуриране са краткосрочната ликвидност и стабилен паричен поток в краткосрочен план, без да се забравят напълно най-важните балансови и капиталово-структурни показатели
  • Типични структури на търн араунд финансиране:
    • Отсрочки на различни видове задължения – обединяване на различни задължения в едно със среден срок на обслужване. Този срок трябва да е достатъчен за да се разработи нова финансова концепция на бизнес организацията
    • По отношение на доставчиците средната отсрочка може да се допълни с план за плащания, в смисъла им на елемент на проектното им финансиране(например откриването на доверителна сметка)
    • Отказ от вземания – в този случй се търси съгласие кредитор да се откаже от вземане известно на финансов жаргон като подстригване. Това е типичен случай, но трябва да е свързан с издаване на гаранция от дебитора(длъжника) и с известно макар и малко участие със собствен капитал от страна на собствениците. Това участие е известно като капиталова инжекция
    • Може да се прибегне до дялово участие на мениджърските екипи и наемните работници за да се набере капитал. Този тип финансиране макар да е дялово участие се оформя в баланса като чужд капитал
    • Съществуват някои специални опции или възможности като суаповата сделка дълг срещу собственост, доверителното финансиране или индивидуалното мецанин финансиране
    • Съществуват и се използват и подпомагащи реструктуринане на рефинансирането програми
  • Организации – процесът на реструктуриране на финансирането трябва да се възложи на външна(трета) страна, наричана най-често модеротор. Това обикновено е тип от много хора, тъй като съдържателно този процес включва много и трудно финансово-икономически данъчно-прави обществено-юридически въпроси, въпроси свързани с равнището и границите на отговорността, а също и психологически аспекти. Всички те трябва да бъдат имплементирани в едно решение.

Синдицирани кредити(синдикирани кредити) – наричат се още мета кредити, по същество това е предоставяне на един единствен кредит от най-малко 2 кредитни институции, на един кредито получател или с други думи това е обединяване на кредитите от отделни институции в един кредит. Според националното, а и много чуждестранни законодателства банките могат да се обединяват в консорциум банки, тези консорциуми може да са вътрешни(без да се обявяват публично) или външни. При вътрешните консорциуми, кредито искателите не са публично информирани, независимо от това могат да се сключват договори за кредит между:

  • Между външен консорициум като цяло и кредитополучател
  • Между водещата във вътрешния консорциум институция и кредитополучател

При издължаване на този кредит получените от кредитополучателя под формата на погасителни вноски се разпределят между участниците в консорциума по предварително определен квотен признак. Този вид кредити не се разглежда като самостоятелна кредитна форма, а като една специална форма на завършен банков продукт. Важното тук е че се разпределя риска при кредити, които са особено големи за да се отпуснат от една банка и тя да поеме целия риск. Водещата банка при тези кредити се нарича joint lead manager и тя поема координацията между джойнта на консорциума, както и между консорциума и кредитополучателя. В кредитния договор се определят квотите на участниците в консорциума, делът на всеки участник в погасителните вноски, както и самия погасителен план. Затова финансиране е необходимо специфични законодателство, което не е напълно разработено у нас.

Мецанин финансиране – това е финансиране с хибриден капитал, позицията на този капитал е между даващия право на глас собствен капитал и правостепенния по ред на удовлетвореност чужд капитал. Мецанин финансирането има свойства както на собствено така и на чуждо финансиране.

Понятие – освен горепосоченото може да се добави, че мецанин капиталът възниква на базата на финансирането на придобиване на предприятие от техните мениджъри. В последствие то се развива и при финансирането на растеж на компаниите, както и при финансирания на придобиванията и сливанията.

Признаци:

  • Форма на финансиране, която е междинна и стои между собствения капитал, който носи отговорността и риска и осигурения кредитен капитал
  • За компенсация на по-високия риск обикновенно мецанин капиталодателят участва допълнително във финансирането, чрез предоставянето на допълнителни заемни средства с фиксирана лихва. Това допълнително финансиране може да бъде с опция за покупка на една определена част от основния капитал на финансираното предприятие. В практиката има многобройни практики за оформяне на мецанин финансирания под формата на типични или атипични(скрити) участия, конвертируеми гаранционни сертификати и други. В зависимост от конкретната форма, мецанин капиталът счетоводно се осчетоводява като собствен или като чужд капитал.
    • Скрито, тихо или мълчаливо участие – при него кредитодателя не иска да бъде известен на широката публика, като специфично се договаря участието му в разпределението на печалбата или съответно загубата.
  • Комплексността и сложността на мецанин финансирането, налага създаването на специализирани отдели по структурно финансиране в големите европейски банки. В това число и по мецанин финансиране, а също и възникването и утвърждаване на независими от банките мецанин капиталодатели.

 

Напиши коментар