Лекции УНСС Блогът на Петко Иванов

Лекции по Иновации в бизнеса при проф. Иван Георгиев и доц. Димитър Благоев – УНСС

Университет: УНСС

Предмет: Иновации в бизнеса

Преподавател: порф. Иван Георгиев и доц. Димитър Благоев

Коментар: Лекциите са доста подробни и са напълно достатъчни за подготовка

Подкрепи блогът: Тъй като поддръжката на сайта и оформяннето на подобни материали изискват доста време и ресурси ще съм благодарен ако разгледаш някои проморциолни продукти, със специално намаление за читателите.

 

Иновации в бизнеса

Същност и класификация на иновациите:

  • Понятието иновации
    • Новост
    • Реални промени
    • Положителна оценка от потребителите
    • Иновацията като процес
    • Установим материален или нематериален резултат от въвеждане на новостта
    • Позоция, от която се оценява новостта
  • Цели на класификацията на иновациите
    • Установяване върху кои типове иновации се гради производствената, управленската и маркетинговата дейност на фирмата
    • Установяване на ролята на отделните типове иновации за подържане на конкурентните предимства на фирмата
    • Сравнение на фирмената практика с тази на конкурентнтите фирми по отношение на вида и структурата на внедряваните иновации, значението им за изпълнението на общата стратегия
    • Усъвършенстване на мениджмънта на иновациите във фирмата
  • Класификация на иновациите според обекта, в който се реализира новостта
    • Продуктови иновации
      • Продуктовите иновации на фирмата намират израз в създаване на нови продукти или усъвършенстване на съществуващите продукти по отношение на техните основни характеристики, техническа спецификация и други в резултат на което потребностите на клиентите на фирмата се задоволяват в по-висока степен
      • Възможно ли е да се създават нови и усъвършенствани продукти за задоволяване на досегашните потребности, но в по-малка степен. Дали в случая можем да говорим за иновации?
    • Процесни иновации
      • Технологичната процесна иновация е приложеннието на нови или значително подобрени методи на производство и доставка
      • Иновацията може да означава промени в оборудването, човешките ресурси, методите на работа или комбинация от трите
    • Пазарни(маркетингови) иновации
      • Отнасят се до дейностите по комерсиализацията на продукта: дистрибуцията, комуникацията, въздесйтвието чрез целите
    • Организационно-управленски иновации
      • Нови или усъвършенствани организационни структури на управленеи
      • Нови подходи към вземането на стратегически решения
      • Нови схеми за стимулиране на мениджърите
      • Нови методи за изграждане на фирмена култура
    • Основни(радикални) иновации
      • Основни иновации с най-голяма важност
      • Основни иновации със средна важност
      • Основни иновации с малка важност
    • Подобрени иновации
      • Подобрени иновации с голяма важност
      • Важни подобрени иновации
      • Нормални подобрени иновации
      • Еволционни промени
    • Псевдоиновации
      • Не големи иновации на продукта, които не повишават ефективността при използването му от потребителя
      • Повишават ефективността на един процес, но намаляват ефективността на системата
      • Подобряват ефективността на системата в краткосрочен, но не и в дългосрочен план
    • Иновации според стратегическите цели и конкурентната позиция на фирмата
      • Нови продукти в световен мащаб
      • Нова продуктова линия на фирмата
      • Нови продукти, допълващи съществуващата продуктова линия на фирмата
      • Усъвършенствани продукти
      • Препозиционирани продукти
      • Нови продукти с по-ниски цени
    • Класификация според въздействието на иновациите върху потребителските навици
      • Иновации, непроменящи потребителските навици
      • Иновации, променящи начините на задоволяване на потребностите
      • Иновации, налагащи нови потребителски навици
    • Иновации според причината за тяхното създаване и внедряване
      • Теглени иновации – производството и потреблението изтеглят иновации от науката
      • Тласкащи иновации – науката предлага на производството и потреблението нови решения за постигане на технологичен и технически напредък
    • Класификация на иновациите според степента на принуда за извършването им
      • Принудителни иновации
      • Изборни иновации

Иновационни модели на фирмата

Първа генерация модели

  • Иновацията като линеен процес, съставен от обособени фази
  • Технологичните новости са тласкани от сферата на науката към пазар, преминавайки последователно през приложните изследвания, развойните дейности, производството и маркетинга
  • Потребностите на потребителя не са водещи

Втора генерация модели

  • Основават се на водещата роля на пазара
  • Процесът е линеен, но основан върху установените чрез маркетинг потребности на клиентите
  • Източник на идеите е пазара
  • Ролята на НРИД е да отговори на пазарните потребности

Трета генерация модели

  • Иновациите се характеризират с обединяване и взаимодействие на науката и технологиите с пазара
  • Взаимодействието се разбира като функционално взаимодействие, зависимост между етапите, сложни комуникационни процедури, вътрешни и външни организационни връзки
  • Интерактивният модел свързва вземаните във фирмата решения с науката, технологиите и пазара

Сърцевина на моделите от трето поколение – пълно съобразяване с потребностите и изскванията на потребителите(клиентите)

  • Производителите на индустриални стоки с производствено предназначение допускат, че техните купувачи са интелигентни ползватели, поради което:
    • Използват потребностите на водещите клиенти за усъвършенстване на съществуващите продукти и за определяне на изскиваният към новите продукти
    • Потребностите на клиентите се оценяват както от специалистите от звената за НРИД, така и от специалистите по маркетинг
  • Приема се, че и потребителите на стоки за крайно потребление, макар да не са високо компетентни по отношение на дизайна и функционирането на продуктите, също могат да изразят своите предпочитания и потребности даже на фазите, когато продуктът още няма физически измерения
  • Потребителкския тест присъства на всики етапи на процеса на продуктово обновяване: генериране на идеята, продуктова концепция, бизнес анализ, пърночанално развитие на продукта, опитни образци, подготовка и въвеждане на продукта на пазара
  • В зависимост от резултатите от теста процесът може да се върне на предходна фаза, включително първата или да се преустанови
  • Оценяването и престяването на продуктовите идеи и решения още на началните фази дава следните предимства
    • Намаляване на риска от неуспех на иновацията
    • Избягване на ненужни разходи
    • Спестяване на време, което може да се използва за разработване на други по-перспективни идеи

Четвърта генерация модели

  • Значително функционално припокриване между департаментите и/или дейностите при развитие на продуктите и технологиите
  • Интеграция на НИРД и производство
  • Обхваща се във висока степен функционалната интеграция във фирмата и външната интеграция с доставчици, водещи клиенти, университети и други
  • Хоризонтално сътрудничество включва смесени предприятия и стратегически партньорства

Модел на Робърт Купър

  • Развитието на новия продукт обхваща следните фази
    • Разработване на концепция за новия продукт
    • Бизнес анализ
    • Развитие на продукта
    • Тестване на продукта
    • Въвеждане на продукта на пазара
    • Преди така описания процес е фазата на търсене(генериране) на идеи, а след петата фаза е одита след внедряването на продукта

Пета генерация модели

  • Основават се върху значителното увеличаване през последните две десетилетия на корпоративните алианси, партньорствата, консорцумите в областта на НИРД, смесените предприятия
  • Разширяват моделите от четвъртото поколение като акцентират върху вертикалните взаимодействия и сътрудничеството с конкурентите
  • Разчита се изключително много на използването на система информационни технологии и електронизация на процесите в реално време
  • В НИРД се използват екпертни системи и симулационни модели
  • Акцентира се върху гъвкавостта на фирмата, скоростта на развитието, качеството и други неценови фактори

Общи съображения по моделите

  • Еволюцията от една към друга генерация модели не означава автоматично заместване на един модел с друг. Много модели съществуват едновремнно или имат някои общи елементи
  • Вески модел дава само опростена представа за доста по-сложните действителни процеси
  • Често прогресът от една генерация модели към друга е израз на представата какво представлява добрата практика, а не на реалния прогрес
  • Кой модел е най-подходящ зависи от отрасъла(вида бизнес), категорията на иновацията(радикална или частична) и т.н.
  • Процесите във фирмата зависят в определена степен от външни фактори като нормата(мащаба) на технологичната промяна

Описване на фазите

  • Всяка фаза се състои от множество определени(предписани), междуфункционални и паралелни дейности, изпълнявани от лица и екипи от различни функционални области
  • Всяка фаза има еднотипна структура: дейности, интегриран анализ, синтезирана инфорация за оценяване на фазата. Дейностите се изразяват главно в събиране и анализ на информация с оглед намаляване на неопределонстта и риска в конкретния проект
  • Синтезираните резултати от интегрирания анализ са входяща информация за входа към следващата фаза

Описание на входовете към всяка следваща фаза

  • Входът е точка от цялостния процес, в която се оценява привликателността на идеята до момента и се взема решение дали процеса да продължи или не
  • Оценката дава отговор на три въпроса:
    • Дали предходните дейности са изпълнени качествено?
    • Дали проектът продължава да бъде обещаващ от икономическа гледна точка?
    • Дали планът за по-нататъшни действия и необходимите ресурси са ясно дефинирани и обосновани?

Модел на иновационно развитие на Уилрайн и Кларк

  • Моделът изразява идеята да се генерират колкото се може повече идеи за развитието на продуктите и процесите, които след това се подлагат на неколкократно оценяване и пресяване(селекция) с оглед развитие само на най-добрите от тях
  • Структурата на всеки вход е еднотипна
    • Първо, информация, която проектният тип осигурява за съответната точка на вземане на решение
    • Второ, критерии за вземане на решение
    • Трето, изходи(резултати) от оценяването
  • Управлението на иновационното развитие обхваща три основни задачи или предизвикателства:
    • Първата е да се рашири гърлото на фунитияа, т.е. фирмата да разшири базата си от знания и достъпа си до информация за да се генерират голям брой идеи за развитие на нови продукти и процеси
    • Втората задача е да се стесни фунията така, че през нея да преминават само най-перспективните идеи
    • Третата задача е да се постигне сигурност, че избраните проекти ще осигурят постигане на целите, които са определени при одобряване на проектите
  • Основният резултат е едно от следните решения:
    • Процесът продължава
    • Процесът(проектът) се спира(отхвърля)
    • Процесът се връща на предходна фаза
    • Процесът временно се спира
  • Други резултати са: одобрен план за действие и списък на информацията, която трябва да се предостави в следващата точка на вземане на решение

 

Модел на отворена иновация. Модел на потребителска иновация. Модел за фирми в развиващите се икономики. Опции при избор на иновационен модел на фирмата.

Модел на отворена иновация – Процесът на създаване на новите продукти и технологии е отворен за взаимодействие и взаимстване на потенциал и резултати, постигнати във външни организации. Причини за появата на отворената иновация:

  • Глобализацията: конкуриране на много все по-взискателни пазари
  • Необходимост от комбиниране на знания от много области за създаването на сложни нови продукти и технологии
  • Получаване, освен на планирани, и на непланирани научно-технически резултати с търговска ценност
  • Тенденция към създаване на различни мрежи и организационни структури

Барирери пред разпространението на модела на отворената иновация:

  • Отворената иновация се основава върху използване както на собствени обекти на интелектуалната собственост, така и на такива, собственост на външни организаиции
  • Сложност на управлението на различни екипи
  • Нежелание на фирмите да оставят бъдещото си развитие в чужди ръце
  • Човешки фактор: инерция, труден преход от фуниеобразния модел към модела на отворена иновация
  • Трудно мотивиране на персонала, който трябва да внедрява иновации, които не са създадени във фирмата

Модел на потребителска иновация – модел, при който водеща роля за генерирането, развитието и използването на иновационната идея имат водещи потребители и крайни клиенти. Причини за появата на потребителската иновация:

  • Наличие на водещи потребители, които първи имат нужда от задоволяване на свои потребности от нови продукти и услуги
  • Незаинтересованост на производителите от задоволяване на посочените потребности
  • Способност на потребителите да дефинират идеята за иновации и в сътрудничество с други потребители да я развият до готов продукт или да платят на външна организация да направи това
  • Възможност въз основа на компютърните и комуникационните технологии да се създават иновационни общности на потребителите за генериране на идеи за иновации и за разпространение на вече създадените иновации
  • Не бива да се мисли, че във всички случаи потребителите са в състояние да генеринан идеи и да създадат сами съответния продукти или услуга

Приложимост на разгледаните модели:

  • Разгледаните иновационни модели(на Купър, на Уилрайт и Кларк, отворена иновация, потребителска иновация) са приложими за големи фирми в развитите икономики: технологични лидери или стремящи се към лидерство, наличие на фирмени структури и звена за НИРД, създаване на иновации, които са нови за световния пазар
  • Моделите са трудно приложими или неприложими за фирми от развиващите се икономики, които са малки и средни без обособени звена за НИРД, позицията им е на технологични последователи и извършват подобрени иновации въз основа на тресфер на технологии

Техничен иновационен модел на фирмите от развиващите се икономики. Иновационният модел обхваща три фази:

  • Технологичен трансфер(начална – флуидна)
  • Преход(консолидация)
  • Специфична фаза(зрялост)

Класификация на индустриалните фирми в България за целите на изследването

  • Предприятия, включени в състава на мултинационални компании: Нестле, Инбев, Юниливър, Актавис, Солвей, Американ стандарт и други(клас 1)
  • Самостоятелни големи предприятия като Софарма, КЦМ, Биовет Стомата индъстри
  • Самостоятелни малки и средни предприятия
  • Предприятия, работещи като субконтрактори(машностроене, електроника и др.)
  • Предприятия, работещи на ишлеме(шевашка, обувна, шожарска промишленост и др.)

Предположение за разпределението на индустриалните фирми в България по фази от модела на Ким – фирмите от клас 1 имат следните общи черти:

  • Почти пълна зависимост от централата по отношение на вземането на стратегически решения: продукти, пазари, цени логистика
  • Липса на местни научно – изследователски центрове освен някои лаборатории за развойна дейност
  • Слаб интерес към сътрудничество с местни университети, институти и други за разработване на съвместни проекти, предоставяне на стипендии, обечение на кадри и други
  • Трансфер на нови технологии и опит от централата към местния филиал
  • С известна условност можем да отнесем фирмите от клас 1 към първа от втора фаза от модела на Ким, тъй като политиката с новите продукти и технологии да се създават в съответните изследователски центрове на компанията, а не във финалите
  • Фирмите от клас 2 са основно на втора фаза, а по-големите фирми от химическата промишленост, цветната металургия и др. са на трета фаза
  • Фирмите от клас 3 представляват твърде пърстра картина, но основно са на първа фаза, повече от средните предприятия се отнасят към втора фаза
  • Фирмите от клас 4 и 5 са основно във втората фаза от иновационното си развитие, но има и такива, които са на първа фаза

Аспекти на иновационния модел

  • Източници на идеи за иновации
  • Тип иновации, върху които се фокусират усилията на фирмата
  • Мащаб на промените
  • Степен на участие на сътрудниците на фирмата в иновационният процес
  • Подход към упраление на иновациите
  • Непрекъснатост на иновационния процес
  • Начин на набиране и оценяване на идеите за иновации
  • Подход към оценяване на идеите за иновации
  • Източник на новите технологии, знания и опит
  • Технологична позиция по отношение на конкурентите
  • Момент на внедряване на иновацията

Опции на стратегическите решения по избрани аспекти

  • Тип иновации, върху които се фокусират усилията на фирмата
    • Нови и усъвършенствани продукти и услуги
    • Нови и усъвършенствани процеси
    • Иновации в областта на маркетинга
    • Организационно-управлески иновации
    • Някои от посочените
    • Всички посочени
  • Мащаб на промените
    • Радикални иновации(световна новост)
    • Нови продукти и процеси(за пазара, за бранша)
    • Нови продукти и процеси за фирмата
    • Частично подобрени продукти и процеси
    • Псевдоиновации
  • Източник на новите технологии, знания и опит
    • Вътрешни източници: създаване на нови технологии и продукти със собствени сили, вътрешен трансфер на технологии в рамките на мултинационалната компания
    • Външни източници: трасфер на чужд опит и технически постижения чрез лицензиране, придобиване на права върху патент, споразумения за ноу-хау, придобивания и сливания, франчайзинг и др.
    • Вътрешни и външи източници: смесени предприятия, работа като субкотнтрактор, лизинг, търговия с наукопоглъщащи изделия, съвместни научно-изследователски проекти и др.
  • Момент на внедряване на иновацията
    • Ранно навлизане на пазара от технологичния водач
    • Навлизане на пазара непоследствено след лидера
    • Късно навлизане на пазара

Изводи:

  • Фирмите работещи в България, се различават от фирмите в развитите икономики по редица характеристики, имащи значение за иновациите им модели
    • По-малък размер
    • Ограничена производствена и пазарна независимост
    • Малък обем на вътрешния пазар
    • Ниска степен на интернационализация
    • Ограничени способности за собствена НИРД
    • Технологично следване основно чрез трасфер на технологии и опит от чуждестранни фирми и др
  • Логиката в иновационното развитие на фирмите изисква постепенен процес на увеличаване на иновационните им способности въз основа на:
    • технологичен трансфер и усвояване на технологиите
    • натрупване на опит за частични иновации със собствени сили
    • натрупване на капацитет за създаване на нови за пазара продукти и технологии
  • Поради причините, посочени в първите два извода познатите иновационни модели за фирмите в развитите икономики не могат да се приложат директно от българските фирми, но са основа за създаване на приспособени модели
  • Базовият иновационен модел на конкретната фирма може да се разработи като допустима и осъществима комбинация от аспекти(характеристики) и стратегически решения за всеки аспект на модела
  • Казаното до тук дава косвено основание на извоад, че иновациите не са фактор №1 за оцеляването и развитието на индустриалние фирми в България

Разработване на проекти за нови продукти

Причини за необходимостта от разработване на нови продукти – Разработването на нов продукт в организацията трябва да бъде постоянна дейност. Това се налага от факта, че чрез новия продукт организацията може да решава проблеми от следния характер:

  • Поддържане престижа на организацията, като развиваща се и просперираща в крак с изискванията на времето
  • Финансови затруднения – подобряване на паричния поток, печалбата и други
  • По пълно използване на технологиите, странични продукти, суровини, персонал
  • Спечелване на конкурентни предимства
  • Запазване и разширяване на пазарни дялове и поддържане на постоянна клиентела
  • Намаляване на риска, ако се премахва зависимостта на организацията само от един продукт
  • Бързо реагиране на промените във външната среда
  • Преодоляване на цикличността и сезонността в търсенето и други

Причини за неуспеха на продуктовите иновации:

  • По-добрият капан за мишки, който повечето хора не желаят да купят или вярата в съвършената технология
  • Новият продукт – имитация на конкуренцията
  • Неуспех в резултата на действията на конкуренцията
  • Нов продукт, който е технически несъвършен
  • Висока цена на новия продукт
  • Ненавременна поява на продукта на пазара
  • По-високи разходи от очакваните за създаването и продажбата на новия продукт
  • Недостатъчни маркетингови усилия при появата на пазара, подценяване на конкуренцията, слаби канали за реализация
  • Пренебрегване на обкръжаващата среда

Причини за успеха на продуктовите иноваиции – могат да бъдат обобщени като наличие на добри външни(с потребителите) и вътрешни(между отделите и управленските равнища) комуникации във фирмата. Това означава:

  • Ясно да се определят пазарните потребности и да се ориентира фирмената научноизследователска дейност към тези потребности
  • Бизнес стратегията на фирмата да опедели конкретно насоките на иновационната стратегия: да са ясни целите, областите за търсене на идеи за нови продукти
  • Подкрепа на иновациите от висшето фирмено ръководство
  • Добра проектна организация и ефективно взаимодействие между отделите на фирмата и особено между отдела по маркетинг и НИРД
  • Прилагане на нетрадиционни методи за насърчаване на продажбите при въвеждането на новата стока на пазара

Степен на новост на продукта – съществуват шест категории нови продукти на базата на две виличини – новост за организацията и новост за пазара

  • Продукт – световна новост: новосъздаден, иновационен продукт, който се въвежда на изцяло нов пазар
  • Нови продуктови линии: нови продукти, които дават на компаниите възможност да налязат на установени пазари за пръв път
  • Допълнения към съществуващи продуктови линии
  • Подобрения и преработки на съществуващи продукти
  • Препозициониране: съществуващи продукит, които се насочват към нови пазари или пазарни сегменти
  • Продукти, съкращаващи разходи или намаляващи цената

Етапи на иновационния процес – процесът на разработване на нови продукти преминава през 8 етапа:

  • Генериране на идеи – фирмата генерира идеи от следните източници
    • Потребители на пазара
    • Търговски персонал
    • Конкуренти
    • Лицензии проучване на резултати от научни изследвания
    • Организиране на творчески групи
    • Маркетингови агенции и консултантски групи
    • Други, като специализирани издания, патентни фирми, университетнски лаборатории, рекламни агенции, професионални асоциации и др.

Възможни са 3 главни подхода за извършване на оценка:

  • Чисто маркетингов, чрез проверка на идеята при потребителите
  • Експертна оценка, чрез методите на прогнозите
  • Управленски и технически анализ за отхвърляне на идеи
  • Селектиране на идеи – селектирането се извършва по метода на балната оценка по набор от критерии които не са единни. Максималният брой точки, които се разпределят между теглата на критериите са 100. Максималният брой точки на рейтинга за всеки критерий са 10. Претеглената сотйност се получава като(теглото х рейтинга)/100
  • Разработване и тестване на концепцията – необходимо е да се отговори на следните въпроси:
    • Кой ще използва продукта
    • Каква първична изгода трява да предложи този продукт
    • Кога хората ще консумират или ще използват този продукт
  • Разработване на маркетинговата стратегия – планът за маркетингова стратегия се разработва в три части:
    • Първата част включва описание на целевия пазар; размера и потребителския профил; планираните пазарни дялове, които фирмата смята да заеме; начина за навлизане в пазара и позициониране на продукта
    • Втората част включва формиране на цената; стратегия за дистрибуция, комисионните на дистрибуторите; разходите за промоция и цялостния маркетингов бюджет. Тя се разработва също за период от една година
    • Терата част представлява описание на продажбите, печалбата и стратегия по целия маркетингов микс за следващите няколко години
  • Бизнес анализ – оценява се предложената бизнес привлекателност на новия продукт чрез подготвяна на прогнози за продажбите, разходите и печалбие, за да определи дали те удовлетворяват целите на компанията. Могат да се използват и други финансови измерители, за оценка не предложенията за нови продукти – NPV, IRR, Метод на равновесната точка и други
  • Разработване на продукта като прототип – прототипите се подлагат на функционално тестване в лабораторни и полеви условия на потребителски тест. Ако продуктът премине успешно посочените тестове, маркетинговият отдел му дава търговско наименование, разработват се опаковка и програма за тестване в реалната пазарна среда
  • Тестване в пазарни условия
    • Методи за пазарно тестване
      • Проучване на продажбените вълни
      • Симулиране на пробен маркетинг
      • Контролиран маркетингов тест
      • Пробни продажби
    • Форми на потребителско тестване
      • Присъствието на потребителите в лабораториите
      • Предоставянето на мостри на потребителите
    • Основните въпроси на които се търси отговор при тестване на пазара са:
      • Прогноза за пазарния дял и обема на продажбите
      • Тестване на разработените стратегии по отделните елементи на маркетинг микса
      • Прогноза за това как ще се отрази на обема на пазара въвеждането а новия порудкт
      • Прогноза за очаквания риск от стоков канибализъм
      • Оценка на потребителското поведение като отражение на отношението на потребителите към изделието
      • Оценка за готовността на дистрибуторската мрежа да работи с новия продукт
      • Необходимост от обучение на търговските кадри за ефективно въвеждане на пазара
    • Комерсиализация – на този етап се определя:
      • Кога – изборът на подходящо време за въвеждане на продукта на пазара
      • Къде – един регион, в няколко региона, на националния или на международния пазар
      • На кого – коя е целевата група потребители на новия продукт
      • Как – разработва се план за действие за лансиране на нови продукти на развитите пазари

Въвеждането на пазара е свързано с няколко задължителни маркетингови мероприятия:

  • Изпращане на рекламно-информационни материали
  • Лично посещение на всички важни клиенти
  • Организиране на презентации на основните пазари
  • Показване на изделието на всички специализирани и основните общи панаири и изложби в страната
  • Зареждане на търговската мрежа
  • Зареждане на сервизните служби с неохидимите резервни части
  • Започване на активна рекламна камания за налагане на продукта на пазара

Оценка на икономическата ефективност на иновационните проекти

Иновационни и инвестиционни проекти – методически аспекти на разработването и оценяването на икономическата им ефективност.

Разработването и оценката на един инвестиционен проект е итеративен процес и включва следната последователност от дейности:

  • Определяне на срока на икономически живот на проекта – обикновено икономическия живот на проекта се разделя на две. Първия период е периода на инвестиции, това е периода в който се инвестират ресурси в самия проект. Вторият период е този в който се реализира проекта и се черпят ползите
    • Концепция за жизнения цикъл на продукта – първо трябва да се определи, какъв е жизнения цикъл на продукта и съответно на каква фаза се започва разработването на този продукт. Фазите биват
      • Въвеждане – то се характеризира с:
        • Малък брой конкуриращи се аналогични продукти или технологии
        • Бавен растеж на разпространението на технологията или на продукта разбрана на нейна база(обем на продажбите)
        • Висока пазарна цена
        • Продуктът или технологията не се характеризира със широка известност
        • Възможно е да се реализират загуби
        • Възвръщаемост на инвестициите е ниска
        • Позицията на фирмата или огранизацията, която разработва продукта или технологията, по отношение на ликвидността и финансовия ливъридж е нестабилна
      • Растеж
        • Бърз растеж на разпространението на продукта или технологията(продажбите) и получаване на значителни печалби
        • Паричните потоци към фирмата или организацията са големи и растящи
        • Инвестциите са с добра възвръщаемост, нетната настояща стойност е положителна
        • Ликвидната позиция е подобрена
        • Пазарният растеж привлича нови конкуренти
        • Постига се икономии от мащаба
        • Увеличава се обема на печалбите
      • Зрялост
        • Нормата на рентабилност намалява поради намаляването на търсенето и на цената на продукта или на технологията
        • Паричните потоци към фирмата или организацията са големи и положителни
        • Инвестициите са малки, главно на замяна, подобрение или модернизиране
        • На този етап на реализиране проектът има висока нетна настояща стойност
        • Обемът на продажбите на продуктът или технологията бавно намалява
        • Спадът на масата на печалбата е чувствителен
      • Спад
        • Намаляващи цени, намаляваща рентабилност и спад в обема на продажбите
        • Ликвидността и финансовият ливъридж са на добро равнище
        • Паричните потоци към фирмата или организаицята са малки и недостатъчни за бъдещи инвестиции
        • Конкуренцията на новите и подобрените продукти или технологии става все по-силна и повече фирми спират производството на стария продукт
      • Концепция за жизнения цикъл на технологията – дългосрочната S-образна крива за идентифициране на жизнения цикъл на технологиите се използват в следните случаи:
        • Дългосрочните S-криви взимат предвид технологично семейство(клъстър от технологии, т.е. не само една технология)
        • Технологиите в клъстера се използват за задоволяване на едни и същи потребности
        • Дългосрочната S-крива зависи от размера на инвестициите и научно-изследователските усилия за развитие на технологиите от дадено семейство
        • Дългосрочна S-крива – случаят с използване на синтетичните влакна при производството на гуми
      • Взаимовръзка между етапите на жизнения цикъл на продукта или технологията и обема на генерираната печалба от инвестиционния проект
      • Фази на международния продуктов или технологичен цикъл – когато сте на етап на насищане на продукта е моментът да се излезе на международния пазар
    • Определяне на обема на инвестицията и всички еднократни разходи –
    • Източници за финансиране на проекта и определяне на нормата му на възвръщаемост (средно-претеглена цена на капитала, необходим за финансирането му)
    • Определяне на приходите от проекта – Приходите от проекта е нетния доход, който е равен на приходите от проекта – разходите за инвестиции и експроатационните разходи
    • Определяне на текущите разходи(експлоатационни) по реализиране на проекта
    • Осъвременяване на паричните потоци по проекта(входящи и изходящи)
    • Определяне на икономиеската ефективност на база на набор от показа тели

Лизинг в иновациите

Лизинг – давам или вземам под наем

Аренда – операция, при която арендодателят предоставя дадено имущество, което е негова собственост, на арендатора за определен период от време срещу заплащане на договорно определени арендни вноски.

Видове арендни операции:

  • Краткосрочна – от няколко часа до един месец(рентинг)
  • Средносрочна – от един месец до една година(хайъринг)
  • Дългосрочна – от една до 8-10 и повече години(лизинг)

Дефиниция на лизинга – лизингът е операция, при която лизинговата компания (лизингодател, арендотател, наемодател), в съответствие с предварително поставените изисквания и представени прецификации от фирмата лизингополучател(арендатор, наемател) закупува от посочен или избран от нея производител определено имущество и го отдава за ползване от лизингополучателя за определен период от време срещу заплащане на предварително определени лизингови вноски

След изтичане на лизинговия договор лизингополучателя има право

  • Да продължи използването на имуществото срещу заплащане на новодоговорени лизингови вноски
  • Да върне имуществото на лизингодателя
  • Да закупи имуществото от лизингодателя срещу предварително договорена сума

Лизингът е:

  • Специфична форма на финансиране, която е алтернатива на банковия заем за закупуване на оборудване
  • Средство за реализация на продукцията от фирмите – производители
  • Механизъм за бърз достъп до нови машини и съоражения

Лизингодатели

  • Финансови лизингови компании
  • Специализирани лизингови компании
  • Брокерски лизингови компаании
  • Илиални лизингови компании
  • Банки
  • Промишлени, строителни, автотранспортни и корабни компании
  • Посреднически фирми – дилъри, дистрибутори

Лизингополучатели

  • Фирми, изпитващи недостиг на финансови ресурси
  • Фирми, зависими в своята дейност от последните постижения в областта на технологиите
  • Фирми, получаващи значителни данъчни изгоди от лизинговите операции
  • Новосъздадени фирми

Обекти на лизинговите сделки

  • Типични са онези обекти, които са в състояние да съхраняват своята стойност и не носят значителни рискове от появата на нови образци и модели със значително по-добри характеристики през срока на лизинговия договор
  • Движими лизингови обекти: оборудване с промишлено предназначение; транспортни средства, офис оборудване и др.
  • Недвижими лизингови обекти: сгради и съоражения

Финансов лизинг – Лизингов договор, при който наемодателян прехвърля на наемателя в значителна степен всички рискове и изигоди, свързани със собствеността върху актива.

  • Наемателят притежава опция за закупуване на актива по остатъчна стойност
  • Срокът на лизинговия договр покрива по-голямата част от икономическия живот на актива
  • Обекта на сделката е специфично оборудване
  • Може да се договори първичен период, който е неотменяем и вторичен период, през който договорът може да се прекрати или измени.
  • В началото на лизинговия договор сегашната стойност на минималните лизингови плащания се равнява на справедливата стойност на наетия актив.
  • Наемодателят отписва актива по балансова стойност, а наемателят записва актива по справедлива стойност и начислява амортизации.

Оперативен лизинг – всеки друг лизингов договор, при който не са налице изискванията за финансов лизинг

  • Срокът на договора е много по-кратък от икономическия живот на актива, което означава че един наемател не поема задължението да възстанови стойността на актива(нужно е многократно отдаване под наем или продажба)
  • Лизингодателят поема задълженеито по-поддържането на техниката, а често осигурява и експлоатационния персонал
  • Наемодателят отчита предоставените активи в своя счетоводен баланс и им начислява амортизация
  • Наемателят отчита наемните вноски като разходи за външни услуги
  • Оперативният лизинг обикновено е отменим, но има и хибридни схеми

Лизинг според степента на новост на предоставяното оборудване

  • Лизинг от първа ръка – оборудването е ново и не е използвано преди отдаването му под наем
  • Лизинг втора ръка – оборудването вече е използвано, но е със напълно запазени потребителски качества
  • Лизинг по остатъчна стойност – използвани машини, които все още могат да се използват

Предимства на лизинга за лизингополучателя

  • Лизингът осигурява стопроцентно финансиране и бърз достъп до необходимот оборудване
  • Лизингът осигурява достъп до най-модерните технологии и високопроизводителна техника
  • Дава възможност за бързо приспособяване към пазарната конюнктура
  • Освобождава собствен капитал
  • Не са необходими големи обезпечения както при банковия кредит

Недостатъци на лизинга за лизингополучателя

  • Риск от морално изхабяване на оборудването преди края на срока на договора
  • При влошени икономически условия фирмата може да бъда затруднена да плаща лизинговите вноски и това да доведе до връщане на актива(в случая не може да се капитализират лихвите както при банковия кредит)
  • Фирмата ще направи зислишен разход, ако след изтичане на срока на договора закупи оборудването по силата на съответната клауза, а то е физически и морално изхабено

Предимства на лизинга за лизингодателя

  • Лизингът е ефективно средство за реален маркетинг на инвестиционни стоки включително за реклама
  • Лизингът е ефективна форма за реализация на оборудване с бързо морабно изхаяване. Многократното отдаване под наем(оперативен лизинг) води до по-голям ефект от алтернативната продажба на оборудването
  • Наличие на финансови стимули(в някои страни)

Рискове на лизинга за лизингодателя

  • Връщане на морално изхабени средства и тяхното трудно последващо реализиране
  • Някои от фирмите – лизингополучатели не са високо платежоспособни, което увеличава рикса за лизингодателя
  • Ако лизингополучателите открият сериозни дефекти в оборудването, това ще се отрази отрицателно на имиджа на лизингодателя и производителя

 

Напиши коментар