Лекции УНСС Блогът на Петко Иванов

Лекции по Интелектуална собственост – проф. Виолета Цакова – УНСС

Университет: УНСС

Предмет: Интелектуална собственост

Преподавател: проф. Виолета Цакова

Коментар: Лекциите са доста подробни и са напълно достатъчни за подготовка

Подкрепи блогът: Тъй като поддръжката на сайта и оформяннето на подобни материали изискват доста време и ресурси ще съм благодарен ако разгледаш някои проморциолни продукти, със специално намаление за читателите.

Характеристики на интелектуалните продукти

  • Те са резултат от интелектуален, творчески труд – те имат своята стойност, и създават потребности. Интелектуалните продукти може да бъдат превърнати в стока и търгувани като такива на пазара.
  • Те са частна собственост, но имат характер на публични блага(могат да се реализират многократно – мисълта на Айнщайн) – това ознаава че могат да се ползват многократно без да губят от своята себестойност. При интелектуалните продукти е налице неконкурентност на потреблението.
  • Имат икономически потенциал, който се реализира при използването им –
  • Част са от културното богатство –
  • Интелектуалната собственост е ограничена във времето.
  • Имат нематериален характер, науждаят се от носител –
  • Имат висока мобилност – причината за това е че се представят в лесни за възпроизвеждани формати. От друга страна това силно ограничава контрола върху интелектуалния продукт от страна на собственика. Поради това се налага да има много структури, които се борят с този проблем(Патентно ведомство, ГДБОБ, митници, министрество на културата и т.н.)
  • Силно уязвими са на посегателства(присвояване) – интелектуалната кражба не оставя среда.
  • Те са нематериални активи на фирмата(на тяхна основа се развиват гигантски креативни индустрии)

Икономически потенциал на интелектуалните продукти:

  • Стойност на нематериалните активи(интелектуалните продукти) на фирмата
    • През 1975г. над 50% от активите във фирмите са материални, докато сега над 75% са нематериални

Собственост и интелектуална собственост

  • Собствеността се връзва с
    • Вещи, движими и недвижими
    • Интелектуални продукти
  • Собственоста е основна категория на
    • Правото – свързва се с изключителното право на собственост
    • Икономиката – свързва се с богатството
  • Собствеността в
    • Докапиталистически общества
    • Катипалистическото общество и особено след индустриалната революция
  • Противоречие заради
    • Влаганите интелектуални усилия и инвестиции
    • Свободното използване на интелектуалните резултати
  • Възникване и развитие на правото на интелектуална собственост
    • Режим на привилегии – първоначално са се давали само сертификати, които само са давали право на изобрететаля да ползва своето изобретение
    • Първи национални закони – тук за първи път може да се каже че се признава собственост върху интелектуалните продукти. Първия закон в света е приет в Англия през 1624г. В следващите векове се приемат много такива закони на много различни места, но това води до различия в различните закони(по отношение на време на действие и т.н.)
    • Международни договори – Тези различия водят до приемането на първия международен договор в областта на интелектуалната собственост.

Световна система на интелектуална собственост – Стартира с Парижка конвенция 1883г. за индустриалната собственост. По този повод се създава Парижки съюз, който прави ревизия на закона и се правят промени ако се налага

  • Изобретения
  • Полезни модели
  • Промишлени дизайни
  • Търговски марки
  • Марки за услуги
  • Фирмени наименования
  • Географски означения
  • Закрила срещу нелоялната конкуренция

През 1886г. се подписва Бернската конвенция тя се отнася за Художествена собственост. Създава се и Бернския съюз, който до момента е направил 6 ревизии на договора.

  • Литература
  • Наука
  • Изкуствата

България се присъединява към тези 2 конвенции 1921г. – това става под външен натист

През 1967г. се приема Конвенция за създаване на Световната организация по интелектуална собственост(СОИС). Тя потвърждава съществуващите до сега конвенции и добавя нови обекти на интелектуалната собственост:

  • Изпълнения на артисти
  • Звукозаписи
  • Програми за РТВО
  • Други права върху интелектуални продукти(сортове растения, породи животни, биотехнологии, топология на интегрални схеми, ноу-хау, бази данни и т.н.)

Международни договори

  • Дефиниция – изрично съглашение между два и повече субекта на международното право на уреждане на отношенията между тях
  • Наименования: договор, конвенция, споразумение, спогодба, съглашение пакт и т.н.
  • Ред за сключване – разделя се на 2 етапа
    • Преговори на международна дипломатическа конференция
      • Изработване, изменение текста на договора
      • Парафиране на заключителния акт – това означава че страните само се подписват че са съгласни с текста на договора, но не приемат самия договор
    • Обвързване с текста на договора
      • Ратифициране
      • Депозиране на ратификационна грамота
    • Основни положения и понятия
      • Предимство на международните договори спрямо националните закони
      • Депозитар, резерва(уговорка), ревизия, регистриране в Секретариата на ООН, влизане в сила и т.н.

Нормативни актове на еропейския съюз – Нормативни актове на ЕС със задължителна сила: директиви, регламенти и решения

  • Директиви
    • Всяка държава сама избира формите и средствата за въвеждане на съдържанието им във вътрешното си право
  • Регламенти
    • Имат характер на закони
    • Непосредствено стават част от вътрешното право на държавите членки
  • Решения
    • Задължителни са за тези държави, юридически и физически лица за които се отнасят

 

Научно откритие

Разбиране за научно откритие – знания за нещо, което е съществувало и преди, но ние сега научаваме за него. Например – установяване на явления, свойства или закони на материалния свят, неизвестни по-рано и достъпни за проверка(подлежат на доказване)

Липсва ли триадата – причина-следствие, парично-следствена връзка.

Не се признават научни открития за постижения в областта на обществените науки, география, астрономията, археологията, геологията, палентологията и т.н.

Договор за международна регистрация на научните открития 1978г. Женева(трябва да е ратифициран от 10 държави, но все още не е, затова не е в действие). На откривателя се издава диплом или свидетелство. Също така дава право да назове откритието със своето име.

За научните открития не се признава собственост.

Научното откритие разкрива съществуващият материален свят, а изобретението го изменя, преобразува и добавя нови обекти в него. 

Парижка конвенция – държавите членки се задължават:

  • Да създадат национален орган за администриране на закрилата на индустриалната собственост
  • Да издават специален официален бюлетин за обектите на индустриална собственост
  • Да приемат на принципите на закрила
    • Принцип на националния режим(изключение)
    • Принцип на конвенционния приоритет
    • Принцип на формалната процедура за възникване на закрилата
    • Принцип на независимост на закрилата
    • Принцип на териториално действие на закрила

Функции на българско патентно ведомство:

  • Извършва експертизи по заявки и да признава собственост
  • издава защитните документи за обектите на индустриална собственост
  • подържа база данни за различните обекти на индустриална собственост
  • издава официален бюлетин за обектите на индустриална собственост
  • води регистри на обектите на индустриална собственост
  • решава спорове по подов права върху обекти на индустриална собственост
  • провежда изпити за представители по индустриална собственост
  • поддържа контакти с национални и международни патентни организации и др.

Изобретение –

  • Нормативни източници, уреждащи материята на изоретението – биват национални и международни.
    • Закон за патентите
    • Европейска патентна конвенция

Патентноспособно е изобратение, което отговаря едновременно на изискванията за:

  • Новост
  • Изобретателска стъпка
  • Промишлена приложимост

Трите изисквания са извесни като критерии за патентоспособност – те трябва да са налице кумулативно

Да е ново едно изобретение означава то да не е станало вече част от състоянието на техниката

Техника – включва всичко което

  • Е станало общодостъпно
  • Независимо от начина на разгласяване
  • Където и да е по света
  • Преди датата на подаване на заявката за издаване на патент(дата на приоритета)

Общодостъпно – да е на разположение на членовете на обществото

Разгласяването

  • Може да е станало по различен начин – писмено, устно, чрез открито използване(производство, търговия с изобретението)
  • Трябва да съдържа необходима и достатъчна информация, която да позволява възпроизвеждането на обекта

Новостта трябва да е световна – никой, никъде по света да не е разгласил информация за същото решение

Привилегии за новост – приоритети, вътрешен, конвенционен, изложбен

Под изобретателска стъпка се разбира новата порция знания, която е добавена към вече съществуващите

Изобретателска стъпка – крачка напред в развитието на техниката:

  • Тя ще е налице, когато решенето не произтича по очевиден начин от състоянието на техниката за специалист в съответната област
  • Специалист в областта е лице със средни технически познания и умения
  • Този критерии се определя още и като неочевидност, неочакваност на решението, предизвикващо учудване у специалиста

Като изобретение може да се патентоват под формата на:

  • Продукт(включително вещества) – е всяко изделие, устройство и вещество
  • Методи – действия, прилагани върху материални продукти, живи обекти и енергия

Постижения за които не се издава патент. Не се считат за изобретения(поради естеството си – не са технически решения):

  • Научните открития
  • Научните теории
  • Математически методи
  • Методи, планове и правила за делова дейност, за интелектуална дейност и за игри
  • Човешкото тяло на различни етапи от неговото образуване и развитие
  • Комютърни програми и др.

Изключени от патентоспособност по различни съображения са:

  • Изобретения, търговското използване на които би нарушило обществения ред и добрите нрави включитено:
    • Методи за клониране на хора
    • Методи за изменение на генетичната идентичност на човешки зародиш
  • Методи за диагностика и лечение на хора и животни чрез терапия или по хирургичен път(не се отнася до използваните при това вещество)
  • Сортове растения и породи животни(за тях се издава сертификат)

Служебни изобретения:

  • Създадени при изпълнение на задължения по трудово правоотношение
  • Изобретателят е използвал:
    • Материални и финансови ресурси на работодателя
    • Опит и знания, придобити при изпълнение на служебни задължения

Процедура при служебните изобретения

  • Уведомяване на работодателя за създадено изобретение
  • Задължение на работодателя в 3 месечен срок да подадее заявление в ПВ за издаване на патент
  • При бездействие на работодателя, правото на заявяване преминава върху изобретателя

Изобретателят винаги оставя автори(макар и да не са собственици). На изобретателя се дължи справедливо възнаграждение – ако трудовото възнаграждение получавано по време на служебното задължения е явно несъразмерно с получаваните от него доходи, то има право да поиска да му бъде изплатено т.нар справелдливо възнаграждение . Към статута на служебните изобретения са приравнени и създадените по поръчка.

Секретни изобретения:

  • Секретни са изобретенията, които съдържат класифицирана информация, представляваща държавна тайна
  • Компетентни органи са Министерството на вътрешните работи и министерството на отбраната:
    • Определяне нивото на класификация на сигурността на информацията
    • Премахване нивото на класификация
  • Заявките за секретни изобретения се подават в ПВ
    • Но преценката за секретност се прави от патентни отдели на МВР и МО
    • За тях не се заплащат такси и не се правят публикации в официални бюлетини
  • Притежателят на патент за секретно изобретение
    • Не може свободно да изпозва изобретениято, да го патентова в чужбина
    • Има право право на справедливо възнаграждение

Признаване на собственост върху изобретение по национален ред

  • Искането за признаване на собственост – заявката за издаване на патенст се подава в националното Патенстно ведомство от:
    • Изобретателя
    • Работодателя
    • Представител по индустриална собственост
  • Заявката за издаване на патенст съдържа
    • Задължителни документи – за определяне датата на приоритета
      • Заявление(по образец с богато съдържание на данни)
      • Описание на изобретението(трябва да разкрива пълно неговата същност)
    • Други документи
      • Реферат на описанието
      • Патентните претенции
      • Чертежи(ако са необходими за поясняване на изобретението)
      • Декралация и приоритетно свидетелство(когато се претендира приоритет)
      • Документ за платени такси и др.
      • Документи се представят на езика на държавата в определен брой екзепляри

Патентни претенции – новото за което претендира изобретателя.

  • Дават съвкупността от признаци, които представят обекта на изобретението
  • Са това за което изобретателят претендира като ново, създавано от него
  • Са същинската ценност за решението – дават неговата новост и приложимост
  • Определят обхвата на търсената защита(тя се предоставя само за това, което се съдържа в патентните претенции

За едно изобретение могат да се заявят една или повече претенции

  • Първъта претенция се нарича независима – съдържа в обобщен вид всичко съществени признаци на изобретението и определя целия обхват на закрилата
  • Зависими претенции – развиват основните признаци от независимата претенция, представят частни признаци, разкриват частни случаи на изпълнение на изобретението, затова съдържанието им е подчинено на съдържанието на независимата претенция.

 Експертиза:

  • Редовно подадена заявка
    • Се завежда в регистър на заявките
    • Подлага на проверка в четири фази, но по същество – на две експертизи – формална и материална
  • Формална експертиза
    • Има за цел да установи
      • Правилно ли е попълнена заявката
      • Съдържа ли класифицирана информация
      • Дали обекът не е изключен от закрила
    • При пропуски и непълноти
      • Дава се срок за отстраняването им
      • При неспазване на срока, заявката се счита за изоставена
    • Редовно подадена заявка
      • Се публикува в официалния бюлетин на 18-ия месец от подаването
        • Информацията за същността на изобретението остава достъпна от този момент се осигурява временна закрила на изобретиението.

Материална експертиза:

  • Материалната експертиза, наричана и експертиза по същество
    • Има за цел да установи наличието на признаците за патентноспособност
    • Извършва се в срок 24 месеца от заявяването или по-дълъг
    • Провежда се от държавни експерти
    • Ретроспецията на проучването зависи от същността на изобретението
  • Проучването се извършва по различни източници на информация
    • Патентни
      • Задължително по патентните фондове на България, Великобритания, Германия, Русия САЩ, ЕПВ, и патенти по РСТ-договора
      • Допълнително – по патентните фондове на водещите в съответната област държави
    • Непатентни – информационни бази на НАЦИД, фирмена литература проспекти, колекции, рекламни материали
  • Експертите формират мнението си в доклат със становище
    • За отказ
    • Предложение за издаване на патент

Други въпроси на експертизата

  • Последици при благоприятен изход от експертизата
    • На заявителя се издава патент и той се превръща в собственик(патентопритежател)
    • Прави се публикация за изобретението в официалния бюлетин
    • Извършва се вписване на изобретението в регистъра на патентите за изобретения
  • Системи за експертиза
    • Проверочна система(каквато е в България)
      • Стабна, но трудоемка, скъпа и бавна
    • Регистрационна система(у нас тя е била такава до 1950г.)
    • Система на отложена експеритаз, при която се извършва само формална експертиза, а материалната се отлага за определн срок и се прави при поискване

Патент

  • Същност на патента – официален документ, който удостоверява:
    • Наличието на патентоспособно изобретение
    • Датата на приоритета
    • Авторството
    • Изключително право на патентопритежателя върху изобретението(правото на собственост)
  • Изключителното право се отнася до три правомощия, т.е. свързва се с три действия
    • Използване на изобретението
    • Забрана да се използва изобретението
    • Разпореждане с патента
  • Изключителността означава, че само собственикът може да извършва действията от съдържанието на собствеността.

Съдържание на действията от изключителното право

  • Използването на изобретението включва действия по:
    • Производство
    • Предлагане за продажба
    • Търговия
    • Износ/внос
    • Използване по предназначение
    • Прилагане напатентования метод
  • Забрана за използване на изобретението от трети лица
    • Когато то е продукт патентнопритежателят има право да забрани производството, предлагането за продажба, търговия, внос, използване по предназначение, съхраняване на склад за предлагане, продажба или използване
    • Когато то е метод, патентопритежателят има право да забрани прилагането на метода и извършването на всички действия по горната точка с продукта, получен чрез използване на метода.
  • Разпореждането включва действия по:
    • Продажба на патента
    • Предоставяне на лицензия
    • Обявяване на лицензионна готовност(лицензия по право)

Свободно използване на патенно защитено изобретение

  • Използване на територията на държавата в която патентът има действие
    • Използване на лична употреба(лични нужди) с нетърговска цел
    • Използване на изследователски, експериментални цели, свързани с предмета на изобретението
    • Използване под формата на еднократно непосредствено приготвяне на лекарство в аптека по лекарска рецепта
    • Когато е вградено в чужди превозни средства, които временно или случайно навлизат в земната, въздушната или морската територия на държавата в която изобретението има патентна защита
    • Използване на продукт, след като е пуснат на пазара от патентоприжигателя или с негово изразено съгласие
  • Използване на териорията на държави в които патентът няма действие
    • По всички възможни начини, без възможност за патентоване

Видове патенти:

  • Основен патент – първия, издаден за едно изобретение
  • Патентни аналози – патентите, получени в различни държави образуват патентна фамилия

Действие на патента във времето

  • Действието на патента е ограничено във времето със закон
    • Срокът на действие на патента е 20 години(считано от датата на подаване на заявката)
    • Срокът е преклузивет – не може да се спира, възобновява, продължава
  • Поддържане действието на патента
    • Заплащат се годишни нарастващи такси по тарифа, приета от МС
    • Неплащането на таксите води до прекратяване действието на патента
    • Възмонжо е възстановяване действието на патенста(институт на послеползване)
  • Действието на патента се прекратява
    • С изтичането на срока на закрила
    • При отказ на патентопритежателя от патента
    • При неплащане на годишните патенти такси

Действие на патента по територия

  • Дествието на патента е ограничено по територия:
    • Той има действие на територия на държавата в която е издаден
    • Териториялното действие на патента може да се резшири по силата на
      • Международни и регионални системи и договори
    • Международна система за патентоване в чужбина
      • Договор за патентно коопериране

Патентоване в чужбина

  • Причини
    • Териториалния характер на действието на патента
    • Необходомисто от външноикономическа реализация на изобретението
  • Цел на патентоването в чужбина
    • Да се създадат условия за успешна икономическа реализация на изобретението в други държави чрез получаване на изключително право за изплзването му на техните територии
  • Способи за икономическа реализация в чужбина на патенто защитено изобретение
    • Организиране на производствена дейност
    • Износ на продукция
    • Предоставяне на лицензия
    • Продажба на патента
    • Представяне на изложба

Целенасоченост от патентоване в чужбина

  • Патентоването в чужбина е свързано със значителни разходи, което изисква
    • Сериозна икономическа обосновка
    • Определяне на целесъобразността от патентоването

Патентоване в чужбина. Начина за полуаване на патент в чужбина

  • Чрез използване на националния ред – с подаване държавите, в които се иска закрила на изобретението
  • Чрез използване на международната патента система за издаване на патент, съгласно договора за патентно коопериране(РСТ-договор) с посочване на държавите в които се иска да действа патента
  • Чрез използване на регионални патенти системи за издаване на патент с посочване на държавите в които се иска да действа патента
  • Чрез комбинация на процедурата по международната

 РСТ договора позволява – придобиването на собственост на територията на няколко или повече държави(членки на договора) чрез една единствена процедура. Решението за издаване на патент се взема от патентното ведомство на всяка посочена държава, когато заявителят:

  • Представи копие от международната заявка
  • Представи превод на заявката на националния език
  • Плати националните такси
  • От своя страна те му издават национален патент

Европейска патентна система:

  • Как се придобива „европейски патент“ по реда на Европейската патентна конвенция
  • Процедурата е същата като международния PCT договор.

 

Присъщ дизайн и промишлен дизайн

Всяко изделие притежава форма, присъща само за него, присъщата форма произтича от функцията, които изделието има да изпълнява и без която те не могат да се изпълнят(велосипед, маса, чаша и др). Този дизайн се определя като присъщ дизайн

В своята конкретност всяко изделие съществува в конкретна форма резултат от различни дизайнерски решения – те съответстват на модата и на вкусовете на потребителите(изискванията към външния вид на пазарния продукт)

Следователно, конкретната форма на едно изделие съдържа в себе си два вида дизайн

  • Присъщ дизайн – необходимият минимум, без който изделието не може да изпълява своите функции – той е единствен и характерен само за това изделие
  • Художествен дизайн – този, който доразвива присъщия и създава художествена норма на съществуване на изделието – при него са възможни много варианти на дизайнерско решение

Закрила на дизайна:

  • Присъщия дизайн не може да бъде обект на правна закрила(монопол)
  • Обект на закрила са добавените нови елементи на дизайнерско решение към присъщия за изделието дизайн т.е. промишленият дизайн.

Промишлен дизайн

  • Нормативни източници
    • Национални
      • Закон за промишления дизайн от 1999г.
      • Наредба за оформяне ,подаване и експертиза на заявки за промишлен дизайн
    • Международни
      • Парижка конвенция(индустриални рисунки и модели)
      • Конвенция за създаване на СОИС(промишлени образци)
      • Хагска спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни
      • Спогодба от локарно за международна класификация на моделите и рисунките
      • Регламент 6/2002 на съвета на ЕС за дизайн на общността
    • Разбиране за промишлен дизайн
      • Видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на фомата, линията, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях
      • Продукт е всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин, с изключение на компютърни програми

Основания за регистрация на промишления дизайн

  • Основания за регистрация – Това са изискванията на които трябва да отговаря дизайна, за да бъде регистриран. Наричат се критерии/признаци за регистрабилност
  • Конкретни основания
    • По българския закон(Закон за промишления дизайн)
      • Новост
      • Оригиналност
    • По закони за други държави може да има още и изисквания за
      • Промишлена осъществимост
      • естетичност

Новост на дизайна

  • дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката не е известен друг идентичен дизайн, станал общодостъпен чрез публикация, използване, регистрация или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света
  • основни моменти в дефиницията
    • дата на подаване на заявката
      • дататат на която тя е подадена в националното патентно ведомство
      • тази дата определя датата на вътрешния и на конвенциония приоритет
      • спрямо тази дада се преценява дали има преждеползване на дизайна или не
    • общодостъпност на дизайна – разбира се както при изобретенията
      • разгласяване което не влияе на новостта
        • направено е от автора или от трето лице
        • в срок от 12 месеца се подаде заявка за регистрация
      • новостта трябва да е световна

Оригиналност на дизайна – дизайнът се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което създава у потребителя, се различава от цялостното впечатление, създадено от  друг дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрацията.

Дизайни които не могат да се регистрира

  • дизайни, които противоречат на обществения ред или на добрите нрави(етични, а не естетични критерии и съображения)
  • дизайни, чиито външен вид е обусловен единствено от технически и функционални характеристики на продукта(винт, зъбно колело и т.н.)
  • дизайни, които не могат да бъдат модел на изделие, което да се възпроизвежда многократно по промишлен занаятчийски начин

Варианти на регистрация на дизайна

  • според обекта за който се регистрира дизайна
    • като самостоятелно изделие – най-често срещаният вариант на регистрация(външния вид на телефон, часовник и т.н.)
    • като част от съставно изделие – обособен елемент, предназначен за сглобяване в изделие, който има самостоятелна търговска реализация
    • като комплект/композизия от изделия
      • комплект от изделия са самостоятелни, обособени изделия, които имат общо предназначение и са подчинени на единен образен или стилистичен принцип
      • композиция от изделия – стилистично съчетаване на изделия с общ принцип на външно оформление
    • според броя на дизайните в заявката – заявката може да се продаде
      • като единична – за един дизайн
      • като множествена – за един основен дизайн и редица негови варианти или за дизайни на отделни части на изделието(до 100 по Хагска спогодба) с цел утвърждаване на фирмения стил и по-добро предпазване от копиране
    • според пространственото оформление, заявеният дизайн може да е
      • двумерен, плоскостен(тапети, плочки и т.н.)
      • тримерни, обемен(което е самата фома на изделието или на неговата опаковка)

Процедура по регистрация на промишлен дизайн

  • процедурата по регистрация на дизайн
    • като технология е идентична на тази при изобретението
    • спецификита на обусловени от особеностите на обекта на закрила
  • процедурата включва условно три етапа
    • подавана заявка за регистрация – заявката е съвкупност от документи
      • заявление
      • копия от изображението на дизайна
      • други документи(за платена такса, пълномощно, приоритет)
    • експертиза за заявения дизайн
      • формална – за окомплектоването на документите и тяхната редовност
      • материална – дали е дизайн и дали не е изключен от закрила
    • издаване на защитен документ
      • при неблагоприятен изход от експеритазата се отказва регистрация
      • при положително заключение на експертиза се взима решение за регистразия и
        • на заявитля се издава защитен документ за дизайна – свидетелство
        • прави се публикация за регистрирания дизайн в бюлетина на ПВ
        • прави се вписване в държавния регистър на дизайните

Последици от регистрация на дизайна

  • с регистрацията на дизайна се признава изключителното право върху него
  • това право включва правото на притежателя на дизайна
    • да използва дизайна, като произвежда, предлага на пазара внася, изнася, съхранява на склад или изплозва по друг начин продукт, в който е включен или към който е приложен дизайна
    • да забранява на други лица да използват дизайна, т.е. да извършват действията, които са признати само на собственика – това право се изчерпва, когато продуктите в които е включен или приложен дизайна са пуснати на пазара от собственика му или с негово разрешение
    • да се разпорежда с дизайна като:
      • прехвърля правото върху него(сменя се собственика на дизайна)
      • разрешава на други лица да използват дизайна на основата на лицензионен договор

Срок на действие на регистрацията

  • срокън на действие на регистрацията на промишления дизайн е 10 години, с възможност за подновяване на три последователни периода от по 5 години
  • прекратяване действието на регистраията става с изтичането на срока на регистрация или при отказ на притежателя от правото върху дизайна
  • заличаване на регистрацията
    • основания за заличаването – когато се установи, че регистрацията е извършена в противоречие с условията и изискванията на закона главно поради пропуски в процеса на регистрация
    • момент на заличаването – от датата на подаване на заявката
  • последици от прекратяването и заличаването на регистрацията – дизайнът става свободен за използване

Свободно използване на регистриран дизайн

  • използване на дизайн на територията на държава в която е регистриран
    • за удовлетворяване на лични потребности
    • за целите на обучението
    • в чужди транспорти средства, които навлизат на територияна на държава в която дизайнът се закриля
  • използване на дизайн на територията на държава в която не е регистриран
    • свободно, от всяко заинтересовано лице, по всякакъв начин
    • не може да го регистрира, но може да го използва
  • преждеползване – при същите условия както при изобретението – в обема на производство или подготовка за производство, осъществени до датата на подаване на заявката за регистрацията

Регистриране на промишлен дизайн в чужбина

  • причини за регистрация в чужбина – същите както при изобретението
    • териториалният характер на действие на закрилата
      • тя действа само на територията на държавата, където е изършена регистрация
    • икономическа реализация на дизайна в чужбина
      • организиране на производство на продукция в която е използван дизайна
      • износ на продукция, която е носител на дизайна
      • лицензиране на дизайна
      • участие в изложби и панаири с изделие към което е приложен дизайна
    • начини на регистрация на дизайна в чужбина
      • по национален ред на съответната държава
      • по реда на международната система, установена с Хагската спогодба за международна регистрация на промишления дизайн
      • по реда на Европейската система, установена с Регламент 6/2002 на ЕС

 

Търговска марка

Нормативни източници:

  • Национални
    • Закон за марките и географските означения от 1999г.
    • Наредба за оформяне, подаване и експертиза за заявки за марки и географски означения
  • Международни
    • Парижката конвенция
    • Конвенцията за създаване на СОИС
    • Мадридскката спогодба за международна регистрация на марки
    • Регламент 207/2009 на Съвета на ЕС за марка на Общността
    • Спогодбата от Ница за международна класификация на стоките и услугите за целите на регистрацията на марките и др.

Различни наименования – „Фабрична марка “, „запазена марка“, „регистрирана марка“

  • Поради различни наименования на търговската марка в националните закони
  • У нас до 1999г. търговската марка а след това като „марка“

Защо марката се закриля като обект на интелетуална собственост

  • Създаването на знака не изисква непременно влагането на специално творчество(като например при изобретението)
  • Но налагането на марката изисква усилия и инвестиции, които трябва да се закрилят(чрез нематериалния актив – марка)

Законова дефиниция за марка – три признака

  • Знак, способен да отличава стоките и услигите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично

Видове марки според изразните средства

  • Словесни – най-често срещани – представляват
    • Имена думи, които могат да съвпадат с фирменото наименование – Кока Кола, Ксерокс и т.н.
      • Със смислова натоварване – Форд, Жилет, Левис
      • Без смислови натоварване – Кодак, Сони и др-
    • Букви, включва абревиатури – BMW, IBM, GE
    • Цифри
    • Комбинация от букви и цифри
    • Девизи – на една ръка разстояние, любовта е лудост
  • Образни
    • Рисунки с различни теми
    • Изображения на животни, цветя, птица – пума, алигатор, лъв
  • Графични(емблеми)
    • Оригинално изработен знак, например при автомобивите Рено, Мерцедел, Опел
  • Обемни(пространствени релефни)
    • Формата на бутилката на Кока Кола, на известни марки уиски, на луксозни парфюми на шоколада „Тоблерон“

Оригинална форма може да  се защити и като марка и като дизайн

  • Звукови(мелодийни, сонорни)
    • Представляват музикален мотив(защитава се като нотен текст) – Нокиа
  • Комбинирани – съчетание от две или повече изразни средства
  • Други видове марки, които не се регистрират в България
    • Обонятелни(аромати)
    • Светлинни
      • Светлинен сигнал с определена последователност и продължителност на цветовете

Видове марки според предназначението

  • Търговска марка- използва се за означаване на:
    • Фирмата
      • Не трябва да се смесва с фирменото наименование, макар че те могат да съвпъдат, например Кока Кола
      • Фирменото наименование се изолзва при комуникиране с официални институции
      • Фирмената марка се налага сред потребителите
    • Група продукти на фирмата(асортиментна марка)
      • ЕЛСЕВ на Л,ОРЕАЛ за шампоани и балсами
    • Отделен продукт(продуктова марка)
      • Проектър енд Гембър за всеки продукт
    • Марка за услуги – American Express, УНСС
    • Колективна марка
      • Тя е собственост на сдружение на самостоятелни търговци, специално регистрирано за използване и налагането на тази търговска марка
      • Сдружението приема предварително правила за използване на марката, които се предавят в ПВ при нейното регистриране
    • Сертификатна марка
      • Тя е собственост на самостоятелно юридическо лице, което контролира дейности на други производители – Moody, SGS
    • Видове марки според целите на регистрацията
      • Запасни – за бъдещи стоки и услиги
      • Блокиращи(защитни) – разновидност на основната

Критерии за регистрация на марка

  • Това са изискванията на които трябва да отговаря знака, за да:
    • Бъде регистриран като марка
    • Се признае собственост върху него(монопол за използването му)
    • Се предостави защита при нарушение
  • Изискванията са зададени
    • Основната част – в Парижката конвенция
    • Всяка държава може да добавя и други специфични изисквания в националния си закон за марките

Изисквания за регистрация на марка по ЗМГО

  • Те са твърде много, но условно се делят на:
    • Абсолютни – свързани със същността на заявения знак(марката)
    • Относителни – свързани с предходни права върху марка
  • Изисквания са формулирани като основания за отказ на регистрацията
  • Изискванията се наричат критерии за регстрабилност на марка

Абсолютни критерии за регистраия на марка

  • За тях се следи служебно от експертити на патентното ведомство в процедурата по регистрация
  • Не може да се регистрира
    • Марка, която няма отличителна способност(родова дума, неотличителен знак)
      • Най-силни са т.нар фантазиийни марки – измислена да са отличителни
      • Когато марката допълнително е изгубила отличителната си способност и се превърнала в родово понятие, може да се иска нейната отмяна, примери JEEP, NESCAFE,
    • Марка която противоречи на обществения ред и добрите нрави
      • Девизна марка, призоваваща към насилие, пречупен нацистки кръст
    • Марка която може да въведе в заблуждение за естество, произход качество на стоките и услугите означения с нея(металик – за пластмасови изделия)
    • Марка, която се състои(или включва):
      • Наименования на държави
      • Наименования на международни, междуправителствени организации
      • Символи на държавния суверенитет(герб, флаг, химн)
      • Паметници на културата
      • Религиозни символи
      • Ордени, медали и др
    • За някои от тези знаци може да се получи разрешение от съотвеното ведомство, например за паметник на култура – от Министерството на културата

Относителни критерии за регистрация на марка

  • За тях следят маркопритежателите(собствениците на марки) и се противопоставят на регистрацията на заявената марка
  • Не се регистрара марка за която е подадена опозиция и се установи че тя е:
    • Идентична или сходна на вече регистрирана марка за идентични или сходни стоки и услуги
      • Сходството се проверява по различни признаци
        • Фонетичен(звученето)
        • Семантичен(смисъл на думата, независимо от начина на изписването им)
        • Визуален(образен вид)
      • Идентична или сходна на марка, която се ползва с известност на територията на Република Бъгария, независимо от класовете на стоките и услигите, за които е заявена:
        • Използването на същата марка от друго лице, макар и за различни стоки би разводнило марката и ще я лиши от отличителната и способност
        • Подобно действие ще е явно паразитиране върху славата на извествата марка, постигането с много средства и усилия от страна на притежателя и
        • Преценаката за общоизвестност се прави по това дали марката е известна на специалнистите и деловите кръгове, а не на цялото общество
      • Не се регистрира марка, която се състои от регистрирано географско означение или негови производни

Регистриране на марка

  • Собствеността върху марка се придобива чрез регистрация
  • Заявката за регистрация се прави в Патентното ведомство
    • Тя съдържа типова заявка и други документи
    • В заявката се вклюват много данни в т.н.
      • Знакът
      • Класът от стоки и услуги по международна класификация, които ще се означават с марката
    • Извършва се
      • Формална експертиза – за редовност и окомплектоване на документите
      • Експертиза по същество – за абсолютните изисквания към знака(дисклейм)
      • Публикация на заявката в бюлетина на Патентното ведомство
    • В случаи, че не се подаде опозиция срещу заявената марка(в срок 3 месеца от побликуването) се извършват
      • Регистрация на марката
      • Публикация на регистрираната марка в бюлетина на Патентното ведомство
      • Вписване на регистриране марка в държавния регистър на марките
    • Издава се защитен документ – свидетелство, което удостоверява
      • Вида на защитената марка
      • Обхвата на закрила – класовете от стоки и услуги които могат да се означават с нея
      • Срокът на действие на регистрация
      • Притежателят на марката
      • Изключителното право на маркопритежателя и други обстоятелства

Съдържание на правото върху марката

  • Изключителното право върху марката се отнася до
    • Правото за използване на марката
    • Правото да се забрани на трети лица да използват марката
    • Правото за разпореждане с марката
  • Използване на марката включва действия по:
    • Поставянето на марката върху стоките и техните опаковки
    • Предлагане на означението с марката стоки за продажба
    • Търговия със стоки, означени с марката
    • Внос-износ на стоки, означени с марката
    • Използване на марката в търговски книжа и в реклама
    • Посочване на регистрацията на марката чрез знака ®- поставянето на този знак е факултативно(избирателно) и има информативна функция да е ясно че марката е запазена
  • Забраната се отнася до действие по т.2 и не включва забрана за
    • Използването на марката за стоки, които са пуснати на пазара от маркопритежателя или с негово съгласие(например предпродажба, реклама за съставено изделие и др.)
  • Разпореждането с марката включва действия по
    • Продажба на марката(прехвърлянето на собствеността върху нея)
    • Отстъпване на правото за използване на марката от трети лица – лицензия

Други въпроси за закрила на марка

  • Срок на действие на регистрацията – 10 години
  • С възможност за поновяване на действието неограничен брой пъти от по 10 години
  • Такси за поддържане действието на регистрацията
    • Заплащат се за всеки 10-годишен период, но няма годишни такси
  • Задължение за използване на регистрирана марка
    • Неизползването на марката в период от 5 години(след регистрацията или поради преустановяване на използването) е основание да се иска нейната отмяна
    • Отмяната може да е само за част от стоките или услугите(затова не трябва да се прекалява в заявяването на класовете)
  • Приоритети при регистрацията на марка
    • Национален

Функции на марката

  • Идентифицираща
    • Показва връзката на продукта с неговия производител
  • Диференцираща
  • Гаранционна
  • Рекламна
  • Стимулираща
  • Защитна

Ценност на марката

  • Ценността на марката се изразява в способността и да създава в съзнанието на потребителите положителни асоциации за стоките и услугите, обозначени с нея
  • Ценността на марката зависи от комбинираното влияние на такива фактори като
    • Поддържане високо качество на стоките и услуги
    • Умела реклама
    • Съблюдаване на добрите традиции в бизнеса и др.
  • Ценността на марката е концентриран израз на проявление на нейните функции
    • Ценността е добавена от марката стойност към стойността на продукт или услуга, означени с нея
    • Изразява се в прираст на паричния поток от реализацията на марковите стоки

Регистация на търговски марки в чужбина

  • Причини за регистрация на марка в чужбина
    • Същите както при патентоване на изобретение и регисрация на дизайн
      • Организиране производство на стоки, обозначавани с марката
      • Износ на продукция, обозначена с марката
      • Продажба на търговската марка
      • Лицензиране на търговската марка
    • Препятстване имитацията на марката(да не се забравя, че трябва да се използва)
  • Определяне целесъобразността от регистрация на марка в чужбина – въз основа на отговори на същите въпроси както при изобретението и дизайна
    • Каква е целта на регистрацията
      • Осигуряване на правен комфорт за производство и реализация

Начин за регистрация на търговски марки в чужбина

  • По национален ред – с отделна заявка в ПВ на всяка държава
  • По международен ред, установен с Мадридската спогодба за международна регистрация на търговските марки от 1891г. – членуват над 80 държави
  • Международната система се администрира от международното бюро на СОИС
  • Международната заявка се подава до МБ, като в нея се посочват държавите членки, в които се иска регистрация на марката
  • МБ извършва само фомална експертиза и взема решение за регистрация или отказ
  • При положително решение се прави публикация в международния бюлетин
  • Марката започва да действа на територията на посочените държви
  • Но всяка дъжава има право да откаже регистрацията на своя територия и да подложи марката на експертиза, съобразно националния марков закон.

По реда на Регламент 207/2009 на съвета на ЕС за марка на общността

  • Заявката се подава в OHIM – директно или чрез националното патентно ведомство на който и да е от езиците на ЕС, но процедурата се води на един от следните работници езици – анлийски, немски, френски, италиански и испански
  • OHIM – извършва формална експертиза и взема решение за регистрация или за отказ
  • Регистрираната марка има действие на територията на всички държави членки на ЕС
  • Срокън на регистрация е 10 години с възможност за подновяване неограничен брой пъти

 

Географско означение

Нормативни източници

  • Национални ЗМГО
  • Международни
    • Парижката конвенция
    • Споразуменията TRIPS
    • Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация
    • Регламент 2081/92/ЕС за закрила на географски указания и наименования за произход за земеделски продукти и храни. Регламент 2082/92/ЕС за закрила на наиемонавия на земеделски продукти и храни с традиционно специфичен характер

Същност – търговско означение за стоки, което индивидуализира връзката им с определено място на производство

Има смисъл да се регистрира географско означение, само когато качествата на стоката за която ще се използва са получили известност и признание сред потребителите(т.е. познаването и признаването на качествата на стоката е предпоставка за регистрация)

Видове географски означения по ЗМГО

  • Наименования за произход
  • Географски указания

Наименование за произход

  • Дефиниция
    • Наименование на страна, район, местност
    • Използване за означаване на стоките, произходащи от там
    • С качества или свойства, които се дължат на географската среда
  • Признаци на наименованието за произход
    • Географско наименование(на ясно очертан географски район)
    • Наличие на специфични природни или човешки фактори в географския регион
    • Специфични качества или свойства на стоката
    • Зависимост на качествата и свойствата на стоката от факторите на географския регион в който е произведена
  • При наименованието за произход е налице е причинно-следствена връзка – фактори на средата – качество на продукта
  • Примери за наименования за произход
    • Обикновено то е съчетание от наименованието на продукта и на географския регион
      • Мерло от стамболово, мавруд от асеновград, шардоне от нови пазар
    • Наименованието за произход може да е идентично с името на географския регион
      • Шампанско, Коняк, Токайско

Географско указание

  • Дефиниция
    • Наименование на страна, район, местност
    • Използвани за означаване на стоките, произхощдажи от там
    • С качаства, известност или други характеристики, които могат да се отдадат на географския им произход
  • Признаци на геотрафското указание
    • Географско наименование
    • Качества, известност или друга характеристика на стоката
    • Мисловна асоциация между специфичното качество на стоката и географския произход, на който те могат да се отдадат
  • При географското указание няма причинно следствена връзка между географските фактори и качествата на продукта
    • Указанието на произход не изисква обвързване на качеството на продукцията с мястото където тя е произведена, а само идентифициране на това място
  • Примери за географски указания
    • Типични са за минералните води и полезните изкопаеми
      • Български – врачанки варовик, велинградски мрамор
      • Чуждестранни – швейцарски часовник, китайска коприна
    • Масов и типичен пример – произведено в …

Регистрация на географско означения в ПВ

  • право на заявяване за регстриране на географско означение има
    • Всеки, който произвежда в определеното географско място
    • Стокити му отговарят на установени качества
  • Заявката е по образец. Към нея се прилагат:
    • Карта с границите на географското място, определени от съответото централно ведомство(МОСВ, МЗП, МИЕТ и др.)
    • Описание на качествата на продукта, обословени от географската среда
    • Удостоверение от общината за извършване на производствена дейност
    • Други документи
  • Формална и материална експертиза
    • ГО и марки, заявени и регистрирани по национален и по международен ред

Други въпроси на закрилата на ГО

  • Последици при положителна експертиза
    • ГО се вписва в съответния държавен регистър
    • Прави се публикация в официалния бюлетин на ПВ
    • На заявителя се издава защитен документ – свидетелство
  • Ползватели на ГО може да са няколко
  • Всеки, който отговаря на условията, може да подаде заявка за всипване като ползвател на вече регистрираното

Срок на закрила – докато съществува връзката между качеството на стоката и географската среда

Прехвърляне на права въргу ГО – само с предприятието

Закрила на наименованията за произход по международен ред

  • Осъществява се по реда на Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация
    • Подписана 1958г. В сила от 1966г., България се присъединява 1975г.
    • Въвежда и урежда международната регистрация на наименованията за произход
  • Страни членки на спогодбата се задължават да регистрарат и да закрилят на своите територии наименованията за произход на стоките на други страни членки
    • Признати и закриляни в страната на поизхода
    • Регистрирани по спогодбата
  • За да бъде регистрирано едно наименование за произход в страните членки на спогодбата, то трябва да е регистрирано
    • В страна на произхода
    • Международното бюро на СОИС
  • Заявката за международна регистрация на наименование за произход
    • Се подава чрез патентното ведомство на страна на произхода
    • То я изпраща до международното бюро на СОИС за регистрация
  • Международното бюро
    • Извършва побликация на заявката
    • Удедомява националните ведомства на страните членки
  • Ведомствата на страните членки
    • Имат право да откажат закрила на своята територия

Търговска тайна

Същност:

  • Решения, факти, данни или друга информация
  • Свързани със стопанска дейност
  • Чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите
  • Те са взели необходимите мерки за това

Два признака за признаването на една информация като търговска тайна

  • Да има икономическа ценност
    • Поради това, че не е общодостъпна
    • Създава предимства пред конкурентите
  • Да са предприети мерки за нейното опазване на узнаване

Типичен обект, опазван от фирмата като тайна е ноу хау

Разбиране за ноу-хау

Същност

  • Не е посочен като обект на ИС в нито един международен договор
  • Няма общоприета дефиниция
  • Разбира се като, практически приложима и икономически ценна информация

Опит умения, знания, сръчност, които имат практическа приложимост и икиномическа ценности и се пазят от притежателя им в тайна

  • Ноу-хау е част от информацията, съставляваща търговска тайна, но включва само практически приложима информация(която може да се предава)

Признаци на ноу-хау

  • Информация под формата на знания, умения, опит или едно от тях
  • Практическа приложимост в сфери и дейности на стопанството(конткретно приложно знание, напаснато към обетите за които се отнася)
  • Икономическа ценност(заради ефектите, които осигурява повишаване производителност)
  • Опазва се от узнаване

Ноу-Хау като обект на интелектуалната собственост

  • Не се закриля със закон, а само чрез конфеденциалност
  • Но е обект на лицензиране
    • Първоначално чрез клаузи в лицензионните договори

Техническа технологична информация

  • За изобретение, полезен модел или друго техническо решение
  • Защитимост на техническото ноу-хау
    • Защитимо по силата на закон – фирмата има алернатива в избора на защита
    • Незащитимо по реда на закона – фирмата няма избор за начина на защита

Причини за закрила на защитимата информация като търговска тайна

  • По-дълъг икономически живот, затруднен контрол върху използването, лесно заобикаляне на решението, спестяване на разходи за такси и др

Форми на съществуване на техническото ноу-хау

  • Недокументирано – само в паметта на човек
  • Материализирано – осъществено в продукт
    • Достъпно е чрез разрушаване, разглобяване, демонтиране и други форми на реинженеринг
  • Документирано – в писмен или друг документ

Бизнес Ноу-Хау Същност – факти, данни, сведения и друга инфорация, които могат да се окажат съществено предимдство при умело използване

  • Видове бизнес ноу-хау
    • Управленско
      • Информация, свързана с организация и управлението
    • Търговско ноу-хау
      • Информация, свързана с реализацията на стоки и услуги(методи за маркетингови проучвания)
    • Финансово-икономическо ноу-хау
      • Информация свързана с финансово-икономическите дейности и резултати
    • Производствено ноу-хау
      • Информация, свързана с производствения процес(организация на производството, програми за аутсорсинг планиране на работните места, организация на работното време, фирмени стандарти, технологични процедури, техническа документация)

Предаване на ноу-хау

  • Начини за предаване на ноу-хау
    • Чрез предоставяне на необходимата документация
    • Чрез обучение – шоу-хау
    • Комбирано – чрез предоставяне на документация и обучение
  • Предаването на ноу-хау става чрез сключването на лицензионен договор
    • Само за ноу-хау
    • За друг обект на индустриална собственост и ноу-хау за неговото използване
      • Изобретение и ноу-хау, необходимо за неговото внедряване и усвояване
      • Търговска марка и ноу-хау – договор за франчайзинг
    • Особеност при лицензирането на ноу-хау
      • Информационна недостатъчност
        • До каква степен да се разкрие ноу-хау, за да предизвика интерес у купувача и същевременно да не може той самостоятелно да го реализира
      • Гаранция и от двете страни за опазване на ноу-хау

Средства за защита на ноу-хоу

  • Договорни
    • Договори за конфедииалност, сключвани с лица, които представляват канали за изтичане на информация
    • В договорите служителите признават собствеността върху информацията на фирмата и се задължават да не я разгласяват
    • Проблеми при определяне съдържанието на договорите
  • Фактически – пропускателен режим, контрол върху копирната техника, върху компютрите и базите данни, върху документацията и др.

 

Нелоялна конкуренция

Конкуренцията като състезание на пазарните субекти е полезна за пазарната икономика

  • Преследва се и се санкционира нелоялната(непочтената нечестната) конкуренция

Нормативни източници, уреждащи закрилата срещу нелоялна конкуренция

  • Национални – закон за защита на конкуренцията от 2008г.
  • Международни – ПК, конвенция за създаване на СОИС

Същност на нелоялната конкуренция – действия, които противоречат на добросъвестната търговска практика

Действия, съставляващи нелоялна конкуренция

  • Действия, които водят до объркване на потребителите
  • Действия, които водят до дискредитиране на конкурентите
  • Действия, които водят до заблуждение на потребитилите
  • Нелоялно привличане на клиенти(включва предходните действия, но и други необхвати от тях)

Същност на нелоялните действия – имитация

  • Невярно представяне на собствените стоки и услуги като стоки и услуги на друг
  • Създаване на погрешна представа у потребителите относно техния произход

Средства предизвикващи объркване – всяка различима индикация, която поражда асоциация с даден произход на стоки или услуга: макра, дизайн, форма и цвят на стоките, пакетиране, рекламни съобщения и др

Последици от объркването за притежателя на оригиналната индикация

  • Преки загуби – финансови поради отнемане на пазари и клиенти
  • Косвени загуби – поради увреждане на репутацията чрез имитираите стоки

Поведение на увредените фирми

  • Пасивност(ненамеса)
  • Съдебно преследване и производство през КЗК,
  • Оттегляне от пазара на оригиналната индикация
  • Информиране(предупреждение) на потребителите за появата на имитатор

Дискредитирането като нелоялно действие

Същност на нелоялното действие – невярно твърдение за конкурентите, което може да увреди доброто им име

Средства за увреждане на доброто име – всички форми на отнасяне на името на фирмата, продуктити, цените финансовото състояние, служителите и други характеристики на конкурентната фирма

Сравнителната реклама като средство за дискредитиране

  • Видове сравнителна реклама
    • Позитивна – показва еквивалентно качество на стоките и услугите в рекламата(също токлова добър, колкото)
    • Негативна – цели да покаже превъзходство спрямо конкурентите

Допустимост на сравнителната реклама

  • Нормативна уредба
    • Директива 97/55/ЕС
    • Българският закон за защита на потребителите
  • Сравнителната реклама е допустима при условие че
    • Не подвежда
    • Сравнява обективно
    • Не се извършва чрез действия на нелоялна конкуренция

Заблуждението като нелоялна конкуренция

  • Същност – създаване на погрешна представа у потребителите по отношение на собствените стоки и услуги
  • Средства предизвикващи заблуждение
    • Индикации и твърдения включващи заблуждаваща реклама, които могат да въведат потребителите в заблуждение и те да направят погрешни изводи относно
      • Естеството на стоките
      • Техни характеристики и качество
      • Начина на производство
      • Наличното количество
      • Примери – за погрешни изводи въз основа на информация за енергийност, срок на годност, процент натурални съставки, технология на произвовдство и др.
    • Твърдения за ценови намаления
    • Оценъчни твърдения(заблуждаващият ефект при тях се установява по-трудно)
    • Визуално представяне на стоки и услуги в невярна светлина
    • Други средства
  • Основно средство, предизвикващо заблуждение е заблуждаващата реклама – забранено по Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите

Действия по нелоялно привличане на клиентите

  • Предлагането или даването на добавки към продаваната стока или услуга
    • Безвъзмедно или срещу привидна цена на друга стока или услуга
    • Изключение от забрана
      • За предмети или услуги, които са принадлежност към продаваната стока или извършваната услуга
      • За стока или услуги като отбив при продажба в по-големи количества
    • Продажба, когато заедно с нея се предлага или обещава нещо, чието получаването зависи от
      • Решаване на задачи и ребуси, отговори на въпроси и гатанки
      • Събиране на серия от купони, етикети, капачки и други подобни
      • Разиграване на игри с парични и предметни награди, чиято стойност значително надвишава цената на продаваната стока или услуги

В практиката на КЗК е прието, че (значително надвишаване) е надвишаване 10 пъти стойността на стоката

  • Продажбите на значителни количества стоки за продължително време по цени по-ниски от разходите за производството и реализацият им(дъмпинг)

Икономически потенциал

  • Икономическият потенциал се проявява в допълнителен доход и печалба от използването на обектите на индустриална собственост
  • Източници на допълнителния доход/печалба
    • Намаляване на себестойността чрез изобретенията
    • Повишаване на производителността чрез изобретенията
    • Повишаване на качеството и цената чрез изобретенията
    • Повишаване на цената – престижно ценообразуване при търговските марки, промишлените дизайни и наименованията за произход
    • Комбинация от различни ефекти
  • Интелектуалната собственост гарантира монопола върху получаването и присвояването на допълнителния доход/печалба
  • Присвояване на допълнителния доход/печалба
    • От собственика – при собствено производтво
    • От собственика и лицето на което е разрешено използването на обект на интелектуална собственост чрез лицензионен договор

Реализация на икономическия потенциял на обектиет на индустриална собственост

  • Монополът върху използването на обектите на индустриална собственост е средство за
    • Реализиране на свръх печалба и максимизиране масата на печалбата
    • Защита на инвестициите
    • Завоюване на пазари
    • Блокиране на конкуренти
  • Обектите на индустриална собственост могат да бъдат обект на
    • Особен залог (по ЗОЗ при гарантиране на кредити)
    • Обезпечение (в искови производства)
    • Секюритизация(при емитиране на ценни книжа)
  • Обектите на индустриална собственост се вклюват в масата на несъстоятелността
  • Обектите на индустриална собственост могат да бъдат обект на лицензионни договори

Лицензионен договор –лицензия

  • Правата върху обекти на индустриална собственост могат да преминават към други лица
    • По силата на договор лицензионен – лицензия
    • Принудително – по решение на административен орган
  • Същност на лицензията
    • Разрешение за използване на защитен обект
    • Което собственикът предоставя на трети лица(срещу възнаграждение или безвъзмездно)
  • Правна уредба на лицензионния договор – глава 35 на ТЗ
  • Обекти на лицензиране: изобретения, полезни модели, промишлени дизайни, търговски марки, ноу-хау

Видове лицензии

  • Според лицензия обект
    • Патента(за защитни обекти)
    • Безпатента(за незащитени обекти – ТТ, ноу-хау)
  • Според вида и обема на отстъпените права
    • Обикновена – проста, неизключителна лицензия
    • Изключителна лицензия(за дадена територия)
    • Пълна лицензия(прилича на продажбата)
    • Сублицензия(от прижежателя на пълна или на изключителна)
    • Крослицензия – взаимно предоставяне на лицензии
  • Възможна комбинаия на характера на отстъпваните права
    • Едни права да се отстъпят като изключителни
    • Други права да се отстъпят като неизключителни

Други въпроси на лицензиионните договори

  • Вписване на лицензионните договори в държавния регистър на съответния обект
  • Лицензионно възнаграждение
    • Определя се свободно между страните
      • Като глобална сума – паушална цена
      • В процент от дохода или печалбата
      • Комбинирано
    • Размерът на възнаграждението зависи от
      • Вида на лицензията – обикновена, изключителна, пълна
      • Вида на защитния документ – действа на територията на една или няколко държави
      • Фазата на процедурата по закрила – заявяване, експертиза

Принудителна лицензия(само за изобретения и полезни модели)

  • Дава се от ПВ
  • Първа група основания
    • Когато обекътт не е използван или не е използван в достатъчна степен за задоволяване на националния пазар
      • 4 години от подаването на заявката
      • 3 години от издаването на защитния документ
    • Условия за издаване на принудителна лицензия в тези случаи
      • Да са водени преговори със собственика
      • Той да е отказал да предостави лицензия срещу разумно възнаграждение
    • Искането за издаване на принудителна лицензия може да се прави от всяко заинтересовано лице
  • Втора група основания – когато общественият интерес налага издаването на принудителна лизанция
  • Принудителна лизензия винаги е неизклютичелна – за нея винаги се дължи възнаграждение

Художествена собственост

Авторско право и сродни на него

Бернска конвенция

  • Принципи на закрила на художествени произведения
    • Принцип на националния режим(изключение)
    • Принцип на конвенционния минимум – основно положение, държавите членки на Бернската конвенция се задължават да осигурят равнище на закрила не по-ниско от това което е дадено в Бернската конвенция
    • Принцип на автоматичното възникване на закрилата(условие за присъединяване на БК) – собствеността възниква автоматично, с акта на създаването. Условия за присъединяване на Бернската конвенция          
    • Принцип на независимост на закрилата
    • Принцип на срочност на закрилата
  • Основни положения в закрилата по БК
    • Закриля се формата на изразяване на художествената идея, а не самата идея Примери с реклами – за идеите няма закрила. Закриля се начина по който са подредени и начина по който ни е представено произведението чрез изразни средства и др.
    • Закрилата се предоставя за творческата дейност по избора подреждането и представянето на думи, тонове, цветове, форми и други изразни средства
    • Закрилата се предоставя независимо от качествата на произведението

Признаци на обектити на художествена собственост(обекти на авторското право)

  • Нормативни източници
    • Международни: БК, СКАП, ТРИПС, ДАП, ДИЗ
    • Национални ЗАПСП
  • Обект на художествена собственост(авторско право) е
    • Всяко произведение на литературата, науката и изкуството, което е резултат от творческа дейност и е обективирано

Признаците: новост и оригиналност(духовност)

Признакът обективиране – изразяване:

  • С всякакви изразни средства, които въздействат на сетивата
  • По всякакъв начин, който позволява възприемане

Обективиране и материализиране

Видове художествени произведения

  • Няма легални дефиниции(по подразбиране)
  • Видове произведения
    • Литературни произведения
      • Включително компютърни програми(Директива 91/250/ЕС)
    • Музикални произведения(със и без текст)
    • Филми и други аудиовизуални произведения(*автори) – за собственици на авторското право се признават сценаристта, режисьора и оператора(за оператора се признава само в някои страни). Автори от втора група са автори на музика, костюми, ефекти, и други, но те имат авторско право само върху собственото си произведение. Още преди да се започне да се прави филма продуцентът сключва договор с всички горе посочени за да може да ползва техните произведения.
    • Сценични произведения(драматични, музикално-драматични пантомимни, хореографски)
    • Произведения на изобразителното изкуство(изящните и приложните изкуства) – две права в повечето за техните автори
      • Създаване на повече екземпляри – оригинални – това ще е вярно ако са изпълнени 2 условия
        • Притежателя на авторското право да обяви колко копия ще има.
        • Всеки от екземлярите да носи пореден номер.
      • Получаване на възнаграждение при препродажба
    • Фотографски произведения – не във всяка фотография има елемент на творчество.
    • Произведения на архитектурата
    • Проекти, карти, схеми, планове
    • Графично оформление на печатно издание
    • Кадастрални карти и държавни топографски карти
  • Изброяването е неизчерпателно(възможно е да се добавят и други обекти стига да отговарят на изискванията). Примери по видовете

Видове произведения

  • Първични произведения
  • Вторични произведения:
    • Преработки(формални и по същество)
    • Преводи
  • Правила за възникването на право върху вторични произведения и за използването на такива произведения
    • Създаване на вторичното произведение
    • Авторско право върху вторичното произведение
    • Използване на вторичното и на първичното произведение
    • Срокове на закрила

Видове произведения(Според броя на включените в тях материали)

Единични

Сборни(вестник, списание, сборник)

  • Колективни
  • Съставни

Правила за възникването на права върху сборни произведение и за използването на такива произведенея

  • Създаване на сборно произведение става само със съгласието на авторите на единични
  • Авторско право върху сборно произведение(в пълен обем), също така е призната собственост и на юридически лица. По този начин се стимулира инвестирането на ресурси, защото в края се получава гарантирана собственост.
  • Използване на сборно произведение и на единичните произведения, включени в него
  • Срокове на закрила(за сборните произведения срока е 70 години след публикуването) – сроковете за единичните и сборните произведения текат отделно.

Видове произведения според броя на авторите

  • Индивидуални
  • Съавторски(разбиране на съавторство)
    • Делимо съавторство
    • Неделимо съавторство – когато частите на произведението не могат да се отделят на отделно лице.
  • Правила за възникване и за упражняване на правата върху съавторски произведения. Съавтори са лицата, които със съгласувани творчиски усилия създават произведение подчинено на единен идеен замисъл.
    • Авторско право върху съавторско произведение – то принадлижи на всички съавтори, независимо от техния дял в произведението.
    • Авторски право върху части от произведение с делимо съавторство
    • Използване на съовторско произведение – става само със съгласието на всички съавтори. Ако само един съавтор не е съгласен може да се поиска съгласие от съда(практиката показва че той винаги ще разреши използването на произведението)
    • Използване на части от произведение с делимо съовторство
  • Определяне и разпределяне на възнагражденията от използване на съавторски произведения
    • Определяне на дяловете по съгласие на съавторите
    • Презумпция за равни дялове
    • Съдебно доказване на степента на участие(съответно – на полагащия се дял от възнаграждението)

Обекти на закрила и обекти, изключени от закрила

  • Обекти на закрила
    • Цялото произведение и част от него(например музика)
    • Завършено и незавършено произведение
    • Подготвителни скици, схеми и други работни материали –
    • Заглавие – може да бъде защитено, но и не може в зависимост от правилото – когато заглавието на едно произведение е родово понятие или обикновени думи не може да бъде защитено, но когато заглавието е уникално, измислено, фантазийно, тогава може да се защити.
  • Обекти, изключени от закрила
    • Нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление и техните официални преводи – (свободни за използване)
    • Идеи и концепции
    • Фолклорни творби – трудно е да се определи кой точно е автора и кога точно е възникнало произведението и съответно да се определи срока на действие.
    • Новини, факти, сведения и данни(базата данни са обект на закрила)

Притежатели на права върху художествени произведения

  • Автори
    • Автор е лицето, което е създало произведението
    • Оборима презумпция за автор – до доказване на противното за автор на произведение се счита лицето, чието име(или друг идентифициращ знак) е обозначено по съответен начин върху произведението.
  • Наследниците на автори
    • По закон и по завевещание(по същия начин както преминават и вещите)
    • Включително държавата(управлява се от министерството на културата) Организация на колективно управление на права(ОКУП) –
  • Ползватели
    • Това са лица на които авторското право е отстъпено с договор. Примери – издатели, театри, радио и телевизионни организации, доставчици на съдържание в интернет, дискотеки, барове, ресторанти, хотели, мотели, транспортни средства и много други
  • Работодатели на автори
  • Възложители на произведения

Произдевения, създадени по трудово правоотношение

  • Трудово е правоотношението което се определя с трудов договор
  • За да възникнат права на работодателя върху произведение, създадено от негов служител или работник
    • Необходимо, трудовите задължения да са създаване на произведение
    • Мястото и времето на създаване на произведението са без значение
  • За работодателя възниква изключителното право за използване на произведението(в трудовия договор може да се уговори друго)
  • Използването на произведението от работодателя е ограничено
    • По начин и до степен, които съответстват на обичайната му дейност
  • Извод – при произведения, създадени по трудово правоотношение възникват по първичен начин две групи права
    • За използване на произведението(икономически) – за работодателя
    • Неимуществени(морални) – за автора
  • Възнаграждение
    • То е по трудово правоотношение, отделно авторско възнаграждение не се дължи
    • При определени условия авторът може да претендира за справедливо възнаграждение – в случаите когато трудовото възнаграждение получавано за времето за създаване на произведението е твърде ниско, спрямо доходите които е реализирал автора от използването му, то автора има право да получи допълнително възнаграждение.
    • Решаването на евентуален спор става по съдебен път

Произведения, създадени по поръчка

  • Правото върху произведение, създадено по поръчка се поделят между
    • Поръчващия(възложител) – изключителното право за използване на произведението. Но страните могат да се уговарят и друго по отношение на правото за използване
    • Автора – неимуществените(моралните) права от съдържанието на авторското право
  • Поръчителят(възложителят) може да използва произведението за целта за която то е поръчано
  • Допълнително(справедливо) възнаграждение на автора, извън уговореното в договора за поръчка, не му се дължи

Съдържание на авторското право

  • Авторското право е комплексно – включва две групи права(правомощия)
    • Неимуществени(лични) авторски права(правомощия)
      • Признати са заради духовната връзка на автора с неговото произведение
      • Свързани са с личността, с духовносттта на автора
      • Позволяват да се контролира интелектуалната съдба на произведението
    • Имуществени(икономически) авторски права(правомощия)
      • Свеждат се до правото за използване на произведение по възможните за това начини
      • Позволяват контрол за икономическата съдба на произведението и реализирането на доход за удовлетворяване икономическите интереси на автора

Неимуществени авторски права(по чл. 15 ал 1 на ЗАПСП – изчерпателно)

  • (1)Право на разгласяване(единствено автора, става въпрос за разпространяване на произведението до зрителите, като автора има право да определи къде, как и кога да стане това първо разгласяване) – нямат това право авторите на филми, на проекти, карти, планове
  • (2)Право на авторство – автора има право да претендира за своето авторство върху произведението
  • (3)Право на псевдоним или анонимост
  • (4)Право на име – когато се използва в договори задължително се използва истинското име
  • (5)Право да иска запазване целостта на произведението – право на интегритет
  • (6)Право на промяна на произведението – ако с това не се нарушават права, придобити от други лица
  • (7)Право на достъп до оригинала на произведението
  • (8)Право да се спре използването на произведението – при две условия – поради промени в убежденията на автора и с обезщетяване на лицата, които законно са придобили правото да използват произведението, заради претърпените от спирането вреди

Упражняване на неимуществените права

  • Непрехвърлими са
    • Правото на име(4)
    • Правото на авторство(2)
  • Ненаследими са
    • Правото за промяна на произведението(6)
    • Правото да се спре използването на произведението(8)
  • Непогасими(вечни) са
    • Правото на име(4)
    • Правото на интегритет(5)

Имуществени авторски права(по чл.18 ал. 1 на ЗАПСП – неизчерпателно)

  • Авторът има изключителното право
    • Да използва своето произведение
    • Да разрешава на други лица да го използват
  • Способи за използванe(признати като отделни права)
    • Възпроизвеждане на произведението
    • Разпространение на произведението или на екземляри от него
    • Публично изпълнение(на живо и чрез запис)
    • Излъчване на произведението по безжичен път
    • Предаване и препредаване на произведението по кабел
    • Предоставяне на достъп до произведението чрез интернет
    • Преработка на произведението – при преработването на произведението, оригиналното произведение продължава да си съществува и паралелно с него се появяват други варианти на произведението.
    • Превод на произведението
    • Публично показване на произведението
    • Реализиране на архитектурен проект чрез изграждане на обекта за който той е предназначен
    • Износ или внос на екземпляри от произведението в търговски количества
  • Зависимост на способите за използване от развитието на техничесите средтва

Възпроизвеждане на произведения

  • Дефиниция – прякото или непряко размножаване в един или повече екземляри на произведението или на част от него по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в елекронен носител
  • Динамика под влияние на новите технологии
  • Същност – копиране на произведението в екземляри
  • Значение – реализира контрола върху копирането като ядро на комерсиалното използване на произведението

Разпространение на произведенията

  • Същност на разпространението – довеждане на произведението до потребителите посредством материален носител
  • Форми на разпространение
    • Продажба на произведение
    • Замяна на произведение
    • Дарение на произведение
    • Даване под наем на произведение
  • Концепция за първата продажба – първата продажба(или друга сделка, с която се извършва прехвърляне на собствеността върху носител с интелектуално съдържание) води до прекратяване на правото на автора за разпространение. От 2007г. концепцията е в сила на цялата територия на ЕС независимо къде е станала първата продажба.
  • Неизчерпване на правото за разпространение на производни произведения при
    • Даване под наем на произведението не може да става без изричното съгласие на автора
    • Предоставянето на достъп до произведение чрез интернет е изключително право на автора

Специални права на авторите на произведения представени в цифров формат(DRM права)

  • Използване на технически средства за защита на произведения, представени в цифров формат(кодиране, криптиране и др.)
  • Използване на информация за режима на права въру произведения, представени в цифров формат – примерно в началото на диск се предупреждава, че е само за домашно ползване и т.н.
  • Режим на използване
    • Незадължителен
    • Защита срещу остраняване, изменение, замъгляване, заобикаляне и други подобни

Свободно използване на произведения – без разрешение на автора, но докато все още има авторски права върху произведението. Причини за допускане за свободно използване са културни нужди на обществото.

  • Основания за допускане на свободно използване
  • Същност на свободното използване
  • Троен тест(чл. 23 на ЗАПСП)
  • Свободно използване на произведения със заплащане на компенсационно възнаграждение – целия механизъм на компенсационното възнаграждение(процентните очисления и базата за тях, лицата които ги дължат, тези които ги събират(ОКУП) и разпределянето им) е уредено в закон – при възпроизвеждане за лично ползване(схема за формиране и излащане на компенсационното възнаграждение)
  • Свободно използване на произведения без заплащане на възнаграждение
    • За образователни, научни и информационни цели – например – цитиране, анализи, коментари, архивиране и други

Свободно използване на компютърни програми

  • Действия по свободно използване на авторски произведения не се отнасят до компютърните програми
  • Режим на свободно изоплзване на компютърни програми
    • Специални, изчерпателно посочени действия
      • Зареждане на програма
      • Изобразяване на програма на екран
      • Изпълняване на програма
      • Изготвяна на резервно копие на програмата
      • Съхраняване на програмата в паметта на компютър
      • Преработка и внасяне на изменения в програмата
      • Превеждане на прорамата
      • Предаване на програмата на разстояние
    • Тези действия могат да се извършват само от лице, което законно е придобило правото за използване на компютърната програма(купена е)

Действия, свързани с упражняването на права върху произведения

  • Разгласяване на произведението
    • Дефиниция
    • Последици от разгласяването
      • Става допустимо свободното използване
      • Започва да тече срокът на закрила на анонимните и псевдонимните произведения
    • Публикуване на произведението – може да се извърши както върху печатна така и върху аудиовизуална форма.
      • Съставно право, единствено на възпроизвеждане и разпространение
      • Последици от публикуването
        • Става допустимо свободното използване
        • Започва да тече срока на закрила на сборните произведения
      • Означаване на публикувани печатни произведения
        • „C“ пред името на носителя на права и годината на първото разгласяване. Този знак, показва, информира правното състояние на означеното произведение.
        • ISBN, ISSN, ISAN и др
      • Депозиране на екземляри от печатни и други произведения

ISBN – Код/Номер

  • Това е международна система(номер, код) за стандартно номериране на книги
  • Управлява се от Международна ISBN агенция със седалище в Берлин и от национални ISBN агенции(в България е създадена 1991г. – Център за национална библиография)
  • Формиране на международния стандартен номер
    • Състои се от абревиатурата ISBN и 10 или 13 арабски цифри(от 0 до 9 като последната може да е и Х)
    • Десетте цифри са обособени в 4 групи с различно информационно предназначение
      • Национален идентификатор – за България е 954
      • Издателски идентификатор – дава се на издателя
      • Идентификатор на заглавието – за всяка книга на дадено издателство
      • Контролна цифра
    • ISBN е основно съдъжрание на бар кода(щрих кода), образуван от
      • Кода за продукта „книга“ – „978“
      • ISBN за конкретно заглавие(без последната цифра)

Депозиране на екзепляри от произведения

  • Депозирането се урежда със специален закон и правилник
  • На задължително депозиране подлежат създадени или тиражирани и разпространявани в България литературни, музикални и аудиовизуални произведения
  • Цели на депозирането
    • Запазване на националното културно наследство
    • Осигуранявен на достъп до произведенията
  • Депозитари са
    • Народната библиотека „Св. Св Кирил и Методий“
    • Национална филмотека
    • Национална фонотека
  • Депозирането не е условие за възникване на авторско право върху произведение(т.е. не трябва да се разглежда като формалност)

Времетраене на правата върху произведения

  • Генерално правило(чл.27 ал. 1 на ЗАПСП) – 70 години след смъртта на автора
  • Изключения от генералното правило
    • При съавторски произведения – 70 години след смъртта на последния жив
    • При анонимни/псевдонимни произведения – 70 години след публикуването
    • При сборни произведения – 70 години след публикуването
    • При неразгласени произведения с изтекъл срок на закрила и др
  • Начин на изчисляване на сроковете – срока се изчислява от 1 Януари от годината, която следва на годината от която настъпва съответното събитие
  • Използване на произведения след изтичането на срока на закрилата им – става свободно за използване по всички възможни начини, както и тези които са се появили след това.

Наследяване на права върху произведения

  • Наследяване по закон
  • Наследяване по завещание
  • Наследяване при липса на наследници – Дора Габе, Чудомир и др.
  • Практически въпроси на наследяването
    • Включва ли се авторското наследство в СИО
    • Оценимост на авторското наследство
    • Делимост на авторското наследство
    • Упражняване на съпритежавани авторски права

Права, сродни на авторското право

  • Необходимост от посредници между авторите на произведения и публиката – това е така заради това че понякога произведението не може да бъде представено пред публиката в първоначалния му вид.
  • Предпоставки за признаване на сродните права
    • Последици от появата на звуко и видеозаписващата техника, радиото, телевизията, изкуствените спътници, компютъра, интернет и др.
  • Колизия на икономически интереси между автори и посредници
  • Римската конвенция от 1961г. за закрила на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации – резултат от 30 години усилия на СОИС, МОТ и ЮНЕСКО
  • Обект на права, сродни на авторските(според ЗАПСП)
    • Изпълнения на артисти изпълнители
    • Звукозаписи
    • Филми и други аудиовизуални произведения
    • Програми на радио и телевизионни организации

Обща характеристика на сродните права

  • Принципи на закрила – същите както при авторските права
  • Ограничени са със срок
  • Имат комплексен характер и вклюват:
    • Неимуществени права
    • Имуществени права
  • Имат изключителен характер
  • Определят се като „вторични“ спрямо авторските права
    • Защото възвикват на тяхна основа – след тях във времето, а не защото имат второстепенно значение
  • Вторичният характер на сродните права означава че те не могат да се упражняват в ущърб на интересите на авторите. !! Затова, условие за членството в Римската конвенция е членството в Бернската конвенция или в Световната конвенция за авторското право.

Права на артисти върху техните артистични изпълнения

  • Разбиране за артист изпълнител има 2 критерия
    • Изпълняван обект
    • Начин на изпълнение
  • Права на артиста върху изпълнението му
    • Неимуществени
      • Право на име(наименование – при колективните изпълнители)
      • Право на интегритет
    • Имуществени
      • Права върху изпълнението на живо пред публика
      • Права върху записано изпълнение
    • Свободно използване на артистични изпълнения – допустимо е при същите условия, които важаха за авторски произведения.
    • Времетраене на правата върху артистични изпълнения – 50 години от датата на публикуване или на записването или на изпълнението

Права на продуценти на звукозаписи и филми

  • Разбиране за продуцент – физическото или юридическото лице, което организира осъществяването на първия запис и осигурява финансирането му
  • Права на продуцента:
    • неимуществени – право на име/наименование
    • имуществени
    • други – означаването на звукозаписа/носителя, обложката/ със знака „Р“ пред името на носителя на права върху записа
  • Свободно използване на звуко и видеозаписи
  • Времетраене на правата на продуцентите – 50 години от публикуването или от записването

Права на радио и телевизионни организации

  • Неимуществени права – право на наименование
  • Имуществени права – изключителното право за използване или за разрешаване на други лица да използват програмат посредством
    • Преизлъчване на програмата по безжичен път
    • Предаване на програмата чрез кабел или друго техническо средство
    • Записване на програмат, възпроизвеждане на записа и разпространението му
    • Интернет предаване
  • Свободно използване
  • Времетраене на правата на радио и телевизионните организации – 50 години от първото излъзване на програмата

Договори за отстъпване на авторски(и сродни) права(авторски или лицензионни договори) 

  • Нормативна уредба – ЗАПСП, а субсидирано ЗЗД, КТ и др.
  • Императивни и диспозитивни правила – императивни – задължителни. Диспозитивните са препоръчителни, те влизат в действие, когато страните не са успели да достигнат до съгласие в някой елемент на договра. Това се прави за да няма неясностни и празноти в договорите.
  • Съществени и несъществени условия на договора
  • Форма на договора – не е уредена общо. Писмена форма се изисква изрично за
    • Издателски договори
    • Договорите, с които се отстъпват изключителни права
    • Договорите, с които се отстъпват неимуществени права
    • Договорите, сключвани между авторите на филм и филмовия продуцент и др.
  • Страни по авторския договор са
    • Носител на авторски права(лицензодател)
    • Ползвател(лицензополучател)

Предмет на авторския договор

  • Предмет на авторския договор е отстъпването на едно, няколко или всички права за използване на художествено произведение(изпълнение, звуково и видеозапис, прогарама на РТВО)
  • Предметът може да бъде определен
    • Общо – „използване“ – това дава право на ползвателя да прави всичко с произведението.
    • Конкретно – чрез отделни действия на използването, които определят вида на конкретния договор – за възпроизвеждане, за превод, за преработка, за излъчване по безжичен път, за предаване по кабел, за предоставяне на достъп в интернет и др
  • Характер на отстъпваните парва
    • Изключителен – същност и разбиране – това е когато само на този на който е дадено разрешението единствено той може да извършва действията по предмета на договора. Дори автора не може да прави нищо с произведението си.
    • Неизключителен – същност и разбиране(диспозитивна норма) – тук може да има и други ползватели, които да имат определени права върху произведението.
    • Възможна е и комбинация за харакрета на отстъпените отделни права
  • Възможност за преотстъпване на придобитите с договора права – ограничения при преотстъпването, предопределени и от предходния договор по отношение на:
    • Срока
    • Територията
    • Обема(съдържанието)
  • Конкретизиране на обекта за който се разрешава използване

Възнаграждение по авторския договор

  • Възнаграждението се уговаря свободно между страните
  • Три начина за формиране на възнаграждението
    • Като глобална сума – еднократно плащане
    • Като процент от доходите от използването(диспозитивна норма на ЗАПСП за издателския договор – 15% от цената на дребно на всеки продаден екземпляр)
    • Комбинация от двата основни способа
  • Да не забравяме, че има и други възнаграждения
    • Справедливо възнаграждение при съпоставяне на авторското възнаграждение и доходите, реализирани от работодателя, както и от всеки ползвател при използване на авторското произведение
    • Компенсационно възнаграждение при възпроизвеждане за лично ползване
    • Възнаграждение при следваща продажба на произведение на изобразителните изкуства

Срок и територия на действие на авторския договор

  • Срок на авторския договор
    • Договоря се свободно между страните в съответствие с две императивни норми:
      • Максимален срок на договора е 10 години
      • Забрана за уговорка за използване на бъдещи поизведения, създадени „до живот“
    • При неуговорен срок той е 3 години(диспозитивна норма на ЗАПСП)
  • Територия за която се отстъпва правото на използване
    • Договаря се свободно между страните
    • При неуговорена територия – диспозитивна норма на ЗАПСП(България като член на ЕС) – важи за територията на държавата, в което е устроено лицето.

Свободните лицензии – същност:

  • Вид договор за използване на закриляни авторски произведения(и обекти на сродни права)
  • С които притежателите на права сами определят
    • Какво разрешават на ползвателите да правят с техните произведения
    • Както и при какви условия
  • Разрешенията и условията са съобразени с авторскоправното законодателство(не му противоречат)
  • Свободните лицензии разрширяват правата/свободите на авторите и притежателите на сродни права и в по-висока степен отговарят на техните интереси

Причини за появата на свободните лицензии

  • Увеличаване на дистанцията между авторите и потребителите – превръщането на евентуалните посредници в неизбежни
  • Строгата рамка на авторскоправния закон – невъзможността авторите сами да определят режимите за използване на своите произведения
  • Непригодността на авторскоправните закони към цифровата среда

Началото

  • Слага се от Ричард Столман като реакция срещу затворените софтуерни продукти и най-вече срещу Windows на Майкрософт
  • Столман е основоположник на
    • Движението за свободно програмно обезпечение
    • Концепията за „copyleft“
    • Фондацията за свободен софтуер, основана 1985г.(най-известен проект – GNU/Linux)
  • Днес вече се предлагат голям брой лицензии за свободен софтуер с разични свободни за потребителите(копиране, разпространение, преработка и др.)
  • Други проекти

Уикипедия

  • Основател – Джими Уелс 2001г.
  • Цел – създаване на свободна енциклопедия, която да се разпространява до всеки човек на планетата на собствения му език
  • Същност – многоезична електронна енциклопедия със свободни за ползване за допълване произведения
    • Уикипедия има над 200 разноезични версии, от които 100 активни
    • Българската Уикипедия функционира от 2003г., но вече се нарежда между 20 и 30 място сред всички Уикипедии по брой на публикувани материали
  • Свободното съдържание в Уикипедия се урежда(предоставя и защитава) с различни лицензии
  • Управление(администриране) на съдържанието

Криейтив комънс – пакет от типови лицензии с предоставяни свободни на потребителите и условията за ползване на произведения публикувани с тях

  • Основател – Лорънс Лесинг
  • Цели и механизъм
    • Създаване на условия за свободен културен обмен
    • Създаване на лицензионна схема, която предлага на авторите сами да посочват разрешението и забранените действие с техните произведения
    • Същност – заместване на принципа на авторското право „всички права запазени“ с прицнипа „само някои права са запазени“
    • Основни клаузи на Криейтив Комънс(чрез комбинирането на които са изработени 6 типови договора)
      • Признание
      • Некомерсиално
      • Без производни
      • Споделяне на споделеното
    • Българксата Криейтив Комънс cc.isoc.bg

Организации за колективно управление на авторски и сродни права(ОКУП)

  • Същност
    • Доброволни сдружения на носители на права в съответен бранш
    • Организации с идеална цел(не фомират печалба)
    • Режим на създаване и на регистриране в МК
      • В края на 2010г. в България са регистрирани 34 такива организации
      • С промяната на режима, сега те са само 8 сред които: Музикаутор, Филмаутор, Профон и др
    • Сфера на действие – права, които не могат да се управляват индивидуално
    • Дейността на ОКУП се основава на система от договори
      • Договори с носители на права, с които се разрешава представителство пред ползвателите
      • Глобални договори с ползвателите
      • Договори за взаимно предтавителство със сходни организации в чужбина
    • CISAC, IFPI, FIA, FIM и други

 

Напиши коментар