Лекции УНСС Блогът на Петко Иванов

Лекции по Основи на финансите при доц. Стоян Александров – УНСС

Университет: УНСС

Предмет: Основи на финансите

Преподавател: доц. Стоян Александров

Коментар: Лекциите са доста подробни и са напълно достатъчни за подготовка

Подкрепи блогът: Тъй като поддръжката на сайта и оформяннето на подобни материали изискват доста време и ресурси ще съм благодарен ако разгледаш някои проморциолни продукти, със специално намаление за читателите.

Лихва и лихвена политика

Лихвата и лихвените проценти влияят върху всички аспекти на обществения живот. Освен това те са в основата на много от управленските решенията, които се взимат от фирми, както и от обикновения човек. Лихвите влияят и върху макроикономическата политика(като може да има рестриктивна, насърчителна политика и т.н.)

Лихвата – цена на заемния капитал. Лихвата е цена на парите, но може да бъде и цена на други активи(заем или инвестиция и др.) Друг аспект на лихвата е че тя е възнаграждение на ликвидността. Инвестиране е всяко влагане в нещо с оглед получаване на доход. Инвестирането може да е под формата на сгради, материали, финансови средства, ценни книжа и т.н. При вземането на решение за ивестиране се изхожда от няколко критерия:

  • Надежност на вложението – ако може влагането на парите да е ниско рисково или без рисково.
  • Доходността на вложението – обикновено се измерва като процент спрямо вложените средства, като тук задължително трябва да се отчете процента на инфлация.
  • Гарантиране нарастване на вложения капитал
  • Ликвидност на вложението – възможност във всеки даден момент инвеститора да превърне своето вложение в реални пари.

Основните фактори които обосновават искането на лихва са:

  • Имате възможност при наличието на средства да инвестирате тези средства не само под формата на заем, но и в други активи и те да ви донесат друг доход.
  • Предоставянето на заеми е обвързано с облагането на сегашно потребление.
  • Всяко предоставяне на пари в заем има риск от не връщане – лихвата е тази която компенсира евентуално не връщане било на цялата или част от сумата. Лихвата има 2 части, базисна част и рискова премия. Рисковата премия отразява риска от не връщане. Колкото е по-голям риска толкова по-голям е рисковата премия.
  • Лихвата трябва да компенсира покупателната сила на парите. Покупателна сила – количеството стоки и услуги, които може да закупиш с единица пари.

Високите лихвени нива стимулират спестяването, а ниските лихвени нива стимулират потреблението.

Лихвата влияе върху вноса и износа  – високи лихви стимулират спестяването, което увеличава стойността на валутите, което има като резултат увеличаване на вноса и намаляване на износа.

Лихвените проценти се различават според срока и биват – Овърнайт(един ден) и се стига до дългосрочни(10-15, 20 години)

Връзката между лихвените проценти и сроковете на финансовите инструменти се наричат срочна структура на лихвените проценти. Обикновено се представят графично – по ординатата се налагат лихвените проценти, а по абцисата сроковете по падежа.(Кривите биват – нарастваща, хоризонтална и намаляваща.) Тези криви изразяват доходността в даден момент. Кривите дават възможност да се прогнозира бъдещето развитие на лихвените проценти, това дава възможност да се прецени дали даден инструмент на финансовия пазар е надценен или подценен. Това дава възможност на индивидите на пазара да имат различно поведение.

При лихвените проценти значение имат и рисковата премия, и т.нар. инфлационна премия. Инфлацията може да породи различни поведения – както стимулиращо така и обратното. При много големи проценти на инфлация, може да има катастрофални последици за бизнеса и други сфери на обществения живот.

Лихвените проценти се делят на номинални и реални лихвени проценти:

  • Реалните лихвени проценти това са номиналните – процента на инфлацията. Реалните лихвени проценти може да бъдат положителни и отрицателни в зависимост дали процента на инфлацията е по-голям или по-малък. При отрицателни реални лихвени проценти, потърпевши са спестителите, при положителни лихвени проценти е обратното.
  • Номиналните лихвени проценти – лихвените проценти, които се обявяват в определени договори, нормативни документи и т.н.

Формула на Фишер за реалния лихвен процент – z= R-i/1+i

Освен това лихвите биват:

  • Прости лихви – лихвата върху всеки следващ период се начислява върху първоначалната сума
  • Сложни лихви – Лихвата за всеки следващ период се начислява върху вече олихвената сума от предходния период. Капитализира се.

Друг вид

  • Антиципативна лихва – лихвата се събира в началото на периода
  • Декурсивно улихвяване – лихвата се начислява и събира в края на всеки лихвен период

Настоящата стойност (PV) се определя като прогнозируемия (бъдещия) паричен поток (FV) се умножи по дисконтовия фактор.

Дисконтовият фактор – Настояща стойност на 1 лев бъдещо плащане. Използва се за изчисляване на PV на всеки паричен поток.

Текущата доходност е съотношението между купонното плащане и цената на облигациите.       

Доходността до падежа е тази дисконтова ставка, изразяваща настоящата стойност на очакваните нетни парични потоци с нейната текуща пазарна цена.

Доходност на сконтова база – представлява разликата между номинала и покупната цена на сконтова облигация, разделена на номинала и умножена по 360/n, където n е срокът до падежа.

Възвръщаемостта от дадена инвестиция представлява доходността (печалбата) която ни носи тази инвестиция. Обикновено доходността под формата на лихва се пресмята като процент (r) от цялата сума В (т.е. r x B е възвращаемостта след изтичането на определен период от време). Различаваме още и капиталова печалба (загуба), която е разлика между пазарните цени на ценната книга в края и в началото на разглеждания период

Основно влияние върху риска на дадена ценна книга оказват факторите ликвидност, риск от неплатежоспособност на емитента, хибридност.

  • Ликвидност – възможността книжата да бъдат продадени, превърнати в свръхликвиден ресурс – пари;
  • Риск от неплатежоспособност – рискът, че заемателят няма да е в състояние да извърши навреме или изобщо плащанията на лихви и главници.
  • Клаузи за обратно изкупуване – тези клаузи позволяват на емитентите да изтеглят частично или изцяло емисията ценни книжа.

Във всяка държава има базисни (референтни) лихвени проценти, които са индикатор за лихвеното равнище в страната. Такива могат да са:

  • проценти на ЦБ;
  • на междубанковия пазар;
  • на първокласни банки;
  • доходността по ДЦК.

До 1997 г. основният лихвен процент на БНБ, прилаган при отпускане на кредит от ЦБ на ТБ бе срещу залог на ДЦК, конвертируема валута, злато, сребро и други активи; След 1997 г. БНБ престана да определя свой лихвен процент. ОЛП преставлява осреднен лихвен процент  на краткосрочните ДЦК.

Основния лихвен процент – изчислява се от БНБ, но не определя – той е в сила в първо число на всеки календарен месец до последния ден на месеца. БНБ изчислява основния лихвен процент като средна аритметична величина от стойностите на индекса LEONIA – този индекс се изчислява всеки ден. В края на работния ден група банки, които БНБ определя в момента това са 14 банки, подават в БНБ информация и тази информаия е за всички сделки с неоебезпечени депозити(овърнайт депозити) осъществени през деня на финансовия пазар. LEONIA-та е средна претеглена стойност по всички сделки извършени от всички тези 14 банки. На база на тези индедкси за календарния месец БНБ прави средна величина и се получава основния лихвен процент. БНБ оповестява и Софибор и Софибит – те се определят към 11 часа вечерта. Софибор е фиксинк на котировките на необезпечените депозити в левове предлагани на българския между банков пазар. Той се изчислява на база „продава“. Софибит е на база котировки „купува“. Също се базира на индекси на 14 избрани от БНБ банки.

 

Парични и финансови пазари

Финансовите посредници са фирми, които приемат средства от едни стопански агенти и ги дават в други. Те биват няколко типа:

  • търговски банки;
  • спестовни банки;
  • инвестиционни (кредитни) банки;
  • застрахователни компании;
  • пенсионни фондове;
  • взаимоспомагателни каси;
  • взаимни фондове

От всички тях, най-голяма роля имат търговските банки, защото: минимизират разходите за получаване на кредит; намаляват разходите по контролиране на получателите на кредит; минимизират риска при кредитиране; увеличават ликвидността на паричните фондове посредством вземане на безсрочни или за кратък срок депозити (до една година) и даване на дългосрочни кредити.

Финансовите пазари имат функцията да насочват средствата от субектите които са спестили пари към тези, които изпитват недостиг на пари. Обикновено главните спестители са домакинствата(в момента около 50%). Най-големите заематели са фирмите и държавата и в по-малка степен са домакинствата и чужденците. Това пренасочване се извършва от финансовите институции(посредници), като банки, спестовни и застрахователни компании, осигурителни фондове и компании, финансови институции и т.н. Финансовите пазари се делят на 2 групи на базата на срока на търгуваните на тези пазари инструменти:

  • Парични пазари – това са пазарите на които се търгуват само краткосрочни дългови инструменти(не повече от 1 година). Тук по често се търгува и затова и интструментите са по ликвидни.
  • Капиталови пазари – това е пазара на който се търгуват всички инструменти със срок над една година или безсрочни инструменти(акции).

Друга класификация на пазарите са:

  • Пазари на дълг – дългови интсрументи като облигации и т.н.
  • Пазари на акции – продават се различни видове акции

Пазарите още се делят на:

  • Първични – извършва се първичния пласмент на нови емисии и ценни книжа
  • Вторични – това е финансов пазар, на който се препродават вече емитираните ценни книжа. Тук не се променя количеството на ценните книжа а само се сменя собствеността. Те по същество изпълняват 2 функции:
    • Улесняват продажбата на финансовите инструменти т.е. ги правят по-ликвидни. Това ги прави по желани, което спомага развитието на първичните пазари.
    • Определят цената на ценните книжа, която емитентът продава на паричния пазар.

Решаващо значение за тези пазари играят брокерите, дилърите и борсите на ценни книжа. Брокерите – тяхната задача е да срещат продавачите и купувачите. Дилърите търгуват с активи за своя сметка(той ги купува и ги препродава.)

Друга класификация на пазарите

  • Борсови пазари – тук има силно завишени критерии и е трудно да търгуваш на такива пазари.
  • Околоборсови – тук повече хора имат достъп, защото изискванията са занижени
  • Извънборсови пазари – тук става въпрос предимно за електронна търговия

На отделните пазари се търгуват различни инструменти:

  • Съкровищни бонове – те са най-търгувания инструмент на пазарите – краткосрочни дългови инструменти, които емитират правителствата(обикновено са 3/6/9??? месечни бонове. Ако са 1 година говорим за съкровищна облигация.) При финансова нестабилност съкровищните бонове могат да бъдат – лихвоносни. У нас решение да се емитират съкровищни бонове взема министерството на финансите, но паричния пазар се извършва чрез БНБ. Емитират се с 2 основни цели:
    • Да се финансира бюджетен дефицит – т.нар. касови разливи при бюджета. Това означава че в определен период от време трябва да се финансира бюджета.
    • За подържане на пазара на съкровищни бонове, за подържане ликвидността на този пазар. Не че има нужда министреството на финансите, но то иска да има ликвиден пазар и да управлява до някаква степен фирмите и т.н.
  • РЕПО споразумение – транзакции, при които ценни книжа (обикновено съкровищни бонове и облигации) се продават от един участник на друг, при ангажимент на продавача, че същият ще откупи ценната книга по договорена цена на определена дата.
  • Обратно РЕПО – транзакции, при които ценни книжа (обикновено съкровищни бонове и облигации) се купуват от един участник, при ангажимент на купувача, че същият ще продаде ценната книга по договорена цена на определена дата.
  • Федерални фондове и други
  • Депозитни сертификати – срочни депозити в банките, като срока може да бъде различен от месец, 3 месеца, до няколко години. Имате право по всяко време да разтрогнете този договор и банките не могат да ви откажа. Като едниствено което банките може да направят е да не ви олихвят парите и да ви олихвят много малко. Редица банки издават депозитни сертификати – те са прехвърляеми т.е. могат да бъдат предоставяни от едно лице на друго. Това е инструмент за избягване на санкцията при положение че е нужно да се изтегли предстрочно депозираната сума. След като веднъж сте договорили една лихва банката е длъжна да ви начислява тази лихва, дори и при промяна на лихвените проценти.
  • Търговски книжа – по-големите компании емитират собствени не обезпечени дългови книжа. Обикновено са обезпечени с банковокредитна линия, компанията се договаря с дадена банка, която се ползва при необходимост. Те се смятат за сравнително сигурен актив, защото се предполага че състоянеито на една фирма може да бъде проучено и нейното поведение е предвидимо за краткия период за който се закупуват търговските книжа.
  • Банкови акцепти – нареждане на банка от нейн клиент да се изплати определена сума на бъдеща дата в рамките на 3 до 6 месеца. Тези акцепти се търгуват на вторичните пазари и се смятат за сигурен актив тъй като търговските дружества чрез тях заменят собствената си кредитоспособност с тази на банката.
  • Евро-долари – деноминирани в долари депозити в чужди банки или в клонове на американски банки в чужбина. Размера на повечето депозити в евро-долари е голям, като матуритета на тези депозити е около 6 месеца. Разновидност е евродоларовия депозитен сертификат. Фирмите често издават евродоларови облигации – деноминирани в долари облигации. Под евро облигация се разбира във валута различна от националната валута на емитента и първичния пласмент на тези облигации се излъчва на пазари различни на националните пазари на страната емитент.

Има група интструменти за които е характерно, че те нямат вторичен пазара:

  • РЕПО сделки – имаме обратно изкупуване т.е. държател на дадени ценни книжа продава тези книжа но се ангажира да си ги купи обратно на определена дата на определна цена. Обикновено са за период не повече от 30 дни. Това обикновено са сделки с държавни ценни книжа.
  • Междубанкови депозити – когато една банка депозира суми в друга банка(т.нар. овърнайт депозити, но няма пречка да се депозира и за по-дълъг период от време, но тук не се издават депозити така че депозиращата банка понася целия риск.)
  • Федералните фондове – те са присъщи основно за американския пазар. Търговските банки депозират средства във федералния резерв. Тези пари се наричат федерални фондове.
  • Депозити, които правят други финансови инстутиции – те са характерни за английския пазар.

Капиталов пазар – това е пазар на който се търгуват дългосрочни дългови инструменти или инструменти, които нямат падеж(акции). Инструментите на капиталовия пазар могат да се разделят в няколко групи:

  • Капиталов пазар с фиксиран доход
  • Ценни книжа за собственост
  • Пазарни индекси върху акции и облигации
  • Пазар на деривати

Капиталов пазар с фиксиран доход е пазар на който се търгуват дългови инсрументи и основни сред тях са

  • Средносрочни съкровищни обигации
  • Дългосрочни съкровищни облигации
  • Общински облигации
  • Корпоративни облигации
  • Ипотечни ценни книжа
  • Дългове на агенциите на федералните
  • Свидетелства за дялово участие
  • Облигации с аукционни средства

Средносрочни съкроищни облигации – това са облигации със срок над 1 година(обикновенно до 10 години). Целите на емитиране са

  • За покриване на бюджетни дефицити
  • За набиране на средства за даден проект
  • При поемане на дългове на различни държавни структури

Дългосрочни съкровищни облигации – както при средносрочните, но със срок по-голям от 10 години

Общински облигации – емитират се от местните органи на власт(общински съвети). Могат да се еметират с различна цел – касови разриви, финансиране на дефицити, преструктуриране на вече емитирани дългове, за финансиране на различни проекти.

Видове общински облигации:

  • Облигации с – те се гарантират от бъдещи приходи по местния бюджет
  • Облигации с приходи от финансирани проекти – набиране на средства. Ефекта трябва да осигури обслужването на облигационния заем
  • Данъчни обигации – които се свързват с бъдещи приходи от определен данък, такса или услуга

Общинските обигации се третират като нискорискови дългови инструменти. На практика доходите от тези облигации не подлежат на облагане с данъци. Особености:

  • Няма нормативна уребда, която да регламентира емитирането на тези инструменти. Има една обща регулиация за емитиране въобще, но няма по конкретни
  • Има забрана и ограничения за размера на дълга, който ще погасяват
  • Не може да се емитират 6 месеца преди избори

Корпоративни облигации – фирмите заемат пари от хората емитирайки различни видове корпоративни облигации. Определение – споразумение за получаване на заем. Характеристики:

  • Безналични са – само се водят в регистър
  • Номинал на облигацията
  • Лихвен процент – фиксиран, плаващ и други
  • Датата на падеж – еднократно или на няколко пъти
  • Обикновено са купонни за 3,6,12 месеца(най-вече за 6 и 12 месеца)

За да има интерес е важна доходността(лихвения процент или купона)

Фактори които обуславят лихвените равнища по облигациите

  • Рискът на инвестицията. При корпоративните облигации основна роля има риска от дефертиране. Този риск изразява вероятността компанията емитент да не изплаща лихвените плащания, а и главницата. Този риск е свързан с развитието на компанията и възможността за реализиране на печалба.
  • Доходността по корпоративните обигации за разлика от ДЦК включва и определена надбавка, която да компенсира – премия за риска от дефертиране

Корпоративните облигации са по-рискови и изискуемата възрващаемост трябва да е по-голяма

Условно корпоративните облигации могат да се разделят на:

  • Според отразяване в различни регистри
    • Облигации на преносител – купонните са прикрепени към облигацията и на падежа облигационера търси да му се осребри кози купон
    • Поименни облигации – стои името на притежателя. Облигацията се съхранява при емитента и той на падеже прави банков превод
  • Според това дали облигацията има падеж на една или няколко дати
    • Срочни – 1 падеж, на него се плащат купоните и главницата
    • Серийни – по-широко застъпени. Обикновено облигациите са в серии. Има определена дата на падеж за определена серия(общо няколко дати). Може да се приложи и лотариен принцип

Ипотечни облигации – това са облигации, гарантирани с ипотика на някакъв актив. Най-големи емитенти са търговските банки. Облигациите могат да бъдат и без обезпечение – при тях единствената гаранция е доброто име на емитента.

Дългове на агенциите на федералното правителство. Отделни федерални агенции финансират дейността си като емитират собствени ценни книжа. Използва се предимно в Америка. Тези агенции са създадени с оглед да стимулират определени сектори в икономиката(в САЩ това са дългове за селското стопанство и ипотечни жилищни дългове). Въпреки, че този дълг не е гарантиран се предполага, че ако се наложи правителството ще се намеси в нейна полза. Те се смятат за сравнително ниско рискови, въпреки, че доходността е малко по-висока от съкровищните бонове

Облигации с опционни свидетелства – конвертируеми облигации. Това са по-ниско доходни облигации, но с опция да се конвертират в акция.

Варанти – облигация с прикачена опция. Варанта дава правото, но не и задължението на притежателя да закупи по определена цена определен брой обикновени акции, които се определя и срока. Цената, по която облигационерите имат право да закупят обикновени акиции се нарича аукционна цена. Варантите могат да се търгуват и самостоятелно. Видове

  • Когато се търгуват отделно варанти от облигации
  • Когато се търгуват заедно варанти с облигации

Цената по която ще се извърши изкупуването на облигация със задължително обратно изкупуване се нарича колцена, а сумата, с която номиналната стойност надвишава продажната цена се нарича колпремия.

Облигации с право за обратно изкупуване – тези облигации дават право или възможност на емитента да погаси дълга си преди падежа. В проспектите се прави обратно изкупуване и се посочват сроковете за упражняване на това право. Не винаги обратното изкупуване е изгодно за държателите. Емитентите при обратното изкупуване компенсират инвеститорите.

Конвертируемите облигации са хибриден инструменти, който комбининра в себе си характеристики, както от дълговите, така и от капиталовите инструменти

Периода през който инвеститора може да извърши конвертирането се нарича конвесационен период. Конветираните облигации са интересни и са по-търсени от типичните облигации.

Понятие:

  • Конверсационна цена – цената на една акция, придобита чрез конвертируема облигация. Може да е абсолютна сума или процент на премия на текущата пазарна цена на акцията в момента на емисията и. Този процент или сума не се посочват директно, а се изчисляват чрез
  • Конвертируем коефициент – деление на номиналната стойност на облигацията на този зададен коефициент. Той посочва броя акции, които се получават срещу една конвертирана облигация. И конвертируемата цена и коефициента зависят от:
    • Текущите пазарни условия
    • Размера на дивидентите
  • Конвертируема стойност – определя се като произведение от текущите пазарни цени и коефициента на конверсия. Това е пазарна сума, получена при условие, че конвертируемата облигация се превърне в акция и тя незабавно се продаде на пазара по текущата цена.
  • Инвестиционна стойност – цената по която тя би се търгувала, оценена както типична облигация(елиминира се правото на конвертиране)

Емитентите на конвертируеми облигации са компании, които търсят по-ниски купони с цел

  • Изплащане на изискуеми задължения по други дългови
  • Финансиране на процеси на сливане и поглъщане

Основни предимства на емитентите:

  • По-нискък лихвен процент спрямо типичната облигация със същия срок
  • По-висока емисионна цена от цената на съпоставени типични облигации
  • Няма строги изисквания по издаването им – достатъчни са да:
    • Могат да се съзадат заемни фондове без да е наличен кредитен рейтинг на компанията
    • Има възможността за предсрочна замяна на дълга чрез замяна
    • Позволява да се разшири кръга от потенциални инвеститори
    • Имат по-леснен достъп до международните пазари

Недостатъци:

  • Акционерите добиват представа че по същество субсидират корпоративни облигации. Онеправдани са облигационерите, защото те могат да извлекат печалба когато е удобно.
  • Определени групи инвеститори – институционални инвеститори, хедж фондове, могат да влияят върху пазара на цените на акциите на фирмите
  • Съдържа се финансиращ риск – емитента трябва да плати определена цена по притежаване на правото, което е свързано с привличане на допълнителни средства. Риска е да не се намерят средства и компанията да изпита затруднения.

Видове конвертируеми облигации:

  • Облигации с нулев купон – те се емитират с голям дисконт от номинала. При първичното емитиране имат положителна доходност от падежа
  • Задължително конвертиращи се облигации има задължение за замяна на падежа
  • Ниско качествени облигации – такива, на които пазарната цена е доста под конверсиалната цена

Ценните книжа имат израз на собственост

Ценни книжа без падеж

Акции – акцията е документ удостоверяващ участието в собствеността на дадено акционерно дружество. Акции могат да се емитират само от акционерните дружества, само един вид, само с един номинал. Този инструмент ни дава определени права

  • Право на дялово участие – нарича се още имуществени права. Изразява правото при емитиране на нови акции да се запази относителния дял в новата емисия. Изразяват парвото на дивидент дохода от акциите. Изразяват правото върху част от ликвидационната квота, когато се стигне до ликвидация и осребряване на акциите
  • Право на членство – проявява се в няколко форми
    • Участие в общото събрание
    • Права на глас при взимане на решения
    • Право на достъп до инфомация и контрол на дейността
    • Право да бъде избран за ръководните постове в акционерното дружество

Видове акции:

  • Обикновени акции – гласуващи – дават право всеки да присъства на събранието и да гласува
  • Привилегировани акции – вид хибриден инструмен. Имат подобни характеристики с капиталовите и дълговите инстументи. Особеност – дивидента е фиксиран и той е дължим(при обикновените акции акционерите решават дали да изплатят дивидента) Имат опция при неплащане да се трансформират в обикновена акция. Не носи членски права – без глас. Първо се изплащат задълженията към привилегированите, а след това към обикновените акции
  • Конвертируеми привилегировани акции – предвидена е възможност във времето те да станат обикновени акции.

Международният валутен пазар обхваща всички валутни транзакции, свързани с размяната на пари. За разлика от някои финансови пазари, международният валутен пазар не е дислоциран на точно определено място. Главни участници в него са големите ТБ, техните клиенти и мрежите от брокери. Типични са три вида операции:

  • Спот операциите – те имат най-широко разпространение. Разплащането по транзакцията по покупко-продажбата трябва да се извърши в рамките на два дни. Този период се приема като незабавно плащане.
  • Форуърд транзакции – Различават се от спот операциите по техния падеж, който е по-голям от обичайните два търговски (бизнес) дни. Те могат да бъдат с отстрочка на плащането няколко месеца и дори година, но “цената” на сделката е фиксирана на датата, когато е сключена операцията.
  • Суапови транзакции – При суаповите сделки се извършва конверсия на една валута в друга на дадена дата, при задължението същата валута да се върне обратно на друга определена дата. Разменният курс на двете валути е договорен предварително.

 

Банки и банково дело(БНБ)

БНБ е една от най-старите банки – 133години.  По време на социалиизма освен като централна банка е изпълнявала функцията и на търговска банка. Приети са 2 закона, закон за БНБ и закон за търговските банки – влизат в сила от 1 Януари 1990г. Има промени и през 1997 свъзрани с валутния борд, както и през 2007 година свързани с влизането ни в европейският съюз. Очаква се следващити промени в централната ни банка да настъпи с влизането ни в еврозоната.

Статута на централната банка – до каква степен тя трябва да е независима от централната(изпълнителната) власт.  В различните държави се наблюдава различна независимост на централната банка. В Китай например централната банка няма голяма свобода, но по принцип е прието тя да има голяма самостоятелност. В България БНБ е сравнително самостоятелна. Отчетът на централната банка се внася в парламента, а не в правителството.

Централната банка се управлява от колективен орган за управление – управителния съвет – той има 7 члена, като мандата на всеки член е 6 години и няма ограничение в броя на мандатите. Председателя на централната банка се избира от парламента(пряко). Парламента избира и още 3ма под управители, но обикновено те се предлагат от вече избрания председател, но все пак се решава от парламента. Всеки един от подуправителите ръководи по едно управление. Основните управления са 3, но може да има и повече:

  • Емисионно управление – изпълнява функцията на паричния съвет
  • Банково управление –
  • Банков надзор –

Останалите 3ма членове са от т.нар. квота на президента – те се определят от президента и полагат клетва пред него.  Има определени изисквания за кандидатите които се предлагат за управителния съвет(образование опит и т.н.). Веднъж избрани те не могат да бъдят сменяни(това се прави така заради смяната на властта.) При прекратяване на мандата, новия кандидат довършва мандата на предишния.

Основните аргументи в подкрепа на независимостта на централната банка са:

  • Има разлика в исканията на политиците и икономистите. Политиците имат визия само за мандата за който са избрани – т.е. 4 години. Ако централната банка беше зависима от правителството можеше да се окаже натиск върху политиката, която тя упражнява и това може да има негативни резултатите. Много по-лесно се прокарват мерки през централната банка отколкото през правителството.

Основни аргументи против независимостта на централната банка

  • Може да има разминаване в политиката на правителството и централната банка.
  • Централната банка могат да бъдат избрани некомпетентни хора и те самите да нямат нужните знания и умения да управляват икономиката

Основните цели и задачи на централната банка:

  • Да въздейства с целия инструментариум, който има за подържане стабилността на националната парична единица, а това става чрез провеждането на адекватна парична и кредитна политика.
  • Задача на централната банка е и това че тя има грижата и отговорността за изграждането на ефективен механизъм за разплащане
  • Централната банка е тази, която има изключителното право да емитира банкноти и монети, това е една от функциите на емисионното управление на БНБ.
  • Регулира и контролира дейността на другите банки в страната

Централната банка е самостоятелно юридичесто лице и е с основен капитал 20млрд лв. но има значителни резерви така че тази сума е много по-голяма. Съгласно закона за БНБ централната банка заделя 25% от привишението на приходите над разходите. Има право да емитира и резервни фондове със специално предназначение. От тези неща се прави сметката за резервните фондове и положителната разлика се внася в бюджета.

Всяко едно решение може да бъде прието при положение, че има булшинство в управителния съвет. Всички членове на управителния съвет имат еднакви права. Съгласно закона за БНБ централната банка задължително има 3 управления. Всяко от тези управления се ръководи от подуправител и тези подуправители имат изключителни права и отговорности. Централнат банка има право да формира и други управления извън тези 3те ако преценят че има нужда от такива.

  • Емисионно – основните дирекции са следните:
    • Дирекция, която се занимава с бюджета, там се съхраняват и част от парите на държавата в това число и фискалния резерв
    • Дирекция емисионно касова, носи цялата отговорност по емитирането на банкноти и монети
    • Дирекция анализ и контрол на риска
    • Дирекция емисионна политика и контрол
    • Дирекция икономически изследвания и контрол
    • Емисионното управление носи отговорността за ефективното управление на валутните резерви на страната – тяхната структура и тяхното безрисково управление. Това са решения в каква валута да са резервите, управление на златни резерви и т.н.
  • Банково управление – следи централна банка. Има няколко дирекции:
    • Банкова политика – следи състоянието на различни банки и т.н. Дали да се финансира една банка или да не се финансира
    • Статистика
    • Главно счетоводство
  • Банков надзор – дава лиценз на банките, определя обхвата на този лиценз. Осъществява различните видове контрол и надзор над банките, отнема лицензи, обявява банките в несъстоятелност.
    • Надзорна политика
    • Специализиран надзор
    • Надзорни макроикономически стратегии
    • Надзорно наблюдение на кредитните и финансови институции

Централната банка въздейства върху стабилността на националната парична единица чрез правилната парична политика. Основна задача е емисионната функция на централната банка. И монетите и банкнотите които се емитират от БНБ са законно платежно средство и те се приемат като разплащателно средство както е номиналната им стойност. БНБ има задачата да се грижи за чистотата на паричното възнаграждение. Самата номинална стойност, дизайна и т.н. се определят и приемат от управителния съвет. Когато се приеме нова банкнота или монета има задача да публикува в държавен вестник и други източници дизайна за да са информирани хората.

У нас резервната валута е в 3 валути – Евро, долари и швейцарски франкове. За да се печатат пари трябва да има 100% покритие в някоя от резервните валути. Още с въвеждането на паричния съвет ние имаме повече от 100% покритие. Задача на емисионното управление е във всеки един даден момент левовия еквивалент на т.нар. брутен международен валутер резерв да бъде по-голям от общата сума на паричните задължения на БНБ.

Общата сума на паричните задължения на БНБ трябва да  е покрито с т.нар брутен международен валутен резерв. Има 2 компонента

  • Банктноти и монети в обръщение
  • Салда по сметки притежавани от други лица в БНБ – изключение се правят само за сметките на международния валутен фонд.

Брутния международен валутен резерв включва няколко компонента:

  • Притежаваните банкноти и монети в свободно конвертируема чуждестранна валута. Ние държим резерва в Евро, Долари и Швейцарски франкове
  • Средствата в свободно конвертируема валута притежевани от БНБ по сметки в чужбина. Има високи изисквания за институциите в които БНБ може да открива и да подържа такива сметки(става въпрос предимно за търговски банки, но има и други финансови институции). Трябва да имат високи кредитни рейтинги, а тези рейтинги се дават от големи международно признати рейтингови агенции. Трябва да имат една от 2те най-високи оценки, които са дадени от минимум 2 от рейтинговите агенции.
  • Притежавани от БНБ дългови инструменти(облигации) – трябва да са деноминирани в една от трите резервни валути. Емитентите на тези ценни книжа трябва да имат кредитен рейтинг от минимум 2 рейтингови агенции и този рейтинг трябва да е една от 2те най-високи кредитни оценки.
  • Притежание на монетарно злато(то е под формата на кюлчета и е маркирано злато от гледна точка на грамажа и чистотата) Тук не се включва злато, което БНБ има, но не е маркирано
  • Прижеаване от БНБ на специални права на тираж

Централната банка и в частност емисионното управление – има право без каквито и да е ограничения да придобива, притежава и да продава международните валутни активи посочени по-горе. Емисионното управление изготвя седмичен, месечен и  годишен баланс в който съпоставя Активите и Пасивите

Централната банка изготвя и месечен баланс на управление банково. Управление банково също държи различни активи – най-голямото е в управление емисионно. На второ място са ДМА и ДнМА.

Операции на централната банка:

Инструменти с които осъществява провеждането на парична политика

  • Операции на открития пазар – операции свързани с покупко продажбата на ценни книжа и най-вече на държавни ценни книжа. Централната банка обикновено играе най-вече с краткосрочни държавни ценни книжа. Нашата централна банка никога не е емитирала свои ценни книжа(по закон тя няма право да емитира свои ценни книжа). Тя само може да търгува с ценни книжа, които са емитирани от други емитенти. В това число се включват и Репо операциите. Централната банка няма ликвиден проблем, защото могат да емитират много изгодни ценни книжа и да наливат пари. Основни предимства на операциите на открития пазар:
    • Това е факта че операциите се извършват по инициатива на централната банка
    • Тези операции са гъвкав инструмент и могат да се използват за по-силно или слабо въздействие върху резервите и паричната база
    • Ако е допусната грешка в политиката централната банка може бързо да реагира и да извърши обратна операция(изкупи, продаде – дори по няколко пъти на ден)
  • Сконтова политика – въздействие върху сконтовите кредити и сконтовите лихвени проценти. При равни други условия всяко едно намаляване на сконтовите проценти означава насърчаване на търсенето на пари и обратното.

S = (N*t*i)/360                                        цена = N – S

Чрез сконтирани чрез различни условия централната банка има голямо влияние върху финансиране и рефинансиране на различни финансови институции(търговски банки). Може да отпуска ломбардни кредити – такива кредити, които са обезпечени с злато или ценни книжа или други ценности(като има различни начини за оценяване на обезпечанието). Централната банка може да кредитира и без обезпечаване, примерно с цел изкупуване на дадена продукция, което да стимулира сектора и т.н. В момента не може да се прави рефинансиране заради паричния съвет(валутния борд). Има обаче едно изключение – кредитиране на банките в левове срещу обезпечение. Решение дали да се рефинансира дадена търговска банка взема управление банково(в 48 часа трябва да се произнесе като се обръща към управление емисионно до 24 часа). За да се разгледа дали да има такова финансиране трябва да има риск за цялата банкова система. Риск за банковата система е налице  при 2 случая:

  • Наредените преводи от всички търговски банки не могат да бъдат установени в рамките на 2 последователни дни(до 15%)
  • Една търговска банка и наредените от нея преводи не могат да бъдат изпълнени в рамките на 3 посочени дни. Тази банка трябва да държи не по-малко от 8% от всички разплащания
  • Налице са още 3 условия за да се даде рефинансиране
    • Банката по принцип трябва да е стабилна, но има временен ликвиден проблем
    • Банката трябва да има необходимото обезпечение и то във вид и размер на тези, които са регламентирани в наредбата за рефинансиране на банките
    • Рефинансирането не може да е за по-дълго от 3 месеца. Обикновено рефинансирането е за 30 дни като банката може да поиска до 2 пъти удължаване на срока.
  • За обезпечение може да се използват 4 групи активи
    • Монетарно злато
    • Чуждестранна валута(евро, долари, франкове)
    • Държавни ценни книжа или гарантирани от българското правителство ценни книжа
    • Първокласни ценни книжа емитирани от чужди правителства или централни банки или гарантирани от чужди правителства или централни банки

Всички разплащания между търговските банки става през БНБ. Има различни разлащателни системи за разплащане. Като при преводите всяка банка трябва да има наличност. И БНБ следи за наличностите.

  • Задължителните минимални резерви – които търговските банки подържат в централната банка. С наредба 22 се определят сроковете размерите и активите в които търговските банки подържат активите в БНБ. Съгласно закона за БНБ и тази наредба всички банки и клонове на чужди банки със седалище в нашата страна са задължени да подържат минимални резрерви в централната банка. Тези минимални резерви зависят от 2 фактора:
    • Депозитна база – включва всички привлечени от търговската банка средства в левове и в чуждестранна валута с изключение на
      • Привлечени средства от други местни банки
      • Привлечените чрез клонове на местна банка в чужбина
      • Средствата които влизат в т.нар. капитал от втори ред – това са средствата под формата на подчинен срочен дълг
      • Средствата привлечени чрез хибридни или дългово капиталови парични инструменти
    • Процентът на задължителните минимални резерви – той е в размер на 10% от депозитната база, но има 2 изключения:
      • 0% – за привлечените средства от държавния и местните бюджети
      • 5% – привлечените средства от местни банки от чужбина

Заради валутния борд(паричен съвет) БНБ не може да използва първите 2 инструмента. 

 

Търговски банки

Статута на търговските банки е регламентиран в Закона за кредитните институции. От 2006г. има периодични промени в този закон. През 1996 е отразен факта че в България се въвежда паричен съвет, но по-късно през 2006г. бяха внесени промени във връзка с влизането ни в ЕС.

Търговската банка е търговско дружество и за разлика от централната банка основната и цел е максимизиране на печалбата. Търговската банка по закон задължително е акционерно дружество. Има обаче редица характерни особенсто, които са специфични за банките като акционерно дружество в сравнение с всички останали акционерни дружества.

  • Банките могат да емитират само обикновени поименни акции.
  • Едно лице ако иска да придобие дял, който е 20 или повече от 20% от банката, той трябва да получи предварително разрешение от БНБ. Такова разрешение се иска за границите от – 20% 33%, 50%, 75%, и 100%. Ако едно лице придобие по-голям дял без разрешение на БНБ, дори да се проведе събрание неговите акции привишаващи квотата му са негласуващи акции. Ако БНБ не даде право на по-голям дял, той трябва да се освободи от тези акции.
  • Има изискване за минимален капитал, като този капитал трябва да го има във всеки един момент на съществуването на банката. Минималното изискване е 10мил лева. Но ако рисковете които една банка е поела са оценени на още 10мил, то банката трябва да има минимален капитал 20млн. Т.е. в зависимост от рисковете и операциите които прави банката трябва да покрива различните видове рискове.
  • Когато се учредява банка и също когато се придобиват дялове в акции изискването е да се докаже произхода на парите, като съгласно закона само със собствени пари могат да се придобиват дялове и акции в едно такова дружество.

Мениджърите на банката трябва да получат сертификат от БНБ. Има специална наредба за тези сертификати, като там са регламентирани определени условия, от сорта на образовение, квалификация, да не са били осъждани, да не са били във фалирала банка и т.н. Сертификата е личен и той се издава за конкретна длъжност в конкретна банка. Може да има едностепенна и двустепенна система на управление. Едностепенната система са борд на директорите – той се състои от 3 до 11 човека. На практика всяка банка има поне 3ма изпълнителни директори. Съвета на директорите се избира от борда на директорите

Двустепенната система – имаме надзорен съвет и управителен съвет. Общото събрание избира надзорния съвет, а надзорния съвет от своя страна избира управителния съвет. За членове на управителния съвет могат да бъдат избирани само физически лица. За членове на надзорния съвет могат да бъдат избирани и Юридически лица, съответно представлявани от избрано от него лице. Когато имаме международна банка поне 1 от членовете на надзорния съвет трябва да е българин или да докаже че владее български език.

За да се регистрира едно дружество като банка преди това трябва да има лиценз от БНБ. Регистрирането е регламентирано освен в закона и в наредба на БНБ, като това решение се взима от управителен надзор. Когато се иска лиценз трябва да се спазят някои от основните неща като наличен капитал, кои постове от кои лица ще бъдат заети.

Трябва да се разработи бизнес план, като в този план трябва да е видно че на банковия пазар има място за още една банка, че има услуги на пазар, които може да се подобрят и има пазарни нисши които могат да бъдат заети. Трябва да покажеш и с какво ще бъдеш добър от вече съществуващите банки, преспективи за развитие, анализ на макроикономиката, анализ на маркетинговия пазар и т.н.

Има изисквания за работещите в банката, които са по-различни. Тези които са собственици, управляват банката, работят в банката и техните роднини по права и съребрена линия се приемата за т.нар. вътрешни хора и за тях се отпускат вътрешни кредити. Средствата за вътрешните кредити могат да са не повече от 10% от капитала на банката.

Друга регулация е за т.нар. големи кредити – това са кредити, които са равни или по-голям от 10% от собствения капитал. Тук става въпрос не само за кредити отпускани на едно лице, но и на кредити отпуснати на свързани лица. Всеки един кредит над тази граница се гледа от управителния съвет. А всеки един от кредитите, който е 15% или над 15% трябва да се вземе с пълно единодушие. Максималния размер, който може да се даде на едно лице или свързани лица е 25% от собствения капитал на банката. Големите кредити, като цяло не може да са повече от 800% от собствения капитал.

Търговските банки се делят на 2 групи

  • Специални търговски банки – това са банки, които съсредочават своето внимание върху определен кръг банкови операции, но те са специализирани и обикновено предоставят високо ниво на продуктите си.
  • Универсални търговски банки – банка, която осъществява всякакъв род банкови операции, като трябва да имаш лиценз са всеки вид операция издаден от БНБ. Ако централната банка прецени може да намали или увеличи лиценза в зависимост от това как се представя банката. Има общо около 20 вида операции.(У нас всички банки са универсални, но ако се вникне внимателно ще се види че има банки където акцента пада върху определени опреации )

Операциите на търговските банки могат най-общо да бъдат разделени в 3 групи

  • Пасивни операции – операции свързани с набирането на собствения капитал и привличането на чужд ресурс
  • Активни операци – това са операциите свързани с инвестирането на собствения капитал и привлечения капитал
  • Операции по разплащанията
  • Банките могат да предлагат и други услуги – като консултации за сливания и поглъщане на компании, консултации за разработване на проекти, проучвания на пазара и др.

 

Операции свързани с набирането капитала на банката(пасивни операции)

Пасивите изразяват цялата парична задлъжнялост на банките, в т.ч. и към техните собственици. Те дават представа за източниците за формиране на капитала им. Пасивите на ТБ се определят и като тяхна ресурсна база. Набирането на ресурсите, т.е. формирането на ресурсната база включва 2 вида основни пасивни операции:

  • Операции свързани с форимрането на собствения капитал на банката. Собствения капитал на една банка включва в себе си 2 основни групи
    • Основен (първичен) капитал на банката, известен още под наименованието капитал от първи ред. Има 3 съставни части
      • Акционерен капитал – това е капитала зад, който стоят емитираните акции притежавани от акционерите на дружеството. За да получат лиценз не само трябва да запишат, но и да внесат капитала. Акционерния капитал може да бъде увеличаван по няколко начина – вземане решение за увеличаване на акционерния капитал в дружеството и да се емитират нови допълнителни акции(трябва да имат същия номинал както и старите акции). Собственицета на акции в дадено акционерно дружество имат право да запишат дял в новата емисия пропорционален на дела им до момента. При определени случаи в Търговския закон със съгласието от 75% от акционерите даден акционер може да бъде лишен от тази възможност. Може да бъде увеличен и чрез резервите или неразпределената печалба. Като се издадат акции за резервите и неразпределената печалба. Другия вариант е като се увеличи стойността на вече съществуващи акции.
      • Резервен – търговските банки, както и при централната банка имат задължението част от печалбата да внасят във фонд резервен. Търговския закон забранява на банките да изплащат на банките до момента до който във фонд резерви не се набере определена сума(1-2%).
      • Резервите с общо предназначение – те се образуват по решение на банките.
    • Допълнителни капиталови резерви – капитал от втори ред – включва 5 компонента
      • Неразпределена печалба – печалбата, която банките реализират след като си платят данъците и след като заделят очисленията в резервите остава неразпределена печалба. Тази печалба може да е в пъти по-голяма от капитала. Тя може да се разледели в дивиденти и други начини.
      • Резерви от преоценка на активи – такива резерви се получават когато се прави ревалувизация от дадени активи.(например е купена сграда на цена 500лв квадратен метър, а в момента е нарастнала до 800лв квадратен метър.)
      • Капиталови дългови или хибридни инструменти – това са различни видове ценни книжа, която банката може да емитира за да подкрепи капиталовата си база, но там също има изисквания за да може да бъдат признати като увеличение на капиталовата база.
      • Подчинен срочен дълг – това са пари, които се блокират за минимум 5 години те се използват за повишаване на капиталовата база, но лицето, което участва в подръжката на капиталовата база няма право 5 години да се разпорежда с тези пари. Този подчинен срочен дълг се амортизира. Може да бъде договорена и лихва, може и да е безлихвен
      • Резерви със специално предназначение
    • Операции изразявани в мобилизирането на чужд капитал

Хибридни договори – емитента предоставя пари на банката при определени условия. Тези условия са следните:

  • Парите трябва да бъдат внесени в банката
  • Не трябва да се определя срок за тяхното връщане
  • Връщането на парите не обезпечено по никаква форма от страна на банката
  • Връщането на парите може да стане само след изрично съгласие на БНБ(обикновено това става когато банката е решила по друг начин проблема си)
  • В случай на ликвидация на банката емитента на хибридния инструмент се нарежда на опашката след останалите кредитори на банката.

Подчинен срочен дълг – има няколко условия

  • Изисква се сумата по дълга да са изцяло платени
  • Има срок но минималния срок е 5 години – може да бъде погасен предстрочно, но само по съгласие на централната банка като тя би дала това разрешение само ако банката си е разрешила проблема по друг начин.
  • Нареждат се след всички останали кредитори при ликвидация
  • Подлежи на амортизиране като се амортизира с минимум 20% на година.
  • Подчинения срочен дълг не може да е по-голям от 50% от капитала от първи ред.

Ликвидност – възможността й по всяко време да посрещне своите задължения без забава.

Капиталова адекватност – измерва се като едно съотношение между собствения капитал, а в знаменателя това е общия размер на всички рискове компоненти на банката(кредитни рискове, валутни рискове, операционни рискове и т.н.). Изискванията за капитаова адекватност е минимум 12%. В повечето банки в Европа това е 8%. Тя може да се измери чрез съпоставяне само на капитал от първи ред към общия рисков компонент, това е изискване за минимум 6%, но при нас то е над 2,5 пъти по високо. В европа този коефициенти е около(2-3%), но се очаква да бъде променено на минимум 7%.

Собствения капитал е един от компонентите на пасивите на търговските банки.

Чужд капитал – При формиране на ресурсната база /привлечения капитал/, банките следва да установяват реалната цена на привлечения ресурс, т.е. цената отчитащта ефекта на минималните задължтелни резерви. Това става чрез изчисления с използването на следната формула:                          Р – реална цена на привлечен ресурс; i – лихвен процент по привлечения                             ресурс (номинална цена); R – процентът на задължителните минимални резерви.

 Основната маса от привлечения  чужд капитал става чрез:

  • Влоговете и депозитите, които всички правят в съответните търговски банки. Депозитите представляват приемане по сметка в банката на парични средства на нейни клиенти които представляват касови излишъци или спестявания. Те са основния източник на средства. Могат да бъдат класифицирани по следните критерии:
    • според титуляра на депозита – на ФЛ, на финансови и нефинансови институции, републикански и местни бюджети и др.;
    • според вида на депозита – депозити “на виждане” (безсрочни, транзакционни), срочни и спестовни;
    • според лихвените условия на депозита – нелихвоносни и лихвоносни.
  • Разкриват различни видове сметки на физически и юридически лица – разлащателни сметки, набирателни и т.н. Разкриването на тези сметки е свързано с определени условия, да се внесат някакви минимални пари, които да седят в тази сметка. Когато една банка разкрива много сметки и по тези сметки има много остатъци в банките се генерара един огромен ресурс. Това е изгодно за банката не само от гледна точка че това е начин за събиране на ресурс, но разкриването, подържането и извършване на транзакции се заплаща от страна на клиентите. Обикновено една добре структурирана банка се издържа само от такси и комисионни. Остатъците в тези разплащателни сметки се олихвяват, но с изключително ниски лихви(0,1-0,2%)
  • Банката може да емитира дългови инструменти(облигации) – могат да емитират облигации както на българския така и на чужди пазари, също така могат да емитират и облигации деноминирани с друга валута
    • Ипотени облигации – закон за ипотечните облигации. Това са облигации емитирани от търговски банки на базата на портфейлите от инвестиционни кредити(ипотечни кредити – като в закона е посочено, кои точно недвижимости могат да служат за гаранция на ипотечните кредити). Ако се стигне до фалит тези активи, които служат за обезпечение на ипотеките се изваждат от масата на несъстоятелноста, по този начин това прави ипотечните облигации изключително първокласни и сигурни.
    • Обикновени облигации – пласирането на облигациите може да бъде публично пласиране, може да бъде и чрез закрита подписка, т.е. емитента се обръща към някои предварително оговорени инвеститори, договарят условията и им се отпускат облигации. Тези облигации са много ниско рискове, защото банките са много стабилни структури
  • Различни видове финансирания, които една банка може да получи от друга банка или други международни институции. Към междубанковите пасивни операции отнасяме:
    • Ресконтиране – представлява повторно сконтиране на полица от ТБ при ЦБ. Сконтовите кредити са един от начините за рефинансиране на ТБ.
    • Реломбард – Политика на БНБ се изразяваше в отпускане на ломбардни кредити, които са краткосрочни, гарантира със залог главно на ЦК, а също така и на злато, конвертируема валута и други. Реломбард – втори ломбарден кредит.
    • Револвинг – Банката предоставя на клиента възможност многокротно да усвоява и погасява суми до определен кредитен лимит. Револвиращият кредит по правило е краткосрочен и се отпуска за срок не по-дълъг от една година.
  • Основната част от привлечения ресурс е от различни влогове и депозити – няма точно регламентирани разпоредби как точно да се разкриват влоговете и депозити, така че всяка банка е свободна какви условия да предложи на своите клиенти. Единственото условие е че търговските банки са длъжни да публикуват(да направят обществено достоянеи) условията чрез, които те привличат влогове и депозити. Банката има тарифа в която посочва общите условия, на кредитиране, но може да договаря и индивидуални условия, обикновено става въпрос за депозиране на по-големи суми и по-дълъг период от време. При индивидуални условия, не се гарантира депозита и не е защитен от закона. Банките разкриват депозити при различни условия(1месечен, 3 месечен, 6,12, до 3 годишни депозити). Могат да се договарят и други условия, като лихвите, може да са фиксирани, но може да е и плаваща лихва. Колкото по-голяма е сумата за депозита и колкото по-дълъг е срока толкова по-висока е лихвата за депозита. Имаме система за гарантиране на влоговете, както и всички страни членки на европейският съюз. Минималния размер е единен за всички страни членки на европейският съюз, но отделна банка може да даде и допълнителни гаранции. Имаме закон приет през 1998г. , до тогава имаме 100% гаранция на депозитете, но от тогава имаме частична гаранция на влоговете в търговските банки. В момента тази гаранция е 196 000лв, на едно лице в една банка. В това число влиза и лихвата, която трябва да ви бъде платена. Фонда за гарантиране на влоговете е юридическо лице със седалище в София и основните функции на този фонд са 4:
    • Да набира средства във фонда – годишни премийни вноски и стъпителни вноски(еднократни вноски при регистриране на дадена банка).
      • Стъпителна вноска – всяка една банка прави еднократна вноска в срок от 30 дни от регистрацията и в търговския регистър в размер на 1% от капила и, но не по-малко от 100хил.
      • Годишни премийни вноски – влогова база, върху която се изчисляват парите в даден фонд и процент на самите вноски(0,5%). Влоговата база са всички средства привлечени в банката с изключение на привлечените средства от други банки, от други финансови институции(застрахователни компании, пенсионни осигурителни фондове, инвестиционни посредници и др.). Не се включват във влоговата база привлечените пари от държавата и държавни предприятия, парите на общините, както и други подобен тип институции. Размерът на премийната вноска е 0,5%.
    • Да инвестира средствата които са постъпили във фонда – възможностите на фонда са ограничени ….нещо там…..другата част на фонда е да държи инвестиране в държавни ценни книжа
    • Ако фалира дадане банка да изплати гарантираните размери на отделните лица – с вземане на решение да се отнеме лиценза на дадена банка, лицето което отнема лиценза(квестор, синдик, ликвидатор). Това лице е длъжно в 3 дневен срок от отнемането на лиценза да предостави във фонда пълна информация на влоговете във фалиралата банка. Изплащането на сумите трябва да започне не по-късно от 20 работни дена от обявяването на несъстоятелност на дадена банка. Само в екстремални случаи се позволява да започне на 30тия ден. Минимум 7 дни преди да изтече този срок фонда трябва да направи публично достояние чрез публикации в минимум 2 ежедневника и т.н. от коя дата ще започне изплащането и от коя банка ще започне това изплащане.
    • Функции които има фонда при обявяване на дадена банки в нестътоятелност

Фонда се ръководи от управителен съвет, който е от 5ма члена, като тези членове могат да бъдат лица, които има висше магистърско икономическо и юридическо образование и имат най-малко 5 години стаж в областа на банките, финансите търговията с ценни книжа и други. Мандата е 4 години, но няма ограничение за броя на мандатите. Начело на фонда е предстедателя на управителния съвет, той се определя от министерския съвет. Има заместник председател, който се определя от управителя на БНБ. Един от членовете се предлага от асоциацията на търтовските банки, а другите 2ма членове се определят от председателят и заместник председателят.(като тук има определени изисквания за конфликти на интереси, прекратяване на мандата и т.н.) В този фонд не участват всички банки в това число и клоновете на чужди банки. Ако клонът на чужда банка чрез неговата“майка“ има защита и тя важи и за страните в които се намира тази майка и защита е по-голяма от тази при нас важи тяхната защита и там ще бъдат изплатени парите.

Задбалансови пасивни операции – Условните задължения на банка, отразени като задбалансови позиции, в т.ч. издадени гаранции, акцепти, авали и джира по менителници и записи на заповеди и други подобни, при реализацията, на които в нейна полза възниква безусловно вземане.

Привлеченият ресурс на банката може да се диференцира и в зависимост от фиксираността на срока. Според този критерий, той се дели на:

  • управляеми ресурси – към управляемите ресурси се отнасят срочните депозити и междубанковите кредити.
  • текущи пасиви – в текущите пасиви се включват остатъците по текущи сметки на клиенти и по кореспондентски сметки на други търговски банки (сметки “лоро”) и други пасиви.

 

Активни операции

Активните операции показват направлението на пасивите, т.е. начините и формите на използване на пасивите с цел формиране на доходи. При осъществяване на всяка активна операция банките винаги трябва да държат сметка за релацията “рентабилност-ликвидност”, изискваща, от една страна повишение на рентабилността, а от друга осигуряване на ликвидността им.

Може да се обособят 4 групи

  • Касова наличност и приравнени към нея средства
  • Инвестиции в ценни книжа(портфейлни инвестиции)
  • Кредити
  • Други активи в които водещо място имат инвестициите в ДМА.

Структурата на активите на отделната банка са различни – в някои банки основно се отпускат кредити. Затова ако вземем средно  в банковата система кредитите заемат около 60%  на всички активи. На второ място по значимост обикновено са портфейлните инвестиции(понякога има и изключения.) Другите 2 групи заемат около 15-20% от активите на една банка общо.

  • Касова наличност и приравнените към нея средства – по същество в тази група се вклюват 4 актива
    • Самата касова наличност(налични пари във вид на банкноти и монети, като тук се включват и пари в чужда валута)
    • Депозитите, които имат банките в други банки и в централната банка – Вземания от банки и други финансови институции – това са кредитите и депозитите, които една търговска банка е предоставила на други търговски банки на междубанковия пазар или на финансови институции. По степен на ликвидност тези активи се нареждат след паричните средства. Степента им на ликвидност зависи обаче от стабилността на финансовата институция, в която са направени.
    • Минималните задължителни резерви – Задължителните минимални резерви (ЗМР) бяха въведени в нашата практика през 1990 г. с цел да се ограничи кредитната експанзия на търговските банки. Този инструмент оказва влияние върху паричното предлагане. Размерът на ЗМР може да се променя и зависи от политиката на ЦБ. ЗМР образуват ресурс   на   централната   банка   за   рефинансиране   на   търговските   банки   при нужда от  ликвидни средства, в това число и при финансови затруднения. Те се съхраняват в повечето страни по безлихвена разплащателна сметка, т. е. за тях централната банка не плаща лихва.
    • Платежни документи приети за инкасо

Всяка една банка се стреми да минимизира тази група активи, без обаче това да застрашава нейната ликвидност. Причината за това е че тази група активи не носят доходност на банката. За подържането на тези активи банките имат големи разходи, тъй като поддържането на наличието на банкноти и монети е свързано с наличието на система за съхранение(каси, трезори), освен това боравенето с наличностите е свързано с разходи.  Има няколко фактора от които зависят колко пари има в наличност:

  • Стабилността на банковата система и какво доверие има към нея
  • Сенчестата икономика
  • Развитие на системата за безналични плащания
  • Портфейлните инвестиции(инвестирането в ценни книжа) – има се предвид покупко продажбата на различни ценни книжа. Няма никаква забрана какви и в какво съотношение може банките да купуват ценни книжа, дали емитента е от България или от чужбина, дали са дългове ценни книжа или други. Между 80 и 90% са дългови инструменти и само до 10-15% са в акции. В България процента на чуждестранни ценни книжа е много малко 1-2%. Търговските банки формират 2 портфейла от ценни книжа
    • Инвестиционен портфейл – отнасят се тези ценни книжа, които банките придобиват и от които те разчитат да получат доходността такава каквато е и тези ценни книжа обикновено се държат в инвестиционните портфейли до падежа или за по-дълъг период от време. Обикновено за да се вкарат в инвестиционния портфейл се иска разрешение на БНБ, заради начина на осчетоводяване, също когато се изваждат пак искат съгласие на централната банка.
    • Търговски(оборотен) портфейл – тук се вкарват ценни книжа, които активно се търгуват. В оборотния портфейл се държат ценни книжа с които се осигурява ликвидността на банката. От друга страна това са ценни книжа от които банките печелят, стремейки се да ги купуват евтино и да ги продават скъпи.

Една и съща ценна книга може да бъде отнесена както в единия портфейл така и в другия портфейл.

Валутни операции – В тази група активни операции се включват сделки за покупка или продажба на чуждестранна валута от името и за сметка на банката или по нареждане на нейни клиенти. Валутен арбитраж – валутна сделка, целяща извличане на печалба от разликата в курса на дадена валута на пазарите в различни страни по едно и също време. Валутните сделки (както и сделките с ЦК) биват:

  • касови – “спот”, сделки  с  незабавна  доставка,  т.е.  не  повече  от  2  работни  дни  при сделки с чуждестранна валута, респ. 5 работни дни при сделки с ЦК;
  • срочни – сделки които се сключват за по-дълъг период;
  • Форуърд е сделка, при която страните се договарят едната да продаде, а другата да купи на определена дата в бъдеще или в рамките на определен бъдещ период уговорено предварително количество от установен актив по уговорени в момента на сключването на сделката цени и условия за изпълнение.
  • Фючърс е безусловно споразумение, сключено на специализирана борса, за покупка, респективно продажба, на стандартно количество от определен актив на определена дата в бъдеще по предварително съгласувана между страните цена.
  • Опцията е право (не задължение) за покупка или продажба на определен актив по предварително установена цена на определена дата в бъдеще (европейски вид опция) или до настъпване на определена бъдеща дата (американски вид опция).
  • Активи главно в инвестиции в ДМА и капиталови участия – банките инвестират в ДМА тъй като тези активи са необходимо условие за да може банките да осъществяват своята дейност. Придобиват 2 вида активи – такива които са пряко свързани с дейността на банката и активи които банката придобива в резултат на това че даден кредитополучател не може да си върне кредита и банката обикновено продава обезпеченията(активите) и ако няма други купувачи банката е принудена да придобие този актив, като това става при условие че банката има 2 години след придобиването да се освободи от този актив.
  • Кредити – кредит е всяко вземане от или поемане на задължение към едно лице или икономически свързани лица, което е резултат от предоставяне на паричен заем от всякакъв вид. Кредитите, предоставяни от банките на техните клиенти, имат най–висок относителен дял в балансовите им активи. Те са най-малко ликвидният, но и най-рисковият актив на банките, защото не могат да се превръщат в пари преди настъпване на падежа им. С договора   за   банков  кредит  банката  се   задължава  да   отпусне  на   заемателя   парична   сума   за определена   цел   и   при   уговорени   условия   и  срок,  а   заемателя   се   задължава   да   ползва   сумата съобразно  уговореното  и   да   я   върне  след   изтичане  на  срока,  като  заплати   лихва,   уговорена   с банката. Има няколко основни принципа при кредитирането, тези принципи най-общо са следните:
    • Целеви характер на кредита – един принцип, който до голяма степен се игнорира и не се спазва изцяло. Трябва като отидеш в банката да кажеш точно с каква цел искаш кредита тъй като на база на това банката прави анализ. По принцип не би трябвало да се дава кредит ако от кредитираното мероприятие не може да се извлече полза и да се върне кредита.
    • Срочност – което означава че всеки един кредит се дава за определен срок. Не спазването на сроковете за обслужването на кредита също е в основата на оценката дали даден кредит е редовен или е в нарушение. Всяко едно просрочие на кредита е основание този кредит да бъде претеглен като нередовен кредит. Няма нормативно ограничение за какъв срок банките могат да дават кредити. Тук може да говорим и за така наречените гратисни периоди – това е за времето в което се дължат лихви, но не се падежира главница. По тясно разбиране е периода в който не се дължат както лихва така и главница. По отношение на главницата може да има еднократно падежиране, на няколко пъти, може да има анюитетно падежиране.
    • Лихвеност – означава че предоставените в кредити пари са с задължението да бъде платена лихва. Право на всяка една банка и всеки един клиент е да се договарят условията, с които да се отпускат кредитите, лихвата,срока, и т.н. Може да бъде плаваща, може да бъде и фиксирана лихва. Обикновено при плаващата част има една базисна част и надбавка. В лихвения процент се включват няколко компонента:
      • Цената на ресурса
      • Ангажиментите на банката по отношение на минималните задължителни резерви и гарантирането на депозитите.
      • Разходите на банката
      • Печалбата на банката
      • Различните видове риск – в България риска се оценява на 3.5%
      • И след това се оценява и индивидуалния кредитополучател
    • Обезпеченост на кредита – гаранцията, която дава самия бизнес проект – самото искане и обосновка на кредита. Ако проекта е добър, няма нужда да се отпуска кредит с допълнително обезпечение, но това са редки случаи. В повечето случаи се иска да бъдат предоставени обезпечения, било то под формата на ипотеки, залого на суровини, материали, може и самото предпиятие да бъде залог(при неизпълнение банката започва да управлява предприятието), може да са различни форми на гаранции, банкови гаранции, гаранции предоставени от застрахователни компании, гаранционни фондове. Обезпечения могат да бъдати залог на ценни книжа, скъпоценности и т.н.

След като бъде предоставен определен кредит като в договора трябва да пише лицата, и други подробности, да се приложат договори за обезпечения, ипотеки, посочват се санкциите и всякакви други подробности свързани с кредита.

Ако трябва да разгледаме етапите на кредитирането те са няколко:

  • Проучвателен етап – започва с подаване на заявление на кредитополучателя в банката, като в него се посочват, кой си, какви са ти подбудите за искане на кредита, условия, срокове, лихви и други подробности. На база на подаденето заявление следва интервю с клиента от специалисти от банката, в което трябва да се доуточнят някои неща в искането, посочва се политиката на банката. Проучва се състоянието на кредитоискателя, кредитоспособност, история. Прави се и посещение на площадката, работното място и да се добие визуална представа. С искането се подава цял пакет от документи за лицето, статут, данъчни регистрации, ИБАН, гаранции обезщетения, парични потоци и т.н. Още в началото на интервюто кредитоискателя може да бъде отрязан, ако все пак премине началния етап събраната информация и впечатление се качват на по-високо ниво където в подробност да се разгледа дали кредитът да бъде отпуснат или не. Като понякога решението трябва да се вземе в управителния съвет. Като цяло всяка една банка си разработва кредитна дейност, която се одобрява от централната банка.
  • Управление и контрол на кредитната дейност – акцентът е вече върху усвояване на отпуснатите кредити(на траншове, на веднъж и т.н), контрол върху погасителния план и плана за лихвените плащания, следене на финансовото състояние на клиенти, задължително се представят 3 месечни отчети на банката на базата, на което се определя дали кредита е редовен.
  • Заключителен етап – това е вече когато кредита е усвоен и погасен, платени са лихвите и главницата и фактически ако всичко това е направено банката е задължена да вдигне обезпечението или залога, които са дадени за отпускането на кредита.

Видове кредити:

  • Според формата на кредита: контокорентен, сконтов, ломбарден, ипотечен, акцептен, рамбурсен и авалов;
  • Според срока: краткосрочен (до 1г.), средносрочен (от 1 до 5 г.) и дългосрочен (над 5г.);
  • Според начина на отпускане и погасяване: еднократно погасяван, кредит на изплащане, револвиращ и овърдрафт;
  • Според наличието на алтернативна (вторична, резервна) форма за покриване на вземанията на банката по кредита:
    • необезпечени – липса на обезпечение;
    • обезпечени – биват:
      • вещни – залог върху движима вещ или върху вземане и ипотека върху недвижим имот
      • лични – поръчителство, гаранция, застраховане на кредитен риск.

Основни форми на банков кредит:

  • Сконтов кредит – кредит предоставян при покупката на полици преди падежа по цена по-ниска от номиналната стойност;
  • Ломбарден кредит – кредит срещу залог върху движимо имущество;
  • Ипотечен кредит – кредит, обезпечен чрез ипотека върху недвижимо имущество и кораби;
  • Контокорентен кредит – кредит, предоставян по текущата (разплащателната) сметка на клиента;
  • Акцептен кредит – индиректен кредит, изразяващ се в приемане (акцептиране) от ТБ на менителница, теглена срещу нея от неин клиент;
  • Рамбурсен кредит – разновидност на акцептния кредит, но приложим в рамките на процедурата по плащане чрез документарен акредитив;
  • Авалов кредит – индиректен кредит, изразяващ се в поемане на поръчителство (авал) по полицата от ТБ.

Специфични форми на кредит:

  • Факторинг – покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги и поемане на риска от ТБ по събирането на тези вземания;
  • Форфетиране – сделка по придобиване на права по средносрочни вземания;
  • Лизинг – сделка, по силата на която лизингодателят се задължава да предостави за ползване на вещ срещу възнаграждение.

Много важен момент  от кредитната дейност на банките е класификацията свързана с рисковете и видовете кредитен риск. Този въпрос е регламентиран в наредба №9 на БНБ. Тази наредба регламентира 3 неща:

  • Критериите и начините за оценка на рисковите експозиции
  • Възстановяване на специфични провизии за кредитен риск
  • Контрола по спазване на изискванията, както за класификация така и за оценките на риска

 Специфични провизии за кредитния риск се приспадат от капиталовата база.

Широко използван метод за защита от неизпълнение на задълженията по договора за кредит е застраховането на кредитите, което означава, че кредитния риск се прехвърля върху застрахователя. Друг метод, чрез който банките си гарантират връщането на кредита е изискването на такова по размер обезпечение, което да покрива размера на главницата и лихвите.

Рискови екзпозиции са всички кредити и други вземания на банката, за които има риск от загуба. Всяка една търговска банка си разработва собствена политика за оценка на рисковите екзпозиции, които трябва да бъдат одобрени от централната банка да се изгради следенето, оценката и класификацията и органи, които се занимават със самото провизиране не съответното искане. Има 3 основни критерия, които се използват дали са рискове или не – това са забавата на лихвените плащания или лихвените плащания и главница. На второ място това е нарушаване целевия характер на кредита и третия фактор, това е оценката на финансовото състояние на длъжника. Не е задължително да са налични и трите фактора, а само един.Съгласно действащата нормативна уредба всички кредити се класифицират в 4 групи:

  • Редовни екзпозиции – за тях няма задължение да се начисляват провизии
  • Екзпозиции под наблюдение(просрочване от 30 до 90 дни) – за тях се начисляват минимум 10% провизии върху размера на кредита
  • Необслужвани екзпозиции(между 90 и 180 дни) – минимум 50%
  • Загуба(длъжникът има краен непаричен недостиг или е обявен в процедура на ликвидация и някои други условия) – 100% провизиране

Собствени активи на банките – Разходи за бъдещи периоди – предплатените от банките услуги се осчетоводяват в тази позиция. Други активи – тази позиция заема значителен дял особено в сборния баланс на търговските банки. Тя изразява разликите във валутния курс в резултат на обезценяването на лева. Загуби за отчетния период – тази позиция е с временен характер. Тя изразява непокритата с резервите на банките загуба от текущата дейност. В края на периода тази позиция се заличава, след като загубите се извадят от  позицията   “Основен  капитал   и   фондове  на   банките”   в  пасива,  т. е.   след  като  се   покрият  със средства на основния капитал.

 

Разплащателни банкови операции(банково посредничество)

Разплащателните операции са действия и сделки между банки и техни клиенти и сделки между банки, свързани с прехвърлянето на пари по банкови сметки, както и плащанията в наличност от банки. Разплащанията в страната се определят със Закон за платежните услуги и платежните системи и Наредба №3 на БНБ за плащанията. Плащанията могат да се извършват в брой или безкасово (чрез т.н. прехвърляне по сметките на клиентите на банките) , в BGN лева и в чуждестранна валута, доколкото това е допустимо от националното законодателство.Плащания в брой могат да се извършват в размер до 15 000 лв. В чуждестранна валута, когато това се допуска, те са в размер ненадвишаващ равностойността на 15 000 лв. Всяко местно и чуждестранно лице може да внася и притежава неограночено количество пари по неограничен брой сметки във всяка от банките и всяка от валутите, в които се водят сметки в страната. Плащанията по сметките на клиентите се извършват до размер на техните наличности или на договореното превишение (овърдрафт) по сметката. Съгласно Наредба №3/16.07.2009 г. у нас се използват следните видове сметки:

  • разплащателни сметки – за съхранение на пари, платими на виждане без срок за предизвестие от титуляря до банката
  • депозитни сметки – за съхранение на пари, платими на определена дата (падеж) или при други предварително договорени условия за плащане;
  • спестовни сметки – за съхранение на пари на физически лица срещу издаване на лична спестовна книжка или на документ, съдържащ идентични данни;
  • сметки на бюджетни предприятия – за съхранение на пари на бюджетни предприятия и пари, предоставени на други лица от бюджети, извънбюджетни сметки и фондове;
  • набирателни сметки – за съхранение на пари, предоставени за учредяване на юридическо лице;
  • акредитивни сметки – за съхранение на пари, предоставени за разплащане на титуляря с трето лице, което има право да ги получи при изпълнение на условията, поставени при откриването на акредитива;
  • ликвидационни сметки – за съхранение на пари на лица, обявени в ликвидация;
  • особени сметки – за съхранение на пари на лица, за които е открито производство по несъстоятелност;
  • други видове сметки за съхранение на пари, които се обслужват при определени с договор условия.

От 2003 година БНБ използва системата за брутен сетълмент в реално време RINGS (Real-time Interbank Gross Settlement System). RINGS е платежна система, чрез която се извършва прехвърляне на парични средства в левове между сетълмент-сметките на участниците в нея окончателно, индивидуално (трансакция по трансакция) и в реално време след получаване от системата на нареждането за превод от страна на участниците. RINGS е основното звено на платежна система, която включва системите за обслужване на междубанкови преводи на парични суми БИСЕРА, системата за картови разплащания БОРИКА, СЕП “(Система за електронни плащания България /СЕП България” АД оперира и платежна система, чрез която участниците чрез мобилен телефон) и системите за плащания по сделки с ЦК – Централен депозитар и Депозитар на ДЦК.

БИСЕРА (банкова интегрирана система за електронни разплащания ) – за всички безкасови разплащания и преводи по сметки в клоновата мрежа на банката (вътрешни преводи) и по сметки в други банки (междубанкови преводи), за суми до 100 000 лв. Над тези суми – RINGS. Участието в БИСЕРА е задължително за всички банки. Системата се основава на извършване на сетълмент в БНБ, което означава окончателно прехвърляне на средствата по разплащателните сметки на участниците в платежния процес. Плащанията чрез БИСЕРА се извършват в срок от три работни дни след постъпване на платежния документ в банката. БНБ може да възлага на участниците в БИСЕРА да организират взаимно прихващане на насрещните вземания и задължения (клиринг).

Понастоящем почти всички наши банки са включени и в международната мрежа за разплащане SWIFT (Society for world-wide interbank financial telecommunication).

Националният оператор с банкови карти, БОРИКА, е създаден през 1995 г. за да обслужва плащанията с карти на територията на Република България.

Хибридни системи – характеризират се с наличието на малък брой големи банки с развита клонова мрежа в страната, които обслужват главно по-едрите корпоративни клиенти.

Надзорът на платежните системи е независима функция за гарантиране ефективно, надеждно и стабилно функциониране на платежните системи в Република България посредством наблюдение, оценка и анализ на съответствието на платежните системи и системите за сетълмент на ценни книжа с установените стандарти в тази област. Основна цел на надзора на платежните системи е ограничаване на системния риск и подобряване на надеждността и ефективността на платежните системи и системите за сетълмент на ценни книжа в Република България. Надзорът на платежните системи изпълнява своята основна цел и задачи в съответствие с принципите за независимост, законосъобразност, целесъобразност, всеобхватност и системност.

Кредитният превод е платежна операция, наредена от платеца чрез неговия доставчик на платежни услуги, с цел средствата да се предоставят на разположение на получателя чрез неговия доставчик на платежни услуги.

  • Сключване на договор, в който се посочва кредитния превод като форма на плащане между контрагентите.
  • Извършване на реализацията на стоката (услугата) и представяне на основанието за плащане (издадена фактура);
  • Изготвяне и представяне от купувача (платеца) на платежно нареждане при неговия доставчик на платежни услуги;
  • Задължаване сметката на платеца и изпращане на БИСЕРА на съобщение за превода на сумата;
  • Прехвърляне на сумата (заверяване на сметката) към доставчика на платежни услуги на продавача (доставчика) след получаване на съобщение от БИСЕРА за завършен сетълмент;
  • Уведомяване на доставчика за постъпилата сума по сметката му;

Изпращане на съобщение на платеца за преведената сума от сметката му.

При плащания чрез директен дебит платецът предварително предоставя своето съгласие пред доставчика на платежни услуги за извършване на плащания от платежната му сметка, а копие от съгласието се изпраща на получателя.

  • Сключване на договор, в който се посочва директния дебит като форма на плащане между контрагентите.
  • Доставчикът (получателя) изпраща стоката на купувача (платеца);
  • Доставчикът изпраща на доставчика си на платежни услуги платежно нареждане за директен дебит;
  • Доставчикът на платежни услуги на доставчика изпраща платежно нареждане за директен дебит към БИСЕРА. БИСЕРА уведомява доставчика на платежни услуги на купувача (платеца);
  • При изпълнени условия (ако има такива) и налични средства по платежната сметка на купувача (платеца), неговият доставчик на плажени услуги инкасира (приема) плащането същия работен ден и изпраща съобщение към БИСЕРА за превод на сума по платежно нареждане за директен дебит;
  • Доставчикът на платежни услуги на доставчика заверява сметката му и го уведомява;
  • Доставчикът на платежни услуги на купувача (платеца) го уведомява за извършеното плащане от неговата платежна сметка.

Акредитивна форма на плащане – платецът предварително отделя и прехвърля по отделна сметка – акредитивна сметка (открива акредитив) средства за осигуряване на плащането или вземането на получателя – бенефициента.

  • сключване на договор между контрагентите, съдържащ клауза относно избора на акредитивната форма на плащане;
  • купувачът депозира нареждане за откриване на акредитив, съдържащо указания относно условията, при които се открива акредитива и съответно се извършва плащането при изпълнението им;
  • нареждане от купувача (платеца) за задължаване на неговата сметка и изпращане чрез неговия доставчик на платежни услуги до БИСЕРА на съобщение за превод за откриване на акредитив;
  • откриване на акредитивна сметка от доставчика на платежни услуги в полза на доставчика, след получаване на съобщение от БИСЕРА за събрана сума по откриването на акредитива;
  • уведомяване на доставчика от неговия доставчик на платежни услуги за размера и условията на открития в негова полза акредитив;
  • доставчикът изпраща стоката на купувача, респ. извършва услугата;
  • доставчикът представя изискуемите документи по акредитива в неговия доставчик на платежни услуги за проверка;
  • при спазени условия по акредитива, доставчикът на платежни услуги на доставчика заверява сметката му и му изпраща кредитно авизо;
  • доставчикът на платежни услуги на доствчика предава документите по акредитива на доставчика на платежни услуги  на купувача (платеца, наредителя);
  • доставчикът на платежни услуги на платеца предава документите на платеца за освобождаване на изпратените му стоки;
  • доставчикът на платежни услуги на доставчика връща чрез БИСЕРА неусвоената част от акредитивната сума (при наличието на такава), и закрива акредитивната сметка;
  • доставчикът на платежни услуги на платеца уведомява платеца за възстановяване на неусвоен остатък по акредитива по неговата сметка (кредитно авизо).

Основни форми на акредатива са:

  • покрит/непокрит – покрит, когато е налице пълно или частично покритие на плащането от сметката на платеца
  • отменяем/неотменяем – ако от акредитива не следва друго, той се счита за неотменяем;
  • делим/неделим – в зависимост от (не)допустимостта на частични плащания от общата сума.
  • прехвърляем/непрехвърляем – бенефициентът (доставчикът) по прехвърляемия (за разлика от непрехвърляемия) акредитив може да усвои сам полагаемата му се сума по акредитива или да нареди на акредитивната банка сумата по открития акредитив да се използва за плащания в полза на други, посочени от него лица, при изпълнение на акредитивните условия от тяхна страна;
  • потвърден/непотвърден – потвърден е този, при който друга банка (различна от акредитивната) се задължава самостоятелно и пряко да плати сумата по акредитива.
  • Ако от акредитива не следва друго, той се счита за: неотменяем, неделим и непрехвърляем.

Документарното инкасо е втората по честота на употреба форма на плащане във външната търговия. За разлика от акредитива, при тази форма, износителят поема по-голям риск. Анганжиментът за плащане се прехвърля от купувача към банката-издател и/или потвърждаващата банка, ако такава се включи в платежната операция. Банките в операцията по документарно инкасо основно се ангажират с обслужване на платежната операция, т.е с изпращането и съхраняването на документите по търговската сделка, и със спазването на дадените указания от продавача относно условията, при които документите да се предадат на купувача, и какви действия да предприемат банките при забава или неплащане по съответната сделка (услуга).

Различаваме два вида електронни платежни инструменти:

  • При електронните платежните инструменти за отдалечен достъп, електронното плащане е свързано със съществуваща банкова сметка. Към платежните инструменти за отдалечен достъп се отнасят банковите платежни карти и електронното банково платежно заявление.
  • Електронните пари са последният етап от дематериализацията на парите. Те съществуват под формата на счетоводен запис в банковата електронна мрежа. Тези пари заместват ефективно банкнотите, монетите и другите форми на пари, тъй като разходите по поддържането им са ниски.

Кредитната карта позволява на притежателя си да купува стоки и услуги на стойност до  договорения кредитен лимит, като реализирания по този начин дълг се погасява по-късно.

Дебитната карта се прилага за плащания, с които се задължава банковата сметка на притежателя й.  Може да се издава както на физически лица, така и на предприятия, при което се открива отделна картова сметка.

Електронно портмоне – карта съдържаща микрочип, който дава възможност на притежателя да проверява във всеки момент каква е банковата му наличност в картата, да прави парични преводи, да купува и продава ценни книжа, да прави резервации и др. 

Публични разходи

Публичните разходи са част от БВП, която се разпределя и преразпределя с оглед задоволяване на обществени потребности, форма за участие на държавата в решаването на социални, икономически и политически задачи. Жизнено важен елемент за съществуването на държавата и развитието на държавната политика. В съвременните общества публичните финанси се свързват с осигуряването и разпределението на т.нар. обществени (публични) блага. Какво са публичните блага и какво ги различава от частните:

  • При частните стоки и услуги съществува делимост – т.е. те могат да бъдат закупени и потребявани от отделните потребители на части, на порции, съобразно техните потребности;
  • Достъп до частните блага имат само тези, които заплатят тяхната цена. Тези, които не искат или не могат да заплатят са изключени от потребление;
  • Съществува икономическа обоснованост за производството им;
  • Публичните блага са крупни единици, или съвкупности, които не могат да се ползват на части (националната сигурност, инфраструктурата), т.е. при публичните блага липсва делимост;
  • При публичните блага не действа принципа на изключването. Потребителите на публичните блага не се намират в конкурентни отношения помежду си в процеса на потреблението.
  • Липсва икономическа мотивация за създаването им, затова тук се намесва държавата;

Видове публични разходи:

  • В зависимост от това дали съдействат за увеличение на БВП:
    • производителни – инвестиции за растеж на икономиката;
    • непреки производителни – разходи за образование, здравеопазване, инфраструктура и др.
    • непроизводителни – управление, отбрана и разходите по държавните дългове.
  • В зависимост от това дали се повтарят в приблизително еднакви размери или са резултат на извънредни обстоятелства:
    • Редови
    • Извънредни
  • В зависимост от това дали се извършват непосредствено от държавата или се прехвърлят към домакинствата:
    • разходи за държавно потребление
    • трансферни плащания
  • Западната финансова литератута има две класификации на разходите:
    • функционална класификация – базира се на функциите и юридически пълномощия на държавните структури;
    • икономическа – която от своя страна разделя рязходите на:
      • Текущи – отнасят за съответната година – заплащане на труда, покупка на стоки и услуги за нормално функциониране на съответните служби, текущите трансфери и др. подобни.
      • Капиталови – правят се за придобиване на дълготрайни материални, нематериални и финансови активи.

Милтън Фридмън – съществуват 4 начина за изразходване на пари според степента на зависимост между собственика на пари, този, който ги харчи и този, който получава закупеното с тях.

  • Собственикът на парите е този, който ги харчи и той получава закупеното с тях
  • Собственикът на парите е този, който ги харчи, но закупуното получава някой друг
  • Някой друг харчи нашите пари за себе си
  • Някой друг харчи нашите пари за трето лице

Правителствата изразходват средства именно по четвъртия начин, който е най-неефективен

Критерий за Парето оптималност – благосъстоянието на нито един индивид в обществото не може да бъде повишено, без да се намали благосъстоянието на някой друг. Икономическата ефективност според Парето включва:

  • техническа (производствена) ефективност – производство на стоки и услуги с минимално количество ресурси;
  • алокативна ефективност – производство на най-предпочитаната от потребителите продукция.

Икономическите функции на държавата

В зависимост от целите на намесата, държавата изпълнява следните функции:

  • Функции по разпределението на оскъдните стопански ресурси –
    • Пазарът е ефективен механизъм за предлагането на частните блага. При тях важи принципът на изключването и принципът на конкурентност в потреблението.
    • Държавата доставя публични блага, при които правило отсъства възможност за изключване и конкурентност в потреблението(пример: уличното осветление, преминаването по ненатоварен мост и т.н.)
    • Частните блага се предлагат на пазара срещу заплащането. Тяхното произвоство се финансира с приходите от продажбата.
    • Публичните блага се предлагат на членовете на обществото „безплатно“ или срещу определени такси. Източници за тяхното финансиране са бюджетните разходи.
    • Национални и местни публични блага – националните публични блага са достъпни за всеки член на обществото(национална отбрана); местните публични блага са достъпни само за определени членове на обществото. Съществуват два вида публични блага:
      • чисти публични блага – те се ползват само общо от всички индивиди. Тяхната консумация не може да се индивидуализира, персонифицира – нац.отбрана, пътища, светофари и др.
      • смесени (квази) публични блага – те също се осигуряват от държавата, но са персонифицирани за отделни групи хора – възрастни, деца, болни, инвалиди. В тази група могат да попаднат: ползването на улици, автомагистрали, полиция, пожарна, библиотеки, музеи. При тези блага до известна степен е валиден принципа на изключването. Тези блага се финансират за сметка на три източника : държавата, таксите и бизнес сектора.
    • Стопански дейности с икономии от мащаба – с увеличаване на производството на редица стоки и услуги се намалява разходи за единица продукт. Това води до монопол и възможност за въздействие на крайната пазарна цена, по която се продава продукта. Държавата се намесва с цел да коригира това несъвършенство на пазара
    • Външни ефекти – възникват, когато произвоството или потреблението на дадени субекти засяга благоденствието на други:
      • Негативни външни ефекти – благоденствието на трети лица, които нямат отношение към производството и потреблението на продукта се понижава(замърсяването на въздуха от даден завод) – MSB=MSC(пределните външи разходи трябва да равни на пределните обществени ползи)
      • Позитивни външни ефекти – благосъстоянието на трети лица, които нямат отношение към производството и потреблението на продукта се повишава(образованието, здравеопазването)
      • Има 2 подхода за елиминиране на проблема външни ефекти(разходи и ползи)
    • Публичен – Коригиращи данъци и субсидии на Пигу – Фиксираните суми като глоби, приемащи формата и на данъци са предназначени да подобряват въздействията от външните ефекти, да направят маргиналните частни разходи и да преведат маргиналните печалби към обществените ползи. Например, необходимо е държавата да наложи данък за замърсяването, който да покрие външните разходи при дадено равнище на производство.
    • Частен – Теорема на Кроуз – за да се трансформират външните ефекти във вътрешни, държавата трябва да дефинира правата на собственост върху съответните ресурси:

Съществуват общо 4 категории широки мерки на държавния сектор срещу външните ефекти:

  • глоби;
  • субсидиране на разходи за намаляване на размера на отрицателните външни ефекти;
  • предприемане на регулативни мерки за ограничаване влиянието на външните ефекти;
  • предприемане на действия посредством законодателната система върху съвкупност от права на собственост, които да ограничават външните ефекти.

 

  • Функции по разпределението на доходите и богатствата – в едно чисто пазарно стопанство разпределението на доходите зависи от:
    • Притежаваните от даден индивид способност и умения да работи ефективно и да печели повече доходи
    • Собствеността върху други производствени фактори(капитал, земя)
    • Наследяемото от родителите богатство под формата на капитал и недвижимо имущество
    • Цената, по която се продават производствените фактори(труд, земя)

Държавата преразпределя доходите в обществото в следните няколко насоки:

  • От по-богатите към по-бедните
  • От работещите към неработещите
  • От здравите към болните
  • Функции по стабилизиране на равнището на стопанска активност – посредством инструментите на паричната и фискалната политика, държавата се опитва да стабилизира икономическото развитие и да не допуска продължителни периоди на спад в икономиката
  • Функции по регулиране на частната стопанска дейност – държавната регулация има за цел да осигури повече благоденствие в обществото в сравнение с действието на пазарните сили.

За и против намесата на държавата в икономиката

  • Причини против намесата на държавата в икономиката
    • Размиване между разходи и приходи – излишни и нарастващи разходи
    • Вътрешни норми и организационни цели
    • Вторични външни ефекти
    • Несправедливо разпределение(на властта и привилегиите)

Анализ разходи-ползи

Същност на анализа разходи-ползи – процес, свързан с вземането на решения за инвестиции в дълготрайни активи, засягащи големи групи от хора. Процес на установяване на приходните и разходните парични потоци, свързани с отделните инвестиционни проекти с цел да се определи тяхната ефективност и да се избере най-добрия проект.

Компенсаторен критерий на Хикс и Калдор – всяка промяна в разполагането на ресурсите при която тези които печелят(чието благосъстояние нараства) могат напълно да компенсират онези които губят(чието благосъстояние намалява) и все още първите да бъдат с по-високо ниво на благосъстояние след промяната трябва да се счита за подобрение на общественото благосъстояние.

Анализът разходи-ползи в държавния сектор използва принципно същата процедура като в частния сектор, но съществуват и две съществени разлики:

  • ако пред анализа в частния сектор стои основно рентабилността, пред държавния могат да стоят и критерии относно екологията и други положителни външни ефекти;
  • за разлика от фирмата която използва пазарни цени за оценка, държавата не винаги е в състояние да прави това (когато е налице пазарен провал в дадена сфера или пък когато са налице блага, които не се подават на пазарна оценка – чист въздух, чиста вода и др.).

Етапи на анализа разходи-ползи

  • Определяне на приходните парични потоци и стойността на обществения проект в края на инвестиционния период
  • Прогнозиране на разходните парични потоци
  • Оценка на риска на проекта и определяне на дисконтовия процент
  • Дисконтиране на нетния паричен потоци от проекта и определяне на тяхната настояща стойност
  • Сравняването на настоящата стойност на проекта с първоначалните разходи за проекта
  • Изчисляване на нетната настояща стойност на проекта и определяне на неговата финансова ефективност

Нетна настояща стойност(NPV) – метод, при който се установява дали сумата от дисконтираните нетни парични доходи

NVP>0 – проектът се приема

NVP<0 – проектът се отхвърля

NVP=0- проектът е на границата

Предимства на метода:

  • Показва абсолютния прираст на общественото благосъстояние. Неговата максимална стойност води до повишаване на благосъстоянието на обществото като цяло
  • Обхваща паричните потоци през целия икономически живот на проекта и отразява различната цена на парите във времето
  • Може да се използа като показател за оценяване на пакет от проекти.

Недостатъци на метода                          

  • Невъзможноста за сравняване на проекти с различни мащаби
  • Трудно се оценява изискуемата норма на възръщаемост(r)

Вътрешна норма на възвръщаемост(IRR) – това е онази норма на дисконтиране, която изразвнява сумата на дисконтираните положителни парични потоци със сумата на отрицателните (разходни) парични потоци породени от проекта.

IRR>r проектът се приема

IRR<r проектът се отвърля

IRR=r проектът е на границата изгоден или неизгоден

Съотношение Ползи-Разходи – PI

Индексът на рентабилност показва каква стойност(доход) се получава от всеки лев

Формула

Критерият за ибор на проект е следният

Ако PI>1 проектът се приема

Ако PI<1 проектът не се приема

Ако PI=1 проектът е на границата изгоден или неизгоден

Специфика на публичните проекти

  • Оценката на публичните проекти изисква да се даде отговор на следните въпроси
    • Кои ползи и разходи трябва да бъдат включени в оценките
    • Какъв трябва да бъде дисконтовия процент в оценката на публините проекти
    • Какво ще бъде разпределението на благоденствието между социалните групи

 

Теоретични основи на данъчните приходи

Почти всички икономисти са единодушни, че появата на данъка се свързва с появата на публичната власт. И че данъците са необходими за изпълнение на иманентно присъщите функции на държавата. Под данък следва да разбираме законосъобразно, безвъзмезно, задължително, а в някои случаи и принудително плащане в полза на държавата. Данъкът е основен метод на фиска и ефективен лост на държавната политика. С негова помощ съвременната държава се намесва в разполагането(алокацията) на ресурси в икономиката.

Елементи на данъчното облагане:

  • предмет (обект) на данъка – всичко онова, към което е насочено данъчното облагане (имущество, доход, потребление или самата личност);
  • платец на данъка – ФЛ или ЮЛ, което според закона (формално) и непосредствено е задължено да внесе (заплати) данъка;
  • данъчен носител – лицето (ФЛ или ЮЛ) което в действителност понася данъчното задължение, независимо от това дали е бил или не платец (субект) на данъка. (Косвените данъци – носители са тези, които потребяват стоките);
  • данъчен дестинатор – предполагаемия носител на данъка, който може и да е различен от платеца.
  • данъчен мащаб – белег, качество или свойство на предмета (обекта) на облагане – (1 дка земя, доход и др.);

Данакът има два основни икономически елемента

  • Данъчна основа(база) – определен факт, обстоятелство, дейност които се облагат с данък
  • Данъчна норма(ставка) – величината на данъка, с който се облага една данъчна единица. Тя (ставката) може да бъде пропорционална, което означава, че остава една и съща при всички възможни величини на данъчната единица (данъчна база), прогресивна или регресивна.
    • Средна данъчна норма(ATR) – представлява съотношение между данъчното задължение и данъчната база т.е. ATR=T/TB*100
    • Пределната данъчна норма(MTR) – показва прираста на данъчното задължение в резултата на нарастване на данъчната база с единица. Следователно пределната данъчна норма представя нормата на данъчното облагане за последната единица от данъчната база

MTR=лT/TBл*100

Принципи на данъчното облагане

  • Справедливост
    • Принцип на ползата – бремето по финансирането на държавата трябва да се разпределят между нейните поданици според ползите, които те извличат от потреблението на публично доставяни блага
    • Принцип на възмажността за плащане – бремето на по финансиране на държавата трябва да се разпредели между нейните поданици според техните възможности да плащат.

Имаме така наречената хоризонтална и вертикална справедливост

Хоризонтална – хората с еднакви доходи плащат еднакви данъци

Вертикална – хората с по-високи доходи плащат по-високи данъци

  • Яснота – всеки данък трябва да бъде точно определен, законен, а не произволен, ясен по срок и сума. В противен случай това би било основна препоставка за корупция;
  • Удобдство – всеки данък да се събира по време и по начин удобен за платците (при получаване на дохода, при покупката и т.н.);
  • Ефективност – данъчната „тара“ (загуба) има два основни компонента
    • Разходи за събиране на данъци
      • Административни разходи на държавата(данъчната администтрация)
      • Разходи на данъкоплатците(индивиди и фирми)
    • Разходи(загуби) на благосъстояние, които са резултат от използването на деформиращи данъци – те са резултат от използването на деформиращи данъци. Потребителският избор се деформира, когато една стоки или услуги се облагат с данък, а други не.

Когато определен данъчен приход се събира чрез данък с една и съща норма, ставка върху всички стоки потребителят постига по-високо ниво на индивидуално благосъстояние, отколкото когато този приход се събира чрез данъчно облагане само на някои стоки. В съвременият свят всички данъци са деформиращи.

Видове данъчно облагане

  • Поголовно – след навършване на определена възраст, всяко ФЛ се облага с един и същи размер или сума данък, без оглед на имотното му състояние и платежеспособност. Сега не се прилага, поради неговата несправедливост;
  • При пропорционалното данъчно облагане данъчната норма не зависи от величината на данъчната основа, а данъчното задъжение нараства пропорционално на нарастването на данъчната основа ATR=MTR константа
  • Прогресивното данъчно облагане с нарастване на данъчната база средната данъчна норма също нараства – Пределната данъчна ставка винаги е по-голяма от средната данъчна ставка MTR>ATR
  • При регрисивното данъчно облагане с нарастване на данъчната база средната данъчна норма намалява. Средната данъчна ставка е по-малко от пределната MTR<ATR

Обхват на данъчното облагане

  • Според контретните условия на база вносителят на един данък може
    • Да прехвърли цялото бреме на внесения от него данък върху други субекти в стопанството
    • Да прехвърли част от бремето на внесения от него данък върху други субекти в стопанството
    • Да не успее да прехвърли нито стотинка и да понесе цялото бреме на внесения от него данък

Начини за събиране на данъците:

  • откупна система за събиране на данъците;
  • чрез нарочни държавни служители;
  • посредством гербова хартия и гербови марки;
  • обложно събиране;
  • безобложно събиране

Ценовата еластичност на търсенето (ЕD) :

                                    ED = [∆QD/QD]/[∆P/P]

  • При ЕD<1 – търсенето е нееластично
  • При ЕD=1 – търсенето е с единична еластичност
  • При ЕD>1 – търсенето е еластично
  • При ЕD=0 – търсенето е съвършено нееластично
  • При ЕD=∞ – търсенето е съвършено еластично

 

Ценовата еластичност на предлагането (ЕS)

                                    ЕS = [∆QS /QS]/[∆P/P]

  • При ЕS<1 – предлагането е нееластично
  • При ЕS=1 – предлагането е с единична еластичност
  • При ЕS>1 – предлагането е еластично
  • При ЕS=0 – предлагането е съвършено нееластично
  • При ЕS=∞ – предлагането е съвършено еластично

 

Ценовата еластичност на търсенето(Ed) разкрива степента на чувствителност на търсените количества от дадена стока или услуга към промените в цената. Когато тя намалява при равни други условия частта от данъчното бреме понесена от купувачите нараства. Когато ценовата еластичност на предлагането намалява при неизменна еластичност на търсенето частта от данъчното бреме, която понасят продавачите нараства.

 

В данъчната теория се признава, че дохода се явява най-подходящата база за данъчно облагане. Тя измерва най-точно платежоспособността на индивидите да плащат данъци. Първият опит за оптималното данъчно облагане на доходите е направено в края на 19 век от Еджуърт. Той е разработил един опростен модел, който се базира на следните предпоставки: Целта на данъчното облагане е да се максимизира сумата от индивидуалните ползи;                                        , където W – обществено благосъстояние

U1- ползата на i-тия елемент  Индивидите имат идентични функции на полезност, които зависят само от тяхното ниво на доходи. Глобалната сума на възможния доход е фиксирана.

Стерн е симулирал подобен модел, като в него е включил и избора на работещия между труда и свободното време. За да опрости анализа той приема, че сумата на данъчните приходи, взети от едно лице се дава с равенството:

                                                                   , където а – бюджетна субсидия. Предоставя се, когато дохода е под определена номинална величина; t – данъчна ставка.

Когато дохода на индивида е нула, а данъчното бреме негативно, индивида получава бюджетна субсидия.  Високите данъчни ставки пораждат т.нар. мъртво тегло или свръхданъчно бреме. То представлява чистата загуба на блага, които биха били произведени ако нямаше данъчно облагане.

 

Данъчната система е съвкупност от прилаганите данъци и тяхната организация. Тя включва:

  • броя и общността на прилаганите данъци, включително техните елементи;
  • начините на облагане, събиране и контрол върху данъчното облагане, т.е. организацията им;
  • органите и институциите, които осъществяват облагането, събирането, отчитането и контрола върху данъците, т.е. органите които осъществяват практическата данъчна политика.

Посочените елементи /компоненти/ се намират в органическо единство и взети заедно, дават съдържанието на понятието данъчна система.   В икономическата литература данъчната система се квалифицира като монистична и плуралистична, а така също и като историческа и рационална. Монистичната данъчна система има само теоретико-познавателно значение. Свежда се до съществуването и прилагането на един единствен данък. За неин автор се счита Блойс, който предложил за предмет и мащаб на облагане с един единствен данък да се облага броят на огнищата. По-късно физиократите предлагат да се използва като единствен данък – данъка върху земята. Данъчната система винаги е била плуралистична, т.е. съвкупност от повече или по-малко на брой и вид съгласувано прилагани данъци. Историческата данъчна система е възникнала и се е развивала спонтанно и стихийно. Под рационална данъчна система е тази, при която действието на отделните видове данъци е съгласувано и подчинено на реализирането на предварително поставени цели и задачи.         

Чрез данъчната политика се цели решаването на следните основни задачи:

  • максимизиране приходите на бюджета (фискална);
  • подържане на икономически растеж, чрез него и на увеличение на доходите;
  • решаване на социални и екологични проблеми;
  • протекционизъм или либерализиране на външната търговия;
  • антикризисно и стимулиращо въздействие върху икономиката.

Днес данъчната политика не е неутрална. Точно обратното, тя е фукнционална. Субект на данъчната политика е данъчната администрация. Тя има статут на юридическо със самостоятелен бюджет и седалище в София и е най-голямата по численост дирекция в рамките на Министерството на Финансите.

Основните функции на данъчната администрация са:

  • Да установява данъчните задължения (по основание и размер);
  • Да установява административните нарушения и да налага съответните административни наказания;
  • Да разглежда жалби срещу издадени от нея актове;
  • Да осъществява дейността по събиране на информацията и по откриване на лица, доходи и имущества, които се укриват от данъчните органи и налагат административни наказания;
  • Събира доброволните плащания;
  • Осигурява отпечатването и разпространяването на данъчни декларации, съдържащи указания за попълването им.

Данъчно производство в тесен смисъл означава дейстивия по издаване, обжалване и изпълнение на актове на съответните органи. В широк смисъл включва и действия предшестващи издаването на актове от съответните органи и действия, които се извършват след това.  От тази гледна точка данъчното производство включва:

  • данъчна регистрация;
  • данъчно деклариране;
  • самото издаване на актове от компетентни органи;
  • процедури, по които се извършва обжалване;
  • способите за събиране и обезпечаване на публичните вземания;
  • установяване на данъчните задължения (по основание и размер).

 

Косвени данъци

Във вида в който съществува данъчната система в България датира от началото на 1993г. Основни моменти в данъчната политика са:

С приемането на сегашната конституция е предвидено, че нови данъци, или съществуващи се подменят или отменят единствено със закон.

Устройствен закон за бюджета – закона на база на който се съставя, приема и отчита бюджета на република България. С този закон се предвижда да се внасят промени в съществуващите данъци по всяко време на годината, но те не могат да влязат в сила по-рано от началото на следващата година. Обикновено бюджета и промените в данъците се извършват по едно и също време, но ако се наложи да се променят данъци трябва да се актуализира бюджета. От 1993г. акцентът в България е поставен върху косвените данъци(непреки данъци).

Постепенно ний вървим към т.нар. натурално данъчно облагане(премахване на данъчните преференции). Ползата от преференциите е много спорна, като има доклади, според които ползите са по-малко отколкото вредите.

Хармонизирахме данъчното законодателство с западноевропейското законодателство и продължаваме да го хармонизираме.

Косвени данъци(непреки данъци) – в тази група се включват 3 данъка. Характерното за тези данъци е че те осигуряват голяма част от приходите в държавния бюджет. Имат фискални предимства пред останалите данъци, тъй като това са данъци върху потреблението, а обществото не може да престане да потребява. Позволяват регулярни, стабилно постъпващи данъци, които позволяват стабилността на бюджета на дадена страна. Те са ценообразуващ фактор, защото се включват в цените на стоките. При други равни условия всяко едно покачване на данъците води до покачване на цените. Косвените данъци формират и ценовите отношения. По закон данъчно задължените лица са производителите и търговците на услугите. Но реален носител на данъка е крайния потребител(населението)

  • ДДС – за пръв път е въведен във Франция през 1954г. В България е въведен през 1994г. тогава е 18%, през 1996г. се вдига от Жан Виденов на 22%, а от 1999г. е 20%. Обекта на облагане е всяка една покупка и продажба на стоки и услуги. Сделките се делят на облагаеми и необлагаеми. Когато отговарят на посочените условия те са облагаеми. Ако едно от тях липсва, те са необлагаеми. Стоки и услуги, които са освободени от облагане – здравеопазван, социални грижи, доставки свързано с образованието, спортта и физическото възпитание, културата, вероизповеданията, финансовите услуги ( с изключение на услугата по предоставяне на кредит срещу насрещна престация в случаите на доставка при условията на договор за лизинг), застрахователните услуги, хазарта, пощенски марки и пощенски услуги. Данъчен кредит ще се ползва и когато лицето осъществява доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха били облагаеми, ако бяха с място на изпълнение на територията на страната. Едно лице има избора да се регистрира или не в някои случаи, за земя и сгради и в някои случаи лизингови услуги. Задължение за плащане на ДДС има ако си регистриран по закона за ДДС. Трябва задължително да се регистрираш по ЗДДС при определени условия. От тук има задължителна регистрация и регистрация по желание. Задължителна регистрация има в случаите когато обората за последните 12 месеца е над 50000лв, като трябва да се регистрираш в 14 дневен срок от достигането на тази сума. Оборота който е необходим за да имате регистрация се включват и оборотите облагани с нулева ставка, а също така освободените от облагане застрахователни и финансови услуги. Доброволната регистрация е пожелание, дори да не се надвишават 50000лв. Това се прави за да имаш право на данъчен кредит. Другото нещо е че ако не се регистрирате по закона на ДДС няма да издадете данъчна фактура и няма да има право на данъчен кредит. Данъчната основа е продажната цена, като ставките на данъка в България са 3 – 0 ставка, 9% за туризъм, и 20% за всички останали. При нулева ставка имаш право на данъчен кредит, а при освободено нямаш право на данъчен кредит. С нулева ставка се облагат следните доставки:
    • доставки на стоки до трети страни;
    • международен транспорт на пътници, на стоки и на природен газ, и електрическа енергия;
    • доставка, свързана с международен транспорт;
    • доставка на злато за централни банки;
    • доставка, свързана с безмитна търговия;
    • доставка на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници;
    • вътрешно общностна доставка на стоки, доставка на нови превозни средства, както и на акцизни стоки и др.;

Когато българска фирма доставя стоки до друга държава в общността (държава – членка) и получателят също е регистриран по ДДС, тази доставка не се третира като износ, а като вътреобщностна доставка, която се облага с нулева ставка. Ако чуждестранната фирма не е регистрирана по ДДС, е налице дистанционна продажба и доставчикът продава стоката с начислен ДДС по ставката в страната, в която е регистриран.

Ставка – в Европа се върви към тендеция за уеднаквяване на ставаките.

Касови апарати(имат фискална памет до която имат достъп само данъчните) – при издаване на касови бележки от една страна може да се върне ДДСто, а от друга страна при липса на касова бележка следвад глоби. Дневници за продажби и покупки и данъчни декларации. Дебитни и кредитни известия – чрез тях се нанасят корекции, защото не може да се правят корекции в самите фактури. Дебитното е при завишаване на ДДСто, а кредитното е при намаляване.

Има 2 вида фактури –

  • Данъчна фактура(може да се издава само от регистрирани по ДДС лица) – има поне 15 реквизита като при липса на някой от тях може да не се признае за данъчен кредит. ДДС трябва да бъде посочено на отделен ред.
  • Обикновена фактура

Данъчна декларация – биват месечни, като се подават в началото на месеца на хартиен носител. Също така има и обща данъчна декларация за изтеклата година. При нерегистриране в закона на ДДС, неподаване на декларации са предвидени редица санкции.

Данъчния кредит се дефинира като сума, с която се намалява данъчното задължение на данъкоплатеца. Данъчният кредит се приспада след изтичане на данъчния период. В случаите, когато данъкоплатецът извършва както облагаеми, така и освободени сделки, данъчния кредит се определя по определена формула. Данъчния период е едномесечен. Внася се до 14 число на следващия месец.Тримесечната процедура за приспадане на данък е запазена, като срокът за възстановяване след тази процедура е 45-дневен. Документация свързана с организацията на ДДС от страна на една фирма са  данъчна фактура, данъчна декларация, митническа декларация, дебитно и кредитно известие, и т.н.

ДДС – за 2013 година е разчетен за 7,850млн. За 2014 е предвидено приходиде да са 8,277млн. а за 2015г. – 8,855млн.

Акцизи – за 2013г. са предвидени приходи 4,310млн, за 2014 – 4,580млн, а за 2015г. – 4,900млн. Тютюневите изделия заемат около 44% от всички акцизи.  През 1993г. се приема закона за ДДС, а по-късно и закона за акцизи и дъначните складове. С акцизи се облагат алкохолът и алкохолните напитки, тютюневите изделия, енергийните продукти и електрическата енергия. Акцизът е вид оборотен данък, при който на облагане подлежи само първият оборот на стоките. Това прави облагането еднофазно и за разлика от ДДС, при акциза се облага цялата, а не само добавената стойност.  Акциз се заплаща за стоките, когато са произведени на територията на страната, или са въведени, или внесени на териотирията на страната от друга страна – членка, както и в случаите, когато са изведени от режим на отложено плащане. Има няколко елемента при акцизното облагане – предимно се облагат вредни за здравето и луксозни стоки. Акцизното облагане е еднократно облагане. Платци на акциз са производителите на акцизни стоки или вносителите на акцизни стоки. Имаме допълнително средство за контрол – това е бандерола, той е вид ценна книга като фалшифицирането му се наказва както фалшифицирането на банктноти. Акциза се плаща когато стоката напусне данъчния склад. Статут на данъчни складове имат и производствените мощности, като за това се кандидатства и без такова разрешение не може да произвеждаш акцизни стоки. Регистрираните лица внасят акциза в данъчната служба по сметка на републиканския бюджет, а нерегистрираните ФЛ – в данъчната служба по сметката на общинските бюджети. Данъчно задължените лица са длъжни да декларират начисления за данъчния период акциз с подаване на акцизна декларация. Данъчният период е едномесечен и съвпада с календарния месец. Бандерола трябва да е така поставен на стоките, че да не може да се изпразни съдържанието без да се скъса бандерола. Акцизните стоки са облагаеми и с ДДС. Имаме 3 вида акциз и 3 начина на облагане с акциз.

  • Специфичен акциз – абсолютна сума във физически обем – например при горивата е 750лв на 1000литра, за газьола 645, за керосина 645, за електромерите е 2лв на мегават, етилов алкохов 550лв, при бирата е 0,75лв на хектолитър градус и т.н.
  • Адвалорно облагане – акциза е процент от цената
  • Комбинирана система на акцизно облагане – част от акциза е в абсолютна сума, а другата част е в процент(у нас например такава система се използва за цигарите. За цигарите е 101лв за 1000 къса + 23% от пазарната цена)

Акцизните стоки, заради голямото си данъчно облагане са най-сериозен обект на контрабандата. Затова има и много сериозен контрол върху следенето на контрабандата и акцизните стоки.  

Необлагаемите с акциз стоки са свързани с:

  • акцизни стоки, когато са предназначени за дипломатически и консулски представителства, и представителства на международни организации и членовете на техния персонал;
  • сделки за които вече е платен акциз;
  • произведените от гражданите вина и ракии до необлагаемия минимум;
  • внасянето или въвеждането от друга държава членка на електрическа енергия и природен газ;
  • акцизни стоки, които се внасят с международни пощенски и други пратки, в рамките на разрешения безмитен внос и др.

Мита – те са безвъзмездно парично плащане на ЮЛ и ФЛ, които внасят или изнасят стоки. Имат регулираща (оказва въздействие върху външната търговия) и фискална функция. Регулирането може да се извърши по икономически, социални и политически съображения. Фискалната функция намира израз в осигуряване на стабилен приход за бюджета на държавата. България прилага Общата търговска политика на ЕС, от датата на присъединяване на страната ни към него. В зависимост от това дали се облага вноса, износа или транзитното преминаване на стоката, митата биват вносни, износни и транзитни. В преобладаваща част от случаите митата се определят в стойност (адвалорни), но могат и да се определят в натура (специфични), например абсолютна сума мито за литър, тон, килограм и т.н. При облагането с мито важна роля играят митническите режими, които биват: редовен и временен. От облагане се освобождават необходимите вещи при командировка в чужбина, горивата в МПС извършващи международен превоз, стоките които са с режим временен внос и износ, и др. За данъчна основа при изчисляване на митата служи МОС. МОС включва покупната цена на стоката в чужбина, транспортните разходи, разходите по застраховането, разходите по натоварване и разтоварване и другите разходи. Има специфика при определяне на МОС на автомобили. Тя се определя на базата на мощността на автомобила, която се коригира с процента на изхабяване, деференциран в зависимост от годините на автомобила. Размерът на митническото задължение се записва в митническа декларация, която е различна за ФЛ и ЮЛ. Стоката е под минически контрол до датата на внасянето на митото, която не трябва да бъде по-дълга от 30 дни, считани от първоначалната дата на вноса.Имат абсолютно символично фискално значение. За 2013г. са заложени 120млн, приходи от мита. В преспектива ще губят своето фискално значение. До голяма степен губят и социалното си значение, заради това че границите падат и има тенденция към намаляване и постепенно премахване на митата. Както при акциза имаме еднократно митническо облагане. Има разлика между държавна граница и митническа граница. Един от най-сериозните проблеми при митата е митническата облагаема стойност. Много от вносителите подфактурират цената и по този начин намаляват и другите дължими данъци. Доказването произхода на стоката(не откъде внасяме, а къде е произведено). Митата както и при акцизите биват – специфични, адвалорни и комбинирани(смесени). При определяне размерите на митата се имат предвид някои неща. Обикновено по-ниски мита се въвеждат за инвестиционните стоки, както и по-високи мита за стоките, които се произвеждат и могат да се произведат в България. Защитни мита – много високи мита за определена държава, с която имаме лоши отношения. Също така се поставят много високи мита при дъмпингови стоки.

Преки данъци(подоходни данъци) – обект на облагане е дохода

Идеята за облагане на дохода, а не на имуществото, е по-нова. За първи път тя е приложена в Англия през 1798 г. Във варианта на прогресивно подоходно облагане, идеята за облагането на дохода е приложена за първи път през 1842 г. Модерният (съвременен) прогресивно-подоходен данък обаче получава широко практическо приложение едва в края на 19-ти и  началото на 20-ти век. Какво е доход? В исторически план са се оформили три системи (типа) подоходно облагане:

  • Шедулярно, аналитично или английски тип;
  • Глобално или немски тип облагане;
  • Смесена система на облагане или френски тип облагане.

През ХХ век  доминираше смесеното облагане, но в неговия край и сега се наблюдава връщане към глобалното облагане, какъвто е случаят и у нас. Негативен подоходен данък на К. Болдуинг. Концепция за социална държава (държава на благоденствието). За и против този данък?!

  • + сравнително прост като организация;
  • – преразпределението на дохода не се съобразява със социалното и семейното положение на данъкоплатците;
  • – висок пределен данъчен размер;
  • – гарантиран социален минимум.          

Преките подоходни данъци са обособени в три големи групи:; 1) корпоративно подоходно облагане (данъци върху юридическите лица), 2) индивидуално подоходно облагане (данъци върху физическите лица), и 3) данъци върху доходите от капитали. Обособяване на подохония данък в три самостоятелни данъка:

Корпоративен подоходен данък. Към настоящия момент корпоративното подоходно облагане има следните характерни особености: а) то е годишно и съвпада с календарната година; б) неутрално по принцип, защото липсват в необичаини мащаби  данъчни облекчения; в) единно – използва се една единствена данъчна ставка, и г) с вменено задължение фирмите сами да декларират и изчисляват корпоративните данъци. Съгласно  Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО),  данъчно задължени лица са местните юридически лица и чуждестранните юридически лица за дейността която извършват в България или получават доход от източник в България. Обекти на облагане и  видове подоходни данъци, са:

  • печалбата, с корпоративен данък. Данъчната ставка е в размер на 10% върху данъчната печалба. Данъчната печалба, наричана още положителен данъчен финансов резултат се получава чрез преобразуване на счетоводния финансов резултат. Счетоводният финансов резултат се получава като разлика между приходите и разходите, в отчета за приходите и разходите, и така получения резултат (положителен или отрицателен) се коригира с данъчните постоянни и временни разлики и с някои други суми регламентирани в ЗКПО.
  • доходите от дивиденти, ликвидационни дялове и др., с данък удържан при източника. Данъчната ставка е в размер на 5%.
  • социалните разходи предоставени в натура, представителните разходи свързани с дейността, както и разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност, с данък върху разходите. Данъчната ставка е в размер на 10%.
  • приходите от сделки осъществявани от търговците, данъчната ставка е 3% за приходите на бюджетните предприятия от наем, 10% за дейността от опериране на кораби, 12% за приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта, и 15 % за дейността от организиране на хазартни игри.

Размерът на дължимия данък се определя като данъчната основа се умножи по данъчната ставка. Държавата регулира слабата капитализация, като следи съотношението собствен – привлечен капитал, и признава само определена част от лихвите като разход. Според ЗКПО, признатия разход за лихви се определя по следната формула: ПРЛ = 0,75 х ФРПЛ + ПЛ – РЛ, където : ПРЛ са признатите разходи за лихви; ФРПЛ е счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви; ПЛ е общият размер на приходите от лихви; РЛ са разходите за лихви, които включват всички финансови разходи, отчетени по финансиране с привлечен капитал.

При определяне на корпоративния данък или на алтернативните данъци, данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит за всеки подобен на корпоративния или наложен вместо него данък, платен в чужбина. Данъчно задължените лица, подават годишна данъчна декларация за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Тя се подава в срок до 31 март на текущата за миналата отчетна година. До тази дата, те  внасят и дължимия корпоративен данък след приспадане на направените авансови вноски.

Данък върху доходиде на физическите лица. С данък за облагане доходите на физическите лица /ДОДФЛ/ се облагат както българските, така и чуждестраните граждани на територията на страната. Българските граждани се облагат за всичките им доходи, придобити в страната или внесени от чужбина. Доходите се класифицират в зависимост от източника и на това основание се раграничават на:

  • доходи от трудови правоотношения.
  • доходи от стопанска дейност като едноличен търговец.
  • доходи от друга стопанска дейност;
  • доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;
  • доходи от прехвърляне на права или имущество;
  • доходите облагани с окончателни данъци, както и доходите от обезщетения за пропуснати ползи и неустойки, парични и предметни награди от игри, състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител, производствени дивиденти от кооперации и др.

Облагаеми са доходите, придобити от всички източници от лицето през данъчната година. У нас данъчната година съвпада с календарната. От облагаемите доходи се изключват необлагаемите, които подробно са описани в чл. 13 на ЗДДФЛ. Облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доходи поотделно. Не се включват в облагаемия доход доходите, подлежащи на облагане с окончателни данъци както и тези, подлежащи на облагане с патентен данък. Общата облагаема годишна данъчна основа е сбор от облагаемите годишни данъчни основи на отделните източници  на доходи, намалена с предвидените данъчни облекчения. Такива се ползват от лицата с намалена работоспособност, за личните вноски за доброволно осигуряване и застраховане до определени размери, за личните вноски при закупуване на стаж при пенсиониране, за дарения и за млади семейства. Съгласно закона, данъците върху доходите на физическите лица са обособени по следния начин:

  • данък върху общата данъчна основа. Тя се формира от доходите от трудови правоотношения, доходите от стопанска дейност на физическите лица, доходите от наем или друго възмездно предоставяне на права или имущество, доходите от прехвърляне на права или имущество, и доходи от други източници. Данъчната ставка в момента е 10%.
  • данък върху годишната данъчна основа. Този данък се отнася за облагаемите доходи от стопанска дейност на едноличните търговци и на лицата регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители;
  • окончателен данък. С такъв данък се облагат доходите на местни и чуждестранни физически лица за доходите от източник в България и чужбина. Това са доходите придобити от дивиденти, ликвидационни дялове и др.

С цел избягванена двойното данъчно облагане се сключват международни спогодби. При тях се конкретизира начина за избягване на двойното данъчно облагане, който може да бъде:

  • чрез приспадане на платения в чужбина данък от данъка, начислен в страната където лицето има постоянно местожителство;
  • чрез освобождаване от облагане на дохода, реализиран в чужбина и обложен там.

Данъкът се заплаща авансово през годината и след изтичането на финансовата година се установява окончателния му размер. Това става чрез изготвяне на данъчна декларация.

От корпоративния подоходен данък се очаква през 2013г. да влязат около 1,5млрд, а от доходите на населението се очаква да влязат около 2,5млрд. И по 2та закона делим лизата на местни и чуждестранни. При физическите лица местно е всяко едно лице, което е престояло в страната повече от 183дни. При юридическите лица е мястото на регистрация. И по 2та закона местните лица се облагат за доходите придобити у нас и в чужбина. Чуждестранните лица плащат данъци само за доходи придобити по дейност в нашата страна. Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане – тези спогодби се внасят в парламента и се ратифицират от него, като стават международни договори и от юридическа гледна точка те имат приоритет пред местното законодателство. Обект на облагане не е самата печалба, а е данъчната печалба. Като при определянето на печалба, може да имаме реално данъчна загуба и обратното. От гледна точка на данъчното законодателство имаме разходи, които се извършват за тази година, но се признават за следваща година(например амортизация).

 

Имуществени данъци и други публични приходи

Имуществените данъци спадат към преките данъци. Последните имат за обект за стойността на имуществото, смяната на собствеността или пък увеличението на стойността му. Най-често се облага стойността на имуществото. Имуществото като обект на облагане може да се разглежда в тесен и широк смисъл.  В по-тесен смисъл то се свързва главно с недвижими имоти и движими вещи.  В широк смисъл – като съвкупност от недвижими имоти и движими вещи, предмети, блага, права, вземания и пари, които са собственост на дадено ФЛ или ЮЛ. В този по-широк смисъл имуществото като понятие се доближава до богатството. Особености на имуществените данъци: Самото съществуване на имуществените данъци поражда двойно данъчно облагане за данъкоплатците. Веднъж с подоходен данък и втори път при заплащането на вече обложения с данък доход на имуществени данъци. Друга особеност при имуществените данъци е потребността от периодична преоценка на имуществото, основно да се отчете влиянието на инфлацията. Потребност от подържане на постоянна информация за имуществото в качектвото на предмет на облагането; Несъвпадение между обект на облагане и източник на плащане. В теорията и практиката са известни следните пет начина на оценката на облагаемото имущество:

  • оценка по пазарна стойност;
  • оценка според доходността на имуществото;
  • оценка по капиталова стойност;
  • чрез използване на специални нормативи за целите на данъчното облагане;
  • оценка по застрахователна стойност.

Първообраза на Данъка върху недвижимата собственик е данъка върху земята. С този данък се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях. Към необлагаемото имущество се отнасят имоти заети от улици, пътища от републиканската мрижа, строителни линии, както и поземлените имоти заети от водни обекти, държавна и общинска собственост. Изключение от облагане са също земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен. Освобождават се от заплащане на ДНИ и:

  • държавата, за имотите – публична държавна собственост, освен ако имотът е предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък;
  • общините, за имотите – публична общинска собственост;
  • читалищата, музеите, галериите и библиотеките;
  • сградите – собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност;
  • сградите на Българския червен кръст и на организациите на Червения кръст, сградите на висшите училища и академиите, използвани за учебен процес и научна дейност;
  • молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;
  • парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди и др.

Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица. Предприятията сами изчисляват и внасят данъка върху недвижимото имущество. За данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията се приема по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка определена съобразно действащите към момента норми и нормативи. Общинският съвет определя размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Заплаща се на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим.

Данък върху наследствата е един от най-древните данъци. Съвременният ДН има за обект недвижими имоти, движимо имущество, ЦК, права, вземания и парични наличности които преминават в наследствто /по закон или по завещание/. За да се предотврати отбягването на ДН, в предмета и обхвата на облагане се включват и даренията. След като се установи общата стойност на облагаемото наследство, от нея се спадат обикновено доказаните задължения на наследодателя, а така също необлагаеми части, които законът предвижда. Към така установената облагаема основа, са възможни два данъчно-технически подхода:

  • Обективно облагане на наследството, т.е. облагане стойността на съвкупната наследствена маса преди разпределението й между наследниците, независимо от техния брой и родствена връзка с наследодателя;
  • Субективно облагане на наследството – т.е. облагане на стойността /сумата/ на наследствените дялове на всеки отделен наследник;

Понастоящем с данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани. Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права;  Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците. Не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.

Освобождават се от данък:

  • имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг, или при производствени аварии и природни бедствия;
  • имуществото, завещано на държавата и общините, на Българския червен кръст, законно регистрираните вероизповедания в страната, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци, с изключение на организациите с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза;
  • обикновената покъщнина;
  • дребният земеделски инвентар;
  • библиотеките и музикалните инструменти;
  • предметите на изкуството и др.

От актива на облагаемата наследствена маса, се приспадат:

  • установените по основание и размер задължения на наследодателя към момента на откриване на наследството;
  • правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или общините;
  • разноските за погребение в размер 1000 лв.;
  • предвидените в закона облекчения:
    • Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството.
    • Общинският съвет определя размера на данъка поотделно за всеки наследник или заветник, както следва: за братя и сестри и техните деца – от 0,4 до 0,8 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.; за лица извън посочените  – от 3,3 до 6,6 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.

Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин. Целта на този данък е да допълни данъка върху наследствата, като премахне възможните варианти за неговото незаплащане. Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения. Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност. Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи. Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото.

Освобождават се от данък придобитите имущества от:

  • държавата и общините;
  • образователните, културните и научните организации на бюджетна издръжка;
  • Българският Червен кръст;
  • национално представените организации на хора с увреждания и за хора с увреждания;
  • фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия ;
  • лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

С данък върху превозните средства се облагат:

  • превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;
  • корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;
  • въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.

Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Размерът на данъка се определя в зависимост от мощността на автомобила ( kW) и се вняся в данъчната служба по адресна регистрация на собственика. Освобождават се от данък превозните средства на:

  • държавните и общинските органи и организации на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение, както и линейки и пожарни на други лица;
  • дипломатическите представителства и консулства при условията на взаимност;
  • Българският Червен кръст, когато се използват за целите на организацията;
  • лекият автомобил – собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 %, с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117,64 kW.

Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим.

Патенти (твърдо определени данъци) – близка форма до данъците. Те са плащания за получаване на разрешение за упраждяване на определена занаятчийска, търговска дейност и те са плащания за получените доходи от тази дейност. Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва патентни дейности, се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:

  • оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв.;
  • лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване;

Общинският съвет определя размера на патентния данък в граници в зависимост от местонахождението на обекта на територията на съответната община. Общинският съвет може да определи различен размер на патентния данък за една и съща дейност в различни населени места на територията на общината, както и в различни зони на територията на едно населено място. Патентният данък се внася на четири равни вноски, – до 31 януари; до 30 април; до 31 юли  и до 31 октомври.

Глобата е парично плащане за извършено административно нарушение на закони или на подзаконови нормативни актове, регламентиращи поведението в обществото.

Лихвата като приходна форма е налице  когато са просрочени задължителните плащания, определени изрично със закон или подзаконови нормативни актове.

Конфискацията е принудително отнемане на имущество и доходи придобити в нарушение на законодателството или по престъпен начин.

Таксите са данъкоподобна (квазиданъчна) форма на приход. Най-често те се определят като цена на услугата предоставяна от орган на публичната власт. В зависимост от начина на тяхното изчисляване : постоянни (прости), пропорционални и прогресивни (рядко). В зависимост от начина на събирането им: чрез таксови марки, в брой, с превод по сметка. Таксите които постъпват в държавния бюджет се наричат държавни такси, а тези в местните бюджети са местни такси. Държавни такси  у нас са прости и пропорционални. Те се заплащат с държавна таксова марка или в брой. Местните такси се определят въз основа на необходимите разходи по предоставяне на услугата. Те са прости и пропорционални и се заплащат безкасово, в брой или с общински таксови марки. Държавни такси се заплащат:

  • за услуги предоставяни от съдилищата;
  • за извършване на действия и услуги от държавни съдебни изпълнители и от службите по вписванията;
  • за извършване преводи на документи и книжа от чужд език на български и обратно;
  • за издаване и подмяна на български лични документи, за даване разни визи на паспорти и корабни патенти;
  • за молбите и удостоверенията за придобиване и възстановяване на българско гражданство, за разрешаване за придобиване на чуждо гражданство;
  • за извършване на действия и издаване на документи във връзка с пожарната и аварийната безопасност;
  • за регистриране на лица, които извършват сделки като обменно бюро, или на лица, свързани с добив, преработка и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни;
  • за изпити за добиване право на управление на пътни превозни средства и за регистриране на промени в ползуването от същите и др.

Общините събират следните местни такси:

  • за битови отпадъци;
  • за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна;
  • за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери, общежития и други общински социални услуги;
  • за технически услуги;
  • за административни услуги;
  • за откупуване на гробни места;
  • за притежаване на куче;
  • други местни такси, определени със закон

 

Бюджет

Първият бюджет в България е съставен след освобождението й от турско робство за времето от 01.03.1879 до 01.03.1880г. от временното гражданско управление към щаба на руската армия под ръководството на княз В. А. Черкаски. Българският лев е бил въведен през 1880 г. със закон и с валутен курс, равен на френския франк. В този първи бюджет най-голям относителен дял са имали разходите за изграждане на войската и за управление на страната 68,6% и разходите за Министерството на вътрешните работи – 20,9%. Бюджетът е формално писмено изявление, списък с всички планирани, очаквани от управлението (мениджмънта) приходи и разходи за даден период от време, обикновено година, но не задължително календарна. Той може да бъде държавен, местен (общински), личен или семеен, фирмен или отраслов и др.

В по-голямата част от страните – членки на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество (OЕCD), водещи принципи са устойчивостта и прозрачността на  бюджета. Те се достигат чрез вграждането в бюджетната система на следните три водещи характеристики:

  • Едногодишност. Бюджета се изготвя и отнася за една година, гласува се и се изпълнява в рамките на годината.
  • Единство. За да се реализират годишните цели на бюджета, приходите, разходите, както и ограниченията за вземане на заеми, трябва да бъдат предмет на общо съгласуване. Бюджета трябва да се гласува общо и да обхваща дейността на всички правителствени агенции и институции.
  • Всеобщност. Всички ресурси трябва да бъдат събирани общо, за да бъдат разпределени и използвани съобразно текущите приоритети на правителството.

За основни принципи се считат:

  • Принципа на изчерпателност трябва да дава ясна представа за това, дали изцяло са покрити с ресурси правителствените операции.
  • Принципа на прозрачност не се отнася само до откритост при дебатирането на приходите и разходите в парламента и извън него, както и до задължението на правителството да го публикува в държавен вестник. По-важното е да може да се проследи чрез бюджета доколко пряко може да се установи връзката между разходите и прокламираните политики на правителството.
  • Принципа на реалистичност изисква бюджета да е изграден на реалистична макроикономическа рамка и на реалистични финансови прогнози.

Методите на бюджетиране биват:

  • Традиционни методи. При тях на експертно ниво се завишават и/или намаляват приходите и разходите на новия в сравнение със стария бюджет (методи на мажорация и минорация), или се използва инструментариума на статистиката. Използва се и т.н. нормативния метод  при определяне разходите на бюджетните учреждения. Точността при него зависи от правилното определяне на средногодишните контингенти на натуралните показатели и на научно основаните норми.
  • Нови методи. При тях са налице редица иновации. Към тези методи отнасяме:
    • бюджетиране, основано на съучастието (съучастническо бюджетиране) – Този метод се използва за разпределение на част от разходите по местния или държавния бюджет. Решението за това разпределение принадлежи на обикновените хора, които по напълно демократичен път дебатират и достигат до общо съгласие.
    • програмно бюджетиране. За разлика от традиционното бюджетиране тук се описват и детайлизират разходите за всеки вид дейност или програма, която ще се изпълнява от бюджета. Целите, дейностите и очакваните резултати се описват детайлно и се обвързват изцяло с необходимите разходи за тяхното достигане.
    • нулево базирано бюджетиране. Този метод на бюджетиране е изцяло противоположен на традиционните методи. Докато при традиционното бюджетиране прогнозите за новия бюджет се изготвят на база информация от минали години и разходите се одобряват, тук всеки разход трябва да бъде доказан че е необходимо да бъде извършен, а не одобрен.

 

Бюджета на България се съставя на база на т.нар. закон за държавния бюджет. Той урежда съставянето, приемането, изпълнението и отчитането на държавния бюджет. В него се уреждат и отношенията на държавния бюджет и тези на общините. Държавния бюджет обхваща приходите и разходите на държвата. Приходите от своя страна биват данъчни и неданъчни. Приходите в проекто бюджета трябва да бъдат разчетени съгласно действащите в момента данъчни закони. В държавния бюджет се включват и разходите свързани с издръжката на държавната администрация, отбраната и сигурността, образованието, културата, социалното дело, разходи за издръжка на съдебната власт, парламента, съдебна палата, комисията за държавен надзор и др. Като съгласно действащите закони приходите и разходите на държавния бюджет се групират от единна бюджетна класификация, която се утвърждава от министъра на финансите. Приходите не са целеви(т.е. приходите не са обвързани с разходите), т.е. у нас всички приходи отиват в общия бюджет от който се финансират различните видове разходи. Има различни начини за съставяне на бюджета. Може да е балансиран бюджет, може да бъде и приет с дефицит, като в такъв случай законодателния орган трябва да посочи кои са източниците за покриване на бюджетния дефицит. Обикновено това са емисията на държавни ценни книжа, а втори източник са постъпления от приватизация, в практиката се използват и двата случая. Има теоретична възможност, която в условията на паричен съвет е невъзможна, а именно да бъде кредитиран бюджета за сметка на кредит от централната банка. В процеса на реализиране на бюджета може да се появи излишък, но не и в процеса на съставяне. Този излишък отива във фискалния резерв или за намаляване на дългове.

Видове бюджети:

  • В зависимост от времето на съставяне и на функциите, които трябва да изпълняват бюджетите биват:
    • редовен бюджет;
    • временен бюджет;
    • допълнителен бюджет;
    • военновременен бюджет
  • В зависимост от равнището на управление:
    • централни
    • местни

Също така биват:

  • Консолидиран държавен бюджет(консолидирана фискална програма) – включва в себе си няколко звена – държавния бюджет, бюджета на държавно обществено осигуряване, бюджета на националната здравно осигурителна каса и бюджета на общините. Тези бюджети се разглеждат по едно и също време в парламента с изключение на бюджета на общините.
  • Държавния бюджет – включва в себе си 5 самостоятелни бюджета – републикански съвет, бюджет на съдебната система, бюджет на народното събрание, бюджет на сметната палата и бюджет за комисията за финансов надзор.
  • Републиканския бюджет се състои от 2 под бюджета – централен бюджет и бюджет на органите на власт и управление(бюджети на отделните министерства, ведомства, комитети и т.н.)

Органите които администрират държавния бюджет в приходната му част са националната агенция по приходите и митниците, които осигуряват основната част от приходите, органите на народното събрание, висшия държавен съвет или всички огранизации, които със закон или акт на министреския съвет събират приходи. Разходите се администриат от т.нар. разпоредители с бюджетни кредити. Те се делят на първостепенни и второстепенни разпределители. Първостепенни разпределители са тези, които се определят от министерски съвет(например председателя на народното събрание, председателя на сметната палата, председателят на надзорния съвет.) Поради факта че имаме независимост на съдебната система, нейния бюджет се разработва именно от висшия съдебен съвет и се внася в парламента, но министерския съвет разработват свой вариант за бюджет на събедната система и парламента е арбитърът, който решава кой бюджет да приеме.

У нас бюджета се съставя за период от 1 година, като бюджетната година съвпада с календарната година. Ако поради една или друга причина бюджета не може да бъде приет на време тогава обикновено се прилага една техника при която разходите от новия бюджет са 1/12 от стария бюджет. Има практики където бюджетната година не съвпада с календарната година. Съставянето на държавния бюждет е една процедура, която преминава през няколко етапа, като се започне от разработване на т.нар. макро и бюджетна рамка, даване на указания на база на приетите от министерския съвет показатели до всички бюджетни структури и звена. След което се пристъпва към съставяне на бюджетите към всяко едно звено, а през това време министерския съвет прави собстен бюджет за всяко едно звено и след това се правят т.нар. съгласувания и бюджета преминава към парламента, където се разглежда и приема. Освен бюджета за следващата година, всяко звено разработва и 3 годишна бюджетна прогноза. Министерството на финансите разработва основна прогноза базирайки се на собствена информация, както и на информация от централната банка и други звена. Основни показатели са БВП, равнището на инфлацията, безработицата, състоянието на валутните курсове, прогнозите за цените на енергоресурсите и редица други показетели, които са в основа на макро рамката и бюджетната рамка. На база на бюджетните прогнози се разработват и приемат от министерския съвет т.нар. разходни тавани(какви разходи може да направи всяко едно звено). На база на тази бюджетна прогноза и на тези разходни тавани министерството на финансите изготвя и изпраща т.нар. бюджетни насоки до всички звена на структурната система.

Етапите се определят предварително за да може поне 2 месеца преди края на календарната година да бъде внесен бюджета в парламента, като колкото по-рано това се случи, толкова по-добре. При много големи различия между отделните бюджети и вижданията на министерството на финансите обикновено се взима решение от министъра на финансите, защото при обсъждане между отделните министерства ще има твърде големи спорове и никога няма да се вземе решение.

Окончателния вариант на бюджета е готов някъде около Септември или Октомври месец и се внася в парламента, където предстои неговото обсъждане или приемане. Бюджета се внася в канцеларията на народното събрание, като пердседателя го разпределя за становища по комисиите, като всяка една комисия трябва да даде становище. Водеща комисия е комисията по бюджет и финанси, както и правната комисия доколкото това е проекто закон и трябва да бъдат спазени всички правила. Дава се срок за да може да се изкажат различните становище. Така че в парламента, когато бюджета се приема на първо четене има експозе на доклада на министъра на финансите. Всеки един депутат получава пълни материали за бюджета и всеки има право на лична позиция, както и всяка една политическа партия трябва да изрази мнение по отношение на бюджета. Между първо и второ четене, правителството и бюджетната комисия решават кои от забележките да вземат в предвид или да ги оставят на депутатите.

От момента в който се приеме бюджета, трябва да се направят постъпки за публикацията на бюджета в държавен вестник и приемането на закона. В едномесечен срок от приемането на бюджета министъра на финансите подготвя постановление за изпълнение на бюджета и с него се конкретизират стойностите и натуралните показатели по бюджета на органите и националните организации. След приемането на бюджета започва процеса на неговото изпълнение. Това което се вписва ежегодно като текст в бюджета е че разходите се извършват до размера на извършените приходи, т.е. ако ние имаме 90% събираемост на приходите, не може повече от 90% да бъдат вложени в разходи. Държавния бюджет се изпълнява на т.нар. касова основа, като това касово изпълнение се прави от БНБ и от търговските банки, като то е безплатно. При касовото изпълнение е много важно спазването на поредността на съответните разходи и с бюджета се дава и поредността на приоритетите на отделните разходи. На първо място по приоритет са изплащане на държавните ценни книжа, вноските в ЕС, пенсии и други социални плащания и т.н.

Изпълнението на бюджета приключва на 31 Декември, като има няколко начина за приключване на бюджета, но основно са 2 – Бюджетна жестия и Бюджетен екзерсист. Бюджетната жестия – при нея бюджета започва на 1 януари и приключва на 31 Декември. Този метод се прилага и в България

Бюджетние екзерсист – в него има един период от 3 месеца, в който има успоредно упражняване на стария и новия бюджет. Световната практипа показва че при този метод има възможност за злоупотреби.

Министъра на финансите или управителя на националната банка, определят реда за приключване на различните сметки. Годишния отчет за изпълнение на бюджета трябва да е заверен от сметната палата.

Ежегодно в републиканския бюджет се предвиждат средства за финансово подпомагане на общините. Размера на тези средства, формата се определят с закона за държавния бюджет. Допуска се при временен недостиг на средства по бюджета на отделните общини, те да могат да получават безлихвени заеми от бюджета, но при условие че те ще бъдат върнати до края на бюджетната година, също така заема не може да надвишава приходите на общината на месеца предхождащ месеца за отпускането на заема. Има 3 основни форми на трансфери на средства от републиканския бюджет към бюджета на общините.

  • Обща субсидия – има за задача да финансира делигираните дейности от държавата на общините. Като тази обща субсидия се определя на базата на стандартите за отделните делигирани дейности. Държавата има ангажимент по отношение на образованието, здравеопазването, културата и социалното дело, но много от тези дейности се осъществяват чрез общините. Има определени показатели, които определят в какъв размер да е издръжката(брой паралелки, брой болнични места и т.н.). Особеното на тази субсидия е че става за сметка на т.нар. предостъпен данък. Т.е. ако една община има по-големи приходи отколкото делигираните дейности, останалата част от приходите отиват в републиканския бюджет.
  • Изравнителна субсидия – има за задача смекчаване на различията в икономическото положение на общините т.е. между силно развити и слабо развити общини. Обикновено общините са разделени на 2 групи, с различен процент на подпомагане, като за това има доста сложна формула.
  • Целеви субсидии, те са обикновено за капиталови разходи, като се посочват и конкретните обекти, които ще бъдат субсидирани с тези целеви субсидии(подържане на републиканската пътна мрежа, училища, болници и т.н.)

 

Застраховане

            Застрахователната дейност у нас е уредена с кодекса за застраховането и закона застраховането. Те уреждат следната материя:

  • застраховането и презастраховането
  • застрахователното и презарстрахователното последничество
  • условията за осъществяване на застрахователна дейност
  • застрахователния договор
  • застрахователния надзор

            Застраховането е дейност изразяваща се в набирането на средства за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на застрахователни събития или сбъдване на условия предвидени в договор или закон.  По принцип застраховането е доброволно, но със закон или международен договор може да се изисква задължително застраховане. Включва следнитте елементи:

  • оценка на застрахователния риск
  • определяне на застрахователната премия
  • установяване на настъпило застрахователно събитие
  • определяне размера на причинените вреди
  • изплащане на съответните обезщетения
  • управление на средствата на застрахователните компании
  • прехвърляне на част или на целия риск към трети лица /презастраховане/

 

Основни функции на застраховането са:

  • Рискова – изразяваща се в възмездяване на загубите чрез преразпределение на натрупаните средства в застрахователния фонд (ЗФ). 
  • Превантивна – изразяваща се в действия на застрахователя целящи намаляване или избягване на риска за застрахованите
  • Спестовна – проявяваща се при някои видове животозастраховане

            Презастраховането е дейност по поемане по силата на презастрахователен

Рискът най-общо казано е неблагоприятното отклонение на фактическите резултати от очакваните. За да бъде един риск застраховаем, той трябва да отговяря на определени условия:

  • да има случаен характер;
  • да може да бъде измерен;
  • да не е катастрофичен;
  • да е неблагоприятен за застрахования;
  • да е извън финансовите възможности на застрахования;
  • да съществува застрахователен интерес в застрахования.

Застраховането като цяло функционира на еквивалентен принцип. Съгласно изискванията му плащанията на застрахованите към застрахователя трябва да бъдат равни на плащанията на застрахователя към застрахованите.

Рисковете може да се квалифицират по следния начин:

  • от гледна точка на техния произход
    • природни (бури, градушки, земетресения, наводнения);
    • социалнополитически (стачки, войни, ембарго);
    • социалнообществени (кражби, престъпност);
    • финансово-икономически (промяна на валутен курс и др.) ;
    • технически (аварии, експлозии);
    • екологически (замърсяване на ОС) и транспортни;
  • от гледна точка на това дали има нарочно действие на лицето
    • обективни (буря, градушка);
    • субективни (например шофиране в нетрезво състояние)
  • от гледна точка на очаквания резултат
    • чисти – възможния резултат от реализирането на риска може да бъде нулев или отрицателен (автомобилна катастрофа, кражба);
    • спекулативни – възможен е както отрицателен, така и положителен резултат (кредитен риск)

Управление на риска е процес, при който се извършват идентификация, оценка и контрол на риска. Особено важно при управлението на риска е неговото изравняване. Изравняването е процес на разхвърляне (разпределение) на рисковете в застрахователната съвкупност и извън нея. Изравняването в застрахователната съвкупност се извършва по време, по място, по видове застраховки и по групи застраховани.

Участници в застраховането са застрахователи, застраховани, посредници и агенти:

  • застрахователи – това са организации, които срещу заплащане поемат за управление определени рискове и се задължават в случаи на реализирането им да заплатят договорено възнаграждение или сума. В зависимост от юридическата им форма те могат да бъдат АД и Взаимозастрахователна кооперация.
  • застраховани – това са потребителите на застрахователни услуги – ФЛ и ЮЛ;
  • застрахователни посредници – осъществяват и улесняват връзката между двете страни. Те не са страна по застрахователния договор и биват: застрахователни агенти и застрахователни брокери
  • банките – продажбата на застрахователни продукти чрез банките (главно застраховки – живот и злополука) получи силно развитие в света (у нас също) поради следните предимства – за застрахователя е значително по-евтин начин, по-лесно се достига до по-голям брой клиенти, които всъщност са клиенти на банката, чрез банките става по-лесно съчетаване на кредитната със застрахователната операция.

Договор на всички или на част от рисковете покрити от застраховател срещу отстъпване на застрахователна премия. Една компания може да осъществява и застахователна и презастрахователна дейност. Застрахователните компании трябва да получат лиценз от комисията за финансов надзор. Застрахователят не може да осъществява друга дейност освен чисто застрахователна и не може да осъществява охранителна дейност. В устава се определя предмета на дейност и видовете застраховки, които ще се правят. Който ще извършва застраховки по живота и срещу злополука не може да извършва други застраховки. Изисква се минимален капитал в рамките на 4-6 милиона. Във всяка една застрахователна компания трябва да има отговорен актюер /ФЛ с призната правоспособност, което организира, ръководи и отговаря за акционерното обслужване/.

            Застрахователният договор е в задължителна писмена форма – полица или друг писмен акт.  Той е двустранен, има възмезден и алеаторен характер. Задължителните застраховки се признават изцяло за разход, докато при доброволните има параметри по които те могат да бъдат признавани за разход. Задължителни по нашето законодателство са – Гражданска отговорност, Злополука /за лицата в обществения транспорт/, професионална отговорност на застрахователния брокер. Други видове договори са за имуществено застраховане, застраховка „Живот“. При сключването на договор се пораждат следните задължения

  • да се предостави изискуемата информация за големината на риска, подлежащ на застраховане – чрез попълване на въпросници (при имущественото застраховане) или подлагане на лекарски прегледи (при личното застраховане);
  • навременно заплащане на застрахователните премии

Също така се пораждат следните права:

  • да получи информация за застрахователната компания, нейната дейност, продукти и финансово състояние
  • да получи договорено обезщетение или застрахователна сума в случай на настъпване на застрахователно събитие

            Според обекта на застраховане различаваме две големи групи – общо застраховане и животозастраховане. Общото застраховане е застраховане за обезщетение, докато животозастраховането е застраховане на сума. При застраховането на суми, плащането на застрахователя се извършва при смърт на застрахования, временна или трайна нетрудоспособност или изтичане на срока на застраховката. При застраховане за обезщетение плащането е многократно и приключва със смъртта на застрахования или изтичане на срока. Смесен вид – при изтичане на срока за изплащане на застрахователната сума, тя може да остане като еднократна стойност за получаване на рента.

            Общо застраховане е това при което имаме сключване на застраховка в полза на лице, което има материален интерес по отношение на имуществото. Засягат се лични имуществени интереси и гражданска отговорност към трети лица. Гражданската отговорност към трети лица се отнася към общо застраховане, защото за последиците от събитието отговаря застрахованият, въпреки че щетите са претърпени от  трето лице. Общото застраховане може да се раздели на следните браншове:

  • имуществено застраховане /пожарозастраховане/ – включва следните застраховки : елементарен пожар; индустриален и търговски пожар;
  • инжинерно застраховане – строително-монтажни рискове, рискове с електронно оборудване и т.н
  • автомобилно застраховане – касае сухопътни превозни средства и се разпростира върху всяка щета или загуба нанесена на сухопътни моторни и безмоторни превозни средства, касаят и товарите по време на превоз.
  • морско и транспортно застраховане – релсовите превозни средство, плавателните съдове, товарите по време на превоз, злополука и гражданска отговорност
  • авиационно застраховане – обезщетения на пътниците, загуби и щети нанесени на летателна апаратура, товари по време на превоз
  • застраховка гражданска отговорност – застраховка на паркинги, трезори, ресторанти, лекари, адвокати …когато дадено лице със своите действия и бездействия може да причини вреди на трети лица. Чрез гражданска отговорност се покриват както имуществени загуби, така и нематериални моралнни загуби. Отговорността може да бъде лимитирана или нелимитирана.
  • задължителна застраховка злополука на пътниците в обществения транспорт

            Лично застраховане – при личните застраховки се изплащат застрахователни суми във  връзка с настъпването на събития, които  засягат съществуването на хората. Разделя се на животозастраховане и застраховка злополука

Имущественото застраховане на недвижима собственост може да се разгледа в следните параметри: 

  • Застраховки
    • Пожар и природни бедствия;
    • Щети на имущество;
    • Индустриални пожари;
    • Домашно имущество и злополука;
    • Електронно оборудване;
    • Строително – монтажни работи;
    • да получи договорено обезщетение или застрахователна сума в случай на настъпване на застрахователно събитие.
  • Застрахователното покритие осигурява защита срещу следните рискове:
    • пожар; гръм (мълния), експлозия, имплозия; сблъсък и/или падане на пилотирано летателно тяло, негови части и/или товар; буря; градушка, проливен дъжд, наводнение; авария на водопроводни, канализационни и паропроводни инсталации и включените към тях уреди; земетресение; вандализъм; кражба чрез взлом; всички рискове на стъкла и витрини.

Застраховка „Автомобилно каско“ – обекти на застраховката са всички леки, лекотоварни и товарни автомобили, влекачи, ремаркета, полуремаркета, автобуси, микробуси, тролейбуси, мотоциклети, мотопеди, транспортни и селскостопански машини. Субекти на застраховката са собствениците на автомобилите, на чието име се издава застрахователната полица. При застраховане на автомобилите в зависимост от степента на застрахователното покритие се разграничават „пълно автокаско“ и „частично автокаско“.

Застраховка „Гражданска отговорност при автомобила“ (Motor Liability Insurance) – тази застраховка е задължителна. При нея се възмездяват щетите или повредите, които са пряка последица от даденото явление – налице е вина, която има пряка причинна връзка с вреди на трето лице.

Презастраховането е вторична дейност спрямо застраховането. То се явява един от методите за разпределение на застрахователните рискове между 2 или повече лица. Предимствата и значението на презастраховането се проявяват в две направления:

  • Презастраховането е средство за облекчаване на финансовото положение на застрахователя;
  • Презастраховането има голямо значение и за застрахованите лица по първия, респ. първите застрахователни договори, тъй като те получават допълнителна застрахователна защита.

От юридическа гледна точка презастраховането е договор между двама застрахователи, по силата на който единият от тях, наречен презастрахован или цедент, отстъпва, прехвърля на другия, наречен презастраховател. Презастрахование прехвърля на презастрахователя всички или част от рисковете, които е поел въз основа на сключени от него застрахователни договори и плаща презастрахователни премии срещу задължението на презастрахователя да носи прехвърлените рискове и да плати цялата или част от дължимата застрахователна сума при тяхното реализиране. Общото между застрахователния и презастрахователния договор е техният двустранен, възмезден, алеаторен характер. И при двата договора едно лице се задължава да носи риска от възникване на бъдещо, несигурно събитие, както и да плати съответната парична сума при неговото реализиране. Различието обаче се състои в това, че презастрахователния договор е вторичен договор и предполага наличието на предхождащ го валиден застрахователен договор. Различни са и страните по договора. Презастрахователният договор винаги се сключва между двама застрахователи.

В американската теория са известни 2 основни категории презастраховане: assumption and indemnity reinsurance.

  • Assumption reinsurance представлява поемане на всички права и задължения, произтичащи от застрахователния договор.
  • Indemnity reinsurance (обезщетително презастраховане). При него презастрахователят поема част от риска, покрит от застрахователния договор на цедента. От своя страна indemnity reinsurance бива 3 вида в зависимост от използваната база:
    • Пропорционално презастраховане, когато презастрахователят поема определена част от риска и се задължава по негово реализиране да плати определен процент от уговорената застрахователна сума;
    • Непропорционално презастраховане, при което презастрахователят се задължава да плати обезщетение само когато са настъпили щети в размер, по-голям от покритата от застрахователя сума.
    • Комбинирано – съчетава и двете използвани бази, т.е. пропорционалната и непропорционалната.

Приходите се формират основно от застрахователните премии. Други форми на приходи са:

  • Приходи от застрахователни комисионни и такси;
  • Приходи от застраховане от минали години;
  • Приходи от регресии, т.е. за изплатени застрахователни обезщетения от застрахователя за сметка на други застрахователи;
  • Приходи от освободени технически резерви;
  • Приходи от пасивно презастраховане;
  • Приходи от активно презастраховане;
  • Приходи от продажба, от спомагателни, социално-битови и допълнителни дейности;
  • Финансови приходи, Приходи от възстановени загуби от обезценка, Приходи за бъдещи периоди и Извънредни приходи.

Финансовият резултат се формира като се съпоставят приходите и разходите от застрахователната дейност. Приходите под формата на застрахователни премии се отчитат на части и само до размера на носената отговорност от застрахователя и за периода, за който е платена вноската, респективно до който той носи отговорността. Преди да се определи крайния финансов резултат, се правят корекции с освободените и заделените резерви. Различават се три вида печалба: счетоводна (брутна), данъчна печалба (печалба за данъчни цели, облагаема, фискална) и балансова печалба (нетна, чиста). Загубата също бива: счетоводна, данъчна и балансова (нетна) загуба. Най-напред се определя счетоводната печалба. Тя е положителна разлика между приходите и разходите преди данъчно преобразуване. Ако разликата между приходите и разходите е отрицателна, тогава е налице загуба. Така получената счетоводната печалба/загуба се преобразува за целите на данъчното облагане. Преобразуването става съгласно действащото законодателство, като принципа е, че тя се увеличава с непризнатите разходи, и се намалява с данъчните преференции. След преобразуването на счетоводната печалба може да е налице резултат – както печалба, така и загуба. Когато резултата е печалба, тя подлежи на облагане с данък и затова тя се нарича още данъчна или фискална печалба. Балансовата (нетната) печалба, по принцип е разликата между счетоводната печалба и начислените данъци и други вноски, които се правят за сметка на печалбата. Нетната печалба намира отражение в отчета за приходите и разходите и в баланса на застрахователното дружество като финансов резултат за текущата година. Тя е в притежание на собствениците на застрахователното дружество и подлежи на разпределение от общото събрание на акционерите при  провеждането на годишното събрание и приемането на годишния финансов отчет. Балансовата печалба се разпределя в две основни  направления. Едното е свързано с осигуряване на общите интереси на дружеството – увеличаване на собствения капитал, създаване на общи и на други резерви по решение на общото събрание на акционерите. Второто е  за задоволяване на личните интереси  на собствениците на дружеството, основно чрез изплащане  на дивиденти. Частта от нетната печалба, която остава след нейното разпределение за горните цели, представлява неразпределена печалба. Тя се посочва в счетоводния баланс в самостоятелна статия. В практиката се прилага облагане и на застрахователните премии, обикновено на част от някои застраховки от общото застраховане. С него се цели да се акумулират повече средства в бюджета, особено при влошено финансово състояние на държавата, или при наличие на икономическа криза. Считаме, че застрахователната дейност по икономичиската си същност не се различава от другите видове финансова дейност, и на това основание този данък не трябва да съществува.

 

Социално и здравно осигуряване

Социалните разходи са 37% от всички разходи в държавния бюджет и около 15% от БВП. Обуславят ги редица демографски проблеми. България една от държавите с най-лошо съотношение на работещи/неработещи и работещи/пенсионери. Системата на социално осигуряване е подложена на много критики.

Социалното осигуряване е относително обособена система от фондове предназначени за подържане и възпроизводство на тази част от обществото, която по независещи от нея причини не е в състояние да си осигури доходи и условия за живот и възпроизводство. СО може да се определи като механизъм за акумулиране и разпределение на парични средства и средства в натура в полза на бенефициентите по повод на настъпване на покрити осигурителни рискове.

            Съществуват две основни системи на социално осигуряване – разходопокривна /солидарна/ и капиталопокривна. При разходопокривната се използва принципа на солидарността. Приходите от социалните осигуровки никога не са в състояние да покрият разходите. При капиталопокривната система, внасянето на осигуровки става на партиди. Каквото си внесеш, това ще получиш. През последните години, България се опитва да използва смесен модел. Нормите са регламентирани в кодекс за социално осигуряване приет през 1999г. Основнота цел, която се преследва е хармонизиране на нашето законодателство с това на страните на ЕС и да се подобри състоянието на пенсионерите.

Принципи на Социалното осигуряване:

  • задължителност – основава се на необходимостта от безусловно включване в осигурителната съвкупност на цялото население и за всички социални рискове, водещи до загуби на доход или бедност
  • доброволност – основава се на свободния избор на лицето. Формата на това е сключване на договор с осигурителя
  • солидарност – намира израз в това че участват всички с осигурителни вноски, а плащания получават само тези на които са се сбъднали осигурителните рискове
  • съразмерност – намира израз в пропорцията (съответствието) в която се плащат осигурителни вноски и получават парични суми от осигурителните фондове
  • комплексност – СО се прилага за всички осигурителни рискове и за всички възрастови групи едновременно

Субекти на СО – това са институциите, осигурителите и осигурените лица.

  • Институции – НОИ, НСЗ, НЗОК, КФН, Частните ПОД, ЗОД и ДОБПК;
  • Осигурители – тези които правят вноски:
  • работодатели (ЮЛ)
  • самоосигуряващи се (ФЛ)
  • трети лица в полза на осигурените лица;
  • Осигурени – това са бенефициентите на СО.

СО обхваща майчинството, временната и трайна нетрудоспособност, безработицата, здравното състояние, бедността и други рискове.

Осигурителен доход е базата върху която се изчислява и заплаща размерът на осигурителните вноски.

От 2002г в България завърши изграждането на 3-степенната пенсионно-осигурителна система. Те са следните:

  • Задължително пенсионно осигуряване(ЗПО)
  • Допълнително задължително осигуряване в пенсионни(ДЗПО) фондове управлявани от лицензирани пенсионно-осигурителни дружества
  • Допълнително доброволно пенсионно осигуряване(ДДПО)

 

Кодексът урежда задължителното осигуряване включващо обществено осигуряване при заболяванне, безработица, старост, смърт и т.н.

            Размерите на осигурителните фондове се определя за всеки от фондовете със закона за бюджет на държавно обществено осигуряван като този размер зависи от обхванатите рискове. Доходите, които се облагат са трудовите възнаграждения . Ежегодно с този закон се определят и няколко параметра:

  • минимален размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица е 420лв
  • максимален размер на осигурителния доход през каледнарната година е 2000лв

Осигурителни права на децата осигурени за всички социални рискове:

  • парични обезщетения при временна нетрудоспособност и трудострояване
  • поради карантина или под предписание на здравни органи
  • обезщетения за санаторно-курортно лечение
  • обезщетения за гледане на болен член на семейство
  • обезщетения за майчинство
  • при смърт или заболяване

 

            Парични помощи

  • при инвалидност
  • при общо заболяване когато няма основание за отпускане на пенсия
  • за помощно-технически средства
  • обезщетения за безработица
  • пенсии

 

Стълбове на пенсионното осигуряване:

  • Задължително държавно-обществено осигуряване – чрез него се придобива правото на получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Вноските, които се правят по тази линия отиват в НОИ. Обособяват се в 5 фонда – фонд пенсии, фонд пенсии несвързани с трудова дейност, фонд трудова злополука и професионално болест, фонд общо заболяване и майчинство и фонд безработица.
  • Отчисленията във фонд безработица са 1%
  • Трудова злополука и професионална болест – 0,4%
  • Фонд общо заболяване и мачинство – 3.5%

Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст придобива всяко лице навършило 63 години за мъже и 60 години за жени. Сборът от продължителността на осигурителния стаж и възраст трябва да е за мъжете 100, а при жените 94. Размерът на пенсията по същество зависи от базата на която се е осигурявало съответното лице и от годините на трудовия стаж. Максимален размер на пенсията е 700лв. Наследствената пенсия се изплаща при починал родител на децата до 18години или ако са учащи до 26.

  • Вторият стълб е допълнително-задължително пенсионно осигуряване. Принципи:
  • задължителност на участниците
  • лицензионен режим
  • два вида фондове – професионални и универсални, и двата с юридическа самостоятелност
  • осъществява се посредством капиталопокривния принцип и вноските са диференцирани

То е изградено и функционира на капиталов принцип, за разлика от ДОО, което функционира на разходопокривен принцип. На всяко лице (осигурен) се открива индивидуална партида (сметка), по която се натрупват превежданите в негова полза вноски и доходите от тяхното инвестиране и от която се извършват плащания към осигурения и към ПОД по повод на неговата издръжка.

В професионален пенсионен фонд задължително се осигуряват работещите в първа и втора категория на труд. Вноските в тези фондове са изцяло за сметка на работодателя. Осигуряването в професионалните пенсионни фондове дава право на срочна професионална пенсия за ранно  пенсиониране и тази пенсия се изплаща до получаване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Универсалните пенсионни фондове са задължителни за родените след 31.12.1959. Вноските за сметка на работодателя и на осигуреното лице и осигуряването в универсален пенсионен фонд дава право на получаване на допълнителна пожизнена пенсия за старост, независимо от пенсията за осигурителен стаж и възраст. Всяко едно осигурено лице може да има само една индивидуална партида в универсален или професионален пенсионен фонд. В тази партида на съответния фонд се записват направените вноски и прекроените суми от други фондове. Тя се води в левове и дялове, като всеки един дял представлява пропорционална част от нетните активи на фонда. Всички дялове са равни помежду си. Доход от инвестиране на средствата на фонда се включва при определяне на стойността на един дял.

            По желание на осигурения, фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване може да изплаща допълнителна пожизнена пенсия по старост, 5 години преди навършване правото на пенсия при условия, че натрупаните средства не са по-малко от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на предварително изплащане в професионалните пенсионни фондове се получава при две условия – 10години работен стаж и 8 години преди навършване на възраст за придобиване /1 категория/ и 15 години труд и 3 години до навършване на пенсионна вързраст /2 категория/. Размерът на доппълнителната пенсия за старост се определя на база на три показателя – натрупани средства по индивидуалните партиди, биометрични таблици, които се удобряват от комисиите за финансов надзор и технически лихвени проценти, удобрени от комисиите за финансов надзор.

  • Близко до него е и допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Осъществява се на капиталопокривния принцип и се водят индивидуални партиди със съответни дяловее. Принципи:
  • доброволност на участие
  • юридическа самостоятелност на дружеството
  • режим на разрешителност (лицензионност)
  • фонд за ДДПО
  • прозрачност и периодично разкриване на информация
  • недопускане на друг вид дейност, освен тази за която единствено е създадено осигурителното дружество

            Право на ДДПО има всяко едно лице навършило 16 години. Освен самоосигуряване, може да се извършва и осигуряване от 3-ти лица без елемент на задължителност. Доброволното пенсионно осигуряване дава право на лична пенсия, на наследствена пенсия и т.н. Възможно е еднократно и разсрочено плащане на партидите. Средствата не подлежат на принудително изпълнение. Отношенията между дружествата и лицата се уреждат с договор. Право на лична пенсия за старост възниква след придобиване на правото на пенсия по линията на задължителното пенсионно осигуряване. По желание на осигуреното лице, лична пенсия за старост от ДПО може да се изплаща при навършване на възрастта или до 5 години преди това. Личната пенсия може да бъде пожизнена или разсрочена по желание.

            Осигурителните вноски се включват в разходите на фирмата и намаляват облагаемата печалба.

 

            Здравно осигуряване

Източниците на финансиране на системата могат да бъдат от публични и частни средства. Това са данъци, средства от системата за социално здравно осигуряване, средства от частни здравноосигурителни фондове, лични средства на гражданите. Най-често в системите на финансиране се наблюдават комбинации между отделните източници в различни съотношения. Причината е, че държавата задължително запазва ролята си във финансирането на здравеопазването, дори и в ограничени размери при някои системи. Делът на всеки източник на финансиране дава представа за конкурентната структура на системата и дефинира основните видове модели на здравеопазване, които се прилагат в света.  

Разходите за здравеопазване оказват влияние върху конкурентоспособността и потенциала за развитие на нацията. Затова икономически развитите страни в света поставят приоритет върху финансирането на сектора.  Здравеопазването има един от най-високите дялове както в размера на публичните разходи, така и като част от БВП за страните от ЕС. От общите разходи за здравеопазване средно около 75-76 % се финансират от публични източници, което е в резултат от функциониращите в тези страни системи за социално здравно осигуряване.

Управлението на търсенето и предлагането на пазара на здравни услуги на регионално ниво, с цел намаляване на разходите за здравеопазване, се различава от това в останалите сектори. Причината за това е факта, че здравният пазар е естествен монопол и ценовите механизми, характерни за останалите стокови пазари, имат ограничено приложение. Често срещан проблем е свръхтърсене на здравни услуги, което в много случаи е индуцирано от страна на доставчиците. Регулирането на търсенето и предлагането на здравни продукти на регионално ниво е свързано с решаване на възникналите проблеми чрез разнообразни мерки от законодателно, организационно и финансово естество.

Задължително здравно осигуряване

  • здравните осигурителни вноски 8% /60-40/
  • базата за осигуряване е брутната работна заплата
  • заплаща се от работодателя и осигурения, но работодателят трябва да внесе и двете вноски
  • не подлежат на данъчно облагане
  • ако едно лице не е здравно осигурено, то трябва да заплаща получената медицинска помощ

 

            Доброволно здравно осигуряване – осъществява се от дружества регистрирани по закона за здравно осигуряване, предмет на дейност доброволно здравно осигуряване, минимален капитал 2млн лева, поименни акции. Видовете здравни осигуровки се обособяват в отделни пакети от дейности като за всеки един пакет се издава самостоятелна лицензия. Законово регламентирани са следните пакети:

  • подобряване на здравето и предпазване от заболяване
  • извънболнична медицинска помощ
  • болнична медицинска помощ
  • услуги свързани с битови и други допълнителни условия при предоставяне на помощ
  • възстановяване на разходи

Доброволните вноски се признават само в определени размери за разход.

Здравното осигуряване съдържа в себе си 3 модела, които имат както сходни черти, така и различия помежду си. Сходни черти са участието е доброволно или задължително, свързани са с частна или обществена организация. Съществуват различия в заплащането, т.е дали да бъдат заплатени на болниците или на лекарите за вид услуга.

  • Моделът на рамбурсиране е вариант на здравно осигуряване, в който осигурителната организация възстановява разходите на пациентите, направени при ползване на осигурителните им права без договаряне на цените с независими изпълнители на здравни услуги.
  • Моделът на договаряне е вариант на здравноосигурителна система, характерен с договорните отношения между осигурителната ораганизация, която действа като купувач от името на осигурените лица и изпълнителите на здравни услуги, които представят страната на предлагането на здравна помощ
  • Интегрираният модел се характеризира главно с това, че финансирането и производството на здравни услуги се провеждат от една и съща организация, която може да бъде частна или обществена.

Модел на рамбурсиране се отличава с:

  • независимост на финансирането от производството на здравни услуги;
  • доброволно или задължително участие;
  • цялостно или частично възстановяване на разходите на пациентите или на различните независими изпълнители на здравни услуги;
  • частна или обществена организация;
  • заплащане на лекарите за вид услуга;
  • висока свобода на избор от потребителя – осигурено лице.

В модела доминира финансовата схема на рамбурсиране на пациентите без директни отношения с изпълнителите на здравни услуги. Това, макар и със знанието за последващо възстановяване на разходите, действа като известен ограничител за ненужните обръщания към здравни услуги.

 Той се прилага в два варианта – доброволен (частен) и задължителен (обществен или социален). Като цяло това е най-либералният модел, който стои по-близо до неокласическите концепции за пазара.

Проблемите на модела на рамбурсиране са свързани  с величината на финансовия риск, който зависи не само от степента на използване на осигурителните права, но и от цените на независимите изпълнители на здравни услуги. Съгласно осигурителния договор и предвидената схема, осигурителната организация възстановява изцяло или частично фактическите разходи на пациентите по фактурна стойност. Останалата (непокритата) част се заплаща от пациентите.

 

Моделът на договаряне се отличава с:

  • независимост на финансирането от производството на здравни услуги;
  • доброволно или задължително участие;
  • цялостно или частично възстановяване на разходите на различните независими изпълнители на здравни услуги при договорни отношения;
  • частна или обществена организация;
  • заплащане на лекарите за вид услуга, капитация или смесен вариант;
  • заплащане на болниците на база общ бюджет, леглоден, диагноза или смесени системи;
  • ограничена свобода на избор от потребителя – осигурено лице.

Той се въвежда през XX век – времето на демократични процеси на управление на здравеопазването в развитите европейски страни и като специфично средство на регулиране и уравновесяване на пазарните икономически сили в една по-либерална система на  здравна помощ. В съвременните варианти представлява реализация на идеята за обществен договор в областта на здравната помощ

Съществуват много общи черти с модела на рамбурсиране. Например и тук се срещат варианти с частна и обществена организация.

Разликите с модела на рамбурсиране се свеждат до:

Осигурителните организации финансират директно здравните структури, а не пациентите.

Финансовите отношения се регулират от рамкови договори и от индивидуални договори с изпълнители на здравна помощ.

Прилагат се повече комбинации от системи на заплащане на изпълнителите на здравни услуги, сред които доминират по-затворените системи.

Осигурените лица имат право да посещават само тези практики и здравни заведения, сключили договори с тяхната осигурителна организация.

Предимствата на обществения вариант на договорния модел на осигуряване пред частния се свеждат до осигуряването на по-добър контрол над качеството на здравната помощ и здравните разходи чрез силата на обществения договор. По-голяма икономичност (по-ниски административни разходи) от частния модел. Предоставя по-универсално покритие на здравните разходи и прилага по-ниски и незатормозяващи пациентите потребителски такси в момента на консумацията.

Могат да се посочат и общи предимства на модела на договаряне в съпоставка с модела на рамбурсиране. Те се свеждат до по-добро регулиране на осигурителните процеси и отношения от обществото и държавата, както и до по-висока микро и макроикономическа ефективност. Моделът на договаряне предоставя и по-добри условия за достъп и справедливост при ползване на здравни услуги .

 

Интегрираният модел се отличава със:

  • обединяване на осигуряването с производството на здравни услуги;
  • доброволно или задължително участие;
  • директен метод на финансиране на собствени здравни структури и покупка на външни здравни услуги;
  • частна или обществена организация;
  • заплащане на наетите лекари под формата на заплата, капитация или смесен вариант;
  • заплащане на собствените болници на база общ бюджет, диагноза или смесени системи;
  • заплащане на външни здравни услуги по цена за всеки вид или по договор;
  • ограничена свобода на избор от потребителя – осигурено лице.

При най-ранните форми на осигуряване се е използвал директния метод – т.е. осигурените лица имат достъп само до здравни структури, собственост на осигурителната организация, и до медицински специалисти, работещи по трудов договор с осигурителите. Самият факт, че този вариант е бил предпочитан в по-бедните страни, показва, че той е по-икономичен от модела на рамбурсиране, който тогава е прилаган по-широко в развитите страни. За разлика от частния вариант тук осигуровката е задължителна. Според някои автори този модел се слива с модела на националната здравна служба, който също се разглежда като вариант на интеграция между финансиране и производство на здравни услуги.

 

Напиши коментар