Лекции УНСС Блогът на Петко Иванов

Лекции по Политология при проф. Мария Чавдарова – УНСС

Университет: УНСС

Предмет: Политология

Преподавател: проф. Мария Чавдарова

Коментар: Лекциите са доста подробни и са напълно достатъчни за подготовка

Подкрепи блогът: Тъй като поддръжката на сайта и оформяннето на подобни материали изискват доста време и ресурси ще съм благодарен ако разгледаш някои проморциолни продукти, със специално намаление за читателите.

Политологията като академична дисциплина. Предмет и понятия. Основни раздели

 Етимологията на понятието политология, означава наука за управление на държавата и обществото. Съдържа 2 думи – логос и политика – политея – полис(измислена от Аристотоел през 4в п.н.е в неговата книга Политея и означава държава, но това не е просто държава, а най-добрата форма на държавата). Цицерон – 1в п.н.е. измисля думата res(дело) publicо(народно). Николо Макиоавели – измисля трета дума за държава – 15век – stato.

Аристотел разглежда 2 форми на държава – правилна и неправилна.  Двата критерия за разделение на държавата на правилна и неправилна са:

  • Броят на управляващите(1 управлява държавата, няколко управляват държавата(малцинство), мнозинството управлява)
  • В чии интерес е управлението на държавата
Неправилни Правилни
Тирания – 1 човек управляваш за собствена благо Монархия – 1човек управляваш заблагото на обществото
Олигархия – малцинство, което управлява в собствен интерес Аристокрация – властва нравствеността(aristindi)
Демокрация – власт на бедното мнозинство Политея – смес от 2 неправилни форми на държава(Олигархия и Демокрация )

 

Политика – има 2 форми:

  • Политика в рамките на държавата(politics) – Косвено разпределение на социални блага, което се извършва главно чрез законодателната власт
  • Политика в рамките на отделна обществена сфера(policy) – конкретно разпределение на социалните ресурси чрез система от решения

Има 3 основни раздела на политологията:

  • История на политиката – представа политическите събития и идеи в хронологичен ред
  • Теория на политиката – открива трайни връзки между политическите събития и идеи.
  • Сравнителна политология – анализира политическите системи и режими на държавите и ги сравнява

 

Власт видове власт(сила, принуда, влияние, манипулация, власт)

Субекта А и Субекта Б – определението на силата предполага А да превърне Б в обект, това означава че Б няма право да прави избор.

Сила – субектно отношение при което субекта А елиминира, премахва всички възможности на субекта Б и го превръща в обект. Силата има три отрицателни характерни черти:

  • Има висока цена
  • Не решава, а задълбочава проблема
  • Не стимулира творческия потенциал на човека

Принуда – субектно отношение при което субекта А ограничава  възможностите на субекта Б за избор на действие до максимум 2 възможности

Влияние – субект на отношение при което субекта А променя възгледите на субекта Б без насилие и принуда

Манипулация – прикрита комуникация при която субекта А крие действителното си намерения спрямо субекта Б, като ограничава достъпа му до определена информация.

Власт – асиметрична зависимост между А и Б опосредствена от ценност С наречена властен ресурс. Отношенията са асиметрични, защото субекта А печели от тях повече отколкото субекта Б, защото упражнява контрол върху С ценено и от субекта Б. Ако С е икономическа категория(пари, земя, предприятие и т.н.) властта е икономическа, ако всеки е медия властта е медийна. Ако С е политиката разбирана като разпределение на социални ресурси регламентирано от висшата власт, тогава властта е политическа.

Определение за държавата по Социология на господството „Вебер“

Организация, която реализира контрола за легитимна употреба на сила върху определена територия.

Разлика между легална и легитимна

Легална е тази, която е регламентирана със закон.

Легитимно – употребата на сила да е одобрявана от 50% + 1 от хората с право на глас в държавата.

Определение на Томас Хобс за държавата – държавата е доброволен договор между хора с естествени права и свободи, които делигират част от тях на изкуствения човек левиатан. Хобс счита за най-добра форма на държава въпреки, че допуска общата воля да бъде изразявана и от народно събрание. Едноличната власт е неделима и в този смисъл по-стабилна отколкото народното събрание.

Обществото преди държавата Доброволен договор Обществото след възникване на държавата
+++++++++++++++++ Отказ за часто от естествените права и свободи Държавата при Левиатан избягва, социалните конфликти и войните чрез подчинение на общ закон и воля.
Обществото преди държавата е механичен сбор от хора с частни интереси и естествени права и свободи    
Резултат от този механичен сбор – социални конфликти хаус и войни    

 

Жан жак Русо – В „Обществения договор“ – дава следното определение за държава – доброволен договор между граждани с осъзнати права и свободи, които съставляват Колективното тяло(парламент) защитаващо пряко политическите права и свободи. Висшата власт на държавата е в суверена, представляват от колективното тяло.

Обществото преди държавата Доброволен договор Обществото след възникване на държвата
+++++++++++++++++++++ Да създадат колективното тяло, което е цяло ++++

++++

++++

Георг Фридрих Хегел – идеите за държавата Хегел развива в книгата си „Философия на правото“. Материалния свят възниква в резултат от развитието на идеята(чистата логика), която е извън човешкото съзнание.  Развитието на идеята преминава през 3 основни етапа:

  • Субективен дух
  • Обективен дух
  • Абсолютен дух

Държавата възниква през третия стадии на обективния дух след възникване на идеята за семейството и гражданското обещство. Държавата е действителността на нравствената идея, не е възможно държавата да възникне ако човекът не е достигнал висока степен на своята нравственост.

Конституционната монархия е най-добрата форма на държавно управление според Хегел, която преодолява противоречието между демократичност и професионалност на държавното управление. Счита че революцията е недопустимо средство за обществена промяна, отхвърля републиката като форма на държавно управление,  защото народът е невежа тълпа без професионално познание за управление на държавата каквото има конституционният монарх.

Карл Маркс – изразява своята идея за държавата в книгата „гражданската война във Франция“ – неговото мнение за държава отразява политическата практика на Парижката комуна(1871г.) когато след загубава от Прусия френските работници, завладяват политическата власт в продължение на 3 месеца. Държавата е машина за подтискане на една класа от друга. Пролетарятът наследява буржоазната машина разбива я и създава своя пролетарска машина за подтискане на една класа от друга. Маркс има предвид държавата при класовото обещство. Тя изчезва според него при безкласовото общество, което се появява през по-висшият етап на социализма наречен комунизъм. Има 2 характерни черти на пролетарската държава:

  • Длъжностните лица(президенти, министри, депутати) да бъдат избирани въз основа на общото избирателно право и избирателите да имат право да отзовават тези длъжностни лица.
  • Заплатите на тези длъжностни лица да са в съотношение едно към едно към заплатите на работниците

Карл Попър – „Отворенето общество и неговите врагове“ –  затвореното общество в тоталитарната държава в източна Европа. Счита че в света няма идеална държава, а най-добрата форма на държавно управление се постига чрез метода са пробата и грешката, защото натрупаното човешко познание е безсилно априори да подскаже държавното управление при конкретни исторически условия на държавата. Най-малко тази способност имат управляващите, защото те са най-често на средното или под средното интелектуално равнище. Държавата е система от принципи правила и норми чрез, която управляваните упражняват публичен контрол върху управляващите и при необходимост могат да ги сменят.

 

Преход от авторитарно към конституционно демократично управление(на Англия)

  • 8-13век(Абсолютна монархия)Пожелание Монарха се консултира с представители на съсловия с цел професионално управление на държавата.
  • 13-16век(Кралски преротатив) – 1265г. се появява първия препарламент на Англия, който включва представителите на съсловията конституират висша законодателна власт с 2 камари. Камара на лордовете – съсловията на аристокрацията. Камара на представителите – духовенство, рицарство и богати граждани. Появяват се писани закони, които не са задължителни за краля.
  • 17-18век(законов преротатив) – парламента гласува – Закон за правата(Bill of rights – 1684г.), която има роля на първата конституция на Англия. Тя регламентира правата на краля, парламента и . През този етап абсолютната моранрхия преминава в конституционна монархия, което означава че краля действа задължително, законите трябва да се спазват и от монарха. Министър председателя се избира по предложение на моранха и след одобрение на парламента.
  • 1782 – парламента проваля кандидатурата на монарха за премиер(Лорд Норд) и избира своя собствена кандидатура. От този момент на татък парламентът избира и контролира правителството. Краля има само представителни функции, а правителството управлява.

Парламентарни монархии – Великобритания, Испания, Дания, Белгия, Швеция, Холандия, Лихтенщайн, Норвегия, Люксенбург, Монако

Парламентарни републики – Франция, Италия, Португалия, Германия, Австрия

Конституционно демократично управление – характерни черти:

  • Върховенство на конституцията
  • Легално и легитимно правителство
  • Принципа за разделение на властите – системно проучен от Монтескьо средата на 19 век в неговото произведение „За духа на законите“ – за 3 независими балансирани и взаимно възпиращи се власти.

 

Разделение на властите в България според конституцията от 1991г.

След освобождението на България от Османска власт до днес 2012г. в България се приемат 4 конституции – Търновска конституция, Димитровската конституция(1947г.), Живкова конституция(1972г.), Констиитуцията от 1991г.

Според член 1 от конституцията, България е република с парламентарно управление, което означава, чи висшата власт принадлежи на суверена(народа) и политическите партии нямат право да я присвояват. Това означава че когато спечелят парламентарните избори те реализират не партийния си интерес, а национално държавния си интерес.

По държавно устройство България е унитарна република, което означава че нито една териториална част няма политическа автономия, а има административна автономия

  • Парламент – правомощието, което определя парламентарния режим е че избира и контролира правителството(240 депутата)
    • Право да стане депутат има всеки български гражданин, но да няма друго гражданство, навършил 21 години и да не изтърпява наказание лишаване от свобода. Българските депутати имат свободен мандат, което означава че гласоподавателите не могат да ги отзовават по презумпция, че са представители не само на тези, които са ги избрали, а и на целия народ.
    • Заседание се провежда при просто мнозинство
    • Приема решение за национален референдум
    • Може да въведе военно положение или друго извънредно положение. По предложение на президента или министерския съвет.
    • Разрешава преминаването и пребиваването на чужди войски през територията на страната и изпращането на български войски в чужбина.
    • Ратифицира или денонсира международни договори
    • Депутатите имат право да предлагат проекти на закони
    • Има право да гласува вот на недоверие към правителството. С различно мнозинство се приема вот на доверие и вот на недоверие. Вот на недоверие се приема с просто мнозинство, а вот на доверие с 50% + 1 на присъстващите.
    • Обикновеното народно събрание може да промени конституцията с изключение на следните въпроси(за промяна на територията на държавата, формата на държавно управление и приемане на нова конституция). При приемане на Закон за промяна на конституцията, който трябва да бъде приет от 75%.
  • Президент
    • Представлява държавата в международните отношения и е главнокомандващ на въоражените сили.
    • Президент може да стане всеки български гражданин навършил 40 години. С право на 2 мандата по 5 години, избира се пряко от народа. Трябва да изпълнява и условията за избор на народен представител.
    • Заедно с президента се избира вицепрезидента
    • Правомощията на президента се прекратяват при
      • Държавна измяна
      • При импийчмън – процедура за принудително подаване на оставка на президента, която започва в парламента, решението се приема с квалифицирано мнозинство и завършва пред конституционният съд.
      • Смърт
      • При трайна невъзможност за изпълняване на задълженията си.
    • След парламентарните избори президентът връчва мандат за съставяне на правителството на кандидат излъген от най-голямата парламентарна група. Ако той не успее да състави правителство се дава на втората по-големина. След това той решава коя да е третата парламентарна група.
    • При 3 неуспешни опита за съставяне на правителство президента има право:
      • Да разпусне парламента
      • Да насрочи нови парламентарни избори
      • Да назначи служебно правителство
    • Назначава и освобождава българските дипломати в чужбина по предложение на министерския съвет(МВнР)
    • Назначава и освобождава висшия команден състав на военните сили по предложение на министерски съвет
    • Ръководи съвета за национална сигурност чието решения не са задължителни и в него участват – министър председателя и лидерите на парламентарните групи.
    • Има право на вето върху приеманите от парламента закони, което може да бъде отхвърлено при повторно гласуване в парламента с просто мнозинство.
  • Правителство (Министерски съвет) – реализира вътрешната и външна политика на държавата, има право на законодателна сила.
    • Министър може да бъде всеки, който изпълнява условията за депутат
    • Правителството губи права
      • При одобрен вот на недоверие и отхвърлен вот на доверие. Втория се изисква да бъде предложен от правителството пред парламента по цялостна политика или по част от нея. Решението за вот на доверие се приема от депутатите с просто мнозинство от броя на присъстващите депутати
      • При смърт на министър председателя
      • При оставка на премиера или министерския съвет

Въпроси за лична позиция

  • Броят на депутатите да е 100
  • Мажоритарен избор на 50% от тях
  • Възможност за отзоваване на депутати от избирателите
  • Премахване на депутатски имунитет
  • Право на законодателна инициатива
  • Самостоятелно насрочване на референдуми
  • Назначава и освобождава главния прокурор и председателя на върховните съдилища
  • Министерски съвет, да се назначава от президента и да се отвърждава от парламента
  • Структурата на министерски съвет да е конституционно закрепена
  • Програмата на правителството да се отвърждава от парламента със закон
  • Да има вот на недоверие за отделен министър

 

Типология  на конституционно демократичен режим

Режим – начин на взаимодействие между държавните институции. Съществуват 3 типа режими с основен критерии – отговора на въпроса „Кой избира и контролира правителството?“

  • Парламентарен режим – парламента избира и контролира правителството. Този режим е с 3 основни характерни черти
    • Силна взаимозависимост между изпълнителна и законодателна власт
    • Стабилно парламентарно мнозинство избира трайно правителство
    • В случай че министър председателят е лидер на най-голямата политическа сила, която държи парламентарното мнозинство той има правомощия по силни от тези на американския президент.

Парламентарния режим се появява в 2 форми

  • Парламентарна република – има специфична форма наречена република с правителствено управление(канслерска република) – министър председателят може да предложи на президента да разпусне парламента и той го прави дори да не желаие. Структура на Немския парламент – двукамеран парламент – горната камара(федерален съвет) – горната камара не подлежи на разпускане от президента. От всяка провинция(16 на брой) се избират по 3ма, които защитават местните интереси. Долната камера(федерално събрание) – 620 души. То се избира върху територията на цялата държава по смесена избирателна система. Половината от мандатите се избират по мажоритарната система, а другата половина по пропорционалната, което означава избор с партийни листи и парламентарен праг в Германия 5%. Министър председателят се избира от долната камара без последващ избор на екипа му.
  • Парламентарна монархия
  • Президентска – цялата изпълнителна власт е в ръцете на президента. Има 2 характерни черти
    • Законодателната и изпълнителната власт се избират на различни избори и по различен начин
    • Представителите на едната власт не могат да участват в другата

Структура в САЩ – има 2 камари:

Горна – сенат(50х2)

Долна – камара на представителите(453 души)

Президента възпира законодателната власт чрез право на отлагателно вето върху законите приемани в конгреса. Мотивите на президента могат да бъдат отхвърлени от конгреса с квалифицирано мнозинство(2/3)

Конгресът гласува бюджета на президентската администрация и би могъл да бъде ограничен в определени публични сфери. Процедурата импийчмънт – процедура за принудителна оставка на субект заемащ висша държавна длъжноств това число президент. Тази процедура при президента започва в долната камара където решението се взима с просто мнозинство. След това решението се предава в сената и там се гласува отново обаче с квалифицирано мнозинство. Заседанията на сената се водят от вицепрезидента с изключение на заседанието по импийчмънт, което се води от председателя на върховния съд. Президента на САЩ се избира в една листа с вицепрезидента за 2 мандата по 4 години.

  • Полупрезидентски режим – Франция – президента се избира за 1 мандат за 7 години. Съвместна дейност между пряко избран от народа президент и правителство от парламентарен тип. След парламентарни избори президента предлага своя кандидатура за министър председател и министри на парламента след консултации с парламентарните групи. Според член 16 в случай на заплаха за националната сигурност президента след консултация с представители на трите власти и обръщение към народа може да замени(субституира) и трите власти като долната камара на парламента излиза в извънредна сесия с една основна задача – да започне село срещу президента в случай че той злоупотреби с правомощията си по този член.

 

Демокрация. Определение. Значение на понятието според Джовани Сорори(Теория на демокрацията) и Робърт Дал(Демокрацията и нейните критици). Модерна политическа демокрация(МПД) – принципен минимум. Обраяна стра на демокрацията. Българският случай.

Етимологията на думата демокразия озсначава народовластие, което реално не съществува от древността до наши дни в нито една държава.

Като идеал – идея за справедливо общество при ненакарнено човешко достойнство. Като политическа демокрация – форма на държавно управление, при която политическите решения в държавата се взимат от мнозинството с право на глас. Според Джовани Сартори демокрацията има 2 значения:

  • Презкриптивно(предписателно) – Сартори представя декомкрацията такава каквато тя според него трябва да бъде.
  • Дескриптивно(описателно) – характеризира я такава каквато тя е.

Роберт Дал въвежда ново понятие за второто значение на демокрацията(описателното). Полиархия – множественост на контролиращата власт на управляваните върху управляващите т.е. по обратната връзка на взаимоотношения държавна политическа власт – граждани. В своята книга „съвременен политически анализ“ Дал анализира модерната политическа демокрация в западна Европа и Северна Америка през последните 2 века. МПД – тип държавно управление, при което конституцията регламенира  мирна конкуренция между индивиди и групи за упражняване на държавната политическа власт при следния процедурен минимум – при следните минимум предпоставки:

  • Правителство контролирано от законно избран орган (най-често парламент )Обратна страна на предпоставката – парламентът е по скоро фасада, реално контролиращия орган на правителството е икономическата власт и медиите).
  • Длъжностните лица се избират на свободни и честни избори. Криза на политическото представителство – все по-малко хора с право на гласт участват в тази избори което означава че техните потребности и интереси са все по-малко представлявани от длъжностните лица.
  • Пълнолетните имат право да избират и да бъдат избирани. Всеобщото избирателно право има кратка история – мъжете без имуществен ценз имат право да избират от края на 19 век, а жените от средата на 20 век.
  • Народът има право да изрази мнение по критичен политически проблем без опасност от санкции. Колкото по-бедна е една държава опасността от санкции е по-висока.
  • Народът има право да създава неправителствени граждански организации, които да упражняват контрол върху управляващите и при необходимост да ги сменят. Светът е далече от гражданското общество, в което неправителствени организации да имат потензиала да сменят правителствена власт

Две обратни страни на демокрацията според Токвил:

  • Свръх индивидуализъм на Американските граждани, които живеят по принципа Make money, при който парите са израз на човешко достойнство
  • Деспотизъм на общественото мнение означава – големите медии в САЩ формират обществено мнение в съответствие с интереса на управляващите, което оказва натиск върху личната позиция на гражданите, която те не могат да изразят и защитят в случаите когато се разминава с налаганото на общественото мнение.

Според конституцията 1991г. българските граждани имат права и свободи, които не са гарантирани в реалната обществено политическа практика. Чл. 14, Чл. 18, Чл. 23, Чл. 48, Чл. 52

Политически партии(Делова функция. Критерии за квалификация)

Партологията е основен дял в политологията възникнал след втората световна война въз основа на 2 системни изследвания:

  • Морис Дьоворже – „Политически партии 1951г.“
  • Джовани Сартори – „Партии и партийни системи 1976г.“

Политическа партия – Доброволна общност от хора с еднакви интереси и цели, които се борят за завладяване и запазване на политическата власт. В основата на политическата власт не е гражданската власт като механичен сбор от индивидуални, корпоративни власти, а социалната власт, разбирана като асиметрична взаимозависимост между социални слоеве опосредствена от властен ресурс(политиката разбирана като разпределение на социални ресурси в държавата).

Има 2 предпоставки за възникване на политическите партии:

  • Преходът от феодализъм към капитализъм и свързаната с него социална диференциация
  • Всеки социален слой се стреми да защити своите потребности и интереси при взаимодействие с управляващите

Основна функция – главно опосредстващо звено между управлявани и управляващи. Политическите партии абсорбират социалното недоволство формулират интересите и целите на съответния слой и се стремят да ги реализират завладявайки държавната политическа власт.

Има 2 основни взаимно свързани критерия за класификация на политиеските партии:

  • Според мястото в политическото пространство – политическите партии биват:
    • Леви
    • Десни
    • Центристки – защитават социалния слой на средната класа и проповядват защита на съчетанието между индивидуалната инициатива и народовластието
    • Дясноцентриски – защитават заможния социален слой но имат широка социална програма
    • Лявоцентриски – защитават пазарните механизми в икономиката по-ниска степен на държавна намеса в икономиката и социалната сфера, но в същото време има добре разработена социално програма, която защитава обществен интерес.

Социалната връзка е връзка на неравенство в зависимост от характера на труда(разделение на труда) и отношенията на собственост(собственост на активите за БВП и наемен работник или стопанин)

Разделението на труда се осъществява в процеса на историческото развитие при който всяка човешка дейност се превръща в самостоятелен стопански отрасъл. Има 3 основни сектора на разделението на труда: добивен, преработваш, услуги.

  • Според идеологическата ориентация – Идеология – система от идеи и ценности за фундаментална промяна на обществените отношения. Имаш 2 показателя за препознаване на идеологическата ориентация:
    • Отношение индивид-общество
    • Степен на държавна намеса в отделните обществени сфери

В зависимост от тези 2 показателя политическите партии биват:

  • Либерални
  • Консервативни
  • Социалистически
  • Социалдемократически
  • Комунистически
  • Зелени
  • Неофашистки

 

Политическите партии според идеологическата ориентация

  • Определение на идеология
  • Показатели
    • Индивид – общество
    • Степен на държвна намеса в икономиката и социалната сфера

Либерали – възникват при прехода от монархичен абсолютизъм към конституционно демократично управление. Първото либерално движение възниква в Испания след нейното завладяване от наполеон, който премахва инквизицията и въвежда свойти либерални кодекси, които са в основата на първите демократични конституции на страната защитаващи индивидуалните права и свободи. Когато дойдат на власт ограничват броя на държавната администрация, защото считат че тя подтиска свободната инициатива на индивида. Либералите са против държавната намеса в икономиката обаче я допускат в минимален размер в социалната сфера с цел да облекчат социалния статус на първия социален слой. Либералните партии са обединени в либералния интернационал и са отделна парламентарна група в европейския парламент, която се казва Алианс на либералните демократични партии(АЛДЕ)

Консервативни – първата консервативна партия възниква в английския парламент като реакция на Френската революция. Те са против революционните форми на промяна на обществените отношения. Основния фактор в политиката на всяка държава е човешката природа, която е непроменлива както не се променя социалната структура на обществото. Защитават индивидуалните права и свободи на заможния слой и капитала и като дойдат на власт намаляват данъците и таксите върху него. Увеличават държавния апарат и бюджета на институцията на държавния глава. Против държавната намеса в икономиката, а грижата за първия социален слой предоставят на църковното милосърдие, затова се наричат патерналистични партии. Консерваторите са в Единна народна партия(ЕНП)

Социалистически партии – социалистическите и социалдемократически партии през 19 и 20 век са класови партии, което означава че защитават интереса на наемните работници срещу боржуазията. Докато социалистическите допускат революционни форми на промяна, социалдемократическите допускат само мирни парламентарни средства на промяна. Социалистическите и социалдемократическите партии в Европа не са класови, което означава че обществените отношения могат да бъдат осъвършенствани и в рамките на капитализма без той да бъде преодоляван в името на нов обществен строй. Социалистическите и социалдемократически партии в Европа, днес са обединени в социалистическия интернационал, създаден във Франкфурт през 1951г. Те споделят идеите на либералната демокрация и социалното пазарно стопанство. Защитават широк обществен интерес и са за държавна намеса в следните обществени сфери образование, здравеопазване, икономика и социална сфера.

Комунистически партии – те са легални, легитимни, които действат. Не се отказват от Марксовия постолат за безкласово общество, но не считат този въпрос за въпрос на днешния ден. Когато са на власт най-често в коалиция най-често с социалистически или социалдемократически, те преразпределят материалните блага в полза на широк обществен интерес.

Зелени партии – възникват през 70те и 80те години на 20век като реакция против материалното свръхпотребление, което нарушава баланса между човека и природата. Свръхексплоатация на суровинни и енергийни ресурси без грижа за околната среда и са против производството на ядрена енергия независимо дали е за мирни или военни цели. Баланса между природата и човека може да бъде постигнат чрез духовно усъвършенстване на индивида. Когато са на власт най-често в коалиция със социалистически и социалдемократически партии те имат противоречеви идеи и парктики.

Неофашистките партии – те са наследници на фашистките партии в Италия през 20те  години на 20век и 30те години в Германия. При Мусолини има единство с цел просперитет на нацията. При Хитлер – „Германският райх трябва да обхваща всички германци със задачата не само да събере и запази най-ценните черти от расовите първо елемнти на този народ, но и бавно и сигурно да го издига до властващо положение. Всяка кръстоска на расите води рано или късно до опадък на продукта. Има само едно свято човешко право и това право е същевременно най-святото задължение  – грижата да се запази чиста кръвта за да може чрез запазването на най-доброто от човечеството да се даде възможност за по-благоприятно развитие на този свят. Една народна държава трябва на първо място да измъкне брака от нивото на продължителния расов срам, за да му придаде светостта на институцията създадена да създава точни копия на господаря, а не изроди между човека и маймуната„. Основна идея на неофашистките партии – интереса на нацията седи по-високо от интереса на индивида. Най-често тези партии са крайно десни, но в по-редки случаи са крайно леви, когато членовете им идват от по-бедните социални слоеве.

 

Европейски политиески организации(Съвет на Европа(1949г.) и Европейски Съюз)

Цел на първата международна организация в Европа след Втората световна война(Съвет на Европа) е защитата на човешките права и свободи в това число и на малцинствата. В нея България влиза през 1992г.  като днес след разпадането на СССР и СВРЮ членките са общо 45.

Първо структурно звено – парламентарна асемблея – тук депутатите се избират не пряко. Броя на депутатите на всяка държава членка зависи от броя на населението и територията на държавата. Парламентарната асемблея приема решения за защита на човешките права и малцинствата, но те нямат задължителен характер за държавите членки.

Втория орган – изпълнителния – комитет на външни министри или техни заместници, изпълнява решенията на парламентарната асемблея.

Трето структурно звено – съд по правата на човека в Страсбург. Приема жалби от граждани на държавите членки за накарнени права и свободи. 

Европейският съюз – 1951г. под името Европейско обединение за въглища и стомана. За разлика от Съвета на Европа целта на тази организация е обединяване на европейските държави в общо икономическо и политическо пространство. Решенията са задължителни за държавите членки. Сътрудничеството е взаимодействие между европейските държави при запазване на сувернитета. Интеграцията е по-висок етап на сътрудничеството между европейските държави при който държавите членки делигират част от сувернитета си на над национални институции чиито решения са задължителни за държавите членки.

ЕОВС възниква в резултат на плана Робер-Шуман по идея на Жан Моне. В това обединение участват Франция, Западна Германия, Италия, Холандия, Люксенбург, Белгия. Целта на това обединение е съвместно производство на стомана и въглища и изнасянето им в трети държави

1957г. – подписва се Римския договор за създаване на общ пазар. Свободно движение на хора, информация, стоки и капитали. Подписват договор за създаване на обединение, което се нарича Евратом(за мирно използване на ядрената енергия)

В края на 60те години, тези обединения ЕОВС + общ пазар + Евратоп се обединяват под името Европейска икономическа общност. Първото разширение на ЕИО е в началото на 70-те. Включват се Великобритания, Дания и Ирландия.

През 1981г. се присъединява Гърция. 1986г. – Испания и Португалия. 1995г. – Австрия, Швеция и Финландия. След разпадането на световната социалистическа система през 1991г. всички пост социалистически държави започват политика на присъединяване към ЕИО. През Декември 1991г. Европейският съвет гласува и приема Маастрихският договор, който си поставя за цел обединение между източна и западна Европа. За първи път в този документ се споменава новото име на общността – Европейски съюз. През 1993г. бившите социалистически държави подписват споразумение за асоциетиране. На 2 групи започват преговорите за пълноправно членство в ЕС. Първата група обхваща – Полша, Чехия, Унгария, Словения, Република Кипър, Естония. Втората група – Словакия, България, Румъния, Литва, Латия и Малта.

Основни цели на Маастрихският договор –

  • Създаване на икономически валутен и социален съюз.                                                                                       
  • Създаване на обща външна политика на съюза(ОПОВОС – обща политика в областта на външните отношения и сигурността)
  • Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешния ред

 

Структурни звена на Еврепойският съюз въз основа на принципа на разделение на властите

Законодателна власт – Съвет на министрите и Европарламент

Изпълнителна власт – Европейска комисия(Европейско правителство)

Съдебна власт – Европейски съд на справедливостта(Люксенбург)

 

Съвет на министрите – включени са национални министри на държавите членки, чието наименование зависи от обсъждания проблем(външна политика, финанси, екология и т.н.)

Европарламента се състои от 740 избрани пряко от народа на държавите членки. Броя на депутатите в България е 18. Парламентарните групи се формират на държавен принцип. Мандата на евродепутатите е 5 години. Функциите на европарламента

  • Надзорна функция – приема бюджета на Европейския съюз и следи за неговото изпълнение; приема с кваллифицирано мнозиноство членовете на европейската комисия, които се предлагат от националните правителства.
  • Консултираща решенията на съвета на министрите

Европейска комисия – изпълнява законите и решенията на законодателната власт. Състои се от 1 еврокомисар от всяка държава членка, защитаващ европейския интерес в съответната стопанска сфера. Има законодателна инициатива(може да предлага проекто закони) и обвинителна функиция – подвежда под съдебна отговорност, национални правителства не изпълнили решение на структурно звено на Европейският съюз

Европейският съд – състои се от 27 съдии и 9 адвоката

През 2001г. Европейският съвет решава да се създаде Европейски конвент със задача да предложи проект за Европейска конституиция с 2 цели – да регламентира европейско гражданство на населението в държавите членки. Другата цел е промяна на структурата и правомощията на управленските звена на Европейския съюз предвид следващото разширяване през 2004г. Конвентът се състои от бивши президенти и министър председатели на държавите членки + действащи депутати и министри. 2004г. Европейския съвет приема конституцията на конвента, но на референдум във Франция и още една държава се отхвърля. През 2007г. Европейският съвет приема компромисна формула на Европейската конституция наречена Лисабонски договор. През 2009г. Лисабонския договор влиза в сила.

  • Председателят на Европейският съвет се избира не за 6 месеца, а за 2 години и половина
  • Със същия мандат от 2 години и половина се избира председателят на съвета на външните министри
  • Решенията с квалифицирано мнозинство в съответствие с договора от Ница от 2001г. се взимат с претеглени гласове при квалифицираните мнозинства. България има 10 претеглени гласа, а германия има 83 претеглени гласа. Решенията изискващи квалифицирано мнозинство се приемат само ако това мнозинство включва и 3/5 от населението на всички държави членки.
  • След 2013г.(когато изтича мандата на евродепутатите) броя на еврокомисарите няма да бъде 28, а ще бъде 13, държавите членки ще бъдат разделени на 2 групи и всяка група ще излъчва еврокомисари на ротационен принцип и всяка група предлага еврокомисари в европейската комисия.

 

Лидерството в политическите науки

Теория на чертите – за да си лидер трябва да имаш определен комплект качества, които са строго определени. Но въпреки че доминира в началото на 20 век, списъкът с качества става доста размит и е трудно да се определи точен брой.

Поведенческа теория – успешния лидер според ситуацията има определено поведение. По този начин имаме конктретни качества в определена теория. Обикновено се използва в ранните години на мениджмънта.

Теория за ситуационното лидерство – ситуацията диктува появата или не появата на лидер.

Теория на случайността – напрактика е еволюция от теорията на ситуационността, т.е. какъв лидер в момента ни трябва.

Транзакционни теории(теории на сините якички) – израстване на лидера от най-ниските етажи до най-високите. Постепенно се става лидер чрез изкачкване на отделните етажи.

Трансформационни теории – най-сериозни изследователи са Бърнс, Бас. Бърнс говори за трансформиращо лидерство(двустранен процес – лидера променя останалите и след това и те променят нещо), а Бас за трансформационно(лидера променя останалите, но те не променят него).

Лидерството като процес –

Теория за свързания лидер – съвременния лидер трябва да е гъвкав, трябва да усеща подчинените, да комуникира с тях. Това е така защото съвременната организация трябва да е гъвкава

Теория за духовното инжинерство – за пръв път се опитва да се реализира в армията. Духовия изовинер – мислене извън кутията

Лидери на селекционната процедура – биват 2 вида – тези които могат да се справят само със ситуацията, а втория тип са такива, които ще се справят със всяка една ситуация. Те трябва да имат 2 качества – едното е да са абсолютно решителни, а другото е да са смирени.

 

 

 

 

Напиши коментар