Лекции УНСС Блогът на Петко Иванов

Лекции по Стопанска история – доц. Пенчо Пенчев – УНСС

Университет: УНСС

Предмет: Стопанска История

Преподавател: доц. Пенчо Пенчев

Коментар: Лекциите са доста подробни и в голямата си част следват презентациите.

Подкрепи блогът: Тъй като поддръжката на сайта и оформяннето на подобни материали изискват доста време и ресурси ще съм благодарен ако просто разгледаш някои проморциолни продукти, със специално намаление за читателите, а кой знае може и да си харесаш нещо.

Фактори за световното икономическо развитие през “Дългия“ XIX век

Първият фактор за световното икономическо развитие е населението. Към 1800г за първи път населението достига 1 млрд. души, а в края на дългията 19в. (1914г.) населението е почти 2 млрд. като увелечението на населението става както в развитите така и в по-слабо развитите страни. Като по време на дългият 19 век в Азия намалява относителното население спрямо света. Причини за увеличаване на населението са:

  • Промени в климатичните условия на земята
  • Подобрена селскостопанска техника
  • Включването в стопански оборот на обширните земи в Северна Америка
  • Поевтиняването на транспорта

Последиците от увеличенето население в света са появята на един самоподхранващ се процес на неравномерен, но непрекъснат икономически растеж. Други последици:

  • Урбанизация – за пръв път най-сериозно се наблюдава във Великобритания в средата на 19век около 50% живеят в града, докато през 1900г. този процент е 75%. Освен увеличаването на градското население се увеличават и градовете с голям брой население. Към 1800г. в Европа има 20 града с население над 100 000 души а в Западното полукълбо – нито един. Сто години по-късно в Европа и Северна Америка градовете с такъв брой жители са повече от 150.
  • Миграционните движения – Най-сериозно влияние оказва миграцията от Европа към Северна америка. От 1815г. до 1914г. около 60млн души напускат Европа като 62% от тях отиват към САЩ. Този процес е най-интензивен след 1880г. Някои държави се стремят към привличане на имигранти. Най-напусканата държава е Великобритания. Икономическите последици от тези миграции може да се разгледат под 2 форми. Последици за изпращащата страна и за приемащата страна.

Изпращащата страна:

  • Намален човешки потенциал
  • Изтичането на капитали и други индиректни последици
  • Увеличаване на заплащането на тези които остават в родината си
  • Нови и полезни знания, опит, връзки и капитали

Приемащата страна:

  • Разширяване се пазарът за стоки, услуги и работна ръка
  • Някои от имигрантите носят капитал и умения, които са важни и ценени
  • Масовото навлизане на имигранти задържа растежът на заплатите в отделни стопански сектори

Друга причина за ускореното икономическо развитие са природните ресурси. Обширните територии на Северна и Южна Америка и в Океания, осигуряват работна земя за имигрантите, снабдяват с евтино жито и други съровини индустриализиращите се държави в Европа. Около големите залежи на въглища възникват новите индустриални центрове. Процесът на налагането на въглищата като основен енергиен източник в света е бавен и върви успоредно с индустриализацията. Нови източнизи на енергия – вода, петрол. Между 1880 и 1913г. добивът на петрол в света се удвоява средно на 8.6 години.

Научно-техническите постижения – разпространението на парният двигател – до края на 19век е достигнал предела на възможностите му. Параходите от 60-те години на 19век се превръщат в основно средство за морската търговия. (Суецкият канал 1869г. Панамският канал 1914г.). Железниците – причина за разширяване на международният търговски обмен. От тези нововъведения следват няколко много важни неща:

  • Транспортните разходи намаляват, увеличава се международния търговски обмен.
  • Продукцията на райони които до този момент са били изолирани от световните падари по лесно достига до потребителите.
  • Улеснява се производствената специализация
  • Стимулира се развитието на металургията машиностроенето, металургията и въгледобива
  • Улеснява се миграцията

Няколко важни открития дават възможност за производство, превоз, съхранение и използването на електроенергия. Самуел Морз разработва електрическият телеграф, което дава почти моментална размяна на информация. Други открития са електрическата крушка, парната турбина и т.н.

Друго откритие е двигателят с вътрешно горене. Той дава началото на втората индустриална революция. В края на 19век е разработен от няколко германски инжинери. До началото на Първата световна война около 3% от световния флот преминава на двигателите с вътрешно горене.

Възможност за производство на евтина стомана. През 1856г Хенри Бесемер открива метод за производство на стомана директно от разтопено желязо. През 1878г. Сидни Томас и Пърси Гилкрист патентоват откритие, което позволява идползването на стоманодобивни железни руди, в които има голям процент фосфор.

Значението на научно-техническите постижения. Приложението на научните постижения и на техническите изобретения в практиката води до:

  • Създаване на нови стопански отрасли.
  • Стимулиране на икономическия растеж.
  • Увеличават се мащабите и се променя организацията на индустриалното производство, на транспорта, търговията и комуникациите.
  • Задълбочава се връзката между наука и икономика.

Към края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. – пазарите са малки и изолирани. Строителството на железници и намаляването на транспортните разходи води до отваряне на тези пазари.

Овладяването на новите и големи пазари може да стане от големи предприятия, които могат да реализират т. нар. икономии от мащаба. Поява на концентрация в производството и в банките. Тази концентрация е най-силна в САЩ и Германия. Резултатите от тази концентрация са че конкуренцията става по-скъпа и по-рискова от това следва че предприемачите стигагат до дияна за обединение помежду си. Целта на обединението може да е фиксиране на продажни цени, разределение на пазарни дялове и други подходи. В САЩ се появяват тръстове от 80-те години на 19век. В Германия – картели и синдикати, а в Япония дзайбацу и т.н. Тази концентрация е по-слаба във Великобритания и Франция.

Тези големи обединения се стремят да монополизират пазара, но това се случва много рядко. Изключение прави картелът Дебеерс, създаден през 1902г. и почти 100г. контролира 90% от добива на диаманти в света. Обикновено производството се концентрира в ръцете на няколко големи компании – създават се т. нар. олигополи. От тази концентрация следват няколко разообразни икономически последици:

  • Води до налагане на високи цени за потребителите, свързана е с корупция и злоупотреби. През 1890 г. в САЩ е приет т. нар. Закон Шърман, който си поставя за цел да ограничи монополите.
  • Нерядко цените на стоки и услуги, предлагани от големи компании намаляват. Ускорява се модернизацията.

Институциите функциионират въз основа на следните принципи:

  • Неприкосновеност на частната собственост.
  • Върховенство на закона.
  • Свобода на стопанската инициатива.
  • Свободен избор на професия.
  • Географска и социална мобилност.
  • Рационализъм и използване на научните постижения за подобряване на материалното положение.

Тези принципи не са нови, но за пръв път през “дългия” ХІХ век са приети и широко въведени от институциите и в законодателството на индустриализиращите се държави. Разпространението на тези принципи става главно чрез 2 системи:

Англо-саксонската правна система. Разпространява се в САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеланди и др. Стимулира икономическото развитие. Основните нейни принципи:

  • Защита на частната собственост.
  • Еволюционен характер.
  • Забрана на монополи.
  • Специализирани търговски съдилища.

Френската правна система е създадена в края на 18век, началото на 19век. Разпростанява се в континентална Европа. Тя гарантира:

  • Равенство пред закона
  • Премахва съсловните привилегии
  • Неприкосновеност на частната собственост
  • Насърчава стопанската дейност

Държавата и икономиката. Във Великобритания предприемачите трябва да са напълно свободни от правителствени ограничения, това става най-ясно видимо през средата на 19 век. Докато в Германия и Япония държавата стимулира икономическата модернизация чрез данъни облекчения, субсидии и т.н. От друга страна силната държавна намеса е популярна в слабо развити държави.

Началото на индустриализацията в края на ХVІІІ век е тясно свързано със слабата роля на управленските институции на представителната демокрация и със съществуването на институцията на евтиния робски труд. Безплатният труд на чернокожите роби в Америка осигурява евтини суровини за промишлеността във Великобритания и други селскостопански продукти за Европейските пазари.

Колониализмът – Към края на ХVІІІ и началото на ХІХ век колониалната система търпи сериозни промени и сякаш започва да се разпада.

  • Независимост за САЩ – 1783 г.
  • 1803 г. САЩ купуват от Франция Луизиана.
  • Колониите на Испания и Португалия в Латинска Америка – независимост в началото на ХІХ в. – Аржентина 1811 г. ; Еквадор 1822 г.; Бразилия 1822 г. и т.н.

Либерализира се търговията с колониите. Те губят някои от преимуществата си.

Империализъм на свободната търговия – използването на политическа или военна сила, за да се принуди по-слаба държава да отвори пазарите си за чужди стоки.

  • Опиумните войни на Великобритания срещу Китай – 1839-1842 г. и 1858-1860 г.
  • 1853 г. американски военен флот принуждава Япония да излезе от изолацията си.
  • Режим на капитулациите в Османската империя.

Колониални завоевания през ХІХ век:

  • Великобритания – Индия, Нигерия, Судан, Египет и др.
  • Франция – Алжир Мароко, Тунис, Камбоджа, Лаос, Виетнам и др.
  • Белгия – Конго
  • Русия – Финландия, части от Полша, Азербайджан, Казахстан и др.
  • САЩ – Филипините, Хавайските острови и др.

Икономически последици от колониализма:

  • Колониалните владения могат да ускорят индустриализацията, но не са задължително условие за нея.
  • Някои колонии усвояват стопанския и институционален модел на метрополията и се модернизират – Канада, Австралия и др.
  • Африканските колонии си остават бедни.

Обобщен извод – колониализмът способства за глобализацията на световната икономика и за разпространението на капиталистическата стопанска система.

Основни понятия:

  • Картелобединение на сродни фирми, които се договарят за установяване на единни продажни и покупни цени, за подялба на пазарите, за уточняване на пазарни квоти и др.
  • Миграцияпреселване на население в рамките на една държава или от една държава в друга.
  • Монополпазарна структура, при която дадена стока има само един продавач (производител).
  • Олигопол – пазарна структура, при която продажбите (производството) на дадена стока се осъществяват от малко на брой компании.
  • Урбанизацияпреселване на населението в градовете, които стават центрове на икономическия и културния живот.

 

Главни насоки в икономическото развитие на Великобритания, САЩ, Германия през „Дългият“ 19век

Великобритания – първа индустриална държава. През 1815г. около 25% от световното промишлено производство, а през 1870г. е 30%. Основните отрасли са текстил, въгледобив, металургия, машиностроене. От 1850 до 1870г. пик на промишленото производство. Великобритания става известна като „работилницата на света“. В някои отделни отрасли Великобритания достига до над 50% от цялото световно производство. От 1870 до 1914г. Великобритания започва относително да изостава, от гледна точка на индустриалното производство. Към края на 19век Великобритания е изпреварена от САЩ, а в началото на 20век Великобритания е изпреварена и от Германия. Изостава най-вече в новите промишлени отрасли – електротехника, химическа промишленост, автомобилостроене. През 1913г. Великобритания произвежда около 14% от световното промишлено производство. Причините за изоставането на Великобритания:

  • Остарялата техника в промишлените предприятия – По-голяма часто от техниката във Великобритания е вече остаряла, но все още функционира, докато примерно САЩ строят по нови и модерни предприятие.
  • Липсата на достатъчно капитали за инвестиции в промишлеността – Инвеститорите предпочитат да инвестират парите си в по-доходоносни инвестиции в други държави, като САЩ
  • Инертността на британските предприемачи – дължи се на сигурните пазари, които предлагат колониите. Предприемачите имат осигурени пазари в колониите и не си дават зор да търсят нови пазари и да се развиват
  • Производството на висококачествени продукти; американците залагат на евтино и масово производство
  • Недостатъците на британската образователна система –Великобритания е последната държава, която не е въвела задължително основно образование, с държавно финанстиране. Това води до липсата на квалифицирана работна ръка. Британските университети отделят малко внимание на приложни(инжинерни) науки.

Великобритания и световната търговия – Около 1815г. контролира между ¼ от световната търговия, докато през 1914г. – 1/6г. 1846-1849г. са премахнати житните закони, заради недоволството на индустриалците и средната класа. До 1860г. са премахнати всички мита. През 1860г. е сключен търговски договор с Франция за взаимно намаляване на митата на някои стоки.

Финансовата система във Великобритания – През 1819г. се приема златният стандарт(държавата определя златото като паричен метал, банкнотите се обменят свободно в злато, вносът и износът на злато са свободни). Лондон става световен финансов център и Великобритания става банкер на света. От средата на 19 век износът на капитали става една от основните финансови дейности. Като 70% от инвестициите зад граниза са в колониите, а около 20% в САЩ и останалите Европа, Латинска Америка.

Селското стопанство във Великобритания – Високопроизводително, увеличава се продукцията до 70-те години на 19 век. Но от 70-те години на 19век изпитва трудности, заради силната конкуренция от САЩ, Русия, Канада и други държави. В рамките на 20 години обработваемата земя във Великобритания намалява 2 пъти. Намалява относителния дял на заетите в този сектор. През 1913г. 11,8% от трудоспосоното население е заето в селското стопанство.

САЩ – Населението през 1790г. е 4млн. Души като 3.6милиона са селско население и няма нито един гран над 50хил души. През 1915г. населението вече е 100млн. души. Освен това териториално се разширява много. 1803г. САЩ закупува от Франция Лузиана, закупуват от Русия – Аляска. Обработваемата земя се увеличава, като новите територии са общински, като тези земи ще се продават на частни лица. Това продаване на земя, води до корупция, затова през 1862г.е приет законът за хоумстедите(всеки навършил 21г. и завършил военно обучение получава 640декара земя срещу минимално заплащане, като след 5 години обработка, земята става твоя. По този начин се стимулира обработката на земя и само за 50 години броят на фермите в САЩ се утроява.) В резултат на всичко това пазарът в САЩ се разширява и се утвърждава частната собственост, която седи в основанта на модерният икономически растеж.

От края на 18век жизненият стандарт на населението в САЩ е по-виск от този в Европа. Основните причини за това са:

  • Изобилни природни ресурси(дървен материал за горене, плодородна земя)
  • Технологиячният прогрес – появява се
  • Регионалната специализация

До края на 19 век САЩ остава предимно селскостопанска държава. В южните щати се развиват предимно едро земеделие, като се използва труда основно на чернокожи роби. Основните продукти на производството са тютюн, памук и др. В Северните щати фермерите са сравнително по-дребни и там е концентрирана промишлеността на страната. Това води до сериозни противоречия на севера и юга. Северът иска протекционизъм, а югът се обявява против страната, защото те произвеждат продукти, които са за износ, а това ще им струва повече. Южняците смятат че държавата не трябва да подпомага държавното строителство, защото те не искат да плащат данъци и да се строят жп линии, които да подпомагат северняците, а от друга страна северняците са промишлени и би им било изгодно да се строят железници. Освобождаване на робите би довело до разширяване на пазара на труда.

Гражданската война 1861-1865г. – създава се единен национелен пазар, премахнато е робството, както и плантанционната система, продължава териториалното разширение на САЩ. През 1850-1900г. общият обем на зърнена продукция в САЩ нарастват над 3,5 пъти. Увеличават се обработваемите площи и се въвежда механизацията. Увеличава се използването на изкуствени торове. През 70те и 80те години на 19век предлагането на зърнени храни надвишава търсенето. От 1879г. до WWI – просперитет на фермерите.

Индустриализацията:

  • Започва в памукотестилната промишленост – тя дава тласък за производството на машини, инструменти и т.н.
  • До 1860г. е съсредоточена в Североизточните щати.
  • След гражданската война се ускорява промишленоста, заради множеството поръчки към частни фирми и т.н.
  • През 1870г. САЩ произвеждат 23% от световното промишлено производство, през 1913г. -36%.
  • Бързо се развиват новите промишлени отрасли(виж по-горе).
  • Организационни и технически новости превръщат американската индустрия в най-високопроизводителната и най-модерната в света.

През 1913г. Хенри Форд въвежда конвейер. Времето за сглобяване на един автомобил намалява 10 пъти за една година. Цената на автомобила също намалява.

Железниците – През втората половина на 19 век дължината им се удвоява на 10 години. Икономическите ефекти от това са: Намалява се цената на превоза на хора и стоки, разширява се вътрешния пазар и се стимулира развитието на металургия, машиностроене и въгледобив.

Германия – В края на 18 век и началото на 19 век тя е бедна, изостанала и предимно аграрна държава. Тя е политически раделена в края на 18век на над 300 германски държави. С население от около 26 милиона души. Предпоставките за икономическото развитие:

  • Юридически реформи – под френско влияние в края на 18век и началото на 19век са премахнати цеховата система(цех – занаятчийско сдружение, съставено на принципа на задължителното членуване. Характерно е за Средновековието. Цехът може да определя продажните цени на готовите произведения, продължителността на работния ден и т.н.), крепостничеството(– социално-икономически статут на селяните през Средновековието. Те са лишени от правото да се придвижват и са задължени да се трудят в земите на господарите си.), привилегиите за благородниците.
  • През 1815г. създадена Германската конфедерация, която се състои от 39 самостоятелни германски държави.
  • Усъвършенстване на образователната система – 1825г. е основан първият технчески университет в Карлсруе.

През 1834г. – 18 германски държави създават Митниески съюз, той премахва митата помежду им и въвеждат обща митническа тарифа за държавите извън съюза. Това е предпоставка за икономическият растеж. През 1850г. започва разработка на залежите от въглища в Рурска област; Рейнско-Весфалският район – център на металургията. Германската промишленост не е затормозена от наличието на остаряла техника. През 1870г. Германия дава около 13% от световната промишлена продукция.

През 1871г. Германия се обединява след Пруската война. Икономическите последици от това обединение са:

  • Въведена е единна валута и е възприет златният стандарт.
  • Към Германия са присъединени Елзас и Лотарингия(богати на ресурси области).
  • Франция заплаща 5 милиарда златни франка контрибуции.
  • Единно митниеско и търговско законодателство, единни мерки и теглилки и др.

Ускорена индустрилизация – Картелите през 1900г. има около 400 картела. Държавата насърчава големите картели, защото държавата смята че това е начина да се навлезе в големите световни пазари. Най-динамично се развиват тежката промишленост и новите промишлени отрасли. От друга страна липсата на колонии стимулира индустриалното развитие. Държавата насърчава индустрията чрез протекционизъм и държавни поръчки.

Банковата система – контролира се от четири големи банки: Дисконто гезелшафт, Дойче банк, Дармщатска и Дрезденска банка. Стимулира се промишлеността чрез дългосрочни инвестиции, за разлика от банките във великобритания, които отпускат краткосрочни кредити. Представители на големите банки участват в управителните органи на промишлените предприятия, насърчават създаването на картели, финансират моернизацияа и т.н

Селското стопанство – модернизация. От края на 19век Германия внася част от селскотостопанските продукти за вътрешния пазар. Намалява относителния дял на заетите в селското стопанство. От края на 80те години на 19век се увеличава германският износ на капитали. Страната все по-упорито се включва в борбата за колонии – това създава опасност за мира.

Стопанско разавитие на българските земи през възраждането

Хронологични граници на възрожденската епоха от началото на 18век до освобождението 1878Г. Възраждането се дели на 3 етапа:

  • Първата четвърт на 19век
  • Същинско възраждане – до Кримската война 1853-1856г.
  • Късно възраждане – до оснобождаването

Същност – Преход от Средновековие към Новото време, като обхваща различни процеси и събития

От икономическа гледна точка – Разлагането на османската стопанска система и генезиса на капитализма.

Българските земи в османската стопанска система в периода 15-17век. Основните характеристики на османската стопанска система:

  • Централизация(Султана е върховен собственик на цялата земя, освен това контролират всички цени в империята)
  • Милитаризъм
  • Силно влияние са исляма и шериатското право(законите извлечени от принципа на Коранът)

Голяма част от обработваемата земя султанът раздава като условни владения на спахиите(спахилъци), а те нямат изгода да обработват тази земя. Българското селско стопанство е изостанало, примитивно и слабо свързана с пазара. Държавата иззема всички излишъци, които биха могли да се реализират на пазара, затова българите нямат стимул да произвеждат повече. Занаятчиите в градовете са организирани като еснафи(браншови организации на занаятчиите – продават на еднакви цени и т.н. регулативна функция)

Кризата в началото на 18век и 19век. Основната причина за кризата са военните загуби. Последиците от тази криза са че централизираната и милитаризираната икономика се заместват с такава, в която частната собственост и мастният интерес играят все по-важна роля. Освен това намалявт приходите в държавната хазна, появява се инфлация(държавата пуска некачествено сребро). Появява се феодална анархия, състояща се в това че отделни хора започват да си събират данъци и да подържат собствена армия и да не се подчиняват на централната власт. Появяват се и Кърджалии.

Реформите целят да модернизират империята по западен образец. 18век – началото на 19век. Имитационни реформи, които не водят до никакви проблеми. Режим на капитулациите(дава права да се внасят и изнасят стоки почни безмитно). Опит за реформиране на армията в края на 18век. Това се проваля поради 2 основни причини(Спахиите и еничерите не са доволни от тази нова наемна армия. Модернизирането на армията е много скъпо, но за това няма достатъчно пари.) Тези реформи не дават резултат и кризата се задълбочава.

От втората четвърт на 19век до освобождението се провеждат реформи:

  • 1826г. – премахнат е еничерският корпус(елиминирани)
  • 1832-1844г. – премахната е спахийската система(пенсионирани)
  • 1839г. Гюлхански Хатишериф – документ с обещание че държавата ще гарантира сигурността и непрекосновенноста на имотите на всички поданици независимо от вероизповеданието им и др.
  • 1840г. – премахната е забраната за износ на жито – стимулира производството на жито.
  • 1838-1841г. – нови търговски договори
  • 1856г. – Отоманска банка – трябва да играе ролята на централна банка
  • 1856г. – Хатихумаюн – нови обещания за реформи
  • 1858г. – Закон за земята – узаконяване наличието на частна собственост
  • 1864г. – Общополезни каси – дават кредити с лихва 12%

Тези реформи са риложено частично и резултатите са ограниени. Създава се обстановка, която донякъде стимулира икономическото развитие.

Главни тенденции в развитието на селското стопанство. Наблюдават се 3 главни тендинции:

  • Нарасване на обема на продукцията
  • Пазарна ориентация
  • Специализация по региони

Причините за това развитие са:

  • Увеличаване на населението
  • Развитието на занаятите
  • Разширяването на външнотърговските контакти
  • Реформиите на централната власт

Но цялостното развитие си остава бавно.

Чифлиците са вид преходен тип стопанство, като част от характеристиките са им капиталистически:

  • Частна собственост
  • Пазарни
  • Наемане на работна ръка

Другата част от характеристиките им са феодални:

  • Ангария – използване на безплатния труд на хора
  • Феодарна аренда: изполица(половината от продукцията за този който я обработва и половината за собственика) и кесим(предварително определена рента)

Разположени са до градове, пристанища и пътища. През последният етап на Възраждането се появяват българи чифликчии. Чифлиците са около 20% от обработваемите земи. Селското стопанство си оставя дребнособственическо и примитивно. В структурата на производството са 60% зърнени култури.

Животновъдството дава около 20% от селскостопанският добив. Като най-силно развито е овцевъдството в планинските и полупланинските райони. Заради липсата на прехнара в някои места се появява гурбетчийство: градини, сезонни работници.

Главни тенденции в развитието на занаятите:

  • Нарастване обема на продукцията
  • Пазарната ориентация се задълбочава
  • Производствената специализация по региони

Причините за това са:

  • Увеличаване на градското население
  • Близостта до Цариград и големите пазари на империята
  • Разширяването на външнотърговските контакти и промените в селското стопанство
  • Реформите на централната власт

От втората четвърт на 19век – златен век на занаятчийското производство. Новите занаятчийски центрове: Копривщица, Габрово, Троян, Трявна, Сопот и др. Най-силно развити занаяти са: Абаджийство и гайтандийсство, освен тях пазарна ориентация имат още козухарството, казандийство, железарство и др.

Регионалната и производствена специализация. Докато преди е имало само един железар, който е правил всичките неща, то при специализацията се появяват много отделни занаяти(карадемирджийство, синджирджийство, маказчийство, ножарство, пушкарство) Докато преди е имало 15-20 занаята то преди освобождението са около 100.

Еснафите – запазват вътрешната си автономия, появяват се нови еснафски организации, заради новите занаяти. Някои еснафи се побългаряват. Най-слаба е регулативната функция на еснафите, които са най-пряко обвързани със пазара.

Протоиндустрии – пазарнто ориентирано занаятчийско производство, в което е ангажрано селско население. Това означава че един предприемач иска да организира производство в по-голям мащаб, но няма достатъчно капитал. Закупува материал, раздава този материал на селяните и след това събира обработеният материал срещу събиране, след това от получената стока прави същото.

Централизирана манифактура – пазарно ориентирано производство, съсредоточено на едно място ръчен труд.

Фабричното производство:

  • През 1834г. Добри Желязков в Сливен се отваря фабрика за вълнено-текстилни
  • През 1848г. Михалки Гюмюшгердан с. Дермендере и др.
  • Липса на капитал, опит и сигурност за собствеността

Търговията – най-модерният сектор на българската възрожденска икономика. Общи условия за развитие:

  • Интегриране на империята в световната икономика
  • Интензифициране на вътрешнотърговския обмен
  • Политическа и финансова нестабилност
  • Липсва единен национален пазар, вътрешни мита

Търговията 18век, първата четвърт на 19век:

  • Засилва се търговията със Средна и западна Европа
  • Търговският обмен завършва с положително салдо
  • Панаирите: Узунджовски, Сливински, Неврокопски и др.
  • Търговски чаршии и специализирани пазари: животински, солни, житни и др.

Подем в търговията. Същинско и Късно възраждане:

  • Англия, Австрия и Франция са основни търговски партньори
  • Намалява значението на панаирите
  • Специализация
  • Появяват се големи търговски фирми
  • Българските търговски дружества – често се съставят на родов принцип

Световната икономика в периода между двете световни войни(1919-1939г.)

Преки последици то войната:

  • Жертви – 10млн военни, 20млн цивилни, 20млн ранени. Една от най-големите пандемии(испанският грип), според някои жертвите достигат 20млн.
  • Разходи – военни операции мужде $180-230млрд. а разрушенията са над $150млрд

Дългосрочни последици от войната:

  • Появява се ново разделение на труда
    • Индустриализация на по-слабо развитите държави
    • Развитите европейски икономики губят пазарите
  • В условията на Първата световна война:
    • САЩ, Канада, Латинска Америка и др. – увеличават сескостопанското си производство. След края на войната производството се възстановява и търсенето намалява, и произведеното количество не може да се продава
    • Воюващите държави в Европа – увеличават военното си производство. След края на войната цялата тази индустрия е с излишен капацитет.

Край на либералния икономически модел – Налагат се забрани за вонс и износ, контрол върху цените и производството. Държава контролира цените за да няма социално недоволство, а също така и отделните отрасли за да има по-добри изгледи за спечелването на войната. Слага се край на паричната система, която се основава на златният стандарт. Това се налага заради нуждата на павителствата да се финансират военните действие и печатането на парите, а това води до увеличаване на инфлацията. Има различни начини за финансиране на войната, Франция предимно увеличават данъците, Великобритания, взима заеми от САЩ, а Германия предимно печата пари, и това води до увеличаване на цените на стоките до над 15пъти. Външни заеми – Великобритания и Франция задължават към САЩ.

Мирните договори – задълбочават отрицателните последици от Първата Световна Война – Версайският мирен договор(1919г.) Германия губи:

  • 13% от територията си. Но в тях се съдържат големи запаси от ресурси
  • 10% от населението
  • Всичките си колонии
  • Голяма част от търговският си флот
  • 5000 локомотива, 5000 камиона, 150 000 вагона, добитък, въглища и др.

Германия трябва да изплати репарации 132млрд златни марки. Над 2 пъти БВП на Германия за година. Това е непосилно за германия спира плащанията, през 1923г. се окупира Рурска област в Германия. Обявява се пасивна съпротива(цялата Рурска област спира да работи). За да може да се финансира тази пасивна съпротива правителството започва да печата пари, а това води до хиперинфлация. През Януари 1922г. 1$ се обменя за 192марки, докато през Януари 1923г. 1$ се обменя за 18000, докато през 15.10.1923 1$ се обменя за 4 200 000 000 000. Това води до парична рефома, през ноември 1923г. е въведена нова валута наречена рентермарка, печатаното, на която е ограничена. Рентенмарката е обезпечена със земя и индустриална продукция. През 1924г. е въведена нова ваута, наречена райхсмарка, която е обезпечена със злато. През 1924г. Планът Доус е приет, той гласи намаляване на репарациите и намаляване на годишната вноска, освобождаване на Рурската област и отпускане на заеми на Германия, което спомага за въстановяването на Герамания.

Промени в политическата карта на света и икономическите последици:

  • 1917г. – Руската империя изчезва. От нея се отдея финландия, части от територииите и преминават към Полша, Румъния. По този начин се нарушават вече изградените търговски връзки.
  • Разпада се Австро-Унгария. Разкъсва се установени стопански и търговски връзки, появяват се нови митнически граници. Като пример преди разкъсването имат силно развито текстилно производство, но след това са разделени част от фабриките.
  • Разпада се Османската империя – заменена от Турската република. Част от теритоиите на бившата империя са дадени под управлението на Великобритания и Франция.

Фактори на икономическото развитие: Населението от 1920г.–1,8млрд 1940г.-2,24млрд

  • Населението на държави, които произвеждат се увеличава по-бързо от това на държави, които са пазар на тези продукти. Това води до все по-трудно намиране на пазар на селскостопанската продукция.
  • Миграция – по-слаба в сравнение с периода преди Първата световна война. Имигранти приемат: Австралия, Канада, Бразилия и др. Някои правителства ограничават емиграцията – Германия (Хитлер), Италия (Мусолини).

Научно-техническите постижения:

  • 1928г. – Александър Флеминг открива пенецелина
  • 20-те години на 20век първото телевизионно предаване
  • 1938г. – Открит е тефлона
  • Напредък в изследванията по ядрената физика и електроника

Комерсиализацията на тези продукти е след края на Втората световна война, което води до забавено развитие.

1919-1939г. – усъвършенстване, повишаване на ефективността и широко разпространение на откритията напревени преди Първата световна война. Например – двигателят с вътрешно горене(модернизират се всички видове транспорт, селскостопански, промишлени и др.); електрификацията(нови отрасли и повишаване на производителността); химическата промишленост(изкствени торове, леки сплави, фреони и др.).

1919г.-1929г. – Период на възстановяване и стабилизиране на световната икономика

1929-1939г. – Голямата депресия

Индустрията – Темпоете на индустриален растеж на САЩ, Канада и Австралия са по-високи от тези на страните в Европа.

В условията на Първата световна война и след нея, индустриализацията се разпростира в Япония, Индия, Китай, Бразилия и в други по-слабо развити страни. В новоиндустриализиращите се страни се развиват по-скоро ниско-технологични отрасли, докато в страните в Европа това са по-скоро високо-технологични отрасли. Промишлеността в Европа се възстановява, това води до възстановяване на протекционизмът. Структурни проблеми за Великобритания – традиционните отрасли губют пазара си(използват се двигатели с вътрешно горене и въгледобива страда)

Увеличава се заетостта в сектора на услугите(транспорт, търговия, банково дело, застраховане и др.):

  • Увеличава се заетостта в сектора – През 1930г. във Великобритания 47,5% от трудоспособното население, а промишлеността за същата година е 46,5%. В Холандия 42,3%(промишлеността 36,8%)
  • Прекъсва се експанзията на международният търговски обем. Това се дължи на:
    • Увеличеното митническо облагане
    • Количествени ограничения за внос и износ на определени стоки

Селското стопанство – 1923-1924г- се достига предвоенното ниво на производството в Европа. Намалява заетостта в сектора. Тази тенденция е най-ясна в индустриалните държави. През 20-те години прадлагането на селскостопански стоки надвишава търсенето. Доходите на фермерите ниски състоянието на отрасъла е затруднено.

Великата депресия 1929-1939г.

  • 1930-1933г. – всяка година индустиалното производство в Европа намалява с по 15%
  • 1929-1934г. – международната търговия спада с 2/3
  • Цените на промишлените и на селскостопанските стоки намаляват – „ножицата на цените“
  • Безработица, банкови фалити

Причина за депресията:

  • Последиците от Първата световна война(репарации, външни дългове и т.н.)
  • Проблемите в аграрният сектор – свръхпроизводство
  • Неравномерно разпределения на доходите
  • Спекулации на фондовата борса

Разпространение на депресията от САЩ към останалият свят:

  • Намален износ на капиталите – Индустрията на Германия и на други европейски държави изпада в криза
  • Увеличени мита от 1930г. – Държавите вносители в САЩ увеличават митата си за стоки от САЩ
  • Намалена покупателна стойност – Населението в САЩ не е в състояние да купуа вности стоки

Германията и Депресията:

  • Износът се съкращава с 60%
  • Фалират 78банки и хиляди дребни производители
  • Безработицата стига до 25% от трудоспособното население
  • 1932г. –индустриалното производство пада с 40% в сравнение с 1929г.

Засилва се политическото влияние на крайните л еви и крайно десни политически сили

Германия 1933г. – Идва на власт националсоциалистическата партия, това води до

  • Държавен контрол и ръководство над основните отрасли
  • Премахнати свободните профсъюзи, забранени са и стачките
  • Четиригодишни планове
  • Трудова повинност(задължението на всички младежи при достигане на определена възраст да полагат безплатен труд в полза на държавата) и строежи
  • Въоръжаване и милитаризация – 1939г. 60% от държавните разходи на военни цели

Великобритания – депресията е по-слаба от тази в Германия и САЩ

Причини – Великобритания внася хранителни продукти. Техните цени намаляват повече в сравнение с цените на индустриалните продукти. Реалните доходи на населението не намаляват много. Също така няма крах на финансовата система

Борба срещу депресията: През 1931г. е премахнат златният стандард – евтината валута стимулира износа. 1932г. преминава се към протекционизъм, като минималното мито е 10%. През средата на 30-те години се превъоражава армията.

Стопанството на САЩ в периода между двете световни войни(1919-1939г.)

САЩ преди първата световна война. САЩ са най-развитатат държава в света, с много силно развита индустриализация:

  • Производителност на труда и доходи са по-високи в сравнение със западноевропейските държави. През 1911г. в САЩ средните доходи на глава от населението са 313$, Франция 160$, Германия 178$, Великобритания 250$
  • 1914г. създаден Федералният резерв – централна емисионна банка. Може да окаже влияние върху достъпността на кредитите, което ще довиде до развитие на предприятията и съответно икономиката.
  • Антитръстово законодателство – увеличава се конкуренцията.

Участие в Първата световна война – април 1917г – ноември 1918г. Освен това не са водени военни действия на територията на САЩ, което не води до разрушения в инфраструктурата. САЩ снабдяват двете военни сили с оръжия от което печелят много.

  • Жертвите са около 116 700, а като материални разходи 32,7млрд.
  • Благоприятна конюнктура за американската икономика – от 1914-1919г. индустриалната продукция се увеличава с 26%
  • В края на войната Западна Европа дължи на САЩ около 12млрд.

Финансиране на войната и държавен контрол:

  • Висок подоходен данък(въвежда се за пръв път през 1913г.) нови акцизи и вътрешни заеми(печатане на пари и издаване на държавни облигации)
  • Реалните доходи на работници и фермери нарастватя
  • Увеличен държавен контрол над стопанството – 5000 федерални агенции контролират промишленост, цени снабдяване със суровини и т.н.

Следвоенна рецесия – януари 1920 – юли 1921г. Безработица 11% индустриално производство намалява с около 1/3. Причините за тази краткотрайна рецесия са:

  • Настройване на икономиката към условията на мира:
    • Намаляват военните поръчки
    • Свива се търсенето на селско стопански стоки
    • Увеличава се безработицата
  • Европейската икономика се възстановява
    • Не се търсят американски стоки
  • Федералният резерв поддържа високи лихви
    • Ограничава се кредитирането за фирми и частни лице, което води до намаляване търсенето на кредитите

Възстановяване на икономиката – ограничена държавна намеса:

  • Вътрешно търсене – стимул за производство на стоки за масово потребление – автомобилни, радиоапарати и т.н.
  • Федералният резеерв намалява лихвите – улеснява се кредитирането
  • 1921-1922г. – увеличени вносни мита в САЩ – Запазва се вътрешният пазар на местни производители.

Подем 1921г. – 1929г. БВП на САЩ нараства с около 60%:

  • Индустриалното производство на САЩ надхвърля това на германия, Франция, Великобритания, Италия и Япония(взети заедно) с 9%
  • Най-мощен стимул за индустриалния напредък е производството на автомобили. То дава тласък на десетки други производства. В САЩ се произвеждат 75% от автомобилите в света.

Успехите на американската индустрия се дължат на електрификацията, на рационализацията и на масовото производство. Също така започва да се използва и масово конвеърното производство.

  • 1921г. реалният доход на глава от населението се увеличава от 522$ на 716$
  • Широко разпространение на покупките на изплащане – 1925г. 75% от автомобилите са закупени на изплащане.
  • Между 29 и 30 милиона души са въвлечени в борсовата търговия.

Сухият режим 1919-1933г. – С поправка в конституцията е въведена забрана за производство, превоз и търговия с алкохол. Резултати от това са:

  • Консумацията на алкохол се увеличава
  • Увеличава се и цената на алкохола – продава се нелегално
  • Създават се благоприятни условия за организираната престъпност

Великата депресия – Октомври 1929г. цената на Нюйорската фондова борса рязко пада.

  • До 1932-1933г. фалират около 9000 банки.
  • Промишленото производство се свива с 50%
  • Стойността на износа се съкращава с 67%
  • Безработица – 25%
  • Цените на селскостопанските стоки към 1932-1933г. намаляват 3-4 пъти.

Причините за депресията:

  • Неравномерното разпределения на доходите 1929г. – най-богатите 5% получават 33% от приходите. Големите доходи не се превръщат в покупателна сила, а се инвестират.
    • Домакинствата не купуват произведените стоки, това води до съкращаване на поръчките на търговците, това от своя страна се отразява са производителите, това води до уволняване на работници, и тук кръгат се затваря, защото домакинствата обедняват по този начин и не могат да купуват стоки. От този порочен кръг се излиза много трудно.
  • Пролемите в аграрният сектор след Първата световна война на селскостопанските продукти на САЩ е в депресивно състояния
    • Цените на селскостопанските продукти падат – заради това фермерите увеличават производството си, инвестират в торове, механизация и т.н., но заради това увеличение на производството цените падат още повече. Тове е известно като нееластиност на търсенето(когато цената на определена стока намалява, те не увеличават пропоционално потреблението им). Около 25% от американското общество се състои от фермери – те не са в състояние да купуват промишлени стоки, не могат да обслужват кредитите си, а това води до затруднения и фалити на банки.
    • Природо-климатични проблеми – суша, пясъчни бури и т.н.
  • Борсови спекулации, слабости в банковата система и грешки в монетарната политика. Подемът в икономиката води до покачване на цените на акциите – повече инвеститори се насочват към фондовата борса.
    • Федералният резерв поддържа нисък основен лихвен процент – това означава че лихвите по банкови депозити са ниски, освен това има достъпни кредити. Това води до засилване на спекулациите.
    • Борсовият срив води до банкови фалити- През 1932г. стойността на ценните книжа е с 87% по-ниска от периода преди началото на Депресията.

Стопанската политика за извеждане на САЩ от Депресията. Президент по това време е Хърбърт Хувар 1929г.-1933г. По това време се е смятало, че държавата не трябва да се меси и че кризата няма да е много тежка.

  • 1930г. – нова митническа тарифа – вдигат се митата за внос в САЩ, което води до ответна реакция и в другите страни, по този начин тези които произвеждат за износ също стават заседнати от кризата.
  • Данъците в началото на мандата са намалени, а в края са увеличени
  • Обществени строежи, подпомагат се фермери и др.

Съвременниците оценяват тези мерки като недостатъчни и закъснели.

Франклин Д. Рузвелт – Новият курс. Неговите цели са:

  • Помощ за безработните
  • Възстановяване на икономиката
  • Мерки за избягване на бъдеща депресия

Основното средство за осъществяване на целите са засилена държавна намеса и контрол върху икономиката. Първите мерки са:

  • Заздравяване на банковата система – всички банки се затварят за 1 седмица и им се прави преглед и след това са допуснати банки само, които са платежоспособни. По този начин се завръща доверието в банковата система.
  • Държавна гаранция за влоговете до 5000$
  • Девалвация на долара и прекратяване на свободния обмен на злато срещу банкноти – това води до увеличаване на износа, заради по евтините стоки
  • 500$ милиона за подпомагане на безработни – вложени в различни обществени проекти(строителство на мостове, пътища и др.)

Основните мерки на Новият курс:

  • Юни 1933г. – Закон за възстановяване на националната промишленост. Ограничава се вътрешната конкуренция, защото се смята че неограничената конкуренция е довела до свръх производство.
  • Закон за регулиране на селскито стопанство
    • Държавата купува и унищожава селско стопанска продукция
    • Изплащат се премии за намаляване на обработваемите земи
  • Разделят се търговските и инвестиционните банки. Налага се строг контрол над борсовата търговия.
  • Продължава инвестирането на държавни средства в различни инфраструктурни проекти.
  • Закон за социалните осигуровки и пенсиите.

Резултати от политиката на Новият курс. Държавната политика не води до пълно възстановяване на САЩ от Депресията:

  • Частично е намалена безраотицата – от 25% през 1932г. до 14% през 1936г.
  • БВП достига предкризисното си ниво през 1936г.
  • 1937-1938г. краткотрайна рецесия. Основна причина – спира държавното финансиране за големите проекти
  • Промишлената продукция спада с 40%
  • Пълно възстановяване 1940-1941 г.в условията на Втората световна война

Обща характеристика на световното икономическо развитие след втората световна война

Последици от Втората световна война:

  • Жертви – между 45 и 55млн
  • Общи военни разходи – 4,5 пъти по големи в сравнение с Първата световна война
  • Амортизирана индустриална техника
  • Криза в селското стопанство
  • Инфлация
  • Прекрояването на политическите граници предизвиква миграционни движения

Кой печели от войната? – по време на войната – повишено търсене на оръжия, военни материали, храни, суровини и т.н. САЩ, неутралните държави и колониите снабдяват воюващите. САЩ са най-печелившата държава от войната. Военните усилия водят до:

  • Технически напредък – ядрената промишленост, различни изобретения, като радар, развитие на авиацията и т.н.я
  • Повишаване на производителността на труда в различни промишлени отрасли

Изводите – Икономическият национализъм и липсата на сътрудничество – основни причини за Втората световна война. През Юли 1944г. се свинква конференция в Бретън Уудс, там се стига до 2 от най-важните решения:

  • Международен валутен фонд – държавите членки на МВФ са задължени:
    • Да имат конвентируеми валути по между си.
    • Трябва да подържат фиксиран обменен курс спрямо долара.
    • Американският долар е единствената валута фиксирана към цената на златото.
    • Правителството на САЩ се задължава да обменя долари, които принадлежат на централните банки на други страни срещу злато по фиксирания курс.
    • Основна задача на МВФ е да дава заеми на страните членки при възникване на дефицит по платежния баланс.
  • Международна банка за възстановяване и развитие(Световна банка):
    • Създадена е с цел осигуряване на финансова помощ на следвоенна Европа. Създадена е на акционерен принцип, като най-големият акционер са САЩ. По-късно се занимава с подпомагане на развиващите се държави.

1947г. – се подписва Общо споразумение за митата и търговията. Целите на това споразумение са:

  • Борба с протекционизма
  • Отваряне на пазарите

Геополитическите промени:

  • СССР увеличават територията си
  • В Източна Европа се налагат комунистически режими
  • Започва т.нар студена война
  • Ограничават се стопанските контакти между Източна и Западноевропейските държави

Преодоляване на следвоенните стопански проблеми се очертават 2 подхода:

  • В социалистическите държави се налага Сталинският модел:
    • Държавна собственост
    • Централно планиране
    • Развитие на тежката промишленост
  • Западните държави – кейнсиански модел:
    • Стимулиране на търсенето
    • Пълна заетост
    • Преразпределение на доходите чрез данъчната политика

Етапи на световното икономически развитие след Втората световна война:

  • Следвоенно възстановяване до края на 40-те години.
  • Икономически бум в преиода от 1950-1971г. Световният БВП на глава от населението нараства средно с по 3% годишно, а безработицата в развитите страни е 2,6%
  • Икономически трудности и нестабилост до средата на 80-ти години. Петролни кризи, инфлацията през 1979г. е 15%, нараства безработицата.
  • От средата на 80-те години настъпва период на либарализация. Премахване на ограниченията върху международната търговия и върху движението на капитали.

Деколонизацията:

  • В годините на Втората световна война имперските сили отслабват
  • Значението на колониите като изтомник на селско стопанските стоки и суровини намалява
  • Колониалните сили губат престиж
  • САЩ не одобряват колониалната система
  • Свободата и демокрацията не се съгласуват с колониалната система

Деколонизацията в Азия:

  • Великоритания:
    • през 1947г. Индия и Пакистан
    • 1948г. Шри Ланка
    • 1965г. Сингапур
  • Франция –Началото на 50те Лаос и Виетнам и Камбоджа
  • Холандия 1949г. – Индонезия
  • САЩ 1946г. – Филипините

Повечето от бившите колонии си остават аграрни. Сравнително високи темпове на развитие показва Сингапур, защото е разположена на важни търговски пътища.

Деколонизация в Африка:

  • 1949г. независима Либия
  • От 50-те до 70-те години британските, френските, белгийските и португалските колонии стават независими държави
  • Слабо икономическо развитие
  • Примитивно селско стопанство
  • 1984-1985г. гладна смърт в Етиопия

Неуспешна индустриализация в Африка:

  • Малки пазари – ограничена покупателна способност, което не предразполага за големи индустриални предприятия
  • Политическа нестабилност и корупция, в невиждане размери
  • Слабо развитите комуникации и липса на квалифицирана работна ръка
  • Развитие на внос-заместваща индустрия. Скъпи и некачествена продукция.

Развиващите е държави провеждат потекционистична политика. Внос- заместваща индустрия, насърчавана от държавата. Това води до неконкурентна продукция, освен това води и до натрупването на външен дълг. 1982г. Мексико отказва да обслужва външния си дълг. Латиноамериканските държави либерализират стопанската си политика.

Южна Корея:

  • 1950-1953г. война – страната е разделена на Северна(комунистическа) и Южна(капиталистическа)
  • Държавата подпомага експортно ориентирани компании
  • Влагат се огромни средства за повишаване на квалификацията и за образование
  • В началото на 21век – сред най-високоразвитите икономики в света

Населението на света:

  • Демографски взрив – 1950г. – 2,55млрд, 1999г. 6-млрд
  • 50-те и 60-те години – най-високи темпове на нарастване
  • Най-бързо нараства населението в Азия – 1999г. там живее около 60% от населението на Земята

Това нарастване на населението води до Миграция:

  • До началото на 60-те години Европа е източник на емигранти
  • От 60-те години Западна Европа привлича емигранти от Турция, Югославия, Алжир Мароко и др.
  • По време на кризата през 70-те години емигрантските потоци – намаляват
  • Движения от Азия към САЩ

Също така води и до Урбанизация. През 2000г. за пръв път половината от населението на земята е в градовете. Това води до:

  • Отмира натуралното земеделие
  • Селско стопанска механизация и обвързване с пазара
  • Развиващите се страни купуват селско стопански продукти от напредвалите държави

Зелената революция – целенасочена държавна политика за моделнизиране на земеселското производство. Причини за консумацията на селско стопански продукти нараства с темпове по-високи от производството:

  • 1946г. в Мексико се установява център по царевицата и пшеницата. Мексико удвоява производтвото на царемица през 50-те и 60-те години
  • Това се прилага и в Индия, Пакистан, Непал и др.
  • Не премахва бедността, екологични проблеми

Научно-техническите постижения са основен фактор за икономическият растеж. След Втората световна война САЩ е идер в научните изследвания:

  • През 1921г. в изследователски центрове заеки около 20 000 души, през 1970г.- 1 500 000.
  • 57% от средствата за проучвания са свързани с отбраната, атомната енергия и изследването на космоса.

Към 70-те и 80-те години Западна Европа и Япония се доближават до САЩ по отношение на средствата за наука. Тези научно-технически открития водят до:

  • Съкращава се времето, което минава от изобретението до приложението му в практиката
  • Новите технологии променят всички стопански отрасли
  • Приложението на новити технологии води до структурни промени в стопанството на развитите държави. Увеличава се заетостта в услугите. Наблюдава се и деиндустриализация.

Глобални проблеми – Екологията:

  • 1956г. – Англия се приема закон за чистия въздух, подобни закони се приемат в САЩ(1963г.) и Канада
  • 1972г. в САЩ се приема закон за контрола над замърсяването на водата
  • Големите компании преместват производствата си в развиващите се страни
  • Горемият бизнес и някои индустриални държави са против регулациите

Стопанството на САЩ след 1945г. до края на 20век.

Последиците за САЩ след втората световна война:

  • Мобилизирани 12млн. – жертви 400 000
  • Директни военни разходи 250млрд.
  • Държавна намеса в икономиката – разпределение на суровини, контрол върху производството ограничаване на потреблението и т.н.
  • Около 2000 промишлени предприятия – построени с държавни средства

Икономиката излиза от депресията:

  • Ликвидиране на безработицата 1944г. – 1,2% докато при влизането на войната 1940г. е била 9,5%. Това се постига чрез огромните държавни поръчки, както и увелиаване на армията.
  • Доходите – Средния доход на семейство през 1941г. е 2200$, а 1945г. е 3600$. Също така настъпва по равномерно разпределение на доходите(най-богатите 5% имат около 20% от доходите)
  • Икономически растеж – 15% годишно. 1945 г. САЩ дават 60% от световното промишлено производство; най-големият износител. В страната са съсредоточени 2/3 от световните златни запаси. Половината от световния търговски флот е американски. САЩ са най-големия износител в света на повечето стоки.

Опасения след края на войната:

  • Премахва се държавния контрол върху цените – ще доведе до инфлация и реалното обедняване на населението
  • Намалява държавните поръчки, демобилизация – увеличаване на безработицата, както и дефлация

Оказва се че опасенията са безпочвени:

  • Безработицата се увеличава от 1,2% през 1944 на около 4% през 1946 г.
  • Известно намаление в индустриалното производство.

До края на 40-те години американската икономика относително леко се пренастройва към условията на мира.

Причини за лекият преход:

  • Вътрешно търсене – изразходват се натрупаните спестявания през войната, което увеличава потреблението, а от там стимулира и производството
  • Планът маршал – доставки за европейските страни – създава се външно търсене за американските продукти
  • Студената война – високо ниво на военни разходи
  • Мащабно пътно строителство

Стопанска политика:

  • Държавна намеса и регулация :
    • 1946г. – Закон за заетостта – за пръв път в американската история правителството поема задължението да насърчава пълната заетост, производството и покупателната сила
    • Икономически съвет – формолира насоките на стопанската политика
  • Свободната пазарна икономика
    • Няма национализации за разлика от Европа
    • Намеса на правителствот – само ако има за цел защита на конкуренцията

Основни показагели:

  • БВП 1950г. – 11 575$, а през 1999г. 34 576$
  • Безработицата е между 2 и 10% – наблюдава се връзка между намаляването на безработицата и воденето на войни.
  • Увеличава се непрекъснато износът
  • Потребителските цени 1950-1980г. нараства 3,4 пъти
  • Увеличават се частните инвестиции и износът

Позициите на страната постепенно отслабват – възстановяват се другите икономики.

Двигателите на икономическия растеж:

  • Научно-техническите постижения
    • Финасират се от държавата и от части източници
    • Химия, фармацевтика, телекомуникации, електроника и др.
  • Образования
    • 1950г. – 13% от младежите са посещавали колеж 1995г. – 48% от пълнолетното население е посещавало колеж

От 60-те години – увеличаване на държавната намеса и икономиката:

  • Социални програми за борба с бедността
  • Стандарти за хратителни продукти, облекло, безопасност на работното място, закрила на потребителите и др.
  • Закони за опазване на природата – от 1964 до 1976г. екологичното законодателство струва на американските компании $63 млрд. Това не се харесва на повечето компании, които имат увелиени разходи

Етапи на икономическото развитие:

  • Краткотрайни проблеми – 1948-2011г. – 11рецесии, които имат средна продължителност 11 месеца. Най-тежка е рецесията 1982г. – безработицата достига 9,7%
  • Дългосрочни промени – 1950 до началото на 70-те години Златния век. Стабилност, високи темпове на растеж, ниска инфлация и безработица. Но до края на 20век имаме нестабилност.

Причини за стопанските проблеми през 70-те години

  • Война във Виетнам – нарастване на военните разходи – инфлация
  • Умеличена консумация на петрол – Зависимост ОПЕК:
    • 1973г. – първата петролна криза заради войната
    • 1979-1980г. – втора петролна криза

От средата а 70-те години на американската икономика изпада в състояние на стагфлация – непозната в следвоенната стопанска история комбинация между стагнация(висока безработица) и инфлация.

Рейгъномиката – 1981г. Р. Рейгън печели президентските избори. Същност:

  • Намаляване на данъци и социални разходи
  • Намаляване на държавните регулации върху стопанството
  • Борба с инфлацията чрез парично-кредитната политика. Федералният резерв вдига основния лихвен процент до 18%.

Резултати:

  • Ниска инфлация- Липса на кредитите и намаленото потребление – водят до нарастване на безработицата
  • Стимули за бизнеса – създават се нови работни места – 18 милиона до 1988г.

Проблеми:

  • Бюджетен дефицит – големи военни разходи
  • Външен дълг – 1992г. САЩ най-големият световен длъжник
  • Задълбочава се неравенството в разпределението на доходите

Краят на 20 век

  • Дж. Буш – продължава стопанската политика на Р. Рейгън – безработица и бюджетен дефицит
  • Бил Клинтън – съкращава се дефицитът; безработицата намалява; ниска инфлация; икономически растеж 4% годишно
  • 1992г. NAFTA – увеличава се търговският обмен в Северна Америка

Балонът dot.com – Бум на информационните и компютърни технологии през 90-те години:

  • Инвестициите в компании от IT-сектора бързо нарастват
  • Цената на акциите им се увеличава бързо
  • Очакванията за големи печалби не се реализират. Балонът се спуква през 2000г.

Структурните промени

  1. Промишлеността:
  • Губещи:
    • Стомана 1950г. около 50% от световното пространство, 1980г. – 10%
    • Автомобили – към 1970г. японското производство надхвърля това на САЩ

Търсят протекционицъм, забавят модернизацията

  • Печеливши:
    • Полупроводници
    • Компютри 1946г. първият електронен компютър
    • Софтуер 1975г. – Майкрософт

Тези производства запазват техноогичното превъзходство на САЩ

  1. Селското стопанство – Втора аграрна революция:
  • Механизация.
  • Изкуствени торове и други химически препарати.
  • Подобряване на семената.

Увеличава се производителността на труда. САЩ най-голям износител на памук, соя, зърнени култури и др.

  1. Заетостта
  • Селско стопанство – намалява.
  • Промишленост – намалява.
  • Услуги – увеличава се.

2000 г. – 2,5% от работната сила заета в първичния сектор; 24,6% – индустрия, 72,9% – услуги.

Европейската икономическа интеграция след Втората световна война

Предпоставки за икономическата интеграция:

  • Жертви – Западна Европа 8млн. – Източна Европа – 9млн. СССР – 20млн.
  • Хуманитарна криза – помощи на стойност $4 млрд
  • Икономическа катастрофа – БВП на Австрия ппез 1945г. се равнява на този през 1886г., на Франция е равен на този през 1891г.

Извод – необходима е промяна

  • В начина, по който функционират европейските икономики
  • В начина, по който се управлява Европа

Алтернативи за избягване на нова война:

  • Виновна е Германия – да се накаже; аграрна държава
  • Виновен е капитализмът – социалистическа система
  • Виновен е деструктивният национализъм – интеграцията

Политическите аргументи за интеграцията: в условията на Студената война обединението на Западна Европа ще продотврати комуникастичеката опасност. Предистория:

  • След края на Наполеоновите войни – първи опити за координация на интересите на европейските сили.
  • След края на Първата световна война Обществото на народите – опитва да постигне подобна координация
  • 1940г. – Великобритания предлага на Франция обединение в една държава
  • В годините на Втората световна война набира популярност федералистко движение – цел изграждане на европейска федерация.

Германският въпрос – 1945г. Германия разделена на 4 окупационни зони:

  • Планове за ликвидиране на промишлеността
  • 1947г. САЩ осъзнават, че възстановяването на Западна Европа е невъзможно без Германия
  • 1949г. Германия е разделена на две държави ФРГ и ГДР
  • С началото на Студената война вариантът за избягване на бъдеща война чрез наказване на Германия – ОТПАДА.

Голям пазар – Специализация на производството и Конкурентна среда. Това води до:

  • Повишена поизводителност на труда
  • Подобрен жизнен стандарт

Първи стъпки към икономическата интеграция

  1. 1944г. – правителствата на Белгия, Холандия и Люксенбург подписват споразумение за създаването на Бенилюкс:
  • Безмитно движение на стоки
  • Общи външни митнически граници

Споразумението одобрено от парламентите на трите държави през 1947г. и             влиза в сила през 1948г.

  1. Програмата на САЩ за подпомагане на икономическото възстановяване на Европа 1948-1952г.
  • Помощта – при условие ,че държавите подготвят съвместна програма за възстановяване
  • 1948г. – Организация а европейско икономическо сътрудничество – разпределя помощите
  • Получени са $13 млрд. Икономическо възстановяване, насърчаване на свободната търговия

Европейски платажен съюз 1950-1958г.: Въвежда се конвентируемост между валутите на 18-те страни, които влизат в съюза. Насърчава се премахването на търговските прегради:

  • Търговският обмен нараства от $10 на $23млрд.
  • Ползите от икономическата интеграция стават ясни.

1951г. – Европейската общност за въглища и стомата – Франция, Германия, Италия и Бенилюкс. Предлага се от Франция под претекста, че въглищата и стоманодобива са основния източник за развитие на военната индустрия и по този начин ще може да се контролира Германия:

  • В ЕОВС се премахват митническите тарифи и други ограничения върху търговията с желязна руда, кокс и стомана
  • Въвежда се обща митническа тарифа за внос на тези стоки от трети страни

Добив на стомана и въглища – има ограничен ефект, но се задълбочава икономическата интеграция.

1957г. – договори от Рим – Франция, ФРГ, Италия и Бенилюкс създават Европейската икономическа общност и Евратом:

  • Премахват се митата и ограниченията при търговията между 6-те държави
  • Изграждат обща митническа тарифа спрямо държавите извън ЕИО
  • Обща политика по отношение на транспорста, селскестопанските стоки, свободното движение на хора и капитали.

Другият път към интеграция – Европейска асоциация за свободна търговия – 1959г. Великобритания против предоставянето на суверенни права на наднационални институции:

  • Великобритания, Португалия, Австрия, Швеция, Швейцария, Дания, Норвегия
  • Премахват се митата само за индустриални стоки
  • Не е преедвидена обща икономическа тарифа спрямо държави извън организацията

Постижения и проблеми на ЕИО:

  • 1968г. Всички мита са премахнати – Външната търговия нараства 6 пъти – Стимул за индустриалното развитие:
    • Сливания на индустриални фирми от ЕИО
    • Фирми от САЩ се установяват в ЕИО
  • 1962г. – обща аграрна политика – 1968г. Аграрен фонд(стимулира се селското стопанство във всичките държави членки – изкупуват се стоки на цени по-високи от пазарните) – това води до бързо увеличаване на селскостопанското производство
    • Високи разходи – 75% от разходите на ЕИО
    • Свръхпроизводство

Проблеми и постижения – ЕАСТ

  • БВП на ЕИО – два пъти по-голям от ЕАСТ
  • Темповете на икономически растеж – по-високи в ЕИО

Обща външна митническа тарифа на ЕИО – Намалява относителната конкуренстоспособност на фирми от ЕАСТ:

  • 1961-1967г. неуспешни опити за присъединяване на Великобритания към ЕИО
  • 1973г. Великобритания, Дания, Ейре и Норвегия – приети в ЕИО. Норвегия отказва след референдум.

Европесимизъм – отражение на трудностите в световната икономика през 70-те и началото на 80-те години:

  • Инфлация – влияние от САЩ; петролни кризи
  • Великобритания желае да намали вноската си в ЕИО
  • Нови търговски бариери – технически регулации и стандарти

Постижения в условията на криза:

  • 1975г – Европейски фонд за регионално развитие – подпомага изостанали региони
  • 1978г. – Европейска валутна система – стабилизира обменните курсове на валутите в рамките на ЕИО
  • 1981г. – Гърция става членка на ЕИО
  • 1986г. Испания и Португалия са приети в ЕИО

Ускоряване на интеграцията:

  • Средата на 80-те години ЕИО още не е истински икономически съюз:
    • Бариери пред свободната търговия
    • Контрол върху движението на капитали
    • Различни индустриални транспортни и други регулации
  • 1985г. – Жак Делор – програма за подновяване на интеграцията
    • 1992г. – премахнати нетарифните бариери пред търговията
    • От 1990г. – започва премахването на ограниченията за свободно движение на капитали
    • 1990-1993г. – либерализира се пазарът на труда

Символ на тази интеграция е Тенулът под Ламанш – през 1986г. е взето решение за строителство – влиза в експлоатация през 1994г. Построен изцяло с частни средства.

Договорът от Маастрихт 1992г. – Европейският съюз:

  • Изграждане на валутен съюз с обща парична еденица; ниска инфлация, малък юджетен дефицит
  • 1998г. Европейска централна банка: 2002г. – еврото
  • Европейските правителства не могат да прибягват самостоятелни към инфлация или към девалвация на валутата си.

Разширяване и проблеми:

  • 1993г. критерии за приемане на държави от Източна Европа: функционираща пазарна икономика
  • 1995г – Австрия, Финландия и Швеция
  • Разширение през 2004 и 2007г.
  • Бюрократизация и прекалено големи регулации
  • Не способност да се сравя с икономически и други кризи
  • Липса на икономическа динамика

 

Стопанството на Япония(Края на 19век и 20 век)

Изолация 1600-1853г.:

  • Икономическо изоставане
  • Висок процент на грамотно население; сравнително висок жизнен стандарт
  • 1853г. страната се отваря за чуждо икономическо проникване
  • Неравноправни търговски договори; Япония е наводнена с евтини чужди стоки

Периодът Мейджи 1868-1912г. Реформи с цел модернизация по западен образец:

  • Аграрна реформа – 1869г. феодалите предават земята си на императора; 1872г.-1873г. за соственици на земята са оявени селяните, които я обработват. Узаконява се частната собственост върху земята
  • Нова данъчна система – основен е поземленият паричен данък
  • Премахнати са ограниченията върху вътрешната търговия и свободата на придвижване; дава се свобода на професионалните дейности.
  • Премахнати вътрешните мита, въведена е нова парична единица(1870г.) – златната йена

Направлявано икономическо развитие – След 1868г. централната власт полага системни усилия за изграждане на модерна икономика:

  • Привличане на западни специалисти; 1871г. първа железопътна линия
  • Държавата закупува кораби, строи модерни промишлени предприятия; след 1881г. те са продадени на частни корпорации(дзайбацу)

Индустрията – Предимства са многоройна работна ръка и капитал, а недостатъциса липсата на технологии и предприемачи:

  • Частната инициатива се активизира постепенно; успоредно съществуват малки работилници и големи предприятия
  • Значителен напредък в памукотекстилната индустрия
  • Първи крачки в развитието на тежката индустрия – нейната поява се дължи изцяло на държавната инициатива
  • Металургия – 1896г. са произведени 26 000т. Чугун, 1913г. – 243 000т.
  • Електроенергия: 1893г. инвестирани са 2млн. йени, 1914г. – 214млн йени

Търговия и селско стопанство:

  • 1899г. премахнати неравноправните търговски договори; увеличава се износа на полуфабрикати
  • Селско стопанство остава най-важен отрасъл в икономиката на страната
  • Дребнособственическо; 1910г. около 1/3 от фермерите арендатори; задоволява вътрешното търсене.

Първата световна война и следвоенна рецесия (1920-1923г.)

  • 1914-1918г. западните държави се изтеглят от азиатските пазари. Повишава се търсенето на японски промишлени стоки. Поява на нови стопански отрасли
  • Делът на Япония в световната търговия нараства от 1% през 1913г. на 5% през
  • Следвоенна рецесия. Главна причина – след Първата световна война индустриалните държави правят опит да си възстановят аазиатнките пазари.
  • Японският износ в годините на рецесията намалява с около 40%, вносът в Япония намалява с около 31%
  • Общото ниво на промишленото производство намалява с около 20%

Възстановяване и Депресия:

  • 1924-1929г. – въстановяване и напредък в металургия, въгледобив, текстил
  • Машиностроене и корабостроене не успяват да достигнат нивото си от 1920г.
  • 5,5млн. домакинства ангажирани в селското стопанство. Местното производство на ориз не задоволява вътрешните потребности.
  • В сравнение с Германия, САЩ и др. развити държави Япония е засегната по-леко от Депресията през 30-те години на 20век.
  • 1931г. промишленото производство намалява с 30% в сравнение с това от 1929г.
  • Безработицата достига 3млн души.

Милитаризация и военна агресия:

  • 1931г. военни операция по завладяване на Манджария; 1937г. Япония започва война срещу Китай
  • 1929г. Япония дава 2.5% от световното промишлено производство, 1938г. – 3,8% и заема шесто място в света

Япония и Втората световна война:

  • 1941г. – Пърл Харбър; завладени Малайзия, Филипините, Бали, Хонконг и др.

Икономическите причини за поражението на Япония:

  • Япония е бедна на суровини и зависи от външни доставки
  • Флотът на САЩ и съюзниците успешно блокира доставките

Последиците от Втората световна война 1945 – 1952г. американска окупация

  • Жертви 2 милиона
  • Индустриална продукция – 10 пъти по-малко в сравнение с периода преди Втората световна война
  • Разрушена инфраструктура
  • Прекъснати традиционни пътища за доставка на суровини и хранителни продукти; проблеми с изхрънването

Следвоенните реформи:

  • 1947г. – антимонополно законодателство създава условия за засилване на конкуренцията
  • 1946-1949г. – аграрна реформа; държавата изкупува земите на фермери, които не живеят в имотите си и ги преразпределя между селяните
  • Разпуснати армията и военен флот

Японското икономическо чудо след Втората световна война. Причини:

  • Ориентация към модерните промишлени отрасли
  • Ниските военни разходи: не повече от 1% то БНП на страната
  • Особености на работната ръка
  • Високо ниво на спестявания, ниски данъци
  • Щедро финансиране на научни изследвания
  • Умело държавно регулиране на икономиката

Възстановяване:

  • Войната в Корея(1950-1953г.) – американските войски в Корея се издържат с доставки от Япония
  • 1951-1956г. основните икономически показатели достигат до предвоенното си равнище
  • 1956г. – правителството обявява, че следвоенното възстановяване е приключено

Икономическото чудо:

  • От 50-те години на 20 век – внос и приложение в производството на нови технологии:
    • Синтетични влакна
    • Строителна техника
    • Електротехника и електроника
  • 1951, 1955 – данъчни облекчения за технически модернизации
  • Държавни инвестиции в инфраструктурата
  • Производство на автомобили: 1966г. – 700 000, 1980г. – 11милиона
  • От средата на 60-те години – ориентация към високо технологични продукти
  • 1965г. – износът надхвърля вноса
  • 1950г. – 1973г. БНП нараства средно с 10,5%, безработицата не надхвърля 1,5%

Япония и петролните кризи – 75% от японските енергийни нужди се задоволяват с внос на петрол от Средния Изток:

  • 1973-1975г. индексът на индустриалното производство пада с 18%
  • Половината от японските фирми регистрират загуби
  • Технологична модернизация и ориента;ия към производсва с по-ниска енергоемкост
  • Втората петролна криза 1979-1980г. – понесена по-леко

Края на 20 век:

  • 80-те години – просперитет; сравнително бърз растеж; ниска безработица и високи доходи
  • 90-те години – „загубеното десетиление“ 1991г. срив в цената на недвижимите имоти и на акциите, търгувани на фондовата борса
  • Увеличаване на безработицата, нараства правителствения дълг

Причините за „загубеното десетилетие“

  • Наличие на свободни капитали; 1985г. централната банка сваля основния лихвен процент. Резултат- лесно достъпни кредити, които се влягат в недвижими имоти и акции
  • Азиатската финансова криза от 1997г.
  • Японската икономика се възстановява 2003 – основна причина иконимическия растеж на Китай

 

Напиши коментар